sirius

и експертомера не закъснява Ти по-добре кажи къде си чел това правило, че ми стана интересно. За настроението е ясно, то е водещо при някои хора.

И на мен ми прилича на стъкло. Ехеее в миналия век съм виждал купчина големи късове стъкло в стария град в Пловдив. Такива може да са се ползвали за озветяване на стъкло... знам ли. А преди имахме промишленост в мащаби, които сегашната младеж трудно може да си представи. Бучка стъкло може да "живее" дълго и да е разнасяна от любопитни навсякъде. Но не съм чувал за приличащи на стъкло метеорити де. Може да са магнитни(железни), каменни, но за стъклени не съм чувал.

Южняк, чакам развитие по темата... специално от теб, че гледам и други се накачулихме на клона... Сега и аз видях клипа на Сейгън. Таблета и телефона не показват клипа. Като пускате клип, гледайте и по не една връзчица да пуснете, та да има човек къде да се върже. Това наистина се смята за класически случай на ... описание. Двама са дали "показания" под хипноза! Може ли под хипноза човек да скалъпява разни работи? Изобщо, може ли да се вярва на показания под хипноза?

Кой определя дали има или няма смисъл, Митак? Със смислометър ли го прави? (по точния термин е "смислопоказател")

За мен остава въпросът, дали звукът сам по себе си предизвиква нещо. Което означава звука да влияе и в най-дълбоките фази на сън. (или под пълна упойка; я някой да осветли основните видове пълни упойки, ако различие в принципите на действие) Или нашето възприятие също има значение. Т.е. дали човек "чува" това с което е облъчен. И благодарение на това, да предизвиква разни неща. Или по простичко, дали хардуера реагира или софтуера... или как беше там, първична и вторична нервна система.... правя връзка с това, че при тежки случаи, светкат по зениците и гледат нещо... някъде зениците реагират, другаде не.... милост, тук не съм наясно.

Vorfax, като казваш Бог, какво имаш предвид? -това дето пише в свещените книги като дефиниции и характеристики - твоя си представа, различаваща се от свещените книги (може би комбинация) мислиш ли че съществува във вида описан в книгите или някакъв друг ?

Да КГ, изненадата остава само в мястото - азия.

Любопитно ми стана за мускулния тон - нищо не знам по въпроса. Аз също разглеждам света около себе си прагматично. Физиката ми направи необходимата закалка. В сравнение с физиката, психо, нерво и пр. науки още прохождат. Също така си давам сметка за вероятност нещо да е така както си го мисля, на база факти. И най-важното - какво е факт. Интереса ми към извънземните е "страничен продукт" на друг мой интерес. Най-доброто на което съм попадал е една книжка избрана заради това, че всички други (преоценени) бяха розови, а исках да уча англ. Но картината, която съм си изградил излиза извън сферата на науката и не ми се дърли с Романа, да е жив и здрав. Но има. Има неща изнесени в мрежата но всеки сам отбира зърното от плявата и събира две и две. _______________________ Дори малко ме съмнява, че допрем ли до статистика, може да навлезем и в други територии; ) ____ Гледам не си се разписал тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15246#entry271099 та може и да не си го видял. не че е нещо де.

Права и закони са измислени. Не казвам, че не помагат. Ама човек с човек не е равен и това си личи по акъл, крака, ръце, очи, И др. крайници И способности. Както аз не съм модератор и някак преживявам, така и тези с недъзи. Демек, който е с друга резба се съобразява с това и толкоз. Това равното е малко хартиено и не може да се гарантира. Но може да е предпоставка за други по-тежки и по-дългосрочни проблеми в обществото. И ся като се сетя за Митака, веднага се сещам и за прочутия му израз "Дай сега да видим доказателствата". Та си помислих аджеба, какви ли ще да са доказателствата за "гей". Доказателства ли показва или заявление?

Какво значи факти Южняк? По този въпрос обмен не става. Едните вярват, другите не вярват и само спорим кой попонайнаучен. Някои неща не са за наука и се четат между редовете. От всеки, на собствена отговорност. Защото са от специално значение и са покрити. В секр. секции напр. Науката се включва когато и кажат че може. Дотогава само ще гадаем. Ще гадаем: -има ли покрити факти -имаме ли достъп до тях -какво ли ще да се покрива. Може ли да се покриват извънземни - всеки сам се оправя.

