Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

isav

Потребител
  • Брой отговори

    1735
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    16

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ isav

  1. Заимстват - няма спор, но го преразказват! И е редно да се проверява според текстовете им какво е "Тракия" по тяхно време? Формално за тях е "тема", но е възможно да визират "историко-географската област" , ако мога да цитирам Графа... А тя няма нищо общо с областта "Мизия", която също е "историко-географска" и точно толкова позната в 9-ти в.! Мисълта ми бе, че само опирайки се на началната вметка на Теофан не бива да се правят категорични изводи, нежели екстраполации с изказването на К. Апамейски!!!! Като стигат до Варна, що не използват "завладяха Малка Скития и част от Долна Мизия до Одесос", да не би първоизточника да не е знаел провинциите на диоцеза? И - по времето на "първоизточника" Одесос отдавна не е в диоцеза!!!!! Римлянино, картата се отнася за периода преди 536г.(в случая за 400г.)! След това Мизия и Скития не са част от "Тракия" а, както прекрасно знаеш, са отделени в quaestura exercitus! А след 582г. вече няма и сведения за тяхното управление от ИРИ!
  2. Аааа - не! Аз ще си пия бирата в София! Вече бях на море и ми стига! Климата на планината повече ми понася, нали съм исти пра-бОлгар...
  3. 1. Диоцезът не се "простира дотам" от 535 г. насетне номинално... А физически - вероятно от края на 6-ти век нататък... В 680-та християните не владеят тия земи(северно от Балкана) по никакъв начин, иначе някои християни ги обитават, "на своя отговорност", така да се каже... 2. Набег ли е войската на един народ, начело с владетеля му, да стигне до столицата ти, особено ако си ИРИ? Иначе ще излезе, че и арабите набегвали къмто Цариград? 3. Причината за отсъствието при всички положения е предположение - всеки си спекулира както му отърва - аз също... За 680-та и миналото - пак прочетете какво точно пиша... Монте, мерхаба, "историко-географски" "Мизия" дали им е била известна, и ако - да - защо ползват "Тракия"? Не съм чел повече от това, което има в ГИБИ 3, но не оставам с впечатление винаги да имат предвид диоцеза... А по тяхно време тема "Тракия" има поне от 100 години със сигурност.
  4. Ху'у де, ама дядо Никифор не указва такива неща! Както сме забелязали Теофан е доста некоректен откъм география, факти и бройки - защо приемаме неговия разказ за нападението на Тракия за "по-верен"? И то при положение, че е доста объркан преразказ на оригинала? Тоест ние, без да сме сигурни какво има предвид под "в същата тази година народът на българите нападнал Тракия" (да оставим, че не сме сигурни годината 679 или 680-та е?), ние отсичаме, че е диоцезът и готово! Диоцезът, който още Юстиниан Велики е реорганизирал и има по-други граници... А Никифор коя Тракия има предвид - провинцията или темата? Не зная, но по-скоро мисля, че е темата... Иначе бозата при него би била пълна, а той е коректен преписвач...
  5. 1. Диоцезът Тракия не включва Мизия Втора и Скития от около век и половина преди 680-та, така че авторът на оригиналният разказ (хипотетично) няма как да е имал предвид други земи, освен тези на юг и запад от Добруджа и Варненско. Другото вече би било допускане с неизвестно ниво на коректност... КАК българите са се установили в Добруджа без война и без ред записан в аналите за такова заселване? Тоест тезата ми си остава вярна в тази си част. Интересно е защо оригиналът пропуска термини като Хемимонт и Мизия Втора, примерно, а споменава "Варна близо до Одесос"? 2. Именно - упоменатите от Теофан и Никифор действия през 680-та може да са навлизане на български войски на територията на ИРИ ( вероятно провинциите Хемимонт, Тракия и Европа)при които имаме сериозни военни сблъсъци, а не грабителски набези. И е напълно възможно Аспарух наистина да е стигнал до Константинопол, след което да е подписан договор за мир с плащане на данък от ромеите през 681-ва, както е описано в Кавенските летописи... Не ми излиза от ума мисълта ЗАЩО "във войната срещу БЪЛГАРИЯ"???? А не "срещу българите"? 3. Откъде сме сигурни, че братята тогава са в столицата? И че не участват провинциални стратези в тоя заговор? И най-важното - целият разказ на Теофан навява на мисълта, че през 680-та битката е минало...
