Шпага

Това от статията на Кастелвеки доста ме зачуди: "Между другото, когато космолозите говорят за разширяване на вселената, те имат предвид разширяване на пространството, не на пространство-времето." След като времето и пространството са неделимо свързани, разширяването на пространството би трябвало да се отразява по някакъв начин и върху времето. Нямам предвид, че и времето трябва да се "разширява" - това би звучало безсмислено, - но ми е интересно дали има хипотези или поне предположения по въпроса: При разширяването на пространството какво става с времето?

"Гравитация" - статия от Джордж Гамов, преведена на български: http://www.google.bg/url?url=http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%2520chast/01%2520statii%2520fizika/27%2520Gamov%2520gravitaciya.pdf&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=IMoyVJLwL8TnygOztoKIBw&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNGed1B-FkJ7LuXBpRouTN055-MW2w

А какво твърдиш всъщност?

Според теб за атома полето на Хигс е без значение, така ли? Хигс не Хигс, все му е тая Съществува си и толкова! И как от факта, че не само полето на Хигс, а и "другите полета също са там", следва изводът, че атомът може да съществува в празно пространство?!

http://www.google.bg/url?url=http://www.ekipnews.com/news/lubopitno/lubopitno/nevidimi_tvorbi_se_prodavat_za_milioni_v_sa_sht_/176636/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=mjkoVMPWKqvSygP0voLIAw&ved=0CCYQFjAH&usg=AFQjCNF6RpTp9ZTUMK4kwTHDKMRUBhmJWA "Една от най-необикновените и може би неразбираеми изложби - това предлага 27-годишната Лана Нюсторм. И младата художничка със сигурност се радва на огромен успех. Мястото е нюйоркската галерия „Шулберг", а изложбата представя невидимо изкуство. За мнозина просто празни бели стени, за Лана Нюсторм - уникални картини. Ценители имаха възможност да се насладят на празните зали на галерията и също да оценят творбите - или по-точно тяхната липса. Оказва се, че и мнозина са го направили, като са дали повече от одобрителни отзиви за изложбата, а някои и значителни материални стимули..."

Според мен пространството не може да е празно нито в атома, нито извън атома, защото ако беше празно атомът изобщо нямаше да съществува. Пространството в атома е изцяло "запълнено" от полето на Хигс и точно поради взаимодействието с това поле електроните, а също и протоните и неутроните в ядрото придобиват маса - различна маса, която всъщност обуславя структурата на съответния атом.

Пиркс И трите разказа. Много претоварено ще стане, ако ги копирам тук, затова само линк поставям -- http://bb.bulexpo-bg.com/book/470-prikljuchenijata-na-zvezdnija-navigator

Или майката природа, или Господ, ако Той е бащата на майката природа А ти сещаш ли се за някакъв трети вариант?

Засега, поне доколкото успявам да следя темата, наименования се предлагат само от едната страна, а от другата само се отхвърлят. Идеите в науката и религията, и особено в теологията, не винаги си противоречат. А може би на някакво не толкова повърхностно ниво и въобще не си противоречат. Мисля, че когато има обиди, трудно може да няма обидчивост. А за постигането на разбирателство, вече мисля, че е causa perduta.

Да, но подходът, който предлагаш ти, също е неприложим, когато правим опити да общуваме помежду си. Този подход би имал смисъл за някой отшелник. Навярно би имал смисъл и за всеки от нас поотделно – в моменти на усамотение и самосъзерцание в такава дълбочина, която постепенно да ни отведе и отвъд самите нас. Нещо като да напуснем себе си, за да постигнем "тишината, такава, каквато е." Е, аз не знам... не знам дали изобщо трябва да се стремим към такава тишина. Не знам и дали именно в нея се съдържа "висшето" или тя е просто НЕбитие – нищо, а не "реалността" и дори не мъртвило, защото мъртвилото все пак е нещо, което някога е било живо, осезаващо, реагиращо, взаимодействащо... и тъй нататък, та чак до човешкото някога живо, което е мислило, чувствало, съзнавало. И общувало. Да, за съжаление, разбирането посредством езика е винаги фрагментарно, но понякога и то е достатъчно, за да отгатнеш усещаното/преживяваното от друг – така, както по някой, макар и леко фалшивеещ, фрагмент отгатваш, че той е от позната и за теб самия мелодия... Тук обаче, при тази размяна на прекалено фалшиви "фрагменти", мелодията вече никаква я няма, та да бъде отгатната

