sirius

колко висок интелект? ако вземем да говорим за интелект, нещата изпростяват. Затова по-добре да си говорим логически. Аз изведох цитати, за да е ясно за какво става въпрос - ако може, цитирай ми логическите грешки, за да мога да знам кое ти смяташ за логическа грешка. А може и наистина да греша - покажи ми къде, за да мога по-лесно да се оправя. Правя изводи от твоите постове. И много се постарах да не вкарвам квалификации (като "каши" и "произволни изрезки"). Мила, извинявай, но нека оставим усещанията за други теми. Ако искаш просто да се съглася с теб за да ти е по-комфортно е съвсем друга работа. Аз не разбрах къде съм допуснал агресия, че и с високо ниво. Дай цитат, защото иначе страда познавателния смисъл. Малко под линия. Аз наистина не приложих нормалния протокол: "привет Мила, страхотни постове, но би ли могла ако обичаш.... ще ми доставиш огромна чест". Но това не означава, че изпитвам някаква емоция към "опонента". Особено на неуважение. Подходих по-пряко и по същество. Цитати, логика, изводи. А се отговори, че било агресивно. Без цитат. А когато се обвинява без цитат може да се подхвърли всичко. Кое е словестна агресия Мила, а високо ниво? Кои са ми логическите грешки? За елементарност ли става дума? Че аз във всичките си постове до сега не съм ползвал толкова квалификации и необосновани твърдения, колкото ти използва в един пост. И никъде не съм държал, на високо интелектуално ниво. Особено при обръщение към някого. Това за мен е признак на друго. Нека да уважим малко познавателния процес и да се обосноваваме повече от колкото обвиняваме другите. И ... усещанията са си усещания, логиката логика. Предлагам да се придържаме повече към логиката. И познавателния смисъл. Забрави това, не всеки може да е хепи като му задават въпроси директно. Но ако не те притеснява, отговори на въпроса на meandor:

Мила, значи се досещаш, че дори и да искаш (док-ва) колкото си искаш, можеш да възприемеш само част от тях. Кое тогава те навежда на това да напишеш, че можеш да искаш колкото си искаш? Вярата, че док-вата ги има. И вярата че са такива. Какво от това че искаш док-ва колкото си искаш, ако не можеш да ги разбереш? Как ще докажеш на петокласник че Е=мс2? Дори и да не е петокласник, трябва да е много наясно с математика и физика, за да е способен да възприеме док-вото като такова. Значи не може да искаш и да получаваш колкото искаш. Искаш колкото искаш, но получаваш колкото можеш да възприемеш. Ето, човека ти поиска док-ва, а ти го прати да проучва. Ами то и поповете така правят - чети чадо библията и ако заслужаваш, бог ще ти се яви. Присъединявам се към въпроса. И ако може, без увъртания

