sirius

Тук се преплитат две линии. Като се мъчим да ги вкараме в една(тема). Което малко обърква. Аз излизам с линията, че има нещо реално за което пишат свещените текстове, а други разглеждат това като чиста проява на вярата и традицията. Аз се изненадах като прочетох в Раманяна на Велмики че: Значи се посочва за разминаването между вяра и път. Вярва в едно, прави друго и се движи не в церта от вярата. Но може в крайна сметка, вярата да изведе човека до целта (на вярата), въпреки че не е вървял, в реалния живот, към нея а към "грешни цели". Същата цел, която би могла да се постигне и чрез знанието и вървенето по пътя на това знание (като всяко реално учене и практикуване), се постига чрез вярата, въпреки вървенето в грешна посока. Това ми е чудно. Ако Велмики е знаел какво пише, значи целта(спасение- какво е то може дълго да се дискутира) може да се стигне по двата начина. Чрез знание и път, което е начин подобен на научния, и вяра и път в грешна насока. И сега за мен въпроса е дали ако да вярваме в каквото и да е ще стигнем "спасението"(нека де не тълкуваме това, а да приемем че то е нещо съществуващо, макар и да не знаем точно какво) или трябва да знаем конкретно какво е това спасение за да стигнем до него.

Това е повече моделиране на бъдеще, но надявам се да е интересна дискусия. Може би ще включва политика, иначе ще е много ... постно, неадекватно. Понеже намерих готова статия (която много се покрива с моите виждания), ще си позволя да я залепя от мое име. Мога да я подкрепя с много информация ако се наложи. Ето: Освен бившите съветски републики, Руската федерация трябва да привлече в бъдещия eвразийски съюз редица други държави, сред които и България. Така смятат участници в кръгла маса, организирана вчера от управляващата партия "Единна Русия", съобщи БТА, като цитира руски издания. Вестниците припомнят, че създаването на нова общност в постсъветското пространство бе предложена от премиера Владимир Путин. Статия на Путин за Евразийския съюз бе поместена в "Известия" през октомври, скоро след като държавният глава Дмитрий Медведевпредложи "Единна Русия" да подкрепи Путин в надпреварата за президентския пост на изборите през март 2012 г. Нов СССР или алтернатива на Европейския съюз Новият съюз ще бъде "голяма страна", продължител на "идеята наВладимир Путин за единно икономическо пространство", което ще обедини от 1 януари Русия, Беларус и Казахстан, заяви на форума руският политолог Дмитрий Орлов, цитиран в "Комерсант". "Целите на модернизацията" обаче изискват според него Русия да се обедини не само с бившите съветски републики - днес членки на ОНД, но и с държави, "лоялни към руските икономически интереси: Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела". Хората от "Единна Русия" засега не са проучвали дали тези страни са готови да влязат в Евразийския съюз, отбелязва всекидневникът. Налице са "инструменти и исторически аргументи", за да бъде осъществен "големият проект" за Евразийски съюз, който може да обедини към 250 милиона души, посочил пред участниците председателят на Държавната дума Борис Гризлов. Сред аргументите според него е "общата история на страните" от постсъветското пространство, а сред инструментите - руският като "език за междунационално общуване" и "кооперирането в икономиката". Той изтъкна, че не става дума за "единна държава", а за "съюз на суверенни държави", пише "Комерсант". "В обозримо бъдеще" Европейският съюз няма да отвори врати за Русия, а тя самата не би пожелала членство в НАТО. При все това "светът ще се развива в рамките на интеграционни групи" и бъдещият Евразийски съюз се очертава като нещо "естествено за Русия", заявил Алексей Пушков, телевизионен водещ и общественик. Евразийският съюз трябва "да събере не толкова земите, колкото народите и гражданите в единно държавно тяло", казал посланикът на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин. В тази връзка предложил Москва "по-внимателно да разгледа" молбата на "20-те хиляди косовски сърби, пожелали да получат руско гражданство". Припомнил и своята идея руският да се нареди сред официалните езици на ЕС. За целта трябва да бъдат събрани един милион подписи поне в 7 държави от Евросъюза, посочва "Комерсант". Участниците в кръглата маса не разработили конкретни мерки за формиране на новата общност. Максат Кунакунов, съветник на председателя на киргизстанския парламент, обобщил: "Съюз ще има независимо дали го искаме или не". Той цитирал Владимир Путин: "Който не съжалява за СССР, няма сърце, който мечтае да върне СССР, няма глава". И добавил от свое име: "А който се съмнява, че ще създадем нов съюз - той е просто глупак". ----- Последното изречение не знам кой го е казал или добавил, но се дистанцирам от него. Поне в този му вид. Моята визия: Ние сме твърде малка държава за да сме достатъчно суверенни. Не виждам шанс това да е осъществимо. Но можем(може би) да избираме към кой център да се присламчим. Аз самия участвах в "събарянето" на комунистическия режим защото не го виждах за добър. Сега, след 20г и след дългото "свободно падане" на България, мисля, че не направихме най-доброто. След живеенето и кантакта ми със западни култури, аз не ги възприемам като по-близки от славянските. С хората от културите от изтока, не само източно европейски, мога много по-лесно да разговарям и постигам съгласие. Качването на стандарта 20+гслед 1944г е доста по-осезателно от това след 1989г до сега. И не е само до стандарт. Ние не се обезличихме като държава в източния блок докато сега това е повече от явно. Ако трябва мога да се аргументирам. Сега смятам, че западния (англосаксонския) свят не води към по-добър живот (в най-широкия смисъл). Едва ли и влизането ни в евразийски съюз ще вдигне стандарта ни, но виждаме и сега колко се вдига. Мисля че може да се подискутира темата.