Дорис, кажи къде да се цаня за писател. Мн.съм добър и производителен. Имам какво да кажа и искам да ме чуят. Имам едни 2000 поста тук, с лека редакция, хич да не е ще останат 500стр текст. Кой от кой по добър. Веднага ще ме вземат, само кажи.

Дорис, объркваш се като почнеш да спориш Най-добрите писатели са тези, които имат нещо да кажат и го правят добре. Парите идват после. Добър пример е оная с Хари Потър. Тя не е била проф. писател докато е пишела книгата. Помисли пак. Баси, не знаех че е имало прочистване по библиотеки и читалища. Писали са и глупости верно. Ама Ралин? И той ли? Кощунствено е да се претапят книги. Щом преди са били ценни - да стоят. Като паметник, но да стоят. На кой бъркат в ... очите. Ей ама всяка власт иска да прави история. И да е първа в историята. И зачерква историята. Умници.

Знаех си аз Мечо, налага ми се да избера да се съглася с теб.

Хе хе така си и мислех, ама трябваше да питам това е добро ама ти утре и чудо ще искаш... "Разконспирирах всичките" - ами може. Ама може и само така да си мислиш(както и всеки от нас де..) Имаш ли потвърждение извън твоя Ум.

Тези дни "мернах" един интересен текст. Първо, да ме извини автора му за публикацията тук. И особено за това, че ще го поорежа както си знам за да "влезе" в този форум. И второ, май ще има едно дългичко въведение. Какво е "знание"? - Информация, която получаваме от учебници, филми, интернет и пр. При възприемане на знанието, Умът отсява кое ще му е от полза, а другото го складира ... някъде. Какво е "вярата"? Не е ли и тя знание? - доверие към чуждо знание. Но също така, тя (вярата) може да предхожда знанието. Да вярвам, че мога да направя баница, въпреки че никога не съм правил и не знам, че мога да я направя. Някои приемат, (и аз вкл.) че Умът се състои от Интелект, Его, Мисъл. Интелект - проявено е само съзнанието, без мисъл за Аз. Его - проява, възприема себе си като конкретен, съзнаващ Аз. Мисъл - от Егото произлизат желанията (няма Аз > няма желание). А те са пряко свързани със сетивата. Може да се разглежда като обединител на сетивата. Включително чуства и емоции. Мисълта се намира в главата, а чуствата и емоциите - в сърцето. (Прието е, аз също го приемам, приемам и другите да не го приемат, но нека съвсем условно да го приемем в тази тема) Какво става с вярата? Някои като вярват се опитват и да разберат - включват интелекта като върховен инструмент за разграничаване и разбиране. След като разберат, вярата отпада. Други, като вярват, се опират на чуства и емоции. Хубаво им е че вярват и нямат нужда от разбиране. Така едните "контактуват" с Ума, а другите със сърцето. Когато контакта е само със сърцето (чуства и емоции) Богът остава неразбран. Ако вярата в Бог има контакт с Ума, той, Богът, ще бъде разбран. Тогава вярата ще стане излишна. Нямам нужда да вярвам, че мога да правя баница, като знам как се прави. Тези, които ги интересува (се уповават) само на чуството, често казват: "Не ме интересува какво твърдят за Бог, Аз вярвам, че го има." И са щастливи. При другия тип хора, търсещите, знанието им поражда вяра, но тя не се преживява, не поражда чуства, а обуславя ново търсене. Т.е. при този тип хора, вярата не влиза в контакт със сърцето, а остава във връзка с ума. Където е знанието. По-точно, вярата им остава във връзка с Интелекта. И той също борави със знанието. При тези хора има шанс да изгрее Разбирането и да изчезне вярата. Защото няма да имат нужда от нея. Като примера с баницата. Излиза, че вярата е нещо като интелектуален бъг... Ето още за същноста на вярата. Когато вярата се породи от знанието, тя става отделен модул. Т.