Пандора

Ако е така, то една книга се равнява на един лист, който не е завършено съчинение, което пък се състои от няколко листа, пергамента, свитъка. Тогава първоначално "книга" може да се свърже с такъв отделен пергамент, материал или процес на изработване на такъв отделен лист.

Анна Пажимиес , "Прабългарския език в топонимията, методологични търсения" На стр. 95 се дава предложение за топоним Коч, на стр. 97 топоними Сармусаклъка, Сирма край Нови пазар, Сърмеше и др. 3012.pdf

The age-sex structure of the population of the Khvalynsk culture of the developed Eneolithic is close to that which was previously given for other populations of the Eurasian era. It has been confirmed that the change in demographic indicators in a favorable direction among the Eneolithic societies in previous times is associated with the expansion of economic systems that have acquired a complex nature, combined agriculture, cattle breeding, hunting and fishing. https://snv63.ru/2309-4370/article/view/59479 Человек Хвалынской культуры из могильника Екатериновка Мыс в Самарской области. Ок. 4600 г. до н.э. Мужчина 20-25 лет, похоронен в головном уборе из птичьего черепа. В могилу были положены 3 каменные булавы. В могиле также находились 2 отрубленные руки и 2 отрубленные ноги 2 других мужчин (по всей видимости, убитых воином врагов, которым, возможно, принадлежали 2 из 3 булав). В жертву была принесена одомашненная коза. По аутосомным генам: ок. 3/4 восточноевропейский охотник-собиратель, ок. 1/4 кавказский охотник-собиратель.

ШЕРЕФ-АД-ДИН ЙЕЗДИ КНИГА ПОБЕД ЗАФАР-НАМЭ |460| Рассказ о выступлении Тимура на войну против Токтамыш-хана и об одержании победы при помощи божией. |461| Так как злая судьба, которую непреложное перо начертало на челе несчастий и бедствий, привела Токтамыш-хана к тому, что он, забыв все милости и попечения Тимура, отважился на неблагодарность, то он собрал со всего улуса Джучи, доставшегося ему лишь благодаря помощи и содействию Тимура, огромное войско. Счих: “Из русских, черкесов, булгар, кипчаков, аланов, (жителей) Крыма с Кафой и Азаком, башкирдов и м.к.с. 15 собралось войско изрядно большое". С такою неподдающеюся счету армией, превосходившей число древесных листьев и дождевых капель, в конце 790 г. (= 11 I — 30 ХII 1388), соответствующего году крокодила, в начале зимы двинулся он против Тимура. Когда последний узнал об этом, то с войском самаркандским и кешским выступил из столицы, раскинул ставку в Сарардже и разослал тавачиев для сбора и вызова победоносных войск по всем странам и краям (своих) владений.............

The standard variety of Sumerian was eme-g̃ir. A notable variety or sociolect was eme-sal (𒅴𒊩 EME.SAL), possibly to be interpreted as "fine tongue" or "high-pitched voice" (Rubio (2007) p. 1369). Other terms for dialects or registers were eme-galam "high tongue", eme-si-sa "straight tongue", eme-te-na "oblique[?] tongue", etc.[11] Eme-sal is used exclusively by female characters in some literary texts (that may be compared to the female languages or language varieties that exist or have existed in some cultures, such as among the Chukchis and the Garifuna). In addition, it is dominant in certain genres of cult songs. The special features of eme-sal are mostly phonological (for example, m is often used instead of g̃ (i.e. [ŋ]) as in me as opposed to the g̃e26, "I"), but words different from the standard language are also used (ga-ša-an rather than standard nin, "lady").[12 https://en.wikipedia.org/wiki/Sumerian_language

Има отделна дума "кана" в надписите. "Допълнителен проблем за тази етимология представлява и остатъчната форма KANA (вместо KAN), която освен като част от владетелската титла се среща и като самостоятелна дума в още няколко по-нисши прабългарски титли: βαγατουρ κανα (надпис № 78), canna taban (сгрешена форма на canna tarkan), τòν κανα κολοβρον (надпис № 14), КАНА БОИЛА КОЛОБЪР, БАГАТУР КАНА ИРХИТУИН и може би „кана поладюнатос”[25]. По повод на този проблем В. Бешевлиев откровено пише, че: ”формата kana, вместо очакваната kan не е ясна и не може да се тълкува задоволително от гледище на тюркските езици"[26]." http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Titlata kanasuvigi - Shumen 2010.htm

