Шпага

Интересно ми се струва и това: https://www.vbox7.com/play:e91169e60a

Не те разбрах

Извинявай, Дора! Започвам да разбирам, че ти си права, а аз греша в преценките си, може би защото съм пристрастна - имам брат, син и племенници, които са много далече от всякакви видове насилие и т.н.

Да, но на такива видове насилие много често са подлагани и мъжете. Ето това например е "любимото" на доста жени: "Унижава ли ви, подбива ли самочувствието, критикува ли ви редовно и за най-дребните неща и обижда ли ви пред други хора?" И въобще, почти всеки от горните въпроси може да бъде зададен и на мъжете. А това деление на жертвите - с акценти върху накърнените права на жените - всъщност не води до нищо добро. Само изостря тъй наречената "война между половете".

Дали е така? Ще ви разкажа накратко какво ме озадачи преди време: Имах куче и котка, които отраснаха заедно и бяха приятели в пълния смисъл на думата. После котката роди пет котенца от един бездомен, див котарак. Моята котка беше рижа, а той - тъмносив на раета, така че приликата на две от котенцата с него беше много характерна, както и тази на другите три с майка им. И това, което ми се стори доста странно, беше, че тези котенца, които приличаха на майка си, нямаха никакъв страх от кучето. Щом поотраснаха, веднага започнаха да му досаждат по всякакви начини, включително и като се катереха по него, за да му дърпат ушите Но котенцата, които приличаха на баща си, така и не свикнаха с кучето. Бягаха от него, съскаха и т.н., въпреки че то не проявяваше никаква агресия към тях... Та още оттогава си мисля, че все пак има някакъв механизъм за предаване на спомени по наследство. А ето и какви експерименти са правени в тази насока: Фалшиви спомени у мишките се предават генетично Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни!

Потърсих нещо повече по темата и така попаднах на тези материали: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Paradoksat-na-perioda-na-polurazpad-na-neutrona_44434.html http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pri-razpada-na-neutrona-mozhe-bi-se-otdeliat-chastitci-tamna-materiia_101660.html Надявам се, че ще са интересни и на вас

Ето го: http://pik.bg/лумпен-от-протестна-мрежа-ще-се-изера-в-митрата-на-руския-патриарх-кирил-и-после-ще-му-я-н-news732151.html

За съжаление резултатите са стряскащо много и ако въведем "уби/отрови мъжа си". Според мен разделянето на жертвите по полова принадлежност е неоснователно и дори може да се окачестви като вид дискриминация.

Честит да е и на теб

Ето и още един "пророчески" поглед към бъдещето: http://bb.bulexpo-bg.com/text/26151-poslednoto-intervju-na-adam-susbe

Самопознанието и самокритичността обикновено са полезни за индивида. Но все пак този форум едва ли е подходящ за изповедалня

"... R = lp (дължината на планк) и с M= mp(масата на планк)... ентропията е равна на 3,14." Въпрос: "калкулацията" относно така описаната най-малка ЧД не влиза ли в противоречие с принципа на неопределеността? Но и въобще може ли да се говори за ентропия на такова - планково - ниво?

Една от любимите ми книги от Стайнбек е "Зимата на нашето недоволство"

Колко остроумно. Но същевременно и правдоподобно. Не ми беше трудно да повярвам в последното описание

Ако виртуалните частици са само "модели, умствени абстракции", лъчението на Хокинг остава без обяснение. Но ето какво казва Хокинг за тези частици във връзка с тъй нареченото "изпаряване на черни дупки": "Как е възможно черна дупка да излъчва частици, когато знаем, че нищо не може да избяга от нейния хоризонт на събития? Отговорът, казва квантовата теория, е, че частиците не идват от вътрешността на черната дупка, а от „празното“ пространство извън хоризонта на събития на черната дупка! Можем да разберем това по следния начин: пространството, което приемаме като „празно“, не е съвсем празно, защото това ще значи, че всички полета, например гравитационното и електромагнитното, ще трябва да са точно нулеви. Но стойността на едно поле и неговата скорост на изменение с времето са като скоростта и положението на една частица: принципът на неопределеността твърди, че колкото по-точно знаем едната от тези две величини, толкова по-неточно ще знаем другата. Така че в празното пространство полето не може да бъде фиксирано точно на нулата, защото тогава би имало точна стойност (нула) и точна скорост на изменение (също нула). Трябва да има някакво минимално количество на неопределеност или квантови флуктуации в стойността на полето. Бихме могли да си представим тези флуктуации като двойка частици светлина или гравитация, които се явяват едновременно в някакъв момент, раздалечават се и после отново се сближават и анихилират една друга. Тези частици са виртуални, подобно на частиците, носещи гравитационното действие на Слънцето: за разлика от реалните частици те не могат да се наблюдават директно с детектор на частици. Но техните косвени влияния, като например малките изменения в енергията на електронните орбити в атома, могат да се измерят и се съгласуват изключително точно с теоретичните предсказвания. Освен това принципът на неопределеността предсказва съществуването на подобни виртуални двойки от материални частици като електроните и кварките. В този случай обаче единият член на двойката ще е частица, а другият античастица (античастиците на светлината и гравитацията са еднакви с частиците). Понеже енергията не може да се създава от нищо, единият от партньорите в двойката частица/античастица ще има положителна енергия, а другият — отрицателна. Този с отрицателна енергия е обречен да бъде краткоживееща виртуална частица, тъй като в нормални условия реалните частици имат винаги положителна енергия. Поради това той ще търси партньора си и ще анихилира с него." https://chitanka.info/text/834/9#textstart

Малоум, ти май си открил пътя към вечната младост Влизаме за месец-два в някоя центрофуга и после излизаме оттам хем физиологично възстановени, хем подмладени. А аз досега си мислех, че при големи ускорения "био-процесите" стават опасни за оцеляването на индивида...

