Станислав Янков

Надявам се, че тук спокойно мога да сложа и нещо по-интересно от това, не опровергава ли атмосферата Айнщайн или не (характерното за светлината е, че ако изглежда, сякаш може да се забавя в различни среди, то никога не може да се движи по-бързо от максимума си във вакуум и всеки, който иска да опровергае Айнщайн, просто трябва да демонстрира скорости на светлината, по-бързи от скоростта на светлината във вакуум). Любителите на Младенов си имат ново място за глупостите - Абсурд в СТО на Лапландеца и аз няма да стъпя там. Ако и тука преча на всички - вече ще се разкарам окончателно. Аз не съм тук, за да се правя на многознаещ и да губя време със слагането на неща, които се знаят, а когато има по-знаещи от мен (тук има няколко) - те да ме насочват към по-бързо намиране на важни неща по интересуващото ме в момента. Аз съм възприемчив и няма неща, на които да зациклям вечно (което ще рече - до края на живота ми). Ако няма кой да забързва нещата по разбирането на вече установените научни знания (засега има) - оставането ми тук е безпредметно. Няма злоби (към Младенов, Лапландец, Гугъл нещо си, Уфо нещо си, Донкихот или който и да било друг - без значение кой), просто нямам излишно време. Вселената може никога да не е имала начало, казват физици (offnews.bg) Вселената може никога да не е имала начало, казват физици ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 октомври 2021 в 09:01 72420 Кредит: Wikimedia Commons В началото бе ... е, може би е нямало начало. Може би нашата Вселена винаги е съществувала - и нова теория за квантовата гравитация разкрива как това би могло да работи. „Реалността има толкова много неща, които повечето хора биха свързали с научна фантастика или дори с фентъзи“, започва Бруно Бенто (Bruno Bento), физик, който изучава природата на времето в Университета в Ливърпул, Великобритания. В работата си той използва нова теория на квантовата гравитация, наречена теория на причинно-следствените множества ( causal set theory), в която пространството и времето се разбиват на отделни (дискретни) парчета пространство-време. Според тази теория на някакво ниво има фундаментална единична мярка, квант пространство-време. Бенто и неговите сътрудници използват този причинно-следствен подход, за да изследват началото на Вселената. Те откриват, че е възможно Вселената да няма начало - че винаги е съществувала в безкрайното минало и едва наскоро еволюира в това, което наричаме Големия взрив. Квант на гравитацията Квантовата гравитация е може би най-разочароващият проблем, пред който е изправена съвременната физика. Имаме две изключително ефективни теории за Вселената: квантова физика и Общата теория на относителността. Квантовата физика е представила успешно описание на три от четирите основни сили на природата (електромагнитно, слабо и силно взаимодействие) до микроскопични мащаби. Общата теория на относителността, от друга страна, е най-мощното и пълно описание на гравитацията, измисляно някога. Но въпреки всичките си силни страни, Общата теория на относителността е непълна. Най-малко на две конкретни места във Вселената математиката на Общата теория на относителността просто се разпада, неуспявайки да даде надеждни резултати - в центровете на черни дупки и в началото на Вселената. Тези региони се наричат „сингулярност“, които са места в пространство-времето, където нашите настоящи закони на физиката се разпадат, и те са математически предупредителни знаци, че Общата теория на относителността се препъва сама. В рамките на тези две сингулярности гравитацията става невероятно мощна в много малки пространствени мащаби. За да разрешат мистерията на сингулярностите, физиците се нуждаят от микроскопично описание на силната гравитация, наречена още квантова теория на гравитацията. Има много претенденти, включително струнната теория и цикличната квантова гравитация . И има друг подход, който напълно пренаписва нашето разбиране за пространство и време. Теория на причинно-следствените множества Във всички съвременни теории на физиката пространството и времето са непрекъснати. Те образуват гладка тъкан, която стои в основата на цялата реалност. В такова непрекъснато пространство-време две точки могат да бъдат възможно най-близо една до друга в пространството и две събития могат да се случат възможно най-близо едно след друго. Но друг подход, наречен теория на причинно-следствените множества, преосмисля пространство-времето като поредица от дискретни парчета или „атоми“ пространство-време. Тази теория поставя строги ограничения за това колко близки могат да бъдат събитията в пространството и времето, тъй като те не могат да бъдат по-близо до размера на „атома“ пространство-време. Кредит: Wikimedia Commons Например, ако гледате екрана си, четейки това, всичко изглежда гладко и непрекъснато. Но ако погледнете същия екран през лупа, може да видите пикселите, които разделят пространството, и ще откриете, че е невъзможно да две изображения на екрана ви да са по-близо от един пиксел. Тази физическа теория е развълнувала Бенто. „Бях развълнуван да открия тази теория, която не само се опитва да бъде възможно най-фундаментална - като подход към квантовата гравитация и всъщност преосмисля понятието за самото пространство-време - но също така дава централна роля на времето и това, което то физически означава "да мине време", колко физическо е миналото ти и дали бъдещето вече съществува или не“, коментира Бенто пред Live Science. Началото на времето Теорията на причинно-следствените множества има важни последици за природата на времето. „Огромна част от философията на причинно-следствените множества е, че течението на времето е нещо физическо, че не трябва да се приписва на някакъв възникнал вид илюзия или на нещо, което се случва в мозъка ни, което ни кара да мислим, че времето минава, това преминаване е, само по себе си, проява на физическата теория", отбелязва Бенто. "Така че, в теорията на причинно-следствените множества, причинно-следственото множество ще нараства само по един "атом" всеки път и ще става все по-голямо". Подходът на причинно-следствените множества добре премахва проблема за сингулярността на Големия взрив, защото в тази теория сингулярностите не могат да съществуват. Невъзможно е материята да се компресира до безкрайно малки точки - те могат да станат не по-малки от размера на атом от пространство-времето. Причинно-следствена множество. Елементите са представени като възли и редът е обозначен с линиите: елемент x предхожда елемент y тогава и само ако има възходящ път от x до y. Частта от причинно-следственото множество, която се намира в затъмнената област, добре се апроксимира към непрекъснато пространство-време (физиката в тази област се обяснява с ОТО). Остатъкът от причинно-следственото множество формира ерата на квантовата гравитация, предшестваща сингулярността на Големия взрив. Кредит: If time had no beginning, Bruno Valeixo Bento, Stav Zale И така, без сингулярностите на Големия взрив, как изглежда началото на нашата Вселена? Това е мястото, където Бенто и неговият сътрудник, Став Залел (Stav Zalel), студент в Imperial College London, изследват какво може да каже теорията за причинно-следствените множества за началните моменти на Вселената. Тяхната работа се появява в документ, публикуван на 24 септември в базата данни за препринти arXiv. (Статията все още не е публикувана в рецензирано научно списание.) Документът разглежда "дали трябва да съществува начало в подхода на теорията за причинно-следствените множества", разказва Бенто. "В първоначалната формулировка и динамика на причинно-следствените множества, класически казано, каузалното множество нараства от нищо във Вселената, която виждаме днес. В нашата работа няма Голям взрив като начало, тъй като причинно-следствените множества са безкрайни в миналото, защото винаги има нещо преди". Тяхната работа предполага, че Вселената може да не е имала начало - че тя просто винаги е съществувала. Това, което възприемаме като Големия взрив, може да е било само определен момент от еволюцията на тази винаги съществуваща причинно-следствена поредица, а не истинско начало. Предстои обаче още много работа да се свърши. Все още не е ясно дали този начинаещ причинно-следствен подход може да позволи физически теории, с които можем да работим, за да опишем сложната еволюция на Вселената по време на Големия взрив. „Може все още да се питаме дали този [подход на причинно-следствените множества] може да се тълкува по „разумен“ начин или какво означава тази динамика физически в по-широк смисъл, но ние показахме, че рамката наистина е възможна“, подчертава Бенто. "Така че поне математически това може да се направи." С други думи, това е ... начало. Справка: If time had no beginning Bruno Valeixo Bento, Stav Zalel, https://arxiv.org/abs/2109.11953 Източник: What if the universe had no beginning?, Live Science

Аз съм срещал и друго представяне (видеото в края на този ми коментар). Това, което ми се върти като подозрение е, че понеже движението със скоростта на светлината по принцип значи спиране на часовниците и понеже полетата са много-много тясно свързани с пространство-времето - много е възможно състоянието на електромагнитните вълни да е някакъв вид неподвижност и възприятието на всичко останало, което регистрира тези вълни да се движи и изменя спрямо тази така наречена неподвижност. Нещо от сорта на туисторното пространство на Пенроуз и точката, която представлява светлината в това пространство, ако съм разбрал правилно нещата от първия ми много повърхностен поглед над тази тематика.

Аз се базирам на този линк Classical electromagnetism and special relativity - Wikipedia и на следващото видео:

То, не е само светлината! Всичките бозони с нулева маса (значи - без Хигс-бозона и бозоните на слабото взаимодействие) се движат със скоростта на светлината. Неутрината и антинеутрината също се движат с почти светлинна скорост (последно се счита, че все пак имат някаква маса, макар и неопределимо нищожна). Това е нещо фундаментално и много близо до основата на нещата. Все ми се струва, че всичко (което ще рече - полетата, които изграждат всичка) е някакъв сложен микс от различни перспектитиви, фокуси, ъгли на възприятие/проявление, на сложно преплитане на различни измерения, различни времена, различни скорости, дължини и огъвания... Например - първо започва пространствено-времевото разширение и то е все едно, пред възприятието се поставя лупа с непрекъснато растяща способност за увеличение - 1х, после 2х, 3х, 4х, 5х... Пространство-времето започва да расте все повече и повече с особения момент, че това не става извън тебе, а ти си в него, част от него. После започваш да възприемаш и да се проявява и масивната материя, после и гравитационното свиване, заради материята... Ако отначало се проявава само едно-единствено нещо, разширението, после възприятието ти започва да регистрира и диверсификация - едновременно присъствие и на разширение (отворена кривина на пространството, под критичната плътност на материята), и на плоско пространство (участъци на Вселената около критичната плътност, с нищожни разлики под и над нея), и на свиване (затворена кривина над критичната плътност на материята). Започва едновременната проява и възприятие на множество различни процеси, при това с някаква форма на надграждане - от пространство-времето с неговото скъсяване, удължаване и огъване, през електромагнетизма, до масивните частици. От известно време си задавам един интересен въпрос. При електромагнитните вълни електрическото и магнитното поле се редуват съвсем равностойно и не може да се каже, че едното е по-важното и че едното поражда другото - промените на двете се взаимо-пораждат едно друго съвсем равностойно. Обаче при електрона движението на самия електрон с постоянното му електрично поле спрямо наблюдателя поражда магнитното поле на електрона. Ако някак си електрон можеше да застане неподвижно спрямо наблюдател (или налюдател можеше да започне да се движи плътно заедно с електрона, при което електрона щеше да е като неподвижен спрямо наблюдателя) - щеше да се регистрира само постоянното електрическо поле на електрона и никакво магнитно поле. Обаче от електромагнитните вълни виждаме, че електричното и магнитното поле са съвсем равностойни. Значи, след като магнитното поле на електрона възниква при неговото задвижване, заедно с електричното му поле спрямо наблюдателя, то и постоянното електрическо поле на електрона трябва да възниква от някакво движение спрямо наблюдателя, дори при наглед неподвижен електрон. Какво би могло да е едно такова движение? Нещо около планковите дължини или пък нещо въобще извън нашите възприятия (в смисъла на допълнително, но неосезаемо за нас пространствено измерение)?! При всички положения - нещо, което се движи спрямо нас дори и при неподвижен спрямо нас електрон, само с неговото електрично поле и без никакво магнитно поле.

