Станислав Янков

Това предполагам е цитирания неколкократно от Скенер пример с Вселената на Де Ситер. Да, това е една от възможностите, но Ники и Шпага пишат, че не съществувала никаква възможност да се регистрира реално плоско пространство и аз им дадох един от вариантите за описание на Вселената (все още не е утвърден безусловно само един от множеството), който показва съвсем реално съществуване на плоско пространство. Предполагам, че на този етап (докато няма безусловно описание на детайлите на Вселената) примерът ми е коректен.

Ако са различни - не можеш да ползваш паралели с електромагнетизма и с макро-света (който под космическите размери е главно с електромагнитен характер) за описанието на гравитацията. Ако пространството в цялата Вселена, без изключение, беше само със затворена (не положителна) кривина - нямаше да има разширение на Вселената (или поне на достъпния за нашите наблюдения участък от Вселената) с ускорение, а щеше да има разширение със забавяне, което или щеше да завърши накрая със статична Вселена, или след спирането на разширението постепенно щеше да започне свиване на пространство-времето. Скенер и Гравити ще кажат, ако греша, но щом имаш разширение на пространството с ускорение, то все някъде в това пространство ще има области с плътности на материята под критичните, където да протича това разширение.

Аз засичам по-конструктивно. Гравитацията или е почти изцяло подобна на електромагнетизма, което ще рече по-раншното мое споменаване на евентуални гравиелектрично и гравимагнитно поле и т.н., или не е чак толкова подобна, което означава, че е коренно различна от електромагнитната проява, даже и да се потвърдят с голяма сигурност, поне теоретично, гравитони. Как може да се отговори на този въпрос - е ли гравитацията изключително подобна на електромагнетизма, само да е много по-слаба от него или не е? Това ще покаже, дали има свързани с гравитацията полета (КМ) или не (ОТО) или пък има свързани с гравитацията едно или повече полета, но те нямат нищо общо по характер с електромагнитните полета.

За плоското пространство - виж отговора ми към Шпага. След като Вселената се разширява с ускорение - някъде в нея трябва да съществуват и области с плътности под критичните (само тогава пространство-времето се разширява). А след като има области с плътности над критичните (планетите, звездите, галактиките, куповете и свръхкуповете) и области с плътности под критичните, значи има и участъци, където плътността е точно със стойността на критичната (пространството там не е нито с отворена, нито със затворена кривина и е плоско). Ако огъването е символично, опиши ни го “реално”, с гравитони, взаимодействия и енергия? Какво точно става, с обмен на енергия, с което да се дават точно ефектите, свързани с гравитацията?

Във Вселената имаме както места с плътности над критичните (галактиките, а може би и галактическите купове и даже свръхкуповете), така и области с плътности под критичната (огромните пространства между свръхкуповете). В ограничени участъци на прехода между надкритичните и подкритичните плътности (условно можем да ги наречем места на прехода между галактическите свръхкубове и безбрежните пространства с много-много малко материя на кубичен метър) плътността е точно със стойността на критичната и в тези сравнително ограничени участъци пространство-времето е плоско.

При плоско пространство нямаме гравитационно въздействие. И полетата и пространството са изключително сродни неща - няма пространство без никакви полета. Но и полетата не се простират безкрайно, а само в рамките на пространството - където има пространство (-време), само там има и полета. Всичко има смисъл само в рамките на пространство-времето на Вселената и няма нищо извън него (освен ако не се потвърдят повече от четири измерения, което драстично променя нещата).

В случая имаме един генерален момент. Ако квантовата механика успее да разгледа гравитацията в плоско (контейнерно) пространство - ние трябва да търсим отделно обяснение на пространството и на неговите особености, давани от ОТО (огъванията). А ако при гравитацията е правилен само подхода на ОТО, най-вече с огъванията на пространство-времето - тогава пък трябва да дадем някакво подобно обяснение и на електромагнетизма - двете теории в тази си форма не могат да се съчетаят и трябва да разглеждат едни и същи неща поотделно, всяка по нейния си начин. И така и двете стигат до ограничения - едната в едни области, а другата в други области, където опонентната теория работи, но съответната не.

