Пандора

Разбира се, че не става въпрос за всички приказки, например като басни и други умотворения, които естествено се разпространяват на един континент, особено пък след постепенното ограмотяване на населението. Разглеждат се приказки със странни мотиви - например различни истории за принцесата и принца, където принцесата е или болна или заспала или нещо друго, юнакът /подобно на Херкулес/ трябва да извърши ред геройства и премине през някакви препядствия и накрая всичко завършва все със свадба. Дори и като прочетеш най-обикновен етнографски запис на български свадби, пък вероятно и на други народи и може да дойдеш например до идеята, че това са древни обряди свадбени например. Четох една ингушка приказка. Там накратко се случва следното: Някаква огромна птица отвлича момичето в свойто гнездо, някъде много високо и нейния любим за да стигне до нея и я спаси се скрива в мъртъв кон, птицата го издига като храна. Така момчето стига до гнездото и спасява момичето. Първото нещо което ми дойде на ум беше за троянския кон в Илиада , но ако се размисли човек може да му дойдат различни идеи - например за Орфей и Евридика, слизане в долния или качване в горния свят и други.

Аз имам други предположения :). При златната ябълка, важен е не плодът, а опазването и преодоляването на страха, тоест проява на определени качества. Красавицата и звяра си е направо наше момиче откраднато от Змей /тук има много приказки и на други народи/ Ако бяха насила я дали щяха да се радват, не да я спасяват. Просто най-модерният вариант е загубил връзка с първоизточника. При вълкът има също варианти на анализ / отново поглъщане, спасение и излизане от корема живи и здрави /.

Приликите понякога не само в приказките, но и в епосите са доста съществени, но трябва да се прочетат доста материали, с един два примера, трудно ще те убедя . Но примера с инициацията и приемането на юношата в мъжкото общество е обичай характерен за всички народи до модерната епоха, макар и много видоизменян. И нищо чудно, такъв един масов обичай да породи приказки край огъня

От една страна, целият род на Кеан/Реан бил избит, от друга - има потомци. Наистина вероятно става някакво объркване с Атиловия период на заселване на различни народи и българи също. Все пак за всички тези братя на Борис и Симеон споменати в Чивидалското евангелие ние не знаем нищо, нито въобще за практиката с какво се занимават /управляват/ въобще братята на царя. Така, че според мен както на север от Дунав, така и в Панония би могло да има родови български земи, номинално автономни

Може да се помисли тук за проследяване на миграцията на популациите по разпространението на точни конкретни мотиви. Друго направление на разсъжденията е, дали в някои митове не са обозначени конкретни исторически събития. Все пак, ако сменяш религията или обрядът, това се случва в определен исторически момент, при конкретни обстоятелства и си е историческо събитие.

