Perkūnas

Сведения за саки в Карпатите за съжаление няма. Всъщност на какъв език са говорили в провинцията Сака по времето на Дарий изобщо не се знае, може би е имало няколко езика. То и без това Ахеменидите предпочитат да си водят сметките и документите на еламски (неирански и неиндоевропейски) език. А зад скитите се крие всяко непознато неелинско племе, което живее отвъд Понта... но не и Бактрия, персия или Индия, която са твърде добре познати.

Ами това може би се дължи на малката подробност, че най-ранните текстове на тюркски език датират от 7-8 век, а на монголски - от 13-14 в. При другите "алтайски" езици (корейски и японски) положението не е кой знае колко по-добро. Ако най-старият текст при индоевропейските езици беше Самуиловият надпис (ако нямаше Веди, Омир и трудовете на Цицерон), само по сравнително-историческия метод трудно бихме намерили прилика между персийски и пашто, камо ли между хинди и холандски. А как би се открил изобщо тонален елемент в някакви окончания, след като дори по най-старите глаголически текстове не може да се определи какво е ударението в старобългарски... макебулгар, да, славянските езици са напълно независим клон от иранските езици. както и иранските езици са са напълно независим и различен клон от индийските. поне от 4-5 хилядолетия.

Този автор в news.bg както винаги пише доста откачено. За какво са им на САЩ азербайджанците, след като в Иран е пълно с кюрди???

Един пример пролет не прави (каква е етимологията на тази хотанска дума? има ли съответствия в други ирански езици? правилно ли е разчетена?). Ако ми покажеш още 50 съвпадения между хотанския и българския, може и да ти повярвам.

Ето започна се...

По правилото на Винтер пред звучна непридихателна има удължаване на гласната h1eg- > ěz- (т.е. ятова гласна). Иначе няма логика. Славянската форма си върви с гръцката, латинската и германската, където няма придихателна. Балтийската и индийската форма са вторични, а иранската е без значение за качеството на g-то. Освен това няма логика да се очаква иранско влияние при местоименията, след като дори при лексиката то е сравнително слабо... примерно в български не се използват гръцки или турски лични местоимения...

E---и сериозното начало на дискусията... Sorry...

Ми нямам време и никой не ми плаща за този труд . Освен това не съм забелязал някой да цитира нещо по-сериозно по темата за иранските заемки. Напротив, подмятат се разни произволно подбрани думи, които се срещат едва ли не във всеки "индоевропейски" език. Може да се започне с една обзорни статийки от 60-те години: J. Rozwadowski. Stosunki leksykalne między językami słowiańskimi a irańskimi. А. А. Зализняк. Проблемы славяно-иранских языковых отношений древнейшего периода. по-нови: В.В. Мартынов. Балто-славяно-иранские языковые отношения и глоттогенез славян. <- особено интересна предвид съпоставката с балтийския материал. О. Трубачев. Из славяно-иранских лексических отношений. и по тях да се прави някаква дискусия. а не да се пускат само обвинения из форума.

От изброените думички нито една не е от ирански произход... ако към сметката прибавим примерно литовското aš "аз", šešuras "свекър", dieveris "девер", латинското ego, sосеr, levir и още, и още... излиза, че литовците и римляните са иранци... За съжаление ираноманията заслепява всякакви опити да се търсят достоверни ирански заемки в славянските езици, а не просто да се преоткрива топлата вода на индоевропейското езикознание.

Иранската АЕЦ Бушер е престижен проект, въпреки че във финансово (а не дай си боже и в техническо) отношение може би ще се окаже пълно фиаско. Строежът на АЕЦа е бил възложен на фирми от ФРГ-то в началото на 70-те години и това е трябвало да бъде първата АЕЦ в Близкия Изток. В близост е било построено дори градче за немските работници и техните семейства. След 1979 г. всички строителни работи са прекратени. 20 години по-късно проектът е размразен с участието на Русия, като руснаците са длъжни да надграждат немския строеж с техните си реактори, което води до проблеми и забавяния. Лошото е, че при местните климатични условия (високи температури, висока соленост на морската вода) са необходими специални грижи по поддръжката, а както неглижирано работят иранците, не съм толкова сигурен дали няма да стане някоя беля.

