Шпага

Имах предвид, че ако материята е разпределена така, че скаларната кривина да е нула, въобще не може да се образува ЧД.

Гравити, аз доколкото знам, при скаларна кривина НУЛА черна дупка въобще не може да се образува. Тоест, всяка черна дупка има скаларна кривина различна от нула. Интересно е и това, че при скаларна кривина, клоняща към нула, черната дупка би трябвало да е с размери клонящи към безкрайност...

НЕЗАБРАВИМ! http://vbox7.com/play:c481185bf7

Статия за константата на Планк, включваща и някои по-общи разсъждения за другите фундаментални константи. Доста интересна ми беше и частта "Космически произход на квантуването?". Досега не бях чувала за тази хипотеза на Калоджеро... http://www.google.bg/url?url=http://www.physica.hit.bg/interr/plank.html&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=1caXVL3LF8mxygOrw4GICw&ved=0CCUQFjAD&usg=AFQjCNGQcw_hL6zhQr5IsTCO4J5wA5qYHQ

За съжаление, сред "доказите" особено натрапчиво се откроява това, че: Усвояването на материала не поражда вяра в душата на усвоителя. Някой прилежен човечец може да придобие подробни знания за обективната фактология и да постигне виртуозност в боравенето с официално приетата терминология, обаче пак да си остане далече от вярата в Бог. А има и по-лоши варианти - когато придобитите знания разколебават или дори унищожават тази вяра...

От казаното дотук: "Събитията са именно точки, те нямат продължителност и за това не им е нужна стрела на времето." "Събитията не се реализират, те са. Те не протичат а са мигновенни." За мен възниква въпросът по какъв критерии изобщо можем да говорим за някаква последователност на събитията? Как определяме кое събитие е първо, кое второ или не знам си кое, след като всички събития винаги СА. Гравити, може би ще стане по-ясно, ако кажеш каква е дефиницията за "събитие". А също и ако дадеш два-три конкретни примери за събитие.

Ако се придържаме към тази дефиниция за понятието събитие: "Събитието е промяна в определена точка на пространство-времето." Твърдението на Дорис, че "... за да стане събитие, вече трябва да имаш стрела на времето." е напълно логично. Просто защото ако няма стрела на времето, няма да се случи и промяната /събитието/ в определената точка. Стрелата на времето е "двигателят", който поражда промените, тоест събитията. Без такава стрела не би имало промени /събития/. Така че дори и ако разглеждаме едно отделно събитие, в това събитие вече е заложена тенденцията то да стане причина за следващи събития /промени/ по посока стрелата на времето -- т. е. по посока нарастване на ентропията. Според мен е обратното -- последователността на събитията се определя от стрелата на времето. Например промени от топло към студено. Всъщност всеки процес представлява именно последователност на събития и протича по начина, по който му "диктува" стрелата на времето. Аз мисля, че стрелата на времето е свързана не само с "подредбата на събитията", а преди всичко със самото реализиране на събитията. Без стрела на времето не би имало и събития, а без събития... ами не би имало Вселена.

Според мен Дорис е права: Ако ви е интересно, прочетете и това: "Квантово заплитане движи стрелата на времето" -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/kvantovoto-zaplitane-dvizhi-strelata-na-vremeto/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=k4qIVLygJce5UaTQgNAF&ved=0CC4QFjAF&usg=AFQjCNGbJJwFPuqfSX8GHZoMXv2fj3biIQ И на английски -- http://www.simonsfoundation.org/quanta/20140416-times-arrow-traced-to-quantum-source/

Вместо в раковина Рак с копнеж за дом в науката навлезе -- заднешком.

"Тече ли в други вселени времето назад?" -- С. М. Карол http://www.google.bg/url?url=http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%2520chast/04%2520astronomiya/statii/12%2520vremeto%2520nazad.pdf&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=QNV-VPqcDoXYywOTsoJI&ved=0CBMQFjAA&usg=AFQjCNFcmsbw5UpQoKvSubCDeIorpnm53w

Кубрат даде ярък пример за това как един Човек може да загуби битката, без да загуби и достойнството си.

Въпреки гадните номера на Кличко, вярвам, че и тази вечер ще станем свидетели на нещо подобно: http://vbox7.com/play:34edc408b2

Извинявай, но тъй като говорим за Стандартния космологичен модел, не мога да схвана как така пространството е фиксирано, макар и в известен смисъл, а метриката му не е фиксирана? Дай някакъв "нагледен" пример, ако се сетиш за такъв... И как при този модел може да има каноничен избор, или въобще какъвто и да е избор, на отправна система? Предполагам, че неразбирането ми се дължи на това, че не съм наясно какво точно имаш предвид под "каноничен". Впрочем, досега си мислех, че в основата на въпросния модел е именно ОТО, но май и това не е така П.П. Започвам да го намразвам този модел, затова давам следните линкове към "Галактиките джуджета не се вписват в космологичния модел" -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/galaktikite-dzhudzheta-ne-se-vpisvat-v-kosmologichniya-model/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=qk5HVPPIOaKGywOriYLgBA&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNHiZjPfwy7-S6RrF2PcOvUa7oMAhA И на английски -- http://phys.org/news/2014-06-universe-dwarf-galaxies-dont-standard.html

А при каноничното разбиване на пространство и време, пространството не е ли абсолютно, също както и времето?