Сохранились ли следы финно-угорского влияния в генофонде русского населения Ярославской области? Верхнее Поволжье в VIII–X вв. являлось зоной контактов населения, говорившего на финно-угорских, славянских и скандинавских языках. Однако неизвестен вклад этих групп населения в генофонд современной русской популяции Верхнего Поволжья. Для ответа на этот вопрос по широкой панели STR и SNP маркеров Y-хромосомы изучены четыре популяции Ярославской области (N = 132 человека). Две из них оказались генетически схожи: в сборной выборке коренного русского населения Ярославской области и этнографической группе кацкарей мажорной гаплогруппой выступает R-M198(хМ458). Более половины генофонда третьей популяции – этнографической группы сицкарей – составляет гаплогруппа R-M458. В генофонде четвертой популяции – потомков населения г. Молога – мажорной гаплогруппой является N-M178. Субтипирование N-M178 выявило различные пути проникновения этой гаплогруппы в генофонды популяций Ярославского Поволжья: в большинстве русских популяций преобладает субвариант N3a3-CTS10760, в сборной выборке Ярославской области в равной степени представлены субварианты N3a3-CTS10760 и N3a4-Z1936, а в генофонде мологжан доминирует субвариант N3a4-Z1936, характерный для населения севера Восточной Европы и Волго-Уральского региона. Совокупность полученных результатов может указывать на сохранение финно-угорского пласта в генофонде мологжан, на значительный вклад славянской колонизации в формирование генофонда населения Ярославского Поволжья и позволяет выдвинуть гипотезу о большем генетическом вкладе низовой (Ростово-Суздальской), а не верховой (Новгородской) волны славянской экспансии. // The Upper Volga region was an area of contacts of Finno-Ugric, Slavic, and Scandinavian speaking populations in the 8th–10th centuries AD. However, their role in the formation of the contemporary gene pool of the Russian population of the region is largely unknown. To answer this question, we studied four populations of Yaroslavl oblast (N = 132) by a wide panel of STR and SNP markers of the Y-chromosome. Two of the studied populations appear to be genetically similar: the indigenous Russian population of Yaroslavl oblast and populationof Katskari are characterized by the same major haplogroup, R-M198(xM458). Haplogroup R-M458 composes more than half of Sitskari’s gene pool. The major haplogroup in the gene pool of the population of the ancient town of Mologa is N-M178. Subtyping N-M178 by newest “genome-era” Y-SNP markers showed different pathways of entering this haplogroup into the gene pools of Yaroslavl Volga region populations. The majority of Russian populations have subvariant N3a3-CTS10760; the regular sample of Yaroslavl oblast is equally represented by subvariants N3a3-CTS10760 and N3a4-Z1936, while subvariant N3a4-Z1936 predominates in the gene pool of Molog population . This N3a4-Z1936 haplogroup is common among the population of the north of Eastern Europe and the Volga-Ural region. The obtained results indicate preservation of the Finno-Ugric component in the gene pool of population of Mologa and a contribution of Slavic colonization in the formation of the gene pool of the Yaroslavl Volga region populations and make it possible to hypothesize the genetic contribution of the “downstream” (Rostov-Suzdal) rather than “upstream” (Novgorod) Slavic migration wave. English translation of the paper published in Russian Journal of Genetics, 2017, Vol. 53, No. 3, is available ONLINE by subscription from: http://www.springer.com/, http://link. springer.com/journal/11177 https://www.researchgate.net/publication/314208399_Sohranilis_li_sledy_finno-ugorskogo_vliania_v_genofonde_russkogo_naselenia_Aroslavskoj_oblasti_Svidetelstva_Y-hromosomy_Is_there_a_finno-ugric_component_in_the_gene_pool_of_Russians_from_Yaroslavl_obl

Това също е възможно. Въпросът е за кои българи говорим: от 2 до 4 век, от 4 до 7 век, след 7 век. Ако приемем че българите се установяват за пръв път на Кубан около 2 век до 7 век има достатъчно време да приобщат кого ли не. Отделно връзката с хуните и други варварски племена.