Погледни в трудовете на Услар за кавказките народи. Този речник е вероятно от (пост)съветско време и там се употребяват руските названия. Берсилия е гръцка дума, образувана от етнонима.

Бихте ли ме просветили тогава дали траките са яли и понички, след като са яли палачинки?

гибаница е вид вита баница (с точени, нагънати кори - продава се в сръбските фурни). това мога да потвърдя от личен опит. палачинката е вносна манджа... очевидно названието ѝ е вносно... може ли някой да прибави малко културология? пица е вероятно южноиталианска диалектна форма на итал. pezzo "парче" (вторично образуван мъжки род от pezza, срв. фр., англ. piece, уелс. peth, брет. pez "парче" и други), които са от латинско *pettia от подобна семитска форма (по линия на Картаген и морска търговия).

Основният проблем на китайските географски описания е, че транскрипцията е като шифрограма, и не знаеш за какво място става дума.

Между племенно деление и делението кентум-сатем е абсурдно да се правят съпоставки. кентум език е и гръцкият, който пък е засвидетелстван много преди да се появят каквито и да било келти на сцената - така че келтско влияние тук се изключва. кой кога е идентифициран на историческата сцена не означава, че го е нямало и преди (става дума за "германци" и "славяни"). и днес се откриват нови племена из джунглите на Амазония. балто-славянска група е възможно да е имало, но може и да не е имало. тези две езикови групи са били в съседство твърде дълго и са си влияли взаимно, а и културата им е била твърде примитивна (в горите и торфищата на Прибалтика какво може да се очаква?). мисля, че балтийски племена има споменати от Птолемей... ако сега археолозите тръгнат да дирят разлика между балти и славяни в античността, на добър им път... келтите обаче са попаднали твърде бързо под римско влияние и са се латинизирали... а и са разселвани впоследствие из Римската империя предполагам.

Дагестан е силно и пряко повлиян от Персия през последните 1000 години. А ние - по непряка линия през Турция през последните 5-600 г. А сега нещо по-интересно. Основният чеченски племенен тотем е вълкът - животното се нарича на чеченски борз, берзалой Nom.Pl., в другите нахски езици имаме съответно ингушки борз, берзлой Nom.Pl., бацбийски (малочислено високопланинско население в Грузия) бIъорцI, бIъарцIелч Nom.Pl. Какво ни казват хроникьорите за хазарската държава: Теофан Изповедник: ...ἐξῆλθε τὸ μέγα ἔθνος τῶν Χαζάρων ἀπὸ τοῦ ἐνδοτέρου βάθους Βερζιλίας τῆς πρώτης Σαρματίας καὶ ἐδέσποσε πάσης τῆς περατικῆς γῆς μέχρι τῆς Ποντικῆς θαλάσσης "...излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берзилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море..." Патриарх Никифор: ...ἀπὸ τοῦ ἐνδοτέρου τῆς Βερυλίας (разночетене Βερσιλίας) λεγομένης χώρας... "...от вътрешността на така наречената земя Берсилия..." Теофилакт Симоката: Βαρσὴλτ καὶ Οὐννογοῦροι καὶ Σαβίροι Οὐννικά τε πρὸς τούτοις ἕτερα ἔθνη, ὁπηνίκα τῶν Οὐὰρ καὶ Χουννὶ ἔτι ἀπόμοιραν κατὰ τοὺς τόπους αὐτῶν ἀποδιδράσκουσαν ἐθεάσαντο εἰς μέγιστον καταπίπτουσι φόβον ὑποτοπήσαντες Ἀβάροις ὑπεῖναι ἐνδημήσαντας "...варсилт, унугури и савири, както и други хунски народи изпаднали в най-голям страх, като видели, че част от уар и хуни бягат към техните места, понеже предположили, че пришълците са авари..." Става дума за териториите непосредствено на север от Кавказ и в трите случая (у Ибн Руста برصولا повтаря почти едно към едно бацбийската форма). В арабо-персийските източници се споменава племе буртас ( برداس ), което е локализирано общо взето на север от Кавказ и около делтата на Волга. В него се търсят българи, угро-фини и още други. Какво намираме в аварския език в Дагестан: буртияв Nom.Sg., буртияс Erg.Sg., буртиясул Gen.Sg. "чеченец" буртияй Nom.Sg,. буртиялъ Erg.Sg., буртиялъул Gen.Sg. "чеченка" буртиял Nom.Pl., буртияз Erg.Pl., буртиязул Gen.Pl. "чеченци" Очевидно буртас и берзили е означение на племена от нахската група, чиито имена са попаднали в хрониките по различни канали, като в персийските източници названието е попаднало по дагестанския канал.

