Станислав Янков

Гадост! Много неща липсват в статията, чийто линк съм сложил в предния си коментар и особено формулите! Не ги намирам и така увредена статията не е толкова добра. Ако беше цялата, с всичко - щеше да е много полезна.

Точно нещо подобно на даденото от теб, Скенер, имах предвид. Ето още едно място с доста обяснения, макар да е препълнено с реклами и ме принуди да си го прекопирам на Уърд, за да разкарам рекламите: 4-измерно въртене на куб. Програма за рисуване на четириизмерен куб. Хиперкуб и платонови твърди вещества (vit-vladimir.ru)

Допълнителните пространствени измерения се оформят в теориите основно математически и се твърди, че чрез математика това е изключително просто - само влагането на нови буквички и цифрички, на нови членове и после се пресмятат резулатите, сверява се, дали те съвпадат с останалите резултати и т.н. Обаче фомирането на това нещо визуално, като представа, като възприятие е съвсем друг Господ... Имам предвид следното. Когато 3d-кълбо премине през плоско 2d-пространство - в 2d-пространството от нищото започва да нараства кръг, който расте до един етап (докато сферата пресече 2d-пространството до своята централна точка), след това започва намаляване на кръга и накрая той отново изчезва (3d-кълбото е напуснало пределите на 2d-пространството). По абсолютно същия начин, когато 4d-формата на кълбо преминава през нашето 3d-пространство, ние ще наблюдаваме, как от нищото (според нашите 3d-възприятия) започва да се формира и нараства кълбо, което след един момент ще започне отново да намалява и накрая да изчезне в нищото - всичко това е от гледната точка на нашето 3d-възприятие. Започва се от безизмерната точка, която е центъра при всички разглеждания. При 1d от тази точка се спускат две еднакви срещуположни линии и става дължина (например - 10 см) и в безизмерната форма линията си остава точка. Така от точка без размери пространството се увеличава до 10 см линия. При 2d линията се завърта около центъра си на 180 градуса и формита кръг, на който кръг тя става диаметър, но в 1d този кръг си остава линия. Тука пространството вече се увеличава от 10 см линия на лице от 78.5 квадратни сантиметра и това е доста сериозен ръст на пространството. При 3d кръгът се завърта около центъра си на 180 градуса и така формира сфера, която в 2d си остава кръг. Диаметърът си е съвсем същия, като на кръга и двата са равни на линията - 10 см. Обаче 2d-лицето от 78.5 квадратни сантиметра при кълбото в 3d вече става на обем от 523.33 кубични сантиметра и дори само лицето на 3d-сферата вече е 314 квадратни сантиметра. Няма никаква логика всички тези детайли да важат при прехода между измеренията до три, но вече да не важат при прехода от три към четири пространствени измерения!

Има едно изключително важно условие при употребата на повече измерения, особено при суперструнната теория. Ако при три пространствени измерения нашата Вселена има даден обем на пространството, който постоянно нараства с нейното разширение, то при допълнително четвърто пространствено измерение използваемият пространствен обем на Вселената нараства значително, плюс разширението ѝ. При представянето на Вселената като трибрана (разтегната тримерна струна-брана, която представлява тримерното пространство) всички струни на частиците, на силното, на слабото и на електромагнитното взаимодействие се движат само в рамките на тази трибрана. При тази версия на суперструнната теория фотоните, чрез които основно ние възприемаме, са отворени струни и могат да се движат само в границите на трибраната, поради което и ние можем да възприемаме само три пространствени измерения - светлината, чрез която възприемаме е ограничена в движенията си само в трите пространствени измерения и останалите измерения могат да са дори разтегнати, не увити, но пак ние да нама как да ги регистрираме. Заради ограничаването на светлината само в рамките на трибраната. Единствена гравитацията излиза извън тримерната трибрана. Обаче всичко това губи смисъл, ако се опитваме да представяме допълнителнителните измерения по начини, които не водят до значителни увеличение на пространството, което може да се използва. Просто - нищо не правим по такъв начин. Ефектът от значително увеличение на използваемото пространство при повече от три измерения, в сравнение с триизмерна пространствено Вселена е абсолютно задължителен и е незаобиколимо условие още от първия момент, в който Калуца е предложил на Айнщайн въвеждането на четвърто пространствено измерение, за да се съчетаят успешно електромагнетизма на Максуел и ОТО на Айнщайн. Всички форми на представяне на допълнителни измерения, които не водят до значително увеличение на пространството в ставнение с трите измерения не вършат никаква работа.

