sirius

Не "неспособни" Фружин, а виждащи липсата на смисъл от напъни навън. Средата все още е различна. Защо като си имат бизнес на село, да си прехвърлят бизнеса в града? Не е въпрос на невъзможност.

Аз не съм се объркал Скуби. Бизнес хората ползват ресурсите, с които разполагат. И ги ползват по-вещо от другите. Включително и в тъмните среди. Не съм сигурен че има бизнес хора без "грехове". Но то това си е масово. Майка Тереза си е майка Тереза, бизнеса си е бизнес. Средата ни е такава защото ние хората сме такива. Просто някои хора се оправят по-добре. Слушах интервю с един от групата на Джеймс Браун. Музиканта бил в апогея си когато поканил този един, тинейджър, в групата си. И го светнал: ти свириш толкова добре, колкото и аз; това което не знаеш е, че музиката е 20на процента - останалото е бизнес. И двамата свирим, но аз знам как да правя бизнеса. ... нещо от рода.

Най-богатите, обикновено са по-умни и изобретателни от по-бедните. Мен ме съмнява чак пък да харесват шуробаджанащината. По мои наблюдения над работодателите ми, те много ясно разграничават външната среда, която не могат да контролират и с която трябва да се съобразяват и вътрешната среда, която те управляват. Като шофирането, те могат да управляват колата, но не и пътя, завоите, дупките, козите и пр. Те се справят по-добре от другите с управлението и подръжката на колата и с придвижването от т.А до т.Б. Т.е. по-наясно са с какво (ресурси всякакви) разполагат и как да ги употребят в съответната среда (външните условия, пътя) за да се придвижат от т.А до т.Б (осъществяване на цели и задачи). Та според мен, те нямат отношение към корупцията, тя за тях е среда и понеже по принцип са по-креативни, просто и това им се удава добре (или лесно се научават) и го ползват като част от ресурса под техен контрол. И това не е само с българските бизнесмени. Разбира се, срещат се изключения, но те не се задържат дълго в бизнеса.

Галахаде, първия абзац е противоречив, абсурден. Ако аз не пуша и твърдя че не пуша, то не е защото съм фанатик. Самите изведени аксиоми визират именно фанатиците, които ти иначе искаш да изключиш като крайни случаи. Т.е. психологията може да се отнася за тези патологичниТЕ случаи независимо дали са теисти или атеисти. Вярно, цигарите и фанатизма не могат много да се съпоставят, но границата при която човек реализира дали е фанатик или не е много невидима за субекта и е трудно да му се покаже. Аз специално дълго съм се интересувал от идентификации (фанатизма е част от това) и добих някакъв усет - къде се "захващам" или "вземам на сериозно". Напр. опитвам се да си чета постовете "отстрани" като "страничен наблюдател". Ако идентификацията е много "яка", това оттегляне като страничен наблюдател става трудно до невъзможно. Само идентификацията разделя фанатика от нефанатика. Първо идентификацията и второ "силата" на идентификацията.

цитата от пост #52 се отнася пряко към към това КАК ВЪЗПРИЕЛИЯ ТЕЗИ "АКСИОМИ" се отнася към другите. Това е вид идентификация "аз съм..." . В случая "аз съм прав, от групата на правите, останалите пасат трева". ... Нов ред. Някои хора имат друг вид идентификация и просто нямат отношение към цитираното. Избора в случая няма отношение към описаната идентификация. Мотивите за избор на определено нещо могат много да варират. Понякога са следствие на идентификация, но често и не са, зависи от човека а не от обекта на избор. Съответно трудно може да се постави "психология" свързана с обект на избор при толкова широк спектър на мотивация-идентификация. В този смисъл не могат да се поставят под един знаменател детето имитиращо таткото и самия татко, заради обекта на избора който са направили. Големите букви от първия ред трябваше да включат и "се отнася". Отношението е важно като показател на идентификация.

Малко ги преекспонираме жертвоприношенията и сексуалноста в древноста. Според мен де. Дори и да е имало жертвоприношения, може древните да са имали друга визия за смъртта. Или сексуалноста. Нашето си е голяма доза интерпретация - не знаем какво им е било в главата.

vorfax, как е поднесено значи. Голяма смехория си написал. Ти с кафенце ли обичаш да ти се поднася. Не че не зависи как се поднася, но това пък не зависи от теб/нас. Но също така зависи и как възприемаме поднесеното. Възприемането зависи от нас и можем да го усъвършенстваме до дупка. Аз лиично, поставям фокуса в мен (моето възприемане), а ти го поставяш извън теб, някой да ти го поднесе. Образованието, според мен, е само един начален, подготвителен етап. Нататък нещата зависят повече от с особноста за възприемане. И където започват постиженията.

