Шпага

Не, не е бил религиозен. Да. Вярвал е в Себе си.

Тази миловидна маймуна се е научила доста добре да мие съдове. Но не знае защо ги мие http://vbox7.com/play:aee45e74b0

Ето ви един пътешественик във времето -- http://vbox7.com/play:d47c79ad Симпатичен човек

Сириус, а кой е авторът... ако не е тайна, разбира се Цербер

Аз не знам случай, в който църквата да е допуснала /приела/ възможността и някой друг да е като Христос. Това, че Апостол Павел бил казал -- "Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа." -- съвсем не означава, че той самият се е изживявал като равен на Христос, нито че отношението на другите към него е било същото като отношението им към Христос. Ако беше така, Павел би казал: "Бъдете подражатели на Христа, както съм Негов подражател и аз.". Обаче той, както се вижда, не е казал така. И всъщност е учил другите да подражават на него, както пък той е подражавал на Христос. Тоест, да подръжават на подражаващия Е, малко прекалено става с тия подражавания, но какво да се прави? Важното е, че с подражание никой не е придобил и няма да придобие "ранга" на Бог. А още по-важното е, че ако някой, без никакви напъни за подражание, се изяви със способности, съпоставими с тези на Христос, църквата няма да ги признае, а ще ги отрече и най-вероятно ги обяви за дело на сатаната. В общи линии, аз така тълкувам казаното от Сириус. А що се отнася до това: Според мен, Инкоректус, Вие не сте осмислили нито казаното от Сириус, нито казаното от Павел. Но това не ви е попречило да се изходите "по въпроси на християнството" със самочувствието на голям мислител...

Нови доказателства в подкрепа на теорията на Пенроуз и Хамероф -- http://www.google.bg/url?url=http://www.nauteka.bg/sciences/biology/teoriya-za-kvantovata-priroda-na-suznanieto-podkrepena-ot-novi-dokazatelstva/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ZyGnU7LHC6m70wX5-oGwBQ&ved=0CCwQFjAE&usg=AFQjCNHMZ3cPNbHNLemMXsWEKNvW3s_PZQ "Спорна теория за квантовата природа на съзнанието получи нови доказателства в своя подкрепа. Теорията, кръстена оркестрирана обективна редукция (ООР), е предложена от физика Сър Роджър Пенроуз и прочутия анестезиолог Стюарт Хамероф в средата на 90-те години на миналия век. Тя се базира на идеята, че съзнанието е продукт на квантови вибрационни изчисления от микротубулите – основни компоненти на скелета на клетката. Скорошното откриване на квантови вибрации в микротубулите в невроните в мозъка подкрепя виждането на Пенроуз и Хамероф, както пишат самите учени в сега публикувано от тях ревю и осъвременяване на старото си изследване..." И т.н. Източникът е тук -- http://www.elsevier.com/about/press-releases/research-and-journals/discovery-of-quantum-vibrations-in-microtubules-inside-brain-neurons-corroborates-controversial-20-year-old-theory-of-consciousness?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%

Ами не, вярата в Бог не се учи, нито се изучава. И съвсем не е нужно да изповядваш някаква религия, за да си вярващ. Напротив, може да стане така, че колкото повече "изучаваш" /зазубряш догмите/ на въпросната религия, толкова повече да губиш от вярата си. Умът, който тук въздигате в култ, не е достатъчен. Човек трябва да има и дарбата да вярва.

Уви. Умовете ни са задръстени с такива "правилни отговори по споразумение" и вече рядко или дори никога не се питаме защо сме ги приели за правилни. Дали тази "правилност" не ни е натрапена... и въобще дали сме участници в споразумението, или сме просто папагали, повтарящи без мисъл някакви си чужди фрази. Физиката дава отговори, които са правилни на някакво ниво, но на друго - по-дълбоко - може и да са погрешни. Затова си напълно прав:

Има една забавна поредица от филмчета "Заблуда или истина". Ето например част първа -- http://vbox7.com/play:22b9ec1dce -- "опити на ума"...

Зависят от това чий е умът. Колкото хора, толкова и умове. Така че, когато говориш за правилно възприятие и правилно познание, веднага възниква въпросът как би могъл да си сигурен, че са правилни? Все пак те са такива според твоя ум, но според други умове може и да са напълно погрешни. Няма категорични критерии, по които да определяме някаква "общовалидна правилност" нито на възприятията ни, нито на познанията ни. Впрочем, дори и ако всички умове са убедени в една и съща "правилност", това пак не е гаранция, че всъщност не става дума за една и съща заблуда, предопределена от изначалните ограничения не само на възприятията ни, но и на капацитета ни за познания. В този смисъл, поне според мен, изразът "правилното възприятие и правилното познание зависят от ума" няма никаква стойност.

Вярата придава на човешкия живот много по-дълбок смисъл, отколкото знанието. Тя въздига това, което наричаме "душа", в неизмерима, най-висша ценност и така ни спасява от смазващото чувство за нищожност. Дава ни шанса да не мислим за себе си като за някакво си късче материя, изгубено сред "Всемирното безразличие". Ето по тази причина аз много искам да съм вярваща. И понякога наистина съм такава

"Квантовата гравитация може да доведе до още един ефект": http://megavselena.com/kvantovata-gravitatsiya-mozhe-da-dovede-do-oshte-edin-nablyudavan-efekt/ http://journals.aps.org/prl/abstract/10.1103/PhysRevLett.112.151301

Така и не ми стана ясно с какво ВОО81 заслужи вашите нападки и подигравки. Разбира се, че ако една теория не е вярна, тя ще предвиди физични ефекти, които "не съществуват" - в смисъл че не се проявяват в реалността и поради тази причина никога няма да бъдат експериментално потвърдени. И обратно, ако теорията е вярна, тя ще предвиди ефекти, които биха могли да бъдат наблюдавани, опитно потвърждавани, обяснявани и т.н. Има достатъчно примери в тази насока...