е. отделя се от Ума и може да контактува с двата(или с единия от двата) съзнателни центъра - Ум (спомнете си частите) и Любов (центъра на чуства и емоции, в сърцето). Следователно вярата е знание, защото е "родена" благодарение на него, а след като се роди престава да е знание, защото се отделя от Ума. Както детето се отделя и заживявя свой живот. И е въпрос на избор от страна на човека, дале вярата му ще се закотви сред емоциите породени от контакта със сърцето и ще се превърне в източник на емоции, създаващи обусловеност. Или вярата ще продължи да контактува с Извора (Интелекта) и ще се развива в нови знания, които от своя страна отварят път за Разбирането (с което вярата изчезва). Значи: -вярата е породена от знанието, което всъщност е интелектуален процес. -отделя се от интелекта и тогава -- ако контактува само с центъра на емоциите (да не го наричам център Любов) се превръща в обусловеност. -- ако контактува с Интелекта, поражда ново знание и така докато стигне до Разбирането (с център Интелект). И тогава "умира". ---------- А Надеждата? Какво е тя. От къде се "ражда" и къде "живее"? Тя също е родена от знанието и също може дасе каже, че е като отделено "дете" в нас. Но освен с центъра на емоциите (в сърцето) тя е и в постоянна връзка със ... Самосъзнанието. (Ум, Любов и Самосъзнание са трите центъра (със съответните чакри) на съзнание в нас, но не ми се спира и на Самосъзнанието като център сега). Така докато вярата контактува с два от центровете, надеждата може да контактува и с трите. И вече идва края на въведението.... Ако използваме познатия приказен персонаж: Първата глава на змея (най-малката), се казва Вяра. Втората глава е по-голяма и се казва Надежда. А третата, най-голямата, се казва ... Истина. Какво е Истината? Тя е крайния резултат от знанието. Всеки човек живее със своята Истина и върху нея изгражда характер и мироглед. Но какво става когато другите не споделят неговия начин на мислене, неговата истина? Човекът остава неразбран и "разделен" от другите. Истината както събира, така и разделя. Ако някой започнат да убеждават други в своята Истина, а те не я възприемат, какво става? Поражда се конфликт. Дори до сблъсъци и войни. Всяка световна религия проповядва своята истина. Дори научната общност е "разделена" на различни "клонове", които защитават различна истина (теория, хипотеза). Всяка държавна власт представя пред света Истината си, с коята после задължава народа да я отстоява с цената на живота си... Това е "Змеят" на знанието с неговите три самовъзстановяващи се глави - Вярата, Надеждата и Истината. Змеят може да се убие, когато притежаваме меча на Разбирането. _______________________________ Значи тук не се отрича знанието! само се посочва как може да бъг-ляса и да се появи змея. За мен, това е изключителен текст. Ако някой има интерес, бих покоментирал доколкото мога. Но мога да уточня, че Знанието тук се разбира в неговия най-общ смисъл, според отделния човек, субективно. И нека да приемем, че т.нар. обективно знание е само частен случай на Знанието - субективното. Т.нар. обективно знание е общо за определена общност. Един вид съглашение, договореност, да приемем нещо за вярно. Но важното в случая е да знаем, че знанието се разглежда фундаментално, отнасящо се за всички, субективно. Да, важно условие за дискусия (евентуално) е всеки да участва със собственото си разбиране, а не с "чуждо знание" (цитат, вяра - доверие в чуждо знание). Бих коментирал "чуждо знание" само пречупено през моето/вашето разбиране какво (евентуално) са имали предвид). Искам да "излезем наравно" със всички утвърдени авторитети. Ти и аз (и нашето разбиране) не сме по-маловажни от който и да е с неговото разбиране. Ако някой е "взел" нечие разбиране, то би трябвало да е вече негово и да може да си го ... има (да не казвам защити или отстоява че звучи малко войнствено, а аз не искам да воюваме тук, а да мислим). И за да не "воюваме", ще помоля който смята, че темата има съществени пропуски и особено че не е според науката, нека просто не участва. Както и аз не вземам участие (сериозно) в теми, с които съществено не съм съгласен.