Като чета фундаментите на науката - критично мислене, практически доказателства и пр. - тя има една чудесна основа. Но хората като такива, са вярващите и внасящите субективност, идеология и парадигма. Науката като такава, не вярва в прогреса. При науката има познато и... всъщност тя познава само познатото, това е нейната област. На базата на познатото, изучава (още не е наука) непознатото. Наука става благодарение на резултатите - познатото. Непознатото е извън сферата на науката. Това, че нещо се изследва още не означава че го познаваме. Това, лично за мен, още не е наука. Така, вярата в прогреса вече е далеч от сферата на науката. Това отива повече в сферата на религията. Изобщо прогреса като понятие е извън сферата на науката. Още повече вярата в прогреса. Та догмите в науката ги има там където науката я няма. Или е грешна. Наличието на обяснение за нещо още не е док-во. Теорията за еволюцията, от тази гл.т., още не е доказана. Затова твърденията на атеистите, че се позовават само на док-ва и факти и затова не вярват в бог, са по-близо до религията от колкото до науката. Догмите се подържат от вярващи хора. Включително и вярата в несъществуването на бог. Ако човек каже "още няма док-ва за съществуването на бог" ще е напълно научно. Но "аз вярвам че няма бог защото още не е открит" е съвсем друго. Бог е като прогреса - всеки го тълкува различно. Лошо няма, но това е извън науката. Науката може да участва в това, което наричаме прогрес, но самия прогрес си е чисто субективно понятие. Това е как човек оценя нещо, в случая резултатите от научната дейност. Ако ги смята за добри, полезни, значи ги смята за прогрес. Но това не са научни категории. Ако се придържаме към науката и критичното мислене, догмите просто няма да съществуват. Ще има познато, непозното и толкоз. И за да се избегне съвсем вярата, трябва да остане само познатото лично - това са "реалните" факти. Вярата в науката си е пак вяра защото не е свързана с лично познатото, познанието. В този смисъл, аз вярвам в съществуването на Хигс бозона. Аз не познавам теорията му, нито колайдера, който го е регистрирал. Значи вярвам в теорията и колайдера. Защото някои хора го твърдят. И понеже хората са признати от науката, почти съм длъжен да им вярвам. Просто не смесвам институцията наука, самата наука - нейните принципи, фундаменти познанието като резултат на научните принципи и вярата като субективно явление. Която може да се приложи и към науката ако го няма познанието (знанието от личен опит). Май пак стана офтопик, но науката в своя най-чист вид (критично мислене + док-ва/резултати) не може да съдържа и подхранва догми. Те се подхранват от вярата. А вярата, както и познанието е чисто субективно явление. И двете са субективно отражение на реалноста, но едното е фиктивно, илюзорно. И научните принципи са чудесен показател за не/фиктивност. Но сферата им е ограничена в рамките на познатото и мааалко извън него.

Стинка постави хубав въпрос. А браво постави нечий "отговор". Каква е разликата дали ще се вярва в бога или прогреса. Какво ще стане ако се питат учените вярват ли в прогреса. Или еволюцията. Въпроса е хубав. Тези спорове не могат да са научни. Като се помисли критично си губи смисъла от научна гл.т. Какво значи "най-вероятно бог няма". Ако е казано от учен, го дискредитира. Това теория на вероятности ли е, как е изчислено (или измерено) това "най-вероятно".

Нали. А какво е "дисциплина"? Нещо, което се учи без да е наука? А каква е разликата тогава между религия и дисциплина? Научния подход включва критичното мислене. То пък включва задаването на въпроси. И отговарянето им.

Много зависи какво си мислим, че е проблем. Това често се случва да е каквото се говори по медиите. Много зависи какво си мислим че е щастие. И съответно да го гоним. А щастието също много се влияе от медиите, рекламите и пр. С оред мен има огромни противоречия между държава-политици и личност-народ. Представят се едни неща като за общо благо, а те са си за лично такова.

С аби не съм съгласен за йогите и религията. Моя признак за религия или учение/наука е следния. Ако има резултати значи има голяма вероятност да е учение. Това е знание>практики>постижения. Ако няма резултати е по-вероятно да е религия. Примерите. В университета се учи физика, правят се упражнения(опити), и накрая човек има не само някакви знания, но и може някои работи - познание, познава материята. При религията имаме едно вярване, може и практики, но резултатите са под голям въпрос. Общото между двете е вярата. Защото докато студента не направи опита, той само вярва, че нещата са така както ги учи. Но като опита показва, че наученото Е така, вече няма вяра, а знание (аз това го наричам познание). Дотук е общото с религията. Няма лошо във вярата. Както и в проверката. Направим ли проверката, лично, вярата губи смисъл. В това отношение научния подход е мн.добре развит и върши чудесна работа. Едно чудесно взаимодействие между вяра и наука(тук имам предвид познанието - лично провереното знание; институционализирането на което, е познатата ни наука) Така, ако йогите наистина имат постижения и то благодарение на знания и практики, значи не става дума за религия.

