isav

3. taryan «тархан, сановник». Это почетное древнетюркское звание играет весьма важную роль в общей схеме происхождения тюркской титулатуры. Большинство имеющихся этимологии разобрано и отвергнуто в [1, с. 469—474] (точка зрения самого Г. Дёрфера сводится опять-таки к констатации заимствованного характера тюркского слова и вероятности его «жуань-жуаньского» происхождения). Э. Дж. Пуллиблэнк [10, с. 256—257] отождествил тюрк, taryan с верховным титулом сюнну (9) shanyii, ср.-кит. gen-hii, поздне-др.-кит. (по С. А. Старостину) *djan-^wa. Эту теорию (как и все прочие) оспаривает Г. Дёрфер, однако она получила поддержку со стороны Дж. Клосона [6, с. 539—540]. Предполагаемая форма сюнну должна была звучать как *d(j)ar[wa (передача иноязычного -г через китайское -п обычное явление в эпоху Хань, см. [10, с. 228—230; 4, с. 57, 71] (а также ниже — *mauh-tunh). Мы бы добавили еще (как и в случае с %а^ап <^ *fwa'{wa и tagin <^ *da(j)gi) вероятную назализацию последнего гласного в гуннской форме: *d(j)arywa (чтобы объяснить наличие в тюркском конечного -п). Непосредственно к гуннской форме восходит, очевидно, п.-монг. йагща «старейшина» (к этой форме, в свою очередь, восходит ряд более поздних тюркских форм, см. [12, с. 133]). Дальнейшим по времени зазаимствованием следует считать монг. darqan «знатное лицо; кузнец» (характерно здесь сохранение звонкого -d, подвергнувшегося в тюркском впоследствии оглушению). Какова же, однако, этимология самой гуннской формы *d{i)arf°al Нельзя не упомянуть здесь об этимологии В. И. Абаева [13], выводящего тюрк. tar%an (без учета гуннских параллелей) из скиф. *tarxan «судья, переводчик», осет. taerxon «суждение, суд», однако как фонетические (звонкость анлаутного согласного в прототюркской и монгольской формах при несомненном глухом в иранском), так и семантические проблемы здесь слишком велики. В то же время нельзя не обратить внимание на очевидноесходство гуннских форм *ywaywa и *d(j)ar^wa (так же, как их более поздних тюркских рефлексов qayan и taryan). Если верно предложенное выше отождествление *уаа с др*-кит. (3) *ч™ау «царь, император», то представляется логичной та же самая этимология для -*(™ав *d(i)arfa. Эта версия,, несомненно, подкрепляется значением титула шаньюй — (9) у древних сюнну, где он означал именно верховного властителя. В [4, с. 57, 62] мы указывали на регулярность передачи в древних китаизмах китайских глухих начальных согласных через тюркские звонкие и китайского конечного -п через тюрк. -г. Если предположить, что эти фонетические особенности характеризуют слова, проникшие в тюркский через посредство сюнну, то весьма заманчиво в таком случае целиком сравнивать предполагаемую гуннскую форму *d(]')ar(wa «верховный правитель » с самым обычным титулом китайского императора (10) tian-wdng (по С. А. Старостину: ср.-кит. thien-way, поздне-др.-кит. *thien-^war)), букв, «небесный император».В отличие от титулов %а*(ап и tagin, функционально «повысившихся» в тюркской среде, титул taryan, как мы видим, несколько «понизился» (произошел переход значения от верховного правителя к сановнику, и далее — к привилегированному лицу вообще). Однако вряд ли можно согласиться с В. С. Таскиным [14], считающим (без достаточных этимологических оснований) форму уа-{ап монгольской по происхождению и объясняющим замену титула шаньюй на каган у тюрков «закономерным итогом многовековой борьбы между тюркоязычными и монголоязычны ми народами, закончившейся победой последних». Скорее нужно согласиться с традиционной точкой зрения К. Сиратори [15] о постепенном падении значения шаньюй у сюнну начиная с середины I в. н. э., когда сюнну разделились на северных и южных и появилось два шаньюя. Общую схему развития древнетюркской высшей титулатуры можно, следовательно, представить следующим образом: - Китайский прототип (ок. I I — I вв. до н. э.) Форма сюнну(на рубеже нашей эры) Древнетюркская форма (с V I I — V I I I вв. д о н . э.) *fiien-yway * d(j)arywa tarxan «верховный правитель» «верховный правитель» «сановник» * У"аУ< * ywB-r)-yv'a.y (*TW f i). *TWaVW« %ап, %ауап «правитель, владыка» «правитель» (второе лицо после шаньюя) «верховный правитель» * daj-gin * da(j)gl tagin «большой чиновник» «наследный принц» «наследный принц» * paik (не засвидетельствована) bag ("княз") Само дето това не е Шервашидзе Н., а И.Н. Шервашидзе, Вопросы языкознания. 1990. № 3. Добре е да не "цитираме" подвеждаща информация... Само виждаш, че човекът "предполага" едни "хунски" форми и ти става весело...

