Шпага

Честит да е и на теб

Ето и още един "пророчески" поглед към бъдещето: http://bb.bulexpo-bg.com/text/26151-poslednoto-intervju-na-adam-susbe

Самопознанието и самокритичността обикновено са полезни за индивида. Но все пак този форум едва ли е подходящ за изповедалня

"... R = lp (дължината на планк) и с M= mp(масата на планк)... ентропията е равна на 3,14." Въпрос: "калкулацията" относно така описаната най-малка ЧД не влиза ли в противоречие с принципа на неопределеността? Но и въобще може ли да се говори за ентропия на такова - планково - ниво?

Една от любимите ми книги от Стайнбек е "Зимата на нашето недоволство"

Колко остроумно. Но същевременно и правдоподобно. Не ми беше трудно да повярвам в последното описание

Ако виртуалните частици са само "модели, умствени абстракции", лъчението на Хокинг остава без обяснение. Но ето какво казва Хокинг за тези частици във връзка с тъй нареченото "изпаряване на черни дупки": "Как е възможно черна дупка да излъчва частици, когато знаем, че нищо не може да избяга от нейния хоризонт на събития? Отговорът, казва квантовата теория, е, че частиците не идват от вътрешността на черната дупка, а от „празното“ пространство извън хоризонта на събития на черната дупка! Можем да разберем това по следния начин: пространството, което приемаме като „празно“, не е съвсем празно, защото това ще значи, че всички полета, например гравитационното и електромагнитното, ще трябва да са точно нулеви. Но стойността на едно поле и неговата скорост на изменение с времето са като скоростта и положението на една частица: принципът на неопределеността твърди, че колкото по-точно знаем едната от тези две величини, толкова по-неточно ще знаем другата. Така че в празното пространство полето не може да бъде фиксирано точно на нулата, защото тогава би имало точна стойност (нула) и точна скорост на изменение (също нула). Трябва да има някакво минимално количество на неопределеност или квантови флуктуации в стойността на полето. Бихме могли да си представим тези флуктуации като двойка частици светлина или гравитация, които се явяват едновременно в някакъв момент, раздалечават се и после отново се сближават и анихилират една друга. Тези частици са виртуални, подобно на частиците, носещи гравитационното действие на Слънцето: за разлика от реалните частици те не могат да се наблюдават директно с детектор на частици. Но техните косвени влияния, като например малките изменения в енергията на електронните орбити в атома, могат да се измерят и се съгласуват изключително точно с теоретичните предсказвания. Освен това принципът на неопределеността предсказва съществуването на подобни виртуални двойки от материални частици като електроните и кварките. В този случай обаче единият член на двойката ще е частица, а другият античастица (античастиците на светлината и гравитацията са еднакви с частиците). Понеже енергията не може да се създава от нищо, единият от партньорите в двойката частица/античастица ще има положителна енергия, а другият — отрицателна. Този с отрицателна енергия е обречен да бъде краткоживееща виртуална частица, тъй като в нормални условия реалните частици имат винаги положителна енергия. Поради това той ще търси партньора си и ще анихилира с него." https://chitanka.info/text/834/9#textstart

Малоум, ти май си открил пътя към вечната младост Влизаме за месец-два в някоя центрофуга и после излизаме оттам хем физиологично възстановени, хем подмладени. А аз досега си мислех, че при големи ускорения "био-процесите" стават опасни за оцеляването на индивида...

Преди няколко дни същото написах и аз, след което получих и нещо като "отговор" от теб. Така че обяснението ти тук вече ми изглежда като тези, които без никакъв смисъл ги даваш на Астралопитека

Този въпрос отдавна терзае и мен

Всеки се "бори" по различен начин с този проблем. Ето ти например се опитваш да го запълниш - голямото празно в себе си - чрез пристъпи на логорея в злополучно съчетание с все по-чести крясъци "тишинаааааааа"Дерзай.