Bravo, дай си определение на "научен подход". Обект на науката без научна стойност някак губи смисъл. Може ли, с научни подходи да се постигнат ненаучни резултати - напр. ако известното на науката е грешно. В това отношение психологията е "странна" наука. Примера за Аза е много на място. И друго, началния тласък съвсем не е достатъчен. Тръгни от това да си дадеш определение (да се изясни какъв смисъл влагаш ти) на това понятие. Защото има достатъчно примери с блестящ начален тласък и "неочаквани" последствия.

интересното предстои. Много ми е интересно как ще се развият нещата в БГ, но в сев. америка, и според Невски и в Зап.Европа нещата са далеч от розови. Аз давам 50/50 шанс за коренна промяна в ... "настроенията" до 5г. 2008 бе само встъплението. много интересно.

Вижте си мненията след моите и преценете сами кои са вярващите и какви аргументи ползват. Защото след моя пост-цитат-реплика по точки, видяхме едно разнищване на вярващите. Това аргумент ли трябва да е. Вие всички... като мен. Бягай наука че идвам... и давам обяснения. Имам едно изречение, в което декларирам нещо за моето вярване. И никъде не изнасям аргументи за това. Просто вяра и научни аргументи не вървят и са съвсем различни неща. ivanxii обаче пренебрегна какво пиша, обърна се от обяснение към мнение (едното приемаме за научно, другото може и да не е) и ме сложи в кюпа на вярващите. И като ме сложи в кюпа с вярващите започна неговата си песен за вярващите. Не ставаше въпрос за вяра и желания, а за едно обяснение претендиращо за научност, на което показах някои слаби места. Дорис успя да се усети, че само задавам въпроси. За разлика от тези които пишат за критично мислене. Въпросите бяха пренебрегнати и се мина "вие вярващите си приличате". (Айде бе) И този пост е получил 4 гласа. Значи поне 4 човека изобщо не са обърнали внимание какво пиша и какво ми се отговаря. Или са харесали един пост за вярата и вярващите. Гравити, аз за вярване не съм писал тук. Коментирах едно обяснение. @#127/Дорис Нямаше отговори. @130/Гравити Аз се обосновах къде обясненията на ivanxii се пукат. Това защо не го коментираш Гравити. Защо след като има обяснение, ivanxii започна да се позовава на трети лица и спортния тотализатор? Нали за обяснението пишехме. Аз поне. Ако ще е обяснение да е обяснение. Ако ще пишем за Джеймс - той е съвсем друга тема и е независим от обяснението на ivanxii. Това би трябвало да е ясно за критично мислещите. Ако имате въпроси относно писаното от мен - заповядайте. Но да ми приписвате вяра и да се позовавате на нея е далеч от науката. Имах няколко основни въпроса към ivanxii: - как психолог може да се изказва за умения в дадена област, без да е наясно с нея. Защото голяма част от обяснението му е базирана на психология. - как обяснението му би евентуално различило човек със способности (напр.Ванга) от обяснението защо някои смятат така (в рамките на обяснението на ivanxii). (Или обяснението всъщност е док-во че врачки няма?) Ако беше въпрос за неговото собствено мнение/вяра - нямаше да се намеся така; аз знам какво е вяра и как всеки човек си има своята. Но обяснение с претенции за научност - реших да се включа. Интересното стана с голямото скачане срещу моята обосновка привидяна като вяра. И то без аргументи, ей така срещу вярата, като в мен някои привидяха въплъщение на вярата. А Дон Кихот дали е бил вярващ?

Ей, нямаш уйдисване. При мен си излиза съвсем четимо. Исках да излезе по-прегледно пък то кво стана. Абе ти всички неудобни текстове ли така спокойно не ги разчиташ? Това обяснява някои неща. Пожелавам ти по-голям монитор!