1. Clauson не превежда "боила" изобщо, камо ли като "будун"(което пък правят турците редовно, нали са "баш тюрки" :-) ), той просто коментира рангът и употребата и, като споменава и дадените от казахите примери... Телевизора си работи нормално... 2."Персийските документи" от Турфан и "очеизвадните тюрки" от коя епоха са? Да не забъркаме някой времеви "тюрлю-гювеч"? Тохари, хотано-саки и бактрийци не коментираме в момента! И в китайските документи "боилите" тюркски ли са? 3.Кои "согдийци" - тия дето живеят в ахеменидската провинция, тия дето са били елинизирани, тия дето са част от сасанидската империя или подвластните на тюрките? 4. Така е! Мънка се, обаче, относно смисъла им, колебанията са сериозни и не внушават категорична увереност... .

Мен ме няма по "мисленето" и се доверих на Клаусон (стр.385), че е светило, нали? Гледам и казахите му вярват... ;-) Той подчертава, че титлата "боила" е в широка употреба предимно в ПБЦ! Къде извън Орхонските надписи се среща "боила" в тюркска употреба??? ТЮРКСКА! Сякаш си пишем на различни езици - "таркан" е добила популярност около епохата на Тюркския каганат, но това не променя факта, че за самите тюрки тя е "заемка" наготово във формата "тарк(х)ан" от някого, най-вероятно от согдийците... Не ми пука дали са "турски" или не, стига да не е просто щото така е хрумнало на Георг, Василий, Омелян и т.н. ... Всички мънкат, а това не е категорична теза! Явно "всички племена/родове/ ; народът"...

Ще повторя, колкото и да ми е неприятно, но "титла" "боила" при тюрките няма... "Боила" се употребява, като част от сложносъставни титли в Орхонските надписи - "Boyla Baγa Tarqan" или "Boyla Qutluγ Yarγan" в смисъл на "всички племена, народът", поне според тези преводи: http://bitig.org/?l=B&wi=26&lang=e&mod=3 А това смислово се различава от употребата и в ПБЦ! Видно е, също така, че съвременните ползватели на "тюркски" езици имат проблем с дефинирането на понятието "боила бага таркан"... А това на мен ми говори, че и трите съставки са заети и имат напълно неразбираем за тях смисъл! Това къде се употребява една титла и каква е по произход са две различни неща - заимстването на титлата "тарк(х)ан" от страна на тюрките е факт, потвърден от множественото число на думата - таркат - което няма как да е тюркско... Тегин - и тя така.Това, че е добила "известност" посредством употребата и в апарата на Тюркските Хаганати не отговаря на въпроса - кой е заел формата (ако е вярно това!) от китайците или кой е създателя на титлата, ако не е заета от "табгачите"? Аз съм написал, че няма нищо общо с тюрките(разбирай като произход), не, че те не я ползват... И не пропагандирам нищо, напротив, боря се с евтини пропаганди от сорта на "тюркските титли на прабългарите" или "понеже прабългарите са тюрки, то титлите има са тюркски"...

