Шпага

Чудя се, ако бъде изобретена някаква съвсем евтина капсула, която да задоволява енерго-потребностите ни всеки ден - поглъщаш я сутрин и чак до другата сутрин не изпитваш глад, - дали това би променило "човечеството" към добро? Или към зло? Или пък въобще не би го променило, тъй като малцина ще са склонни да се откажат от удоволствието, което носи храната. Вие например /участниците в темата/ бихте ли избрали капсулата пред някоя пържола, ако знаете, че това ще е начин за извисяване на "човешкото в човека" и отдалечаване от т.нар. "животински" инстинкти...

Добре, но според това изискване /за експериментална проверка/ Теоремата за непълнота на Гьодел например не би трябвало да е част от науката. Или, ако я приемем за такава част, то би трябвало да считаме, че цялата математика не е наука. И още: ако споменатата теорема е част от науката, значи можем да считаме, че вече е научно доказано съществуването на Бог... ЧНГ на всички

Не мисля, че въпросът на Аби за "механизъма за обработка на информацията от средата" е некоректен, особено ако го отнесем не към растенията, а към някои животни. Например, както е казано тук -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=12&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwj6lf3Cst3JAhWEVywKHXq8D1kQFghQMAs&url=http%3A%2F%2Fuchilishte-mechta.dir.bg%2F_wm%2Fnews%2Fnews.php%3Fnid%3D142954%26df%3D254837%26dflid%3D3&usg=AFQjCNEbCWQpozgQdN1ClYEgxbuTqVb8gg : "Върху тялото на калкана (Scophthalmus maximus) се изписва рисунка, точно съответстваща на дъното в зависимост от това дали то е пясъчно, каменисто или някакво друго." Или както е показано тук -- https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwiKo5KXs93JAhXMXhQKHZvMC7QQFgguMAQ&url=http%3A%2F%2Fvbox7.com%2Fplay%3A0ef36cce56&usg=AFQjCNETfbb-d7LGXkw1y2wBuiqNsx-N3g: Хамелеонът променя цвета си имитирайки този на околните предмети. Е, как калканът "обработва" информацията за това какво е дъното и как "решава" да имитира именно такова дъно, да речем, каменисто, а не пясъчно. Или пък хамелеонът как избира да възпроизведе съответния цвят? Все пак той не си казва "А, ето тия очила са розови, я да се съсредоточа и да задействам програмата си за получаване на розова окраска." Според мен, не е достатъчно просто да обобщим "еволюция" и толкова. Такъв отговор съвсем не изяснява самия механизъм "за обработка на информацията от средата".

Б. Димитров е опонентът-мечта за всеки, който копнее да се "запени" в публичното пространство. В сравнение с него много лесно можеш да минеш за интелигентен, начетен и прочие

Римлянино, сполучливо или не, в този паметник е вграден един от най-болезнените, най-страшните моменти в нашата, а може би и въобще в човешката история. Така че шегите, макар и остроумни, едва ли са подходящи в случая. Особено това заиграване с ОЧИТЕ...

За мен ключовият въпрос е този. А що се отнася до самия паметник като произведение на изкуството -- нищо особено нито в положителна, нито в отрицателна посока.

Когато прочетох тази статия -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&cad=rja&uact=8&ved=0CC4QFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.inrne.bas.bg%2Fbg%2F2011-06-05-04-29-43%2Fdoc_download%2F617----.html&ei=FJJ2VfinEozXUd7xgfAL&usg=AFQjCNGLUhS0v_UsF0XixZznC0xl9f5DDA http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&ved=0CDMQFjAD&url=http%3A%2F%2Fwww.inrne.bas.bg%2Fbg%2F2011-06-05-04-29-43%2Fdoc_download%2F665-----.html&ei=FJJ2VfinEozXUd7xgfAL&usg=AFQjCNGBw5JuLpjP6qnUMeQFC_6P2oETiQ -- моите впечатления бяха такива. А именно, че всъщност масата не нараства с нарастването на скоростта и т.н. каквото съм написала в предишния си пост. Но не изключвам вероятността, ако сега прочета същата статия, да я разбера по друг начин.

Всъщност масата не нараства с нарастването на скоростта. Така се оказа според някои вече не съвсем нови публикации. Понятията "релативистка маса" и "маса в покой" май са напълно лишени от смисъл...