Цитат и коментари. Виждам, че работиш с твърде много думи,която тенденция забелязвам при всички вярващи в паранормалното и окултното. Там липсата на факти и доказателства подкрепящи тези вярвания, почти винаги се компенсира с тежко филосовстване и ненужна употреба на терминология. Виждам, по някое време започваш да не забелязваш какво се пише. И да забелязваш разни други неща. И отново - всички в кюпа - обобщаване. Моето мнение относно темата не е изградено единствено на информация, която съм чел, а и на изследвания на не един "ДОКАЗАН" ясновидец, които съм провел през годините. Аха, вече не е обяснение, а мнение. И Твоето. Примерът ти не е точен. Докато реални футболисти има реални ясновидци няма. Това го оставям без коментар. Знам, че е невъзможно да докажа негативното, аз и не се опитвам. Не мога да ти докажа, че летящи розови дракони не съществуват, а и не вярвам някой да може да докаже това. Теорията ти прави точно това. Опитваш се да докажеш, че Ванга не е ... нещо си. Защото имаш обяснение, показващо обратното. Сам си задай въпроса. Защо никой ясновидец не може да познае числата от тотот? Значи ясновидци са позналите тотото.... да се смея ли, да плача ли. Защо наградата на Джеймс Ранди си стои непокътната от 20-30 години на сам, а мога да те уверя, че годишно мнозина ясновидци опитват да я вземат и така да бъдат признати от скептиците,учените като хора с "дарба"? Защо не се намери един ясновидец за толкова години който да предрече точната, дата, час и местоположение на самолетна катастрофа, масова трагедия, убийство на известна личност?? Защо не се намери един единствен ясновидец, който да премине успешно научните тестове? Търсиш някой да ти докаже. Да ти гарантира. Погледнах Ранди. Той си прави неговите неща, аз моите, ясновидците (или каквито са там) - техните. Ако той ти е критерий - ОК, но ти разви цяла теория-обяснение. Което е съвсем друго нещо. Знам, че има много неща непознати на науката, но мога да те уверя, че окултното отдавна не е предмет на интерес за научните среди, не защото просто на учените "не им се вярва", а защото сериозни проучвания има вече предостатъчно. На теб ти липсва сериозна информация, по тези въпроси и за това може би, все още имаш някои съмнения. Аз също мога да кажа, че не съм бил скептик през целия си живот. Мога да ти предоставя някои четива и научни анализи, които ще ти отворят очите. Ако искаш от чисто любопитство влез в туба и напише James Randi debunk от там, вече ако ти е интересно можеш да си потърсиш и сериозни четива, резултати от тестове и др.. Виж сега, може да си главен говорител на науката, но да ти кажа. Има учени дето се занимават. Има и университети. Даже мисля съм пускал линкове тук, но не ми се търси. Кое е сериозно и кое не, е много спорен въпрос. Науката е сериозна, но работи в една ограничена област - по-горе понапомних леко (сивия текст от (по)предния ми пост). Извън нея нещата може да не са сигурни(научни), но не са несериозни. Отделно не виждам, какво ти пречи да отделиш някой десетак и да посетиш някои от нашите знаменити екстрасенси, ясновидци и да се постреснеш, колко точно отговаря действителността на написаното от мен в статията, а и така от първа ръка ще придобиеш представа реално как стоят нещата. А, както казват, "да не дава господ". Дано не стигна до там. Аз всъщност се интересувам от далеч по други неща и феномените ми се явяват нещо кто страничен продукт на интересите ми. Вероятно съм те засегнал с мнението ми относно способностите на Ванга, но мога да те уверя, че не говоря защото "просто така ми се струва" а съм събирал, анализирал информация и сведения за нея, както и съм срещал посети ли я на времето хора. Няма страшно, всеки е свободен да мисли каквото си иска. Ванга я ползвам само като най-известен пример. И пак ще повторя пророчеството на Ванга, което като по-голямата част от нейните такива не се сбъдна, а именно, че към днешна дата Европа трябваше да бъде обзлюдена в следствие на ядрена война започнала към 2011 година. Аз също мога да споря колко пророчества не са збъднати, но не ми е това идеята. Но пак - единичен критерий. Както и да е. Нито си ме засегнал, нито аз искам да те засягам. Писах за теорията-обяснение. Наистина добре е измислена, доста време ми трябваше да избистря как точно да формулирам проблемите и. Според мен разбира се. Всеки си има своите фикции и хобита. Моето хоби/интерес се отнася до човешката наивност и нейните формите, но това не ми е професия или основен приоритет в живота И не съм бивш пушач Това не е към мен, но да използвам. Ако темата ти бе за наивноста изобщо нямаше да оспорвам. Защото съм напълно съгласен. Но ти и даде конкретност със врачките и с това вече си не съм съгласен. И не само защото вярвам че човека има някои странни възможности. Аз също дълго съм чел и мислил. Просто наивноста е едно, а конкретната проява е друго. Не всичко в което идеалния наивник вярва е лъжа - това е. Както и не всичко, което казва идеалния манипулатор е лъжа. (Моите наблюдения са, че най-добрите манипулатори са политиците)