Ами то в България явно липсват експерти по технологията, употребявана от фирмите. Я вижте подчертаното от sirius с червено по-горе в мнението на БАН... А каквито кифли работят по министерствата - просто не ми се мисли... Колкото до "евтиния ток" от Козлодуй - ето и малко материал за размисъл по управлението на този соцмастодонт:тук

Има едни интересни статии на Топоров и Иванов от началото на 80-те години (може би се намират и по интернет) за влиянието на близкоизточната митология (хетска, хатска, асирийска) и за наличието на отделни мотиви в древногръцкия епос и митология.

Ами грамотността явно не е била на почит през Средновековието ни - за какво му са светии като Кирил и Методий на неукия орач или козар? Нямаше ли някакви статуетки на св. Климент (по бегли спомени от учебника ми по литератута)?

това изобщо азбука ли е или са някакви резки?

Кухулин - употребата на прилагателно като съществително не е нещо необичайно за развитието на романските езици. Примери бол. Проблемът е, че vulgus и производните от него не са се запазили в простонародния латински език и съответно в романските езици, а са книжовни латинизми. Просто една дума, която не е в ежедневна употреба, няма как да се разпространи дотам, че да придобие значението на етноним. При названието сърби това не е така, тъй като servus е широко застъпена в говоримия език. Същото се отнася и до romanus, която в български дори е разширила значението. http://bg.wikipedia.org/wiki/Простонароден_латински_език

Общо взето съм съгласен с изложението, НО (има едно голямо "но") -в някои романски езици (включително и в тези, говорени на Балканския п-в, влашки и далматински) проходната [В] се превръща в преградна [Б] в някои позиции: cervus > cerb, vervex > berbec, vessica > bășică, veteranus > bătrân, servare > a serba, servus > șerb, очевидно тук спада и срьбъ; -натъкваме се на замяната на сонорната [w] със съчетанието [gw] в германските заемки в западнороманските езици,а не с проходна [В]. т.е. в романските езици и ранния латински имаме по-сложен процес. Освен това босилек е директно заето от латински заради ударението, което следва не гръцкото, а латинското произношение. В български и италиански ударението в тази дума е еднакво. дулеб е германо-келто-славянско племенно название, което няма нищо общо с Балканите или Средния Дунав (където не се и среща) и съответно с гръцкия език. То е съвършено неизвестно дори на унгарците, които биха го възприели моментално при заселването си там. За етнонимите, названието romanus също е променило значението си до "наемен работник или овчар" на Балканите и оттам идва и израза на руманя в народните песни. Колкото до vulgaris, vulgus, основният проблем, е че тези латински думи май изобщо не са оставили следи в романските езици, а се употребяват като единствено като книжовни, т.е. не са били в езика на простолюдието, за да придобият функциите на етноним. колиба или производни от нея форми май се среща в някои североиталиански алпийски диалекти, което може би означава, че е заета също през латински.

Абе то и едни старозагорски лъвчета от първото царство имат точно копие на стената на една църква в Тюбинген, Германия....изобщо съвпадения бол.

какво да гледа, след като строителните мутри знаят и могат само едно - бетон да се ЛЕЕ!

Друга основна пречка за развитие е климатът!!! На практика на екватора всеки ден времето е едно и също. Какво земеделие може да се отглежда и развива - в Двуречието и Египет е имало нужда от инфраструктура - напоителни съоръжения, съхраняване на реколта, откъдето тръгват и империите с държавността си. Това в Конго е напълно невъзможно - на влагата и горещината всичко складирано би се развалило за дни, от напоителна инфраструктура на практика няма нужда... за добитъка си има муха цеце, в джунглата коне не могат да се придвижват. интересното е, че по-голямата част от Африка е преминала директно от каменната в желязната епоха още в древността, сигурно поради изобилието от руди. но за съжаление една металургия не е предпоставка за създаване на трайни държави.