Vorfax, помислих си, че още едно мое писание ще потъне. А ти го изрови от предната страница Друго мен ми е интересно... с какво ще ти е полезен отговора по темата? Имаш ли си някаква собствена представа за бог, или ползваш нечия друга? Или комбинираш? Като пишеш "Бог" какво имаш предвид? дори и да не е съвсем конкретно.. петото мнение: Мн. ме кефи като видя разсъждения и съответно въпроси. ...Мн.сложно ми е да изведа дереджето, както го разбирам, относно ние и бог. Значи някой, ("простосмъртен" щото Бог и в частност Христос не е писал лично, това което ние четем), е писал, че бог е всемогъщ и вечен. Дали това, което той е разбрал или усетил или видял, не е просто много могъщо, но все пак да не е ВСЕмогъщо. Аз също си мислех, че тати е всемогъщ... преди бая време. Пък и какво значи ВСЕмогъщо? Та ние можем ли да обозрем всичкото ВСЕ-, та да можем да се изкажем? "съществува състояние в което не го прави" това според мен е т.нар. проявление. Както аз съм си тъпичък, просто не винаги го проявявам. Или "силничък". и пр. Има или няма проявление, става дума за едно и също нещо. Та, може да реши да "пасува" (да не се проявява"), но не може да реши да не е Бог. Както и аз не мога да реша да не съм човек(нещо доста по-елементарно, дакажем).

Митак, я вземи дефинирай тъпия въпрос. Щото казваш, децата не задават тъпи въпроси. Що тогава възрастните да задават? Как разбираш кой въпрос е тъп? Наистина добре стана с тази тема. Повечето тук имат малко или повече способност за боравене с думи. Не, не визирам никой. И когато имаме афинитет (или обратното) към нещо, много се стараем да го изявим и то да звучи научно, обективно. То е субективно, та дрънка, ама искаме да си изкараме мнението научно. Често когато ни опонират в такива случаи сме много склонни към квалификации. Често и лични. Най-често в полит-философ-религ. теми. Това става и защото ползваме обективно звучащ термин, но силно "зареден" със отношение. И не си даваме сметка в какъв смисъл точно ползваме думичката. "Излъчваме" смисъла(посланието) и дори лъжем себе си, че сме обективни. Щото повечето усещат някакво противоречие(в изказа си), но гледат някак да го скрият. Дилемата е от рода: може да не е правилно(дори според тях) но така ми харесва. И често харесването се облича в обективни думи та да излезе като обективност. Тя издиша отвсякъде, но харесването някак я подхранва. И ако се оспори обективното, харесващия се включва в защита. Щото най-често защитава нещо дълбоко в себе си - мироглед, идеали, религия, принципи и пр. И те са си ОК, просто не са и не могат да са обективни.

Или накратко, зависи кой нарича/определя героя като такъв. И с какъв мотив.