  6. Моето лично мнение е, че при анализа на това изказване, в комбинация със сведенията на Теофан и Никифор, се допуска една основна грешка - директно то се съотнася към битката при Оглоса, което намирам за некоректно фактологически! Презвитерът никъде не казва - "походът до Оглоса", "военната кампания към Дунава" или нещо друго подобно, казва "войната с България"! От друга страна - какво ни казва Теофан? " В същата тази година (680, б.м.) народът на българите нападнал Тракия"( а не "през същата година Константин тръгна на поход срещу българите"!)! Тоест през 680-та битката е минало... При Патриарха тази вметка липсва, но пък той уточнява, че българите започнали да нападат "Тракия" ЕДВА СЛЕД КАТО се укрепили и разселили славянските племена! Колко време се укрепваш, за колко налагаш волята си над "морето" славяни до ниво да ги разселваш тия "седем рода" (едни диви и войнствени пичове, с които ВСИЧКИ имат само проблеми!), как се превръщаш от "скити" в "България" за 3-4 месеца? Интересен е въпросът какво те са имали предвид пишейки "Тракия", но аз бих заложил на темата "Тракия"... Прочие поради какво е предпоставена тезата, че войната от 680-681-ва е свързана с битката при Оглоса? Императорът отсъства от събора "поради важни държавни дела", не поради "войната с България" - може просто да е потушавал заговор на братята си? На мен аргументацията не ми се струва издържана докрай...
  7. Понеже тия реплики очевидно са към мен: имам чувството, че пиша на албански, но ще повторя - френският текст наистина е доста различен от това, което е издадено у нас (стр. 240-241 във втория том на "Борина") като превод на немския оригинал!!! .! На плана, отпечатан през 1940-та има и други обекти, които към същата година вече са съборени, но през 1879/81-ва са били налични! За да ги забележим и да разберем смисъла на (съборен/а) не е нужно да посещаваме Зоопарка...
  8. Текстът на френски, който вие пуснахте тук се различава твърде много от този в българският превод в три тома...Твърде много! Имал съм възможност да гледам три от обектите рисувани от Каниц от натура и твърдя, че той е почти "фотограф" - детайлите са изключително точни и няма грешки с перспективите, поради което и направих тази забележка в началото за перспективата под която е представена планината! Възможно е просто обяснение - Витоша и днес е забулена често в облаци, Каниц може да е уцелил такова време и да е "дорисувал" пейзажа в тази му част по-късно на графиката и от друга гледна точка... За планът на София - този е препечатка от 1940-а г. на плана от 1881-ва, с обяснителни бележки за обекти, които вече не съществуват, "Шареният мост" е един такъв - разрушен заради построяването на "Лъвовият" по-късно! Иначе не съм срещал сведения да е бил събарян и строен наново... Бележките са обяснителни за нанесеното на стария план и са по-късни, правени са за съвременните си читатели. За Обербауер - няколко пъти ми прави впечатление, че ползва или чужди картини (на Каниц), или направо фотографии за модел на акварелите си.. Той не е особено надежден в това отношение относно датировките, а нерядко и за детайлите... Паун, много думички, за да оборите нещо, което всъщност не сте разбрали - аз виждах това, което и Каниц е виждал, но телефонът ми "вижда" нещо коренно различно, поради особености на "разликата в оптиките ни"... И поради това не мога да покажа с неговите снимки как изглежда видяното от Каниц и от моята скромна особа... За разликата в "оптиките" на окото ми и на телефона ми може да побеседваме в други раздели...
