monte christo

Много добре, Романе, дори много добре! Само да уточня - всъщност гарнизонът на Плиска не е зле въоръжен, а точно обратното - в АВР е окачествен като елитен (войска от отбрани въоръжени българи, около 12 000). Ако разглеждаме комплексно изворите (наложително е!), то другата част от армията (оксиморонът с малцината 15 000 по ЖНС), по презумция е била разделена на отряди и е пазила теснините (клисурите, проходите) на планината. Остава въпросът: какви и кои са тези 50 000 души? Имаме два варианта: а) според АВР излиза, че това е опълчението (демек - народна война), но относно дадените цифри не е изключено да става въпрос и за хипербола - прекалено бомбастичното и закръглено число б) според ЖНС българите се изкачили на планината, оставяйки на стража малцина - около 15 000. От което следва, че имаме два подварианта на б): б.1) българите, изкачили се на планината са всъщност тези 50 000 от АВР (бомбастичното и закръглено число), щом 15 000 (по ЖНС) са начислени като... малцина. б.2) въобще българите, т.е. населението или голямата част от населението се изкачило на планината

Галахаде, в цитатът за франка от Михаил Сирийски (който даде Спандю), добре се вижда, че варваринът служи в римската армия, а не е от някакви си хипотетични франкски части, наети от българите. Но ти обичаш да си ги представяш нещата всякак

Защо да се излагам, Спандяне, защо?!? Излагаш се ти, понеже не спазваш хронологичен ред. Според АВР Никифор първо решава да се отправи на запад в посока Сердика, а чак след това армията се деморализира - пали, граби, убива, "върши непозволеното". Докато е в Плиска никакъв намек за деморализиране - тя получила "фолиси, одежди и други различни неща", т.е. странното поведение на императора на път за Сердика катализира и настроението на войската. Според Теофан пък, Никифор взема крути мерки срещу "нарушителите на обществения ред", т.е. тези, дето решили да прибарат част от съкровището на Крум. От там вече ние можем да си направим извод, че армията е разочарована от Никифор, следствие на което се явява и хипотетичната деморализация. То ест, от двата източника само единият твърди, че налице е деморализация и разложение - АВР. И то чак след като армията излиза от Плиска и се отправя на път за Сердика. Според Теофан паника затресла Никифор, но знаем какво е неговото отношение - все пак е от монашеската фракция, която хич недолюбува Никифор Геник, щото не поставя Теодор Студит за патриарх. Искам да ви помоля - и теб, и Исав, и ресавски - да си прочетете изворите (по няколко пъти). Омръзнало ми е да споря с.. папагали. Ей го на - ресавски до онзи ден ме обвиняваше в полет на фантазията за отдалечените части (хм, остави го ти Графът - той винаги си измисля); пък ти до днес ме обвиняваш за движението на запад в посока Сердика (Графът си е непоправим фантазьор). За Исав пък всичките ромейски императори са посерковци и ги тресе страх, а го мързи да прочете даже една история на Византия. Липсва ми само Митята да ми каже - дън си бил там, чи знайш толкуз многу!?

