Шпага

Здравей отново Но ако съществуват фотони в покой, това би означавало, че в системата, в която те са в покой, т. е. неподвижни, всички масови обекти се движат /относно тези фотони:/ със светлинна скорост. А това, както и сам отбеляза, е абсурдно... Или поне така си мислим, опирайки се на СТО.

Здравейте всички! И ЧНГ Astralopitek, според мен тези две твърдения /които съм оцветила/ са взаимноизключващи се. В собствената си координатна система фотонът би трябвало да е неподвижен - т. е в покой, което наистина е невъзможно. И точно затова понятието "координатна система на фотон" е напълно лишено от смисъл.

Всяка от предложените теми е много интересна! За мен биха били най-увлекателни тези: Най-старите човешки следи по българските земи - всичко от хайделбергците? до неолита.Късните тракийски царства - примерно от Севт до създаването на провинция Тракия.Доколко, докъде, докога и как персите, македонците, включително Лизимах и Митридат са контролирали сегашните български земи.

Предназначението на човешкия живот е това - да сме човеци и като такива да търсим смисъла на нашия си живот. А кой в какво ще го открие, и дали изобщо ще го открие, или ще се "накичи" с философската представа за безсмислието... Е, това вече е "божа работа" П.П. Но нека да не спамим повече в темата, че ще си навлечем гнева на ИСТОРИКА.

Независимо от това дали ние сме творения на Бог, или Бог е наше творение, Той ни е необходим именно за да "долавяме" разликата между предназначение в живота и смисъл на живота. Може би и това е имал предвид Витгенщайн, пишейки: "Смисъл на живота, тоест смисъл на света, наричаме Бог."

Чудя се, щом за теб въпросът за смисъла на живота е "щяло и нещяло", кое ли не е "щяло и нещяло". Кое е достатъчно важно, за да намесим в него и Бог?

Заслужава си да отделите поне няколко минути за тях:

Има въпроси, на които мога да отговоря само с "не знам", а се изисква категоричен отговор. "Това поле е задължително" ми се появи няколко пъти и така направи невъзможно искреното ми участие в темата

Еее, това надхвърли умствените ми силици! Значи, да речем, системата е само от два раздалечаващи се фотона и всеки от тях е на един милион километра от центъра на енергията на системата. Е, в какво и как този център би могъл да изрази качествата и поведението на обект? Ако "срещне" друг обект ще взаимодейства ли с него Сканер, докато се считаше, че според ОТО масата нараства с нарастването на скоростта, това -- че "частица с ненулева маса не може да се движи със скорост равна или по-голяма от тази на светлината" -- се обясняваше с твърдението, че при такава скорост масата на обекта би трябвало да нарастне до безкрайност -- нещо, което е абсурдно. Но след като вече е прието, че всъщност масата не нараства с нарастването на скоростта, как може да се обясни това ограничение? Тоест, защо масови обекти не могат да се движат със светлинна скорост? И ако в крайна сметка се окаже, че фотоните /подобно на неутриното/ все пак имат някаква маса, това ще бъде ли някакъв вид "опровержение" на СТО и ОТО? П.П. Весели празници и на теб!

Здравей, Малоум! Значи, ако тялото е в покой или се движи по инерция, масата му не се проявява и - съответно - не може да бъде измерена? Но и ако обектът се движи по окръжност с равна по големина скорост, масата му пак не се проявява и съответно не може да бъде измерена. Така ли?! А според твоята хипотеза това - болдираното - как може да се "преведе"? Май трябва да е нещо от този род: "Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително непрестанно образуване на обекта по посока на сила, външна за обекта". П.П. Ако не намериш време да отговориш, още отсега ти пожелавам Весели празници!

Сканер, не мога да схвана как се "стиковат" тези две твои твърдения:

Защо гласът изтънява при вдишването на хелий? Какво и как се променя в гласните струни?