Преди няколко дни същото написах и аз, след което получих и нещо като "отговор" от теб. Така че обяснението ти тук вече ми изглежда като тези, които без никакъв смисъл ги даваш на Астралопитека

Този въпрос отдавна терзае и мен

Всеки се "бори" по различен начин с този проблем. Ето ти например се опитваш да го запълниш - голямото празно в себе си - чрез пристъпи на логорея в злополучно съчетание с все по-чести крясъци "тишинаааааааа"Дерзай.

Ако за нагледност отново се възползваме от близнака -- все едно дали ще е земният или ракетният -- казаното от теб аз го разбирам така: На колкото години е близнакът в своята система /тази, в която е неподвижен/, на толкова ще установим, че е, след съответните изчисления, без значение в коя система ще направим тези изчисления. Например близнакът е на 30 години в своята ОС. И значи от всяка друга система - след правилни изчисления/преобразувания - ще бъде установено, че в неговата си система той е на 30 години. Без значение с каква относителна скорост се движи в тази система и на колко години е в тази система. Обобщено,това, разбира се, се отнася до всеки часовник - показанията му в системата, в която е неподвижен, трябва да се получат абсолютно едни и същи във всяка друга система - чрез правилното прилагане на обратните лоренцови трансформации. В този смисъл ускоренията наистина нямат никаква роля, тъй като всяка неинерциална система може да бъде разглеждана като поредица от инерциални системи.

Заглавието на темата е "Близнаци и ускорение", което означава, че освен игнорирането на ускоренията, когато разглеждаме "парадокса" чрез СТО, вече е време да обърнем внимание на същия "парадокс" и от гледна точна на ОТО.

Рибар, не крайната, а постоянната скорост на светлината е от значение в случая. Чрез С = константа се измерват интервалите между събитията.

Ще си "изръся" тук мнението. А също и двоуменията Да. Би било абсурдно при коректни сметки във всяка от системите да се получат различни резултати. Ако за прегледност "заземим" и двата близнака, като качим единия от тях на някоя кола, а другият оставим на шосето, не бихме ли могли да определим по разхода на енергия, че движещият се в тази конкретна двойка системи е именно онзи в колата? Не е нужно да се отбелязва безспорното - че и онзи на шосето се движи спрямо небето, луната, звездите или каквото и да е друго. Това негово движение е без значение в разглеждания случай. Освен това, ако се придържаме по-стриктно към близнаците, като към реални персонажи в задачката, трябва да вземем под внимание и факта, че -- за разлика от прехвърлянето на часовниковите показания -- пътуващият близнак не би могъл да смени системата моментално. Ускорението му всъщност ще бъде много дълга поредица от моментални /но не и нулеви!/ смени на системите. И така, докато стигне до някаква достатъчно голяма скорост, след която да премине /може би/ в инерциално движение, та после пак да се ускори, завивайки, и съответно минавайки отново от система в система... и т.н. А защо да игнорираме принципа на еквивалентност? Щом часовниците забавят хода си при усилване на гравитацията, значи ще го забавят и при нарастващото ускорение. А това забавяне ще се добавя към резултата, който би се получил по правилата на СТО, тоест без ускоренията. Малко ми е трудно да си представя как близнакът или каквото и да е тяло/обект/ може да промени посоката по такъв начин... без да се разпадне Но нали за това са абстракциите. Както например и с влака, светкавиците и перона

Всъщност без промяна на големината на скоростта, но със смяна на посоката, времето на всеки от близнаците се променя в системата, в която той е подвижен. Така че ако вземем например една поредица от 10 часовника на земния и ги разгледаме в системата на ракетния преди смяната на посоката, часовникът на земния, който е най-отдалечен от ракетния ще показва да речем 14.00 часа, а най-близкия - 17.00ч. Но когато ракетният се озове в системата с обратна посока - в която според него земният ще започне са се приближава - ще установи, че в тази система часовниците на земния са "разменили" показанията си. Тоест, земният часовник, който в предишната система на ракетния е показвал 17.00 в тази нова система ще показва 14.00. И обратното -- часовникът който преди е показвал 14.00 в тази нова система ще показва 17.00ч А този часовник е именно най-близкият до земния близнак! Или казано накратко: В този пример самата смяна на системата ще е причината земният близнак да се окаже остарял "внезапно" с три часа. Внезапно е в кавички, защото в тази нова система земният е остарявал съвсееем бавно и плавно, а "скокът" във възрастта е само спрямо ракетния. И пак се оказва, че парадокс няма. понеже и симетрия няма.

Благодаря Опитвам се да преосмисля нещата, макар че никак не е лесно - особено като се вземат предвид стресиращите "прогнози" за новите възпитателни методи в училищата... Но, разбира се, както казва и Дора: Да, по тези въпроси никакъв спор не трябва да има, без значение дали става дума за хетеро или хомосексуални, или каквито и да е... човеци.