Шпага

Предполагам, че мнението ми ще изглежда много тъпо за част от участниците, но все пак да го кажа: Ако приемем конвенцията в този й вид, после ще се наложи да измъдруваме и приемем още една конвенция - този път в защита на "обикновените" мъже, които не попадат по един или друг начин под закрилата на първата, тоест Истанбулската, конвенция. Защото тези мъже твърде лесно биха могли да станат жертва на някои склонни към манипулации и набеждаване жени, каквито - уви - съвсем не са рядкост. Отвращавам се и съм против всякакво насилие над когото и да било, включително и над животни, а не само над хора, но не мисля, че въпросната конвенция ще допринесе с нещо за изкореняването му. Ще създаде обаче още по-голямо напрежение между половете. И ще поощри още повече наглост в поведението на тъй наречените "различни".

Не знам защо считаш, че в новата система - тази, която е с обратна посока, -- Б ще "завари" брат си А на същите години, на които е бил в предишната му /на Б/ система. Новата система си има друга история и когато Б се прехвърли в нея, неговите години ще си останат същите, но годините на А в тази нова система ще са различни. В тази система той ще е по-стар, отколкото е бил в предишната система на Б. Така че, въпреки относително по-бавното цъкане на неговите /на А/ часовници в новата система на Б, до момента на срещата разликата в годините им няма да бъде компенсирана. Той - близнакът А - пак ще е по-стар от пътувалия и завърнал се близнак Б.

Аз си представям нещата по друг начин: 1. В системата на Б Земята заедно с А първо се отдалечава, поради което в тази система часовниците на А "цъкат" все по-бавно. 2. После Б сменя отправната система с друга, която /дори и да е със същата относителна скорост спрямо Земята, с каквато е била и предишната му система/ вече е с обратна посока. 3. Тъй като новата система, в която Б отново може да се счита за неподвижен, е с обратна на предишната посока, значи в тази система Земята започва да се приближава, поради което часовниците на подвижния в нея близнак А започват да цъкат все по-бързо. Уточнение: часовниците на А пак ще цъкат по-бавно от тези на приетият за неподвижен Б, но в сравнение с цъкането им в предишната система на Б ще ускоряват хода си. И така при срещата на близнаците -- след съответните, непостижими за мен изчисления-- би трябвало да се получат точно 20 години за А и 16 години за Б. П.П. Гравити, не намирам блогът ти. Закрит ли е, или аз не търся правилно... Беше писал там /доста отдавна/ нещо много интересно за центробежните сили - как при определени обстоятелства изглеждат така, сякаш са реални, а не фиктивни... Не мога да си спомня точно и ми се иска пак да го прочета.

Според мен това обяснение беше предостатъчно ясно. Така и не разбрах що за "проблеми" бяха открити в него Ще препрочета пак диалога ви -- явно нещо в изчисленията ви ми е убягнало. Въпрос: моля ви да ми кажете лоренцовият фактор може ли да е по-голям от 1, или не може?

Така е, получават се понякога и в твоите писания смислени неща. Но за съжаление се оказва, че те се дължат предимно на случайността. Изглежда в твоя случай е валидна "Теоремата за безкрайната маймуна", според която, ако една маймуна произволно и неограничено по време натиска бутоните на клавиатурата, все някога ще "сътвори" и смислени неща, дори изключително смислени - като "Хамлет" например

Добавил си към постинга си, типично в твоя стил, разни назидателни псевдо мъдрости. Липсва ти чувство за мярка - напълно ти лисва

Не успях да го схвана това "чудо" Колкото и да си напрягах изтерзания мозък, все стигах до извода, че твърдението в болдирания от мен текст е НЕвъзможно...

Моето твърдение беше на елементарно ниво. Имах предвид, че и скъсяването на дължините, също както и забавянето на времето, са ефекти на СТО, без които "парадоксът" не може да бъде обяснен. Защото, говорейки за въпросния парадокс, ние всъщност говорим за относителността на едновременността, която от своя страна е следствие на споменатите ефекти. Но тези ефекти -- скъсяването на дължините и забавянето на времето -- се наблюдават винаги в приетата за подвижна система. Тоест, наблюдател, неподвижен в своята система, ги регистрира/измерва в друга, подвижна спрямо неговата система, нещо, което няма нищо общо с обясняваните от Малоум "скъсявания". П.П. Гравити, казваш за тези ефекти: "не мисля, че имат еднаква роля при парадокса за близнаците". Но според мен, след като те са неделимо свързани, просто няма как да им приписваме различна по значимост роля. Единият не е възможен без другия, така че на практика са с една обща роля.

