sirius

Благодаря за труда да го пуснеш! Прочетох с интерес. Имам усещането, че съм го чел преди много време. За религията и шаманството. За мен, религията е светоглед, без да има връзка с реалноста. Разбира се, има изключения, които се дължат на хората, а не на религията. Аз смятам, че "има нещо оттатък" и че шаманите са имали контакт с него и са придобивали реални способности. Някъде се знае като "акашови записи" - една "библиотека", до която имат достъп някои хора. Т.е. те директно са получавали знания и са ги прилагали и резултатите са видими. Предполагам, че някои от учените също са постигали резултат от достъпа си до тази "библиотека", дори и да не са го интерпретирали като такъв. Та религията е фикция, убеждение, докато шамана "дава" реални резултати. Забележете как шаманът е "избран отгоре", а не от хора. Докато при религиозните лидери има правила измислени и въведени от човека - или избор (за папата се гласува) или по кръвна линия (шиитския ислям напр.) (много се старая да съкратя постовете си )

Чакам с нетърпение още по темата. Ще преча само с кратки въпросчета. Ако много се налага. Тъй де, няма да преча особено.

кое е "много важно"? "спасяването на много човешки животи"? То пък е свързано обратнопропорционално със "просперитета на човечеството" (съвсем грубо и условно) а не ли важно, за този важен за човечеството откривател, да не тъне в мизерия докато спасява толкова народ? или от другата страна погледнато, не е ли важно за спасяваните, спасителя им също да е спасен. Или да се чуства спасен. Като споменаваме "важен", веднага излиза въпроса ЗА КОЙ/И е важен. Иначе въпроса е доста дълбок ... до риторичен.

не Дорис, кавитация и счупване не са едно и също. помна че съм чупил дъвка - като я изтряскам на мозайката. виж пак клипа - първо излиза водата от цевта, в газообр. състояние. после куршума и накрая пушека от барута.

мен пък ми е интересно ако се изстреля куршум в гъста течност като пчелен мед напр. дали меда ще се "счупи" от "стреса". понеже смолата (асфалт) като е мека и пластична пак може да се чупи ако се удари. и не само тя де. и дали куршума ще се "сгърчи" от удара. при показаното видео, преди куршума да излезе, част от енергията му отива за изпарение на водата в цевта. а тази енергия няма да е малко. дори леко ме съмнява, че дори цалата енергия на барута да отиде за стопляне на водата в цевта няма да е достатъчна да стигне до завиране и изпарение. Водата е едно от най-"енергоемките" вещества. Най-голям специфичен топлинен капацитет и голям за изпарение. В пъти по-голям от тези на металите. та може да се окаже, че изстрел във водата "от упор" (без да е във водата), може да е доста по енергиен. знам ли, сега трябва да си купвам калашник за научни цели.

Дълго време бях привлечен от писанията на Кастанеда за индианския (той го наричаше) магьосник. Разликата в термините, която виждам с поста на Волф е, че този "магьосник" не се занимава с "публични" ритуали. Пред група или пред/в племе. Неговата "група" бе на принципа на "чиракуването". Т.е. той прави разни неща най-вече със/пред "чираците" си и се опитва да им обясни разни работи (да не навлизам в подробности. Докато шамана и жреца ги виждам някак като публични фигури - нещо като доктори и предсказатели/водачи на племето. По-късно срещнах един изключителен "руски" автор - Ксендзюк (тук имам един цитат от него; гледам че от 3-4та стр. нататък постовете ми са измодерирани), коментиращ "магьосника". Другото, на което искам да обърна внимание е ... приставката -изъм. Изглежда тя се слага там, където изследователя разглежда (да го кажем) някаква система от някаква странична гл.т. Шамана прави нещата, шаманиста само ги "изучава" или приема като убеждения. Защо няма "стругаризъм", "сапунизъм", или "физицизъм" и "химицизъм". Просто сругара, сапунджията, физикът и химикът са наясно какво правят, а ако евентуално някой гио "изучава" ще е привърженик напр. на физицизма и ще се нарича физицист. Предполагам разбирате разликата. Та аз не разглеждам нещата с -изми. Или нещо предизвиква интерес у мен, или не. Дори и да имам интерес, не мога да се нарека -ист, защото не се разглеждам като "принадлежащ", със някакво специално самосъзнание. Та накратко, от Шаман до шаманизъм има девет морета разлика. Иначе за "шаманизма" нищо не съм чел. Но предполагам, че става дума ако не за едни и същи неща, то за много сходни.

хе хе, алвата такова влизане в казармата мога да му спретна, че никога повече няма да се хвали, че не е влизал. хехе В казармата може да има много простотии, но определено разчупва някои представи за реалноста и някои рамки на въобръжението.

Самозаблужденията нямат граница. И не могат да имат. Защото границите (вкл.на фантазията) са подвлластни единствено на главата, която ги произвежда. Другото може да е влияние, но не може да е граница. И така, всеки си има обяснение на "феномена". Който може да се обясни по най-различни начини. А като има реални продукти на човека, които могат да се вземат за НЛО, КАК ще може да се идентифицира със сигурност такова рядко явление като НЛО? Особено като с него би трябвало да се занимават военните И е от особено значение за сигурноста (ако съществува). Ние тук можем само да си приказваме на маса. Само да ви спомена, че вече три метео балона ми плашат коня. А един намерих на барабонки от козата. Ама за нищо иначе не стават щото са много тънки и се късат лесно.