Спандяне, благословен да е Господ, задето ми отвори работа и не можах веднага да ти отговоря! Така се спасих от предълъг пост, в който да ти топля вода, че има и други извори освен Теофан Изповедник Важното е, че след като трета година вече се гърчим в тази тема, ти проумя, че имало и други извори След цели шейсет и кусур страници... Започваме със заговорите. Разбира се, че не трябва да бъдат подценявани. Първият голям заговор (и бунт) срещу Никифор Геник пак е свързан с армията. Тогава Вардан Тюрка е бил назначен за моно-стратиг на няколко теми и решил да се възползва като узурпира властта. Говорихме за Вардан и за спатариите му - Лъв Арменец, Михаил Аморийски и Тома Славянина - в темата за чигота. Какво излиза? Дори и да назначава стратезите и турмарсите (които са му пряко подчинени), Никифор винаги е имал опозиция сред армейските среди. Заговорихме и за Кордила, Григорий и Вардан - Никифор не дава честно слово (гаранции) на избягалите римски военачалници от клането при Сердика (демек, държи ги отговорни), и те, какво да правят завалиите, направо отиват при българите - или ни вземайте да ви служим, или ни вземайте главата, защото, така или иначе, за нас повече няма живот в Романия. Навярно тримата са точно от тези офицери, които се спасяват при Сердика 809 г., а след това предоставят услугите си на българите. Освен и тук да вкараме спекула, че тримата са предали Сердика - Спандяне, ти си по спекулата Така. Сега за полемиката относно западната посока ("Пътят към София"). Кой ти говори, че са стигнали едва ли не докъм днешна Витиня? Кой? Аз твърдя, че римляните са стигнали до непроходими (труднопроходими) места, а те може действително да са някъде в близост до мочурищата на Янтра. Защо да не се дотътрузят за 15 дена амен-амен докъм Янтра, т.е. до някъде си там? Виждаме, че някъде по-нататък има преградена клисура с фронт на юг (това не означава, че тя е била до гъзът на нощуващата римска армия, която от своя страна не е компактна маса, каквато би се наблюдавало, ако нощуваше в укрепен лагер). Не трябва да се забравя и солидът на Никифор Геник, намерен по тях места. Относно самата Сердика. През 809 г. българите я превземат с измама (т.е. Крум не е удържал на думата си - имало е договорки някакви за сдаването на крепостта). Изкалат там тези 6 000 войници (според ТИ). Разрушават и част от крепостните стени. Навярно оставят и гарнизон, което не се потвърждава от изворите. Никифор прави контраофанзива и се явява пред Сердика. Иска по хитър начин да принуди войската да възстанови крепостта - ... понеже се страхувал от противодействието на войската, внушил на стратезите и началниците да убедят тълпата да помоли императора за застрояването - но по-късно избухват безредици, граничещи с неподчинение и бунт. Как да се съгласи армията да застрои крепостта, когато този сребролюбец (този цънцар, въобще - тази скръндза) няма да й плати нищичко, а за подобен труд трябва да се заплаща на стратиотите. И тъй - войската се завръща през 809 г. (навярно без да остави и гарнизон), а онзи си отмъщава - описано е как. Явно след това българите установяват контрол над Сердика, което кореспондира със сведението, че през 811 г. Никифор се насочва натам - към Сердика. Иначе, какъв да го дири към Сердика, ако тя е била в римски ръце

Остатъците от българската армия са там някъде - наблюдават от планините как ромеите блуждаели и се лутат, концентрират се и наемат аварски и славянски отряди, но като цяло са доста по-слаби да излязат отново на открит бой срещу ромеите. Виждаме какво става при предишните сражения на открито срещу ромеите - българите ядат голям пердах. Всъщност ромеите не са притеснявани от никой, повтарям - от никой! Те си се движат със скоростта на охлюва в посока запад, грабят, палят, убиват, и полека-лека тяхната армия се деморализира. Ти смяташ, че имало ... български набези. Няма го това нещо по изворите. Българите просто дебнат. И намират сгодния случай, когато войската на ромеите достига до труднопроходими места в посока Запад (т.е. в посока Сердика). Тези труднопроходими места може действително да са някъде в близост до мочурищата на Янтра. Смяташ ли, че сами по себе си (след целият този пердах който ядат) българите (ще) имат сили да правят набези и да променят движението на цяла една голяма армия? Разбира се, че нямат сили за подобно нещо. Кучетата и да лаят, и да мълчат, но керванът си върви. Ромейската армия просто се движи в западна посока, като при всички случаи в нея има недоволни елементи (не им се разкарва чак до Сердика или са недоволни въобще от императора) и дезертират. Следва българският удар само срещу императорския отряд, а останалите ромейски отряди просто не са знаели какво да правят при настъпилото объркване. Едни успели да се измъкнат и да се изтеглят, други попаднали в плен, трети (които са с императора) били изколени от българите. Било е лов на изплашени хора по горите и чукарите. 200 000! Фружине, това са приказки наизуст (т.е. глупости)! Жителите на такъв средновековен град (населено място) в България какво ли са яли? Сигурно трева...

Спандяне, плюснал съм те - един от малкото ти стойностни постове в темата Да, по-рано си ги давал тези откъси от Михаил Сирийски, но все пак - отново благодарим! Теофан Изповедник също дава подобна информация за Никифор - че християните го заколили. Значи доста по вероятно е, това да е "вътрешна" работа, отколкото да е наша, българска работа (какво ли няма да прочетем в учебниците по история, с цел да ни пораснат пишките - егати и голямата работа, дето сме били българите). Интересна хипотеза вкарваш с торбата злато и отварянето на портите, макар такива да липсват при укрепените лагери. Но пък поне ще даде хляб за спекулации в темата Лично аз изключвам Вардан, Кордил и Григора да са замесени в потенциалното убийство на Никифор, защото това ще да са офицерите, които още през 809 г. отиват (бягат) на служба при българите, заради глупостите на Никифор относно Сердика. По принцип да се тегли ножът на Никифор не би било следствие на религиозната му политика. На този фронт (спрямо другите конфесии) императорът е ларж и принципен иконопочитател. Той по-скоро има проблеми с ортодоксалното монашеството. Не забравяй, че през средните векове арменците-халкидонити не са никак малко, и в армията те могат да заемат висши постове, а арменците-монофизити нямат никакъв шанс. Социалната политика на Никифор никак не е долюбувана от поданиците. Теофан Изповедник ни говори за едва ли не 10 язви, произлезли от неговата политика.