Браво на вас! Аз си мислех, че лъка е някаква сгъната дряновица, пък то си било бая устройство.

Е, не може да не ми направи впечатление (приятно) когато някой изрази че е разбрал някакви свои пропуски. Това също е израз и на възможноста да се видят. И е една от проявите на чиста собствена позиция. И понеже Шпага поиска нещо предния си пост. Ето моя отговор: И на мен ми направи впечатление този пасаж. Мога да се опитам да опиша мислите си по време на четенето му. Първото изречение ми показва, че автора се разграничава от религията. Забелязвам че то противоречи на досегашната му позиция, която бе от страната на църквата, с нейните писания и авторитети. И си казвам, ок значи тук може би изразява себе си. Второто изречение. По принцип го приемам, но начина на изразяване показва едно отношение и то съответства на първото изречение (това е един вид потвърждение за последователност в позицията). Третото. Един вид изречение, което аз специално много ценя. Първо е изразена позицията (аз) а после твърдение. Логиката не е пояснена но си личи ясно. Четвъртото изразява нещо като състояние на досада и леко назидание. Пето и шесто е супер. Като третото само че без упоменаване на позицията, което е повече от нормално защото вече е упомената. Долния абзац е супер като излагане на логика и изводи. Без израз на отношение или състояние. Един вид чиста проява на ума, неповлиян от чуства и емоции. Ясно(за мен) показва фундамента, нач.условия. Всъщност трудно ми е да го коментирам защото е достатъчно навързано и е възможно някъде нещо да пропусна, неразбера и съответно да изръся нещо дето не е, да се изкажа неподготвен. Не че съм съгласен с изводите, но те се дължат на различните нач.условия при нас двамата специално(смятам го като нещо съвсем нормално), не на нелогичност или несъответствия(на дума и вложен в нея смисъл; като напр. подчертаната дума в цитата, мисля че тя изразява уважение). Между другото, по същия начин "дисектирам" и собствените си писания. Изобщо като чета, освен тематиката следя и тези неща. Те също са проява на автора и ми помагат. Може би трябваше да отбележа някак този текст за да поощря малко автора, че бая критики отнесе Надявам се да не ми се сърди много ===== И не мога да не отбележа, че Шпага успя много добре (поне по-добре от мен) да формулира нещата от предния си пост. И постигна нещо, което аз не успях. Което ме радва. И получавам пристъп на уважение. Не можах да намеря емотиконката дето си сваля шапката... __________ понеже написах нещо за четене и отсяване, но май по-добре да е в отделен файл:Четене-осмисляне.txt