Ако искаме да представим гравитацията по начин, подобен на електромагнетизма - би трябвало да предположим съществуването на две различни гравитационни полета. Нека условно да ги наречем гравиелектрично и гравимагнитно поле. Съчетаването на тези полета да представлява гравитационните вълни, които вече са установени и да е координирано, синхронизирано поведение на гравитони, както електромагнитната вълна е координирано, синхронизирано поведение на фотони. И трябва да има и гравитационно отблъскване, точно както има гравитоционно привличане, електромагнитно привличане и електромагнитно отблъскване. Разширението на Вселената трябва да може да се обяснява с гравитационно отблъскване, а това значи и много, страшно много енергия. Освен това, така би трябвало да има положително заредени гравитационно фермиони, отрицателно заредени гравитационно фермиони и фермиони без никакъв гравитационен заряд.

На мен ми се струва, че за да можеше да се приложи подхода, способствал развитието на квантовата електродинамика и към гравитацията, трябваше често да наблюдаваме на макрониво фермиони, които се отблъскват гравитационно, точно както достатъчно често наблюдаваме електромагнитно отблъскване, заедно с електромагнитното привличане. Нищо, че гравитацията е много по-слаба от електромагнетизма - както има електромагнитно отблъскване, така и трябваше да има гравитационно отблъскване в някои случаи. Фактът, че такова нещо не се наблюдава (при ниска плътност на мaтерията се наблюдава нещо друго - разширение), още по-малко пък достатъчно често, може би означава, че за гравитацията трябва някакъв коренно различен механизъм на обяснение и не заради това, че е драстично по-слаба, а заради това, че е от коренно различно естество. Всичко това - даже и ако бъдат потвърдени теоретично гравитони с много голяма вероятност.

Понеже сякаш се опитваш да отречеш ползването на логиката и смисъла - ето ти още една демонстрация, как се правят усилия да се включи науката в религията (пак от същия източник) и не изглежда зле, макар, както винаги в тези случаи, да е под въпрос доказването на всеки от тези детайли: https://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/276-2011-02-02-19-14-22.html Също, дори можеш да намериш повече или по-малко по-сериозни опити за демонстриране на над-четиримерно възприятие (естествено - аз лично няма как да знам, дали всичко това е вярно, защото никога не съм имал подобни преживявания или да съм изпадал в подобни състояния, но определено написаното не е лишено от някаква логика): https://www.parallelreality-bg.com/analizi/podrobnianalizi/587-game-platform-64.html

Не точно! Същият източник, който явно се опитва да подхожда повече или по-малко научно към различните съобщения за НЛО, отвличания (на съзнанието или изцяло), религиозност и фолклор разглежда и начини на действие без йерархия и егоизъм: https://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/62-2011-01-23-12-07-53.html

Написал съм съчетанието КМ-СТО от една страна. Двете се съчетават, макар и трудно и освен това се изисква употребата на пренормировка (приближения - нещо подобно на проблемите при суперструнната теория, но при последната е още по-сложно, приближения на приближенията).

Щом като достигна разговора до йерархии - ето какво са писали някои... Мултиизмерните негативни извънземни (parallelreality-bg.com)