Проекцията на четиримерната форма на куб (за мен тя засега е все още непредставима в четиримерното ѝ естество) в тримерното пространство е куб, точно както проекцията на тримерния куб в двумерно пространство е квадрат (тук опростяваме максимално нещата и не разглеждаме никакво въртене или нестардни разположения на тримерния куб, в който случай двумерната форма няма да е само квадрат). Още по-симетрична и още по-препоръчителна форма за разучаване на потенциалното четиримерно съществуване е кълбото, което е още по-симетрично и по-просто от куба. Проекцията на четиримерната форма на кълбо (хиперсфера) в триизмерното пространство е кълбо, точно както проекцията на триизмерното кълбо в двуизмерното пространстви е кръг (окръжност). Триизмерните куб и кълбо са съвсем съществуващи в реалността. Ако ти нямаш възприятия, да регистрираш четиримерните форми на куб и на кълбо, но регистрираш техните проекции куб и кълбо в триизмерното ти възприятие - по какъв начин можеш да докажеш безусловно, че четиримерни форми на куб и кълбо при четиримерно пространствено възприятие не съществуват? Това е все едно да кажеш, че Северна и Южна Америка, с всичко в тях, с всичките им хора и животни, не съществуват, защото ти не можеш да ги възприемеш в момента, докато си в България и възприемаш само нещата от твоето обкръжение в България. Също и жена ти не съществува, когато е отишла до магазина, за да напазарува за закуската ви, докато ти си гледаш телевизия от леглото в стаята ви - тя не може да съществува в този момент, защото ти не я възприемаш по никакъв начин, докато си се излежаваш в леглото и си зяпаш филмчета...

Не е ли по-добре първо да докажеш реалното наличие поне на четвърто пространствено измерение, преди да тръгнеш да разглеждаш още повече?! И ако смяташ да разглеждаш повече от четири пространствени измерения - не е ли най-добре да стъпиш на предполагаемите от суперструнната теория 9 или 10 пространствени измерения, заедно с всичките разработки на тази теория досега, вместо да се насочваш само и единствено към пето пространствено измерение? Има съвсем конкретни изисквания, за да може нещо да се определи като допълнително пространствено измерение над три. Не можеш да припишеш различна от триизмерната пространственост просто така. Първо трябва да добиеш съвсем конкретна яснота, какво по-конкретно трябва да представляват допълнителните измерения и чак тогава да търсиш по-сигурни потвърждения за тяхно наличие или отсъствие. Има и други варианти да са нещата, без непременно да са с повече измерения от утвърденото до момента четимерно пространство-време. В електромагнитната и особено в квантовомеханичната сфера може да има цели вселени от все още неподозирани процеси, всичко - в рамките на четиримерното пространство-време.

Всичко това са процеси в четиримерното пространство-време. Ти не виждаш и вятъра, но си наясно, че е атоми и молекули, които се движат в четиримерното пространство-време. Не виждаш полетата и вълните но знаеш, че се описват с особености на четиримерното пространство-време. Не е достатъчно само да не виждаш нещо, за да ползваш това като доказателство за над три пространствени измерения. Трябва ти поток от енергия, който да изчезва в нищото, в една точка, например. Знаеш, че тази енергия и движение трябва да продължават и нататъка, но те необяснимо изчезват от твоя свят! Примерно - центъра на черните дупки...

Аз опитвам да си представя точно, как би изглеждало четвърто пространствено измерение чрез моето четиримерно пространствено-времево възприятие (нещата са още по-сложни, защото макар ние да можем да се движим в три пространствени измерения, виждаме двуизмерно и си представяме визуалния образ като с дълбочина само благодарение на нашия опит и на това, че очите ни са две, вместо само едно). В едно седем-мерно пространство-време (шест пространствени измерения) има два варианта: 1) Ти имаш твои части във всичките шест пространствени измерения. 2) Ти имаш твои части само в три от шестте пространствени измерения и така би могъл да преминеш от едните три измерения в другите три измерения, при което ще изчезнеш изцяло в първите три измерения, където си бил преди прехода (можеш да се преместиш в само едно от втората тройка измерения и с две твои измерения да останеш в началните ти три, да се преместиш само в две от допълнителните измерения и да останеш само с едно твое измерение в първоначалните ти три - различни варианти). Всички тези различни възможности - само при условие, че въобще са възможни допълнителни разгънати пространствени измерения, освен трите, които по някаква причина ние да не можем да възприемаме и ползваме и ако може да се преминава през тях без самоунищожение при подобен преход. Смисълът е, че допълнителните пространствени измерения над три дават някои предимства в хармонизирането на различните теории в момента, заедно с проблемите, които дават в допълнение. Едно по-внимателно разглеждане ще покаже, дали въобще има някакъв смисъл в подобен подход или той е изцяло безсмислен и за боклука.

