Шпага

Аз не мога да мисля. Господ ме е надарил само с красота.

Когато стане дума за здрав разум - ЗР - все ми се явяват разни поговорки от типа на "Преклонена главица сабя не я сече", "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" и други от сорта. Да, в много случаи ЗР помага за оцеляването на индивида, обаче дали такова оцеляване има смисъл и какво му е индивидуалното на оцелелия индивид... трудно е да се даде еднозначен отговор.

Темата е наистина прекрасна. Даже бих казала - магнетична! Благодарности и от мен

Но в такъв случай би трябвало: Кривината на пространство-времето в проекцията на времето също да се проявява като сила. Така ли?

Отново въпрос: ДОКОГА ГРАВИТИ ЩЕ Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УЧАСТИЯ В ТОЗИ ФОРУМ?! Моля някой от модераторите да ни даде поне информация по този въпрос!

Сканер, гравитацията сила ли е? Според ОТО май не е

В статията се казва:  "Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета." Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел". Ето други цитати от статията: "Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия." "В струнната теория има полета, които биха могли да обяснят тъмната енергия по подобен начин - локално, те са в състояние на минимална енергия, но все пак тяхната енергия има стойност по-голяма от нула", обяснява Тим Вразе. "Така че тези полета ще осигурят т. нар. тъмна енергия, с която да обясним ускореното разширяване на Вселената". Според мен, във връзка с горните цитати, на въпроса ти за амплитудата и за това "Кому е нужен резонанс и за какво", може да се отговори по следния начин: Енергията на въпросните частици в "купата" - в най-ниската й точка - би могла да се дължи единствено на техните собствени трептения. А тези трептения неизбежно резонират с трептенията на частиците, образуващи "купата", като с времето различните честоти се изравняват, амплитудата нараства и т. н. като този процес води до съответното усилване на действието на тъмната енергия.

Инфото от такива свръхгалактични разстояния идва до нас с огромно закъснение. И щом е така, защо сме приели, че с нарастване на разстоянието тъмната енергия засилва действието си? Защо да не е обратното - а именно, че с "нарастване" на времето нейното действие отслабва? В смисъл че е имала много по-силно действие в миналото, преди милиони св. години, но оттогава това действие постепенно е намалявало и продължава да намалява...

Интересно ми е дали "плоскоземците" имат някакво обяснение по въпроса защо - с каква цел - толкова много хора са се съюзили да ги лъжат, че Земята не е плоска, а кръгла. Каква изгода преследват всичките тези подли "кръглоземци"?

Нещо подобно имах предвид и аз. Затова написах, че "ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване". Възраженията ми обаче са: Първо към израза "надчовешки истини", защото, според мен, такива няма и не може да има, но и да можеше, на никого от нас - хората - не биха били нужни. И второ, много се съмнявам, че изобщо са възможни "истини, които да могат да послужат за доброто на всички хора". Това звучи някак си лозунгарски. Пък и слагането на всички индивиди в един "кюп", независимо от добрите намерения, винаги би било по-скоро за лошо, отколкото за добро. П.П. Надявам се, че възраженията ми няма да се приемат като заяждане. Все пак тук не се делим на отбори и различията в мненията ни са напълно естествени... П.П.2 Аз също се извинявам на Втори след княза за това поредно отклонение от темата му. Но от друга страна, тя е така разтегливо формулирана, че може да побере доста мнения/съждения/разсъждения и прочие, та дори и такива, които са в по-близка връзка с Юнг, отколкото със Стрезов и Пинокио

Мисля си, че нито един психолог и особено психиатър - "лечител на душата" - не би трябвало да има подобно пренебрежително отношение към личността на отделния човек. Още повече че ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване. И въобще, обобщенията в тези науки доста често са като "нож с две остриета".

Относно "самоидентификацията на човека". Според мен няма човек, който да се самоидентифицира, просто защото това не е възможно. Тоест, всеки в една или друга степен се идентифицира не с реалната си личност, а с някаква полуреална-полувъображаема, като и "двете" му личности непрестанно се преливат една в друга. Лошото е когато въображаемата личност почти напълно измести реалната. Но все пак може би е за добро това, че тъй наречената "реална личност" всъщност е недостъпна за възприемане не само от въпросния човек/нейния носител. Напротив, тази личност е недостъпна и за всички, с които той общува, тъй като те пък от своя страна също го идентифицират с някаква тяхна си въображаема версия, и т.н.до пълна обърквация.

И според моите представи е така. Чудя се как ли идентичността може да се извежда. Но дори и да може, струва ми се, че това би било излишно, а в някакъв смисъл и претенциозно философско начинание. Все пак има и въпроси "на елементарна очевидност", като този за идентичността е именно такъв. Но ако някой намери време, моля да обясни как се извежда идентичност?

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи".

Още едно предложение за друга интерпретация: И като пораснали децата му, синовете също биели жените си, щото от малки се идентифицирали с него, а дъщерите му се оставяли да бъдат бити от мъжете си, щото те пък се идентифицирали с майка си. И понеже били нещастни, нямали нито сили, нито желание да се занимават с престарелия си "трудолюбив татко", та го зарязали да мре сам, а пък той, уви, вече бил изгубил някъде из бездните на деменцията идентичността на личността си

Рамус, Сканер е физик, а аз съм само любител, при това с хуманитарно образование. Ето защо не бих си позволила да давам разяснения на когото и да било. Тук просто изказвам личното си мнение и нищо повече. Но се надявам, че Сканер ще отговори на въпросите ти.