Според мен въпросният "парадокс" въобще не може да бъде обяснен, без да се вземе предвид и скъсяването на дължините. Но този ефект в СТО е неизмеримо далече от обяснението на Малоум

УжасТ

Здрасти, Малоум, Крайно ми е неприятно, че си изтълкувал постинга ми като саркастичен! Напротив, на мен ми хареса тълкуванието ти - според твоята хипотеза - и даже отбелязах това със съответния лайк. Показах с болд и какво ми е допаднало най-много като оригинално, дръзко и прочие. В следващия ми постинг ти възразявам по други въпроси, но те са си нещо съвсем отделно...

След "чупката" пилотът близнак вече е в друга отправна система, където часовниците са с други показания, различни от тези на неговия часовник. Така че изобщо се става дума, че неговия часовник започва да изостава, или да избързва. Мисля, че може да се направи някаква аналогия с доплеровия ефект. Сменяш системата и ти се струва, че честотата на източника моментално се е променила, докато всъщност тя винаги е била такава в тази система.

Малоум, според мен това, което си написал, няма абсолютно нищо общо със СТО, нито дори с ОТО и въобще с релативизма. И разбира се, няма абсолютно нищо общо и с т. нар. "парадокс" на близнаците. При срещата им тяхната различна възраст съвсем не се дължи на някакви си драматични биологични процеси. В своята система всеки от тях е остарявал по напълно нормален начин. Просто поради различната относителна скорост възрастта на всеки от тях е различна в различните отправни системи. В класическия "парадокс" при срещата близнакът на Земята се оказва по-стар от близнака космонавт. Така че даже и от тази гледна точка няма логика ускорението да е "подмладило" космонавта чрез "(разпъване-свиване-въртене с усукване и др.)"

Страхотно обяснение В противоречие със "статуквото", но в пълно съзвучие с хипотезата ти, поне доколкото аз мога да преценя. Опитах се да намеря някаква "вътрешна" нелогичност, но не открих такава. Особено ми допадат тези пасажи, които съм маркирала. П.П. Виж как прихванах от теб подхода да ръся кавички "под път и над път"

Да, прав си при условие че говорим само за часовници. Но тъй като става дума за хора - близнаци, които при връщането на единия /на космонавта/ ще са на различна възраст, положението ще е друго. Тоест, космонавтът няма как да се размине без скачане. Но все пак - да - можем да си представим някакво скачане без ускорение от страна на космонавта. Например при разминаване на неговия кораб с друг, който пътува към Земята, нашият космонавт да се прехвърли на него. Така той се озовава в друга отправна система, където показанията на часовниците са други и в която брат му вече е на друга възраст...

За никакъв "допълнителен фотон" не съм и помисляла А иначе, това, което си написал, всъщност потвърждава варианта за фотона, взаимодействащ с електрона като вълна, а не като "топче".

Противоречиш си Как да няма роля ускорението, след като смяна на отправната система не може да се осъществи по друг начин, освен с ускорение.

Не успях да си купя книгата, но и от това, което Рибаря беше сканирал, ясно се вижда, че авторът наистина показва споменатите грешки.

При нееластичното разсейване, каквото се наблюдава при ефекта на Комптън, всъщност има поглъщане - нали електронът поглъща част от енергията на фотона. Което пък означава, че след "удара" фотонът вече е с намалена честота и нарастнала дължина на вълната. Тези факти обаче противоречат на представата за фотона като частица и по-точно като елементарна - в смисъл неделима - частица. Затова мисля, че цитираното по-горе твърдение на Дорис е по-близко до истината. П.П. Според мен, фотонът взаимодейства с електрона като вълна и така му отдава кванти от енергията си. А може би още по-правилно би било да се каже, че фотонът и електронът взаимодействат помежду си като вълна с вълна и при това взаимодействие фотонът излъчва кванти от енергията си, а електронът ги поглъща.

Тук се изсипаха порои от обиди срещу реални исторически личности. Но това изглежда не се счита за "укоримо". Оправданието е, че те били митологизирани... според тези, които сипят обидите... и които са възмутени от толерирането на обидите във форума. Получава се нещо от типа на "Крадецът вика дръжте крадеца"

За съжаление, гробищата са пълни с такива доказателства И самото време, което наричаме минало, всъщност е един колосален гроб -- доказателство за безброй несъществуващи неща.

Ако интерпретацията за Мултивселената е вярна, това означава, че всичко, което е възможно да съществува, наистина съществува, ако не в нашата, то в някоя от безбройните други "паралелни" вселени. Реализира се абсолютно всяка вероятност, колкото и минимална да е тя. Така че нищо чудно да ги има някъде и героите на Тери Пратчет. както впрочем и Бог

Аз "виждам" основания за обратното твърдение. Ето как е според мен: Не е невъзможно Бог да съществува. А щом е възможно да съществува, значи е НЕЩО. Откъдето пък следва доказателството, че несъществуването му е невъзможно, тъй като НЕЩОТО просто няма как да е несъществуващо.

Колко патетично! Все едно че горд комунист вещае Светлото бъдеще -- без мрачните сенки на разните националисти... а също и капиталисти

Е, най-сетне стана ясно защо писаниците ти досега са толкова несериозни