Формулите, за да сработва суперструнната теория, доколкото сработва (това е условно, както знаем) изискват точно такова сложно представяне. Всички неща, които ти си описал като опит за представяне на многомерност - всички до едно стават в четиримерното пространство-време (три пространствени измерения) и нямат нищо общо с повече от три пространствени измерения. Аз точно подобно нещо имам предвид под сложен микс от най-различни дължини и ходове на часовници - докато ти стоиш на спирка, чакаш автобус и си говориш с твой колега, ти регистрираш твоя колега като условно неподвижен срещу теб, но ще регистрираш пулсациите на сърцето му с едни скорости, дължини и ходове на часовници, движението на кръвните клетки във вените му с други скорости, дължини и ходове на часовници, предаването на нервните му импулси с трети скорости и т.н. и т.н. и т.н. Всичко това е нещо изключително сложно, дори и разглеждано само чрез СТО, това е така, но абсолютно всичко от това няма нищо общо с допълнителни над трите пространствени измерения. Единственото, което би могло да има нещо общо с повече от три пространствени измерения, ако могат да се проявяват такива реално, може да е само човешкото мислене, съзнание и подсъзнание.

Добро описание, но забележи едно разминаване при представянето тук и при по-ранното представяне на вълна, което беше дал. Тук върха и дъното на електрическата вълна са дадени да се движат напред по посока на движението без прекъсвания (виж как е дадено разпространението в куба и как е дадено на изображението на вълна в по-предния твой коментар), а на предното изображение се редуват, като на два пъти при смяната им се преминава през тяхното зануляване по посока на движението. Възниква въпросът, кое е по-вярното от тези две представяния и защо? Принципно, при Максуел електромагнитното поле се представя чрез вектори, при включено и гравитационно поле чрез тензори, а при квантовата теория на полето чрез оператори (заради неопределеностите, включително и при полетата), като последното представяне е считано за най-доброто. Ето на долния линк един опит за демонстрация на четиримерно пространство чрез показване на кълбо в едномерно, в двумерно и в тримерно пространство (в един момент от времето). Прави впечатление, че с всяко следващо измерение се добавя по още един диаметър свобода на движение. Първо имаме само един диаметър, като линия с ограничена дължина по безкрайна линия на едномерно пространство. След това имаме втори перпендикулярен на първия диаметър, пресечени двата в средите им, в центъра на кръг, с което площта на линията се увеличава многократно до лицето на кръга. При тримерността имаме още един, трети диаметър, перпендикулярен на другите два и пресечен с тях в средата си, която обща пресечна точка е и центъра на кълбото и това отново многократно увеличава площта на тримерното кълбо с множество кръгове в него, с техните лица, което води до обема на сферата (но всяко следващо увеличение е само с един и същи допълнителен диаметър). Четвърто пространствено измерение би означавало още един, четвърти диаметър като допълнителна свобода на движение, който отново увеличава значително пространството на фигурата с множество кълба и всичките четири диаметъра се пресичат със средите си в една обща точка, а четвъртият е перпендикулярен на всеки от другите три. Един възможен начин на представяне за нашето ограничено до тримерност възприятие на четиримерно “кълбо” (хиперсфера) е, като разцепим кълбото на две полукълба и между тях поставим цилиндър с допълнителното пространство, което се дава от допълнителния диаметър в четвърто измерение. За нашето тримерно възприятие цилиндърът с допълнителното пространство от четвъртото измерение няма да е достъпен и ние ще си възприемаме само кълбото, с плътно слепени една в друга двете му полусфери, но едно четиримерно възприятие би регистрирало по някакъв начин и пространството на цилиндъра между двете полусфери, което ние не регистрираме заради тримерното ни възприятие. https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Hipersfera-Kak-mozhem-da-si-ia-predstavim_1330.html