Ако за нагледност отново се възползваме от близнака -- все едно дали ще е земният или ракетният -- казаното от теб аз го разбирам така: На колкото години е близнакът в своята система /тази, в която е неподвижен/, на толкова ще установим, че е, след съответните изчисления, без значение в коя система ще направим тези изчисления. Например близнакът е на 30 години в своята ОС. И значи от всяка друга система - след правилни изчисления/преобразувания - ще бъде установено, че в неговата си система той е на 30 години. Без значение с каква относителна скорост се движи в тази система и на колко години е в тази система. Обобщено,това, разбира се, се отнася до всеки часовник - показанията му в системата, в която е неподвижен, трябва да се получат абсолютно едни и същи във всяка друга система - чрез правилното прилагане на обратните лоренцови трансформации. В този смисъл ускоренията наистина нямат никаква роля, тъй като всяка неинерциална система може да бъде разглеждана като поредица от инерциални системи.

Заглавието на темата е "Близнаци и ускорение", което означава, че освен игнорирането на ускоренията, когато разглеждаме "парадокса" чрез СТО, вече е време да обърнем внимание на същия "парадокс" и от гледна точна на ОТО.

Рибар, не крайната, а постоянната скорост на светлината е от значение в случая. Чрез С = константа се измерват интервалите между събитията.

Ще си "изръся" тук мнението. А също и двоуменията Да. Би било абсурдно при коректни сметки във всяка от системите да се получат различни резултати. Ако за прегледност "заземим" и двата близнака, като качим единия от тях на някоя кола, а другият оставим на шосето, не бихме ли могли да определим по разхода на енергия, че движещият се в тази конкретна двойка системи е именно онзи в колата? Не е нужно да се отбелязва безспорното - че и онзи на шосето се движи спрямо небето, луната, звездите или каквото и да е друго. Това негово движение е без значение в разглеждания случай. Освен това, ако се придържаме по-стриктно към близнаците, като към реални персонажи в задачката, трябва да вземем под внимание и факта, че -- за разлика от прехвърлянето на часовниковите показания -- пътуващият близнак не би могъл да смени системата моментално. Ускорението му всъщност ще бъде много дълга поредица от моментални /но не и нулеви!/ смени на системите. И така, докато стигне до някаква достатъчно голяма скорост, след която да премине /може би/ в инерциално движение, та после пак да се ускори, завивайки, и съответно минавайки отново от система в система... и т.н. А защо да игнорираме принципа на еквивалентност? Щом часовниците забавят хода си при усилване на гравитацията, значи ще го забавят и при нарастващото ускорение. А това забавяне ще се добавя към резултата, който би се получил по правилата на СТО, тоест без ускоренията. Малко ми е трудно да си представя как близнакът или каквото и да е тяло/обект/ може да промени посоката по такъв начин... без да се разпадне Но нали за това са абстракциите. Както например и с влака, светкавиците и перона

Всъщност без промяна на големината на скоростта, но със смяна на посоката, времето на всеки от близнаците се променя в системата, в която той е подвижен. Така че ако вземем например една поредица от 10 часовника на земния и ги разгледаме в системата на ракетния преди смяната на посоката, часовникът на земния, който е най-отдалечен от ракетния ще показва да речем 14.00 часа, а най-близкия - 17.00ч. Но когато ракетният се озове в системата с обратна посока - в която според него земният ще започне са се приближава - ще установи, че в тази система часовниците на земния са "разменили" показанията си. Тоест, земният часовник, който в предишната система на ракетния е показвал 17.00 в тази нова система ще показва 14.00. И обратното -- часовникът който преди е показвал 14.00 в тази нова система ще показва 17.00ч А този часовник е именно най-близкият до земния близнак! Или казано накратко: В този пример самата смяна на системата ще е причината земният близнак да се окаже остарял "внезапно" с три часа. Внезапно е в кавички, защото в тази нова система земният е остарявал съвсееем бавно и плавно, а "скокът" във възрастта е само спрямо ракетния. И пак се оказва, че парадокс няма. понеже и симетрия няма.

Благодаря Опитвам се да преосмисля нещата, макар че никак не е лесно - особено като се вземат предвид стресиращите "прогнози" за новите възпитателни методи в училищата... Но, разбира се, както казва и Дора: Да, по тези въпроси никакъв спор не трябва да има, без значение дали става дума за хетеро или хомосексуални, или каквито и да е... човеци.