  9. Ами не съм съгласен! Вчера, по щастливо стечени на обстоятелствата, имах възможността да отида до Надежда и на връщане си направих труда да мина през Лъвов мост, после през Ботев/Клокотница, след това през Опълченска/Сливница и накрая през Руски паметник... От видяното ( заснех го и с телефона) мога да заявя най-сериозно, че за мен графиката (гравюрата) изглежда е правена от кръстовището на "Стамболийски" и "Опълченска"!!!! За съжаление оптиката на телефона ужасно променя изгледа спрямо това, което вижда окото - разтяга го и го отдалечава, тоест прави го "по-ниско" - и не мога да защитя твърдението си с нагледна информация! Идете и вижте сами... Кога е рисувана, какво е писано за нея после, кога е правен акварела - не зная! Коментирам само перспективите на двете творби! За акварела съм съгласен, че може да е от района около митницата - там върховете са "по-разляти" и по-ниски за окото, стоят относително далеко едни от други и т.н., точно както е в акварела ... ЗА мен е странно Каниц, като художник с почти "фотографски" детайли да направи две толкова различни перспективи от едно и също място...
  10. За мен този акварел и графиката са на различни точки от околностите на София. Простете ми за нахалството...
  11. Накратко: " Трудно ми е да разбера как нито един пътешественик преди мен не е положил усилия да опише забележителните римски руини на София. На север от града и отвъд моста Сандукли, пътя за Берковица пресича обширно турско гробище и веднага се среща с римската стена. Охранявано от 4 кръгли кули, северната част на големия римски градеж се простира дори и днес на дължина от 335 метра по края на платото, което се издига на няколко метра над равнината. От нейните ъглови кули окото лесно може да проследи челата на източната и западната стена на разстояние 170 метра; тези чела и днес са снабдени с кулите. Стената, която свързва крепостните кули е с дебелина от 4 метра. Диаметърът на кулите е между 6 и 16 метра, а разстоянието между тях от 56 до 82 метра. Западните и южни продължения на стената следва да се търсят в предградията. Централното укрепление се е издигало вероятно на мястото, където днес е разположена старата църква на София. Имах възможността да направя няколко интересни разходки в околностите. Бих отбелязал между другите тази до Драгалевския манастир, разположен в една от многобройните гънки на Витоша, място за свято поклонение на софийските християни, както и на село Бояна, специално посещавана заради изобилните си алкални извори..."
  12. Сори, не съм изтрил многоточието след адреса... http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html Пауне, Каниц не е написал на гравюрата "Шарения мост"! Не зная откъде е тая информация...? Картата не е правена заради гравюрата.
  13. Пауне, от Малашевци НЕ МОЖЕ да се види панорама на София - районът е с около 1015 метра под нивото на Лъвов мост!!! Отделна тема е, че между Малашевци и въпросния мост има една зона с по-голяма височина, каквато се явява районът на Хладилния завод... Това са две различни картини, от различни позиции, които просто представят два участъка от стената на Сердика... Само дето Обербауер е ползвал графиките на Каниц за идея - виж му картината с градския часовник, който той няма как да е видял... Относно картата - аз не споря, че тя е вярна или не, а че твоите разсъждения по нея са грешни... Едит: Забравих това: http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html...
  14. Не е бил при днешната автогара - вижте на картата къде са разположени храмовете в София - джамии, църкви и синагоги и ще добиете представа откъде гледа художника! КГ, да на юго-запад от Шарения мост е, въпросът е край Нова чешма или край Мусилим махала е този мост?? Ето на тази карта от 1940-а е направен детайлен опис на обектите в града... http://stara-sofia.com/map1879.html Върховете Камен дел (1) и двата Резена(2,3) са съответно в почти идеално южна (1) и леко юго-източна (2,3) посока спрямо Шарения мост, между тях е доста продълговатото Плато, което е добре видно от центъра на София и няма как да отсъства на картината на Каниц... Представете си тези оси на тази карта и вижте кои обекти остават в зрителното ви поле! Академиците са си академици, но посоките и перспективите са си все същите и днес... Освен това, Шареният мост е трисводов, около него има площади, махали и т.н. ... http://stara-sofia.com/sharenmost.jpg Хаджи Мановият мост пък е дървен и плосък, също с три отвора! Така, че - търсим по-малък и западно разположен мост.