Радват ме такива постове. Имат си "начални условия" (нещата на които човек се опира в разсъжденията-логиката си - аз му казвам фундамент), логиката е ясна и написано ясно и подредено. Аз не споделям резултата (изводи и от там виждания, мироглед), но не заради логиката, а заради фундамента. Със сканер можем да дискутираме само началните условия. И там вече е трудна работа не знам дали би искал и дали си заслужава. Всеки приел някакви нач.условия си е наясно с тях. Аз не слагам тежките условия за материална субстанция и взаимодействане. И имам много примери като аналогия. Може ли пикселите да въздействат? Що някои се обиждат от пиксели? Кой е сензора за обида в обиждащия се? Окото ли? Защо отбира някои пиксели само, за да се обиди? Защото дефакто ние тук си взаимодействаме с пиксели. Те са материалната проява на нашето общуване и лакърдийка. Какво става по-нататък? На ниво материя, в общуването/комуникацията си, стигаме до пиксели. Но ние изобщо не дискутираме пиксели. Това дето го дискутираме материално ли е? Какво е материалното изражение на същноста на общуването ни? Всичкото това е само да ви наведа до идеята, че има нещо, дето не можем да кажем, че е материално, но имаме възприятие за него. То има материална част - пиксела и окото, но ние дори не обръщаме внимание на нея, а възприемаме съвсем други неща. И не си даваме сметка за ред процеси от пиксела до обида, напев или друго. Моята логика се опира на: Прочетено - нечий опит, нечие разбиране, нечия интерпретация. Отчитам различните гл.точки. Лични наблюдения и размисли - като това с пикселите. Лична опитност. Включително и тази ми тук. Опитвам се да изразя напр. Някакъв процес след пикселите (които са последната материална проява на нашата комуникация. Т.е. аз като пиша сега имам пълния контрол коя буква да сложа в момента. Сега аз нареждам буквите(пикселите) и като натисна ентъра "излъчвам" идея или нещо, което далеч не е само пиксели. И след като го "излъча" вече нямам контрол над него. И ясно виждам, че тези мои "пиксели" постигат съвсем различен резултат, в зависимост от това "къде са паднали", или кой ги "гледа". Разбирате че "гледането" е сензорната функция. Четенето е друга функция. Тя зависи от сензора, но не е сензорна. И това мисля е достатъчно като обяснение за повечето тук. Моля, който не разбира да не се обижда. Знам, че може да ми се опонира. И то съвсем успешно. Особено ако се вземе една малка част от процеса и се цитират учени. Но ние сме едно голямо комплексно цяло. Имаме си различни органи и системи, но не сме куп системи. Както и компа не е една торба с части. И както виждате, не съм ползвал кой знае колко сложна и специализирана терминология и логика. Няма нужда да съм офталмолог за да мога да гледам. Нито да съм невромозъчен спец. за да мога да виждам. Да, виждането вече е друг процес. От тук нататък, размишленията си относно дух, душа, богове и същности продължавам по подобен начин - "прекарвам" прочетеното през мен. Това е процес при който се опитвам да разбера какво пише, после какво са имали предвид и доколко аз мога някак да го потвърдя. Да си дам сметка напр. какво е страх, как аз съм го изпитвал, кое при мен го е предизвикало, как и пр. Вече нямам нужда да сверявам с определението за страх на някой, аз съм изпитвал страх, изследвал съм си го, познавам го. И в повечето случаи страхът не ми определя действието. По същия начин и с егото. То ми беше доста трудно за идентификация и "работа", но смятам че също го познавам. Ако не мога някак сам да го потвърдя, не мога да го считам за разбрано, знайно и познато. Затова не виждам особен смисъл да дискутирам и особено споря, с хора които не са минали тези процеси и ми четат определения. Познаването на процес или нещо реално е пряко свързано с личния опит. Иначе се познават само определенията. Което далеч не е същото. Та мисълта ми бе, бе дискусията относно бог, душа и пр. за мен има смисъл само когато е с някой, който е минал през подобни въпроси, "прекарвал е през себе си" - опитвал е да разбере, чел е, търсил е. А не е хванал "правилното" според някой, обикновено приетото в някои среди, и да смята че осветлява или пази от оскверняване, и тика навсякъде едни цитати. Без значение дали в сферата на науката или духа. Науката определено ми е от полза, но често(не винаги) ми трябва конкретен съвет, който не мога да получа от човек без някакъв опит, само с книжни знания. По същия начин и в сферата на духа - ако търся съвет, то ще е във връзка с проблем свързан с мен (напр. Какво е обида и как се преодолява), а не попринцип така за умствено упражняване. Така е и в спорта, знаем за някакво движение, цялата му теория, но само някой минал от там може да ни помогне. И винаги има връзка с реалноста - като напр.движението, което ни затруднява. Ако не опитваме това движение, може да изчетем маса литература и да се имаме за големи спецове. Но дефакто, за нас самите, няма да има връзка с реалноста. Може да четем и разбираме най-големия спец, но докато не се топнем в реалноста, няма да имаме връзка с реалноста. Всичко ще е само представа. Често и въобръжение. Някак не възприемам "популяризирането" на духовното или научното. Заради нещо си. Да не се заблудял някой. Кой е упълномощен да изразява правилното? Та нямам нищо против някой да споделя и дискутира научна тема. Или че не вярва в духове и богове. Но да осмива тези дето вярват ми се струва дребно и елементарно. И обратното - гледаш някой говори за его, висши енерги и пр. И в следващия момент се обижда, страхува, напада и осмива тези дето още не са светнати и вярват в лошата наука. Не може да прокламираш, нещо до което не си стигнал, не си проявата на самото нещо. А ако си проявата, няма да има нужда да прокламираш. Затова най-често пътя към ада е постлан от добри намерения. Не доброта, която е проявата, а намеренията, които са почти въображение. За разлика от "устрема" който е доста по-близо до реалноста. Та такивамитиработи. От моята купчинка. Хихи.