Никой не отрича, че една приказка би могла да бъде разпространена при контакти между народите, въпросът е какво първоначално е породило нейното създаване. Друга страна на въпроса е, че според мен много о обичайни практики и ритуали се разпространяват с миграцията на древния човек, така че мотиви на епоси и приказки могат да се срещнат при различни народи , макар и в променен вид. Например Проп търси обичайни практики, запазени при племена все още живеещи при първобитни условия и ги сравнява с някои мотиви на приказки /темата за змееборецът/ и намира прилика. Така решава, че там където обичаят съществува няма приказка, защото ритуалът се извършва, а при цивилизованите народи, които нееднократно са променяли вярванията и най-вече с християнство/ ислям тези ритуали отдавна са прекратени и превърнати в приказка. "ГЛАВ А VI I Лучше всего этот обряд зафиксирован на океанийских островах. В бывшей Германской Новой Гвинее для обрезания строился специальный дом. «Он должен представлять чудовище Барлум, поглощающее мальчиков» (Schurtz 224). Из материалов Невер- мана мы знаем, что это чудовище, названное здесь Барлум, имеет форму змеи. «Проглатывание неофита Барлумом не только слу- жит басней для рассказывания женщинам, здесь неофиты дейст- вительно должны войти в условное изображение его. Это — дом обрезания, которому ябим (племя) придают форму чудовища». Верхняя балка представляет собой пальму, корни или листья изображают волосы. «Пасть или вход в хижину закрыт плетенкой из кокосовых листьев и пестро раскрашен. К „хвосту" хижина становится все уке и ниже. П^оглатыванье символизируется тем, что неофитов вносят в ,,чрево', в то время как раздается голос Барлума». В других местах они входят сами. Животное их про- глатывает и выхаркивает. Проглатыванье и изверганье маркиру- ются в очень разнообразных формах. Неофиты, например, сами должны плести хижину-животное изнутри. Окончив ее, они сами себя оплели, они в желудке. Или строится помост, наверху стоит распорядитель обряда. Под ним проходят неофиты. При при- ближении каждого из них он делает вид, что он глотает, давится. Он пьет глоток из чаши, сделанной из кокосового ореха. Затем он делает вид, что его тошнит, и он обрызгивает водой мальчиков (Nevermann 1933, 24, 40, 56). На Сераме (Океания) посвящае- мого ночью через отверстие, имеющее форму разинутой кроко- диловой пасти или казуарова клюва, бросают в дом. О юноше го- ворят, что его проглотил дьявол (Frobenius 18986, 198). «В неко- торых местах Квинсленда рев трещоток якобы исходит от магов, которые его издают, проглатывая мальчиков и извергая их юно- шами». «Женщины Квинсленда думают, что звук трещоток про- изводится ящерицами, проглатывающими мальчиков и возвра- щающими их юношами» (Webster 99). В Сенегамбии юношей проглатывает Ноччеу, который держит их некоторое время в сво- ем брюхе, а затем вновь возвращает на свет (Frobenius 18986, 199). В Африке (поро) «непосвященные думают, что великое чу- довище проглатывает мальчиков, а умершие от ран, полагают они, остались в желудке чудовища» (Loeb). .... Мотив змееборства развился из мотива поглощения. Первона-_ чально погл<эщение представляло собой обряд, производившийся во время посвящения. Этот обряд давал.юноще или будущему" шаману магические способности. Отражением этих представле- ний в сказке являются, с Одной стороны, драгоценные камни, на- ходимые в голове или чреве змея, с другой стороны — приобре- тение "знания языка животных.... В дальнейшем это отпадает, не развивается..,Поглощение уже не испытывается как благо, ^.про- исходит случайно.-Связь с обрядами теряется. Вносится новый момент, момент перемещения героя внутри желудка поглотите- ля. На этой стадии появляются утилитарные моменты^ сердце или печень поглотителя отрезаются и употребляются в пищу. В дальнейшем .мифы осложняются внесением второго лица: один поглощается, другой освобождает его, бросаясь в ту же пасть .и терзая поглотителя изнутри. Перемещение внутри змея на этой стадии отпадает. ...."

Но пък конят в някои времена е жертвено животно и връзка с горния свят.

Ако правилно разбирам, това изследване анализира приказки разпространени в Европа и не ги сравнява с приказки от други континенти ?

Има много изследвания и анализи на приказките. Всеки автор върви по свой път на разсъждение. Например има такива предположения за връзка между мит - ритуал /обичай , езически/ - приказка. Когато по някаква причина един ритуал престава да бъде практикуван от общността /бива заменен с друг например/ митът се превръща в приказка. Така най-древните и най-рано отпаднали ритуали най-рано ще се превърнат в приказки. Така, че според мен подобно датиране има резон. Вероятно има много други подобни тълкувания.

Не е ли мотивация за селяните да воюват за земята, която ги храни ? Националната държава е система на организация на обществото и като всяка система възниква когато се появява необходимост за това и ще изчезне / защото всяко нещо което има начало, вероятно има и край / , когато нейната полезност за цялата общност / не за капитала или малка част от елита/ се изчерпат. Тоест, когато тя е пречка за развитието на човешката цивилизация. Но не и когато е пречка за нечий частен интерес. Цивилизационната криза, която тече в момента безспорно поставя някои въпроси. Проблемът обаче е, че културно дори вътре в Европа има доста различия, а извън Европа културните разлики са още по-големи и не виждам изобщо скоро те да могат да бъдат уеднаквени. Има доста примери от миналото, които могат да се разгледат. Например и исляма и християнството са глобалистични религии, чийто стремеж е да обединят много етноси и да заличат различията между тях, но не виждам особен резултат за 2000 години.

Интересен материал за калушарите. Във видеото от с.Черковица, танцът най-много ми прилича на заклинание придружено с танц. Не съм много сигурна, но в албанския "калу" означава "кон". Шаманите също основно се занимават с лечителство, прогонване на лоши сили.

В известна степен е така. Но и от народа зависи да наложи своя интерес. Историята/като наука/ трябва да бъде подчинена на истината Не мисля обаче, че тя трябва да бъде подчинена на идеология или да произлиза от нея. Идеологиите и в бъдеще ще се менят, но не виждам какъв е проблемът да се казва максимално истината доколкото ни е известна. Бъдещето си можем да променим, но миналото да нагласяме е най-малкото глупава, защото винаги ще дойде мигът на истината. Конституцията е Обществен договор на две страни, едната от които е народът, /за което имам чуството че нашият народ дори и не подозира/ и като такава страна съзнателно трябва да наложи принципи, които да го защитават и развиват. И на мен съвременните явления не ми харесват, те не се случват само в България, а навсякъде. Дори ми се струва, че другаде са стигнали доста по-далеч. Смятам, че имаме възможност да пресечем това което не ни харесва и да строим на нова , чисто българска основа. Въпрос на осъзнаване, организация и въздействие.

Едва ли работата "на парче" ще ни свърши работа. Но авторът е прав - няма кой друг освен нас самите да запознае света с нашата собствена история и визията, която ние имаме за нея. За да се случи това, трябва в "институциите" да работят хора със собствен поглед и мисъл, мъжество да ги отстояват, а не да се чудят от коя чужда директива - брюкселска, московска, турска да препишат нещо за 20 000 сребърника.

И все пак в периода 13-14 век патриотизмът и мотивацията за защита на вече заселени и облагородени земи вече не са така силни. Възможно е роля да играе в това идеологията, тоест религията. Въобще християнството нито на запад, нито на изток не съдейства за трайно обединение или поне в решаващи моменти за потискане на някакви национални различия. Османската армия, ако може така да се каже "осиновява и възпитава", тоест фанатизира своята армия, състояща се от роби. Европейските и в това число и балканските армии освен че са "благоросници" и наемници и като такива не са длъжни никому и постоянно сменят "направлението" където ги изпрати частния интерес. Възможно е наистина духът да е по-важен от професионализма, техниката и прочие други елементи. И понеже се спори за исляма, дали е агресивна религия или не, възможно е агресивният елемент в нея да е определено насочен във възпитанието на войника, но в останалите области на живота да се представят предимно приемливите постулати на религията. Така една империя би привлякла разнородно и в религиозен смисъл население, но пък също съдържа в себе си тлеещо противоречие, което в крайна сметка и слага край на държавата.

По нататък в апокрифния летопис се съобщава "16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина. " Според мен всички тези жития и апокрифи трябва да се четат малко между редовете. Първо зависи какво мислят пишещия ,а след него и преписващите. В избрания цитат имаме определение "праведната Теодора", а също и градеж на църкви. Това според мен определено е показано отношение към конкретния цар или маркиране на конкретна политика и реалност. Освен това богомилите нямат църква, не строят храмове и няма как един цар да покаже симпатия или принадлежност, тя по-скоро е невидима. Освен това царят е политическо лице, което се съобразява с определена идеология. Единствената открита политическа борба на българските царе по отношение на православната църква е добиването на независима българска църква и постоянния инструмент за това - уния. Любопитното е, че в това отношение според мен и сред българските духовници се проявяват привърженици или противници на унията . Въпросът за Самуил, Комитопулите и въобще за конкретното време е дали е имало опит въобще да се издигне за държавна религия една ерес, което би било крайно смело и изглежда безумно с оглед и на крайно несигурното положение на държавата в дадения период. Иначе българските и въобще балканските царе гледат малко през пръсти на това, че по земите им се разпространява ерес. Само Босна успява дори да издигне ерестта в държавна религия.

В един текст срещнах съобщение за албанско сказание в което :" имя Владимира стоит рядом с формой Соssаrа (в легенде об албанском святом Иоанне- Владимире). Эта Соssаrа выдана замуж за Владимира; Влади- мир живёт с ней, как брат с сестрой, а не как с женой; Соssаrа обижена, она жалуется брату, и тот воюет с Владимиром" За съжаление не мога да преценя от къде е взето това твърдение. Оказва се, че албанците почитат Иван Владимир и е възможно дори в някои аспекти техните разкази да се различават от сръбските например. "Императоръ Василий, който въ онова врѣме плѣнилъ и покорявалъ българскитѣ и сърбскитѣ страни, поискалъ да влѣзе и въ царството на Иоанна, който въорѫженъ съ благодатьта Божия и съдруженъ отъ войската си, посрѣщнѫлъ Гърцитѣ и ги повърнѫлъ надирѣ. Той ги побѣдилъ и станѫлъ господарь на всичка България, Сърбия, Иллирия и Албания. Но при завръщанието си въ Албания, шурей му нашелъ врѣме и, като вървѣли по пѫтя, извадилъ саблята си и замахнѫлъ да му отсѣче главата. Но напраздно, не успѣлъ. Св. Иоаннъ се обърнѫлъ, далъ му собственната си сабля и му казалъ: „вземи и, въ името на истината и православието, отсѣчи ми главата; готовъ съмъ, като Исаака и Авела, да станѫ жъртва за вѣрата въ Христа". Немилостивиятъ взелъ царската сабля, замахнѫлъ и обезглавилъ Св. Иоанна...." Според мен като цяло православната църква като че ли няма много интерес да разкрива дали някой цар е бил склонен към богомилите или не, за това и всички те са следовници на православието. Обаче според логигата различната конфесия винаги спомага за независимостта на народа и като се има предвид, че богомилството тъй или иначе се разпространява и по тия земи, а сведения за избити и гонени богомили няма, трудно е да се каже кой какво подкрепя и срещу кого.

Възможно ли е да се приведе по пълен цитат на оригиналния текст за да тълкуваме контекста. Ако крепостта се нарича "Матора" тоест Мадара, и от това име не може да се произведе Мъдъра или Мыдра, значи има друг обект, който ако правилно разбирам от граматическите особености е по-малък и конкретен от област. Може да бъде не крепост , а населен пункт, но в такъв случай "мыдра" може да е част от името и да означава различни неща като приведените "баня", "брод" или друго. Възможно ли е да са разменени местата на съгласните "д" и "р" ?

Има много силни думи в текста.

А то повечето тук разписали се, все талибани отбрани, само правилния дрескод ви липсва :). От цялото това словоблудство на мен, като пълен лаик, досега не ми е станало ясно каква е съществената разлика между различните варианти за клетите камъни и каква участ би ги споходила. Нещо много характерно за българските дискусии като цяло.

Ако името на града се споменава на гръцки началото на 9 в. 801 - 822, малко преди възникването на Преслав, такава версия едва ли е възможна Възможно е да има някакъв прастар корен "пли" свързан с водоеми, дали е само славянски е друг въпрос. В лезгинският речник има следното: ПЛИ пли (сказочное существо, которое якобы налагало запрет на водоёмы, мельницы, леса и т. п. с тем, чтобы за пользование ими брать тяжёлую дань с местных жителей).

Да - на чужди - и реакция и следствие

Ами нашата работа няма кой друг да я свърши...

Когато един народ желае да се отдели от държавата от която е част и да се самоуправлява автохтонноста е винаги желан довод. Просто много хора объркват понятието и какво точно означава то. В случая с българите е достатъчно да се позовем на това, че българският народ вече е имал две независими държави. Въобще няма нужда да се ходи в дълбоката древност. Друг въпрос е, че фанариотската политика вменява непрекъснато малоценност като изтъква елинизма носител на висша култура. Оттам и според мен се появява някакво желание за наша "висша " култура , а пътя до златни тракийски маски и гробници е малък. Българският народ отдавна вече е автохтонен /като се има предвид че всеки става автохтонен в един момент/, създател на държави, имащ влияние в балканската политика в миналото. Достатъчно е Паисий да ни припомни това. А оттам вече чия култура и държава е уж по-висша са празни приказки според мен. Гърците може много да приказват, че те са дали всичко, но ние всички знаем, че преди тях е имало други, както и преди нас. Въпросът според мен тук също и, че до буржоазните революции никой не пише история на народа, пишат се истории само на държавите и царете. Така, че историята на Европа все още се изследва и пише включително и чрез генетични изследвания.

Да. Плиска біла