По този начин обаче това автоматично води всеки, който не е опитвал да си представя аспекти от квантовата механика, до представата за твърди топчета, които се джасат едно-друго с пространствени разстояния между тях, пък как може да са точка и т.н. - всички онези неща, през които сме минали всички, преди повече или по-малко успешно да започнем да възприемаме квантовата механика. Частиците са особености на полето-пространство-време на съответната частица в дадена област с център и плавно изглаждане, размиване, разтягане извън този център, при което взаимодействията стават чрез непрекъснато формиране и поемане (излъчване и поглъщане) на други подобни пространствено-времеви деформации на полета (виртуалните частици на взаимодействията). Има брутална динамика, трептене, пулсиране в тази област (квантово-механичните флуктуации) и поради това и самите частици непрекъснато трептят и пулсират, но в цялата тази мешавица се стабилизират при съответните закономерности определени области от полетата, които повече или по-малко временно се запазват с определими някои от характеристиките им - частиците (повечето яастици бързо се преобразуват в други форми и от масивните по-дълготрайни са главно протоните и електроните). Полетата са средата, самото пространство-време и флуктуациите са някакви неясни потоци и сложни преплитания с различни скорости (или със скоростта на светлината, но с някакви други различни характеристики, наслагвания или нещо друго) на движения на едно основно, базово поле, от което да започва всичко останало. За съжаление трябва да тръгвам на работа - няма да успея да си довърша мисълта в този пост.

Можем да кажем, че няма частици като отделни блъскащи се и какво ли не друго от този сорт в класическия смисъл елементи - всички частици са продукти на взаимодействащи по различни начини полета. Всичко в тази Вселена е полета, които взаимодействат по различни начини. Пространство-времето и полетата са едно и също нещо - всички видове полета са пространство-времето като цяло или пространство-времето се състои от едновременно и на едно и също място, съвместно пребиваване и взаимодействие на множество различни полета. Всяко едно от тези множество полета само по-себе си е пространство-времето с определени характеристики, различни от другите характеристики на цялото пространство-време, под формата на другите полета. Ето от тук започва да става интересното - какви точно са тези разлики в характеристиките на пространство-времето, че го правят толкова разнообразно, под формата множеството полета на квантовата теория на полето? Всичкото това нещо трябва да има геометрично представяне, движения, потоци, скорости, разлики в тях, преплитания между тях... Задължително трябва да има някакво геометрично естество на всичко това, след като самата Вселена, самото пространство-време има геометрично естество (засега неизяснено дали кълбо, тор или друга съвместима форма).

Е, аз нямам предвид специални изчисления и разбивки по всички формули. Имам предвид едно по-общо, по-нагледно описание на полето според Максуел и до какви промени води включването на квантовата механика - има ли някои материалчета, които да изброяват по-семпло различията. По принцип квантовата теория се дели на квантовата електродинамика, квантовата хромодинамика и електрослабата теория, но последните две се отнасят за силното (кварките/глуоните) и слабото (междинните векторни бозони) взаимодействие и сега не ни интересуват. Ето пример за нелош материал: Квантовата теория на полето (offnews.bg)

Най-добрият начин сами да можем да открояваме съмнителните и откровено фалшивите сведения е, като познаваме колкото се може по-пълноценно повече детайли от различните физически процеси. В случая това значи, че ако достатъчно добре разучим особеностите на представянето на полетата и на вълните първо при Максуел, а след това и до какви промени в положенията от Максуел довежда развиването на квантовата теория на полето - това дава много-много насоки за много неща.