Е, да де нали за същото става въпрос. А най-вече религията. Истинската консолидация постигат тъкмо глобалистичните религии именно за да обединят разнородни групи с различни култове и практики.

Не виждам защо разнородността да пречи на консолидацията. Това, че другаде това не се е случило, не значи, че българите не са успели. Примерът с Кубратовата държава е интересен. Там наистина след неговата смърт държавата се разпада, според мен причините са идеологически и поради разногласия по отношение на политиката. То обикновено това е причината. Нищо не пречи, идвайки на Дунав Аспарух да е консолидирал население с една определена визия за бъдещи отношения, например с Византия. При това в началото държавата е изправена пред различни предизвикателства точно във връзка с политиката по отношение на Византия. И всичко това пак няма пряко отношение към разнородността - различни етноси могат да имат еднакви политики и идеологии, в противен случай глобалистичните религии нямаше да се състоят.

Държавата на Аспарух включва земи извън днешна България, така че погребения може да има на чужда днес територия.

Лично за мен поради факта, че идват от място, където живеят разнородни племена и на подобие на унгарското преселение ги прави предполагаемо нехомогенни. А дали това може да се докаже или отрече с наличния фактически материал не знам дали е възможно.

В изворите летописците често отбелязват за прабългарите, че владеят земеделието и на трите места където са се заселвали - Кавказ, Урал, Италия и винаги се подчертава разликата с останалите номади. Оттук лично за мен може да се изведе идея за съвкупност от различни етноси всеки донесъл със себе си и традиционен отрасъл - номадство, земеделие, лов и т.н.

Ще кажа следното: Йончев е професионалист, което означава със сигурност, че знае повече от всички тук. Проблемът с фактите и логиката съществува при повечето лаици, понякога не злоумишлено - просто любителят няма как да знае всичко и да е прочел всички източници. Повечето любители са привързани към една определена теза и са склонни да пропускат неудобни факти. За съжаление понякога и някои професионалисти правят това. Аз съм тук от десет години и повечето теми касаещи произхода са много дъфкани и предъфквани. Аз лично в един момент се уморих, защото, дори и фактите и логиката да са изрядни, отсрещната страна не иска да приеме предизвикателството и поне отчасти да промени тезата си. Новите участници, като Тантин например, събуждат форума в известна степен, но рядко се вади нещо наистина ново, което да не е говорено. Просто науката се движи с бавни темпове. За сега аз виждам единствено шанс в генетическите изследвания нещата да се поразчупят. Отношението на Йончев към Табов е такова, защото наистина е досадно когато си оборил някого, той да не обръща внимание на това. Разбирам, че да се изчетат 60 страници е уморително за нов участник, но мнението на Йончев е оправдано.

"В связи с этим, при рассмотрении полученных результатов аланской па- леогенетики, обращает на себя внимание значительность вклада кавказского субстрата в формирование аланского этноса, хотя, разумеется, объективных критериев для количественной оценки подобного вклада, как справедливо от- мечал В.И. Абаев, не существует [32, с. 313]. Любопытно, что самые древние образцы из рассмотренных на сегодняшний день – погребенные в подкурган- ных катакомбах Бесланского могильника II–IV вв. н.э. – в двух случаях отно- сятся к гаплогруппе J1 (образцы А-80303 и А-80304) и в одном – к гаплогруппе Q1b1b1 (образец DA162, субклад Q-Y4000), которые в настоящий момент име- ют наиболее широкое хождение среди нахо-дагестанских народов, в рассма- триваемом случае – среди чеченцев [9, p. 2911; 33, с. 163–164]." Всичко това доказва, че групите които сме свикнали да наричаме племена и народи в средновековието най-вероятно представлява съюз от няколко рода и племена и то не задължително от един и същ произход. Което означава, според мен, че е наложително да се откажеем от лепенето на езикови етикети за сармати , скити, траки живеещи на огромни пространства. Защото археологията, освен ако има епиграфски или друг писмен източник, с нищо не доказва езика на дадена група, култура или съюз. И така сарматите и скитите могат да се окажат нещо различно от това, което сме мислили.

Нямаше ли " кана боила колобър" ? Димитър Овчаров (Омортаг кана сюбиги. С. 2002, 24) съобщава за един надпис-графит от Плиска, в който се чете „кана поладюнатос”. Той свързва „кана поладюнатос” с канасубиги и предполага, че гръцкото определение „поладюнатос” (ΠΟΛΛΑ = много; ΔΥΝΑΤΟΥΣ = способен, могъщ, силен) може да представя българското „субиги”. Спрямо този неясен и изолиран графит Маломировият надпис на Крум и многобройните аварски титли обаче са по-убедителни свидетелства, че „увиги”, а не „субиги” е реалното определение. Освен това, „кана поладюнатос” може да е форма на КАНА БОИЛА КОЛОБЪР, βαγατουρ κανα и т.н. http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Titlata kanasuvigi - Shumen 2010.htm

"Стари дъбове от 150–200 г. се почитат иднеска като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета до тамо са почитани и уважавани, щото ги считат за свещени дървета и ги употребяват за религиозно лекуване, т.а. в тия лекувания, които се извършват чрез вярата" (Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994).

Тоест "сюбиги" е "от бога" ? По чия граматика?

Просто този тип изследвания не дават много конкретен резултат освен "европейците са европейци". Явно хиляда години са много и достатъчно популациите така да обменят гените си , че поне с този метод да са неразличими.

Как, Мироки, ще стане това, като всеки е толкова пристрастен към своята теза, че не желае да осмисли доводите на другия?

И тя е?

Има ли някакви изследвания по този въпрос ?

А може би с трета ? Въпросът не е в тюркската теза. Нека я оставим настрана. Нека направим връзка с ариите в Азия от азиатския клон на R1а и славяните и немците в Европа, отделно и с гърците. Аз това искам. Тюрките ги сложи, където си искаш.

Може да обърнем въпроса и обратно - какъв е генома на славяните? Публикация в Anthrogenica показва някои подкладове от разнообразните хаплогрупи, които се очакват от средновековна Полша:KO_55, Kowalewko (100-300 н.е.), I1a3a1a1-Y6626KO_45, Kowalewko (100-300 н.е.), I2a2a1b2a-L801KO_22, Kowalewko (100-300 н.е.), G2a2b-L30KO_57, Kowalewko (100-300 н.е.), G2a2b-L30ME_7, Markowice (1000-1200 г. сл. Н. Е.), I1a2a2a5-Y5384NA_13, Niemcza, (900-1000 н.е.), I2a1b2-L621NA_18, Niemcza, (900-1000 н.е.), J2a1a-L26 Очевидно трябва да се внимава, когато изследваме древни и средновековни култури и ги сравняваме със съвременните популации.

Това знам, но според мен, ако разглеждаме индоевропейските езици и тяхното разпространение, не е ли по-логично да търсим субгрупи, които свързват Азия и Европа ? R1a-M420 is one of the most widely spread Y-chromosome haplogroups; however, its substructure within Europe and Asia has remained poorly characterized. Using a panel of 16 244 male subjects from 126 populations sampled across Eurasia, we identified 2923 R1a-M420 Y-chromosomes and analyzed them to a highly granular phylogeographic resolution. Whole Y-chromosome sequence analysis of eight R1a and five R1b individuals suggests a divergence time of ∼25 000 (95% CI: 21 300–29 000) years ago and a coalescence time within R1a-M417 of ∼5800 (95% CI: 4800–6800) years. The spatial frequency distributions of R1a sub-haplogroups conclusively indicate two major groups, one found primarily in Europe and the other confined to Central and South Asia. https://www.nature.com/articles/ejhg201450/figures/3 https://www.nature.com/articles/ejhg201450/figures/2