forgot, ти май умишлено се правиш, че не разбираш за какво става дума. Така подвеждаш противниците си в спора да се впускат във все по-пространни обяснения, а това в някакъв момент неминуемо ще ги доведе и до изпростяване. Още повече че и нерядко използваният от теб хамалски изказ също предразполага към ответно изпростяване... Защо не предложиш друго "обозначение", вместо заклеймяваните от теб "фини предмети", "обекти", "неща"? По този начин може би най-сетне ще бъде постигнато някакво разбирателство и в крайна сметка спорът ще се окаже излишен. П.П. Имаш много ценни постинги, заради които заслужаваш уважение, но напоследък... е, както изглежда, темата вече не ти е интересна.

Ясно е, че в случая "предмет" не означава нещо от типа на кофа, маса, кратуна, компютър или компир... Ето някои определения за предмет в съвсем друг смисъл: "Предмет на философията е качеството, което създава и управлява количеството." "Предмет на физиката са явленията и закономерностите в природата." "Предмет на психологията е човешката психика." "Предмет на социологията е човешкото поведение, обществения живот..." И така нататък. Можем например да кажем, че предмет на тази тема е причината за вяра в Бог. И никой не би започнал да спори, че нито "причината", нито "вярата", а най-малко пък "Бог" са някакви си предмети в битовия смисъл на думата.

Днес препрочетох тази статия на Ли Смолин - "Уникалната Вселена" - http://www.google.bg/url?url=http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%2520chast/04%2520astronomiya/statii/10%2520unikalna%2520Vselena.pdf&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=m84NVOqDGYjXyQOei4GYAw&ved=0CEIQFjAH&usg=AFQjCNEU0pJty2N8kVqgV45TLPHhIcCYsQ

А според мен религията е средство за разрушаване на вярата...

Ако частицата -- напр. електронът или фотонът -- не се намира на две или дори много повече места едновременно, как биха функционирали квантовите компютри? И освен това не се ли обезсмисля напълно хипотезата на Еверет за "Паралелните светове"?

А какъв е изходът от това положение? За теорията /а не за личността/ на Айнщайн - ясно. Който, вместо да снобее, проявява искрен интерес, има откъде да се запознае с нея, има възможност да се напрегне и доколкото му стигат силите, да я разбере. Но за посланията на Христос - как да избегнем тяхното "принизяване и изравняване", за което говориш? И щом не си съгласен с това, че "всеки има право да ги тълкува", значи трябва да приемем, че само някои "богопомазани" имат такова право, а другите - низшите - са длъжни да вярват безропотно в тяхното тълкувание. Всъщност ти какво предлагаш? Как да предотвратим загубата на тези послания? Или как сме могли да я предотвратим? Защото, доколкото те разбирам, ти считаш, че те са вече загубени...

И не само с плам, а и с огън и жупел, та даже и с бомби... верват.

Агресивният начин, по който си "общуваме" тук, е само едно от многото доказателства, че ще е най-добре, ако религиите наистина отмрат.

От името на Сократ никой нищо не е обещавал, затова дори и да е "литературен герой", стойността на казаното от него /или от Платон чрез него/ не би променило стойността си. Но ако Бог е "литературен герой"... на кого ще се молят? Кой ще им опрощава греховете? Как ще прежалят надеждата си да попаднат в рая, а и бъдат възкресени... Както изглежда, за мнозина "моралната стойност" на Христовото учение е неотделимо свързана с тези обещания. Окаже ли се, че те са илюзорни, пак ще нададат възгласите "Разпни го!"... или може би като за лит. герой ще е по-подходящо "Изгори го!"