Ето кое по-различно преддставяне на електромагнитна вълна имах предвид: Какво представляват електромагнитните вълни? (puntomarinero.com) Какво представляват електромагнитните вълни? 25.03.2019 Според физиката електромагнитните вълни са сред най-загадъчните. В тях енергията всъщност изчезва в нищото, явява се от нищото. Никой друг подобен обект не съществува в цялата наука. Как се случват всички тези прекрасни общувания? Електродинамика на Максуел Всичко започна с факта, че ученият Максуел през далечната 1865 г., опирайки се на работата на Фарадей, извлича уравнението на електромагнитното поле. Самият Максуел вярваше, че уравненията му описват усукването и напрежението на вълните във въздуха. Двадесет и три години по-късно Hertz експериментално създава такива смущения в средата и е възможно не само да ги координира с уравненията на електродинамиката, но и да получи законите, регулиращи разпространението на тези смущения. Имаше любопитна тенденция да се обявяват всякакви смущения, които са електромагнитни в природата, херцови вълни. Тези излъчвания обаче не са единственото средство за предаване на енергия. Безжична комуникация Към днешна дата възможните варианти за осъществяване на такива безжични комуникации включват: - електростатично свързване, наричано още капацитивно свързване; - индукция; - ток; - свързване на Tesla, т.е. свързване на вълни на електронна плътност върху проводящи повърхности; - най-широката гама от най-често срещаните носители, които се наричат електромагнитни вълни - от ултра-ниски честоти до гама-излъчване. Струва си да разгледаме по-подробно тези видове комуникация. Електростатично свързване Две диполи са свързани с електрически сили в пространството, което е следствие от закона на Кулон. Този тип връзка се различава от електромагнитните вълни от възможността да свързва диполите, когато те са разположени на една и съща линия. С нарастващите разстояния свързващата сила изчезва и има силно влияние на различни смущения. Индукционен съединител Въз основа на магнитни индуктивни полета. Наблюдава се между обекти, които имат индуктивност. Прилагането му е доста ограничено поради действията с малък обхват. Текуща комуникация Поради разпръскващите се течения в проводимата среда може да възникне определено взаимодействие. Ако токовете преминават през терминалите (двойка контакти), тогава същите тези токове могат да бъдат открити на значително разстояние от контактите. Това се нарича ефектът от разпространението на теченията. Тесла връзка Известният физик Никола Тесла изобретява връзката с помощта на вълни на проводима повърхност. Ако на някакво място на равнината се наруши плътността на носителя на заряда, тогава тези носители ще започнат да се движат, което ще доведе до възстановяване на равновесието. Тъй като носителите имат инерционен характер, възстановяването е с вълнова природа. Електромагнитно свързване Емисиите на електромагнитни вълни са много далечни, тъй като тяхната амплитуда е обратно пропорционална на разстоянието до източника. Именно този метод на безжична комуникация е станал най-разпространен. Но какво представляват електромагнитните вълни? Първо трябва да направите малко отклонение в историята на тяхното откритие. Как се появяват "електромагнитните вълни"? Всичко започва през 1829 г., когато американският физик Хенри открива смущенията на електрическите разряди в експерименти с банките от Лейден. През 1832 г. физикът Фарадей предлага съществуването на такъв процес като електромагнитните вълни. През 1865 г. Максуел създава своите известни уравнения на електромагнетизма. В края на деветнадесети век имаше много успешни опити за създаване на безжични комуникации, използващи електростатични и електромагнитна индукция. Известният изобретател Едисън е изобретил система, която позволява на пътниците да изпращат и получават телеграми по време на движението на влака. През 1888 г. Г. Херц недвусмислено доказва, че електромагнитните вълни се появяват чрез устройство, наречено вибратор. Херц осъзна, че предава електромагнитен сигнал на разстояние. През 1890 г. инженер и физик Бранли от Франция изобретил устройство за записване на електромагнитно излъчване. Впоследствие това устройство се нарича "радиопроводник" (coherer). В годините 1891-1893 Никола Тесла описва основните принципи за осъществяване на предаване на сигнала на дълги разстояния и патентован е мачта антена, която е източник на електромагнитни вълни. По-нататъшни постижения в изучаването на вълните и техническата реализация на тяхното производство и използване принадлежат на известни физици и изобретатели като Попов, Маркони, де Морс, Лодж, Мирхед и много други. Концепцията за "електромагнитна вълна" Електромагнитната вълна е явление, което се разпространява в пространството с определена крайна скорост и е променливо електрическо и магнитно поле. Тъй като магнитните и електрическите полета са неразривно свързани помежду си, те образуват електромагнитно поле. Може също да се каже, че електромагнитната вълна е смущение на полето и по време на нейното разпространение енергията, която магнитното поле има, се преобразува в енергия на електрическото поле и обратно, съгласно електродинамиката на Максуел. Външно това е подобно на разпространението на всяка друга вълна във всяка друга среда, но съществуват значителни разлики. Разлика на електромагнитни вълни от другите? Енергията на електромагнитните вълни се разпределя в доста неразбираема среда. За да се сравнят тези вълни и всички други, е необходимо да се разбере какъв вид среда за разпространение. Предполага се, че вътре-атомното пространство запълва електрическия етер - специфична среда, която е абсолютен диелектрик. Всички вълни по време на разпространението показват преход на кинетичната енергия в потенциал и обратно. В същото време, за тези енергии, максимумът във времето и пространството се измества един спрямо друг с една четвърт от общия период на вълната. Средната вълнова енергия в същото време е сумата на потенциала и кинетична енергия е константа. Но с електромагнитни вълни ситуацията е различна. Енергийните, магнитните и електрическите полета достигат максимални стойности едновременно. Как възниква електромагнитната вълна? Въпросът за електромагнитна вълна е електрическо поле (етер). Подвижното поле е структурирано и се състои от енергията на нейното движение и електрическата енергия на самото поле. следователно потенциална енергия Вълните са свързани с кинетична и във фаза. Естеството на електромагнитната вълна е периодично електрическо поле, което е в състояние движение напред в пространството и се движат с скоростта на светлината. Пристрастия на токове Има и друг начин да се обясни какво са електромагнитните вълни. Предполага се, че по време на движението на нееднородни електрически полета във въздуха възникват токове на пристрастие. Те възникват, естествено, само за фиксиран външен наблюдател. В момента, когато такъв параметър, когато силата на електрическото поле достигне своя максимум, токът на отклонение в дадена точка в пространството ще спре. Съответно, при минимално напрежение се получава обратната картина. Този подход изяснява вълновата природа на електромагнитното излъчване, тъй като енергията на електричното поле се измества с една четвърт от периода по отношение на токовете на отклонение. Тогава можем да кажем, че електрическото смущение, или по-скоро енергията на смущенията, се трансформира в енергията на тока на отклонение и обратно и се разпространява по вълнов начин в диелектрична среда.

