Perkūnas

Вероятността да попадне нещо партско в Дунавска България е минимална. А развихреното въображение не е от полза. (за "праведен" се ползва 'hlw, 'rd и подобни форми.) Galahad показва за пореден път, че е на Вие със старобългарския.

Кой изобщо ви позволява да творите такива глупости? Малко срам нямате ли? Какви източноирански езици съществуват през първата половина на II хил.пр.н.е.? Каква Минусинска котловина? Останалите глупости, които сте набълбукали за хотаносакския език, изобщо няма да коментирам! В точно този език въпросната изходна форма *upari- има съвсем различен вид и означава съвсем друго нещо!!! В нито един ирански език въпросното не е засвидетелствано в такава форма и значение, напротив данните сочат към съвсем друга езикова употреба! Ерго такова същ. *bolq “планина” не е нищо повече от една химера във фашата фантазия. Вашата езикова компетентност е абсолютна нула... По-нататък примери: Само че тази ликвидна метатеза е приключила много преди да дойдат двамата братя или куманите отвъд Дунава. Стигаме и до по-абсурдни бисери на мисълта, които директно свидетелстват за пълно непознаване на граматиката на старобългарския език: както и за пълна неяснота по индоверопейските езици, съпроводена с войнстваща безкритичност... оле мале...

Старобългарският съюз рекъше означава само и единствено "демек, сиреч". Ако вихтун е име, може да е попаднало погрешка при преписването. Нито знаем какво е то и какво означава. Oбяснeнието на Петър Добрев категорично не е от полза.

т.е на Сливница ще е депото за презареждане.

тракийско царство с обширни територии? това пък откъде дойде?! елините с полисите си щъкат из цяло черно и средиземно море...

Ха-ха. Какво я грее България какво става в карибска Куба с нейната съсипана икономика? Ами че за Куба е много по-важна първо връзката с най-близките карибски и централноамерикански страни - като манталитет и култура Куба е твърдо там, а не в съюз с Русия, КНДР или Виетнам. За науката -- огромният проблем в България и на българската наука е много тежкото наследство, оставено именно от тодорживковия режим, по образеца на съветската наука. В какво се състои този проблем -- ами че в научните институти са назначавани стотици, че и хиляди не да правят наука, а само и само да им се намери работа. Шефове на научни отдели, директори и какви ли не ръководни постове. Примерите са много, като най-гръмкият скандал беше с нагласените поръчки с фонда за наука по времето на Боко и Сергей Игнатов (спомняте ли си "професорът от Ангола"?) Който е искал да прави наука, се е махнал твърде бързо от тази среда след 89-та година. Останалите, които наистина искат да развиват наука, трябва да се борят точно с такива "професори от Ангола" и нищо неможещи шефове и директори. Пазара на домати и краставици е с нищожна тежест в цялото -- освен това писах и другаде, че НРБ е де факто субсидирала храната в СССР. В Евразийския съюз е същото. Много по-перспективно е за българскаа промишленост да изнасяш вафли за Ирак или Сирия (която е и във война), отколкото домати за Русия. Науката е западнала по гореизброената причина. Кадри на никъде не изтичат, защото такива в България просто няма. За правото - НРБ не беше правова държава, в която имаше върховенство на закона. Имаше единствено и само командно-административни механизми. Целта е да постигнем върховенство на закона, за да тръгнем напред. Сближаване с Русия, Казахстан и подобни средноазиатски султанати няма да ни помогне, защото при тях няма върховенство на закона. Край.

Чети по-горе в частта за етикетите. Освен това има и предполагаема "панонска" връзка в ПБЦ нали?

Не съм казал, че всички такива думи трябва да имат аналози в чувашкия. Нито един език не е задължен да употребява во веки веков едни и същи думи. Романските езици произлизат от простонародния латински, но за много понятия са въвели нова лексика, коренно различна от характерната за класическия латински. Ако в чувашки думата е изчезнала, се посочват нейни съответствия в други тюркски езици. Примерно думата хор ѫгы, род.п. хорѫгъве "знаме" има съответствие-когнат (единствено) в езика на орхонските надписи, а не в чувашки. Докато корьмь "корем" има когнати в много тюркски езици, но е най-близко до чувашката форма. Има разработен сравнителен метод в езикознанието: въз основа на система от правила за граматични трансформации се определя родството между различни форми и съответно условно възстановяване на праформата. А и под "тюркски" думи нямам предвид думи с неизяснен произход като кумир. И продължавам да чакам списък с огромния ирански пласт, който се търси и от професионални слависти.