Къде са потенциалите и проблемите в по-нататъшното развитие на физиката? Те са в няколко области. На първо място това е несъвместимостта между съчетанието КМ-СТО от една страна и ОТО от друга страна. Знаем колко добре работят тези теории в техните области, а провалът идва в по-общ план заради несъвместимите две различни геометрии, които се ползват в тези два различни случая и конкретната физическа пречка в следствие от това се явяват твърде бурните квантово-механичните флуктуации на планкови дължини. На второ място е представянето на частиците като точки в КМ или като струни в струнната теория. От една страна ойлеровата бета-функция работи добре в областта на силното ядрено взаимодействие, включително като съчетание с точковото представяне в КМ. От друга страна струнното представяне се проваля в някои детайли при същото това силно ядрено взаимодействие, макар анализът на Ленард Съскинд, Холгер Нилсън и Йоичиру Намбу да показва, че ойлеровата бета-функция е приложима при силното взаимодействие само при разглеждането на глуоните като едномерни чертички, вместо като точки. После следват решенията на тези проблеми със суперструнната революция, новите проблеми, новите решения и днес суперсложната математика на теорията, която е толкова сложна, че все още е определена само като приближение на приближението на окончателния вариант, за който не се знае кога и дали въобще ще бъде достигнат. Обаче ако частиците се представят като струни, вместо като точки - това силно занижава квантово-механичните флуктуации и прави по-възможно съвместяването на КМ с ОТО. На трето място са повечето пространствени измерения или единственост на четиримерното пространство-време. От една страна дори само едно допълнително измерение води до по-успешно съчетание между електромагнитната теория на Максуел и ОТО, но пък в крайна сметка допълнителното пространствено измерение дава неверни маса и заряд на електрона. Някакво решение се намира във въвеждането на още повече пространствени измерения, заради силното и слабото взаимодействие, но тук отново достигаме до твърде сложните уравнения на суперструнната теория, определени само като приближение на приближението (да видим, дали квантовите компютри биха допринесли нещо в тази насока). Дори ако решението на проблема със съвместяването на теориите не е точно в гореизброените моменти, то би трябвало да е някъде много-много близо около тях!

Между другото, когато говорим за асоциации между електромагнетизма и гравитацията, ако се опитваме да представим гравитацията като напълно идентична с електромагнетизма (или обратното - Ники май правеше такива опити за пълно приравняване), трябва да имаме предвид следното: За да е напълно подобна гравитацията с електромагнетизма, макар и по-слаба, трябва: 1) Да има гравитационни вълни, както има електромагнитни вълни. Гравитационни вълни вече има и са доказани. 2) Да има гравитационна частица (или поне два различни вида частици, като положително и отрицателно заредените електромагнитни частици), която да участва в привличането. Теоретично е формулирана в някаква степен такава частица, гравитона, но все още не е интегрирана в останалия физически апарат успешно, камо ли да се докаже съществуването ѝ експериментално. 3) Да има гравитационна отблъскваща частица или пък ако гравитона е аналог на електрона - да има гравитационна частица, която да е повече или по-малко аналог на протона. 4) Да могат чрез някакви процеси да се излъчват и поглъщат свободни гравитони, както това става при фотоните - излъчването и поглъщането им от електроните, както и от други масивни частици. И излъчването на свободен гравитон да води до намаляване на енергията на системата, която го е излъчила. Само при изпълнени всички горни условия бихме могли да говорим за идентичност между гравитационното и електромагнитното взаимодействие, въпреки драстичната разлика в силата на двете взаимодействия.

Е? Май вече е по-интересно, като излязохме от омагьосания кръг на "вярна ли е СТО или да"! Ето за такава дискусия говорех, когато се издразних (признавам - доста!) преди няколко дни. Това вече е интересен разговор и съм сигурен, че и на Младенов му е интересен, както и на останалите. И - не беше чак толкова сложно, нали? Само трябваше да позволим разговорите и по по-различни теми от безброй и един парадокса! Младенов е добре дошъл в тези дискусии, нищо че не са само за СТО.

Не знам! Ти се опитваш да представиш нещата като енергия, значи вероятно ще е поток от гравитони. И ако при гравитацията има енергия - значи при електромагнитното взаимодействие също трябва да има енергия, загуби, приходи, което също не знам, как ще обясниш (при електромагнитното взаимодействие има размяна на виртуални фотони и в този случай няма загуби на енергия). Въобще - не успявам да разбера концепцията ти с енергията, не прилича на нито една от утвърдените теории!