Електромагнитното поле е тясно и неразделно преплетено в действието си, но все пак съществува някаква разлика между електричното и магнитното поле, поради което и те са наречени по този различен за двете начин. Електричното и магнитното поле все пак трябва да са две различни неща, макар и много плътно свързани чрез преки зависимости едно с друго. Електромагнитната вълна е редуваща се промяна съвместно ту по две от координатите, ту по противоположните две от координатите едновременно и на електричното, и на магнитното поле (но въпреки това двете полета са две различни едно от друго неща - и това вълново поведение много лесно може да се описва чрез две спирали с общ център за радиуса им, разположени тези техни радиуси под 90 градуса един на друг). Ако електричното и магнитното поле не бяха две различни неща - нямаше да могат да се взаимопораждат едно-друго. Интересен момент е, когато голям сбор от фотони се синхронизират и образуват вълна, която бива излъчена в пространството (както Скенер е обяснявал по-напред тук - сам фотон не може да направи вълна и трябват по-голям брой съвместно-действащи фотони) - този вълнови импулс (най-малкия възможен брой фотони, които могат да се превърнат във вълна) какви пространствени характеристики би имал? Представянето на вълната по графиката е условно представяне на размера на трептенето на двете полета (електричното и магнитното), честотата и дължината на вълната им, но не е реалното визуално представяне на поведението на вълната в пространството. В пространството, визуално, ако можеше да се наблюдава, вълната би имала определена форма, чийто анализ би могъл да помогне за по-доброто разбиране на естествоото на полетата. Видът на вълните, истинският, условно наблюдаемият, трябва да е като описанието в долното видео:

В никакъв застой не съм, напредвам си по-добре от всякага преди, но тука някои обичат непрекъснато да превъртат едно и също нещо и ползват за целта някакви ограничения в правилата, за да гонят всякакви други обсъждания. Какво? За всеки свой въпрос трябва да отварям нова тема ли? Какво е това?! Как досега нямах никакви проблеми, да си дискутирам навсякъде-всичко и изведнъж тази седмица станах много голям проблем, като написах, че се занимават с глупости?! На всичкото отгоре попитах тук Скенер нещо, всички се пренесоха тук от Абсурд в СТО, което е чудесно, но като стана дума за Младенов и глупостите му - пак аз съм бил лошият и темите се заключвали заради мен, представи си, не заради Донкихот последния път! Още неща няма ли, за които все аз да съм виновния?! Тука от твърде много битки някои са забравили, какво е нормален разговор!!! И понеже аз попитах Скенер в тази тема за неща, които беше писал - ще ти отговоря точно тук на онзи въпрос за суперструните, в заключената тема, на който тогава не можах да ти отговоря, заради мрънкането на останалите! Вярно е, че на този етап суперструнната теория не е дала нищо потвърдено и не е ясно, дали точно това е подхода, който ще тласне нататък развитието на физиката, но и утвърдените теории са в застой, с безспорни нерешени проблеми. Наистина можем да изчакаме, някой (някой екип, примерно) да разкрие успешно следваща стъпка напред (дори след 10, 20 или повече години), но всичките опити до момента имат доста общи черти, заедно с различията и това със сигурност не е случайно. Задължително означава нещо! При суперструнната теория най-интересният момент е, че се опитват да придадат някаква системност на квантово-механичните флуктуации, дори и ако има значителна степен на неопределеност. Наистина, за толкова подредена Вселена на макрониво - не изглежда най-логично, неопределеността на микро-ниво да е чак толкова, без никакъв логически-дефиниран плавен преход към макро-определеността и конкретността! И въобще, сякаш не се разглежда ролята на съзнанието, на осъзнаването и на проявлението вследствие на това, на някои от процесите! Естествено - не става дума само за човешкото съзнание и не само за осезаемата част от човешкото съзнание (има и подсъзнание и почти или въобще не се говори за неговата потенциална връзка с квантовата механика).