Ти пак за маса на покой говориш. Но всъщност има ли разлика /количествена/ между маса на покой и "маса на движение"

Сигурно е така. Но напоследък все по-често ми натежава - а май и не само на мен - това непрестанно "БГ задължение" да сме благодарни на някого за факта, че изобщо ни има. Благодарността, макар и достойно, все пак е и доста уморително чувство

Относно принципа на самоопределението -- на пръв поглед всичко изглежда толкова справедливо, та чак и красиво Но щом се вгледаме малко по-надълбоко, май се оказва, че както повечето "човешки" принципи, и този е нож с две остриета. http://www.politika.bg/article?id=40904 http://www.academia.edu/15606320/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%9E%D0%A2%D

Нямаме шанс да се разберем, докато не уточним от каква гледна точка водим "спора". Получава се някаква абсурдна смесица между т. нар. "Нютонова физика" и ОТО, а от време на време се намесва и СТО, та даже и Квантовата механика. Например безсмислено е да говорим за гравитационно поле, имайки предвид "кривина" на време-пространството, и да коментираме понятия като хомогенност и интензитет на такова поле, а всъщност да приемаме гледната точка на ОТО, според която гравитацията въобще не е поле...

Доколко е вярно написаното в тази статия: http://terminal3.bg/udrou-uilsn-golemijat-prijatel-na-blgarija-kojto-njama-pametnik/ На мен ми се струва донякъде преувеличено, например тук: "Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой. П.П. Извинявам се, ако вече е имало подобна тема. . .

Малоум, с това "клипче" ти направо ме нокаутира но... както се казва в такива случаи: "Продължаваме напред!"

Надявам се, че има не само математично, но и "физично" обяснение! Засега си мисля, че девизът "Мълчи и смятай" се отнася само за Квантовата механика, докато при СТО и ОТО всичко е със стабилна опора именно в постулатите

Сканер, ако знаеш отговора на този въпрос, моля те да ни "светнеш". Много е интересен и терзае любопитството ми, а явно и това на Гравити

Не разбирам защо считаш, че представата му не е коректна. Ако свободното падане в хомогенно поле е ускорително, принципът на еквивалентността изцяло губи смисъла си. Нали за да е валиден този принцип, свободното падане не трябва да се различава по нищо от движението по инерция.

В такъв случай значи и магнитното поле не е физическо поле... и въобще не е поле. Защото ако наблюдателят, спрямо когото съответният заряд се движи, промени характера на движението си така, че вече да е неподвижен спрямо същия заряд, магнитното поле ще "изчезне"

Сканер, от това, което си написал, можем да стигнем до елементарния извод, че точно както нехомогенното, така и хомогенното гравитационно поле е такова "по причина конкретното разпределение на масата, създаващо гравитацията." Или с други думи, хомогенно или не, грави полето винаги се дължи на съответната -- създаваща го -- маса. И разбира се, когато тази маса е разпределена по съответен начин, създаденото от нея поле е хомогенно. Е, как да приемем от една страна, че масата, създаваща това поле, съществува, обаче от друга страна същото това поле "липсва", тъй като "не може да бъде проявено"? И всъщност не си ли противоречиш като за хомогенното грави поле казваш, че щом не може да бъде проявено, това "е еквивалентно на неговата липса" , а в постинга си до мен си казал: Защо според теб гравитационната маса хем съществува, хем не се проявява, а щом хомогенното грави поле не се проявява, значи липсва, тоест не съществува? Не е ли по-логично да кажем, че гравитационната маса се проявява винаги. И винаги създава грави поле, като при нейно специфично разпределение, това поле би могло да е хомогенно, тоест такова, в което физическите закони са същите, каквито и в инерциална система? Иначе, тезата за нещо съществуващо, но без да се проявява, може да ни отведе прекалено далече -- например до баба ни Яга, съществуваща, ама не и проявена... поне засега

Ако гравитационната сила изчезва, това не означава ли, че гравитационната маса би станала нула? И ако в такава -- свободно падаща -- система гравитационната маса е нула, това не означава ли, че инертната маса също би трябвало да е нула, тъй като "инертната маса съвпада с гравитационната"?

Не компромисно, Рамус, а единственото нормално в огромен брой ситуации. Или ти считаш, че всички ние, по примера на Дон Кихот, не трябва да отминаваме вятърните мелници? Че трябва да водим битки с тях?