Съвсем законни изводи.

Преглеждах малко закони. Те много закони били. Отворих само някои. Например, имало закон за обявяване на комрежима за престъпен. Нещо такова. Учуди ме, че се събират нар.събрание да ГЛАСУВАТ престъпност на режим. Няма съд за тая работа, ами да вземем да гласуваме. Изключително тенденциозна история. Смешна. Закон за насърчаване на инвестициите. Свежда се до някои облекчения за инвеститорите. Като напр. обучение на кадри, здравни осигуровки, осигуряване на място от държавни и общински фондове. Държавата не е ангажирана с инвестиции. Но може да партнира. Закона за радио и телевизия и специално бнр и бнт. Заделят процент време за европейски предавания и нищо за провеждане на българска политика, български ценности и пр. Известния либерализъм е включен. Много слаба инициатива на държавата. Направо никаква. Вързали сме се за ес с по-свалени гащи от колкото сме били вързани към усср. Трябва да погледна и бюджета да видя има ли нещо заделено за инвестиции и развитие, или чакаме инвеститори да ни развиват. Губерния.

Инкоректусе, да не би да говориш за "логика" като употребяваш "извод". И ако смея да запитам, кой е този закон, в който извода упоменат като "законно" средство на познанието. И ако може едно цитатче.

Още му трябва на гювеча. Не ми е ясно какъв и къде да е този пост - политически ли е, правен или икономически. И го сложих тук за всеки случай. Първо да спомена един член: 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Отделих няколко часа да чета конституцията и закона за българската банка. В търсене на израз на суверенитета на РБ. И заделих тези части, които засягат държавния суверенитет. Справка(която приемам с уговорки). Цитат от справката: Държавният суверенитет се проявява и в признатата възможност на всяка държава да определя самостоятелно своята вътрешна и външна политика. и от конституцията: Чл. 1/aл.3 Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Първо е използван термина "народен" суверенитет, а не държавен. И второ, КОЙ осъществява същия, след като горните не могат. Да "присвояват"! От Кого? Потърсих определение за "държава". Не можах да намеря юридическо определение. Не казвам, че няма. Едно от многото определения във викито: „Държавата е специална, достатъчно устойчива политическа единица, представляваща отделена от населението организация на властта и администрацията, и претендираща за върховното право да управлява (да изисква да изпълнява това действие) определени територии и население независимо от съгласието на последното; имаща силите и средствата за осъществяване на претенциите си.“ Демек няма сила - няма държава. Продължавам с конституцията: 24/1 Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. Т.е. РБ е длъжна да се съобразява с нечии норми. По конституция! Не говорим дали са добри или не, а за задължението. Ние можем да се съобразяваме и без да е упоменато в конституцията, ще имаме избор. Нима казуса Косово е съобразен с международното право? 24/2 Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. Пак е избегнат термина "държава". Терминът "независимост" се обезмисля, след като никой(виж по горе) "не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". И праваТА и свободиТЕ на гражданите са ограничени до "основните" такива. И понеже иде реч за "външна" политика, може би се отнася до БГ гражданите в чужбина? Следват доста нормални (според мен) общи положения относно уреждането на една "страна". По-нататък: 105/1 Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Които вече са споменати: "националната сигурност и независимостта на страната". Абе какво става с Косово? 105/4 Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Тук не е указана решаваща роля, а участие и приемане на небългарски актове. И информира народното събрание - не ги дава за обсъждане и евентуално приемане, просто информира. 143/3 Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол. Тук се споменава "държавна политика" но никъде не е казано каква е, не е определена. Прочетох и закона за Българска Народна Банка. Прави ми впечатление, че махнахме "народна" от наименованието на държавата, но то остава в наименованието на банката. Банката не е "държавна", а "народна". Знам, че смисъла доста се припокрива, но не случайно потърсих (горе) определение за държава. Държавата не е ли изразител, суверен на народа? Така наименованието отива повече към "кооперативно" от колкото към държавно. Има разлика. И няма непремерени думи в закон. Та: Закон за Българската народна банка (Приет от ХХХVIII народно събрание на 5 юни 1997 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 46 от 10 юни 1997 г. ... ... ... Глава първа Общи положения Чл. 1. (1) Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице. (2) Българската народна банка се отчита за своята дейност пред Народното събрание. Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. (2) Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европей-ската общност. (3) Без да се засягат целите по ал. 1 и 2, Българската народна банка подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж. Никъде не е упоменато, че е независима и държавна(подчинена по някакъв начин на органите на държавата България). Тя е "централна" но не и "държавна". Ето още: Глава пета Парични функции и операции на банката Чл. 28. (1) Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 29. (2) Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка включва: 1. всички банкноти и монети в обращение, емитирани от Българската народна банка; 2. салдата по сметки, притежавани от други лица в Българската народна банка, с изключение на сметките на Международния валутен фонд. (3) Брутният международен валутен резерв на Българската народна банка е равен на пазарната стойност на следните активи на банката: 1. притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута; 2. средства в свободно конвертируема валута, притежавани от Българската народна банка по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; 3. притежаваните от Българската народна банка специални права на тираж на Международния валутен фонд; 4. притежаваните от Българската народна банка дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати аген-ции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение; 5. (изм.– ДВ, бр. 10 от 2005 г.) салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на Българската народна банка, сключени със или гарантирани от чуждестранни централни банки, публични международни финансови организации или други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, както и фючърси и опции на Българската народна банка, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута; 6. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) притежаваното монетарно злато. ... ... ... Разбирате ли доколко БЪЛГАРСКАТА народна банка Е обвързана с чуждестранни институции. Че и граждани. Не е ясно "притежаваното" злато в нейните трезори ли е, или в чужди. И парите в наличност не могат да превишават валутния резерв. По закон! Глава осма Отчетност и баланс Чл. 46. Българската народна банка води счетоводство по Закона за счетоводството и в съответствие с утвърдените международни стандарти. 48/4 (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Контролът по изпълнението на Закона за обществените поръчки се осъществява от Сметната палата. Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция не извършват проверки в Българската народна банка. 49/2 (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Контролът по изпълнението на Закона за обществените поръчки се осъществява от Сметната палата. Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция не извършват проверки в Българската народна банка. 49/3 (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Консолидираният финансов отчет на Българската народна банка се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти. 49/4 (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок три години въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки. 50 (Доп. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Българската народна банка представя на Народното събрание приетия от управителния съвет бюджет в 30-дневен срок от приемането му, както и два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оцен-ка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува. 51 (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Българската народна банка представя на Народното събрание годишния отчет за своята дейност, консолидирания си финансов отчет заедно с одиторския доклад по чл. 49, ал. 3 и отчета за изпълне-нието на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година. Глава девета Други разпоредби 52 Налагането на запор, извършването на принудителни действия и учредяването на залог върху съхраняваните в Българската народна банка пари и ценни книжа се допускат само ако не засягат права на банката, свързани с това имущество. Гл10 44 (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет. А кой има това право? Релевантни актове от европейското законодателство ДИРЕКТИВА 2000/12/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 март 2000 година относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции ДИРЕКТИВА 98/26/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1103/97 НА СЪВЕТА от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото Според мен, българската народна банка не е много българска. Дали не може да искаме поне някакъв наем за сградите и площите? Та исках да си изясня доколко в конституцията и ЗЗБНБ е изразен суверенитета на РБ. И евентуална външна и вътрешна политика. Например за инвестиране и развитие на аграрния, промишления, научния и пр. сектори. Сповенава се "създаване на условия". Някой да вземе да развива и инвестира, ние ще създаваме условия. Бая труд си е да се прочете и осмисли дори и тази малка част от основите на българската държавност. Щеше ми се да видя и един консолидиран финансов отчет на БНБ ама се уморих.

