- това, като подход го одобрявам, но другите неща в изложението или не ги разбирам или не мога да се съглася с тях.
Например: Реалности, които си взаимодействат, всъщност са една реалност, нали?
- с това също не мога да се съглася. Тези теории не си противоречат. Просто те засего не могат добре да се съчетаят и да образуват единна теория. Това е.
Айнщайновата теория показа, че пространството не е само едно вместилище, а има и свойства, подобни на материята и даже може да поражда самата материя (маса) Този философски подход на Айнщайн трябва да бъде развит.
Квантовата теория и Стандартния модел се развиват на принципа: -Да приложим математически преобразувания и да видим дали те ще имат обяснителна и предсказателна сила. Ако Да - те стават теория, ако Не -ги забравяме. ..и в един момент се оказва, че сме обяснили какво ли не, само един прост парадокс си остава от години да ни боде по петата. Дуализмът вълна-частица. Имаме два наблюдаеми феномена - точкови обекти и вълнови явления, които сякаш са породени от едно и също. Имаме вероятностна интерпретация, но не винаги тя върши работа (дифракция на единичен електрон и неговата пространствена локализация след това?).
Доколкото ми е известно, засега обединяването на Айнщайновата ТО и КМ става, като квантовомеханичните уравнения се пренасят от евклидово към Айнщайново пространство. Това е едно механично обединение, философски погледнато, но сигурно има полза от него. Не знам как се експлоатира понататък другият важен феномен - Енергия-материя?
Та,
не ми стана ясно какви задачи ще решава Суперструнната теория? Аз искам да се разреши парадокскът вълна/частица и също енергия-материя, в смисъл и масата на покой да стане някаква енергия с което понятието Маса става единно неделимо. В случая вълна/частица да може да се каже - тук вълна и там частица , а не може би, вероятно, зависи от наблюдателя и т.н.