Пандора, василевсът едва ли е бил в заблуждение. Бил прекалено е схватлив. Ако използвам езикът на един кандидат-академик (дсмп), бих запитал: какво заблудително има в това, когато разрушиш свърталището на варварите, да си мислиш, че вече си им *бал майката и като ще да е гарга, рошава да е - напред да си върнем и Сердика! miroki, никакви 60 000! Забранявам ти да четеш и да мислиш върху писанките на всички големи български светила относно кампанията от 811 г. В последно време правя анализи, та и 40 000 души (дето ви ги отпуснах с много мъки) ми се струват прекалено много. Хорото много отдавна го е подкарал Васил Аврамов с неговите 80 000 души (щом Копроним можел да изкара тези люде на пистата, защо пък и Никифор да не може). Предоверяване на източниците... Виждаш ти, ама от Сюник и Васпуракан само араратските облаци (мъгла) виждате

Според АВР липсва каква да е паника у Никифор Геник. Там имаме по-скоро самонадеяност и дори летаргия. Никаква нотка за паника. Изворът е изключително подробен. Според Теофан Изповедник паниката е налице. Повечето отдавате голямо значение именно на него, защото бил по-близо до времето (живял по времето) на катастрофата, но той е прекалено пестелив на думи, и бих казал... не дотам информиран за развоя на кампанията

Пандора, пише "столицата" на българите, а не "резиденцията". Повтарям най-вече за Зитко - ромеите разрушили столицата ресавски, явно в тази връзка трябва да поставим акцент върху Никифоровата дейност след изгарянето и напускането на Плиска: "занемарил напълно работата си, побъркал се, станал като безумен, не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал" (АВР). Трябва да сме егати и тъпите парчета, ако в това нещо виждаме само и единствено... паника. Според мен такава няма, макар Теофан Изповедник да се мъчи да ни убеди в противното. Никифор си е бил самонадеян, темерут, или направо съсък (поне ти ме разбираш какво искам да кажа)

С неверници не ми се спори! Има стретегикони и трактати, четете ги, осмисляйте ги и ще разберете кой го копае този ров, как се копае и т.нат. Галахаде, между другото, всичко това наистина е описано надълго и нашироко. Не знам защо още не си се запознал На всички вас не ви правеше впечатление детайлът за отдалечените една от друга части (аз това съм го споменал още преди две години в същата тази тема), но това че са разделени показваше само едно нещо - армията не е нощувала в равнина, т.е. сведението за непроходимите места от повестта за Лъв Арменец кореспондира със сведението от Анонимен Ватикански разказ. Сега... Вземи и прочети най-накрая някаква история на Византия (от който и да било). Сравни управлението на Никифор Геник с който и да било друг император и ще разбереш защо армията се деморализира. Ей това е слабата ти черта (лошата страна на характера) - измислиците и свободните хиперинтерпретации! Исаве, както винаги - вървиш срещу изворите.

Ама много ли ти е обидително? И ти се обяснява, че "римлянин" е социална категория, а не етническа такава, ---------------------------------- Виж, днес просто няма какво да правя, та заради това ти обръщам внимание. Можеш само да се радваш, защото не винаги обръщам внимание на всички глупости, които изписваш в този форум. Ами ти още терминологията на... "гражданските римляни" не можеш да оправиш, пък аз си губя времето да ти обяснявам какво е civis romani Тръгнал да учи старите римляни какво е римлянин -------------------------------- Ти ли ще ме учиш кога имало баски, и кога нямало------------!? Кой ти каза, че са се наричали ибери, след като въобще не са ибери? Кой!?! Откъде да знаеш, -----------, че баските са налице даже и през 300 г. пр. Христос, т.е. още по времето на Републиката, да не говорим за времето на Империята! ------------------------------ ---------------------- На теб ще ти помогна със съвет - вземи и прочети една история на Италия и ще ги видиш твоите чисти по кръв римляни, дето ей-така взели, че станали... италианци ---------------------- ------------------------ Езиковеде, и да вземеш малко да се позанимаваш с гръцки и латински - тогава ще осмислиш моят ник-нейм -----------------------------