Виж, може и 10 милиарда книги са си сложиш в джоба и да не си прочел и 10. А някой да е прочел 100 и да са му достатъчни, за да не мъкне 10 милиарда. Сега по сложния въпрос е да се накарат учениците да учат. И особено, да мислят. И особено ако им се пишка или тембъра на учителя не им харесва. Да, и гумените кукли могат да се докарат на цвят, тембър и пр.

медальона, ако не е чисто моден аксесоар, или символ за принадлежност, е нещо много специално. един вид предмет на силата. най често силата е самата важност, която ние предаваме на предмета - любовна, сантиментална и пр. Така че, специално за мен, медальон ширпотреба не е медальон. Но може да е такъв ако се подари защото вече се включват и отношението на подаряващия към този който приема. Ако е такъв случая всеки символ на вълк (напр.) би свършил работа. Мен лично ми харесва като символ, но нямам идея дали е прабългарски.

Ако някой е неграмотен, то и с таблет ще е такъв. Мое лично виждане, ако някой не може да чете - не му трябва таблет. За персонално ползване, предимствата на ел.носители на инфо са безспорни. Лесно можем да имаме 200тона "книги" и лесно да ги затрием. Но според мен, държавата трябва да подържа И книжните книги - библиотеките. Ако трябва да акцентираме на образованието, то аз, пък и децата, ще имат пред погледа си всеки ден цялата семейна библиотека. Аз и сега имам много ел.книги, които не само не съм чел, но и съм забравил, че са някъде из компа. Както и да е, не ми се спори. Споделих си личното виждане. Пак ще го повторя още по кратко. На държавно ниво, каквото е образованието в у-ще, книгите трябва да се подържат. Хартията се рециклира много по екологично от колкото електрониката. Таблета/компа е чудесно нещо, но или се поврежда или морално остарява. Както върви, някой ден ще подритваме таблети по улицата. Вместо вестници. Но природата се справя сравнително бързо с хартията. За разлика от електрониката. моят принцип е: "краката на земята, а главата където си ще". Да си пазим природата за да има какво да ядем, пием и дишаме, пък каквото си докараме отгоре е добре дошло. Интересно ми е какво мислите по следния въпрос. Колко книги са необходими за живота на човек, по принцип. Ако трябва да носите книги през целия си живот, колко и кои ще са. друг въпрос. има ли граница, след която човек няма да има нужда от книги. За да живее един спокоен живот сред природата (не казвам да подивее). Един вид, докога учим. Мъдреца нуждае ли се от книги(четене)? Нямам предвид чисто информативното инфо - колко е плътноста на водата напр.

vorfax, определено се изисква ограмотяване за да можем да четем и пишем, но това не е посредник. когато се усвои грамотноста, вече сам си способен да четеш и пишеш. Без необходимоста от техника. Можеш да вземеш книга на 300 и повече години. Може да е поизбеляла, може да е горяла, наводнявана, падала и търкаляна, може трудно да се чете, но се чете. Трябва само да я разгърнеш и да си грамотен. А грамотноста не е кой знае какво усилие. Можем да четем автор, писал преди 300г. В къщи пазим едни ленти брат ми как чете като дете. Ако не се погрижим да прехвърлим записа, може и да да не можем да ги слушаме след някое време. Записите са на 30-на год. След още 30 ще могат да се пуснат само в специализирани места. А книгата може да надживее мноооого автора си. Колко писма се пазят. Колко е-майла ще има съхранени след 100г. Интересното е, че писмото веднъж написано, трябва специално да се погрижи човек за да го унижожи (освен форсмажорните обст-ва). А емайлите трябва специално да се погрижиш да не се затрият. Нещо интересно. Все още важните институции пазят инфо И на хартиен носител като най-надежден. Освен по-съв.еменните. Лошо няма в съв.еменните носители, определено имат предимства. Аз от години ползвам СпийчЛаб-а. Да ми чете книги докато правя нещо друго. Но най-интересните теми от форумите си ги принтирам. И то не на струен принтер защото мастилото му се измива от вода; ако книга с такова мастило се намокри става почти нечетима. Последно време разчистих доста книги. Но не ги горя или рециклирам - давам ги на библиотеката. Най-най-най-ценните (според мен) книги ги купувам И за библиотеката Та според мен каквото и да правим, хартията ще си остане още дълго след нас и таблета, на който пиша.