Хубаво, чао!

Все едно ми е, кой-как ме определя - никой не може да ми забранява, да казвам нещата така, както ги смятам и да търся дискусия за нещата, които ме интересуват, при доста малко хора, способни и желаещи да ги дискутират. Ако искаш “твоите” теми само за теб и останалите също много държат на това - действайте си! Ако в някой момент решиш да излезеш от мъртвия ти цикъл и да обсъдиш и неща, следващи от теориите на относителността (и без да приемаш теориите, просто така, за разнообразие) - няма проблем да е и с мен.

Е - ти на мен не ми пречиш. Ако започнеш да обсъждаш и по-сериозни неща - даже може да дискутираме с теб. Разбира се - не и при сегашните ти занимания, мен те не ме интересуват на този етап. А пък, ако другите държат да ме изгонят заради тебе - няма проблем и с това! Само да кажат! Винаги най-съм си “падал” по цензурите и опитите да бъда принуден, да не казвам нещата така, както ги смятам...

Ти нали ме беше игнорирал? Какво стана?! Супер си беше, да не се обаждаш! Бъзикам се, разбира се - все ми е едно, дали ми отговаряш. Ти на мен не ми пречиш, а аз щом ти преча - можеш пак да ме игнорираш.

Чудех се дали да ти отговоря, защото ми писна само да ме хулите заради Младенов (виж маркираното в твоя коментар) - не сте ме питали, защо не се покланям на Младенов като вас, обаче все оценката ми за твърденията на Младенов е в устата ви (в случая - в клавиатурата ви) и вече не знам колко коментара ме занимавате усърдно с Младенов - пряко и завоалирано. По някаква причина много се дразните, когато някой си позволи да определи глупостите като точно това, което са, а именно - чисти глупости! За добро или лошо, аз съм последния човек, който може да се огъне и да си плюе на фасона, независимо колко организирани натиски се опитват да се оказват върху него. Докато смятам нещо за глупости и липсва адекватна аргументация, че не са чак толкова глупости - тези неща си остават глупости. Това е! Младенов се оказа и ревнивец - не дава в “неговите” теми да се коментира нищо друго, дори и свързано непряко с темата, а част от останалите искате същото като него - ваша работа! Свирнете, когато опровергаете Айнщайн с атмосферата, облаците и прочее глупости... СТО е само описание на процеси в природата, в реалността - най-доброто за момента, поради липса на нещо по-добро. Обаче и СТО не е напълно съвместно с ОТО, точно както и КМ - ползва различна геометрия, за разлика от ОТО и СТО и КМ се съвместяват някак, но общият им продукт не се съвместява с ОТО. Тоест - все още има нещо недостатъчно обяснено в СТО, в ОТО или и в двете. Има някакви факти около СТО, които все още не са споменати като факти. Аз никъде не съм твърдял, че разбирам важните детайли около трите основни теории за момента, затова и търся помощ тук. Никъде не съм твърдял, че елементарните частици нямат размери, а че теорията, която ги описва - КМ - е разработена да ги разглежда като идеални точки. В действителност електроните, да речем, си имат електрическо поле и гравитационно въздействие (последното - твърде слабо и се пренебрегва в повечето случаи), които си имат център, където са най-силни и постипенно намаляват с разстоянието от този център. Ако всичко е полета и сложни взаимодействия между тях (а най-вероятно е точно така), преходът от центровете на частиците (идеалните точки) към отсъствието им най-вероятно е плавен в по-голяма или по-малка степен. И за мигове не съм твърдял - според примковата квантова гравитация времето на най-фундаментално ниво “цъка” на тласъци, всеки най-малък отрязък от които е планковото време и не може да има по-кратки отрязъци. На първо четене, всички теоретични разработки отвъд ОТО, КМ и СТО се опитват да въведат един фундаментален пласт частици пространство-време, най-основните и само се опитват да направят това чрез известни различия в подходите. Всичко се върти около планковите дължини, планковото време и планковата маса. Аз обаче засега не успявам да приема вариант без някаква форма на непрекъснатост на най-основното ниво, дори ако съществува още по-фин пласт частици (гравитони и/или нещо друго). Ще видим...