Ами каква да ми е версията, бе, халкидоните? Явно по планината е имало българска войска и ромеите къде с промъквания (ТИ), къде със сражения са успели да преминат заслоните (15 000 по ЖНС), а остатъците от българските въоръжени отряди (или въобще българите) се оттеглят по разни планински чукари (АВР, ЖНС). Ромеите навлизат в България и сразяват в Плиска останалата част от българската армия (12 000 по АВР). Посреща ги след това народното опълчение (50 000 по АВР, което си е хипербола за мен, демек много народ, народна война). В ЖЙ е споменато, че ромеите влизат в столицата на българите и я разрушават. Заради това съкровището на Крум си седи в столицата (т.е. в Плиска), а не в разни аули на... майната си Според АВР ромеите тръгнали на запад - към Сердика - което движение им отнело 15 дена. Ами в общи линии могат и да се дотътрузят някъде докъм Янтра, т.е. хипотезата на Дерменджиев никак не е лишена от основание и достоверност, още повече щом става въпрос и за открит солид на Никифор Геник. Реката е там, имаме тресавища и хълмове (ето ги непроходимите места, съответно армията не може да построи класически укрепен лагер), а някъде по-нататък (на километри разстояние и навярно в планината) виждаме, че има клисура (проход), която отпреди още е била с построена преграда, но с фронт на юг, т.е. за защита от ромейско нападение. ТИ не ни казва накъде са тръгнали ромеите, но както Момчилов споменава, въпросните 15 дена не са проблематични, ако изворите (АВР, ТИ, ЖНС) се разглеждат комплексно. Остава Крум да си събере остатъците от армията, да наеме славянски и аварски отряди (аварите в българските земи при всички положения са нещо като федерати - Крум е обичал да разкарва поробените населения насам-натам и да ги заселва), за всеки случай дори да въоръжи жените, колкото за... бройка Удрят по тагмите призори и... каквото сабя покаже!

Заблуждаваш се, драги ми Спандяне. Дори и Йончев не може да ме спаси, защото и той откри (се сети за) пример в изворите, където ров и вал отсъстват. И аз се сетих за подобен случай, но от Крит. Пък ти, халкидонит такъв, искаш примери от изворите, където като се каже лагер, да се споменава задължително ровът (с валът), та да приемеш тезата, че нямаме само теорията от трактатите, но и практикуването (използването) на укрепени лагери от страна на гърците срещу саракините (или срещу които и да било). И защо въобще ме изпрати на майната ми с тази детска прищевка?!? Ами ти и Павел Павлович да питаш, може и той да не се сети точно пък за лагер, ама където задължително да се споменава и за ров (демек укрепен лагер) при римско-арабските войни. Аз пък да ти задам въпрос: според теб, защо тези стратегикони и трактати въобще са писани, след като няма да се изпълнява нито една от препоръките в тях? Или, казваш, при военните всичко е от... пожелателен аспект и характер?

Не, бе, miroki - средновековната римска армия практически не разгъва неукрепени станове на вражеска територия. Тя строи почти винаги (в 99,99% от случаите) укрепени лагери с ровове и валове. Всеки Божи ден, ама всеки! Досущ както античната римска армия. Нали, под крушата круши падат, а не зелки. За да не бъде лагерът укрепен с ров и вал има две причини: а) теренът не го позволява (например скалиста почва, полупланински или трудно проходим терен, т.е. недостатъчно място, където да се събере войската в едно цяло) - тогава около цялата войска (или нейните части) се опъват (подреждат) каруци и талиги (т. нар. карагон, разбирай - вагенбург). б) началникът е прекалено самонадеян (имаш два примера в горните постове). Летописците това коментират - издънките при неукрепените лагери. Защото когато лагерът е укрепен издънки не стават, и няма какво да се коментира. Нощна атака срещу него си е живо самоубийство за нападателите. Вълчите ями, триболите и ровът (широк към 5-6 крачки) ще им вземат здравенцето. А като се налага да се преодолява и вал, на който седи противник, задачата е невъзможна.

miroki, практически винаги се прави укрепен лагер, а се описват случаите само когато такъв липсва (не е бил укрепен) и са яли хурката. Нали, ти помниш ли колко пъти си влизал в тоалетната? Не, разбира се, че - не! Но ако в кенефа те домързи да си смъкнеш гащите и се изсереш в тях, няма начин да не го запомниш за цял живот... Рутинните действия за копане на ров при лагерна стоянка фактически не се коментират от летописците. Щом се каже римски (или арабски) лагер, значи става дума за укрепен лагер с ров (съответно и с вал, направен от изкопаната пръст).

