Станислав Янков

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Holograma-li-e-Vselenata_9604.html

https://nauka.offnews.bg/news/a_14/a_9911.html?preview=ok

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

Аз преследвам няколко цели едновременно. Далечната и само мотивиращата интереса ми е обсъждането, как да се постигне успешно и работещо съвместяване на КМ и ОТО. За това има само малък брой пътища: 1) КМ да започне да употребява огъвания и изглаждания на пространство-времето, вместо сегашното само плоско такова. 2) ОТО да започне да се представя със скъсявания и удължавания на пространство-времето, вместо сегашните огъвания и изглаждания. 3) Подходът със заглаждането на квантово-механичните флуктуации (смятани за отговорни за некоректните безкрайности като резултат от опитите за съвместяване) чрез размерни струни вместо безразмерни точки за елементарните частици (от всички известни ми опити за разширение на сегашната физическа теоретична база, само суперструнната теория заявява като цел преодоляването на разминаването между КМ и ОТО, а всички останали се мъчат да го заобикалят, докато, както отлично знаем - природата си функционира съвсем хармонично на всички нива, без никакви конфликти). Горното обаче не е приоритет за мен, а само мотиватор за задържане по-трайно на интереса ми и занимание между другото. Основното е, да изчистя максимално онези насоки на разсъжденията си, които неоспоримо ще ме доведат до задънена улица (например като някогашното търсене на увеличаване на масата с увеличаването на скоростта, разглеждането на елементарните частици като въртящи се токове, вместо като точкови и въобще - всякакви подобни задънени улици). Ти твърдиш, че не разбираш много КМ, само обща култура и т.н., но от мен разбираш много повече и въпросът е, когато ти и малкото други добре подготвени тук видите мои разсъждения, които са доказано неверни - да обаждате (естествено, с аргументация защо - да мога да си виждам грешките). Засега почти само ти и тантин се намесвате и доста нарядко Гравити (Шпага, Ники и Малоум са приятни за обсъждания, но вие тримата се откроявате с по-задълбочените знания). За да игнорираме изкривяването, изглаждането, скъсяването и удължаването на пространство-времето (приносът на СТО и ОТО) - КМ трябва да успее да ги обясни изцяло, само чрез плоското, контейнерно пространство-време. Докато липсва такова обяснение - тези деформации на пространство-времето трябва някак си да се включат в КМ, защото иначе теорията е осакатена, точно както СТО и ОТО са осакатени без неопределеностите и така не могат да проникнат в микроскопичния свят. Очевидно нещата са по-сложни, отколкото се мъчат, надве-натри, да ги обяснят сегашните опити за теоретичен изход от тупика (засядането) и няма да се мине без усложняване, а бръсначът на Окам ще трябва малко да отсъпи позиции (няма как да разработиш суперсложен днешен микропроцесор без сложни изчисления и закономерности, само чрез най-просто и повърхностно описание). Бърз пример - вълните на неопределеността! Те са въведени от Макс Борн, Файнман въвежда многото пътища, които при сумиране дават вълна на неопределеността, НО... Не съществува вълна, която да не се състои от полета и колкото и вълната на неопределеността да се определя като условна и нереална конструкция - микросвета се дефинира по такава вълна като да е тя съвсем реална, със съвсем конкретна фома на вълна и няма как всичко това да не налага обособяването на две полета, изграждащи тази вълна на вероятността, пък били те нереални и условни като самата нея. Защото ако няма някаква форма на полета, които да изграждат вълната на вероятността - значи не говорим за вълна, а за нещо друго! Обаче нищо друго освен вълна не може да обясни интерференционната картина след двата отвора на отделните частици (електрони, фотони и даже атоми и молекули), значи трябва да има и някакви полета, изграждащи вълната, дори и да са нереални, като нея... Както липсва последователно обяснен преход от квантово-механичната пяна на планкови дължини, до стабилните, не чак толкова хаотични процеси на макромащаби, така липсва и последователно обяснение, как от тотална неопределеност, съизмерима с абсолютното, тотално нищо, се достига до наполовина конкретни характеристики на микрониво, при което една от две величини може да се измери съвсем конкретно и определено. Пространство-времето според СТО и ОТО (може би по-конкретно според втората) непрекъснато се променя, точно както се налагат непрекъснати промени на полетата според КМ. Защо да не са едно и също нещо - СТО и ОТО да получат неопределеност, а КМ да получи гъвкаво вместо статично, плоско, контейнерно пространство-време?! Пространство-време на Вселената и полета на КМ са нещо твърде сродно, за да се налага да се разглеждат отделно, едното чрез ОТО, а другите чрез КМ. Не може тези две неща да са чак толкова несъвместими, само защото двете теории не успяват да ги съвместят успешно! И въобще - какъв е смисъла от пространство-време без материя, чисто празно, без абсолютно нищо?!!!