Добре ще е да си дадеш сметка за един детайл. Знаеш, какъв разход на енергия е нужен, за да излети само една ракета от Земята. Ако много държиш да приемеш, че гравитацията е свързана с поток от енергия, а не с изкривяване на пространство-времето, при което за гравитационното притегляне не се ползва никаква енергия - енергията, която е нужна, за да се върне ракета от Космоса към земната повърхност, чрез гравитацията и с изключени двигатели ще е най-малкия ти проблем. Трябва да обясниш направо немислим поток от гравитационна енергия, който тече към центъра на Земята непрекъснато, във всеки един миг и не само трябва да обясниш, откъде идват тези невъобразими количества енергия всеки миг, но и как изчезват в центъра на Земята (дано да не е чрез чудо!). И след като гравитацията е такава енергия, разширението на Вселената също трябва да е прилив във Вселената от всяка нейна пространствена точка на още по-невъобразими количества енергия, неизвестно откъде... Накратко - при енергийност на тези процеси не е възможно да минеш без повече от три пространствени измерения и при това - които ти не си способен да възприемеш.

Допускаш грешката да детайлизираш нещо, което само ти показва, че огъването на пространството в твоето измерение може да се рагистрира като фактическо огъване само от по-високо измерение. В твоето измерение ти ще се досещаш, че има някакво такова огъване само чрез неусетното (по инерция или както Скенер спомена в заключената ти тема - при въздействие в пълен сихрон над всичките ти части, както и на всички предмети, свързани с теб) движение с ускорение спрямо светлината около теб (от по-далечните планети и звезди). Ясно е, че реално не може за се достигне до скорост над скоростта на светлината, да не говорим, че в 2d не могат да съществуват нито гравитационни, нито електромагнитни вълни (освен посоката на движение като едно тяхно измерение, при тези вълни има перпендикулярни компоненти по дължина и широчина, като при ЕМВ това са осите на електрическото и магнитното поле - тази триизмерна характеристика не може да се прояви в 2d-свят).

Точната интерпретация на гравитационното изкривяване и на спускането по геодезична крива в 2d от гледна точка на 2d-възприятие и на 3d-възприятие: Както 2d-формата, която се движи по двумерна сферична “вселена”, така и 3d-наблюдател, който наблюдава 2d-движението “отстрани”, ще отчитат непрекъснато ускоряване. Разликата е, че 2d-възприятието ще счита, че се движи в плоско, равно и гладко пространство, но с ускорение на скоростта си по инерция и ще се чуди, защо непрекъснато се ускорява до все по-високи и по-високи скорости, до безкрайност, дакато 3d-възприятието, което наблюдава тава 2d-движение “отвън”, ще отчита и изкривяването на 2d-сферата, заради което 2d-формата не спира и не спира непрекъснато да пропада по геодезична окръжност върху сферата и поради това непрекъснато да се ускорява все повече и все повече. Дори ако можеше да застане неподвижен спрямо наблюдател, един електрон има не само електрично поле, но и някакво базово магнитно поле спрямо наблюдателя (от тук възниква развитието на идеята за СПИН-а на частиците). Тоест, не само има някакво движение при електрон в покой, което поражда електричното му поле-константа, възприемано от наблюдателя, но същевременно има и някакво движение на електричното поле на електрон в покой, което води и до някаква регистрация на базово магнитно поле на този електрон от наблюдателя. И след като квантовата механика не позволя електрона да има каквито и да е 3d-части, които да се движат, въпросът за характера на това движение става още по-изразен, както и подозрението за реалното наличие на повече от три пространствени измерения...

Нещо, много зациклихме на условен пример, чието предназначение е само да онагледи по-лесно физически процес! Ти или не можеш да възприемеш, или нещо се бъзикаш, че движението по двуизмерна сфера е аналогично на вечно движение по геодезична линия при гравитационно въздействие, както и на вечно спускане по наклон. Ако толкова държиш - по сферата има захванати за нея двуизмерни дървета, храсти и други подобни, при минаването покрай едни и същи от които ти ще можеш да ги разпознаваш и да отчиташ, как при всяко следващо преминаване се движиш все по-бързо покрай тях. Точно, както при спускането ти с лагерната ти количка по наклон в началото виждаш, че преминаваш с една скорост покрай вратата на стрина Пена, а по-надолу вече отчиташ, че минаваш с осезаемо по-висока скорост покрай вратата на Марийка. Какво е това зацикляне, което предизвикват у някои относително не най-сложни примери и описания, макар да не са и елементарни?! Дай ми един, само един пример за силово взаимодействие между тела, което да е пряко, без никакво участие на електромагнитните сили (основно - електромагнитното отблъскване, което разглеждаме в момента). Само не ми казвай, че когато стъпваш директно върху Земята, подметките и краката ти осъществяват пряко съприкосновение с почвата, а не през електромагнитното взаимодействие! Тези неща се учеха още във физиката за 7-ми или 8-ми клас беше там!

