Шпага

Кой знае? Може би творците са хора, които изпитват непрестанен душевен глад. Хора, чиито души не "познават" що е насита...

Така е. Затова съм написала: "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива." Тоест, не винаги, а "обикновено". И не всички, а "повечето". Просто съм изразила мнението си - субективно

Е, да, Палитрата, макар и с огромно разнообразие от цветове/елементи/ все пак е ограничена - някак затворена в себе си. Но възможните комбинации от тези цветове/елементи/ изглеждат безкрайно много, а точно тази илюзия ни дава шанса да осмислим живота си в търсене на нещо "ново под слънцето"

Но дали е така? "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива. Напротив, тези, които наистина са талантливи, всъщност създават някакво тягостно настроение или чувство за привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките".

Интересно, какви ли мъдреци -- философи-царе -- биха се заели с грижата да определят коя поезия е полезна, правдива, добра и коя не е такава. На мен /поне в това направление/ въпросната идеална държава ми се "провижда" като изгърбена под бремето на страховита цензура.

Здравей По някаква причина в темата ти "Дебелите книги" няма възможност да отговори. Затова ти отговарям тук. Ето един наистина "дебел" роман -- роман-река, както някои определят жанра му: http://bb.bulexpo-bg.com/book/5238-semejstvo-tibo http://bb.bulexpo-bg.com/book/5239-semejstvo-tibo Предимно за този роман авторът му е получил Нобелова награда за литература. Писан е много отдавна, но може и да те увлече...

Много - много! - красиво и вярно казано

Музиката на числото "Пи" --

Е, да, това е очевидно. Но много се съмнявам, че той ще успее да се излекува като непрестанно се заяжда, критикарства и обижда "събеседниците" си. Според мен правилното му лечение трябва да се проведе по съвсем друг начин. И на друго място.

Кухльо Плямпалов.

Интересно ми се струва и това: https://www.vbox7.com/play:e91169e60a

Не те разбрах

Извинявай, Дора! Започвам да разбирам, че ти си права, а аз греша в преценките си, може би защото съм пристрастна - имам брат, син и племенници, които са много далече от всякакви видове насилие и т.н.

Да, но на такива видове насилие много често са подлагани и мъжете. Ето това например е "любимото" на доста жени: "Унижава ли ви, подбива ли самочувствието, критикува ли ви редовно и за най-дребните неща и обижда ли ви пред други хора?" И въобще, почти всеки от горните въпроси може да бъде зададен и на мъжете. А това деление на жертвите - с акценти върху накърнените права на жените - всъщност не води до нищо добро. Само изостря тъй наречената "война между половете".

Дали е така? Ще ви разкажа накратко какво ме озадачи преди време: Имах куче и котка, които отраснаха заедно и бяха приятели в пълния смисъл на думата. После котката роди пет котенца от един бездомен, див котарак. Моята котка беше рижа, а той - тъмносив на раета, така че приликата на две от котенцата с него беше много характерна, както и тази на другите три с майка им. И това, което ми се стори доста странно, беше, че тези котенца, които приличаха на майка си, нямаха никакъв страх от кучето. Щом поотраснаха, веднага започнаха да му досаждат по всякакви начини, включително и като се катереха по него, за да му дърпат ушите Но котенцата, които приличаха на баща си, така и не свикнаха с кучето. Бягаха от него, съскаха и т.н., въпреки че то не проявяваше никаква агресия към тях... Та още оттогава си мисля, че все пак има някакъв механизъм за предаване на спомени по наследство. А ето и какви експерименти са правени в тази насока: Фалшиви спомени у мишките се предават генетично Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни!

Потърсих нещо повече по темата и така попаднах на тези материали: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Paradoksat-na-perioda-na-polurazpad-na-neutrona_44434.html http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pri-razpada-na-neutrona-mozhe-bi-se-otdeliat-chastitci-tamna-materiia_101660.html Надявам се, че ще са интересни и на вас

Ето го: http://pik.bg/лумпен-от-протестна-мрежа-ще-се-изера-в-митрата-на-руския-патриарх-кирил-и-после-ще-му-я-н-news732151.html

За съжаление резултатите са стряскащо много и ако въведем "уби/отрови мъжа си". Според мен разделянето на жертвите по полова принадлежност е неоснователно и дори може да се окачестви като вид дискриминация.

Честит да е и на теб

Ето и още един "пророчески" поглед към бъдещето: http://bb.bulexpo-bg.com/text/26151-poslednoto-intervju-na-adam-susbe

Самопознанието и самокритичността обикновено са полезни за индивида. Но все пак този форум едва ли е подходящ за изповедалня

"... R = lp (дължината на планк) и с M= mp(масата на планк)... ентропията е равна на 3,14." Въпрос: "калкулацията" относно така описаната най-малка ЧД не влиза ли в противоречие с принципа на неопределеността? Но и въобще може ли да се говори за ентропия на такова - планково - ниво?

Една от любимите ми книги от Стайнбек е "Зимата на нашето недоволство"

Колко остроумно. Но същевременно и правдоподобно. Не ми беше трудно да повярвам в последното описание

Ако виртуалните частици са само "модели, умствени абстракции", лъчението на Хокинг остава без обяснение. Но ето какво казва Хокинг за тези частици във връзка с тъй нареченото "изпаряване на черни дупки": "Как е възможно черна дупка да излъчва частици, когато знаем, че нищо не може да избяга от нейния хоризонт на събития? Отговорът, казва квантовата теория, е, че частиците не идват от вътрешността на черната дупка, а от „празното“ пространство извън хоризонта на събития на черната дупка! Можем да разберем това по следния начин: пространството, което приемаме като „празно“, не е съвсем празно, защото това ще значи, че всички полета, например гравитационното и електромагнитното, ще трябва да са точно нулеви. Но стойността на едно поле и неговата скорост на изменение с времето са като скоростта и положението на една частица: принципът на неопределеността твърди, че колкото по-точно знаем едната от тези две величини, толкова по-неточно ще знаем другата. Така че в празното пространство полето не може да бъде фиксирано точно на нулата, защото тогава би имало точна стойност (нула) и точна скорост на изменение (също нула). Трябва да има някакво минимално количество на неопределеност или квантови флуктуации в стойността на полето. Бихме могли да си представим тези флуктуации като двойка частици светлина или гравитация, които се явяват едновременно в някакъв момент, раздалечават се и после отново се сближават и анихилират една друга. Тези частици са виртуални, подобно на частиците, носещи гравитационното действие на Слънцето: за разлика от реалните частици те не могат да се наблюдават директно с детектор на частици. Но техните косвени влияния, като например малките изменения в енергията на електронните орбити в атома, могат да се измерят и се съгласуват изключително точно с теоретичните предсказвания. Освен това принципът на неопределеността предсказва съществуването на подобни виртуални двойки от материални частици като електроните и кварките. В този случай обаче единият член на двойката ще е частица, а другият античастица (античастиците на светлината и гравитацията са еднакви с частиците). Понеже енергията не може да се създава от нищо, единият от партньорите в двойката частица/античастица ще има положителна енергия, а другият — отрицателна. Този с отрицателна енергия е обречен да бъде краткоживееща виртуална частица, тъй като в нормални условия реалните частици имат винаги положителна енергия. Поради това той ще търси партньора си и ще анихилира с него." https://chitanka.info/text/834/9#textstart