Ние може да се смятаме за възрастни, но в някои аспекти, като неразбиране на нещо, може да сме на ниво деца. "Тъп" е нещо сравнително. Ако приемем че задаващия въпроса е искрен (като дете), то това ще означава, че човека не знае/разбира и ... пита. Със наличните си способности. Ако някой пита "как водата се състои от водород и кислород, пък е течна" (напр.) То на мен и на Митака, ще е ясно, че човека хабер си няма от ... За Митака това може да е тъп въпрос, но за човека да не е. Щото толкова знае/разбира. И не му стига да се усети, че не му е мястото, евентуално. Та за мен тъп въпрос, във този форум, е ако дискусията е на добро ниво и някой зададе въпрос, който връща дискусията много назад. Напр. се пише за ароматни въглеводороди, а някой пита какво е въглерод. Човека може да е искрен, но се губи "инерцията" на темата ако трябва да му се отговори. Но във философия и религия нещата не са като в точните науки. Има много защита на едно или друго. Има много "свещени" книги и тълкуватели. А писанията са и противоречиви и нееднозначни И кашата е пълна. А ако има Нещо, то трябва да е общо за всички. А там най-рядко се пише познавателно. Напр. "Тук пише това, там пише онова, какво са имали предвид, дали е така" и пр. Или " Аз смятам, че това е така и така и оня е имал предвид това и това." Малко отклонение. Във неточнонаучните раздели, често спорим като деца. Дали ракетата работи с бензин или с нафта. А кой може да им отговори? На най-високо ниво, някой спец по ракетни двигатели. Какво означава нова за нас като възрастни? Да срещнем, спеца И да го раз-познаем като такъв, да подходим с необходимото доверие към него. А можем ли във всяка ситуация да го разпознаем? Да се абстрахираме, че пише във форум или се напива като прасе и да "слушаме" САМО по нашата тема. Затова смятам, че христос и сега да се появи и да си отвори устата, пак ще го разпнем. Щото "къв е тоя с бозата и баничката"? А това може да е 20-на годишен "келеш". Много лесно можем да го пренебрегнем. Та ако първо трябва да повярваме в него, то следващия въпрос пред нас ще е "как ще го разпозная ако го срещна?" Ами трябва да си чел И рабрал някои работи. И усетил разни работи (опит). Иначе ще си размахваш библията или корана или Книгата. И тука и оттатък. За да разпознаем спеца, трябва сме способни да разберем какво ни говори. Тогава няма да имаме нужда от доверието, то ще си е ясно че човека знае повече от нас. То си е същото и в точните раздели де. Но там по трудно се разбира ако твърдим нещо вярно без да го разбираме. От познавателна гл.т. няма значение колко хора подкрепят! И колко са свещени книгите. Та сам по себе си няма тъп въпрос. Но ако го сравним с нещо, с нас си напр. щото сме голямата работа; или с нивото на дискусията - ами има тъпички въпроси. Но споменавайки квалификация като "тъп", означава, че слагаме себе си отгоре, имаме се за ПО-, на-лагаме се. По ненаучен и непознавателен начин. А правилния отговор на тъп въпрос... ами също ще изглежда тъпичко. Но отговора ще е според човека. Ако приемем, че питащия е с по ниско ниво на знания. Или самочуствие. Въпроса е, с отговора, на питащия да му стане ясно и да не задава пак въпроса си. Не всеки път става, но често си струва да се опита. Често не е лесно да се "слезе" до нивото на питащия, за да му се даде отговор във неговите възможности да го приеме. Няма лошо в това. И това, за мен, е добра цел на подобен форум. Предполагам всеки е бил свидетел и на обратното - въпроса си е ОК, но този който го определя като тъп не го дооценя. Т.е. той е под нивото на въпроса, който определя като тъп. Пиша по принцип, на всеки се е случвало, да не вземе някой да се върже. Затова аз много внимавам с квалификациите си. Не че не съм го правил и не са ми сочели правилата. Убеден съм, че с нищо не помагат(квалификациите). Има по-добри подходи. Но трябва да се владеят. Да се владее тази "сила". Ще перефразирам един древен текст: "Словото е остра сабя но не мога да я сграбя в десница мъжка щото братко, няма дръжка" Хубава тема Митак! Тези неща е хубаво да се излагат и разнищват.

Да се вярва на първото изречение, не е ограмотяване, а индоктринация. Не е и мислене. Ето изречението - така е, не мисли. Това може и да е яснота. но дали е така? Няма яснота докато няма разбиране. Но може да има вяра. Което си е друга попара. А за да има разбиране, не може да няма въпроси. Проблема е, че се разглежда с понятията от традиционните религии, които според мен са пообъркани. Най-малкото са нееднозначни. Казуса на vorvfax, го разглеждам така: Знаем, че всеки човек си има свои представи за бързо, бавно, силно, слабо, вечно, свободно и пр. Ако визираме изречението "В началото бе бог", то първата ми работа е да си задам въпроса този който го е писал до къде му е стигала представата за начало. И после, до къде му е стигала представата за бог. Но затова пък аз трябва да имам някаква представа за бог. Ама дали пък и тя е адекватна? Често даваме за пример "пещерняците", че обожествявали природни явления. Сега ние ги познаваме и ползваме. Така ние за тях сме с ранг на богоравни. Но ние знаем (или поне се досещаме) че има неща, които не разбираме. Макар и да не им се кланяме. А човека не е само материята и енергията познати на науката. Мое виждане. Центровете на "енергиите", които смятам че ги има в човек, са описани в разни писания, древни и съвременни. Някъде са обожествени. Сещате ли се за гравитацията. А за йерархичноста? Първо земята, после слънцето и т.н. Кое е "центъра" в нас, с който я "приемаме" - материалното тяло. Може ли ума ни да има съответно "поле", с "център". Ама не ми се пише. То и да пиша, каква ли файда.