Скенер, от гледна точка на квантовата механика, когато един електрон не взаимодейства с нищо (било когато се намира в дадено състояние около ядро, между поглъщане и излъчване на фотон, било ако се намира в Космоса, без да е част от атом и далече от звезди - източници на фотони, които да му въздействат), той може ли да се нарече поле (да речем - електронно поле) и да придобива форма на частица само в ограничените случаи на взаимодействия с фотони (фотонно поле) или в редките мигове, когато електрон (и фотон) не взаимодейства с нищо - той е нещо различно и не е правилно да се нарече нито частица, нито поле (електронно, фотонно...)? Знаем за неопределеността местоположение-скорост на частиците, която не позволява да твърдим, че електронът е частица в различни моменти, освен в тези, в които взаимодейства с фотони, но има и неопределеност интензитет-скорост на промяна на полетата, която не позволява да наречем електрона и поле в моментите извън случаите на взаимодействие с фотони. Частици електрони и фотони и възбудени електронни и фотонни полета можем да кажем, че имаме само при взаимодействие между електронно и фотонно поле, при което се формират и частици електрон и фотон като частици. През останалото време и електронът, и фотонът са нещо друго, различно и от частица, и от поле. Или когато не взаимодействат, електронът и фотонът все пак са полета, с ненулеви стойности в някакви области от пространството и в някакви моменти от времето, въпреки че и при полетата има подобна неопределеност, както при частиците?

Куп неща сложих в темата за суперструнната теория и никой не коментира, камо ли да ме насочи към нещо, което да не съм открил аз. Тука пък ще ме изядат, че им развалям оборването на теориите на Айнщайн чрез атмосферата... Това не е моят разговор! Понякога ще те питам за нещо и друго, ако можеш да обясниш, те да си бистрят с Младенов, как атмосферата опровергава Айнщайн, аз няма да им развалям рахата с коментари не по темата и - приключваме с глупостите! Очевидно - тука трудно могат да се обсъдят по-сериозни неща.

Нямате ядове! Засрамвам се моментално и повече няма да коментирам нищо тука - обсъждайте си, как облаците развенчават теориите на относителността на Айнщайн.

Много интересно, туисторната форма твърде много наподобява едната от двете основни предполагаеми форми на Вселената - тази на Тор (другата е кълбовидната). И ако правилно разбирам, светлинното движение се представя в туисторното пространство като точка, каквото е очакването на някои нелишени от смисъл предположения за естеството на светлината (или поне на фотоните)! Twistor theory at fifty: from contour integrals to twistor strings | Proceedings of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences (royalsocietypublishing.org)

Абсолютно! Само проверявам, дали Младенов наистина ме е игнорирал или само се е престорил. Ако само се е престорил - няма да издържи и в някой момент ще отговори. Ако не се е престорил - няма да отговори. А и цялото това занимание с "опровергаването" на ТО чрез атмосферата наистина си е меко казано смешно, буквално въздух под налягане. Сериозният материал е под закачките с Младонов - постът ми е смислен и полезен за всеки, който иска да се дискутира и нещо извън детската градина и пълните глупости (може и да се намират и хора за по-сериозни разговори тук - тантин например е харесал текста, за който ти ме разкритикува, че съм го споделил и с него стават сериозни разговори). И извинявай, че подкачам скъпоценния Младенов - за мен той не е свещена крава!