Хе хе, трудно ти е защото така ти изнася. Чисто психо явление. Може да си 300% сигурен, но не знаеш. Защото не си проверил. А и няма как да провериш всяко едно твърдение. Затова си открил една теория обясняваща всичко изрядно. Но която има обяснение дори и за реално станали феномени (напр.предсказания). Т.е. тя поначало е конституирана така, че да не различи реален феномен от неговото обяснение (което може да е от съвсем друг характер). А тя е конституирана така, защото ти смяташ така. Примера ми бе доста ясен. Представи си, че психолог (или социолог) не знае нищо за футбола, а е срещал само запалянковци. Каква представа може да има той за реален футболист и способностите му на база запалянковци. Или пък рибари. Психолога да не знае как се хваща риба, не го вълнува, но слуша разни суперменски истории на рибари. Наясно е че преувеличават, но няма как да е сигурен ако дори в едно нещо не преувеличават. Разпаленото разказване може да е признак (червена лампа) за преувеличение, но не е показател. Дори и да видиш как вади 5кила шаран ще дадеш обяснение че ДС му съдейства. Което си е възможност, безспорно. Но дали е така? Системата ти работи отлично. Но е като детектора на лъжата - не може да му се има пълно доверие, може да бъде излъган. И не може да се ползва като док-во. Проблема е, че искаш да приложиш теорията за всички врачки. И теорията е такава - вкарва всички в един кюп - няма странни, подозрителни, необясними "способности". Ние със сигурност знаем за някои отклонения от статистиката. Някои помнят всичко, други смятат като калкулатори, трети бягат, четвърти бият.... все извън нормалното. Но доколко извън може да има? Дали няма нещо още по извън? А още по извън? Докъде е границата, след която не може да има по-извън? Това са въпроси засега риторични - нямат еднозначен научен отговор. Те са в една гранична ничия зона - за тях можем само да си упражняваме мозъка. Един приема едно, друг друго и толкоз. Засега има само ненаучни факти относно тази зона. Предполагам се знае, че науката е една срого дефинирана област, където фактите също са научни. Но има и факти, които са чисто субективни но може да са не по-малко факти.

Интересно това с детектора на лъжа. Доколкото знам, той реагира на разни физиологични показатели. Обаче. Как се променят тези показатели? Питат човека едни контролни въпроси, на които знаят отговора. Виждат как се променят показателите когато човека няма проблем да отговори. Но когато се опита да скрие нещо тялото реагира различно. Значи тези показатели зависят от въпроса и отношението на човека към въпроса (дали иска да скрие нещо). Т.е. тялото реагира на мисли и чуства. Не че е нещо ново. Но има хора непукисти, които могат метнат детектора. Затова и той не се приема за доказателство. Не е лъжовен, но не може напълно да се разчита на него. Т.е. той може да отчита показателите на 100%, но интерпретацията им да не е една и съща за всички хора. Някои хора просто са извън "скалата" за интирпретация на уреда. Свързано е с контрола над мислите, споменат в темата за квантовото съзнание.