Не знам дали специалист по монголски е компетентен да се изказва за средно- или староирански езици в случая. По една или друга причина тази жена си е писала разни неща, които са ги публикували на времето. Цитирал ли е някой чужд учен-монголоист (някъде на запад) нейните статии? Преди няколко години излезе някаква монография за адаптация на иранските заемки в български. Ами авторката не правеше елементарна разлика между ирански език и новоперсийски език. Като стари, предосмански иранизми бяха определени и бая арабски по произход заемки в новоперсийски. И това е публикувано като монография с рецензенти от Института по български език. Прати нещо такова на някой иранист на запад и моментално ще ти го върне за основна преработка.

Езиковата асимилация е процес, който се наблюдава по целият свят. Чувашкият език не е първият, нито последният пример, само примерите от Европа са стотици. Само че "странната визия" на чувашкия език не се дължи на сарматско или аланско влияние, а най-вече на собственото развитие на езика - консерватизъм в едно, иновация в друго. Така е при всеки естествен език. Колкото и да е странно, от тюркските езици най-повлияни от иранските езици (вкл. и на ниво морфология и синтаксис, което говори за продължителен и интензивен езиков контакт) са съвременният турски, азербайджански и узбекски език, а не чувашкият (виж доста интересната студия на Дьорфер за класификацията на тюркските езици и връзката с иранските езици от Türkische und Mongolische Lehnwörter im Neupersischen). Излиза, че през цялата си безписмена история езикът-прародител на чувашкия език е бил под нулево (айде да не съм много краен, но крайно минимално) иранско езиково влияние. Учудвам се, че из българския интернет циркулират какви ли не глупости -- студията на Дьорфер е от 60-те години, на немски език е и в нея дори не фигурира думата (пра)българи. Студията е напълно безпристрастна по отношение на модерната битка тюрки-иранци в българската историография, а дори не се цитира от разни минали и съвременни величия на българската наука. Всъщност въпросната Тафраджийска също май не е била запозната с тази студия на Дьорфер, защото може би е излязла в капиталистическа ФРГ?! По останалата точка -- ако ще мерим всичко на един кантар, е добре да изхвърлим от обръщение и понятия като скитски или сарматски езици, за които дори не е ясно дали имат и съвременен език-наследник. Сарматски език не е по-малко имагинерен от хунски език, понеже и за двата не е известно абсолютно нищо. Но отново повтарям: южнославянските езици и в частност в старобългарски текстове, превеждани в Източна България се среща известно количество замки с тюркски произход, които фонетически и лексикално отговарят на признаците на чувашкия клон и представляват по-стар фонетичен вариант на съответната съвременна чувашка форма (ако такава е запазена). За това са изписани десетки страници в последните 150 години. Понеже чуваши по това време на Балканите не са известни, не е лишено от смисъл предположението, че в периода до 10-11 век в балканския район е съществувала някаква форма на реч, която е близкородствена със съвременния чувашки език. Тя после е изчезнала, асимилирала се от езиците, които днес наричаме южнославянски. И на практика езиковият материал, предаден като стари заемки през славянските езици, трябва да се причисли към групата на чувашкия език. Дали тази езикова група ще я наричаме днес аварска, хунска, прабългарска, чувашка или огурска е все едно. Това са само лингвистични етикети, примерно като балтийски езици. Племе с име балти никога не е имало. Ако обаче поради незнание някой започне да твори фантасмагории, се стига твърде бързо до псевдонаука. Примерно онзи Войников чел някъде, че тук са намерени некви сарматски погребални находки и, бум, почва неистово да рови за сарматски езикови находки в български. Тъй като сарматски език не съществува, почва да рови напосоки из осетински, тохарски и пущунски речници и сътворява някаква грамадна глупост. В заключение: 1. безполезно е да слагаме абсолютен знак за равенство между безписмен език и археологически находки. 2. в българската историческа наука твърде лесно се стига до незрели и нелепи умозаключения поради комплексни причини.

Ухуууу! Ами че това е същото фентъзи, което ни предлага проф. Добрев във форума - миш-маш от археология, архитектура и огромна доза незнание в областта на старите ирански езици, каквото ежедневно ни се сервира.

