Шпага

Темата е страхотно интересна! Вече много пъти влизам в нея - като в любим музей И всеки път най-голямо удивление у мен буди това: Дали има някакво обяснение - какво символизира?

Много често именно емоциите са причината, вследствие на която мозъкът произвежда някакъв коктейл /или кофтейл / от химикали. И, разбира се, на различните емоции - страх, отвращение, гняв, любов, съчувствие, радост... - съответстват различни "коктейли". Значи е твърде едностранчиво да разглеждаме емоциите само "като коктейл произведен от мозъка". Да, в някои случаи е така, но в други случаи сякаш нещо нематериално оказва въздействие, чрез което "стартира" някакъв материален процес. Това ми се струва доста странно...

Повечето от нас обсъждаме неща, които са ни интересни - и поради тази причина - искаме да ги разберем, ако не напълно, то поне в по-голяма дълбочина. "Размахваме" цитати от личности, чиито изследвания/теории/разсъждения са ни впечатлили и сме ги приели за смислени, оригинални и най-вероятно близки до истината. Така че не виждам с какво сме заслужили твоето демонстративно и дори злостно презрение Може би, ако се ограничим само в славословия по адрес на Ванга и Монро, ще постигнем някакво съзвучие с твоите "разбирания" и ще заслужим одобрението ти?

Не съм гледала филма и нямам намерение да го гледам. Достатъчно ми беше да изслушам едно-две интервюта с режисьора, за да се откажа. Е, не е възможно едно джудже с просташко поведение да пресъздаде образа на един велик човек. Захванал се е М. Генчев с непосилна за него задача и резултатът е плачевен, както си личи и по откъсите от филма. Жалко, че няма съд за такива осквернители на национални светини!

Много добре казано, Гравити! С нищо не мога да ти възразя

Например: -- Хващаш един "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената е статична. -- Минават години, хващаш друг, по-нов "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената не е статична, ами се разширява с постоянна скорост. -- Минават още години и по аналогичен начин получаваш поредното "систематизирано знание", според което Вселенаата не се разширява с постоянна скорост, ами с все по-голямо ускорение. Е, как да не е вяра това твое "знание", от което - уви, по недостойния пример на апостол Петър - трижди ще се отречеш

"Тезата за следи от Големия взрив - окончателно изоставена" -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CCAQqQIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.vesti.bg%2Ftehnologii%2Fnauka-i-tehnika%2Ftezata-za-sledi-ot-golemiia-vzriv-okonchatelno-izostavena-6030967&ei=3bnNVOWUA8LuPLXzgOAK&usg=AFQjCNEXqaaXp_esRVBUEuGTA7kW7-c1SQ&bvm=bv.85076809,d.ZWU. Жалко, но факт.

Гравити, пиша тук, защото съвсем се отклонявам от темата за филма и Римлянина с основание може да ме "отсвири" оттам Във връзка с казаното http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=forums&section=findpost&pid=329031 Оказа се, че и Дорис е имала предвид скаларната кривина на пространство-времето. И че аз погрешно съм я разбирала, че пише за скаларната кривина на пространството. Но във връзка с цитираното от теб, имам някои... недоумения. 1. Според мен, абсолютно всяка величина на пространство-времето е инвариант, именно защото то е абсолютно. И в този смисъл ми е чудно каква друга освен нула може да е скаларната кривина на пространство-времето? След като не е различна от нула дори и около масивни обекти, какво трябва да означава това "Поне не винаги"? В какви случаи скаларната кривина на пространство-времето може да не е нула? 2. Да, пространството не е абсолютно и затова неговата скаларна кривина "не е инвариант при произволна смяна на координатите", но това не означава, че може да бъде направен такъв избор на координати, при който тази скаларна кривина - на пространството - да е точно нула. Мисля, че при различните трансформации въпросната кривина може да варира, /тоест НЕ Е инвариант/, но не може да стигне до нула... Всъщност въпросът ми е: Ако -- както твърдиш ти -- при избор на определени координати скаларната кривина на пространството е точно нула, каква ще е величината на времето при същия този избор на координати? Невъртящите се ЧД са идеални сфери, а въртящите се ЧД са с форма, която зависи от размера им и от скоростта на въртене. Затова си мисля, че трябва да има разлика и в скаларните им кривини.

Ще "кривна" от въпроса: През 2014 година гледах с най-голямо удоволствие "Диамантената ръка" - филм от 1968 г. Колкото пъти се сетя за него, все ми се подобрява настроението

Изтормозих се с тия черни дупки Колкото повече мисля за тях, толкова по-малко ги разбирам

Гравити, имам някакви смътни спомени, че съм чела за вече прословутата кривина на ЧД в книгата на Б. Грийн "Тъканта на космоса", но самата книга не е в мен, затова не мога да проверя. Намерих обаче - след като "отстрелях" повече от час за тършуване - едно обяснение, дадено от човек, в чиито познания ти също имаш доверие. Разбира се, възможно е в случая и той да греши, но на мен това, което е написал, ми се струва напълно логично и в съзвучие с твърденията на Дорис. Ето защо ще го цитирам тук: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1945481250&page=10&view=collapsed&sb=1 Е, ако не съм разбрала правилно нещата, няма да ми е за първи път. Но аз нямам и големи претенции в тази насока... П.П. Така или иначе, като спорим за скаларната кривина на невъртяща се ЧД /каквато не е и онази в обсъждания филм/, ще си кажа и мнението, че според мен самият обект "невъртяща се ЧД" е лишен от физически смисъл. Тоест, невъртящите се ЧД всъщност са само математически, но не и реално съществуващи обекти, просто защото в природата няма невъртящи се звезди, от които да "произлязат" такива - невъртящи се - черни дупки.