на това му се вика "ори, мели, яж". И още му се вика глупости. И е много лесно да се провери като задаваш въпроса как досега не са се светнали всички и да ... решат всички проблеми. виж какво готини жирафчета

scarecrow, назовавай нещата с имената им. Или искаш да кажеш, че могат да печатат до откат, пък пусти му йени държат и не падат. Най-лесното нещо е да се пусне печатницата на мах. Това дето не става е, че от това икономиката не тръгва.

Понеже има само една тема за политика, ще стане тюрлю-гювеч от най-различни теми. Но това е положението. Ето текста на закона на сащ относно руските санкции. Да, линка е към обобщението, но се вижда къде е и самия текст. Аз засега съм прочел само обобщението. Да уточня, това не е закон а предложение, внесен за приемане за закон. Както виждате, това не са само икономически санкции, а и военна помощ. Докато Сев.Корея и Виетнам бяха "полигон за дрънкане(мерене) на оръжие" далеч от уса и усср, то сега полигона е съвсем близо. Не знам доколко уса еднолично може да даде статут на "Главен ненатовски съюзник" на държави. Как външна държава може да решава кое е легално и кое не извън собствената си територия(освен ако няма някакви намерения).

Човече, ако ти разбираш за какво иде реч, няма да има значение дали че го чуеш от мен, от Христос или от една жена на пазара. Просто като го чуеш ще разбереш. Ако не разбираш, ако ще Христос лично да ти го каже - все тая.

Edited by sirius, Today, 04:26:32. Posted(от Инкоректус) Today, 05:41:45 Само за справка. Ма браво. Що не пусна целия цитат? Ето го целия. Но не бе за теб, прекалено сложно е. Аз съм се застраховал, но кой да чете.

Май пак си в заблуждение. Не е за първи, втори и трети път. Но ти ходи, да знаеш. И, ако ми позволиш, мога да те ползвам за пример как не трябва да се четат великите книги. Или как за някои са противопоказни.

Пак задаваш невъзможен въпрос. Нито съм твърдял, че Бог има съзнание, още по-малко съм твърдял, че съм разбрал това. Аз започвам да се чудя къде четеш преди да питаш в тази тема(и какво пушиш като четеш). Не е дори леко неразбиране какво съм писал - а изобщо без връзка с поста ми. Цитирай къде съм твърдял, че Бог има съзнание, че ми стана интересно.

Едва ли ще мога да се обоснова. Чисто икономически. Моя метод на "изследване" е подобен на "границите" в математиката. Увеличавам мащаба и гледам къде отива. Или в случая: докъде да девалвира еврото? Ако го направим двойно по-евтино, тройно ... до къде. Все пак еврото е една хартийка с едни цифри и с някаква покупателна стойност. А е в основата на икономиката. Ако е скъпо еврото, ще се оскъпи продукцията. Ще трябва да се намали заплатата, което пък е трудна работа. Пък и вноса на суровини и горива ще е по-евтин. Затова пък като се девалвира, заплатата пак пада като покупателна способност, щото едва ли ще се вдигне пропорционално. Така или иначе крайния потребител го отнася. Един вид намаляне на заплатата съвсем законно и доста по-лесно да се приеме от хората. Но в случая става въпрос за внасяне на доралова инфлация и излиза че европееца ще го отнесе за сметка на американеца. Нататък е политика.

