Шпага

Защо гласът изтънява при вдишването на хелий? Какво и как се променя в гласните струни?

Ти пак за маса на покой говориш. Но всъщност има ли разлика /количествена/ между маса на покой и "маса на движение"

Сигурно е така. Но напоследък все по-често ми натежава - а май и не само на мен - това непрестанно "БГ задължение" да сме благодарни на някого за факта, че изобщо ни има. Благодарността, макар и достойно, все пак е и доста уморително чувство

Относно принципа на самоопределението -- на пръв поглед всичко изглежда толкова справедливо, та чак и красиво Но щом се вгледаме малко по-надълбоко, май се оказва, че както повечето "човешки" принципи, и този е нож с две остриета. http://www.politika.bg/article?id=40904 http://www.academia.edu/15606320/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%9E%D0%A2%D

Нямаме шанс да се разберем, докато не уточним от каква гледна точка водим "спора". Получава се някаква абсурдна смесица между т. нар. "Нютонова физика" и ОТО, а от време на време се намесва и СТО, та даже и Квантовата механика. Например безсмислено е да говорим за гравитационно поле, имайки предвид "кривина" на време-пространството, и да коментираме понятия като хомогенност и интензитет на такова поле, а всъщност да приемаме гледната точка на ОТО, според която гравитацията въобще не е поле...

Доколко е вярно написаното в тази статия: http://terminal3.bg/udrou-uilsn-golemijat-prijatel-na-blgarija-kojto-njama-pametnik/ На мен ми се струва донякъде преувеличено, например тук: "Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой. П.П. Извинявам се, ако вече е имало подобна тема. . .

Малоум, с това "клипче" ти направо ме нокаутира но... както се казва в такива случаи: "Продължаваме напред!"

Надявам се, че има не само математично, но и "физично" обяснение! Засега си мисля, че девизът "Мълчи и смятай" се отнася само за Квантовата механика, докато при СТО и ОТО всичко е със стабилна опора именно в постулатите

Сканер, ако знаеш отговора на този въпрос, моля те да ни "светнеш". Много е интересен и терзае любопитството ми, а явно и това на Гравити

Не разбирам защо считаш, че представата му не е коректна. Ако свободното падане в хомогенно поле е ускорително, принципът на еквивалентността изцяло губи смисъла си. Нали за да е валиден този принцип, свободното падане не трябва да се различава по нищо от движението по инерция.

В такъв случай значи и магнитното поле не е физическо поле... и въобще не е поле. Защото ако наблюдателят, спрямо когото съответният заряд се движи, промени характера на движението си така, че вече да е неподвижен спрямо същия заряд, магнитното поле ще "изчезне"

Сканер, от това, което си написал, можем да стигнем до елементарния извод, че точно както нехомогенното, така и хомогенното гравитационно поле е такова "по причина конкретното разпределение на масата, създаващо гравитацията." Или с други думи, хомогенно или не, грави полето винаги се дължи на съответната -- създаваща го -- маса. И разбира се, когато тази маса е разпределена по съответен начин, създаденото от нея поле е хомогенно. Е, как да приемем от една страна, че масата, създаваща това поле, съществува, обаче от друга страна същото това поле "липсва", тъй като "не може да бъде проявено"? И всъщност не си ли противоречиш като за хомогенното грави поле казваш, че щом не може да бъде проявено, това "е еквивалентно на неговата липса" , а в постинга си до мен си казал: Защо според теб гравитационната маса хем съществува, хем не се проявява, а щом хомогенното грави поле не се проявява, значи липсва, тоест не съществува? Не е ли по-логично да кажем, че гравитационната маса се проявява винаги. И винаги създава грави поле, като при нейно специфично разпределение, това поле би могло да е хомогенно, тоест такова, в което физическите закони са същите, каквито и в инерциална система? Иначе, тезата за нещо съществуващо, но без да се проявява, може да ни отведе прекалено далече -- например до баба ни Яга, съществуваща, ама не и проявена... поне засега

Ако гравитационната сила изчезва, това не означава ли, че гравитационната маса би станала нула? И ако в такава -- свободно падаща -- система гравитационната маса е нула, това не означава ли, че инертната маса също би трябвало да е нула, тъй като "инертната маса съвпада с гравитационната"?

Не компромисно, Рамус, а единственото нормално в огромен брой ситуации. Или ти считаш, че всички ние, по примера на Дон Кихот, не трябва да отминаваме вятърните мелници? Че трябва да водим битки с тях?