  15. Paun, дори нямате идея колко поточета е имало тогава в София, та - откъде тая увереност, че става дума за главното течение на Владайска река? Това едно на ръка... Пътят, който минава по моста, е почти успореден на планината като масив, това няма как да е Ломския път! По вероятно е да е Нишкият. Понеже сте постнал карта, която не сте разгледал сериозно, вижте как е разположен пътя за Лом, от коя страна на Банишора, къде е Яуди табия и т.н. и после пак разгледайте картината детайлно... Дадох за пример кръстовището на "К.Величков" и "Т. Александров", само защото има ясни снимки в "Гугъл Ърт", ама кой да чете... Иначе покрай днешният бул. "Хр.Ботев" е текла вадата на Вайсовата воденица (разклонение на Владайската река!), която го пресича на кръстовището с бул"Стамболийски" и продължава покрай тогавашният бул."Драгоман" - днешният пазар! И именно там минава и Нишкият път, който я пресича с мост (той няма нищо общо с този до синият ви пунктир на картата, който е моста на основното корито на Владайска). Пак там минава и турският Хендек. Би могло наистина да е поглед от Банишора, но към Хаджи Мановия мост, но тук има един дребен проблем - Драз махала, която към онзи момент вече съществува и то от двете страни на реката и би трябвало да е изобразена от Каниц вляво и в дясно от моста! Което важи и за Шарения мост, пак заради Драз махала и заради Чифлишката махала... За такива неща като МАЩАБ (тия конници на картината не ги ли виждате?) да не говорим... Мостът е бил на 200 метра от разрушените крепостни стени на Сердика и на около 300 от Керемитли джамия, едва ли точно Каниц, при неговите почти "фотографски" графики е имал проблем с това?!?!?!? Дребна подробност е, че освен споменатата джамия, за наблюдателят гледащ Витоша вдясно от Шарения ще са само две джамии - споменатата и Ел Хаджи Байрам. Плюс цели 6 църкви. Вие какво виждате на картината? Вижте карта на София с Витоша на нея и се опитайте да "наложите" картата от 1879 върху нея, за да ви стане ясно какви небивалици са това за Шарения мост... Та накратко - това не е Шареният мост и изгледът не е от Банишорския баир... П.П. Иначе за "научността" на спора сте прав - някой решил, че е Шареният мост (щото има баир - без съмнение и научно-категорично доказан като Банишора!) и без грам анализ и аргументи го е наложил, щото е капацитет с титла... А фактите "бодат очите"! П.П.2 Сега ми хрумва идеята, че може дори да е моста на Вайсовата вада между Нова чешма махала и Мусилим махала и той още по точно ще отговаря на всички условия - перспектива спрямо Витоша, брой и разположение на църкви и джамии, мащаб и т.н. ...
  16. Паун, аз като едно чадо, отрасло в широкия Център, с поглед впит в "Камен Дел" (пряко и преносно :-)) и Резньовете категорично не мога да приема тезата, че картината на Каниц е от зоната около ул Клокотница и бул. Хр.Ботев!!! АБСУРД!!! На мен ако не вярваш - питай Мариян "Рейвън"-а, той е банишорско чадо и може веднага да отхвърли тезата! По-скоро това е около кръстовището на "Тодор Александров" и "Константин Величков"... Отворете си "Гугъл Ърт" и вижте снимките от "Стрийт вю" на надлез "Надежда"(това е почти на оста на Банишорският баир спрямо върховете, които споменах!), на моста на "Захарна фабрика" и накрая от споменатото кръстовище, за да сравните отместването в перспектива...
  17. Гледайки Витоша, съм склонен да мисля, че това по-скоро не е Шареният мост... Християнско гробище е имало около днешната улица "Три уши". Ракурсът е такъв, че според мен позицията наистина е под Банишора, в района около Пиратска... Виж повече тук: http://zheleva-martins.com/2010/09/17/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2/
  18. Лъкът е несиметричен - това ли имаш предвид, Вълчо?