Гравитацията се представя и като поле, електромагнетизма се представя като поле (различно от гравитацията, с различна сила, но обичайно поле), полетата се представят като безкрайни, тоест - налични в цялото пространство-време, без изключение, гравитацията се представя и като деформация на пространство-времето, освен като поле, електро-магнетизма също може да е и деформация на пространство-времето, но различна от гравитационната, както електромагнитното поле е различно от гравитационното поле, а аз дорускам, че полетата са пространство-времето с различни характеристики, което без проблем може да е различни деформации и на малки, околопланкови дължини пространство-времето да се деформира бурно, без или със допълнителни пространствени измерения, както предполага суперструнната теория. Засега не виждам особен проблем с приравняването на пространство-времето с полетата, но при всяко поле - с различни по характер и по сила деформации на пространство-времето (и това е едно по-добро развитие на варианта с разлики в наляганията, който аз преди години и ти преди седмици обмисляхме).

Аз не съм разбрал така обясненията на Скенер и навсякъде чета, както той го обяснява. Полетата са навсякъде, по цялата Вселена, без прекъсвания и само се менят стойностите им, като дори дори в “празните” пространства флуктуират (трептят случайно около нулевите си стойноти). Няма място във Вселената без полета и то - всички видове, заедно, независимо дали са възбудени или флуктуират около нулата. Гравитацията се представя без проблем като деформация на пространство-времето, електромагнетизма също може без проблем, още повече, че твърде много си приличат - разликата в стойностите им може да си има отделни обяснения, както и е дискусионно за скъсявания-удължавания ли иде реч или за огъвания. Диполите не виждам какво пречат на тази възможност!

Би могло при всички взаимодействия да става дума за деформации на пространство-времето - скъсявания, удължавания, огъвания, а при определени подходи на разсъждение дори огъванията биха могли да се опишат само чрез скъсявания. Виртуалните бозони-вестоносци биха могли да са странична реакция, последица от деформациите на пространство-времето при взаимодействията. В едни случаи да възникват и да протичат изцяло в рамките на взаимодействащата материя, а в други случаи да се отделят части от тях под формата на вълни, по-специално електромагнитни и гравитационни.

Скенер, би ли било коректно от квантово-механична перспектива взаимодействията да се представят по един малко по-различен начин? Сега виртуалните бозони, които участват във взаимодействията се представят като частици-вестоносци. Но има ли някакъв проблем, ако описанието е малко по-различно? При взаимодействията, например при електромагнитното, да имаме скъсяване и удължаване на пространство-времето при привличането и отблъскването на заредените частици, а възникването на виртуалните фотони при тези процеси да е нещо като неизбежна странична реакция при протичането им. Както преминаването на една автомобилна гума през дупка с вода неизбежно разплисква множество пръски, така и електомагнитното привлиане и отблъскване/скъсяване и удължаване на пространство-времето между заредените частици да поражда множество виртуални фотони, докато протича.

Тогава поредицата отрязъци по самуна какво точно описва?! Дори ако приемем дадена околност за условно неподвижна (винаги има някакви движения в дълбочина и в неосезаемостта - електромагнитни вълни, въздух и т.н.) - пак има движение по оста на времето (спомни си и Минковски). А пък квантовата механика добавя дуализма, неопределеността и сплитанията.