Ворфакс, остави, няма смисъл. Иначе въпроса го открих на пета стр. отдолу. На Логос ще кажа това. Не знам кой бог ми е дарил разум, но чрез него мога да видя дали някой е получил благодат и живее 200-300 години, или това писание набива страх и разделение в хората. Много ми се ще да поговоря с някой облагодатен, та да ми каже от първа ръка за какво става дума.

Интересен ми е и един друг въпрос. Вие (или ние) отваряме темата да парадокса на гюлето, нищим си го. В раздел физика. И идва някой и пита: а гюлето кръгло ли е или елипсовидно? Кандисваме го, че не е от съществено значение. И той предлага да оставим формата на топчето. И задава следващия въпрос: Да се върнем на вашия парадокс, с какво се различава от парадокса за самоубийството на бог? Въпроса ми е, как би реагирал като потребител нищещ парадокса с гюлето? А като модератор? Не е ли още един парадокс всъщност? Или си е нормално явление? ОТ. Абе Митак, много заразни теми пускаш. Много често се улавям, че размишлявам по твоята тема.

Чудесно! Предлагам, да започнем с първия. Макар това да е отклонение, относително, от темата. Щото трябва да питам за вашия парадокс (с гюлето) понеже не съм се запознал с него. Бихте ли споделили в какво се състои Вашия парадокс. Чрез който трябваше да се ВЪРНЕМ на неговия парадокс. Но изглежда ще трябва да се върнем на вашия Бих помолил също, ако имате въпроси и по други парадокси, да включите и тях, по понятни причини. И ако имате време и желание, да споделите мнението си по настоящата тема (вижте заглавието за да не стане объркване).

Колега Богданов, ...

Изключителен текст! На изключителен българин! Заслужава да се копира целият тук.

Да, знам го това, но то си е за жпс-ите. за моето индивидуално усещане и течене на времето няма никакво значение. Спорим чисто технически. Разбирай, че тук не влизаме в такива детайли за времето. Достатъчно е че нашите часовници не се разминават с часове. И най-важното, времето тече в една посока и не можем да го връщаме. Аз мога много неща да оспоря в тази тема, но с това едвали ще помогна на някой. Сетих се за още нещо абсолютно но с обратен знак - не можем да направим абсолютна тема, така че хем да е вярна, хем да е с последните достижения на науката (вкл.история,философия и право) и хем да е разбрана от всички И колкото повече се доближаваме до такава абсолютна тема, толкова по-малко хора ще я разбират. ... Излиза, че знанието е неопознаваемо... изцяло. Или неописуемо. Малко мисли в движение, да ме прощава Ворфакс. .. А частичното знание, е ... като оня с чука, дето всичко му прилича на пирон.

Вижте колеги физици, времето във физиката се разглежда по един начин, и той още не е отразен в наказателния кодекс. Искам да кажа, че за хората, времето е едно и може да се разглежда като абсолютно. Аз не знам досега, в цялата научна история на човечеството, за някой времето да се е отнасяло по различен начин. За мен примера не е блестящ, но е приемлив.

Айде айде, някой вижда, друг недовижда... ама да става работата да упрайм науката Пък, Шпага, щом е за наука ... има ли значение през какво ще минем...

[http://www.youtube.com/watch?v=10TfxcE1K4I

Кат спам, кат док-ва, кат спам, кат уточнения това май е добро темпо... тъй де, да не е химия тая тема.

Значи Ворфакс има предвид, че има аспекти от гравитацията и времето, които не познаваме. Бих се съгласил. Но това дето нарича/ме Бог, да се разглежда като "непознаваем и неописуем абсолют"... не ми се връзва. И исках с него да го уточня. Щото гравитацията и времето всепак, малко или много са познати и в някаква спепен/аспект, описуеми. оки

Чувам имало къщи за продан за половин хилядарка. В Детройд де.

сбрал се стафа, да поспами.

Да, гледам това дето съм писал, може да се тълкува и както не съм имал предвид. Нямах предвид, че задължително трябва да са магнитни.. Та да благодаря и аз, за уточнението.

То и търпението го знаем ама. Гравити, ... моя часовник най-много да се развали. Иначе работата му е да отмерва секунда след секунда по един и същ начин. За нас, нашето усещане за време, като цяло, през живота по-скоро отговаря на описанието на Ворфакса, от колкото на твоето(на физиката) Ми оставете го да си развива темата. Тя няма да ви мръдне часовниците. Митак, радвай се, че някой задава въпрос, дори и тъп. Че тук май всички знаят и не задават въпроси. Та ако не ви бърка, оставете темата философска или каквато и да е, щото не е физична. Ето моя въпрос към Ворфакс. Как разбра или установи съществуването на "непознаваем и неописуем абсолют"? Или по-скоро, как аз да го установя? Щото по примера с гравитацията и времето - имаме начин да установим тяхното съществуване, имаме дефиниции, уреди и дори сами изпитваме тяхното ... присъствие/наличие/влияние.

Тогава, може би творчеството и знанието не са били начин на припечелване.

А как би различил фикцията "непознаваем абсолют" с реалноста "непознаваем абсолют"? Или, съществува ли "непознаваем абсолют"? Щото по принцип аз допускам нещо да съществува без ние да можем да разберем за неговото съществуване. Но ако е съвсем непознаваемо, тогава... как знаем за него? Знаем ли или си въобразяваме?