Ами да. Когато нещо не ти е ясно, а нямаш време, желание или умствен капацитет да си го изясниш, наистина би трябвало да го отминеш, вместо да се изсилваш с разни "потвърждения" или "възражения". Нагло е също така и да казваш, че пет пари не даваш за нещо или за някого, когото не познаваш, не проумяваш и прочие. Ето, ти например защо не даваш "пет пари" за Декарт? Чел ли си трудовете му? И ако да, с какво точно не си съгласен? Кое, според теб, не струва и пукната пара? Всъщност склонността за възразяване е не по-малко вредна -- или поне безсмислена -- от склонноста за потвърждаване, Но какво да се прави? Принудени сме навсякъде да търпим такива самовлюбени и войнстващи субекти, които все размахват някакво си "свое" мнение-контра на... абе, на каквото и да е!

Тоест, ти си откривателят на тази "генерална грешка"? А аз досега си мислех, че няма нормални хора, които да "вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат." Продължил си да лееш баналности с патоса на първооткривател. А според мен, първо е нужно да се осъзнае кое би имало смисъл в дадена ситуация -- да потвърждаваш ли, да възразяваш ли? Или просто да отминаваш? В повечето случаи именно отминаването ни дава новия хоризонт, който винаги е свързан с движение напред. Но ти надали ще разбереш това, защото при теб склонността да възразяваш те е завъртяла като пумпал около собствената ти грандомания на първопроходник из дебрите на "психичното"... или психиатричното.

Ето и нещо за враните: http://www.nauteka.bg/sciences/biology/neveroyatno-inteligentni-vrani-demonstrirat-intelekt-na-7-godishno-dete-video/

Аз се чудя как ли при това положение оцеляват пилотите на самолети, или пък онези от Формула 1? Според хипотезата ти тези хора май би трябвало да са измрели именно поради ускоренията, които "разбъркват био-процесите по "неестествен" начин"

Нещо като мисъл във връзка с последните постинги в темата "Лична митология": Времето тегли своя безкраен керван от мигове, а човекът стои на пътя му -- винаги сам.

Предполагам, че обяснението е в "Количествените натрупвания водят до качествени изменения"

Малоум, може би трябва да си по-умерен в критиките срещу статуквото, особено като се има предвид колко основателни критики се нароиха срещу твоята хипотеза. А също и като се има предвид колко обширно НЕ си отговорил на напълно смислените въпроси, зададени ти от Рамус. И въобще, нека да я караме по-скромно... въпреки че не винаги "скромността краси човека"

Аз мисля - или си мисля, че мисля - че при един фотон вариантите в разглеждания от нас случай са два: 1. Понятията честота и фаза нямат никакъв смисъл, тъй като винаги са абсолютно неопределени/неопределими, просто защото бройката - един фотон - винаги е абсолютно точно определена. 2. Принципът за неопределеността не важи, когато става дума за връзка между брой частици и някаква друга величина, защото неопределимостта на броя частици не е фундаментално свойство на тяхната природа, а е само ограничение в нашите възможности да ги преброим, когато са твърде много - например в един лазерен поток или в осветената стая. Всъщност, все едно къде....

Дорис, ако споменатата формула е неприложима за един фотон, това веднага поражда неприятния въпрос "А за колко фотона става вече приложима? Тоест, при какъв брой фотони неопределеността на честотата може да се пренебрегне и да се съкрати?" Според мен отговор на този въпрос просто няма, защото не само за един фотон, но и за всеки друг точно определен брой фотони ще важи казаното от теб: "... тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада" Или с други думи, при неприложимост на формулата за един фотон, май възниква проблем, аналогичен с този, който си посочила във връзка с интерпретацията на Сканер "при какъв брой става тази трансформация" - в смисъл, че щом един фотон не е ел. магнитна вълна, колко фотона са нужни, за да се създаде такава вълна? За което, пак според моите лаишки представи, пак няма и не може да има отговор, така че и Сканер също не е прав....

Но все пак фотоните си взаимодействат гравитационно А при това взаимодействие могат да се образуват дори такива чудесии като геоните или т. нар. "кугелблиц" -- https://en.wikipedia.org/wiki/Kugelblitz_(astrophysics И поводи за мечти дава -- http://megavselena.bg/da-pratim-zvezdolet-cherna-dupka-kym-drugi-zvezdi/

Сканер, обяснението за тембър в предишния ти постинг /+/ беше много полезно за мен. Оказа се, че въобще не съм била наясно с това понятие. Сега обаче възниква друг въпрос: Дали можем да говорим за честота на отделен фотон? Според мен отговорът е НЕ. Честотата е характеристика на ЕМВълните, но не и на отделния фотон, а както ти самият си отбелязал: