Пандора

Разумът повелява едно, сърцето - друго.

Ще сложа + на тази басня с допълнението, магарето пет години ще оглася "истината" за синята трева. Генерално на темата и въпросът на Атом - "Какво искаме ? " ще отговоря така: Преди всичко искаме истината. Тя обаче не касае единствено един период тоталитарно управление. Тя касае цялата история от Съединението през всички войни и решения на Великите сили. Тоест ние не искаме само македонците да признаят нещо, искаме цяла Европа да го признае. И то е, че принципът на равновесието донесе на Балканите агресия и несправедливост. Това е едно идеалистично и невъзможно поне засега искане. Прагматично може да поискаме да спрат с омразата и да започнем добросъседски отношения. Другият много важен въпрос, на който според мен много хора не знаят отговора е : наистина ли искаме да съществува македонска нация в бъдеще, ако се определи начална дата за нейното начеване. Ако не си изясним този въпрос, който и да дойде на власт ще е предател щом признае македонския език. Тоест въпросът е дали и ние сме готови да направим исторически компромис. От друга страна не виждам как ще протакаме до безкрай, защото ако им пречим да влязат в ЕС те ще имат нов повод за омраза. И все пак аз мисля, че поне темата за общата история, може да бъде завършена и да даде начало на нещо ново.

Има и други версии: от славянски strgun (кожар) прабългарски estrogin käpe, estrigim küpe - кожена броня Праславянските стрегти - да бдиш, да пазиш, да присъстваш , stregom, strägom - стража. The Proto-Slavic stregti – to watch, to guard, present participle stregom, strägom – a guard post. /Ondruš, Ondruš (2002). Odtajnené trezory slov II. Martin: Matica slovenská. p. 222. ISBN 80-7090-659-6.

Да, съгласна съм. За себе си по отношение на начална дата, аз изхождам от принципа - независима държава, международно призната / или от съседите/ с договор. Но самото създаване е процес безпорно.

Не мога съвсем да се съглася с това. Източниците / на другите - гърците/ дават все пак някакво определение, дори и за произход, дори и все пак да им нямаме доверие. В началото винаги е някакъв род, около него се събират клиентски племена и родове в съюз. Дори в различните съюзи, различни родове вземат връх един след друг. Това е историята на всички народи. Никъде няма хомогенност - Аварски каганат, Унгария - всички наследяват територия с живеещо там население. Имаме изходна точка - държавата на Кубрат - първият съюз, който се образува около род Дуло. Не е по-различно от историята на кой да е друг народ в Европа. Единственият проблем за мен е че нямаме домашни източници и повече текстове на оригиналния език. Историята като начало е разказ. Ние този разказ за Дунавска България го имаме. Оттам нататък започват научните спорове, които наистина са започнати заради политически спекулации. За това и смятам, че в учебниците до средното ниво те нямат място - само разказ и точни цитати по източниците, чиста археология, етнография.

Ето едно предположение като алтернатива:

Общественото мнение не може съсвем да игнорира науката. Според мен научните изследвания не пречат въобще на постулата " наследници на прабългари, славяни и траки". Всички факти говорят за това - съобщения в източниците, археология, език, а сега вече и генетични изследвания. Когато са дошли българите и са образували държава, завареното население е включено в нея, независимо какво самосъзнание има то. Източниците говорят за включване на славянскоговорящи племена, държавният език след 10 век е славянски. Постулатът си е съвсем наред. Науката спори единствено за същността на понятията "траки", "славяни" и "прабългари". Ето един спорен въпрос за мен. Херодот включва племената от обширна територия и ги описва като еднакви по обичай. От това твърдение се заключава, че траките обхващат една голяма територия и се приема, че езикът на тези племена е един и същ. Същото важи и за скитите и сарматите. Генетиката точно обаче показа, че културите и племената са обединени от общи практики, но това не означава, че имат един и същ произход, съответно и език. Аз лично чакам науката, а също и общественото мнение да коригира становището си по този въпрос.

Определено граматиката е особено важна, за да се определят черти или произхода на един език. За да се анализират по граматически особености езици е нужно да се познават изцяло тези езици. Което е огромен труд. И само с четене на речници не се получава.

"Больше того, после того как представление о родстве древних языков Европы с санскритом стало уже всеобщим, появилась даже некоторая утрированная идеализация санскрита. Санскрит стали представлять как язык всех наших общих предков, а все остальные европейские языки — как разную степень его порчи. Потребовались немалые усилия лингвистов XIX века, чтобы прийти к выводу об ошибочности этой гипотезы, то есть понять, что всё-таки в некоторых отношениях санскрит не равен праязыку всех индоевропейцев. Что в некоторых отношениях, скажем, древнегреческий язык сохраняет более древнее состояние, чем санскрит. Это было сенсацией середины XIX века, которая тоже постепенно была принята лингвистической наукой. И сейчас прекрасно известно, что всё-таки санскрит — это просто одна из ветвей индоевропейских языков; он не более праязык, чем любой другой известный нам язык, а настоящий праязык индоевропейцев в подлинном своем виде ни в каких письменных документах не сохранился. И вообще этот праязык на несколько тысяч лет глубже во времени, чем любой самый древний письменный памятник, которым мы располагаем. А все индоевропейские языки к моменту, от которого до нас доходят какие бы то ни было памятники, уже прошли даже не несколько веков, а несколько тысячелетий развития от общего праязыка." "Санскрит и сейчас продолжает играть роль некоторого эталона. Но часто используется, к сожалению, также и в рассуждениях вовсе непрофессиональных и лингвистически малограмотных. В частности, в нынешней квазипатриотической литературе вы найдете сколько угодно заявлений, иногда совсем грубых, типа того, что санскрит — это древнерусский язык. Или что древнерусский язык получился прямо из санскрита. Наконец, у некоторых из таких сочинителей уже санскрит получился из древнерусского. Чтобы картина была более полной, скажу, что держал в руках также книгу, где то же самое утверждалось про украинский: что санскрит — это древнеукраинский язык. Наверное, есть и какие-то другие претенденты, просто у меня большого ассортимента книг такого рода не было. К сожалению, ассортимент этот в действительности велик, и я очень хочу предупредить молодое поколение, чтобы вы на такие глупости слишком легко не поддавались. " https://elementy.ru/nauchno-populyarnaya_biblioteka/431350

Да, разбира се, но тогава не е "булгаризъм", ако ако се приеме,че думата отразява преекспониране на ролята на един етнос.

За купуване - всякакви неща могат да се купят. Иначе няма как учени да имат интерес. И все пак се пръкват споменавания - като това за Куликовската битка, защото тя е една от най-обсъжданите теми, събуждащи фантазията на лаиците. Като хвърлих бегло око на двете части от Нариман тарихи, видях, че там има много повече епизоди и препратки към историята на Дунавска България, отколкото в Джагфар тарихи. Що се отнася до историята на княжеството Булгар на Волга - епизоди в руските летописи има, така, че погледът на руснаците е по-различен от нашия. Що се отнася до татарите - за какво им е "булгаризъм" ? Винаги съм смятала, че руснаците имат повече полза - Татарстан е може би най-опониращата република в РФ.

Руснаците коментират въпросното произведение главно заради Куликовската битка. Така и не разбирам дали в Русия е издадена Нариман тарихы. "Вот с «Нариман тарихы» все интереснее. Текст ее до сих пор, насколько я знаю, не издан, так что вынужден пользоваться пересказом из упомянутой выше книги{106}." https://history.wikireading.ru/105807

Ето няколко откъса от петата част

Намерих книгите но са българско издание - издателски дом "Огледало" https://vk.com/wall-43837739?offset=2500 В четвъртата част се споменава Никифор ІІ Фока на стр.. 35

Още откъси от руския текст: "Все были поражени зтим, но деятельньш царь, скучавший иа подобымх мероприятиях, наоборот, приятно развлекся и поощрил Аскал а подарком. Вдохновленным зтим Аскал организовал из своих людей цельш хор, който часто вьютупает перед царем, на пирах и праздниках. Менгерцм [мингрели] исполняют булгарские, менгерские, гурджийские [грузинские] и арьякские [армянские] песни, которьле царь очень любит." "Из городов етого бейлика отмечу Яна Кира на Мадж-Ара, на полпути из Улуг-Хазара в Яна Саидугач, който назвали так переселены из базинской Кирм, Кыр-Бургас [Грозни] на реке Сунджа, Татра-Кала [Н. Джулат], Сарьш, Барьш и Капкай на реке Тирек [„Бистрый Поток", Терек],"

Очевидно въпросното нещо разпространява въпросният форум. Ето един откъс от текста на руски език: "Севернее Урал находится горы Сибердаг [„Небесные Горы], которые тянутся от реки Алусава [„Сливовая Река"], на которой находится город Алусина или Иджа-лукан [„Город Райских Слив", Сливен], до приморской равнини Джарьшджак. В Сибердаг, който много хора наричат Себердаг [,,Гора(даг) булгар-себеров"], проживают булгары себери, составляющие и гарнизони разположеных там крепостен. Они до сих пор сохраняют джим-йолиг [„тенгрианство"; йолиг - любая доисламская вера] и при общем почитании Тангра [Бога], почитают еще и каких-нибудь своих [неразборчивое слово] дивов [„духов"], одни - Мар или Мая [алп Солнца], другие - Ай [Луна], трети - Субан [алп любви, потенции, урожая, жизни, весны, силы и т.д.], четвертью - Авлардиу или Авардиу [алп охоти Апсати Алабуга] и прочим. Поклонники Мара назвали свою крепость Маркел [„город Мара"], поклонники Ай, то есть айдосцы [„айтос" - „по­клонник (дос, дуе) Луна (ай)"] назвали свою крепость Айдос, поклонники Сабана назвали свою крепость Сабан, поклонники Авардиу назвали свою крепость Авардия [Пардия]." И българското съответствие: " Северно от Урал се намират хълмовете Сибардаг (Небесните планини), които се простират от река Алусива (Сливовата река), на която се намира град Алусива или Иджалукан (Градът на Райските сливи, Сливен) до приморската равнина Джаръмджак... В Събардаг, който е наричан от мнозина Себердаг (Планината на себерите) живеят себери и от тях са съставени и гарнизоните на разположените там крепости. До днес те съхраняват джим-йолъг (тенгрианството; йолъг е всяка доислямска вяра) и при общото почитане на Тангра (Бог) се кланят и на още някакви свои дивове (духове); едни - на Мар или Май (алп на Слънцето), други - на Ай (Луната), трети - на Субан (алп на любовта, силата, живота, пролетта и т. н.); четвърти почитат Авлардиу или Авардиу (алпът на лова Апсатъ Алабуга) и прочие. Поклонниците на Мар са нарекли крепостта си Маркел (град на Мар), поклонниците на Ай - айтосците (Ай - луна; дос, дус - поклонник) наричат своята крепост Айтос, тези на Сабан са дали на своята крепост името Сабан, почитащите Авардиу са назовали крепостта си с името Авардия (Пардия)..." Подозренията ми са, че някой в България е създал фалшификат на фалшификата. А защо само пета част?

Това е българско издание. Руско има ли? В уикипедия се споменават :«Нариман тарихы» и «Чулман толгау», - 2009 г «Болгар Тарихы» - 2010, отделно «Джагфар тарихы», «Шан кызы дастаны» и «Барадж дастаны», «Гази-Барадж тарихы». Това е едното http://www.bolgacademy.org/Public/FreeLibrary/History/2/BolgarTarihi-PharhatHurtdinov.pdf

Това е голямата грешка.

В българското интернет пространство се сочи , че това е от Нариман тарихы, никъде не откривам нещо в рускоезичното пространство за сравнение, няма коментар. Изглежда ми някаква глупост. "В 2009 году, с началом публикации этих переводов, история их обретения в очередной раз пополняется новой информацией. Если ранее, во введении к «Джагфар тарихы», сообщалось, что неизвестно, у кого этот список был на хранении, то теперь появляется один из хранителей. Им становится упоминавшийся ранее в числе переводчиков Мохаммед-Карим Нигматуллин, отец И. Нигматуллина, являвшийся, как пишет Ф. Нурутдинов, членом нелегальной Булгарской социалистической ваисовской партии, действовавшей в СССР с 1922 по 1941 годы, спасшей от уничтожения «Джагфар тарихы» и другие источники, например, «Нариман тарихы» и «Чулман толгау»[6]."

Моите впечатления са други. Например за предци на българите се посочва ираноезично племе "сабаны" което " позднее отюречилось и явилось одним из главных предков булгар." "Еще при Бел-Кермеке в Саклан ворвались сабары, которых булгары звали по-саклански сабанами." "Сакланы - 1) общее название ряда североиранских кочевников;2) скифы; 3) одно из племен Ура." "То же самое кан предложил пяти сабанским родам: барын, тук-суба, аксуба, джулут и бахта, но при этом и дань назначил им в половину моджарской и дал в удел тук-субе и бахте часть Бершуда между Джукетау и Кичи-Черемшаном. Сабаны вынужденно согласились войти в эту категорию, названную их общим именем “сабан”, но не скрывали, что это им в тягость. Ведь они, за исключением тук-субайцев, занимались более земледелием, чем скотоводством, и отрыв людей на службу и в ополчение разорял их..." Оттук се разбира, че въпросните "сабаны" са и земеделци. Отделно в повествуванието са включени всички народи хазари, алани, скандинавци, славяни под всякакви имена, но иначе да - водещата роля е на тюркоезични племена. В текстовете са споменати безброй племена с всякакви имена, които по-скоро приличат на родови обединения и е странно защо всички трябва да са сведени под едно име "булгары", а не са просто тюрки. Отделно заедно с разказа за тези "булгары" се лигитимират и истории на хазарите, варягите и прочие.

Тук на втория лист в реклама за земеделски курсове на земеделска катедра се споменава село Г.Иджик, Шуменско http://search.libshumen.org/ft/prd/3989/3989_1922_11_25_48.PDF https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Друмев_(село)

Хин е : "Между горами Хон и пустыней Куман, к северу от Хина, кочевали кыргызы." "А второй раз Каф-Урус разбил русских в 1035 году, когда на Болгар напал с галиджийским флотом садумский бек Хин-Кубар." https://сувары.рф/ru/content/dzhagfar-tarihy-tom-1 А тук се твърди, че "садумский" означава скандинавски: " В 1028 г. ...Мышдаулы..задумвший восстановить Хазарский каганат , велел галиджийцам / новгородцам/ и наемным садумцам /варягам/ захватить Болгара....а сам решил захватить Хин/ Саркел/..." "Все это случилось в 1035 году как раз перед новым нападением Мышдаулы на Хин . Как и в первый раз ,этот улубий велел 16 тысячам садумцев и галиджийцев во главе с садумским(варягом) беком Хин-Кубаром (Ингеборд ?) захватить Болгар и после этого соединиться с ним в Бехташе." Лекомцев В.А. О славянских этнонимах Повести Временных лет

Ако българската археологическа култура се определя като сарматска, следва ли , че и генетичния произход е общ?

Темата като цяло включва генетика, а дали включва лингвистика е друг въпрос. Защото названието "славяни" е лингвистично - тоест народи които някога или сега говорят на славянски езици. Сармати - повече се пише за тях като археология или археологична култура е кръстена на тях. Мине се не мине и всеки почва да подхвърля своите си неща - един боспорски имена, друг квото има. А къде е генетиката на прабългарите / и нарочно пиша не на съвременните българи/ и тази на сарматите та да ги сравним.

А тя стоеше ли часове наред пред компютъра? Щото и заседналия начин на живот има значение. Яде се толкова, колкото енергия ще изразходваш. Едно врем хем са ядяли по-малко - хем са работили физическа работа повече. Поне на село.