Че в ПБЦ няма "тюркски" титли отдавна е ясно, дори фонетично подобните титли са всъщност заемки при тюрките... Относно "таркан" - възможно е значението да е било "управител", а не "съдия". Че титлата няма нищо общо с тюрките показва множественото ѝ число, също както и това на "тегин"... "Боила" тюрките използват само като част от съставна титла като термин означаващ "всички племена" (народът)... Самостоятелна "титла" "боила" няма! Дори в съвременните преводи на турски "боила" е директно заменено с "будун"...

Относно "шестокрилият пето***" - аз, като дете израсло в градинката с костенурката зад трите стени, никога няма да призная това недоразумение за изкуство! Камо ли за история! През 77-ма плаках, че заградиха всичко и махат стените с имената на загиналите войни - толкова обичахме да играем на фунийки там.... От Вазовия ходехме специално дотам да се "стреляме"... Изобщо целият комплекс НДК е една огромна рана в детските ми спомени! А "ШП" загрозява и без това достатъчно грозната "композиция" на Двореца...

Аз шеговито ще предположа, че това е било част от учебно помагало по история на България за нуждите на "славянското море"... И просто един лист е попаднал случайно между кориците на "Царства" и впоследствие е бил копиран. :-)

Aspandiat-е, чобаните също са уязвими при чужди нашествия - не е толкова лесно да избягаш със стадо добитък, хеле пък ако са крави и да се измъкнеш на конни преследвачи... Но наистина са по-малко уязвими от земеделците. От друга страна чобаните на Бат Баян не само, че не си дигат стадата, ми си стават покорни данъкоплатци на хазарите... А и куп други чобани си остават да си чобаносват под гнета на какви ли не завоеватели!?!?! Лъзгава е тая материя... Но при всички положения това си е плюс отвсякъде! Земеделието дава свободно за други занимания време и в периода на растеж на културите, между вършитбата и есенната оран и т.н. ... Другите култури имат други вегетативни периоди и нужда от други грижи, така че всичко е съвместявано максимално плътно.

Тезата естествено си е моя... Подчертал съм, че само за хляба на семейство от 8 човека трябват едни 60 дка. с онези нива на добивите. Ако искаш да не теглиш ралото сам, а да ползваш конска тяга - още 45-50 дка за тях! Тоест семейството трябва да има достъп до пасище и някой да се занимава с добитъка. Скоростта на оран е от тези източници - при рало и кон, каквато е практиката по нашите земи до началото на 20-ти век, толкова! При лек плуг и чифт коне - двойно! Конете не са трактори - искат почивка и храна, освен ако не искаме да ги убием. А в статията на Джордж Комет пише друго:"Разкопките показват, че преди десети век диетата на населението на Франция включва големи количества месо и дивеч, като например в град Шаравин на юг, където питомни животни, по-специално свине, осигуряват голяма част от ежедневната храна. След това производството на зърнени храни нарастващо започва да доминира, така че през 12 и 13 век зърнените храни започват да осигуряват 75-80% от консумираните КАЛОРИИ..." Тоест преди това се е ядяло нещо друго, ниско калорично заедно с месото... Аналогичен случай в нашия квартал...

Не, не е така! Едно е да имаш една крава и две-три овце за гледане в кошара и 200-300 овце/кози "в заграденото"... Стадото иска много грижи, освен ако не искаме да загубим стоката... Събирането на маса добитък носи твърде много проблеми от здравно естество и иска много работа... Освен това сезонните миграции се правят именно с цел търсене на целогодишна или поне максимално дълга паша!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13792&page=13#entry236698