Дойдохме си на думата! Фактите са спекулации, факти са само нещата, които Младенов каже, че са факти! Ако нещо изглежда като кокошка, пърха като кокошка, кудкудяка като кокошка, тича като кокошка, снася яйца като кокошка и въобще се държи като кокошка, то е ... хипопотам, защото опитните впечатления и доказателства винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации (а при Младенов няма начин последните да не са различни)! А! И да не забравя - Айнщайн е виновен за всичко! Просто обяснение на квантовата теория на полето (cppsport-com.translate.goog) Просто обяснение на квантовата теория на полето квантова теория на полето просто обяснение 1 Идеи от квантовата механика, I 1. -Z. В класическата физика масата е мярка за инерция, но в QFT това е число, което. Сега има стандартна справка за релативистичната теория на струните от Грийн, Шварц и Витен, Теория на суперструните [0. Като цяло класическата физика често се използва за обяснение на събитията на макроскопско ниво. Л. 1 Проблеми с класическата физика. 03 декември 2006 г. · Появиха се нови парадигми на квантовите алгоритми, като адиабатни алгоритми, базирани на измерване алгоритми и алгоритми, базирани на топологично-квантова полева теория, както и нови физически модели за реализиране на мащабен квантов компютър със студ йонни капани, квантова оптика (използвайки фотони и оптична кухина), системи с кондензирана материя и. д. Когато се прилага в термополе. апс. Стасину,и Боб Кьоке, който предоставя много хубава рамка за това какво е „квантова теория на полето“ (или всъщност всяка „теория на полето“). Доведете десетгодишното дете до езерце и пуснете камък във водата. Това е кипящо море от случайни колебания, на върха на което можете да създавате квантовани разпространяващи се вълни, които наричаме частици. 09 септември 2021 г. · Квантовите изчисления са изучаването как да се използват явленията в квантовата физика за създаване на нови начини за изчисляване. Това е набор от бележки за курса от есента на 2018 г., Квантовата теория на полето на Университета в Торонто (PHY2403), преподавана от проф. От уравнението на Шрьодингер до интеграла на пътя на Фейнман. g. И все пак, дори преди да стигнем до тези трудности, има друга причина, че квантовата теория на полето е трудна. Аргументът на Грибов не включва тежките машини на квантовата теория на полето. Дирак (1927), У.Отчасти това е така, защото съдържа цялата физика: полето може да описва огромен брой частици, взаимодействащи по безброй различни начини. Вторият том обхваща материали, изнесени в \ AQFT ". Org Документът просто представя математически защо една пета. Има много просто и просветляващо обяснение, дължащо се на N. Mass. $ 4. 99. [5] Докато QCD има свое собствено име , това е част от квантовата теория на полето. Теория на квантовото поле-V. От тези частици могат да се конструират линии, които са външните линии със стрелки в диаграмата, която ви дадох като пример, и три разпространителя, по един за всяка частица. В допълнение за да предложи просто решение на проблема с измерването, квантовата теория на полето дава разбираемо обяснение за парадоксите на относителността (свиване на Лоренц, разширяване на времето и т.н.Теорията основно обяснява природата и поведението на материята и енергията на атомно ниво. „Въведение в квантовата теория на полето“ бяха най-трудните и усъвършенствани учебници и аз винаги се страхувах как би изглеждала книга с теория на квантовата област, която не беше въвеждаща. Квантовата теория на полето и полиномът на Джоунс 353 гладка структура) без избор на метрика се нарича "топологичен инвариант" (или "гладък инвариант") от математиците. 1 Инвариантност на счупената скала Задание за четене: Zee глава III. По-специално Е 6 е единствената изключителна проста група на Ли, която има сложни представителства, изискване теорията да съдържа хирални фермиони (а именно всички слабо взаимодействащи фермиони). 03 август,2020 · Тази статия разширява формализма за квантуване на теориите на полето чрез микроканонична квантова теория на полето и списанията на Хамилтън. Квантовото поле е математически обект, който е аналогичен на класическото поле, но чиито стойности са (обикновено некомутативни) оператори в някакво Хилбертово пространство. за извличане на проста геометрична структура от вълнова функция, а именно квантово заплитане. Конвенционалните квантови теории на полето работят добре при описването на резултатите от експериментите при разбиване на частици с висока енергия като големия адронен колайдер на CERN, където е открит Хигс. 22 юни 2006 г. · Преходът от класическа теория на полето към квантова теория на полето се характеризира с появата на оператор-ценни квантови полета \ (\ hat {\ phi} (\ mathbf {x}, t) \) и съответните спрегнати полета,и за двете от които се спазват определени канонични комутационни отношения. В допълнение, „Квантовата геометрична структурна теория“ на Хайм му даде формула за изчисляване на масите на елементарни частици, която беше тествана положително в DESY и изуми физиците на частиците там. Сложността на квантовото състояние произхожда от областта на квантовите изчисления, които обикновено се моделират в Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Квантовите изчисления се състоят от кубити. 1. 2 Съдържание 1 Резюме на курса 17 1. 18 април 2019 г. · Квантова теория на полето (актуализирана) В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическа теория на полето, специална относителност,и квантова механика и се използва за конструиране на физически модели на субатомни частици (във физиката на частиците) и квазичастици (във физиката на кондензираната материя). И ние знаем точно колко енергия е налична в лъжица; ние знаем масите на атомите и кинетичната енергия на топлинните движения в метала. В тази глава ще бъде представена основната дефиниция на квантовата теория на полетата, следвайки традиционните линии. 1 А. За един физик квантовата теория на полето, определена върху многообразие M без априори избор на метрика на Mis, казана като цяло ковариантна. ) и квантовата механика (двойственост вълна -частици и т.н. 10 октомври 2014 г. · квантова механика - Изборът на база за измерване. Това е отчасти защото много квантово -механични структури имат аналози в класическо приближение към теорията.Откакто е публикувана за първи път, „Квантова теория на полето накратко“ бързо се утвърждава като най -достъпното и изчерпателно въведение в тази дълбока и дълбоко завладяваща област на теоретичната физика. 10 март 2015 г. · В квантовата теория на полето зарядът на електрона и следователно, разбира се, свързаното с него електрическо поле, е вътрешно размит от квантовите колебания в неговото положение. Грибов, даден в следващата си статия от конференцията, а също така красиво обяснен от Дмитрий Харзеев в следващата статия arXiv (раздел 1). Зи. квантова теория на полето, изследване на квантово -механичното взаимодействие на елементарни частици елементарни частици, най -основните физически съставки на Вселената. Тъй като категорията на 2D TQFT е категория на (симетрични моноидални) функтори, нейните морфизми биха били.Теория на релативистичните квантови системи. 05 май 2014 г. - - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете, предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е смущаващо. Райдър, квантова теория на полето Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Възприетата тук гледна точка относно естеството на квантовата теория е по същество традиционната, на концептуално ниво,въпреки че използваните математически инструменти не са тези. Отговор и обяснение: 1. Основните обекти в квантовата теория на полето са операторно-разпределени разпределения. [1]: xi QFT се използва във физиката на частиците за конструиране на физически модели на субатомни частици и във физиката на кондензираната материя за конструиране на модели на квазичастици. Както повечето хора, аз наистина не знам нищо за квантовата теория на полето. V. Този модел е пренормируем [26–29] и асимптотично безопасен [30–32]. Квантовата теория с прости думи е, че няма нищо в света освен самия квант. Какво може да обясни, че освен че не можете да разберете това, което не ви е познато, затова се запознайте с QFT, само с разказа, а не с математиката, освен ако не искате да се занимавате с физика и да прогнозирате резултатите. ).6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 26 септември 2014 г. · През 1927 г. Пол Дирак прилага квантово разбиране за електрическото и магнитното полета, които да дадат начало на изучаването на "квантовата теория на полето" (QFT), която третира частици (като фотони и. Аз само желая, като предимно визуален мислител, обичайното въведение в квантовата теория на полето да не изглежда съвсем така подобно на това. Грийнбърг и С. 05 май 2014 г. · - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете,Предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството, макар и ефективни теоретиците на полето интерпретират това или като изненадващо UV отменяне на разминаванията в мощността, или като деликатно отмяна между съвпадащи UV и изчислими IR корекции до (g − 2) от параметрично разделени скали, има просто обяснение в пълната теория: цикълът се интегрира е тотална производна на функция. Приноси от високоразмерни оператори (напр. 05 октомври 2012 г. 2 Направена квантова механика Проста комуникация, квантова криптография и квантови изчисления. Квантовото поле е сложен обект. Следователно е изключително примамлива цел,като първи потенциален пример за проста и математически добре- 05 август 2021 г. · 30 ноември 2004 г. · Квантовата теория на полето (виж статията за квантовата теория на полето) се занимава със системи с безкрайно много степени на свобода. В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическата теория на полето, специалната относителност и квантовата механика. 30 август 2020 г. · В случая с QED, най-простата теория, която човек може да изгради, имаме три частици: електрон, позитрон (анти-електрон) и фотон. Тази книга има за цел да отвори вратата към квантовата теория на полето на възможно най -много заинтересовани хора, като предостави опростено представяне на темата. квантова механика - Какво е истинското значение на Pl. Швебер, „Операторите на облечени частици в прости модели на квантовата теория на полето“, Nuovo Cim. В частност,книгата изследва дисипативен подход към квантовата теория на полето, който е илюстриран за скаларна теория на полето и квантова електродинамика, и предлага атрактивно обяснение на скалата на Планк в квантовата гравитация. Теоремата на Бел, публикувана през 1964 г. и посочена от някои като едно от най -дълбоките открития във цялата физика, ефективно показа, че резултатите, предвидени от квантовата механика (например в експеримент като този, описан от Айнщайн, Подолски и Росен) не може да се обясни с никоя теория, която запазва местността. Ерих Попиц. Пропагандисти. 2 Мисловни експерименти на. Квантовата механика може да бъде приложена към системата от атоми. Следователно другите четири (G 2, F 4, E 7 и E не могат да бъдат групата на габаритите на GUT. Основната цел на квантовата електродинамика е да разработи последователна и. 1],което е свързано с изучаването на квантовата теория на полето вече около две години и за всички драматични и енциклопедични теми за квантовата теория ми се струва, че наистина има много проста и ясна граница между класическата и квантовата теория, поне когато човек гледа QFT през обектива на Path Integration. Квантовата теория на полето е успешен опит в тази посока. По -специално, той съдържа нова проста дефиниция на индекса на Маслов по модул 4. Обхванатите теми включват: алгебрични формулировки на квантовата теория и теоремата за представяне на GNS, появата на единично нееквивалентни представления в QFT (илюстрирана от модела на ван Хоув), основната предположения за AQFT и прости модели от тях. В това поле можете да имате много голям или безкраен брой резултати. 22 септември,2021 г. · В това широкообхватно дълго четено изследване на философските проблеми на космологията Джордж Елис подчертава ключовите въпроси, които стоят в основата на науката, преди да очертае своя метафизичен подход към разбирането на природата на космоса. Вайнберг, Квантовата теория на полетата, том 1 Това е първият от тритомни серии от един от майсторите на квантовата теория на полето. 29 септември 2009 г. · Най -доброто обяснение за това как традиционната QM с фиксиран брой частици следва от QFT (където броят на частиците не е фиксиран) може да се намери във формализма „облечени частици“: О. „Има ли прост обяснение за квантовата теория на полето? " Звукът в кристал е ефектът на малки измествания на атомите. Отговор (1 от 4): Ограничението не е в QFT, а в нашето разбиране на QFT. Отговор и обяснение:1 Опитът да се комбинират всички физически теории на нашия свят сега е нов и продължава. Разпределението с операторска стойност е абстрактен обект, който при интегриране на 08 април 2019 г. · Даваме педагогическо въведение в алгебричната квантова теория на полето (AQFT), с цел да обясни нейните ключови структури и характеристики. С други думи, „скелетът“ на състоянието на много тела е даден от мрежа от квантово заплитане. Квантовата теория на полетата. Анимацията вдясно показва компютър. Heisenberg, W. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 05 август 2020 г. · Peeter Joot. P. 07 март 2018 г. · Тази статия изследва сложността между състоянията в квантовата теория на полето чрез въвеждане на структура на Финслер въз основа на оператори на стълби (обобщаване на оператори за създаване и унищожаване). 18 февруари,2008 · Правилата на квантовата теория на полето пряко свързват скоростта на взаимодействие на частиците с лекотата, с която можем да ги създадем в лабораторията, като се има предвид достатъчно енергия. Паули и други). Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Напълно актуализирано издание на класическия текст от известния физик А. Квантовото заплитане също се явява като основна степен на свобода в квантовата гравитация. Тук ще изследваме един прост квантово -механичен пример (т.е. пример с безкраен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат в силно взаимодействащата теория на квантовото поле {асимптотична свобода, измерение на измеренията.Тези и други интересни теми се разглеждат по начин, който ще бъде достъпен за целевата читателска аудитория. Но основната рамка на квантовата механика остава същата във всеки отделен случай. 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тази книга е полезна като добавка в класната стая или като инструмент за самостоятелно изучаване, но имайте предвид това. Функционални производни. Всъщност определена идентификация между сложността и действието първоначално беше предложена от Тофоли [15,16] извън контекста на холографията. 13 дек.2019 г. · квантова теория на полето - Има ли прост начин да се разбере защо SUGRA може да се нормализира с две вериги? Наивната квантова гравитация може да се нормализира с един контур. повечето текстове на квантовата теория на полето разчитат в голяма степен на способностите на хората с техниките на класическата теория на полето.Класическата физика като стационарно фазово състояние. Раздел 2, посветен на квантовата теория на полето, съдържа логически самосъгласувано изложение на основните резултати от пертурбативната квантова теория на полето, което не използва изваждането на безкрайности от квантовия хамилтониан на свободното поле и нормалното подреждане на операторите. 2 Квантовата механика е странна Развитието на квантовата механика е голямо интелектуално постижение, но в същото време е така. източник, а именно откриването на проста теория на квантовото поле върху четириизмерното пространство Моял-Вайл, моделът на Грос-Улкенхаар [26]. 08 април 2021 г. · Хубава дефиниция на „Теория на полето“. 25. За разлика от нормален компютърен бит, който може да бъде 0 или 1. W. At relativistic (i. Но онзи ден попаднах на този доклад на Стефано Гогиозо, Мария Е., том 2).Все по-нарастващото разбиране за структурата на амплитудите на разсейване сочи обратното заключение. Но при ниски енергии свързването става силно и теорията изменя характера напълно - новата ефективна теория на полето е едно от свързаните със светлината състояния (пиони), а не теория за кварките и глуоните изобщо. Два прости модела са показани като примери за изясняване на разликите между сложността и други концепции, като сложността на формирането и ентропията на заплитане. Основни съставки на материята. 23 декември 2015 г. · И все пак обяснението е толкова просто, че 10-годишно дете може да го разбере, тоест ако приемете квантовата теория на полето. Оператори за повишаване и понижаване Комутатори Състояние на вакуума Състояние на N -частици Пространството на Хилберт отново е дадено от конструкцията на пространството на Фок HESI SALON / 12 май 2012 г. - ПЪРВИ БЛЪЗК НА QFT - Z.Той преминава по уникален път през обекта, като първоначално се фокусира върху частици, а не върху полета. 6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 Теорията на полето, която описва кварките и глуоните, получи името (от познайте кого) квант хромодинамика (QCD), тъй като произволни цветове се използват за описание на различни състояния на кварките. Жалко е, че толкова малко физици са приели QFT в смисъла на Schwinger. Развитието е свежо и логично, с всяка стъпка внимателно. Квантова теория на полето. 17 1. Nair 2006-03-30 Квантова теория на полето,което започна с работата на Пол Дирак идеята за теорията на информацията за сложността на квантовото състояние [8–14]. На ниво дърво рекурсионните отношения на BCFW, които напълно определят S-матрицата, са валидни не за скаларни теории, а за калибриращи теории и гравитация, с. Xianyu. Атомът от своя страна е направен от протона, неутрона и електрона. Квантовата теория на полето (QFT) трябва да описва тези явления добре, но нейните математически основи са нестабилни или не съществуват. 06 дек.2018 г. · Буркхард Хайм геометризира гравитацията и електромагнетизма в така нареченото мезо поле. За такива системи алгебрата на наблюдаеми, която е резултат от налагане на канонични комутационни отношения, допуска множество представления на Хилбертово пространство, които не са единично еквивалентни едно на друго.Най -простата и в същото време най -точна квантова теория на полето е квантовата електродинамика. Квантовото поле се държи като система, състояща се от безкраен брой квантови хармонични осцилатори, с по един във всяка точка от пространството -време. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме до него. Това няма да ви губи времето. Haag през 1955 г. е прецизна математическа формулировка на квантовите системи с безкрайно много степени на свобода в езика на теорията на C* - и фон Нойман алгебри. В "Квантовата теория на полетата" Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг съчетава изключителната си физическа проницателност с дарбата си за ясно изложение, за да осигури самостоятелно, изчерпателно и актуално въведение в квантовата теория на полето. Има много прост начин да се докаже, че това е вярно:един изброява всички възможни контра-термини, които могат да се появят в един цикъл, и показва, че те до граничните термини са идентични с вече. Той показа, че двете задължително трябва да вървят заедно, но ние не успяхме да намерим начин да възпроизведем аргументите му на елементарно ниво. 21 февруари 2013 г. · Определение 7 Едномерната топологична квантова теория на полето е симетричен моноидален функтор. Обратно, успехите на това приложение на RG идеи потвърдиха интерпретацията на квантовата теория на полето, както се появява във физиката на частиците, като ефективна мащабна теория за ниска енергия. Размерът на квантовото заплитане се измерва с количествена Алгебраична квантова теория на полето, основана от R. Нямате частици или вълни. Задържането на атомите далеч от нормалното им положение изисква потенциална енергия,а движенията на атомите водят до кинетична енергия. 21 февруари 2016 г. · Паули е разработило обяснение от сложни аргументи на квантовата теория на полето и относителността. Квантовата теория, известна още като квантова физика или квантова механика, е основополагащата основа за съвременната материална наука. Може един ден да направи революция в начина на работа на компютрите чрез квантови изчисления. Покажете й, че вълните се движат през водата с определена скорост и й обяснете, че тази скорост зависи единствено от свойствата на водата. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме емпирично към RG открит в теорията на полето,са предоставили обяснение за универсалните свойства на фазовите преходи от втори ред. 13 ноември 2008 г. · просто въведение в квантовата теория, включва Bohr, deBroglie, емисионен спектър, фотоелектрически ефект Slideshare използва бисквитки, за да подобри функционалността и производителността и да ви предостави подходяща реклама. S. Той също така полага основите на напредналата теория на относителността, позната като квантова теория на полето, която стои в основата на цялата физика на частиците. Квантовата теория на полето е бракът на квантовата механика със специална теория на относителността и обяснява частиците, които виждаме около нас, като наблюдаваеми характеристики на по -дълбоката основна структура - квантовите полета - които изграждат света. Използването на кохерентни състояния на Грасман за външни частици показва това. 21 март,2018 г. Предположенията за квантовата гравитация обикновено са, че подобна теория ще се окаже едновременно проста и елегантна, така че много физици се опитват да работят назад, предсказвайки теория, която според тях може да отчете симетриите, наблюдавани в настоящата физика, и след това виждат дали тези теориите работят. Произходът на квантовата теория на полето е свързан с проблемите на взаимодействието на материята с радиацията и с опитите за конструиране на релативистична квантова механика (П., високи) енергии, не може да има последователна. Квантоването на светлината. По този начин има очевидна формална аналогия между класическите и квантовите полета: и в двата случая стойностите на полето са прикрепени към пространствено-времеви точки, където тези стойности са определени с реални числа в случай на класически полета и. Молекулите се изграждат от атома,която е основната единица на всеки химичен елемент. 8 (1958), 378. Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Най -общата (лоренц инвариантна) форма на теоремата на Noether е представена и приложена към няколко прости, но релевантни примера в квантовата теория на полето. В началния етап може да откриете, че мозъчните ви вериги се сливат, докато се опитвате да схванете основите на квантовата механика. О. След като изградих тази добре дефинирана рамка за квантовата теория на полето и направих първото доказателство за концепцията чрез интегриране на квантовата електродинамика, оставих хартиената чернова, която бях написал дотогава, за известно време, погрижих се за новата си -роден син и започна да чете книга от библиотеката по философия на съпругата ми, която ме заинтригува за един. Квантоването на звука.Просто инвестирайте малко време, за да влезете в тази он-лайн квантова теория на откровението и квантовата статистика, както и да ги прегледате, където и да се намирате. М. 21 февруари 2010 г. · Квантова теория на полето накратко: второ издание. Вижда се, че богатството на квантовата физика значително ще повлияе на технологиите на бъдещото поколение в много аспекти. повярвайте ми, електронната книга ще създаде атмосфера, в която ще прочетете нов брой. , g ϕ 6 / Λ 2) обикновено се потискат в приложенията със степента на p / Λ, където p е импулс, характерен за приложението. ”20 август 2015 г. · Това по същество е квантово поле: материалът, от който е направено всичко. 11 август 2008 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията,но засиленото разбиране за структурата на S-матрицата в калибровочните теории и гравитацията сочи обратното заключение. Защото зад уравненията на QFT наистина се крие огромно количество въображение и много чудо. квантова теория на полето - Просто QFT упражнение; Как човек експериментално определя хиралността, h. В тази статия ние предлагаме, че N = 8 SUGRA има най-простата взаимодействаща S-матрица в 4D. Тук ще проучим един прост квантово-механичен пример (тоест: определен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат със силно взаимодействаща квантова теория на полето {асимптотична свобода, измерение на измеренията. 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е пертурбативно.Така че теоретичните физици много се умориха да изчисляват тези коефициенти през цялото време и направиха нещо, наречено квантово поле. Теорията се нарича „призрачно действие от разстояние. ядрена физика - Защо не са бетаволтаици и алф. 06 септември 2010 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията. Книгата започва с дефиниране на квантовата теория на полето по математически прост, но стабилен начин, като се използва решетка. Списък на неудобствата между квантовата механика. Преглед на частиците от квантовата теория на полето като възбудени състояния на квантовани полета. Сега искаме да нарисуваме картина на основния резултат, а именно: Теорема 8 Категорията на 2D TQFTs е същата като категорията на алгебрите на Frobenius. 19 февруари,2021 г. · Скаларната теория на полето има смисъл като ефективна теория на полето с краен ултравиолетов предел Λ от порядъка на мащаба, в който се появява нова физика, извън скаларната теория. Подходът на действие към квантовата теория. Определението е конструктивно, основано на познатите реални числа и алгоритмично, установяващо ясен път за получаване на отговори на въпроси, поставени в рамките на теорията. квантова теория на полето просто обяснение

По принцип, относно точките има два ключови момента: 1) Това е просто едно идеализирано физично пособие (безизмерната точка), което спокойно може да не съществува реално. 2) Във всяка една точка от пространството, без изключение, има както неопределеност относно едновременното определяне на мястото и скоростта на частицата, така и на величината и скоростта на промяна на полето. Въпросът с точките винаги трябва да се разглежда с едно наум...