Това от статията на Кастелвеки доста ме зачуди: "Между другото, когато космолозите говорят за разширяване на вселената, те имат предвид разширяване на пространството, не на пространство-времето." След като времето и пространството са неделимо свързани, разширяването на пространството би трябвало да се отразява по някакъв начин и върху времето. Нямам предвид, че и времето трябва да се "разширява" - това би звучало безсмислено, - но ми е интересно дали има хипотези или поне предположения по въпроса: При разширяването на пространството какво става с времето?

"Гравитация" - статия от Джордж Гамов, преведена на български: http://www.google.bg/url?url=http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%2520chast/01%2520statii%2520fizika/27%2520Gamov%2520gravitaciya.pdf&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=IMoyVJLwL8TnygOztoKIBw&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNGed1B-FkJ7LuXBpRouTN055-MW2w

А какво твърдиш всъщност?

Според теб за атома полето на Хигс е без значение, така ли? Хигс не Хигс, все му е тая Съществува си и толкова! И как от факта, че не само полето на Хигс, а и "другите полета също са там", следва изводът, че атомът може да съществува в празно пространство?!

http://www.google.bg/url?url=http://www.ekipnews.com/news/lubopitno/lubopitno/nevidimi_tvorbi_se_prodavat_za_milioni_v_sa_sht_/176636/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=mjkoVMPWKqvSygP0voLIAw&ved=0CCYQFjAH&usg=AFQjCNF6RpTp9ZTUMK4kwTHDKMRUBhmJWA "Една от най-необикновените и може би неразбираеми изложби - това предлага 27-годишната Лана Нюсторм. И младата художничка със сигурност се радва на огромен успех. Мястото е нюйоркската галерия „Шулберг", а изложбата представя невидимо изкуство. За мнозина просто празни бели стени, за Лана Нюсторм - уникални картини. Ценители имаха възможност да се насладят на празните зали на галерията и също да оценят творбите - или по-точно тяхната липса. Оказва се, че и мнозина са го направили, като са дали повече от одобрителни отзиви за изложбата, а някои и значителни материални стимули..."

Според мен пространството не може да е празно нито в атома, нито извън атома, защото ако беше празно атомът изобщо нямаше да съществува. Пространството в атома е изцяло "запълнено" от полето на Хигс и точно поради взаимодействието с това поле електроните, а също и протоните и неутроните в ядрото придобиват маса - различна маса, която всъщност обуславя структурата на съответния атом.

Пиркс И трите разказа. Много претоварено ще стане, ако ги копирам тук, затова само линк поставям -- http://bb.bulexpo-bg.com/book/470-prikljuchenijata-na-zvezdnija-navigator

Или майката природа, или Господ, ако Той е бащата на майката природа А ти сещаш ли се за някакъв трети вариант?

Засега, поне доколкото успявам да следя темата, наименования се предлагат само от едната страна, а от другата само се отхвърлят. Идеите в науката и религията, и особено в теологията, не винаги си противоречат. А може би на някакво не толкова повърхностно ниво и въобще не си противоречат. Мисля, че когато има обиди, трудно може да няма обидчивост. А за постигането на разбирателство, вече мисля, че е causa perduta.

Да, но подходът, който предлагаш ти, също е неприложим, когато правим опити да общуваме помежду си. Този подход би имал смисъл за някой отшелник. Навярно би имал смисъл и за всеки от нас поотделно – в моменти на усамотение и самосъзерцание в такава дълбочина, която постепенно да ни отведе и отвъд самите нас. Нещо като да напуснем себе си, за да постигнем "тишината, такава, каквато е." Е, аз не знам... не знам дали изобщо трябва да се стремим към такава тишина. Не знам и дали именно в нея се съдържа "висшето" или тя е просто НЕбитие – нищо, а не "реалността" и дори не мъртвило, защото мъртвилото все пак е нещо, което някога е било живо, осезаващо, реагиращо, взаимодействащо... и тъй нататък, та чак до човешкото някога живо, което е мислило, чувствало, съзнавало. И общувало. Да, за съжаление, разбирането посредством езика е винаги фрагментарно, но понякога и то е достатъчно, за да отгатнеш усещаното/преживяваното от друг – така, както по някой, макар и леко фалшивеещ, фрагмент отгатваш, че той е от позната и за теб самия мелодия... Тук обаче, при тази размяна на прекалено фалшиви "фрагменти", мелодията вече никаква я няма, та да бъде отгатната

forgot, ти май умишлено се правиш, че не разбираш за какво става дума. Така подвеждаш противниците си в спора да се впускат във все по-пространни обяснения, а това в някакъв момент неминуемо ще ги доведе и до изпростяване. Още повече че и нерядко използваният от теб хамалски изказ също предразполага към ответно изпростяване... Защо не предложиш друго "обозначение", вместо заклеймяваните от теб "фини предмети", "обекти", "неща"? По този начин може би най-сетне ще бъде постигнато някакво разбирателство и в крайна сметка спорът ще се окаже излишен. П.П. Имаш много ценни постинги, заради които заслужаваш уважение, но напоследък... е, както изглежда, темата вече не ти е интересна.