Шпага

"Дон Кихот" на Сервантес "Братя Карамазови" и "Идиот" на Достоевски Но също и "Хъкълбери Фин" на Марк Твен

Кой знае? Може би творците са хора, които изпитват непрестанен душевен глад. Хора, чиито души не "познават" що е насита...

Така е. Затова съм написала: "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива." Тоест, не винаги, а "обикновено". И не всички, а "повечето". Просто съм изразила мнението си - субективно

Е, да, Палитрата, макар и с огромно разнообразие от цветове/елементи/ все пак е ограничена - някак затворена в себе си. Но възможните комбинации от тези цветове/елементи/ изглеждат безкрайно много, а точно тази илюзия ни дава шанса да осмислим живота си в търсене на нещо "ново под слънцето"

Но дали е така? "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива. Напротив, тези, които наистина са талантливи, всъщност създават някакво тягостно настроение или чувство за привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките".

Интересно, какви ли мъдреци -- философи-царе -- биха се заели с грижата да определят коя поезия е полезна, правдива, добра и коя не е такава. На мен /поне в това направление/ въпросната идеална държава ми се "провижда" като изгърбена под бремето на страховита цензура.

Здравей По някаква причина в темата ти "Дебелите книги" няма възможност да отговори. Затова ти отговарям тук. Ето един наистина "дебел" роман -- роман-река, както някои определят жанра му: http://bb.bulexpo-bg.com/book/5238-semejstvo-tibo http://bb.bulexpo-bg.com/book/5239-semejstvo-tibo Предимно за този роман авторът му е получил Нобелова награда за литература. Писан е много отдавна, но може и да те увлече...

Много - много! - красиво и вярно казано

Музиката на числото "Пи" --

Е, да, това е очевидно. Но много се съмнявам, че той ще успее да се излекува като непрестанно се заяжда, критикарства и обижда "събеседниците" си. Според мен правилното му лечение трябва да се проведе по съвсем друг начин. И на друго място.

Кухльо Плямпалов.

Интересно ми се струва и това: https://www.vbox7.com/play:e91169e60a

Не те разбрах

Извинявай, Дора! Започвам да разбирам, че ти си права, а аз греша в преценките си, може би защото съм пристрастна - имам брат, син и племенници, които са много далече от всякакви видове насилие и т.н.

Да, но на такива видове насилие много често са подлагани и мъжете. Ето това например е "любимото" на доста жени: "Унижава ли ви, подбива ли самочувствието, критикува ли ви редовно и за най-дребните неща и обижда ли ви пред други хора?" И въобще, почти всеки от горните въпроси може да бъде зададен и на мъжете. А това деление на жертвите - с акценти върху накърнените права на жените - всъщност не води до нищо добро. Само изостря тъй наречената "война между половете".

Дали е така? Ще ви разкажа накратко какво ме озадачи преди време: Имах куче и котка, които отраснаха заедно и бяха приятели в пълния смисъл на думата. После котката роди пет котенца от един бездомен, див котарак. Моята котка беше рижа, а той - тъмносив на раета, така че приликата на две от котенцата с него беше много характерна, както и тази на другите три с майка им. И това, което ми се стори доста странно, беше, че тези котенца, които приличаха на майка си, нямаха никакъв страх от кучето. Щом поотраснаха, веднага започнаха да му досаждат по всякакви начини, включително и като се катереха по него, за да му дърпат ушите Но котенцата, които приличаха на баща си, така и не свикнаха с кучето. Бягаха от него, съскаха и т.н., въпреки че то не проявяваше никаква агресия към тях... Та още оттогава си мисля, че все пак има някакъв механизъм за предаване на спомени по наследство. А ето и какви експерименти са правени в тази насока: Фалшиви спомени у мишките се предават генетично Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни!

Потърсих нещо повече по темата и така попаднах на тези материали: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Paradoksat-na-perioda-na-polurazpad-na-neutrona_44434.html http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pri-razpada-na-neutrona-mozhe-bi-se-otdeliat-chastitci-tamna-materiia_101660.html Надявам се, че ще са интересни и на вас

Ето го: http://pik.bg/лумпен-от-протестна-мрежа-ще-се-изера-в-митрата-на-руския-патриарх-кирил-и-после-ще-му-я-н-news732151.html

За съжаление резултатите са стряскащо много и ако въведем "уби/отрови мъжа си". Според мен разделянето на жертвите по полова принадлежност е неоснователно и дори може да се окачестви като вид дискриминация.

Честит да е и на теб

Ето и още един "пророчески" поглед към бъдещето: http://bb.bulexpo-bg.com/text/26151-poslednoto-intervju-na-adam-susbe

Самопознанието и самокритичността обикновено са полезни за индивида. Но все пак този форум едва ли е подходящ за изповедалня

"... R = lp (дължината на планк) и с M= mp(масата на планк)... ентропията е равна на 3,14." Въпрос: "калкулацията" относно така описаната най-малка ЧД не влиза ли в противоречие с принципа на неопределеността? Но и въобще може ли да се говори за ентропия на такова - планково - ниво?

Една от любимите ми книги от Стайнбек е "Зимата на нашето недоволство"

Колко остроумно. Но същевременно и правдоподобно. Не ми беше трудно да повярвам в последното описание