Проверил го е с Инструмента

доказват?! ако трябва да пиша учебник (да правя наука)... няма да стане следя с интерес темите за мултивселените. ами всеки от нас живее в различна вселена. Една не малка част, където е науката е обща за много хора. И за да влезе нещо външно в тази част, трябват док-ва, експерименти и пр. Това е институционална част - трябва ми паспорт за да докажа че съм аз. Но на тези, които ме познават, не им трябва паспорт. Та в науката, дадено знание се легитимира с признаването му от легитимирани. На Хигс му трябваха години да дочака легитимацията си. През това време неговото знание невалидно ли е било? Ами ако не бяха имали възможност да го докажат? Хигса несъществуващ ли ще е? А ако е имало грешка някъде по машините, софта и пр. и категорично са го отхвърлили? А за да се докаже на човек (субект) е малко по-лесно. В паранормалните истории, смятам че, има неща, които могат да се усетят само лично. Един вид усет за друг вид енергии ли, полета ли. Аз напр. съм забелязал, че някои хора много по лесно се ориентират когато някой иска да ги изпързаля. Бил съм с тях в ситуацията - аз изобщо не се усещам, а на човека му светва червената лампа. Как става? А не е нито психолог, нито физик... най-обикновен като мен. Същото е и с обидата, страха. Всичко да е гени ли? Имаше една интересна тема за гените - те може да "обясняват" някои неща, но не и да ги доказват. По оня категоричен начин както във физиката напр. Нима обидата и страхът да не съществуват? Връзката майка-дете? А ако има още неща нататък? Където са ОИТ, състояния близки до и след смъртта? Как ще ги докажа? Още повече, че аз самия не съм се докосвал до тях. А ако съм се докосвал (дакажем както христос или ванга), как ще докажа на вас че ... каквото и да е "чудно" нещо. Но ако категорично отхвърлим тези неща, няма никакъв шанс да се запознаем по-добре с тях. Да ги отхвърлим, означава изобщо да ги отречем че съществуват. А кой ще се занимава с нещо несъществуващо?! Мен ми е интересно как с лекота се приемат идеи (за обсъждане) за мултивселени, а "чудесата" на Ванга не.

Ето цитати от лични ... В интерес на истината, една част от постовете ми е възстановена. Но ето тези напр. още стоят: Анализ на съзнанието Истината или "истината" интересна тема за мислене Ролята на науката според вас? може би има и още.

Ами опитах Шпага. И за его съм писал, и за личното "описание на света". Разликата знание-познание, критично мислене. Но повечето се сещат да копнат цитат от учен и ... ако не съм съгласен, къде да го търся учения. Исках да изкарам малко линкове, но доста от постовете ми ги няма. Като напр. в тази тема(освен последния): http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=540&page=4 А егото се разбира, не може да се "знае". Наизуст. Същото и със знание-познание. Та така.

то не е за коментар. за оценка е. вече сериозно се съмнявам, че е учил физика и особено математика.

Мен основния ми интерес сега е какво е това нещо човек. И понеже преди много съм се интерсувал от "след смъртта", ОИТ, прераждане, Кастанеда (неговото е ... мешана скара), та чак сега (смятам че) понавързах всичкото в нещо, което ми задоволява критичното мислене. И реших да се пробвам тук. Но чоплим на повърхноста. Дори за основни неща като Его, вяра, знание/познание, възприятие и пр. имаме сериозни разминавания. Няма дори шанс да се навлезе в дълбочина. Като добавим и грешната интерпретация на вероятностите (малко по-назад), става "мисия невъзможна". Имах нужда да пробвам, е, начесах си крастаха . Дори не е точно разминаване. Разминаването е в разбирането на два субекта. А тук най-често съм изправен срещу нечий цитат, манифестиран от някой, който не го е осмислил и няма собствено мнение. Щото собственото разбиране няма нужда да застава зад цитат. Но пък това е част от науката. Така ги виждам нещата.

Не разбрах нещо. Не си спомням да съм гледал този филм. Филмите са скъпи производства и са насочени към повече хора. Представеното от филма, всъщност е интерпретацията на сценаристи и режисьори, имайки предвид, аудиторията (прихйдите). Не че и при книгите го няма това, но там автора все пак има по-голям шанс да публикува разбирането си. Може да се случи така, че малко хора да го схванат. Като квантовата механика - много тесен и задушевен кръг читатели . А разрива м/у науката и "чудесата" е сериозен. Нещо от рода на света на рибата и света на патката. Патката има шанс да разбере как рибата плува, но рибата няма как с подводните си понятия да разбере какво е летене. За добро или зло, така е конституирана науката - експерименти, док-ва и пр.

Виж, аз нямам проблем да си споделяш разбирането за черните дупки. Въпреки, че не си съвсем сигурен в съществуването им. Аз не виждам смисъл да се обсъжда нещо толкова далечно и спорно, но не идвам да те питам постоянно за док-ва. И да те връщам първи курс да си припомниш вероятностите, защото нещо не си ги разбрал. Не си разбрал нещо фундаментално. В прав текст, това е грешно разбиране. А с грешно разбиране на вероятности си тръгнал да ломиш мистерии и загадки. Пак ти казвам, преди да пълниш луната със сирене, вземи учебника за вероятности да видиш как са дефинирани едни крайни множества събития. Някъде в началото е. Пък после тръгвай да се месиш където нито ти е интересно, нито си чел.