Промяната се състои в това, че частица, която преди измерването няма определено състояние, след измерването ВЕЧЕ има определено състояние. Но да се върнем по-конкретно към примера със сплетените електрони А и В. Преди да измерим А, ще бъде еднакво вероятно след измерването той да се окаже със спин +1 или със спин -1. Но забележи! - същото се отнася и за електрон В. Имам предвид че, ако решим ПЪРВО да измерим електрон В, за него, също както за А, ще бъде еднакво вероятно след измерването му той да се окаже със спин +1 или със спин -1. Обаче СЛЕД измерването на единия електрон -- все едно дали ще е А или В -- другият електрон вече няма да е с еднаква вероятност след измерването му да се окаже със спин +1 или със спин -1. Напротив, ако първият електрон е със спин +1, другият непременно ще е със спин -1. И обратното: ако първият електрон е със спин -1, другият непременно ще е със спин +1. Накратко: След като сме измерили единият от двойката електрони, ние фактически сме предопределили какъв ще е спинът на другия електрон. Според мен това е промяна. А защо според теб не е промяна... не мога да разбера

Въпрос: Знае ли някой дали Гравити все още е с "бан"? Надявам се, че в най-близко време ще се появи! Липсата му във форума, всъщност е загуба предимно за самия форум.

Жоро, може би греша, но ми се струва, че при така описаната ситуация, този пример с нищо не се различава от класическия...

Промяната е такава, че: 1. Преди измерването частиците А и В се намират в НЕопределено състояние - електроните например НЕ притежават определен спин преди измерването, а всеки от тях "съдържа" в себе си равни вероятности за спин +1 и за спин -1. 2. Но в момента, в който измерим електрон А, ние всъщност разрушаваме състоянието му на неопределеност и така - на случаен принцип! - той се оказва например със спин +1. 3. А когато електрон А се окаже със спин +1, електрон В ще се окаже със спин -1, без значение на какво разстояние се намира от електрон А. Тоест, чрез измерването на А, ние всъщност предопределяме и спина на В. Защото, измервайки електрона А, вероятността той да се прояви със спин +1 е равна на вероятността той да се прояви със спин -1. ОБАЧЕ след като вече се е проявил - по случайност! - със спин +1, неопределеността в състоянието на електрон В фактически отпада, защото той след измерването би могъл да се прояви само и единствено със спин -1. Такава е корелацията/връзката/ между двата електрона и точно това е шокиращото в нея - че е НЕлокална! Напротив, установяваме разликата - установяваме, че като сме измерили едната от сплетените частици, ние на практика сме предопределили с какво свойство ще се прояви след измерването другата частица. Откъдето следва, че връзката между двете частици все пак се осъществява по някакъв начин -- начин, който не зависи от времето, нито от скоростта на светлината.

ОК, Скенер. Пак шъ разсъждаам

В общи линии разбирам какво имате предвид, но все пак ми се струва някак си крайно твърдението ви, че "философът от екзистенции не се интересува". Та нали екзистенциализмът е именно философско течение, при това едно от най-авторитетните, а според мен и най-убедителното. С изключително талантливи представители... Но да не споменавам имена, че пак ще си навлека възмущението на Рамус и вицепринца П.П. Може би е време авторът на тази тема да резюмира идеите си или поне да ги представя тук една по една, със съответните аргументи, за да се ориентираме по-добре, след произведения дотук потоп от общи приказки, сръдни и "изчукани стомни"...

Измервайки едната от сплетените частици, ние всъщност променяме /мигновено/ свойствата и на двете частици, без значение на какво разстояние се намират те една от друга. Така е, защото тези частици са с обща вълнова функция, а на практика това означава, че те не са два отделни, независими обекта. Дори може да се каже, че сплетените частици са - и си остават - един-единствен обект, въпреки разстоянието, което ги разделя. Поради споменатата по-горе обща ВФ, когато свойствата на едната частица бъдат изменени, това мигновено причинява промяна и в свойствата на другата частица. Получава се нещо като "времево сливане" на причината и следствието. А фактът, че ние бихме могли да установим каква е промяната на втората частица, само като си предадем инфото за първата частица по телефона, по имейл или чрез пощенски гълъб... е това си е наш проблем. Или с други думи: инфото между сплетените частици се предава с надсветлинна скорост -- доколкото изобщо е уместно да се говори за скорост при такива мигновени и призрачни взаимодействия. Ние обаче, свеждайки всичко до нашите си ограничения, отричаме въпросните мигновени взаимодействия, още повече че противоречат на теориите на Айнщайн. Макар че в действителност може и да НЕ противоречат, а просто на нас да ни липсват достатъчно знания, чрез които да елиминираме "противоречието"...

Поредната нелогичностСлед като сте го "приготвили" просторния отговор, значи времето вече е било загубено. А при това положение, защо е било нужно да го триете - отговора? Нима сте се надявали, че така ще си възвърнете изгубеното време?!

А може би забравяме и това, че все още не е напълно ясно какво всъщност е "спин"? Или вече има някаква дефиниция по въпроса?