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време. И след това, във връзка с КМ, същият Браян Грийн пише, че няма нищо изцяло определено и освен донякъде настоящето - не можем да дефинираме с точност нито миналото, нито бъдещето (прочетох го преди няколко дни и сега не мога да цитирам с точност в коя от книгите му беше и на коя страница).

Вероятно искаше да кажеш, че абсолютно всичко се движи по някакъв начин.

Абсолютната неподвижност, ако съществува, би могла да бъде само вид условно състояние, наподобяващо вълната на неопределеността. Подобна неподвижност по-скоро може да се асоциира с абсолютното, тотално нищо и с абсолютното начало, но на този етап всички тези разсъждения са главно философстване (на този етап няма физическа необходимост да дефинираме подобна неподвижност). Навежда на подозрения за такава неподвижност универсалността и пределността на скоростта на светлината и спирането на хода на часовниците при движение с тази скорост. Нещо като преминаването на камион покрай неподвижен участък от пътя, при което камиона вдига прахоляк. Камионът представлява движенията с подсветлинни скорости и прахолякът, който тези движения с подсветлинни скорости-камион вдигат, когато преминават покрай абсолютната неподвижност, тоталното нищо и същинското начало да са вълните, които се движат със скоростта на светлината. Засега не знам, дали подобен начин на разсъждение би могъл да свърши някаква полезна работа. Ако частицата е една-единствена (ако не греша - имаше някаква подобна хипотеза на Дейвид Бом), как подобна единствена частица е и електрон, и позитрон, и мюон, и тауон, и три вида неутрина, и шест вида кварки, и античастиците на всички изброени? Квантовите сплитания са нещо малко по-различно. Електронът и която и да била друга масивна частица и даже неутриното не може да се движи дори със скоростта на светлината, камо ли с безкрайна скорост. Обяснението с минаването по всички възможни пътища не е единственото възможно. Какво правим, когато имаме два отвора в затворена “стаичка”, разположени на 90 градуса един от друг? А при два отвора, разположени на 180 градуса (един отпред и един отзад)? Електроните интерферират със самите себе си, дори когато са излъчвани поединично и това е свойство на вълните. Имаме преди двата отвора една вълна, тя преминава през двата отвора, разделя се на две вълни и те интерферират. Имаме вълна на неопределеността на един електрон преди двата отвора, тази вълна се разделя на две от двата отвора, интерферира със самата себе си и в крайна сметка отделните електрони съставят интерференчна картина с времето. И тази вълна може да се разпространява както с подсветлинни скорости, така и със светлинни скорости (единични фотони през два отвора правят същото, като единични електрони през два отвора). След като вълната на неопределеността на всички частици има очевидни характеристики на вълна, защо да не се състои от две полета, както всички други вълни - поле на съответната частица и поле на неопределеността? И различните полета на различните частици да дават квантите на тази вълна - 24-те елементарни частици и бозоните?

Аз целя да тествам приложимостта на един такъв подход: Имаме два типа възприятия - от 4D към 3D и от 3D към 3D. При гравитацията от 4D към 3D имаме регистрируемо отъване на пространство-времето, но от 3D към 3D имаме регистрируемо скъсяване на пространство-времето. В смисъл, при праволинейно, равномерно движение в плоско пространство-време, без гравитация, всеки наблюдател регистрира скъсяване по посока на движението на всичко, което се движи спрямо него. При гравитационно въздействие обаче 3D-наблюдател не може да регистрира огъването на пространство-времето в 4D и вместо това регистрира непрекъснато скъсяване на пространство-времето към центъра на гравитацията, което се проявява като неговото движение с ускорение към този център. По подобен начин, при насочено движение на електрони, електрически ток, когато разстоянието между тях релативистки се скъси и се образува магнитно поле - при съответните условия възникналото привличане на частица към проводника е скъсяване на пространство-времето перпендикулярно на проводника, а отблъскването е удължаване на пространство-времето перпендикулярно на проводника. Привличане на разноименни електрически-заредени частици - скъсяване на пространство-времето. Отблъскване на едноименни електрически-заредени частици - удължаване на пространство-времето. От квантово-механична гледна точка - вълните на всички елементарни частици, пък и на всяка движеща се материя по Дьо Бройл, се състоят от едно определено поле на съответната частица и от второ поле на неопределеността, чрез които две се дава вълната на неопределеността на частицата и поради този микс между (частично) определено и неопределено поле, ти успяваш да определиш поведението на частицата с точност само наполовина - или като местоположение, или като скорост (импулс), но не и като двете едновременно (обаче пък поне едното от двете неща успяваш да определиш, а не да не можеш да регистрираш и двата параметъра).