Вие ме питате, защо не участвам в разговорите с Младенов, който е любимец на няколко от вас (жертвате си теми заради него, макар той да е в основата на заключванета им /без последната, която беше заключена заради Донкихот/, напускате форума, за да бъде връщан той и изисквате всеки друг да му е фен, както вас) - аз ви казвам защо, както и какво аз търся тук. И след това ти ме определяш като хленчеща ученичка. И после се чудиш, защо повече предпочитам обясненията на Скенер (чак съм му се бил подмазвал, според теб), пак с подтекст - защо и аз не нося Младенов на ръце! Нали разбираш, че да се определят твърденията на някого като глупави не е нито подигравка, нито обида, а просто оценка, на която всеки има право (Младенов, Лапландец и други също са раздавали тази оценка, в наистина обидни форми, по отношение на Скенер, например и при това те първи са започвали)? Може би е добре да си дадем сметка, че това е място за дискусии, не за лагери и би трябвало всеки да може за дискутира нещата, които го интересуват. В оная тема, заключената, Тантин ме попита нещо за суперструните и аз не му отговорих, защото ме обвинихте в разваляне на много умното обсъждане с Младенов. Е? Коректно ли е това от ваша страна? Като е толкова проста, елементарна СТО - обясни, какво точно става с пространство-времето, че се скъсява при движещи се спрямо наблюдател неща? Защо е такова? Как се интегрира СТО в КМ, главно в квантовата теория на полето и как се отразяват скъсяванията по посока на движението и забавянията на хода на часовниците при движенията с различни скорости (от светлинната надолу) в микросвета? Въобще не говорим за огъванията и ускоренията (ОТО), а само за СТО.

Скенер е много по-запознат от мен, в много сфери и е изключително отзивчив - той би могъл да Ви бъде много полезен, със или без мое присъствие тук (когато зацикля и не напредвам дълго време - аз се пренасочвам към други занимания, с по-бърза резултатност и съм отсъствал тук с месеци).

Не я разбирам до съвършенство (дори мога да кажа, че никой тука не я разбита до съвършенство - както я разбира някой Лукасов професор, - макар да има хора тука, които я разбират повече от мен), но разбирам достатъчно, за да отбелязвам, че аргументите на Младенов, Лапландеца и няколко други, твърдящи, че уж опровергават СТО, са глупости. Разбирам завоалираното ти подтикване, да призная някаква значимост на тезите на Младенов и - това няма как да стане на този етап, при тези му твърдения. Сигурно има по-добро описание на реалността от ТО, но то не е това, което твърдят Младенов и останалите изброени, а аз нямам излишно време за безсмислено въртене на едно място на кръг от хамстер, без да се движи напред. Тук съм, за да напредна по-бързо в разбирането на вече установените от науката неща, с помощта на по-знаещите от мен и има смисъл да съм тук, само докато има такова ускоряване на разбиранията ми. Трябва да спестявам време с откриването на важни неща чрез помощта тук, които неща иначе бих открил и разбрал, осъзнал доста по-късно. Като насочването от теб и от Скенер към материала на Окун, посочването от Скенер на Клуба на Орбит тук, с обсъждането на релативистката представа за пораждането на магнитното поле от електрическото и други подобни. Вие си се забавлявайте, щом сте тук за забавление, но не очаквайте да превъзнасям смешките на Младенов, само защото вие го правите. Право на всеки е да решава, дали да отделя време за глупости или не, нали? И не, това не ме прави злобен, просто нямам излишно време и имам пълно право да решавам, за какво си струва и за какво не си струва да разходвам времето си.