дсмп, няма "етнически римляни"... Няма и ... "граждански римляни", а има римски граждани (civis romani). Такива могат да бъдат дори арабите, или пък баските или пунийците - зависи кой какви заслуги има пред Res pvblica Romana. Но има още много да учиш. Че италианците са "най-латинските" от романските народности върви ги разправяй на баба си. Дори жителите на днешните Родопи са по-чисти римляни, отколкото италианците. Сменяли си били етнонима... Пълни глупости! Много знаеш ти какво е етноним, какво е политоним...

Да се върнем малко назад за критика и рецензии на мненията Върбанов, забравяш, че все пак в съкровището на Охрид са открити от римляните над 3 тона (3 190 kg - 3 270 kg) злато в монети. Просто от българите няма кой да ги използва... по предназначение. Може би част от тези мангизи са щели да бъдат отделени за печенгите, в случай, че се съгласят на съюз с българите против Източния Рим. Проектът остава нереализиран. Това са 100 кентинария злато, а само за 15 кентинария варягите половин век по-рано съсипват политически България. Исаве – съвсем точно наблюдение от твоя страна. Нали уж чета Сакъзов – от писанките му оставам с убеждението, че поне отпреди християнството подавящата част от стопанствата са дребни. След това вече се явяват манастирските стопанства, както и големите болярски стопанства, които използват труда на париците. Елена Липшиц, позовавайки се на Земеделският закон, ни указва как е било по Римското царство докъм границата на VII-VIII век – изсичаш дърветата на дадено място, явно се извозват някъде си там за бизнес или къщурки, пали се стърнището (така водата остава в почвата), и с башкъ пепелта участъкът се засява последователно (в продължение на) няколко години (2, 3, 4 и повече дори). Когато почвата се изтощи, участъкът се изоставя, който по законът на природата рано или късно (10-20 години) пак обрасва с треволаци, храсталаци и дървета. Значи имаме съчетаване през средните векове на преложна (“подсечно-огнева”) система към угарна системи на земеделие, следствие на което се явяват двуполието и триполието.

На всяко нощуване на вражеска територия се прави укрепен лагер с ров, драги ми Галахаде, на всяко нощуване Не укрепиш ли лагера - ядеш хурката...

Друг сиптоматичен пример е глупостта на Константин Гонгила, който през 949 г. на остров Крит не укрепил лагера и арабите помели римляните при изненадващо нападение. Но Гонгила не бил военен, въпреки, че му гласували доверие да оглави кампанията. Какво излиза? Рутинният ров (заедно с валът) е налице в почти всички случаи при лагер на римляните, особено на вражеска територия, а летописците отбелязват (т.е. прави им впечатление) само тогава, когато лагерът не е укрепен и следва безпощадно избиване на слисаните римляни от страна на враговете при тяхна изненадваща атака. В случая с 811 г. съвсем спокойно можем да направим аналогия с катастрофата от 949 г. С тази разлика, че армията на Нккифор не е била компактно установена за нощуване през нощта на 25 /26 юли, а разделена на части. Следователно нямаме укрепен лагер с ров и вал. Няма физическо място (квадратни метри) за укрепен лагер. Наслагали са римляните каруци и талиги от обоза (карагони) около гвардейските полкове и това е, т.е. направили са точно каквото трябва да направят според стратегиконите. Но и това не им е помогнало. Няма да спра да повтарям - всичко това на непроходимо място.

Ами ресавски, цял ден се боря против вашите вятърни мелници, и е много уморително да мисля вместо всички ви... Не знам на какво разстояние са били частите. Нощно време жените от 3-4 метра разстояние могат да чуят казаното шепнешком "Обичам те". Ако си на терасата и си пафкаш цигарка, а някой пърди на улицата - пак се чува. Скандалите по цигански от съседния блок пак се чуват... Значи трябва да е било голямо разстоянието ... "Непроходимите места" също трябва да се отбележат

ресавски, ресавски, бедни ми ресавски... "Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отред и почнали да го избиват." Анонимен Ватикански разказ Искаш да се побъркам от четене, само и само кавказовъдите да се убедите, че лукавите гърци са строили укрепени лагери на практика, а не на теория? Не, няма да стане сега с четенето. Ако това четене въобще се осъществи, резултатът няма да го публикувам тук, а в някой научен журнал.