За мен някаква условна форма на неподвижност би могло да има само около онези частици и вълни, които се движат със скоростта на светлината във вакуум и при които ходът на часовниците е спрял. Само при тях от някои гледни точки бих приел, че не те се движат спрямо всичко със скоростта на светлината във вакуум, а че те са по някакъв начин статични спрямо всичко останало и всичко останало, както и възприятието, се движи по някакви начини спрямо тях.

Четвъртото измерение, ако съществува (аз все повече подозирам, че съществува, защото доста неща получават смислено обяснение при наличие на такова), има съвсем логично и взаимосвързано, закономерно описание в зависимост от това, по какъв точно начин се проявява в 3D. Всяко допълнително измерение дава възможност на неговите обитатели да се проявяват само частично или въобще да не се проявяват в по-малки измерения. Забележи, че един 2D-кръг може да се наложи по новата, трета ос на 3D-кълбо безкраен брой пъти вътре в кълбото, защото няма никаква дебелина, а само диаметър в две измерения. По същата причина 3D-кълбото може да напусне плоското пространство на 2D-кръга изцяло. Всичко това не би било така, само ако има минимален размер при всички измерения, включително тези над 3D и 4D, например планковата дължина, под който да не може да се слезе по никакъв начин. Тогава 2D-кръга ще има някаква нищожна, неосезаемо за него 3D-компонента и ще се нанася по диаметъра в третото измерение на кълбото ограничен брой пъти, което значи, че и 3D-кълбото ще може да се движи в третото измерение не в безкрайни възможности, а само до толкова, доколкото е разгънато за него третото измерение. Всичко това важи за 4D спрямо 3D. Интересна забележка - редица религиозни представи (например индийски и разни окултни) определят нашия свят като сянка на Божествения Свят. Забележи, как 2D-кръга е точна сянка под сякаш осветено 3D-кълбо и същото важи и все по-надолу (1D-линията е сянка на 2D-кръга и 0D-точката е сянка на 1D-линията).

Трябва ми време, за да прегледам по-внимателно нещата, които ми посочиха Скенер и тантин и следващото, което ще напиша е едно твърде предварително предположение. Електромагнитната вълна се състои от перпендикулярно пресичане на електрическо и магнитно поле. Гравитационната вълна би могла да е перпендикулярно пресичане на гравитационно и грави-магнитно поле. Частиците може да се състоят от перпендикулярно пресичане на полето на съответната частица (не вълна на частицата) и полето на неопределеността (не вълна на неопределеността), което да дава вълновите свойства на частиците (установени са вълнови ефекти не само на всички елементарни бозони и фермиони, но и на отделни атоми и дори на отделни молекули вещество). Проявите като частици да се случват при взаимодействие на вълни на различни частици - електронна и електримагнитна вълна при електрон, електромагнитна и електронна вълна при поглъщане и излъчване на фотон и т.н. Сега следва да видим, дали един такъв опит на представяне на нещата има някакви непреодолими дефекти... Хипотезата на Малоум, както винаги, е интересна, но на този етап не съвпада с моите предположения. Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага. Освен това - вак-частиците плътно ли се допират една в друга, без никакви пролуки или има някакви пространствени отстояния между тях? Което и да е от двете положения при предния въпрос - ЗАЩО? Засега такава версия на нещата не ми пасва.