Очевидно неразбрана е основната ми идея - скотовъдството е ужасно времеемко! Не стига да метнеш една слама на добичетата, докато вършееш на къра! А в онази епоха земеделието е отнемало също много време, поради нивото на технологиите, тоест избираш - или рало, или добитък... Също тъй неразбрана е останала и другата ми теза - обработваемата земя е било нужно да е в близост, поради което селата са малки - да пътуваш 2-3 часа до нивата си (ако е на 6-7 км. отдалечена) обезсмисля притежаването и! Иначе трябва да се спи с воловете на къра... Земя - бол, ма времето за оран и коситба е кът, та да се губи в транспортни занимания! А както по-преди стинка правилно отбеляза въпросът не е колко е добивът от декар, а колко декара имаш на разположение и можеш да обработиш с наличната работна ръка! Дори в наши дни, при сегашните технологии и транспортни средства нормалните семейни ферми са до 100 дка., а в онази епоха едва ли са били повече от 10 до 20 дка., поради изложените по-горе "логистични" причини... ;-) Ще потърся спора ни с Рейвъна и ще го постна...

"Болгарска езикова група" е като "тюрко-алтайската дума "балкан"" - епохално Болгарско откритие... :-)

Абсолютно погрешно мнение, според мен! Земеделието дава една възможност, която скотовъдството няма - 3 до 4 месеца свободно време! Скотовъдеца е 365 дни в годината с добитъка си! Земеделеца през зимата се чешел между ушите! Оттам и появата на занаятите - за уплътняване на свободното време! Относно производителността на единица площ земя - при скотовъдството тя е около 3 пъти по-висока, в сравнение с примитивното земеделие на Средновековна Европа, чак до 11-ти век! После нещата стават 1,5:1.... Пусках материали тук при един спор с Рейвъна, не ми се търси сега пак! И още нещо - обработваемата земя най-често е частна, докато пасбищата не са! Причината е в необходимостта обработваемата земя да е на удобно за ползване разстояние, в близост до селото... Ако трябва да се пътува 1,5-2 часа до нивата, смисълът от земеделе се губи! А волът се движи с 3-4 км в час...

"Изпонапрепиша" естествено се среща като заемка от български в сръбския и румънския, нали? ;-) А "самодива" се среща и това предполага доста отдавнашно заемане... И - чехите откога са южни славяни с тяхната "вила" (víla)?

100% славянски езиков състав, поради което е абсолютно непозната за над 95% от славяните... ;-) Дали има друг такъв пример в славянската лексика???

Да кажем "големият губещ са БЪЛГАРИТЕ"! Макар и на теория да сме освободени и да имаме държава, на практика близо 60% от териториите с преобладаващо българско население са или без промяна на статута спрямо ОИ или са "автономен" елемент от тая империя, тоест пак така... Дразни ме полярността на позициите и по-скоро полярното възприемане на противните тези - това, че някой вижда интересите на Русия по по-различен начин, не означава автоматично, че не вижда заслугите на руските войски за освобождението ни или, че не изпитва признателност към това дело! Оттук и полярните спорове и "студа" който те носят... Написаното от Галахад е правилно и няма как да знаем "какво би...ако", така че нека не го отхвърляме лековато... Всички последвали войната действия на императора показват, че него не го е особено много "еня" за нас българите, иначе най-малко нямаше да ни взима Северна Добруджа и да я подарява на Румъния, в замяна на Бесарабия... Той се е интересувал от Проливите и от трайно политическо присъствие на Балканите, което да не се изразява само в топли отношения със Сърбия!

Имах предвид на картата в онзи вариант, с онези подробности - това и аз го намерих, но липсва легендата и куп подробности по самата карта... При онази резолюция някои надписи са нечетливи и само унгарец може да отгатне приблизителния им смисъл, аз не съм учил сериозно тоя език, а само за свалки...

Зависи какво разбираме под "цяла България"? Ако е всички територии с преобладаващо българско население - нямаме навсякъде комитети...