Я пак си помисли Гравити. Дали не си, съвсем абсолютно сигурен, че луната НЕ Е "пълна с козе сирене".

Митак, да приемем, че аз нямам проблем защото аз съм убеден в съществуването на някои неща. Не ми трябва док-во. Явно това което за мен е док-во, за теб не е. Това е ок. Но ако споменаваш док-во, а не знаеш какво, как аз ще знам. А в случая, дано не бъркам, аз съм чел и имам повече инфо; за док-во. И пак се стига до там, че аз и моя личен интерес, прочетено и навързано, застава срещу представител на интституция, който няма интерес, но чака док-во. Аз го разбирам, като нещо като сертификат или протокол, от институция, на която признаваш печата. На прав път ли съм. Ето още едно подобно мислене, този път от Гравити(най-отгоре): Нали док-вата не никнат от дърветата, някой трябва да седне и да го направи (имам предвид извърши, изведе или проведе док-вото). Щото ако чакаме "когато" ... няма да стане. А за да седне някой, той трябва да има интерес (поне един от всички видове). Голяма част от науката в началото се е движила от чисто любопитство; или любознателност; интерес от самата личност как стоят нещата. Тази личност най-вероятно живо е следяла публикации, но едва ли е ЧАКАЛА да и спуснат знанието. Мислили са, ровили са, питали са, смятали са. Нютон, Маркони, Айнщайн не са чакали когато. А Фройд, Юнг и др.психолози? Това го споменавам не за друго, а за сериозното разминаване в спора между търсещи и чакащи. Аз търся. И споделям тук до какво съм стигнал. Какво и как съм разбрал от всичко прочетено. И стигам до опоненти, чакащи да "бъде доказано". И тук някъде ми се губи смисъла. -________________________ пак да отбележа съществената разлика в типа "материя". Едно е да се направи грамофон и да се демонстрира, и съвсем друго да се докаже Его, свръх-Аз и пр. ___________________________ нещата винаги са конкретни, лични: някой да докаже някой да знае някой да се съмнява съмнението, знанието, док-вата (както и мн.др. подобни) винаги имат един източник - личност, съзнание.. или просто субект. Не са нещо обективно, обект. Те са отражение на човешкото (лично) разбиране. Науката е договорени принципи(за разбиране) между субекти (лошо няма, просто това е основата на науката).

Разбира се. Ти чакаш държавен вестник да излезе с публикация. Прочиташ я и готово. Няма чуденки и маянки. Разбирам те. Аз пък всичко слагам под въпрос. И така.

Аз питах преди и пак ще питам: какъв ще да е този начин. Дори и да е в СУ, висши хабилитирани хора, плюс видео заснемащо придвижване на предмет. Например. И какво ще стане? Ти как би приел едно такова съобщение. И ще трябва да командироваме магьосника и в MIT, Москва и Оксфорд да повторят експеримента и потвърдят. Имаше един изследван че не ядял вече с години. И какво? Накакъв особен шум в научните среди?

Митак, един съфорумец скоро представи една обширна статия с доста от обясненията. Те варираха (най-грубо) от психотрикове до вероятности. Това много ми прилича на конспиративните теории - те също обясняват доста неща. Скуби описа случка с баща си. Аз съм чел много такива. Те си имат обяснение, но дали е както си го обясняваме? Това е безмислено да се доказва от институция. Имало е учени доказали разни неща и какво става - разжалват като учени. Нещата отиват към конспирации и спирам. Дори и ти лично да си бил свидетел и сега да потвърдиш, веднага ще се излезе с обяснение и ... съмнение в твоя здрав разсъдък. То е като някой да те натопи и да киснеш, защото нямаш док-ва. Видял си нещо, сигурен си, но не можеш да докажеш. Това случва ли се?

Гравити, паранормалните явления се "оказа" че СА несъществуващи. Сега и Хокинг е грешен. Що мъчиш аудиторията, а не кажеш кое как Е, та да се изясни на всички веднъж и за винаги. Малко ми е чудно как Хокинг ти е ясен ако вероятностите още не са ти ясни и ни отне 20-на поста с Дорис да те поправяме в една полупаранормална тема. . . . /новред/ Извинявай за специалния тон, но явно не всичко ти е ясно, но постоянно спориш и до сега не съм забелязал за нещо да не си сигурен и ... да питаш. Иначе е ясно, че си чел и имаш интерес, това също се вижда.