Шпага

Просветна ми в просъница Ставаше дума за квантови геодезични линии, или траектории на Бом. Но все пак силовите линии според квантовата механика би трябвало да са обяснени по много по-различен начин от този в класическата физика.

Здравей, Гравити! Във връзка с казаното от теб, преди време потърсих нещо по-ново за квантовата гравитация. Намерих интересен материал, но работата ми попречи да го прочета веднага. А после изгубих "следите" му. Линкът се затри някъде, не помня и заглавието на материала Това, което ме беше заинтригувало, се отнасяше до твърдението, че Вселената всъщност не е имала начало, като за един от аргументите се споменаваха "квантовите силови линии"... ако не греша. Ето защо въпросът ми не само към теб, но и към всеки, който желае да се включи, е: Съществува ли изобщо такова понятие "квантови силови линии"? И ако отговорът е "да"... е, тогава ще му мисля накъде да кривна

След като децата и съпругата на Рамус бяха оскърбени по крайно арогантен начин, а наказанието за това беше само някакво "наблюдение" за един месец, наистина ли мислите, че сега Рамус заслужава чак такова "перманентно изгнание"? Да, той е дразнещ - понякога дори изключително дразнещ! - в своите изказвания, но въпреки това в случая за справедливост и дума не може да става. Просто "колективът" - отборът реши да го смаже...

Две елементарни, но стресиращи заключения: 1. Напълно оправдано е психотерапевтите да "лекуват" пациентките си със секс. 2. Напълно оправдано е жените да се държат като идиотки

Здрасти, Сканер! Това, че сега под маса се разбира предишното "маса на покой" и че тази маса не зависи нито от ускоренията, нито от гравитацията, означава ли, че частиците -- и въобще, обектите с маса -- взаимодействат с полето на Хигс в системата, в която са неподвижни, или когато се движат инерциално? Означава ли и че ако два обекта се движат един спрямо друг, масата на всеки от тях ще бъде една и съща във всяка от системите? Значи, масата всъщност произхожда от взамодействието на съответното поле с полето на Хигс, а не от взаимодействието на самите частици с него, така ли? В някаква среда - например във вода - фотоните се движат с по-малка скорост, отколкото във вакуум. Можем ли при това положение да считаме, че тези фотони са придобили маса? Тоест, че при разпространение на фотоните /и глуоните?/ в някаква среда те вече не са безмасови частици?

ОбезМИТас: Начетен дух, обаче кух

Нехайку: Когато охлюв срещне костенурка, намразва своята къщурка.

Аз съм от четящите тук. Темата е интересна за мен, а също и полезна, или да кажем -- ориентировъчна Но помията, с която някои хора се заливат напоследък, стана наистина твърде много! Както впрочем станаха твърде много и байганьовските възгласи "Всички са маскари" по адрес на психолози, психотерапевти, студенти и т.н. Гадно е това "настъпление"! А на всичкото отгоре и вече превръща темата в някакъв злостен клюкарник. Е, наистина, вслушайте се в призива на Дора и: Спрете се вече!

Много ценен постинг, Сканер! Ако такива като теб пишеха учебниците, образованието в БГ би имало значително по-малко проблеми

От една страна разширяването на Вселената с ускорение би трябвало да означава, че енергията -- тъмната енергия, -- на която се дължи това ускорение, нараства. Но от друга страна същото това разширяване би трябвало да доведе до разреждане на въпросната енергия, а пък разреждането би трябвало да е свързано с нейното намаляване/понижаване. И освен това, тъй като не може да съществува "гола" енергия, значи източникът на тъмната енергия е някакъв вид материя. Или може би ще е по-точно, ако кажем, че самата тъмна енергия всъщност е вид материя. А материята от своя страна не подлежи на никакви количествени изменения -- тоест, нито изчезва, нито се "поражда" нова такава. Така че в крайна сметка как да си обясним ускореното разширяване, което на практика би трябвало да означава и нарастване на тъмната енергия?

Аз не мога да мисля. Господ ме е надарил само с красота.

Когато стане дума за здрав разум - ЗР - все ми се явяват разни поговорки от типа на "Преклонена главица сабя не я сече", "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" и други от сорта. Да, в много случаи ЗР помага за оцеляването на индивида, обаче дали такова оцеляване има смисъл и какво му е индивидуалното на оцелелия индивид... трудно е да се даде еднозначен отговор.

Темата е наистина прекрасна. Даже бих казала - магнетична! Благодарности и от мен

Но в такъв случай би трябвало: Кривината на пространство-времето в проекцията на времето също да се проявява като сила. Така ли?