Яд те е, виждам. Мога да се опитам да ти обясня (моето разбиране) и ако и ти се опиташ през твоето разбиране, може и да стане. Но според написаното до сега, не показваш самостоятелно разбиране. Виждам че изобщо ти убягва какво имам предвид. Ти показваш какво си чел и запомнил, но не и разбиране. То включва и тълкуване на прочетеното, собствено тълкуване със собствени въпроси и собствени отговори. Аз това съм го направил. И изразявам собственото си тълкуване и разбиране на известните писания. И ме интересува личното тълкуване и разбиране на някой. Аз съм достатъчно грамотен да науча "официалната позиция" ако реша. Но да срещна нечие разбиране не е толкова често. Виж цитата. От една страна си намерил някакво док-во, не разбрах какво доказва и от друга страна търсиш обяснение за "отвъдвселенски познавателни способности". Няма кой да ти отговори на така формулиран въпрос. Показва изключителна пристрастност и незрялост. И основен мотив - да не скверним темата. Нито твое разбиране, нито мое - темата. И понеже си нямаш свое виждане, приел си няколко (и то противоречиви) назаем и се опитваш да ги изкараш правилни и да ги пазиш от оскверняване. От там и изключителната уязвимост. Всички хора без свое разбиране са изключително уязвими като им се разруши фундамента. А фундамента в случая е взетата на заем добре призната теза. Аналогията е, че си взел няколко книги и ги пазиш като свещени. Ако някой ти ги вземе и унищожи, ти ще се чустваш зле. Ще ти е отнета същноста на аза, това с което се отъждествяваш. Ако ти чудесно разбираше книгите, които пазиш, аза ти нямаше да се чуства ограбен - щото ти ще "носиш" книгите (в смисъл на разбирането на идеите в книгите) в себе си и няма да ти пука за тях. Ти ще си в състояние да ги възпроизведеш тези книги, ти ще си живия носител. Щото идеята и разбирането в книгите са по-важни от самата книга. А ако разбирането на тази идея го няма, но все пак се приема че тези книги са важни, то тълкуването на написаното става като развален телефон - променя се във времето. И основната задача на пазителите е да пазят, да крепят разваления телефон. Една много трудна задача. От друга страна, едно знание, идея, може да се изрази по много начини и тези дето не разбират ще са в много затруднена позиция. И ще се появят пазачи на всякакви варианти на една и съща идея. И дори може да воюват за идеите си. Щото не разбират. И дори вътрешно си забраняват да тълкуват и разбират "искрено и лично". И от тук нататък идеята/знанието не само че "умира" ами и се мумифицира, институционалицира. На базата на неразбирането се ражда институция. Не е ли велико. Щото ако аз разбирам за какво говори Христос, за какво ми е да "пазя" книгата му. Та аз винаги ще съм в състояние да я обясня на който пита. Ако аз знам таблицата за умножение, разбирам я - не ми трябват повече книги за таблицата. Разбираш ли качествената разлика между нас приятелю. Аз си имам моето разбиране на света. Моето. Идентификацията ми е в моето разбиране. То Е повлияно от купища книги, но това което разбирам, мога да го изведа без книги и цитати. И по-важното няма да се "подпирам" на тях, а на моето разбиране за тях. Разликата е голяма. Докато ти си си забранил да тълкуваш книгите, приел си ги за неподлежащи на съмнение и те за теб са фундамента на твоя аз. Ти буквално се "подпираш" на тях. И затова толкова ги пазиш. Ако някой ти ги вземе ти буквално рухваш, отнема ти се фундамента. И далеч не претендирам, че моето разбиране е върха. Аз много ясно си давам сметка за разбирането си и затова се грижа за него. Но това е вътрешен процес. Прилича на това да следя какво слагам в главата си. Един вид аз съм си стопанин на фундамента, той е вътре в мен и не само че никой не може да ме засегне на разбиране, но и ще съм благодарен на всеки, който може да ми посочи грешки в него. Щото с това само ще ми помогне да направя още по-здрав фундамент. И тук двете големи тенденции. При твоя вариант, хората все по-малко ще мислят и все повече ще помнят. Този вариант е "пазене на теми и книги и обучаване в "правилното" разбиране - това от книгите и от авторитетите дето ги тълкуват", щото "кой съм аз че да си позволявам да тълкувам-мисля. При моя вариант книгите ще са само източник на идеи за мислене. И всеки ще "товари" в главата си каквото си хареса, каквото смята да добре. Но неустановеноста на "правилното" ще го кара да мисли. Много да мисли. И постоянно да си следи фундамента - какви му са разбиранията и доколко се връзват с реалноста. Вътрешната и външната. Преди доста време имах идеята(почти мания) да събирам "велики" книги. Къде стари, къде от велики автори, къде силно впечатлили ме. И събирах. Библиотеки, тавани, мазета. Докато в един момент си дадох сметка, че те само стоят и само им се кефя. Почти не ги отварям, все взимам нови. Дори се опитах да ги ползвам като аргумент и ги раздавах. Къде назаем, къде не. И хората не намираха същото, каквото аз съм намерил в тях. Значи тези книги са били специално за мен. Те са били важни за мен и аз не мога да придам тази важност на други. Идеята която аз съм открил в книгите остава "покрита" за другите. Разбира се с минимални изключения. И една голяма част от книгите отиде в градската библиотека. В момента съхранявам една кофа книги. Готови да отидат при заинтересованите. Та ако си мислиш че не ПОЗНАВАМ твоята позиция - бъркаш. Много добре ми е позната. Разбира се ти същото си мислиш за мен ------- Малко за съзнанието. Разбира се както аз го разбирам и си го обяснявам. Един от важните критерии за съзнание е контактът. Две съзнания могат да контактуват. Двама човека могат да контактуват. Но вижте какви огромни разлики има между хората. Напр. между мен и Инкоректуса, Между българи и саудитци, между умни и глупави, между знаещи и незнаещи, слепи, глухи, гении - има хора всякакви. Между всички тези хора може да се осъществи контакт. Къде повече, къде по-малко. Но контакт с риба, дърво, камък - няма (някъде това се оспорва). Та според мен, би трябвало с Бог да може да се установи контакт. Ако е съзнание. Но както при хората понякога е необходимо някакво усилие да се осъществи контакт, така и с Бог може би трябва някакво усилие за да се осъществи контакт. Добре усилие, но в каква посока? Език ли, морз ли, радио ли - КАК се стига до Бог? Тук вече опираме до ... знание. Както ако имаме знанието за езика на габонците, ще можем да проявим усилие да го научим, да отидем до Габон и хоп - контакт с габонец. Но първо трябва да знаем за Габон. Иначе - нищо. Един вид знанието определя насоката и контакта. А контакта - установяването на наличие на съзнание. Ако нямаме знанието - само можем да си упражняваме фантазията. А какво става ако Габон си е там някъде, но ние не знаем за него. И хабер си нямаме че си имат език. Съществуването му става спорно - гадаем си. А ако Бог си е там някъде а ние хабер си нямаме? Или хабера ни почива на мухлясала институция твърдяща правия път, без да е "произвела" и един контактуващ с Бог. Реалното знание "произвежда" реални резултати, постижения. Сега като взема учебниците, знам че мога да установя наличието и дори някои свойства на електрона. Знам, че знанието работи. Пак се отклоних. Мисълта ми бе, че ако има контакт, ще знаем, че Бог има съзнание. А то няма контакт и следователно наличното знание е спорно и следователно нямаме идея дали Бог има съзнание.