Кантина Банд http://m.youtube.com/results?q=cantina%20band&oq=cantina%20&gs_l=youtube-reduced.1.0.0l4.35723.151742.0.155506.5.5.0.0.0.0.891.2726.5-3j1.4.0...0.0...1ac.1.5.youtube-reduced.lDIJG9NVC-g#/watch?v=gNi2oxH37vo

Митак, и тухлата и науката са продукт на човека. Ако човека в един момент изчезне, кое ще остане. Човека е с особен да създава разни работи като тухли и наука. Но кое би останало да съществува ако човек се гътне евентуално. Питах за съществуване, не за "раждане".

Не е ли науката, систематизираното разбиране на човека за света? Разбирането може правилно да отразява действителноста, но обект ли е? Може ли разбирането на човек да съществува независимо от човек? Като тухлата напр, тя и без човек ще си съществува.

Чета с интерес темата. Нищо че е ОТ. Ние първо сме хора и после учени и пр. Т.е. физикът се занимава с физика, но като човек е нормално да го интересуват и филосовски проблеми. Няма нужда да противопоставяме едното на другото. Или простичко, човека в нас първо се интересува и философски (човек, свят и пр). Това е голямото, фундамента. Научната специализация е само аспект на големия фундамент. Частен случай. Който в случая с физиката е доста напреднал. Нормално е да имаме интереси надхвърлящи постигнатото от науката. И това ни най-малко не я подценява. За мен, философията съдържа всички науки. Не само че навремето са произлезли от нея. Ако се абстрахираме от сегашната среда (култура, идеология, икономика (пари) и пр.) и останем само със способноста си да наблюдаваме и мислим, пак ще създадем всички науки защото ще си задаваме въпроси (или ще ни се наложи да правим нещо). Имам чуството, че сега знаем много повече по отделни дисциплини и по-малко навързваме голямата картина (където са философски и религиозни въпроси). И това се отразява в обществото. Напълно споделям виждането на Южняк за намалялата духовност. Виждам в споделените цитати, че хората (в случая известни и уважавани учени) не вярват в персонализиран бог(като христос или буда) а в нещо по-голямо. Това голямото няма как да се вмести в популярните религии (с персонифизирани богове или пророци). Бог нито си играе на зарове, нито дели наши от ваши. Ако го има. Както гравитацията не избира, просто е, и ние само можем да се съобразяваме с нея. Ако я познаваме. Но винаги ще остават въпроси. Въпросите не идват от нещо познато. Те винаги идват от непознатото. Но познатото е някак като повод. Някак, нещо от нас, "приема" нещо от непознатото и го формулира като въпрос. Въпросите, възникващи в нас (и като учени) винаги идват от "горе" от непознатото. И това горе е много относително, според човека. Но кое е най-голямото "горе"? Кой ще е последния въпрос, от най-"високото" "място"?

Аз пък си мисля защо толкова се "нагряват" подобни теми. За мен е ясно, че тезите изложени тук са си индивидуални. Базирани на различна степен на възприятие за достоверност. Това са си убеждения. И понеже няма доказателства, никой не е длъжен да възприема нечия теза. Аз разбирам логиката на Митака и на Галахад, но си имам моя. И не виждам проблем. За мен е жалко, че не се позволява развитието на някаква теза. Колкото и абсурдно да звучи. Науката си е наука и борави с доказателства, а това са си възгледи, убеждения. Та аз ако погледна историята с логиката си на физик, ми то само тези и хипотези. За една огромна част от историята важи "приема се това и това защото се приема онова и другото". Доказателства почти няма. Да не ми се сърдят колегите, историята ми е интересна. Просто не можем да смесваме физика с история. И най-важното, нека всеки си има възгледите. Ако реши да ги сподели - да го направи, какъв е проблема. Дори и да се отвори нов раздел за възгледи.