Имах предвид, че ако материята е разпределена така, че скаларната кривина да е нула, въобще не може да се образува ЧД.

Гравити, аз доколкото знам, при скаларна кривина НУЛА черна дупка въобще не може да се образува. Тоест, всяка черна дупка има скаларна кривина различна от нула. Интересно е и това, че при скаларна кривина, клоняща към нула, черната дупка би трябвало да е с размери клонящи към безкрайност...

НЕЗАБРАВИМ! http://vbox7.com/play:c481185bf7

Статия за константата на Планк, включваща и някои по-общи разсъждения за другите фундаментални константи. Доста интересна ми беше и частта "Космически произход на квантуването?". Досега не бях чувала за тази хипотеза на Калоджеро... http://www.google.bg/url?url=http://www.physica.hit.bg/interr/plank.html&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=1caXVL3LF8mxygOrw4GICw&ved=0CCUQFjAD&usg=AFQjCNGQcw_hL6zhQr5IsTCO4J5wA5qYHQ

За съжаление, сред "доказите" особено натрапчиво се откроява това, че: Усвояването на материала не поражда вяра в душата на усвоителя. Някой прилежен човечец може да придобие подробни знания за обективната фактология и да постигне виртуозност в боравенето с официално приетата терминология, обаче пак да си остане далече от вярата в Бог. А има и по-лоши варианти - когато придобитите знания разколебават или дори унищожават тази вяра...

От казаното дотук: "Събитията са именно точки, те нямат продължителност и за това не им е нужна стрела на времето." "Събитията не се реализират, те са. Те не протичат а са мигновенни." За мен възниква въпросът по какъв критерии изобщо можем да говорим за някаква последователност на събитията? Как определяме кое събитие е първо, кое второ или не знам си кое, след като всички събития винаги СА. Гравити, може би ще стане по-ясно, ако кажеш каква е дефиницията за "събитие". А също и ако дадеш два-три конкретни примери за събитие.

Ако се придържаме към тази дефиниция за понятието събитие: "Събитието е промяна в определена точка на пространство-времето." Твърдението на Дорис, че "... за да стане събитие, вече трябва да имаш стрела на времето." е напълно логично. Просто защото ако няма стрела на времето, няма да се случи и промяната /събитието/ в определената точка. Стрелата на времето е "двигателят", който поражда промените, тоест събитията. Без такава стрела не би имало промени /събития/. Така че дори и ако разглеждаме едно отделно събитие, в това събитие вече е заложена тенденцията то да стане причина за следващи събития /промени/ по посока стрелата на времето -- т. е. по посока нарастване на ентропията. Според мен е обратното -- последователността на събитията се определя от стрелата на времето. Например промени от топло към студено. Всъщност всеки процес представлява именно последователност на събития и протича по начина, по който му "диктува" стрелата на времето. Аз мисля, че стрелата на времето е свързана не само с "подредбата на събитията", а преди всичко със самото реализиране на събитията. Без стрела на времето не би имало и събития, а без събития... ами не би имало Вселена.

Според мен Дорис е права: Ако ви е интересно, прочетете и това: "Квантово заплитане движи стрелата на времето" -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/kvantovoto-zaplitane-dvizhi-strelata-na-vremeto/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=k4qIVLygJce5UaTQgNAF&ved=0CC4QFjAF&usg=AFQjCNGbJJwFPuqfSX8GHZoMXv2fj3biIQ И на английски -- http://www.simonsfoundation.org/quanta/20140416-times-arrow-traced-to-quantum-source/

Вместо в раковина Рак с копнеж за дом в науката навлезе -- заднешком.

"Тече ли в други вселени времето назад?" -- С. М. Карол http://www.google.bg/url?url=http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%2520chast/04%2520astronomiya/statii/12%2520vremeto%2520nazad.pdf&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=QNV-VPqcDoXYywOTsoJI&ved=0CBMQFjAA&usg=AFQjCNFcmsbw5UpQoKvSubCDeIorpnm53w

Кубрат даде ярък пример за това как един Човек може да загуби битката, без да загуби и достойнството си.

Въпреки гадните номера на Кличко, вярвам, че и тази вечер ще станем свидетели на нещо подобно: http://vbox7.com/play:34edc408b2

Извинявай, но тъй като говорим за Стандартния космологичен модел, не мога да схвана как така пространството е фиксирано, макар и в известен смисъл, а метриката му не е фиксирана? Дай някакъв "нагледен" пример, ако се сетиш за такъв... И как при този модел може да има каноничен избор, или въобще какъвто и да е избор, на отправна система? Предполагам, че неразбирането ми се дължи на това, че не съм наясно какво точно имаш предвид под "каноничен". Впрочем, досега си мислех, че в основата на въпросния модел е именно ОТО, но май и това не е така П.П. Започвам да го намразвам този модел, затова давам следните линкове към "Галактиките джуджета не се вписват в космологичния модел" -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/galaktikite-dzhudzheta-ne-se-vpisvat-v-kosmologichniya-model/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=qk5HVPPIOaKGywOriYLgBA&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNHiZjPfwy7-S6RrF2PcOvUa7oMAhA И на английски -- http://phys.org/news/2014-06-universe-dwarf-galaxies-dont-standard.html

А при каноничното разбиване на пространство и време, пространството не е ли абсолютно, също както и времето?