Хаха, разбирам те. Ама аз не разбирам от история. Благодарности за уточненията.

Поне цитираното тук ми хареса. Бих купил и прочел книгата. Особено и като не видях историческа критика на книгата, а стилова. _________________ Мъчно ми става като видя някой да плюе собствената си история. Сигурно и по майка си така плюе.

Термините "усещане" и "реакция" са две много различни неща, присъщи на различни материи. Особено когато едното се отнася психология, а другото за биохимия. "Комуникация" и "реакция" (при растения) също.

Това е много хубав въпрос. И аз съм го задавал. Но е социален и съответно политически и би дал повече свобода на индивида от колкото политиците (и обществото) са склонни да дадат. Признаването на теорията за вярна автоматично ще доведе до повече свобода(и опастност) на индивидите. Като легализирането на наркотиците. Или притежаването на бойни автомати. (За едни баба, за други тъща сине - дай ми другия пълнител). А когато един проблем е политически той е по-малко научен. Малко като историята става.

Защото знаеш че Е така, или защото имаш обяснение, че е така. Как може да си 100% сигурен в обяснението. Че то е еднозначно и няма друго обяснение. Психологията е хубава наука, но има изключения. Не е като физиката. Когато във физиката се появи изключение, разтърсва цялата физика. А в психологията... се описва като изключение; евентуално. За психологията на масите си прав, но с нея не можеш да обясниш или определиш какъв е отделния индивид. Това е все едно да определяш(какво може) Стоичков по феновете му. Нали разбираш, че психолозите не могат да се изказват за футболните способности на отделен индивид като имат предвид феновете. Или мотивацията на една или друга клечка във футбола. Или простичко казано, кой ще има по-адекватно мнение за футболни способности - психолога или треньора. Как ще обясниш на психолога (който не е виждал футбол), че задна ножица е възможна, въпреки всички естествени и изкуствени страхове от болка, нараняване, наклоняване и пр. "Вкарването на гол от задна ножица е невъзможно, а феновете си въобразяват и митологизират." ...

Привет Аби, Как си дефинираш "контролирана и насочена мисъл"? Какво имаш предвид? Доколкото разбирам, хората, които умеят да контролират (вкл. и да насочват) мисълта си, едва ли ще искат да се събират да ги изследват. Това е проблема. И дори не е въпрос на искане. А на виждане на смисъл от начинанието. Предполагам са правени експерименти в някои "крайни" области на науката. Дори и да имат потвърждаважи резултати... какво от това, всичко затихва и науката пак не се ползва от резултатите. И това остава единствено за провеждащите експеримента. След време всички четящи само могат да гадаят докъде е наука и откъде паранаука. ----------------------- Как ще докажеш че сънуваш, на човек, който никога не е сънувал. Ами ако той се интересува от неврони и устройство на мозъка? Той ще знае (или не) много за клетки, неврони, сигнали и пр. и едва ли ще се е интересувал от контролирана мисъл, сънуване и пр. За него мисълта ще е някакви сигнали. Без да е наясно какви точно. А дали невроните пораждат мисълта или реагират на нея? И според знанията му за невроните, сънуване да няма. Неговата представа за съзнание (много свързано със сънуването) може изобщо да няма общи неща с представата за съзнание на хората умеещи контрола над мисълта. А като няма общи неща, няма база на която единия да може да докаже на другия. А засега хората контролиращи мисълта си са много малко. Четох на едно място следното (по смисъл): Още от малки ни учат да не пипаме навсякъде. Така се приучваме да контролираме ръцете си да не пипат (или пъхат в устата) каквото им падне. Но никой не ни учи за мисълта, какво да мислим, как да го мислим и как да не го мислим. Затова като възрастни имам много по-добър контрол на движенията от колкото на мисълта.

Хубав пост Аби! Не съм чел Декарт, но цитираното много прилича на нещата до които стигнах (разбира се много след Декарт). Има си основни принципи при критичното мислене (нека да е епистемологично), без които усилията да разберем природата и себе си ще са напразни. И това е свързано изключително с индивида, субекта. Защото никакъв смисъл няма от книги, ако никой не ги разбира. А разбирането е само в субекта. Аз тръгнах от физиката за да узная природата. Но като се обърнах към хората (съзнание) се оказа че мислене, съзнание, внимание и пр. са поне още една физика като обем. И това са два различни свята, не виждам нищо общо. Но с мисълта обхващаме и физиката, която сама по себе си няма мисъл. Е как тогава ще искаме физиката да обхване мисълта? Става така: Мисълта е в началото. Само чрез нея имаме шанса да забележим и осмислим обкръжаващия ни свят. За да ни е по-подредено, разделяме осмислянето на наблюдавания свят на области. Едната е физиката. И после тръгваме обратно - искаме с физиката да обясним мисълта. Или съзнанието. Мисълта е стигнала до физиката; но сега някак си ще оставим физиката да дефинира мисълта. При физиката има закони не подлежащи на изключения. При мисълта нещата са от съвсем друго естество. Да, другия вариант е: мисълта е продукт на материята. Което също е ... трудно. Материята "произвежда" мисълта, и мисълта иска да стигне до първопричината си. Което аз не мога да възприема. Може и да греша. За мисълта е мислено и измислено и то отдавна. Според мен физиците ще са последните обяснили мисълта. Но определено смятам, че има аналогия м/у квантовите явления и мисълта. Но само аналогия. Аби, давай нататък. Гравити, "може да е много спекулативна, но е научна" Ако е спекулативно, значи не е наука. Може би "научна хипотеза", но не и "много спекулативна научна теория".

Кой благославя Господ?

Колкото по голяма е група хора, толкова повече демагогия и пропаганда трябва на лидерите за да са такива. И съответно толкова повече демагогия и пропаганда попадат в главите на подрастващите. Обществото ни не е дорасло да чува истинските неща, аргументи, ценности и пр. и съответно избира този, който предлага повече от това което обществото иска да чуе. Вотът е важен, а не кой го дава. Много интересни времена.

Религиозната трансмутация е като "на психична почва" (изключително общо понятие) - не е природно явление. Тя се прави от хора по най-различни причини. И не е лесно да се проследят мотиви и първоизточник. Интересна ми стана гравюрата на Рустам. Това нещо персийско ли е? От страни виждам двама с лъвски муцуни и рога, и една дама с диадема със 7+1 "точки" (може би символи). От дясно пък има незнайни за мен символи в колона. Свързвам го с почитания по нашите земи Бал, изобразяван с рога или направо бича глава. И Кибела, неговата сила, изобразявана като жена с лъв до нея. Но тук са двама с рога?! Та те само стоят от страни и наблюдават... В гравюрата на Дорис също има един горе по средата да наблюдава. И излъчва лъчи... И от двете страни на хоризонта - църкви с кръстове. Интересно че барабар със змея го отнася още някакъв тип - кой е той? От прочетеното напоследък се убеждавам, че Храмовете преди н.е. (т.нар. езически) не са претрупани с орнаментика и съдържат предимно символи във вид на животни или растения. При тях почти няма излишни неща, орнаменти. Докато при християнството вече има повече орнаменти с чисто худ. смисъл.

Няма или. Не може да ги приеме каквито са. Освен не се ограничим в един или няколко аспекта. Множество възприети аспекти не правят цялостна картина. Тази картина е само в нечия глава. Може да доста реалистична, но е субективна.