Уважаеми, започваш да бъркаш в кацата с археологическия буламач. За сарматите важи с пълна сила онова, което писах за хуните -- не знаем дали в тази културно-археологическа общност се говори един или повече езици и какви са тези езици. В Боспорското царство бъка от персийски имена, каквито се срещат едва ли не из цяла Средна Азия. Имената на повечето арменски или грузински аристократи са също персийски, но нито арменският, нито грузинският език се определят като ирански. Освен това в тази черноморска Скития и Сарматия има едно чудо имена, които не само нямат никакви паралели в други доказано ираноезични общности, ами дори не могат да се изтълкуват през иранските езици въобще. Я сравни изданието на имената от Боспорското царство с мижавите статии на Фасмер или Абаев да видиш колко малко от имената са изтълкувани. Погледни и корпуса от староперсийски и мидийски имена в еламски клинопис и виж колко от тези имена са изтълкувани - ами над 90%, че и такива имена се срещат често и по-късно в Сасанидски Иран, Армения и т.н. Че в славянските езици има заемки от някакъв (но неизвестно какъв) ирански език е неоспорим факт. Само че тези заемки са на праславянско ниво и се отнасят до една много по-ранна епоха (възможно до н.е.) и се срещат в почти всеки славянски език. И в чисто хронологичен план те нямат нищо общо с онова, което се нарича в науката прабългари, авари или хуни. В тая категория обаче не влизат тохаро-памиро-иранските измишльотини на гурутата П.Добрев и Ж. Войников и техните последователи а ла чарк, мегдан, ошав, чанта и под.

Ами и аз се чудя на тия хунски думи, след като няма запазени нито думи, нито текстове от хуните. Всъщност дали са говорили на един език тия хуни или са някаква полиглосна смесица ние никога не можем да разберем. Но факт е, че в южнославянските езици и в частност в старобългарски текстове, превеждани в Източна България се среща известно количество замки с тюркски произход, които фонетически и лексикално отговарят на признаците на чувашкия клон и представляват по-стар фонетичен вариант на съответната съвременна чувашка форма (ако такава е запазена). За това са изписани десетки страници в последните 150 години. Понеже чуваши по това време на Балканите не са известни, не е лишено от смисъл предположението, че в периода до 10-11 век в балканския район е съществувала някаква форма на реч, която е близкородствена със съвременния чувашки език. Тя после е изчезнала, асимилирала се от езиците, които днес наричаме южнославянски. Дали тази реч ще я наричаме днес аварска, хунска или прабългарска е все едно. Това съм го повтарял многократно във форума. По същия начин в угрофинските езици са открити десетки форми, които са определени като заемки от индоарийски или ирански (да не се бърка с персийски). Но кога и как е станало това е невъзможно да се разбере, нито пък как са се самоназовавали тези племена и никога няма да стане ясно, освен ако не се изобрети машина на времето.

Уважаеми, ти пак не си наясно с нещата. По въпроса за чувашкия език поватрям за милионен път, че той очеизвадно принадлежи към семейството на тюркските езици - морфология, синтаксис, словообразуване, всичко сочи само и единствено в посока тюркски езици (точка А. и Б. по-долу). И цитирам пак от Уикипедия: Принадлежността на даден език към езиково семйство се определя от сравнителното езикознание. За сродни езици се казва, че имат "генетично" или "генеалогично" родство. А. Като доказателства за езиково сродство се явяват сходни признаци, които не се дължат на контакт или заемане. Б. При генеалогично сродни езици се запазват общи признаци на праезика (или отражение на такива признаци), които не могат да бъдат обяснени по случайност или чрез заемане (съвпадение). В. Принадлежност към клон или група в рамките на едно езиково семейство се определя по общите изменения, с други думи, общи признаци на тези езици, които не се срещат в рамките на общия прародител на цялото семейство. По точка В. - по всичко личи, че във фонетиката тюркските езици се различават най-значително едни от други. затова са разделени на групи - някои са големи - огузка, къпчакска, а други малки - якутска, тувино-тофаларска (саянска, понеже са разпространени в Саянската област), алтайска (кигризки, хакаски и пр. малки езици, говорени в Алтай), чувашки (огурска група). Групите обаче не са еднакви по брой носители на езика, понеже едни са се разпространили на огромна територия (напр. турски, татарски, казахски) и са асимилирали езиково местното население, а други - останалите - не. Заключение: тюркските езици са "тюркски", тъй като те споделят лексика и граматични признаци, за които не се смята, че са били налице в праалтайския език. Тези признаци се смятат за иновации, които са се провели в пратюркски (потомък на праалтайския), който е бил източник на всички тюркски езици.