Въпрос и от мен: Ако сравним например две риби - едната възпроизведена чрез клониране, а другата чрез партеногенеза, ще има ли разлика между тях? При условие че произхождат от една и съща "майка", разбира се. П.П.Извинявайте, ако това вече е обяснявано някъде из форума.

Ако се придържахме към правилото, че за да обявим нещо за "пълни глупости", първо трябва да го разберем, писанията на Малоум щяха да са неприкосновени

Здравей, Малоум! Май прекалено много наблягаш на тази "асиметричност": Е, добре, но в крайна сметка какво й е по-"асиметричното" на Y- хромозомата? Като гледам тук например -- https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D1%8A%D0%B6&biw=1366&bih=605&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=zoVkVdHeM4LnywOB7IGIBQ&ved=0CC0QsAQ -- те всички хромозоми са по един или друг начин асиметрични. Ето и тук -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=12&cad=rja&uact=8&ved=0CEMQFjAL&url=http%3A%2F%2Fwww.mayamarkov.com%2Fbiology%2F04Organgen2%2F04Organgen2.htm&ei=w4JkVdmWA8PXyQP1nYG4Bw&usg=AFQjCNHWbRmfkikyR7hKp4e9OQ4r6HYbZQ -- как са нарисувани и описани различните видове: "Центромерата разделя напречно всяка хромозома (съответно хроматида) на две части, наречени рамена. Според положението на центромерата, т.е. според относителната дължина на двете рамена, хромозомите се разделят на 3 групи: (1) метацентрични – с центромера по средата и еднакво дълги рамена; (2) субметацентрични – с донякъде изместена към единия край центромера; двете рамена са различно дълги, но все пак разликата не е твърде голяма; (3) акроцентрични – със силно изместена към единия край центромера, така че едното рамо е съвсем късо. За изчерпателност следва да споменем и телоцентричните хромозоми, които имат само едно рамо, защото центромерата е в самия им край. Истински телоцентрични хромозоми не се срещат в нормалния хромозомен набор, а са резултат от скъсване на някоя хромозома в областта на центромерата или непосредствено до нея. Някои автори обаче наричат “телоцентрични” хромозомите, които просто са силно акроцентрични." Ти сякаш съдиш за асиметричността по буквите Х и Y... Или аз съвсем не съм те разбрала

Вижте как - може би - ще изглежда Париж през 2050 г. А може би и някои наши градове ще изглеждат така или дори още по...? http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=6&cad=rja&uact=8&ved=0CDMQFjAF&url=http%3A%2F%2Fwww.highviewart.com%2Fkak-shte-izglezhda-parizh-prez-2050-g-2962.html&ei=SNFhVeruOsKpygP35oHwDQ&usg=AFQjCNEMhMy1cyr8QXqELLt2S1EQ4BPr4Q Снимки: Bthatw.com

Много сложно бе, Римски. Ако те погне някой рогоносец, по-добре зарязвай тогата и бягай. Щото иначе, докато се усучеш в нея, лошо ще си изпатиш

Темата е страхотно интересна! Вече много пъти влизам в нея - като в любим музей И всеки път най-голямо удивление у мен буди това: Дали има някакво обяснение - какво символизира?

Много често именно емоциите са причината, вследствие на която мозъкът произвежда някакъв коктейл /или кофтейл / от химикали. И, разбира се, на различните емоции - страх, отвращение, гняв, любов, съчувствие, радост... - съответстват различни "коктейли". Значи е твърде едностранчиво да разглеждаме емоциите само "като коктейл произведен от мозъка". Да, в някои случаи е така, но в други случаи сякаш нещо нематериално оказва въздействие, чрез което "стартира" някакъв материален процес. Това ми се струва доста странно...

Повечето от нас обсъждаме неща, които са ни интересни - и поради тази причина - искаме да ги разберем, ако не напълно, то поне в по-голяма дълбочина. "Размахваме" цитати от личности, чиито изследвания/теории/разсъждения са ни впечатлили и сме ги приели за смислени, оригинални и най-вероятно близки до истината. Така че не виждам с какво сме заслужили твоето демонстративно и дори злостно презрение Може би, ако се ограничим само в славословия по адрес на Ванга и Монро, ще постигнем някакво съзвучие с твоите "разбирания" и ще заслужим одобрението ти?