По-нагоре има само линк (щеше да е и текста, но бях във влака и е по-трудно копирането, затова самият текст е на следващия ми коментар). Често добри неща изчезват от Интернет и за да подсигуря нещата - копирам и поставям и текстовете. Такива материали със сигурност са смислени, не са празни приказки и банални теми от ежедневието (от сорта на “опровергавания” на Айнщайн с въздух и облаци).

Има обяснение и то е просто - Младенов греши!

Теория на твистора Съдържание Спинори и въртяща се мрежа Twistor и Twistor Space Connection to Quantum Theory Twistor Gravity По -нататъшно развитие Spinors и Spin Network Теорията на Twistor е разработена от Роджър Пенроуз и неговите сътрудници от 60 -те години на миналия век. Той осъзна, че използването на пространствено -времевата континуална картина за описване на физическите процеси е неадекватно не само при скалата на Планк от 10 -33cm, но и в много по -големите мащаби на елементарни частици или може би атоми, където квантовите ефекти стават важни. Той вярва, че пространството-времето е създадено от самите квантови процеси на субатомно ниво. Математическият инструмент в теориите на полето не е подходящ за новата формулировка, тъй като уравненията на полето се основават на добре поведени функции, които се променят плавно в пространството-време. По този начин неговият математически инструмент е геометрията, а не диференциалните уравнения. Въпреки това, пространствено-времевите описания от нормалния вид са били използвани на атомно ниво или ниво на частици дълго време с изключителна точност. По този начин тази нова геометрична картина трябва на това ниво да бъде математически еквивалентна на нормалната пространствено -времева картина - в смисъл, че между двете картини трябва да съществува някаква математическа трансформация.Първоначалният опит за формулиране на дискретно пространство-време използва спинор като градивен елемент. Спинорът е математически обект, който се използва в квантовата теория за описание на спина на елементарните частици. Това е най -простият квантов обект, който има само две възможни състояния - въртене нагоре или въртене надолу. Твърди се, че ако разграничението между завъртане нагоре и въртене надолу трябва да има смисъл в квантовата теория, поставена в празното пространство, изглежда, че спинорите всъщност създават свои собствени пространства - нещо като квантова версия на по -познатото пространство -време. Следователно всеки спинор би свързал с него нещо като примитивно пространство. Правилата за сглобяване на спинори включват чисто събиране и изваждане и нямат нищо общо с идеите за приемственост. Те се обединяват, за да образуват въртяща се мрежа (Фигура 01).ъглов момент), заедно с цяло число на ръба. Цялото число n идва от стойността, която ъгловият импулс на частица може да има в квантовата теория, които са равни на n /2. Точката представлява единицата за обем, затворена от областите според броя на свързващи линии. Две въртящи се мрежи не биха се присъединили гладко, подобно на невъзможността да се покрие извито пространство чрез кръпка от малки, плоски пространства. Това се приема, че цялостното пространство е извито или казано по друг начин, самият факт на този неуспех да се присъедини е кривината на пространството. В границите, когато броят на спинорите стане безкраен; възниква непрекъсната картина на пространството. Въпреки че това е провокативна концепция, но в крайна сметка тя не е полезна за обединяването на квантовата теория с геометрията. Създаденото пространство е непълно, то е статично и нерелативистично и не съдържа чувство за дистанция или раздяла. Идеята за спин мрежа обаче сега се превърна в ключово понятие в квантовата теория на цикъла . Фигура 01 Спин мрежа [вижте голямо изображение] [Горна част] Twistor и Twistor Space Смятало се е, че новият квантов обект трябва да съчетава ъгловия импулс (спин) с линеен импулс и при равни условия. Трябва да е обект, който едновременно се върти и се движи. Освен това тя трябва да бъде както квантово -механична, така и релативистична. Твисторът на Пенроуз трябваше да изпълни всички тези изисквания. Той също така трябваше да обедини редица други ключови идеи: значението на комплексните числа и тяхната геометрия; ролята на светлинните лъчи (нулеви линии) в относителността и специалните начини, по които физическите решения се отделят в квантовата теория на полето (решението с положителна честота).Твисторното пространство се определя от четири комплексни измерения. Тъй като комплексното число се състои от две независими части (като Z = X + iY), то трябва да съдържа повече информация от "конвенционалното пространство-време" (оттук нататък съкратено до "пространство-време") с четири реални измерения. Твистор Z е точка в това твисторно пространство. Умножаването на Z от неговия сложен конюгат Z* определя спиралата или степента на усукване (на твистора) s = (ZZ*) / 2, което е реално число. Всички твистори с нулева спиралност s = 0, лежат в специална област на твисторно пространство, обозначена като PN на Фигура 02. Тя разделя пространството на твистора на две области, PT + и PT -(Фигура 02), съответстващо на подпространство на твистор с положителна или отрицателна спиралност. Това разделение е геометричният аналог на начина, по който решенията в квантовата теория са разделени на положителни и отрицателни честотни части. Точките в PN представляват твистори с нулево усукване и се оказва, че те съответстват на светлинни лъчи или нулеви линии в пространството-време. На фигура 02, докато точките A, B и C в твисторно пространство съответстват на линиите в пространството-време, линията P в твисторното пространство съответства на точка P в пространство-времето-пресечната точка на линиите A и B. Това означава, че точка в пространството-време е нелокална по своята дълбочина. Произходът на пространството-време сега изглежда много различен, когато се гледа от Фигура 02 Пространство и пространство-време на Twistor [вижте голямо изображение] Фигура 03 Съвпадение на нулевите линии [вижте голямо изображение] перспектива на твистора. Твистор в региона PT + или PT - трябва да бъде представен в пространствено-времевата картина от колекция, наречена конгруентност, от нулеви линии, които се усукват една около друга в десен или ляв смисъл (виж Фигура 03 ). Както нещата се развиха досега, теорията на twistor не се е движила много в "комбинаторната" посока на спин-мрежите. Вместо това, (привидно) много различните сложно-аналитични аспекти на твисторите са тези, които се оказаха най-важни. Единственото място, където възможността за връзка с теорията на спин-мрежата остава доста силна, е в твисторна диаграма (взаимодействие между твисторни пространства в рамките на графика, подобна на диаграмата на Фейнман). [Горна част] Връзка с квантовата теория Фактът, че пространствено-времевите точки са получени от твисторни пресичания (виж Фигура 02), означава, че те няма да оцелеят, когато квантовите процеси се въведат в картината на твистора. На практика някои трансформации или процеси в твисторно пространство се оказват еквивалентни на квантовите процеси в пространството-време. Установено е, че квантова трансформация в твисторно пространство смесва твисторите (повече подробности в следващите параграфи). Но тъй като точките в пространството-време са дефинирани от гледна точка на връзки на линии в твисторно пространство, това означава, че пространствено-времевата точка ще се размие. По този начин, на квантово ниво, твисторната пространствена картина предполага, че точките в пространството -времето губят своята разлика и стават размити - подобно на несигурността на положението на електрона в квантовата теория,Както бе споменато по-рано, точка в твисторно пространство съответства на сложна усукваща структура от нулеви линии в пространство-време (Фигура 03). В специалния случай, когато точката се намира в PN областта, тя съответства на една нулева линия. Последица от тази пространствено-времева структура в нулевите линии е, че сега тя е конформно инвариантна, тъй като не е възможно да се преобразува линия с нулева дължина в крайна дължина. По този начин той е напълно безразличен към мащабирането на дължината. Тъй като само безмасовите частици могат да се движат по нулевата линия, изглежда, че тази структура на пространството-време не може да съчетае частици с маса. Предполага се, че взаимодействието с гравитацията ще наруши конформната инвариантност и ще даде маса на частиците.Установено е, че когато кривината като гравитационна вълна се въведе в пространствено-времевата картина, тя предизвиква трансформации на точките в твисторно пространство. По -конкретно, той смесва twistors и техните сложни конюгати - twistor и неговият сложен конюгат се разменят. Това изглежда подозрително като това, което се случва по време на квантов процес - самите твистори се държат по подобен начин на квантовите оператори, така че подредената операция Z*Z произвежда резултат, различен от ZZ*. Следователно преминаването на гравитационна вълна изглежда като действителен квантов процес в твисторно пространство. Фигура 04 показва симетрията между квантовия процес в твисторно пространство и гравитационната вълна в пространство-времето. На фигура 05 плоско лицево гравитационната вълна преминава през преди това плоско пространство-време. Всяко от тези две плоски пространства-време сега изглежда изкривено, когато се гледа от гледната точка на другия, и става невъзможно да се присъединят към тях по напълно гладък начин. Нулевата линия Z в едната половина на пространството става нулева линия Z* в другата. Съответната картина в пространството на твистора е твисторът да се "смеси". Фигура 04 Квантов процес [вижте голямо изображение] Фигура 05 Изкривено пространство в пространство-време [вижте голямо изображение] Взаимодействието на безмасови полета може да бъде описано чрез диаграма на твистора в пространството на туистора (виж Фигура 06). Той е подобен на диаграмите на панталоните в теорията на струните, където дава картинно представяне на това как два свободни цикъла се срещат, взаимодействат и се появяват отново като свободни контури. Сложността на взаимодействието съответства на броя на дупките в панталона. В съответната картина на твистора свободните състояния са представени от PN областта на твисторно пространство. Взаимодействащата област се създава чрез зашиване на копия на пространството на твистора. Накрая свободните PN региони се появяват отново. Фигура 06 Twistor диаграма [вижте голямо изображение] [Горна част] Twistor Gravity Тъй като подходът на Пенроуз се основава на твърдението, че масата е вторично качество, което възниква при взаимодействието на по -фундаментални безмасови обекти, описанието на полето в твисторно пространство започва с формулата на твистора за безмасови полета, като тези за неутрино, фотон и гравитон. Установено е, че на мястото на уравненията на диференциалното поле Пенроуз е заменил проста функция в пространството на твисторите. Силата на twistor математиката е достатъчна, за да дефинира полето за всички времена и във всички точки на пространството. Цялата мощност на програмата twistor се съдържа в сложната аналитичност на функциите на twistor, наречена " контурен интеграл ".Оказва се, че всяко безмасово поле е дефинирано от контурен интеграл в твисторно пространство. Тези контурни интеграли се определят от полюсите в обща твисторна функция в твисторно пространство. След това е възможно да се създаде отново полето в съответната му пространствено-времева картина. В пространството-време безмасовите частици се определят от тяхната спиралност (+ или-спиралата означава паралелни и антипаралелни на посоките на въртене и движение), сега те са маркирани с хомогенност в твисторно пространство. Еднородността на дадена функция може да се разглежда като преброяване на броя на правомощията, които тя съдържа. Например функция с термини като 1/x 3 , 1/x 2 y, 1/xy 2, ... има хомогенност -3. Таблица 01 показва спиралата и хомогенността на безмасовите частици. Това показва, че в най -фундаменталния случай картината на твистора не е симетрична. Частица Хелицит Хомогенност Гравитон +2 -6 Фотон +1 -4 Анти-неутрино +1/2 -3 Неизвестно 0 -2 Неутрино -1/2 -1 Фотон -1 0 Гравитон -2 +2 Таблица 01 Спиралност и хомогенност на безмасовите частици Процедурата за дефиниране на функция на твистор първоначално е приложена към случая на фотона. Оказва се, че в рамките на картината на твистора един гравитон изисква много различно третиране от това за един фотон. Тъй като гравитонът не е само квантовата частица на гравитационното поле, той е и квантов елемент от кривината на самото пространство-време, допускането на един гравитон в картината на твистора всъщност променя неговата геометрия. Самата сила на твисторното пространство за описване на гравитацията е нарушена от съществуването на това, което е определило да определи. С въвеждането на гравитон структурата на твисторното пространство се измества. Правите линии вече няма да се съединяват в твисторно пространство, след като глобалната му структура се деформира. Установено е, че правите линии могат да бъдат заменени с много общи криви, които имат определени структури. Те се наричат холоморфни криви, които позволяват да се продължи основният интегрален подход на контура. Превеждайки в пространство-време, локалните неща като пространствено-времевите точки вече не са добре дефинирани, но глобалните структури като нулеви линии и светлинни лъчи все още имат своето значение. Освен това метриката на пространството е подходящо решение на полевите уравнения на Айнщайн. По този начин картината на твистора е много различна от тази за суперструната. За Пенроуз гравитацията и квантовата теория трябва да се трансформират взаимно. Докато подходът на суперструните по същество се основава на предположението, че квантовата теория остава непроменена чак до изключително кратки разстояния и дори когато фоновото пространство е неразривно свързано със самите струни. Таблица 02 по -долу обобщава свойствата на twistor и ги сравнява със суперструната. Имот Теория на суперструните Теория на твистора Маса Без маса или> 10 19 Gev Без маса Дължина Едномерна дължина ~ 10 -33 cm Нулева линия Масово състояние Хелицит Хомогенност Гравитон Спин 2 затворен контур Контурен интеграл с холоморфна крива Размери Десет реални измерения Четири сложни измерения 4-d намаляване на пространството-време Чрез уплътняване Чрез картографиране Вътрешни симетрии Счупен чрез уплътняване Счупен от гравитацията Хиралност Хирални и нехирални По принцип хирален Първоначално състояние на Вселената Пълна симетрия Основна хиралност Формулировка Въз основа на конвенционално квантово поле Въз основа на геометрията Взаимодействие Диаграма на панталон Твисторна диаграма Таблица 02 Сравнение между Superstring и Twistor [Горна част] По-нататъчно развитие Обща насока - Много грубо, опитите за прилагане на програмата twistor от 1970 г. се разклониха в две посоки. Единият се занимава с преформулиране на общата относителност, т.е. гравитацията, по отношение на геометрията на твистора. Другият е за преформулирането на квитовата теория на полето, т.е. теорията за плоското пространство на елементарни частици и сили. Частици и взаимодействия - Изследването на твисторна алгебра е свързано с въпроса дали свойствата на елементарните частици - техните маси, завъртания и други атрибути - могат да бъдат разбрани в геометрията на твистора. Друга линия на изследване се концентрира върху амплитудите на разсейване за елементарни частици и до голяма степен е въпрос на интегрално изчисление на твистор. Изискването за смятане се оказва това на многоизмерни контурни интеграли с много специална форма. Те са много удобно представени от диаграмен формализъм, разработен от Роджър Пенроуз през 1970 г. Подобно на диаграмите на Фейнман, те се основават на идеята за получаване на амплитудата за физически процес чрез разширяване на нарастващите мощности на константите на свързване. Докато диаграмите на Фейнман оценяват амплитудите на разсейване в резултат на множество интеграции в пространството-време, диаграмите на твистора включват множество интеграли в пространството на твистори. Диаграмите на Фейнман обаче имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Масивни полета - Досега само безмасовите полета са били разглеждани в теорията на твисторите. Следващата стъпка в програмата twistor ще бъде да се обобщи интегралният подход на контура към масивни полета и по този начин да се опитат да генерират известните елементарни частици като квантови възбуждания на тези полета. Това е труден и сложен проблем, който тепърва ще бъде решен. Калибриращи частици - Друго разширение е да се опишат габаритните полета, които се използват за обяснение на силите между елементарните частици. Предлага се допълнителна геометрична структура, наречена сноп влакна, да се добави към всяка точка в пространството на твистора. Този пакет ще се използва за добавяне на допълнителна информация. Тогава смесването на твисторите ще съответства на трансформациите на полето в манометъра в пространство-време. Обща относителност - Досега гравитацията на твистора се илюстрира само с един гравитон. Когато в твисторната картина са допуснати много квантови гравитони, тя трябва да може да покаже, че извито пространство-време може да бъде генерирано от действието на много гравитони в кохерентни състояния. С други думи, класическото описание на Айнщайн за пространство-време, извито от действието на материята и енергията, трябва да бъде възстановено чрез действието на тези гравитони. Ново начало - Всички тези работи вървяха доста бавно в продължение на четиридесет години, измъчвани от математически трудности и изглеждаха доста далеч от основните тенденции във физиката. Но през 2003 г. водещият физик -теоретик Едуард Витен излезе с изумителна нова статия, който свързва теорията на струните с твисторна геометрия. През януари 2005 г. Витен показа, че струните може да не се нуждаят от всички тези допълнителни размери в края на краищата. Това предизвика цял куп документи от колегите му теоретици и интересът все още расте. Витен все още не е съвсем убеден. „Мисля, че теорията на струните на твистора е нещо, което работи само отчасти“, казва той. Но тези събития вляха нов живот в изследвания за сливане на идеите от тези две теории. Оказва се, че теорията на твисторните струни може да опрости изчисляването на амплитудите на разсейване от диаграмите на Фейнман . Но досега откритието предлага само частично описание на възможните процеси в LHC .

