Шпага

Все пак на въпроса "Реално ли е изкривяването на пространство-времето?" едва ли можем да отговорим "Да, реално е" с такава категоричност. При положение, че още не знаем какво всъщност е "време", нито какво означава "тъкан" на пространство-времето. Не сме наясно дори и колко са измеренията на света, в който живеем -- май според Струнната теория са 9 или 11 Пък и в случая какво точно се има предвид под "изкривяване" също не е описано достатъчно убедително от физична гледна точка. А математически, макар че нещата навярно са изрядни, нека си напомним, че има и доста стойностни теории, според които пространството и времето въобще не съществуват! П.П. Би било интересно, ако някой знае нещо повече за т. нар. "некомутативна геометрия" на математика Ален Кон, чиито схващания за пространство и за разстояния между точки са коренно различни от общоприетите. Чудя се как ли неговия "мат. апарат" описва въпросното изкривяване... на това, което според него не съществува - не и по начина, по който е според теорията на Айнщайн!

Според мен дори и за единичен атом ентропията има смисъл, въпреки че е нула, защото, ако се откажем от нея, би трябвало да се откажем и от нейния антипод - редът, подредеността. А именно подредеността е една от основните характеристики на всеки атом. И друго - спонтанното разпадане на атомните ядра едва ли се осъществява без да го съпътстват и някакви топлинни процеси.

Да, но отделните атоми и молекули също са системи, а те би трябвало да имат ентропия точно нула независимо от температурата. Което означава, че при всякакви условия, включително и при температури близки до абсолютната нула, такива микросистеми ще се различават и по величината на ентропията от макросистемите. И така пак се появява някаква граница между микро и макро света, която може би "крие" тайнствена връзка между ентропията и декохеренцията П.П. Сканер, това не е възражение срещу написаното от теб. Не споря, а просто споделям накъде се... олюляват разсъжденията ми.

Е, браво? Ти пак блесна с твоя нестандартен начин на мислене! Според мен това, което си написал, има своята стабилна, макар и странна, логика, но какво ли ще кажат физиците?...

Бях започнала постинга си с "ако вземем предвид факта...", но после и аз си зададох същия въпрос, поради което замених "факта" с неутралното "това". Май няма откъде да се знае, ама... така е прието

Сканер, ако вземем предвид това, че Вселената всъщност е затворена система -- т.е. няма околна среда, с която да обменя топлина, -- как можем да си обясним нарастването на ентропията и "прокобите" за топлинната й смърт? Нали в крайна сметка промяната на количеството топлина във Вселената би трябвало да е нула, поради което и промяната на ентропията би трябвало да е нула.

Сканер, много ценен постинг Благодаря ти!

Извинявайте, но съвсем се залутах из тази ентропия! Например: Намираме се в затворена стая, където въздухът вече е в термодинамично равновесие, поради което ентропията в тази стая е максимална. Какво ще се получи, когато пуснем вътре вентилатор? От една страна, вкарвайки енергия, ние ще намалим ентропията в стаята, но в същото време ще увеличим безпорядъка, което пък означава, че фактически ще увеличим ентропията... обаче това би трябвало да е невъзможно, тъй като преди пускането на вентилатора, тя вече е била максимална

Зависи какво ще имаме предвид под "полезна работа". Фактът, че говорим за изтичане и втичане на водата - тоест за нещо, което "тече", - означава, че е налице и постоянен поток от енергия. Не можем ли /въпреки еднаквите нива на язовира и на реката/ да я използваме и да ни свърши полезна работа, например като стесним отворите на втичане и изтичане, за да увеличим по този начин интензитета на потока, налягането и т.н.

Е, да, де Обаче въпросът всъщност беше: След като системата вече е в термодинамично равновесие, дали частите й пак могат да си взаимодействат, или вече не могат. Взаимодействали са, докато системата е била в термо-неравновесие, стигнало се е до равновесие и... "моженето" да си взаимодействат остава ли? Или напротив?

Сканер, извинявай, но пак не ми стана ясно. Сигурен ли си, че това твое твърдение е вярно: Наистина ли при термодинамично равновесие в една система всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия?!

Сканер, според мен тези две твърдения си противоречат. Как така "всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия", а същевременно обменът на топлина между тези части е прекратен? По моите представи всяко взаимодействие и обмен на енергия непременно е съпътствано и с обмен на топлина. И което е по-важното - щом частите могат да си взаимодействат и да обменят енергия, значи ентропията не е максимална, или с други думи - системата не е в термодинамично равновесие.

Здравей! Предполагам, че нещо не съм схванала, затова ще попитам: Щом системата е затворена, това понижение на вътрешната енергия не противоречи ли на Закона за запазване на енергията? Изглежда така сякаш някаква част от първоначалната енергия се губи, което -- пак според ЗЗЕ -- е невъзможно.

Въпросът ми е има ли някаква пряка връзка между ентропията и енергията? Примерно, ако ентропията в една система нараства, как ще рефлектира това върху енергията й? Тя ще намалее ли, или също ще нарастне - да речем, поради нарастването на температурата...

Но нали за да се постигне това, което си написал, ПЪРВО трябва да е налице именно разбирането. Например, ако някой произнесе термина "кварк", как без разбиране ще узнаеш какъв е смисълът му, та да не го подменяш? Отговорът е: никак. Само ще си квакаш-"кваркаш" без-смислено

Не е рядко явление безсилието -- в съчетание с голи претенции -- да поражда изблици на простащина. Или може би страстни спомени за... някакви по-специфични сядания?

Е, как да няма данни? Всъщност от мислите ни непрестанно се "пръкват" обекти в реалността. Ето например следната ситуация: Седи си някакъв човечец в напълно спокойна обстановка, но започва да мисли за нещо лошо, тежко - да речем, за загубата на близък приятел. И вследствие на това сърцето му ускорява пулса си, кръвното му се вдига, очите му се насълзяват и т.н. Тоест, налице са материални /физически, химически, биологични/ процеси, предизвикани от "идеални" мисли. Накратко: Нематериална причина поражда материални следствия. Та как ли биха се осъществили тези взаимодействия между две изначално различни субстанции? И не е ли по-логично да се приеме, че става дума за две различни проявления на една и съща субстанция

А защо да не е по-вероятно?

Относно колективното несъзнавано - според мен никак не звучи убедително. Струва ми се, че е много по-вероятно съществуването на морфогенетични информационни полета - нещо като енергийни "носители" на въпросните архетипове.

Да, още в началото на ПРОСТранния си постинг си изръсил голяма тъпотия?

Завоалиран отговор : Имам един познат, който проявява симптоми на раздвоение на личността и като за "капак" хем е влюбен в себе си, хем страда от несподелена любов.

Щом не си трЕснат след гръмотевиците напоследък, значи всичко е наред

Основание за взаимно доверие: Тъй като си разменихме много обиди, вече можем да си вярваме

Айрян може. Но понички - не. Не искам да те подвеждам с нездравословни храни, точно защото съм с "голямо сърце". Грижовно

Според мен една от най-честите грешки във връзка с информацията е тази, че тя се отъждествява с нейния носител. Все едно да твърдим, че някоя картина Е платното, върху което е нарисувана, или че има масата/теглото/обема/ на боите върху това платно. Както знаем, върху едно и също платно и с едни и същи бои могат да се сътворят и шедьоври, но и страхотни цапаници?