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Според теориите, самите електромагнитни вълни не са свързани с електромагнитните взаимодействия между частиците. Електромагнитните вълни са продукт на определени движения на заредените частици. Движения, свързани с промяна на електрическото или магнитното поле, която промяна поражда разпространението в пространството със скоростта на светлината на взаимоподдържащи се електрично и магнитно поле. Счита се, че електромагнитното взаимодействие между заредените частици се осъществява посредством размяна на виртуални фотони. Има някакви разлики (най-вече енергийни) между виртуалните фотони и реалните фотони, които изграждат електромагнитните вълни. Обаче, както се знае, електромагнитното взаимодействие има и релативистко обяснение (онова чрез СТО)...

Няма ли да е по-кратко да кажем, че в тази сфера всичко ще се държи така, сякаш си в Космоса? В безтегловност! И нека се опитаме да развием твоя подход с полетата малко повече и да видим, докъде можем да стигнем, без да нарушаваме безусловни закономерности на КМ, СТО и ОТО. Чрез аналогията с привличането на фарадеев кафез от гигантски магнит и ние вътре в кафеза видяхме, че има безусловни разлики между гравитацията и електромагнетизма. При кафеза ще се залепим за противоположния на посоката на движението вътрешен край на кафеза, докато при гравитационното въздействие си оставае в безтегловност, все едно сме си в открития Космос. Това означава, че ако приемем версията геравитацията да е поле, тя не се осъществява чрез фотони, а чрез нещо различно, очевидно много по-фино от фотоните и поради това гравитацията е много по-слаба (по-слаба от електромагнетизма единица с 40 нули зад нея пъти), но по-същата причина и много по-всепроникваща от фотоните. Затова се предполага, че гравитационното поле, ако го има, се осъществява не чрез някаква форма на фотони, а чрез съвсем отделни и различни частици, наречени гравитони и нещата, които успяват да спрат фотоните (фарадеев кафез), не могат да спрат гравитоните. Елементарните фермиони, например електроните, са представяни около атомното ядро не като частици, а като вълни и поради излъчването от тях на фотони като дискретни спектри, когато преминават през различните си състояния - представляват стоящи, не бягащи електронни вълни. (Въпросът тук е, дали става дума за електронни вълни около атомните ядра или за електронни полета, което е по-различно от вълни.) Накратко, можем да откроим три основни вида вълни - вълни на неопределеността, гравитационни вълни и електромагнитни вълни (видяхме и електронни и други подопбни вълни, но за това разглеждане те не ни интересуват). Въпросът е, има ли някави значителни разлики между вълните на неопределеността, гравитационните вълни и електромагнитните вълни, като изключим, че не са едно и също нещо и ако да - какви по-точно са тези разлики? Има ли аналози на електричното и на магнитното поле при гравитационните вълни (гравитационно и гравимагнитно поле), има ли някаква форма на бозон при вълните на неопределеността и ако няма - защо не (освен ако вълните на неопределеността всъщност не са полета на неопределеността) и няколко други подобни въпроса.