https://universe-review.ca/R15-19-twistor.htm

Интересувам се, благодаря (и споменаването ти за Де Ситер не съм забравил, отвреме-наврене и там се пробвам да навляза все по-задълбочено). В момента абсолютно всички теории, и най-утвърдените, имат проблеми и подсказки за развитие могат да дадат всякакви подходи. Много полезен би бил анализа на проблемите и как точно те се решават дори и временно, както при КМ и ОТО - какви по-точно са всичките проблеми, които възникват между двете и с какви точно корекции се разрешават, за да дадат малкото отговори от съвместната им употреба, които все пак дават до момента.

Това е чудесна възможност да си го коментирам, както си искам, без отговор от негова страна. Ще е забавно да видим, дали все пак не хвърля по някое оче, макар да твърди, че ме бил игнорирал.

Той не вижда, нали уж ме бил игнорирал. Значи мога да си пиша всичко за неговите коментари и няма да получавам негови отговори на коментарите ми.

Цялата наука, Младенов, е Философия! Никога не е била друго и винаги Философията ще е базата на науката, защото Философията е основата на научния подход. Понеже ти предпочиташ да пишеш, вместо да четеш - не е изненадващо, че не го знаеш, но поредният ти пропуск в познанията е съвсем очакван за тези, които познаваме изявите ти досега.

Няма да видиш това, Младенов, но - благодаря ти, че се изключваш! С теб нямаме какво толкова да си кажем и винаги е чудесно, когато безсмислието се оттегля само! Ти си перфектното олицетворение на "Чукча писатель, Чукча не читатель!" Благодаря ти още веднъж, нищо, че не го виждаш!