А защо трябва да сме чак толкова сигурни, че няма и други - все още неизвестни за нас - начини за пренос на информация? Особено след като и самото понятие "информация" засега не е напълно изяснено.

Така е, спор няма. Но за съжаление в много случаи важи и всеизвестната истина, че "Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие от нея"... ако не е жаден. А кой ли в България би ожаднял за физика, ако е гладен в буквалния смисъл на думата, или пък ако е преситен от чалга и ежедневно заливан с помията на рекламите, на политиците и на реалити-"звездите", чието благополучие е правопропорционално на невежеството им. Трудно, много трудно ще е в тези условия популяризирането на науката, но дано да се намерят и повече хора, които не се плашат от трудностите.

Ето това е границата, или по-директно казано - пропастта - която разделя грандоманите от хората с искрен интерес и любов към физиката. Грандоманите, чието поле на "изява" най-често е антирелативизЪмът, като не разберат нещо, веднага започват да го отричат. Самочувствието им е дотолкова хипертрофирало, че девизът им е "щом АЗ не го разбирам, значи то е тъпо и значи всички физици, които претендират, че го разбират, също са тъпанари, начело с техния "гуру" Айнщайн".

Ами не, не грешиш. Точно това имах предвид. Ще добавя само, че лично мен хипотезата на Малоум не ме дразни, дори ми е интересна, защото винаги поражда спорове и така научавам доста нови неща. Понякога обаче направо ме вбесява навикът му да се изказва от името на "официалната физика" като й приписва разни идиотски твърдения, които пък след това "оборва"... доказвайки именно факта, че са идиотски

Под "случайност" – така, както Малоум я противопоставя на "природния детерминизъм" – аз разбирам, най-общо казано, безпричинност. А ако едно събитие може да се случи ей така, самоволно, на каква база вероятностите то да се случи биха били различни? Но и дали изобщо може да става дума за вероятности? Всъщност, и според класическия, и според квантовия детерминизъм, всяко събитие си има причина, съдържаща се в началните условия на възникването му. Но разликата е в това, че при кл. детерминизъм, следствието /събитието/, породено от тези начални условия може да е само едно, докато квантовият детерминизъм предвижда, че при същите начални условия са възможни множество събития, но с различна по степен вероятност. Така или иначе, и при квантовия детерминизъм в крайна сметка също се реализира само едно събитие, тоест следствието от причината винаги е само едно... или пък се реализират всичките, обаче в различни паралелни светове Две допълнения: Първо, макар и в редки случаи са възможни равни по степен вероятности за възникване на различни събития от едни и същи начални условия. Това го казвам, за да избегна поне едно от възраженията на Гравити. И второ, според мен, критиците на квантовата механика много грешат, като непрекъснато развяват "аргумента", че принципът на неопределеността води до нарушаването на причинно-следствените връзки.

Охооо! Вие сте в стихията си И ето как БГ наука-та веднага е придобила наистина нАучен вид...

Здравей, Малоум! Има голяма разлика между твърденията "няма природен детерминизъм" и "няма Лапласов детерминизъм". И което е още по-съществено -- квантовият детерминизъм съвсем не означава, че "всичко е случайно". Чрез Квантовата механика се установяват вероятностите да бъде получен един или друг резултат, а тези вероятности, разбира се, не са равни помежду си, каквито биха били, ако ставаше дума за случайност. Никаква случайност няма и в това да се предвиди кой от възможните резултати е с най-голяма вероятност за реализиране. И въобще, безспорен факт е, че Квантовата механика е изключително добре работеща физична теория - теорията, чийто математически апарат предсказва с най-голяма точност експерименталните резултати. Е, как при това положение физиците хем разполагат с такава теория, хем пък "твърдят", че "всичко е случайно"? Та нали първото изключва второто А ето и още едно лично твое твърдение, което твърде произволно приписваш на физиката: Ако знаеш някой физик, който да счита подобно нещо, моля - посочи го, цитирай го

Нямах време да проверя дали в темата вече е пускан линк към тази статия -- https://www.google.bg/url?q=http://www2.warwick.ac.uk/fac/sci/physics/current/teach/module_home/px263/lectures/sefton.pdf&sa=U&ei=egNeU5GKOMrZsgaJy4HABA&ved=0CB8QFjAA&usg=AFQjCNFb6LPrqIfKbI5oMp2q8oTpX7Rc9g Аз съм доста зле с английския и не бих могла да направя смислени коментари по написаното там, но за някои от вас може и да се окаже по-разбираема

Дори и да е реклама, защо във форума да не бъдат подкрепени и българските художници? Тук писателите имат право да рекламират произведенията си - както направи Глишев например. Това е хубаво и не виждам причини да се отхвърля като право и на творците в други области на изкуството.

Кукундрел - луд с дрелка в дирижабъл. Тутляк - модератор с възпитание. Първо обяснява, после предупреждава и чак накрая "сапунисва". Братенизъм - побратимяване на кретени. Синоним - футболна агитка: http://vbox7.com/play:7d5ac0de

Като се вземе предвид на какъв хал е държавицата , този не особено важен въпрос едва ли си заслужава... петицията.

http://vbox7.com/play:64bb6adfc2