от Уикипедия: Дали тоз клон от тюркското езиково семейство (да не се бърка с тюркски хаганат или Република Турция) ще се нарича "огурски", "прабългаро-тюркски", "чувашки" или "бонго-бонговски" в случая е все едно. Това са само етикети, с които може да борави единствено и само езикознанието. Щом с това се захванат археолози или историци, става една голяма каша... Но нали прабОлгаристиката е нАука-интердисциплинарка...

И как се е озовал в руски сайт???

Абе от файла на "професора" се вижда, че 1. е изплагиатствал нечий текст (писан от жена на руски език), в който има що-годе смислено съдържание. 2. има познания нула по източни езици (персийски, арабски, китайски), за древни езици пък да не говорим 3. очевидно не е осведомен с най-новите статии по въпроси на източноиранските езици. 4. превръща всичко в словесен буламач и не търпи градивна критика Не искам да прибавям точка 5

На прима виста това е ръкопис (сръбски извод) от 16-17 век, с разни рисунки, добавени от грък. На последната картинка се виждат печати от библиотека. Как се е озовал в руски антикварен сайт?

Нещата почнаха да дрънчат на кухо и в тая тема, щом стигнахме и до Александър Фол. Чудя се кога ли ще се включи и Нешка Робева...

Йотувано D (D + I) в простонародния латински се превръща в ДЗ или ДЖ. Така първоначалното название DIERNA се е превърнало в ДЗЕРНА или ДЖЕРНА, записвано като ZERNA. Примери: diurnus > итал. giorno, фр. jour "ден" dies > рум. zi "ден" thius, или *dius > итал. zio "чичо" prandium > итал. pranzo "обед" и.т.н. Става дума за феномен в говоримия простонароден латински език. Волните разсъждения за произхода на ДЗ в западни говори и връзката с Черна нямат място в тази тема.

Поредното доказателство за тотално неразбиране. Целта на Кирил и Методий е била да преведат на славянски език новия завет. Кирил и Методий със сигурност не са имали времето да превеждат мартенски чети-минеи а ла Супрасълски сборник. Освен това бошнаците не са западни славяни, ако въобще знаете какво означава ЗАПАДНИ СЛАВЯНИ.

Беларуските ми колеги и колежки (набори 1980-2 г.) казват, че не са виждали месо като деца. Имало е рибни консерви и кокали. Е, не става дума за Москва, Киев и Петербург, но все пак е в европейската част на СССР.

Не мога да разбера защо постоянно се реве срещу хипермаркетите, че там едва ли не 100% от стоките били вносни. Май проблемът се крие и в това, че тия БГ "производители" ръгат само сурогати в продукти. Случавало ми се е да попадам на такъв български "кашкавал" и "вино" (и оттогава избягвам тия марки) точно в хипермаркет. В Германия не е по-различно -- примерно месо и млеко от Лидл не се купува. Но за всяка стока си има купувач и затова ги има тези дискаунтъри. Ако произвеждаш качествена стока, със сигурност ще може да я продадеш и без посредничеството на хипермаркета. И май на родните меринджеи им пипсват първите седем години бизнес опит. А парите се въртят и времето на "изтичане на пари" беше при байтошовия СИВ, когато източна Югославия изкупуваше кашкавала от ЦУМ на смешни цени.

Ако си мислиш, че НРБ е била по-значима на международната сцена преди 89-та, си в дълбоко заблуждение. Икономически НРБ беше causa perduta -- щом СССР врътна крана, системата просто рухна поради изключителната си неефективност. Пазарите в Русия са мит -- чул съм от хора, които са учили в СССР през 70-те, че там българските хранителни стоки са се продавали по-евтино, отколкото в България. Т.е. НРБ не търгува с, а субсидира СССР. В момента износът за Сърбия и Македония е повече отколкото за Русия, просто защото в Русия има страшно много "режими" и търговията е затруднена. Ми една Украйна изнася повече за ЕС, отколкото за Русия. За губенето на пазари не знам какви конспиративни блогове си чел, но по мой груби спомени от статистика на СБ в момента износът е сигурно 10 пъти по-висок отколкото преди 89-та. И най-важното - не е срещу конвертируеми рубли. Невски, плюсче от мен за горното. То важи на 100% и за Германия.