Точно това, което си написал накрая, доказва, че не си прав с възражението си срещу казаното от Дорис: "Ускорението е критерий за това кой се движи и кой остава на място". В системата на ракетния близнак, той е неподвижен, а земният прави и завоя, обаче химикалката му наникъде не полита По което ясно си проличава, че реално движещият се и правещият завоя е ракетният близнак, защото - както си казал - именно неговата химикалка полита... поради нарушаването на първия Нютонов закон и прочие.

Според мен Дорис с пълно основание се придържа към решението на парадокса чрез Общата теория на относителността, която е много по-близо до обективната реалност, отколкото СТО.

Ето например един размътен, макар и кратък, текст, който може да се тълкува по различни начини: Всеки човек -- без значение каква е сексуалната му ориентация -- може да се счита за дискриминиран, ако му бъде забранено да сключва брак с когото той /или тя/ пожелае. Което означава, че гейовете и лесбийките могат да се считат за дискриминирани в това отношение и съответно да потърсят правата си, изисквайки от страната /или страните/ да "предприемат необходимите законодателни и други мерки за подкрепа и защита на правото" им да сключат брак със своя партньор/партньорка...

Ако баща ми насилствено ме принуди да се омъжа, това ще е дискриминация спрямо мен и без да съм лесбийка. Може и да не съм права, но вече ме притеснява това толкова различно тълкуване на заложеното в конвенцията от страна на... на кого ли не? Мисля си, че ако текстовете бяха по-"изчистени" нямаше да има поводи за такива яростни спорове.

Ако наистина е "точно така", следва да отбележим, че не е коректно да се въвежда ново понятие в международен документ, без да се подчертае изрично в самия документ, че то - джендър - е просто по-кратко изразено понятие, съответстващо напълно на "stereotyped roles for men and women". Но ако не е "точно така", очевидно става дума за тенденциозно въвеждане на нов термин, който да даде възможност за удобни тълкувания, според претенциите на някои доста агресивни представители на "различните". А че съдът щял да се произнесе безпристрастно - това е само някаква мечта. Много от споменатите "различни" вече са и властимащи или "милиониимащи", така че лесно можем да се досетим накъде ще наклони въпросната безпристрастност в тълкуването.

Въобще не съм имала предвид, че ускорението влияе. Но щом не съм била достатъчно ясна - здраве да е. А часовникът с кукувичката беше излишен като ирония или каквото там си имал предвид от висотата на твоето висше физ. образование.

Обръщането, което трае 0 секунди по часовника на Б2, не може да трае 0 секунди и по часовника на Б1. По часовника на Б1 интервалът няма да е нулев, защото този часовник е подвижен относно часовника на Б1 и съответно "цъка" по-бавно спрямо Б1. Това е моят отговор на въпросът ти "кой интервал от време не е отчетен" И точно от този интервал започва неравнопоставеността/несиметричността, която в крайна сметка води до различната възраст на близнаците при срещата им.

Именно! Часовникът на ракетния близнак не съвпада по показания с часовниците в системата С. Или казано по друг начин: Часовниците в системата Б и часовниците в системата С са с различни показания както помежду си, така и спрямо земния близнак А. Откъдето следва, че когато ракетният близнак се прехвърли -- мигновено! -- от определена точка /1/на системата Б в моментно съвпадащата й точка /2/ в системата С, разстоянието от тази точка 2 до земния близнак А ще е различно от разстоянието между точка 1 и близнака А в момента на прехвърлянето. Различни показания на часовниците винаги са свързани с различни разстояния. Тоест, щом показанията на часовника в точка 1 на системата Б и показанията на часовника в точка 2 на системата С са различни, значи и разстоянията между всяка от тези точки и близнака А ще са различни. Обаче оня кретен - ракетчика - се прехвърля в системата С с показанията на часовника си от системата Б и съответно с годините си, такива, каквито са били в системата Б. Така че разликата между него и брат му, който в системата С е по-стар, отколкото в системата Б става - в момента на прехвърлянето! - по-голяма. Даже може да се каже, че спрямо кретена нещастният землянин само за миг остарява с години - 2, 5, 50 или колкото там изискват изчисленията на съотвентата задача. И при връщането пак чрез сметки и прочие се установява, че парадокс НЯМА