СПИН-ът се характеризира с две неща - посоката на оста му (основно нагоре или надолу) и посоката на въртене (по или обратно на часовниковата стрелка). Според книгата "Елегантната вселена" на Браян Грийн всички елементарни частици разполагат с 19 експериментално определени характеристики, които на този етап нямат теоретично обяснение, как се формират и защо са точно такива. Според следващата книга на Грийн, "Тъканта на Космоса", тези характеристики са вече 22 и сред тях са масата в покой, електрическия заряд, силния и слабия заряд. Една от тези 22 характеристики е и СПИН-ът. Според първоначалната квантова теория на Бор пълната енергия на електрона в атома се определя от четити квантови числа, които определят състоянието на електрона (същото, за което се отнася принципът за забраната на Паули - два или повече фермиона не могат да бъдат в едно и също квантово състояние в един и същи момент, докато два или повече бозона могат). Обозначенията на тези четири квантови стойности са n, l, m и s и се наричат главно квантово число, орбитално (странично) квантово число, магнитно квантово число и спиново квантово число. Всичките четири квантова числа при старата квантова теория на Бор са свързани с точно определени пространствени местоположения и поведения на електрона около ядрото (тогава все още се разглеждал само най-простия, водородния атом). Главното квантово число n било конкретна орбитална линия, по-отдалечена или по-приближена до ядрото, в зависимост от енергията на електрона, орбиталното (странично) квантово число l описвало движение на електрона не по кръгова, а по елиптична орбита и още по-точно по розетка, като не само самият електрон обикаля около ядрото, но и неговата елипсоподобна орбита също се завърта, цялата, около ядрото (от тези две въртенета се получава розетката). Магнитното квантово число определя оста на въртене на електрона около ядрото във външно магнитно поле, а спиновото квантово число СПИН-ът, се смята за собствено въртене на електрона около собствената му ос, докато същевременно се върти и около ядрото (от това твърдеголямо подобие със Слънчевата система идва и определението за планетарен модел на атома). Тази първоначална квантова представа, в която няма неопределености и всички характеристики на електрона се определят съвсем конкретно и точно, се провалила в опитите да се обяснят по-сложните от водорода атоми, мултиплетността и интензивността на спектралните линии. Нейните предсказания не се потвърждавали от експериментите и това наложило прехода към актуалната квантовомеханична теория, с дуализма и неопределеностите.

Всъщност, Скенер обясни къде бъркам и си разбрах грешката.

Защо да намалява количеството маса, като се залепиш?! Тогава си най-близо до нея - масата започва веднага от теб, перпендикулярно нагоре и ти пречи да се издигнеш до средата на тази отсечка на масата само отблъскването, точно както същото ти пречи да потънеш отгоре до средата. В този случай средата не е центъра, а кръг по средата на дебелината на сферата.

В кухината действа привличане от масата над нея. При сферичен купол гравитационното притегляне е еднакво само в центъра на кухото кълбо вътре и само там би трябвало да е безтегловността. Във всички останали случаи притеглянето в едната посока би надделяло над другите и в крайна сметка би те залепило за тавана, нагоре от който започва масата.

Аз по принцип смятам, че гравитацията е огъване на пространство-времето по ОТО, но както вероятно отдавна е забелязано, дадено мое мнение не ми пречи да разглеждам сякаш много убедено и възможности, които не отговарят на съответното ми виждане, но за които не ми достигат знанията да ги обясня по безусловен начин. Така, в обсъжданиявта и в съчетание със собствените ми търсения обогатявам знаията си. Гравитационното въздействие, произхождащо от звезди, планети, луни и всякакви по-малки космически струпвания на материята повече или по-малко като кълбо наподобява електростатично въздействие, но са регистрирани и гравитационни вълни които наподобяват електромагнитните вълни, включително си имат две пепрпендикулярни оси, които, двете, са и перпендикулярни на посоката на движението, точно като при електромагнитните вълни. Кое забранява да предположим съвместно действие на гравитони, както това на фотони при електромагнитните вълни, при което да се формира гравимагнитен аналог на гравиелектричното статично поле при звездите, планетите и т.н.? И за кухата масивна сфера - как ти се струва възможността, нещата от външната страна на сферата да се притеглят гравитационно към центъра на сферата, а нещата от вътрешната страна да се притеглят "навън", към Космоса на сферата? Ако раздуеш Земята в центъра ѝ, да се образува кухина и не твърде много, за да не изтънее твърде много пластът материя по диаметъра на сферата (тогава въздействащата гравитационно маса ще определиш, като извадиш от диаметъра на външната повърхност на раздутата Земя диаметъра на кухото пространстви в центъра и това ще приемеш като диаметър на плътно кълбо) - дебелината на пласта със земната материя ще притегля нещата отгоре на сферата надолу, а нещата отдолу, вътре в кухината, ще ги притегля нагоре.