Отново въпрос: ДОКОГА ГРАВИТИ ЩЕ Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УЧАСТИЯ В ТОЗИ ФОРУМ?! Моля някой от модераторите да ни даде поне информация по този въпрос!

Сканер, гравитацията сила ли е? Според ОТО май не е

В статията се казва:  "Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета." Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел". Ето други цитати от статията: "Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия." "В струнната теория има полета, които биха могли да обяснят тъмната енергия по подобен начин - локално, те са в състояние на минимална енергия, но все пак тяхната енергия има стойност по-голяма от нула", обяснява Тим Вразе. "Така че тези полета ще осигурят т. нар. тъмна енергия, с която да обясним ускореното разширяване на Вселената". Според мен, във връзка с горните цитати, на въпроса ти за амплитудата и за това "Кому е нужен резонанс и за какво", може да се отговори по следния начин: Енергията на въпросните частици в "купата" - в най-ниската й точка - би могла да се дължи единствено на техните собствени трептения. А тези трептения неизбежно резонират с трептенията на частиците, образуващи "купата", като с времето различните честоти се изравняват, амплитудата нараства и т. н. като този процес води до съответното усилване на действието на тъмната енергия.

Инфото от такива свръхгалактични разстояния идва до нас с огромно закъснение. И щом е така, защо сме приели, че с нарастване на разстоянието тъмната енергия засилва действието си? Защо да не е обратното - а именно, че с "нарастване" на времето нейното действие отслабва? В смисъл че е имала много по-силно действие в миналото, преди милиони св. години, но оттогава това действие постепенно е намалявало и продължава да намалява...

Интересно ми е дали "плоскоземците" имат някакво обяснение по въпроса защо - с каква цел - толкова много хора са се съюзили да ги лъжат, че Земята не е плоска, а кръгла. Каква изгода преследват всичките тези подли "кръглоземци"?

Нещо подобно имах предвид и аз. Затова написах, че "ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване". Възраженията ми обаче са: Първо към израза "надчовешки истини", защото, според мен, такива няма и не може да има, но и да можеше, на никого от нас - хората - не биха били нужни. И второ, много се съмнявам, че изобщо са възможни "истини, които да могат да послужат за доброто на всички хора". Това звучи някак си лозунгарски. Пък и слагането на всички индивиди в един "кюп", независимо от добрите намерения, винаги би било по-скоро за лошо, отколкото за добро. П.П. Надявам се, че възраженията ми няма да се приемат като заяждане. Все пак тук не се делим на отбори и различията в мненията ни са напълно естествени... П.П.2 Аз също се извинявам на Втори след княза за това поредно отклонение от темата му. Но от друга страна, тя е така разтегливо формулирана, че може да побере доста мнения/съждения/разсъждения и прочие, та дори и такива, които са в по-близка връзка с Юнг, отколкото със Стрезов и Пинокио

Мисля си, че нито един психолог и особено психиатър - "лечител на душата" - не би трябвало да има подобно пренебрежително отношение към личността на отделния човек. Още повече че ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване. И въобще, обобщенията в тези науки доста често са като "нож с две остриета".

Относно "самоидентификацията на човека". Според мен няма човек, който да се самоидентифицира, просто защото това не е възможно. Тоест, всеки в една или друга степен се идентифицира не с реалната си личност, а с някаква полуреална-полувъображаема, като и "двете" му личности непрестанно се преливат една в друга. Лошото е когато въображаемата личност почти напълно измести реалната. Но все пак може би е за добро това, че тъй наречената "реална личност" всъщност е недостъпна за възприемане не само от въпросния човек/нейния носител. Напротив, тази личност е недостъпна и за всички, с които той общува, тъй като те пък от своя страна също го идентифицират с някаква тяхна си въображаема версия, и т.н.до пълна обърквация.

И според моите представи е така. Чудя се как ли идентичността може да се извежда. Но дори и да може, струва ми се, че това би било излишно, а в някакъв смисъл и претенциозно философско начинание. Все пак има и въпроси "на елементарна очевидност", като този за идентичността е именно такъв. Но ако някой намери време, моля да обясни как се извежда идентичност?

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи".

Още едно предложение за друга интерпретация: И като пораснали децата му, синовете също биели жените си, щото от малки се идентифицирали с него, а дъщерите му се оставяли да бъдат бити от мъжете си, щото те пък се идентифицирали с майка си. И понеже били нещастни, нямали нито сили, нито желание да се занимават с престарелия си "трудолюбив татко", та го зарязали да мре сам, а пък той, уви, вече бил изгубил някъде из бездните на деменцията идентичността на личността си