Факт са разделените (отдалечените) имперски части, факт е нападението само над императорския отред. Факт е и уплахата, обзела всички части на ромейската армия, когато след известно време (примерно няколко минутки) разбират за дереждето на големците в планинския сумрак. Факт са избитите, издавени и изгорени ромейски войници, факт са пленените ромейски войници, факт са избягалите войници, дето от стресът заболели и по-късно се гътнали. Който както иска, тъй да си тълкува източниците.

Е, то това го твърди Мавро Орбини, а Паисий само преписва.

За 2 фолиса човек е можел да си купи 2 фунта хляб (стандартът в България е 2 фунта = 650 gr = 1 хляб от кой да е магазин в Плевен = 80-90 ст. към 2014 г.). Хлябът в Романия е бил доста скъп, т.е. за 288 фолиса (= 1 номизма = около 1 000 лв.) можеш да си купиш към 90-120 kg хляб в зависимост от цените на житото (урожая). За 2 фолиса си можел да си купиш към 4-5 че и повече скумрии (рибата пък е била евтина). Разбира се, когато пиша на простонароден български (или правя копи-пейст на руски) - ти няма как да ме разбереш. За жалост пък не знам арменски... Точно защото гръцката войска няма как да прави укрепени лагери (с ров) в планината (или в непроходими места), та заради това е и загазила. Демек нейните части били отдалечени една от друга заради кофти терен. Ако тя беше нощувала на равно място в нощта на 25 срещу 26 юли, щеше да нощува в укрепен лагер с ров и българската история щеше да е друга. Кой пък глупчо побърза да ти сложи плюс, след като трябва да отиде да проси от админите да върнат червеният минус, та и да ти го закачи на вратът като табела!?

Хайде - и друг Тома Неверника... Не само в IX, но и в другите векове са строили укрепени лагери, защото не са византийци, а римляни. Виж какво пише Лъв Мъдри за лагерите в неговата Тактика, позовавайки се (компилирайки) Онасандър и Маврикий: ОБ АПЛИКТАХ 1. Итак, тебе следует сооружать такие апликты или фоссаты (ибо справедливо апликтом называется фоссат всего войска). И если будет возможно, войско следует размещать лагерем на местах более открытых; если же такая возможность отсутствует, то не следует допускать беспечности, но становиться лагерем компактно и неприступно, и избегать таких мест, вблизи которых имеются позиции, превышающие их по высоте, чтобы враги, заняв их первыми заранее или накануне ночью, не причинили какого-либо вреда фоссату. 2. Итак, когда ты совершаешь поход в землю врагов, следует возвести глубокий ров, даже если, как уже сказано, ты намереваешься стать лагерем всего лишь на один день. Такой лагерь является устойчивым и надежным против неожиданных и непредвиденных нападений. Выставь и сторожевые посты, даже если ты считаешь, что враги находятся на большом удалении, как если бы они были вблизи. 3. Когда ты намерен устроить долгосрочный лагерь (конечно, если нападение врагов не предусматривается и если ты намереваешься разорять вражескую землю), выбирай пригодные места — не лесистые, то есть незаросшие деревьями, не илистые, не болотистые и не окруженные загнивающей водой. Ведь такие места нездоровы вследствие исходящих из этих мест вред-ных испарений и зловоний — они причиняют войску заразы и губительные болезни, отчего многих часто губит болезнь, а многих и умерщвляет, так что от этого войско не только уменьшается, но и ослабевает. 8. Если же будет тяготить какое-то тревожное ожидание, необходимо укрепить апликт либо канавами, либо кольями, либо полным рвом, который называется фосса, либо триболами, либо сооружениями из дерева, камня или чего-нибудь другого, что можно будет использовать. 10. Апликт следует иметь всегда защищенным, если, конечно, он не организован в нашей земле либо ради тренировки, либо ради какого-то другого мероприятия, полезного стратигу. Абе, ресавскиииии, адиииииии - влизай в час! Нищо не забравям - нали пиша меднячета, демек фолиси (медни монети). Нъл цяла тема за икономиката и за номизмата съм направил, смяташ ли, че не знам какво е фолис?