Доста опростенческа теория!
Стресът има значение, но косвено.
Основният двигател на изобретателството и въобще на предприемачеството е чувството че личните ти усилия ефективно ще произведат блага, особено за теб самия. Че ако правиш нещо, желано от мнозинството хора ще е сигурно, че тези хора ще ти се отплатят, въпреки че те искат да го притежават без пари.
Не спокойствието, СПРАВЕДЛИВОСТТА на едно общество позволява революционни изобретения.
Но справедливост не в комунистическия смисъл :!!!: Справедливостта че колкото спечелиш си е твое, без горна граница Справедливостта да си господар на изобретението си от началото до края.
Що се отнася до конкретните революционни изобретения, авторите им, като правило, са били в постоянен стрес. Това е полезният стрес, който ги тика да преминат през планината от проблеми, възникваща в момента, когато даденият изобретател реши да реализира идеята си.
Освен СПРАВЕДЛИВОСТ обществото трябва да има развити парични и производствени отношения. Но за да възникнат те пак е нужна справедливост + консуматорска нагласа у хората.
Обществата също трябва да са богати. Трябва масата от хора да имат възможност да натрупат някакви излишъци. Но пък това е вследствие от горепосоченото.
В споменатите "стресирани" общества, всъщност, се изобретява "революционно", но не тъй показно.
Във Франция Жакард - в текстила, Пастьор... В Германия са повечето изобретения в химията, малко по- назад книгопечатането. Япония продължава китайската традиция със хиляди микро-изобретения и технологични пробиви, които само чакат индустриално приложение. Това и позволи например за 20 години да премине пътя от транспорт със ръчни носилки към локомотиви собствено производство.
Апропо Япония! Сещам се за още един фактор, който способство революционните изобретения - съзнанието в елита на обществото, че те са важни за неговия напредък.