Казваш - да поразнообразим малко еднообразието с поредното потвърждение за реалността на ТО? Добре! Постулати и основни резултати от квантовата гравитация на контура Продължаваме сравнителен анализ на две теории, които претендират, че са теории за квантовата гравитация. В тази публикация ще се спрем по -подробно на постиженията на квантовата гравитация на контура. Статията е изпълнена със специфична терминология, сякаш читателите имат някакви въпроси, ще помогна с каквото мога. Преди да прочетете, силно се препоръчва да проучите подбора на статии за квантовата гравитация , който се намира на нашия уебсайт . За да бъдем по -точни, се оказва необходимо да се разделят двете форми на квантова гравитация на веригата, които наричам версии I и II. Постулати за квантова гравитация на контур I Това, което имам предвид под квантовата гравитация на верига I, е теория, която представлява квантоване на уравненията на Айнщайн, свързани с произволни полета на материята в пространство с размери $ 3 + 1. $ Квантовата теория на гравитацията е квантоване на общата теория на относителността или нейното обобщение, включително полетата на материята, като например супергравитацията. Квантоването се извършва с помощта на стандартния непертурбативен хамилтониан и метода на интегралния път, приложен към фазовото пространство с координати по отношение на алтернативен набор от променливи. Конфигурационните променливи са компоненти на пространствено-времевата свързаност, така че общата теория на относителността в определен точен смисъл се изразява чрез теорията на манометрите. Квантоването трябва да се извърши по такъв начин, че да се запази фоновата независимост, присъща на общата теория на относителността, и следователно, да се осъзнае точно диффеоморфната инвариантност. В контурната квантова гравитация I единствената нединамична структура е триизмерното многообразие $ \ mathbb {E} $ с дадена топология и диференциална структура. В $ \ mathbb {E} $ няма класически полета, като например метрики, връзки или полета на материята. Единственото изключение е при симулиране на квантуването на пространство-времева област с граници, например в асимптотично плосък $ AdS, $ контекст или в присъствието на черна дупка или космологичен хоризонт. В този случай маржовете могат да бъдат фиксирани на границата на $ \ partial \ mathbb {E} $, за да представят фиксираните физически условия там. Основни резултати от квантовата гравитация на контур I Състоянията на теорията са известни със сигурност. Пространството на Хилберт $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ на пространствено диффеоморфно инвариантни състояния на обща теория на относителността в размерност $ 3 + 1 $ има ортонормална основа, чиито елементи са в едно-към-едно съответствие с класове на еквивалентност с по отношение на вграждането на диффеоморфизми (говорим за вграждане на графики в базовото многообразие $ \ mathbb {E} $) на определени маркирани графики, наречени спин мрежи в $ \ mathbb {E}. $ Графиката с етикет е графика, чиито ръбове и възли са свързани с елементи от определен набор от етикети. В случай на чиста обща теория на относителността с изчезваща космологична константа, белезите по ръбовете се дават от обичайните $ SU (2) $ завъртания. Има и етикети във възлите на спиновата мрежа, които са инварианти на теорията за представяне $ SU (2). $ Конструират се определени диффеоморфно инвариантни наблюдаеми. След подходящо регулиране те се оказват представени от крайни оператори в $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ - пространството на състоянията на спин мрежи. Те включват обема на Вселената, областта на границата на Вселената или всякакви повърхности, определени от стойностите на материалните полета. Други оператори могат да бъдат конструирани, например оператори, измерващи ъгли в квантовата геометрия. Всички тези оператори запазват диффеоморфната инвариантност на състоянията. Операторите за площ и обем имат дискретни, крайни спектри, изразени чрез дължината на Планк. Следователно има възможно най -малък обем и възможно най -малка площ, от порядъка на обема и площта на Planck. Спектрите [обем и площ] могат да бъдат изчислени в затворена форма. Операторите за площ и обем могат да бъдат разширени до истински физически наблюдаеми, които чрез тяхното калибриране фиксират калибрирането на времето, така че поне местното време може да бъде измерено чрез физически полета. За такива физически наблюдаеми се запазва дискретен спектър, следователно спектрите на площта и обема представляват истински физически прогнози на квантовата теория на гравитацията. Поради наличието на минимален физически обем и площ, теорията няма възбуждания, които съответстват на степента на свобода на гравитацията или материята с дължина на вълната по -къса от дължината на Планк. Сред конструираните оператори и за които е установено, че те са крайни на $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ има Хамилтоново ограничение (или, както често го наричат, уравнението на Уилър - де Вит) . Тогава уравнението на Уилър - де Вит не само може да бъде точно определено, но и може да бъде точно решено. За всички стойности на космологичната константа бяха конструирани няколко безкрайни множества решения под формата на определени суперпозиции на базисни състояния на спинови мрежи. Те са точните физични състояния на квантовата обща теория на относителността. Ако фиксираме координатата на физическото време по отношение на някои физически полета, тогава можем да дефинираме и хамилтониана, определящ еволюцията по отношение на тази физическа координата на времето, и това също дава на крайния [хамилтонов] оператор на подходящо разширение $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ включително полетата на материята. 7. Динамиката на състоянията на спинова мрежа може да бъде изразена и в интегралния формализъм на пътя, наречен спинова пяна. Историите, според които състоянията на спиновата мрежа се развиват до други състояния на спиновата мрежа, наречени истории на спиновата пяна, са известни изрично. Историите с въртяща се пяна са обозначени като комбинативни структури, които могат да бъдат описани като клони, обозначени с две комплексни числа. Моделите на центрофугирана пяна са получени по няколко различни начина и резултатите са в съответствие с общата форма на амплитудата на центрофугиращата пяна. Тези [различни начини] включват: 1) изчисляване на показателя на хамилтоновата връзка; 2) директен път, основан на дискретно сближаване на класическата теория за пространство-време; 3) чрез ограничаване на сумирането във формулировката с изчисляване на крайни суми върху състоянията на четириизмерен топологичен инвариант, 4) от матричен модел върху пространството от полета на група, 5) чрез постулиране, че пространствено-временните събития са локални движения в въртяща се мрежа. Еволюцията на амплитудите, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 3 + 1 измерения, е точно известна както за изчезващи, така и за неизчезващи стойности на космологичната константа, както и за евклидова и лоренцова теории. Сумата от въртяща се пяна се състои от две части: сумата върху графиките, представящи историята на спиновите мрежи, и за всяка графика сумата над етикетите. Известно е както от аналитични, така и от числени изчисления, че сумата по всички етикети за някои модели спин пяна се сближава, включително някои модели, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 2 + 1 и 3 + 1 измерения. За някои модели 2 + 1 центрофугираща пяна беше показано, че сумата по историята на спиновата пяна е изчислима по Борел. Продуктът с физически точки, който е точков продукт върху решения за всякакви [хамилтонови] ограничения, има точен израз, даден по отношение на моделите със спинова пяна. Материята може да се добави както към формулата на Хамилтониан, така и към формулата на центрофугиращата пяна. За формулата на Хамилтониан е известно как да се разшири дефиницията на състояния, които са инвариантни при пространствените диффеоморфизми, за да включи всички стандартни типове материални полета, включително калибровочни полета, спинори, скалари и полета на Kalb-Ramond. Тези състояния също са инвариантни при обичайните преобразувания на Yang-Mills или Kalb-Ramon. Формата на термините за материални полета в хамилтоновите съединения е точно известна. Моделите на въртящата се пяна са разширени, за да включват степента на свобода на габарит и спинор (доколкото знам, въпросът дали квантовата гравитация на контура страда от проблема с удвояването на фермиона е отворен.). Включването на материални полета не влияе на крайността и дискретността на наблюдаваната площ и обем. Моделите с въртяща се пяна, съответстващи на квантовата гравитация на Lorentzian, наречена причинно-следствена спинова пяна, имат квантови аналози за всички основни структури на GRT пространството-време. Те включват динамично генерирани причинно-следствени структури, светлинни конуси и аналози на многовариантното време, което е свободата да се представя пространството-време по много различни начини като последователност от пространствено подобни фрагменти. Космически срезове са спинови мрежи, които са квантови аналози на пространствените геометрии. В теорията могат да бъдат включени няколко типа граници, включително граници, подобни на времето, в присъствието както на положителни, така и на отрицателни космологични константи, и нулеви граници като черни дупки и космологичния хоризонт. Във всички тези случаи граничните състояния и наблюдаемите се разбират от гледна точка на структури, получени от теорията на Черн-Саймън. 11. Граничните пространства на Хилберт се разлагат на подходящи пространства, по едно за всяко собствено число на оператора, което измерва площта на границата. За всяко собствено значение на областта, пространството на Хилберт е крайномерно. Ентропията може да бъде изчислена и тя е точно в съответствие с полукласическия резултат на Бекенщайн-Хокинг, $$ S = \ frac {A [S]} {4 \ hbar G_ {Newton}} ~~~~~~~~~~~ ~~~~ (3) $$ Има граници между границите, които могат да бъдат изследвани. След това теорията на границите дава подробно микроскопско описание на физиката на границата. Освен това прогнозата на Бекенщайн и Хокинг, че хоризонтът трябва да има ентропия (3), е напълно обяснена от гледна точка на статистическата механика на пространството на състоянията, свързана със степента на свобода на хоризонта. Установено е, че това работи за широк клас черни дупки,включително черните дупки на Шварцишилд. Изчисленията на ентропия включват параметър, наречен параметър Imirzi. Може да се разбира или като свободен параметър, който маркира едноизмерно семейство от представления на спин мрежа, или като (крайно) съотношение на семената към пренормализираната константа на Нютон. Параметърът на Aimirzi е точно фиксиран от аргумента, открит от Dreyer, свързан с черните квазинормални режими. Аргументът на Dreyer зависи от забележително близко съвпадение между асимптотичната стойност на квазинормалната честота и числото, което се появява в описанието на хоризонта чрез квантова гравитация на контура. Стойността на честотата на асимптотичния квазинормален режим първоначално е била известна само числено, но съвсем наскоро е получена аналитично от Motl. След като аргументът на Dreyer фиксира параметъра Aymerzi,отношението на Бекенщайн-Хокинг (3) се предвижда точно за всички черни дупки и космологични хоризонти Корекциите към ентропията на Бекенщайн бяха изчислени и установено, че са логаритмични. Съответните приблизителни изчисления възпроизвеждат спектъра на Хокинг и предвиждат дискретна фина структура в него. В същото време спектърът става непрекъснат в границите на безкрайната маса на черната дупка. Тази фина структура е допълнително специфично физическо предсказване на теорията. И така, за да обобщим, квантовата гравитация на цикъла води до подробна микроскопична картина на квантовата геометрия на черна дупка или космологичен хоризонт. Тази картина напълно възпроизвежда и обяснява резултатите относно термодинамичните и квантовите свойства на хоризонтите от произведенията на Бекенщайн, Хокинг и Унру. Тази картина е напълно обща и се отнася за всички черни дупки и космологични хоризонти. За случая на неизчезваща космологична константа на всеки знак, съществува точно физическо състояние, наречено състояние на Кодама, което е точното решение на всички уравнения на квантовите ограничения, за които има класическа граница. Това ограничение описва пространственото време на de Sitter или anti de Sitter. Решенията, получени чрез нарушаване на това състояние както в гравитационното поле, така и в полетата на материята, възпроизвеждат при големи дължини на вълните квантовата теория на полето в извито пространство-време и квантовата теория на свободните гравитационни вълни с голяма дължина по де Ситер или анти- de Sitter space. -time. Изчисленията на Dreyer също водят до заключението, че преходите, където има пробиви, тоест краищата на спиновите мрежи, се добавят или изваждат от границата, трябва да бъдат доминирани от създаването или унищожаването на спин 1 пробиви. Реципрочното на космологичната константа се оказва квантувано, така че $$ k = 6 \ pi / G \ Lambda $$ е цяло число. Термичната природа на квантовата теория в пространството на де Ситер е обяснена от гледна точка на периодичността в конфигурационното пространство на точната квантова теория на общата теория на относителността. Известен е широк клас състояния, които при осредняване дават описание, което възпроизвежда геометрията на плоското пространство или всяка бавно променяща се метрика. Линеаризиращата квантова теория около такива състояния дава линеаризирана квантова гравитация за гравитони с големи дължини на вълните в сравнение със скалата на Планк. Също така се разбира как да се конструират кохерентни състояния, които имат пик близо до класическите конфигурации. Известно е намаляването на точното пространство на физическите състояния до пространствено хомогенни състояния, както и намаляването на динамиката до това подпространство от състояния. (Това се различава от обикновената квантова космология по това, че редукцията до хомогенни състояния се извършва в пространството на Хилберт на пълната теория, а не преди квантоването.) Еволюцията на тези състояния е проучена подробно и като цяло е установено, че когато Вселената е много голяма в планковски единици, възпроизвежда се обичайната космология на Фридман - Робъртсън - Уокър. В същото време космологичните особености изчезват и се заменят с преходи, при които Вселената или се разширява отново, или е в състояние преди колапса. Когато връзката със скаларното поле е включена, има естествен механизъм, който генерира инфлация по скалата на Планк по същия начин, кактограциозно излизане от него. Много от тези резултати се отнасят за квантовата супергравитация за N = 1, а някои са изследвани за $ N = 2. $ Същите методи могат да се използват и за разработване на квантова гравитация в 2 + 1 измерения и в много редукции на теорията до 1 + 1. Размерите също работят за решаване на широк клас топологични теории на полето, давайки резултати, подобни на тези, получени чрез други методи . Освен това, методите на цикъла, използвани за теории за решетъчни габарити, дават резултати, подобни на тези, постигнати с други методи. Както за плоското пространство, така и за пространственото време в близост до пространството на де Ситер, изчисленията, които възпроизвеждат квантовата теория за дълги вълни на гравитони и материя, могат да бъдат разширени до по -високи енергии. Тези изчисления разкриват наличието на корекции на съотношението енергия към импулс под формата (2) . $$ E ^ {2} = p ^ {2} + M ^ {2} + \ alpha l_ {Pl} E ^ {3} + \ beta l_ {Pl} ^ {2} E ^ {4} + .. . $$ Обаче сега параметрите a и b са изчислими константи, които зависят от основното състояние на вълновия функционал. Това представлява допълнителни прогнози на теорията. Много от тези резултати са проверени чрез заключение, използвайки няколко различни метода, включително различни процедури за регулиране. Някои от тях използват строгото ниво на физиката на високите енергии, докато други методи са доста строги, на нивото на строгост на математическата квантова теория на полето. Всички ключови резултати бяха проверени чрез заключение, използвайки напълно строги методи. Въз основа на тези резултати може да се твърди, че квантовата гравитация I на веригата е правилно квантоване на общата теория на относителността и физически приемлив кандидат за ролята на квантова теория на гравитацията. Вижда се, че тя дава точен отговор на първите 9 въпроса от моя списък. Провалът на квантовата обща теория на относителността като пертурбативна теория се обяснява с факта, че при цикличното квантоване на общата теория на относителността няма степени на свобода на гравитони или други пертурбативни кванти с дължина на вълната по -малка от скалата на Планк. Ултравиолетовите разминавания изчезват поради правилното квантоване, което точно реализира пространствената диффеоморфна инвариантност, налагайки ултравиолетово прекъсване на физическия спектър на теорията. Посочените по-горе допускания за гладкостта и лоренцовата инвариантност на пространството-време на произволно малки мащаби не се използват в процедурата за квантуване и всъщност противоречат на резултатите. Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории24. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Тя не се основава на пространството на Фок, тя се основава на определено представяне на алгебрата на цикличните наблюдателни на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата от пространствени диффеоморфизми.В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват. Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Той не се основава на пространството на Фок, той се основава на определено представяне на алгебрата на наблюдаваните от цикъла на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата пространствени диффеоморфизми. В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват. Втората особеност е, че действието за много известни теории на гравитацията може да се предприеме под форма, тясно свързана с определен клас топологични теории на полето. Те се наричат $ BF $ теории, защото действието в тях има формата $ \ int Tr B \ wedge F. $ Действието в тези теории на гравитацията е сумата от ограничени термини, които не са диференцируеми и квадратични в Б. Теориите, които могат да бъдат изразени по този начин, могат да се нарекат ограничени топологични теории на полето. Те включват обща теория на относителността в произволен брой измерения и супергравитация най -малко $ d = 4 $ за $ N = 1, 2 $ и $ d = 11. $ Комбинацията от тези две характеристики прави възможно обсъждането на неочаквани резултати. Трябва също да се каже, че всички ключови резултати в хамилтоновата теория и някои в теорията на интеграцията на пътеките са напълно разбрани. Читателят може да се съмнява, че светът е структуриран като квантуване на общата теория на относителността, но вече няма никаква възможност да не се съглася, че този метод води до строго разбран клас от диффеоморфно инвариантни квантови теории на полето в четири измерения. Като се има предвид нетривиалното съществуване на клас от квантови теории на полето, които прилагат точна диффеоморфна инвариантност, въпреки факта, че те също имат локални степени на свобода, е трудно да се повярва, че няма нищо важно, което би могло да се научи от тях за как природата успява да комбинира постулатите на квантовата теория с основните постулати на общата теория на относителността. Тези твърдения са нетривиални и зависят от детайлите на конструкцията на хилбертовото пространство и съответните оператори. Въпросът е, че тъй като тази конструкция се различава значително от конструкцията на локалната квантова теория на инвариантното на Пуанкаре, важни последици също се различават. В този случай се получава ултравиолетова ограниченост, така че обичайното безпокойство относно съществуването и последователността в границата, в която се отстранява решетъчното пространство, се разрешава. Човек може да се тревожи за преминаване към нулевата граница на дължината на Планк, която е аналогична на границата на нулева решетка. Но това е невъзможно, тъй като пренормирането на дължината на Планк се фиксира от факта, че това е число от порядъка на единицата поради изискването ентропията на черната дупка и спектърът на гравитоните да са правилни. Нещо повече, калибриращата инвариантност и пространствената диффеоморфна инвариантност се реализират точно за крайни $ L_ {PL} $, така че няма обичайна мотивация да се премине към ултравиолетовата граница за възстановяване на симетрията. Но въпреки че обичайният ултравиолетов проблем е решен, остават сериозни проблеми относно това дали и как класическата обща теория на относителността наистина доминира в подходящо определената граница с ниска енергия. Фактът, че теорията е добре дефинирана и ограничена, не гарантира, както знаем, че ниската енергийна граница е приемлива. По отношение на тези динамични проблеми сега има обнадеждаващи индикации [че те могат да бъдат решени], но нашето разбиране за ниската енергийна граница далеч не е завършено. Един набор от проблеми, който е подробно проучен, се отнася до въпроса дали действието на хамилтоновата връзка е съвместимо с границата с ниска енергия, която имат безмасовите възбуждания. Има индикация, че в регулираната хамилтонова връзка няма определени преходи, необходими за корелации на големи разстояния и релативистична инвариантност. Оказва се, че причината е, че използваната процедура за регуларизация включва разделяне на точки на пространственото многообразие $ \ mathbb {E} $, но не и време. Изискваните термини обаче присъстват във формализма със спин пяна, тъй като той е получен по начини, които не зависят от 3 + 1 разделянето на пространството -време. Те се появяват и в хамилтоновата теория за ненулева космологична константа, тъй като включването A налага квантова деформация в пространството на Хилберт, така че основните елементи се описват с квантови спин мрежи, които автоматично включват липсващите членове. По подобен начин, макар че проблемът за възстановяване на общата теория на относителността в границите на ниската енергия на теорията не е решен за нулева космологична константа, има сериозни доказателства, че съществуването на състоянието на Кодама позволява задоволително решение на проблема, така че стойността на семената на космологичната константа е нула. Loop Quantum Gravity II Докато досегашната квантова гравитация I досега приличаше на квантоване на общата теория на относителността и на квантовата теория на гравитацията, може да се окаже, че квантоването на общата теория на относителността всъщност не описва природата. Размерът на пространството-време, физическите степени на свобода и фундаменталните симетрии могат да се различават от тези, които се наблюдават в момента. Оказва се, че има естествен клас модели, които обобщават квантовата гравитация на контура, който е свързан с тези постулати. Те могат да бъдат наречени циклични модели на квантова гравитация II. (Понякога за тези модели се използва различно име - модели на категорична сума, тъй като те могат да бъдат елегантно формулирани от гледна точка на тензорни категории.) За да ги обсъдим, можем да забележим, че математическият език на състояния, истории, граници и наблюдаеми, който се извежда в случай на квантова обща теория на относителността, може лесно да бъде обобщен, за да се получи широк клас напълно независими от фона квантови теории на космическо време. За да се опише кинематиката на теория от този тип, е необходимо само да се посочи алгебрата (или супералгебрата), чиито представителства се използват за маркиране на спиновата мрежа. Графиките, на които се основават спин мрежите, са дефинирани комбинаторно, като по този начин се елиминира необходимостта от уточняване на топологията и измерението на пространственото многообразие. В такава теория измерението и топологията са динамични и могат да съществуват различни състояния, средното описание на които прилича на многообразия с различни измерения и топологии. Основните постулати на квантовата гравитация II на цикъла могат да бъдат формулирани по следния начин: Състоянията на квантовата теория на гравитацията са дадени от абстрактни спин мрежи, свързани с теорията за представяне на дадена алгебра или супералгебра на Hopf, A (Тук спиновата мрежа е графика, чиито ръбове са маркирани с представления A и чиито възли са представени от инвариантите А) Историите на теорията са дадени от въртяща се пяна, маркирана със същите гледни точки. Динамиката на теория се определя от еволюцията на амплитудите, свързани с възлите на спиновата пяна (или, еквивалентно, от локалните движения, чрез които се развива спиновата пяна). Много от резултатите от контурна квантова гравитация I I се прилагат в подходяща обобщена форма за контурна квантова гравитация II. По този начин квантовата гравитация II определя широк клас независими от фона квантови теории за пространството, времето и гравитацията. Има дори предположения, че специална форма на квантова гравитация II на веригата може да бъде независима от фона теория на струните. Има много модели на квантова гравитация II на веригата, които не са на квантова гравитация I. Примерите включват динамични триангулационни модели и причинно -следствени динамични триангулационни модели. Те разглеждат тривиалния случай, когато алгебрата A съдържа само оператора на идентичност, но имат състояния, които са описани от гледна точка на графики и истории, които отговарят на дефиницията на модела на спиновата пяна. По -долу ще обсъдим постигнатите резултати с тези модели. И накрая, трябва да се отбележи, че поне в размерите $ 2 + 1 $ и $ 3 + 1 $, космологичната константа се кодира естествено във всички контурни квантови теории на гравитацията и е свързана с квантовата деформация на алгебрата за представяне на местната група Lorentz. За теориите на квантовата гравитация II на цикъла може да се мисли в следните термини. Да предположим, че искаме да изградим напълно независима от фона квантова теория на полето. Такава теория трябва да бъде независима от всички съставки на класическата теория на полето, включително многообразия, координати, метрики, връзки и полета. Какво остава от квантовата теория, когато премахнем всички препратки към тези структури? Отговорът е, че само алгебрата, представянията и комбинаториката. Моделите с квантова гравитация II с цикъл не са нищо повече от общ клас квантови теории, изградени само от тези съставки. Следователно, може да се представи обобщената спинова пяна като вид обобщена диаграма на Фейнман, в която етикетите на инерцията се заменят с представяне на някаква алгебра A, а делта функцията за запазване на енергията и инерцията в възлите се заменя с инвариантите A . Отворени въпроси в квантовата гравитация Квантовата гравитация на контура осигурява изрично последователно микроскопично описание на квантовото пространство -време както в хамилтоновия формализъм, така и в интеграла на пътя. Вероятно може да се каже, че няма други подходи към квантовата гравитация, които да са събрали толкова дълъг списък от силно нетривиални резултати относно квантовото пространство -време на фоново независимо ниво. В същото време остават важни отворени въпроси. Основният открит проблем се отнася до това дали и как в подходяща граница с ниска енергия се получава обща теория на относителността заедно с квантовите полета на материята. За случая $ \ Lambda \ neq 0 $ има сериозни индикации, че приемливо решение може да бъде постигнато въз основа на разширения в близост до състоянието Kodama. Въпросът дали теорията има добра граница на ниска енергия е отворен за общи състояния. Това включва случая $ \ Lambda = 0 $, в който състоянието на Kodama не съществува. Това е сериозен проблем, тъй като е възможно теорията да е крайна в ултравиолетовата граница, но да се провали в смисъл да има фаза, в която има нещо като ниско енергийно описание по отношение на общата теория на относителността. Доколкото е известно, това всъщност се случва при някои подходи към квантовата гравитация, като например евклидова динамична триангуляция в 4 измерения. Така че, ако квантовата гравитация на цикъла се провали, тогава е ясно каква е най -вероятната причина. За изследване на проблема с поведението с ниска енергия, независимо от състоянието на Kodama, се прилага следната изследователска програма: Проучване на групата за пренормализация въз основа на преформулиране на групата за пренормализация за модели със спинова пяна. Като страничен продукт на тази работа беше показано, че макар групата за пренормиране да не е група, тя има естествени алгебрични свойства, точно като алгебрата на Хопф. Беше показано, че сумите върху етикетите в някои модели на пяна се сближават. Това е изненадващо, тъй като сумата над етикетите е аналогична на интегралите по инерцията в пертурбативната квантова теория. Има разбиране за кохерентните състояния на квантовите гравитационни полета, които се очаква да изиграят ключова роля в разбирането на границата с ниска енергия в рамките на хамилтоновия формализъм. Трябва също да се подчертае, че въпросът дали моделите със спинова пяна имат добра граница на ниска енергия трябва да бъде зададен не само за квантовата обща теория на относителността или свръхгравитацията в измерението $ 3 + 1 $ (т.е. квантовата гравитация I на контура), но и за цял безкраен набор от теории, определени от контурна квантова гравитация II. Налични са следните опции: Широк клас циклични квантови теории за гравитацията има добра граница на ниска енергия. В този случай ниската енергийна граница няма нито ограничаваща, нито предсказваща сила. Добрата граница с ниска енергия има ограничено разнообразие или може би само една контурна квантова теория на гравитацията. В този случай съществуването на граница с ниска енергия има прогнозна сила. Например, може да се окаже, че само теориите на квантовата гравитация на цикъла с неизчезваща А ще имат добра граница на ниска енергия. Когато съществува добра граница с ниска енергия, теорията на смущенията може да се дискутира близо до нея. Тъй като изследването на нискоенергийни възбуждания показва, че няма смущения в близост до фона на квантовата гравитация на контура с дължини на вълните по-малки от дължината на Планк, теорията на смущенията се очаква да бъде крайна. Досега обаче не са получени подробности извън линеаризираните състояния. Следователно това остава важен отворен въпрос. Един от възможните начини за решаването му е използването на разширения в близост до състоянието Kodama. Друг набор от отворени въпроси е конструирането на хамилтонианци за получаване на по -подробна информация за динамиката в хамилтоновата теория. Макар че е важно, че има много точни решения за пълния набор от [хамилтонови] ограничения,трудно е да се извлече физика от повечето решения поради проблема с конструирането на напълно диффеоморфно инвариантни наблюдаеми. Един подход, който все още може да бъде разработен, е да се фиксира хронометърът, като се използват или гранични условия, или полета на материята, за да се определи часовникът, и да се конструират съответните хамилтонианци като оператори в пространството на диффеоморфно инвариантни състояния на спиновата мрежа. Въпреки че са се появили няколко документа относно прилагането на асимптотично плоски гранични условия, в тази област са необходими повече работа. Друга важна стъпка трябва да бъде разширяването на теоремите за положителната енергия от класическата към квантовата теория. Като цяло е необходимо по -нататъшно развитие на методи за получаване на динамични прогнози, основани на теория. Друг важен открит въпрос е състоянието на глобалната инвариантност на Лоренц. Можем да забележим, че няма причина квантовата гравитация да бъде инвариантна на Лоренц,тъй като това е само глобалната симетрия на определено решение на класическата граница на теорията. Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на отделни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия. Един проблем тук е, че различните изчисления се основават на различни допускания за основно състояние. При някои основното състояние не е лоренц-инвариантно, така че няма нищо изненадващо във факта, че смущенията близо до него нямат лоренц-инвариантен спектър. Модифицирани дисперсионни отношения обаче могат да бъдат намерени и чрез изучаване на ниско енергийни възбуждания на предполагаемото основно състояние, което не е отлична привилегирована референтна система. Следователно въпросът е динамичен: можем ли да определим основното състояние с достатъчно точност, така че теорията да прави недвусмислени прогнози за параметрите на съотношението енергия-импулс (2)? Ако тези прогнози оцелеят при по -нататъшно проучване, тогава друг важен въпрос ще бъде кой от сценариите A) или B), обсъдени в раздел 4, е реализиран. Както споменахме там, всяка от възможностите не само води до ефекти, които могат да бъдат наблюдавани при експерименти в настоящето или в близко бъдеще, но е напълно възможно в сценарий А) някои изчислителни резултати да не са в съгласие със съвременните наблюдения. Ако контурна квантова гравитация води до сценарий А), тя очевидно може да бъде изключена като квантова теория на гравитацията. Съществува обаче проста причина, поради която трябва да очакваме случай Б) да се сбъдне. Това е, че в класическата обща теория на относителността съществуването на ефекти, свързани с привилегирована референтна система, е изключено поради условието за инвариантност под действието на Хамилтоновото ограничение,въпреки отсъствието на глобална инвариантност на Лоренц. Това е така, защото във всяка компактна област хамилтоновото свързване може да генерира промени в нарязването, което във всяка крайна област е неразличимо от усилванията на Лоренц. Това е вярно дори в случай на решения като хомогенни космологични решения, които имат привилегирована референтна рамка. Сега някои от ключовите резултати от квантовата гравитация на цикъла ни казват, че Хамилтоновото ограничение може да бъде определено и решено точно и че квантоването не въвежда аномалии в алгебрата на ограниченията. Това прави много вероятно всяко квантово състояние, което е едновременно точно решение на хамилтоновата връзка и има полукласическа граница, ще опише физиката в тази граница, която е във водещия ред инвариантна под действието на класическата хамилтонова връзка. Това предполага липсата на привилегирована система за справка в класическата граница на точното решение на хамилтоновото ограничение. По този начин това изключва сценарий А), тъй като теорията е дефинирана от гледна точка на решаване на всички връзки. Въпреки това няма причина да се очаква глобална инвариантност на Лоренц, която трябва да се реализира като линейна, а не като нелинейна инвариантност. Напротив, има добри физически причини да се очаква случай В), при който скалата на Планк може да бъде независима от наблюдателя в границите, в които инвариантността се реализира в избраната референтна система. Друг набор от отворени проблеми е свързан с продукта с физически точки. Скаларното произведение на диффеоморфни и калиброво инвариантни състояния е известно точно по отношение на състоянията на спиновата мрежа. Във формализма на Тиман използваните $ SU (2) $ връзки са реални, така че проблемът с реализирането на всички реални наблюдаеми като ермитови оператори е решен. Въпреки това, може да се наложи да се промени точков продукт, за да се гарантира, че физическите състояния, които са решението на всички ограничения, включително Хамилтоновото ограничение, са нормализирани. Пълният израз за физическия скаларен продукт е известен във формализма на спиновата мрежа. Малко вероятно е обаче да има проста затворена форма. По този начин, нова характеристика на моделите със спин пяна е, че физическият скаларен продукт е включен в интеграла на пътя, който определя физическите амплитуди за еволюция, и неговият [скаларен продукт] трябва да бъде оценен във всяка схема за приближение, използвана за получаване на физически амплитуди от интеграла на пътя за спин пяна. По този начин, макар че решението на този проблем е известно в детайли, би било хубаво да се разбере как се прилага подробно в различни разширения около непертурбативни състояния и истории. Съществуват и няколко нерешени проблема относно ролята на групата на четириизмерните диффеоморфизми в хамилтоновата теория. Те се отнасят до детайлите на регуларизацията на хамилтоновите съединения и връзката между хамилтоновото квантоване и интегралното квантоване на пътя. Редица свързани проблеми се занимават с връзката между различните форми на квантови хамилтонови ограничения, получени от различни процедури за регулиране и различни подредби на операторите. Можем да забележим, че единственото необходимо условие за формата на кандидат за квантовото хамилтоново ограничение е, че той трябва да има безкрайноизмерно пространство на решение, съответстващо на теория с безкраен брой степени на свобода. Това изискване е изпълнено за облигациите на Тиман и има доказателства, че то е удовлетворено и за облигационната форма,които се решават от щата Кодама. По -рано бяха предложени допълнителни условия за алгебрата на квантовите ограничения, но изглежда невъзможно да се приложат в реалната квантова теория на полето, където ограниченията трябва да се определят като граници на регуларизираните оператори. Тъй като знаем, че всъщност съществува безкрайноизмерно пространство от решения за ограничения, нито един от тези проблеми не се оказва фундаментален, но въпреки това те трябва да бъдат решени. Един от начините да се обобщи състоянието на квантовата гравитация I и II на цикъла е да се посочат възможните начини, по които тя може да бъде опровергана. Квантовата гравитация на контура I ще бъде опровергана, ако се окаже, че границата с ниска енергия на квантовата обща теория на относителността, свързана с материални полета, не е класическа обща теория на относителността, свързана с квантовите полета на материята. Както бе споменато, все още няма доказателства за съществуването на добра граница с ниска енергия за нулевата космологична константа и има, макар и положителни, но не съвсем категорични индикации за съществуването на добра граница за случая на положителна космологична постоянен. Квантовата гравитация II на контура ще бъде опровергана, ако няма обобщен модел на пяна със спин, който има ниска енергийна граница, която е класическа обща теория на относителността заедно с наблюдавания стандартен модел на материални полета. Квантовата гравитация I или II на контура може да бъде опровергана, ако се правят прогнози за ефектите от мащаба на Планк, които са фалшифицирани чрез експеримент. Авторът на текста е Лий Смолин. Преводът е извършен от Александър Панов, ДИПО МГУ, д.м.н. Наук, старши изследовател. Постулаты и основные результаты петлевой квантовой гравитации (www-modcos-com.translate.goog)