Айде, следва стрелба от упор. Или бой с тояги тип флинстоун.

Сащ и япония далеч не са за пример. То всъщност няма за пример. Може би англия става с уговорки.

Изглежда немците ще отнесат паницата.

Разбирам те мноого, но за мен концепциите са от значение ако мога някак да се ползвам от тях. А концепцията, че има нещо някъде, но не е сезаемо, възприемаемо, не може да ме ползва никак. Представи си компютър без нищо да му е инсталирано, както казват в бранша - желязо. Та софтуера, който му инсталираме, аз не мога да го нарека материален. Така за мен ума и пр. не е материален. Влияе на тялото, материята, но не е материален. Така си мисля.

Incorrecus-е, няма нужда от аргумент ако заявиш на някой че не разбира. Ако той не разбира, няма да разбере и аргументите. Не знам какво са казали средновековните религиозни измерения, но инструментите на познание не са материални. Не само че са измислени отдавна, но и някои имаме щастието да се родим с тях. Мисълта не е материална, логиката не е материална. Разбирането. Иначе досега да бяха измислили хапчета за математика, квантова физика и религиозни измерения. Или както простичко се изразява един приятел: "То да е --й, да му гу набийя, ма акъл нимоя".

Много хубав мач. Неприлично резултатен като за полуфинали. И трагичен за бразилците. Ама и си бяха добри немците. Кариоките трудно си подаваха, трудно въобръжение и отнесоха позорен резултат. Нищо чудно да имаме европейски финал в Бразилия.

Галахаде, как ги пишеш тези работи. Или имаш предвид нещо друго? Щото първо, проблемите не са свързани с руски военни части. второ изобщо не са в крим и по границата (с русия, ако нея имаш предвид). Като луганск, донецк, ... та до киев и одеса. трето проблема е, че американците се намесиха. На шопския принцип - на вуте да му е зле. Писах нагоре защо смятам така.