Ето това вече не е физика, а шегички. Иначе - ако се спускаш по наклона на сфера, каква енергия ще разходваш за връщане, още повече, че ако се обърнеш в обратната посока (за което вече ще трябва да изразходваш енергия, както и за спиране или за намаляване на ускорението), ти пак ще започнеш да се ускоряваш заради спускането, но този път вече в противоположното направление? Къде по двуизмерна сфера спираш да се ускоряваш? Спираш само при триизмерно кълбо, когато достигнеш центъра на масата и ако не бъдеш възпрян от електромагнитни сили преди това, на земната повърхност (при 3d в центъра на гравитацията вече няма кривина - попаднал си в дъното на ямата).

Когато се спускаш по нанадолнище, с което се ускоряваш - каква енергия изразходваш? Това е направо основите на физиката - Нютон с неговите топчета по наклонени дъски! За ускоряване по плоско, равно пространство изразходваш енергия, но каква енергия изразходваш за същото ускоряване по нанадолнище? Никаква, нали? Понякога се забравят съвсем базисните неща във физиката - гравитация, инерция, отправна система...

Защо не?! Ти ако се спускаш по едно безкрайно нанадолнище - няма ли да се ускоряваш безкрайно? Тук говорим единствено за геометрия, ефект от нея и възприятие от различни перспективи. Сферата е примера за вечното спускане. При 3d това не може да стане, защото все в някой момент ще се достигне центъра на масите, ако преди това не бъдеш спрян (примерно от повърхността на Земята или пък от дъното на океана, където ще бъдеш смазан от огромната тежест на водата над тебе). Ако говориш за 3d-Вселената - винаги се намираме в нейния център, независимо къде сме. От тука идва и ефекта на неусетния преход през единия край на вселенското кълбо ведна в срещуположния му край. Защото навсякъде е център.

Искаш на кажеш, че кълбата нямат двумерни повърхнини ли?! Подходът с разглеждането на някаква геометрия в 2d, за да се постигне по-доброто и’ разбиране в 3d се използва широко във физиката. Освен това и при човека има подобно разминаване - вижда 2d, докато се движи 3d (и няма никаква 4d+ опитност, поради което не е в състояние да си представи повече от три пространствени измерения). 3d възприятие ще регистрира движение по инерция върху 2d-сфера като движение с постоянна скорост по огънато пространство, 2d възприятие ще регистрира същото движение като ускорение по плоско пространство. Всичко е съвместно възприятие, едновременно на различни перспективи и всичко това дава различните физически феномени. Правилният подход в 2d е първоначална сфера в първия миг на промяна на енергията на инфлатонното поле в масивна материя, а след това сферата започва да се деформира заради гравитационните скупчвания на материята, появяват се по-изразени вдлъбнатини и по-плоски пространства (условно двумерния додекаедър с плоските петоъгълници и с по-сериозни вдлъбвания в ъглите на петоъгълниците), но в по-общ план очертанията на сферата се запазват в някаква степен. По подобен начин нашата 3d-Вселена е кълбо (ако не е тор) с множество плоски и вдлъбнати участъци вътре в него, но в общи линии задържа кълбовидната си форма. Ако някак си можеше да достигнеш външния периметър на това постоянно разширяващо се (с леко ускорение) кълбо и да го преминеш - ти нямаше да усетиш нищо и просто докато потъваш в ръба на единия край на кълбото (повърхнината на сферата му), същевременно щеше да навлизаш през срещуположния му край. Всичко е разнородни перспективи на възприятието. Разноизмерни, разноскоростови, разновремеви...