  19. 1.Има за колко? И тези за които няма от кого са сторени? 2.Коментирам състоянието на ЦЯЛАТА държава на османците, не само нашите земи! Те, в условията на постоянни военни действия строят, строят, строят... А ние в мир - ядем и пием... Нещо не ми се връзва! 3.Съотнасяме липсата на сведения за мостовете, към липсата на сведения за възстановяване на и изграждане на нови градове и анализираме въпроса - следва ли от това, че има откъслечни сведения за строителството, че не сме построили почти нищо? Какво е документирано, че е построил Пресиян? А Маламир? Борис I? Симеон? Петър? И т.н. ... 4. Цялата дискусия се върти около "неумението" на българите да строят мостове, което е твърдение лишено от надеждна археологическа аргументация и обижда форума като цяло...
  20. Ааа, не! Това за "иранското" повлияване в чувашкия, не на мен... Аз такова нещо не твърдя и не съм твърдял... Напротив, смятам, че чувашкият е резултат от тюрцизиране на фино-угри... Поне фонетичните трансформации насочват натам... Марийци ли, мордвини ли - ба ли га... Някои от "тюркските" думи в старобългарските текстове нямат аналози в чувашкия - за тях какво обяснение има? Иначе съм съгласен с изводите в края!!!
  21. Аз пък за милион и първи път повтарям - не споря, че чувашкият е тюркски, каквото и да то се привижда... Питах просто: Тоест, просто обяснено, тюркски език проговорен от население с друг майчин език, който да е претърпял лексикално-граматични изменения в резултат на това? Оттам и странната визия на "чувашкият" тюркски... Както и сам си споменал - това се е случвало и с други групи от тюркските езици! Лингвистите, опитвайки се да се вместят в историческата рамка, измислят цяла "огурска" група, въпреки, че имат само един единствен език, оцелял до днес, а останалите от групата са безписмени и направо имагинерни - това коректно ли е, питам???
  22. Развитието на темата е забавно... Няма сведения за БГ мостове, ерго - няма БГ мостове! А има ли и колко, сведения за дворци и градове? А за крепости? В такъв случай тия, дето ги разкопават археолозите и ги датират 7-14 в. марсианците ли са ги строили??? Не, нали? Явно на българите писането кой, кога и какво им е било слаба страна... Фукането с постижения е заболяване, което сме развили в доста по-късен период от историята ни! Сал един Омур-таг, кат исти тюрк, се е сетил да понапише туй-онуй... На драго сърце се прокламира османският строителен бум (исторически факт!) в периода 14-15в., тоест само 1-2 века след създаването на държавата им, в период на НЕПРЕСТАННИ войни, с понякога променлив успех (а аз доколкото мога да разсъждавам войните носят първо разруха, после печалба и то при положение, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО настъпи мир), но в същия момент С ЛЕКОТА се отхвърля възможността Българите да развиват мащабно строителство, при наличие на дълги периоди с относително стабилен мир през ПБЦ...? Тоест ние сме някакви ретарди изначално, и дори в периодите, в които сме били държава с размерите на империите в Европа, не сме имали ресурс и умения да строим такива елементарни неща, като 30 метров каменен мост над река в полето... Страхотен нихилизъм, рязко разминаващ се с логиката!
  23. Прекрасно казано! Сега да го обърнем в обратна посока - защо лингвистите се опитват да градят теориите си, пришивайки някой език към данните на историците (извори) или археолозите (артефакти), а не се ограничат в езикознанието? Щото ако не го правеха, щяха да разсъждават дали чувашкия не е просто резултат от смесване на тюркския с друг език и "огурското" в него не е практически резултат от влиянието на законите на тоя "друг" език върху тюркския? И да търсят потенциалните заподозряни за едно такова "повлияване"! И - те така...
  24. Ейййй, тия турци застроили цяла Гърция, бе.... Поне 60 % са като "Дяволския" и нему подобните из Родопите... :-)

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.