Не съм гледала филма и нямам намерение да го гледам. Достатъчно ми беше да изслушам едно-две интервюта с режисьора, за да се откажа. Е, не е възможно едно джудже с просташко поведение да пресъздаде образа на един велик човек. Захванал се е М. Генчев с непосилна за него задача и резултатът е плачевен, както си личи и по откъсите от филма. Жалко, че няма съд за такива осквернители на национални светини!

Много добре казано, Гравити! С нищо не мога да ти възразя

Например: -- Хващаш един "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената е статична. -- Минават години, хващаш друг, по-нов "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената не е статична, ами се разширява с постоянна скорост. -- Минават още години и по аналогичен начин получаваш поредното "систематизирано знание", според което Вселенаата не се разширява с постоянна скорост, ами с все по-голямо ускорение. Е, как да не е вяра това твое "знание", от което - уви, по недостойния пример на апостол Петър - трижди ще се отречеш

"Тезата за следи от Големия взрив - окончателно изоставена" -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CCAQqQIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.vesti.bg%2Ftehnologii%2Fnauka-i-tehnika%2Ftezata-za-sledi-ot-golemiia-vzriv-okonchatelno-izostavena-6030967&ei=3bnNVOWUA8LuPLXzgOAK&usg=AFQjCNEXqaaXp_esRVBUEuGTA7kW7-c1SQ&bvm=bv.85076809,d.ZWU. Жалко, но факт.

Гравити, пиша тук, защото съвсем се отклонявам от темата за филма и Римлянина с основание може да ме "отсвири" оттам Във връзка с казаното http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=forums&section=findpost&pid=329031 Оказа се, че и Дорис е имала предвид скаларната кривина на пространство-времето. И че аз погрешно съм я разбирала, че пише за скаларната кривина на пространството. Но във връзка с цитираното от теб, имам някои... недоумения. 1. Според мен, абсолютно всяка величина на пространство-времето е инвариант, именно защото то е абсолютно. И в този смисъл ми е чудно каква друга освен нула може да е скаларната кривина на пространство-времето? След като не е различна от нула дори и около масивни обекти, какво трябва да означава това "Поне не винаги"? В какви случаи скаларната кривина на пространство-времето може да не е нула? 2. Да, пространството не е абсолютно и затова неговата скаларна кривина "не е инвариант при произволна смяна на координатите", но това не означава, че може да бъде направен такъв избор на координати, при който тази скаларна кривина - на пространството - да е точно нула. Мисля, че при различните трансформации въпросната кривина може да варира, /тоест НЕ Е инвариант/, но не може да стигне до нула... Всъщност въпросът ми е: Ако -- както твърдиш ти -- при избор на определени координати скаларната кривина на пространството е точно нула, каква ще е величината на времето при същия този избор на координати? Невъртящите се ЧД са идеални сфери, а въртящите се ЧД са с форма, която зависи от размера им и от скоростта на въртене. Затова си мисля, че трябва да има разлика и в скаларните им кривини.

Ще "кривна" от въпроса: През 2014 година гледах с най-голямо удоволствие "Диамантената ръка" - филм от 1968 г. Колкото пъти се сетя за него, все ми се подобрява настроението

Изтормозих се с тия черни дупки Колкото повече мисля за тях, толкова по-малко ги разбирам

Гравити, имам някакви смътни спомени, че съм чела за вече прословутата кривина на ЧД в книгата на Б. Грийн "Тъканта на космоса", но самата книга не е в мен, затова не мога да проверя. Намерих обаче - след като "отстрелях" повече от час за тършуване - едно обяснение, дадено от човек, в чиито познания ти също имаш доверие. Разбира се, възможно е в случая и той да греши, но на мен това, което е написал, ми се струва напълно логично и в съзвучие с твърденията на Дорис. Ето защо ще го цитирам тук: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1945481250&page=10&view=collapsed&sb=1 Е, ако не съм разбрала правилно нещата, няма да ми е за първи път. Но аз нямам и големи претенции в тази насока... П.П. Така или иначе, като спорим за скаларната кривина на невъртяща се ЧД /каквато не е и онази в обсъждания филм/, ще си кажа и мнението, че според мен самият обект "невъртяща се ЧД" е лишен от физически смисъл. Тоест, невъртящите се ЧД всъщност са само математически, но не и реално съществуващи обекти, просто защото в природата няма невъртящи се звезди, от които да "произлязат" такива - невъртящи се - черни дупки.

Имах предвид, че ако материята е разпределена така, че скаларната кривина да е нула, въобще не може да се образува ЧД.