Иначе от това, което успях да разчета в легендата ю: 1.Червената линия е границата на франкската империя 2.Синята щриховка е на области васални на франките 3.Синята линия е границата на моравското княжество около 830-та г. 4. Светлосинята щриховка показва области васални на моравците 5. Червената щриховка е на княжеството на Прибина и Коцел 6. Зеленият пунктир изобразява западната аварска граница 7. Кръгчето е аварският хринг - столицата на хагана 8. Синята стрелка дава посоката на франкското настъпление 9. Зелената стрелка е посоката на моравското настъпление 10. Оранжевата стрелка е посоката на българското настъпление 11. Триъгълничето (или каквото е там като знак) е център на епархия/архиепископия/ Със сини букви са посочени славянските народи(бели хървати, каринтски словени), със зелени тюркските, с червени финоугорските, а с черно - други народи, сред които и ние... По-точно земите на изток от Тиса са посочени като "български краища"... За повече подробности - дайте друга резолюция...

Не намирам по-висока резолюция на тая карта, а на тази резолюция легендата е трудночетлива и някои неща не мога да разчета изобщо, дори по досещане... Скуби, като маджароговорящ може и да се справи успешно?

Ами не, не тръгват от Берлинския конгрес! Тръгват оттам, че сферите са разпределени и РУсия няма нужда от силни самостоятелни балкански държави! СанСтефанският договор е "прелиминарен", тоест предварителен, неокончателен, катрите в него са дори неособено верни, сравнени с други от епохата, правени от независими изследователи на етническите общности на Балканите, а текстовете на договора са по-скоро пожелателни... По-важна е обаче лекотата, с която Русия се отказва от защитата на нашите интереси именно на Берлинския конгрес... Причината е ясна - те са осъзнали, че нямат шанс за Проливите и това е максимума, който могат да извлекат опт ситуацията! В което няма нищо лошо - те са воювали, те решават кога да спрат и какъв мир да сключат!

Съдейки по прочетеното в коментарите и в цитатите в тая тема, аз не само че следя по-редовно, но явно и по-сериозно българския футбол, така че смятам да се концентрирам в диспут с по-подготвени опоненти... Бе и "Левски" е "затънала" не по-малко, но това няма никакво отношение към дискутираните факти относно извънфутболните методи на Кире... Тъй, де, тъй - да се върнем на футбола: заплюването на вашата емблема е елемент от футболната игра, нали? Европейски и модерен, модел за подражание на подрастващите? "Слабото зрение" на съдиите и то, нали? Театралните постановки в Перник, Дупница, Заарата са все нормални "футболни" практики??? В редките случаи в които тоя отбор среща истинска съпротива у нас или не печели, или се налага да помагат хората на Джугански... В тези случаи (<=) не слагам загубите от Любимец и Хасково, а и други тото постановки...

Е, сероводорода чрез процес на Claus, взаимодействайки със серният двуокис, пак дава вода и сяра... Имах предвид, че някои горивни клетки окисляват само до серен двуокис. Зависи от самото техническо решение, тоест пак до финанси! Освен всичко друго разликата с нефтодобива е, че в тръбата трябва да има среда с по-ниска плътност от тази на водата на 1000 м. под м.н., зада се получи "шуптенето"...

Че Русия, като голяма империя, е действала по начин подхождащ и нормален за големите империи е факт. Че не бива да омаловажава салугата и за освобождението ни и за създаването на третата Българска държава - не бива! Аз не съм русо/рубло/-фил , но не бих си кривил душата, само за да Я оплюя! Но също така съм съгласен с мнението по-горе, че ако не беше Русия, щеше да е друг - примерно Австро-Унгария - и това е само резултат от политическата слабост на Високата Порта!!!! Просто Турция е в тежка криза и губи позиции навсякъде... Нашето освобождение е резултат от обикновени геополитически игри и не бива да превъзнасяме чак до небесата (както бе доскоро!) "освободителя"! Съвсем друга тема е какво е поведението на Русия след войната и до какво води това за Българското княжество! И дали точно Русия е била най-добрият вариант за "освободител" от наша гледна точка???