Ако за теб представляват ценности само "божествените истории" и особено, ако свързваш личността на Христос предимно с описаните в Библията негови чудеса, наистина "отделянето" ще е невъзможно. Без разбиране, само с емоции, можеш да се възхищаваш на някое цвете или, да речем, на природен пейзаж. Но за да се възхищаваш на определена личност, първо трябва да си я разбрал поне донякъде, или най-малкото да си мислиш, че си я разбрал. Естествено, за някакво цялостно разбиране би било нелепо да се говори. Ние един друг не можем да се разберем и дори себе си не разбираме напълно, а какво остава за такъв колос в историята, какъвто е Христос. Но колкото и малко да сме го разбрали, пак имаме хиляди причини да му се възхищаваме и да считаме, че това наше възхищение се дължи на убежденията ни, а не на лицемерие или папагалско подражателство.

Ами в огромна част от тях самият Исус го е "извадил". Ето например в притчите си май изобщо не споменава Бог -- http://www.google.bg/url?url=http://bg-bible.com/bible/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2582%25D1%2587%25D0%25B8-%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2583%25D1%2581-4.html&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=w2D0U6_nPOnhywPwo4DABw&ved=0CBgQFjAB&usg=AFQjCNHvNmp5JnU2Usld17_MyKcGeDyzwQ Зависи от това кой по какъв начин ги възприема. За някои атеисти може и да са "хвърчащи, своеволни цитатчета". За други обаче, според които Бог е велико човешко творение, а не просто някаква измишльотина, тези тъй наречени "цитатчета" биха имали дълбок, безспорен смисъл. Все пак ние не можем да отхвърлим категорично дори и такава версия -- че Христос е създал образа на Бог Отец, за да придаде чрез него по-голяма "тежест" на учението, което е проповядвал. Може би е преценил, че в онези времена на "многобожие", му е нужен за опора именно такъв Бог, единен, всемогъщ... И въобще: МОЖЕ БИ. Така че всеки има право на свое тълкувание, а това, че то противоречи на нечие друго, съвсем не е достатъчен повод да бъде заклеймявано.

Е, добре де, какво чак толкова странно има в това -- човек да не вярва в съществуването на Бог, но да се възхищава от личността на Христос и да се придържа в живота си към проповядваните от него ценности? В библията има изключително много съвети, напътствия, мъдрости, притчи и т.н., които са с общочовешка значимост. В този смисъл защо и атеистът да не е християнин по убеждения?

Здрасти, Малоум! Започнах да чета постинга ти, но засякох на това място: Според мен понятието "Инерциална система" е несъвместимо с наличието на каквато и да е среда... с "показател на пречупване", Равномерното и праволинейно движение не би било възможно през такава среда, тъй като тя ще оказва съпротивление и съответното тяло ще промени скоростта си, или пък - за да я запази същата - ще трябва върху него да бъде приложена някаква сила. Всъщност затова СТО е изградена върху абстракцията "ИС" - без среда, без пречупвания на светлината и прочие.

Всъщност в какво се изразява еволюцията на човешкото съзнание? Например, ако някак си успеем да "задигнем" едно бебе, родено преди три хиляди години в древен Китай или Египет, и го отгледаме заедно с нашите деца, дали то ще се различава от тях по възприемчивост, интелект, емоционалност и т.н.? Дали, въпреки еднаквите условия на живот, съзнанието му ще е по-различно от тяхното?

vorfax, точно за хора като теб спортът не е излишен. Ако спортуваш по час на ден, съчетавайки движението например с хубава музика, това ще ти помогне да се разтовариш поне частично от негативните си емоции и особено от тази твоя злост, с която изобилстват писанията ти не само в тази тема.