Повърти се малко в затворения кръг на Младенов (както хамстера върти колело на едно място, без да се придвижва наникъде) и накрая ще осъзнаеш, че Младенов не признава потвърдени факти, след което те обвинява теб, че не му приемаш купища "аргументи", които е представил. Така ще видиш, защо не ни се искаше да започваш с него отново спорове за увличания и аберации - тоя филм ние сме го гледали вече безброй пъти и му знаем края...

Нещо не излезе добре написаното в онази статийка, затова направо виж оригинала в долния линк и имай предвид, че смисъла на суперструнната теория не е, че определя елементарните частици като струни, а че заменя квантовомеханичните флуктуации на полетата на околопланкови дължини със сложна, над-четиримерна пространствено-времева геометрия, по която всичко (полетата) в елементарния свят трепти. Calabi-Yau and Hanson’s surfaces – Andart II (aleph.se)

Аз само показвам, че теорията на относителността е реална и вярна - виж до какви интересни развития води и за разлика от твоите доводи, тези не нарушават никоя от досега установените закономерности (засега не са и потвърдени, ама и ти не щеш да демонстрираш скорости над С, макар да не е никак сложно, ако ти беше прав, заедно с твоя Нютон).

Квантовата механика има един голям проблем и той е, че не предлага никаква, не само визуална, но и математическа предпоставка за преход към огъванията и деформациите на пространството и времето на макрониво. Дори не съм сигурен, дали има някакви квантово-механични математически предпоставки и за скъсяванията по посока на движението с разни скорости на макрониво, въпреки по-безпроблемното съчетаване при КМ и СТО, в сравнение с КМ и ОТО. От една страна СТО и ОТО дефинират само големи мащаби и не позволяват разглеждания на микросвета, а от друга страна КМ пропуска онези неща на микрониво, които водят до обясняването на деформациите на пространство-времето на макрониво и е несъчетаема с ОТО. Има някакви допълнителнителни процеси на микрониво, заедно с вездесъщата неопределеност, които все още са останали неразкрити и няма причина да липсват всякакви геометрични особености на околопланкови дължини, дори и най-минимални, но пък в крайна сметка да се достига до стабилните и нехаотични геометрични формирования на макрониво. Суперструнната теория не е чак толкова невъзможна и дори ако няма допълнителни измерения отвъд четиримерното пространство-време - признаците за укротяване на поне част от флуктуациите на околопланкови дължини чрез въвеждането на струнни частици и признаците за по-хармонично съчетаване на електро-магнетизма, СТО, ОТО и КМ чрез повече измерения говорят за наличието на нещо ползотворно при този подход, даже ако нещата не са точно така, както се описват в момента. Едно от най-проблемните неща при суперструнната теория е формата Калаби-Яу, в която трябва да са увити допълнителните измерения. Засега не мога да я разбера добре - въобще не отговаря на изискванията за пространствени измерения, даже и да са увити, но е добре да се опитам да науча повече за визуалното представяне на тези форми, преди да давам категорично мнение. Calabi-Yau and Hanson’s surfaces – Andart II (aleph.se) Calabi-Yau and Hanson’s surfaces I have a glass cube on my office windowsill containing a slice of a Calabi-Yau manifold, one of Bathsheba Grossman’s wonderful creations. It is an intricate, self-intersecting surface with lots of unexpected symmetries. A visiting friend got me into trying to make my own version of the surface. First, what is the equation for it? Grossman-Hanson’s explanation is somewhat involved, but basically what we are seeing is a 2D slice through a 6-dimensional manifold in a projective space expressed as the 4D manifold , where the variables are complex. Hanson shows that this is a kind of complex superquadric in this paper. This leads to the formulae: where the k’s run through . Each pair corresponds to one patch of what is essentially a complex catenoid. This is still a 4D object. To plot it, we plot the points where is some suitable angle to tilt the projection into 3-space. Hanson’s explanation is very clear; I originally reverse-engineered the same formula from the code at Ziyi Zhang’s site. The result is pretty nifty. It is tricky to see how it hangs together in 2D; rotating it in 3D helps a bit. It is composed of 16 identical patches: The boundary of the patches meet other patches except along two open borders (corresponding to large or small values of these form the edges of the manifold and strictly speaking I ought to have rendered them to infinity. That would have made it unbounded and somewhat boring to look at: four disks meeting at an angle, with the interesting part hidden inside. By marking the edges we can see that the boundary are four linked wobbly circles: A surface bounded by a knot or a link is called a Seifert surface. While these surfaces look a lot like minimal surfaces they are not exactly minimal when I estimate the mean curvature (it should be exactly zero); while this could be because of lack of numerical precision I think it is real: while minimal surfaces are Ricci-flat, the converse is not necessarily true. Changing N produces other surfaces. N=2 is basically a catenoid (tilted and self-intersecting). As N increases it becomes more like a barrel or a pufferfish, with one direction dominated by circular saddle regions, one showing a meshwork of spaces reminiscent of spacefilling minimal surfaces, and one a lot of overlapping “barbs”. http://aleph.se/andart2/wp-content/uploads/2017/03/calabiyauN.png Hanson’s Calabi-Yau surface for N=2, N=3, N=5 and N=8. Note that just like for minimal surfaces one can multiply http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1%2C+z_2&bg=ffffff&fg=000000&s=0 by http://s0.wp.com/latex.php?latex=e^{i\omega}&bg=ffffff&fg=000000&s=0 to get another surface in an associate family. In this case it circulates the patches along their circles without changing the surface much. Hanson also notes that by changing the formula to http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1^{n_1}%2Bz_2^{n_2}%3D1&bg=ffffff&fg=000000&s=0 we can get boundaries that are torus-knot-like. This leads to the formulae: http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1(\theta%2C\xi%2Ck_1)%3De^{2\pi+i+k_1+%2F+n_1}\cosh(\theta%2B\xi+i)^{2%2Fn_1}&bg=ffffff&fg=000000&s=0 http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_2(\theta%2C\xi%2Ck_2)%3De^{2+\pi+i+k_2+%2F+n_2}\sinh(\theta%2B\xi+i)^{2%2Fn_2}%2Fi&bg=ffffff&fg=000000&s=0 http://aleph.se/andart2/wp-content/uploads/2017/03/hansonknot43.png Knotted surface for n1=4, n2=3.