Шпага

Ето го написаното от Матей: 20:20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. 20:21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 20:22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем. 20:23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. Пробвай пак да разбереш това, което съм казала. А ако пак не го разбереш, здраве да е. Така или иначе, досадата ни е взаимна и няма смисъл да я задълбаваме повече.

Не съм наясно по въпросите с библейското "седене" - отляво ли, отдясно ли. Но си мисля, че според Матей, а значи и според теб, Христос не е вярвал чак толкова безрезервно в Бог Отец, щом не е бил сигурен, че -- като се възнесе -- именно Той, Бог Отец, ще седи отляво на него. Тъй като самият Христос пък, както е казано, ще седи от дясната му страна: "И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца" /Марк 16:19/

Я ни светни кои са тези "други форуми" и към коя секта ни причисляваш така фриволно.

Този форум вече съвсем заприлича на Народното събрание. Нападки - политически и лични, а най-често комбинирани, т. е. политико-лични, - набеждаване, екзалтирано празнословие, призиви за оставки... И разбира се, главозамаяли се властимеЮщи:

ДА? Кажи, чадо, какво те мъчи

Във връзка с това може би ще ви е интересно да прочетете този материал -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/taynstvenata-materiya-koyato-ostava-sled-budistite/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ZhetU5ykBeyd0wXp7IGIBQ&ved=0CBgQFjAB&usg=AFQjCNHRSyhyOYyNYJbUpqfMQ3p2_coOpA Ето откъс: "Тилър е изучавал физическото въздействие на човешкото съзнание и смята, че съществуват два типа материя. Едната от тях можем да възприемем с обикновените ни осезателни органи, тази материя съществува на ниво електрически атоми/молекули. Другият вид материя съществува в пространството между атомите и молекулите. Обикновено ние сме неспособни да възприемаме този вид материя, описван от Тилър като висше състояние на свободната термодинамична енергия, която е много мощна. Тилър твърди, че е открил начин да фиксира тази материя, но това е възможно само при условие че тя встъпва в контакт с обикновената молекулярна материя, която ние можем да измерим и възприемем. Подобно явление не се случва често, защото двата вида материя съществуват независимо една от друга." http://www.theepochtimes.com/n3/535495-what-are-the-pearl-like-objects-found-in-monks-ashes-after-cremation/ Според мен има интересна връзка и с разработката на Макс Тегмарк -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/choveshkoto-syznanie-e-kvantovo-systoyanie-na-materiyata/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ihqtU4DRLOnf4QTfm4GIBA&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNFX71tuat90jzNjpPHhCbSRNpEjCQ "Накратко, теорията взема за основа IIТ на Тонони – съзнанието се явява резултат от система, която може да натрупва и ефективно да използва информация – и я води към перцептрониум, определян като „обща субстанция, която е субективно самоосъзната“. Тази субстанция не само може да натрупва и използва данни, но също се явява неделима и единна." http://arxiv.org/abs/1401.1219 П.П. Надявам се, че Сириус няма да ме упрекне за "цитатничеството". По тези теми и в този форум човек трябва да е с доста здрави нерви или направо казано - дебелокож, - за да изкаже някакво по-дръзко лично мнение и така да се подложи на иронията, сарказма и обвиненията в антинаучност, които ще го обсипят като шрапнели от страна на "бдителните" борци за нАучни правдини

Не, не е бил религиозен. Да. Вярвал е в Себе си.

Тази миловидна маймуна се е научила доста добре да мие съдове. Но не знае защо ги мие http://vbox7.com/play:aee45e74b0

Ето ви един пътешественик във времето -- http://vbox7.com/play:d47c79ad Симпатичен човек

Сириус, а кой е авторът... ако не е тайна, разбира се Цербер

Аз не знам случай, в който църквата да е допуснала /приела/ възможността и някой друг да е като Христос. Това, че Апостол Павел бил казал -- "Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа." -- съвсем не означава, че той самият се е изживявал като равен на Христос, нито че отношението на другите към него е било същото като отношението им към Христос. Ако беше така, Павел би казал: "Бъдете подражатели на Христа, както съм Негов подражател и аз.". Обаче той, както се вижда, не е казал така. И всъщност е учил другите да подражават на него, както пък той е подражавал на Христос. Тоест, да подръжават на подражаващия Е, малко прекалено става с тия подражавания, но какво да се прави? Важното е, че с подражание никой не е придобил и няма да придобие "ранга" на Бог. А още по-важното е, че ако някой, без никакви напъни за подражание, се изяви със способности, съпоставими с тези на Христос, църквата няма да ги признае, а ще ги отрече и най-вероятно ги обяви за дело на сатаната. В общи линии, аз така тълкувам казаното от Сириус. А що се отнася до това: Според мен, Инкоректус, Вие не сте осмислили нито казаното от Сириус, нито казаното от Павел. Но това не ви е попречило да се изходите "по въпроси на християнството" със самочувствието на голям мислител...

Нови доказателства в подкрепа на теорията на Пенроуз и Хамероф -- http://www.google.bg/url?url=http://www.nauteka.bg/sciences/biology/teoriya-za-kvantovata-priroda-na-suznanieto-podkrepena-ot-novi-dokazatelstva/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ZyGnU7LHC6m70wX5-oGwBQ&ved=0CCwQFjAE&usg=AFQjCNHMZ3cPNbHNLemMXsWEKNvW3s_PZQ "Спорна теория за квантовата природа на съзнанието получи нови доказателства в своя подкрепа. Теорията, кръстена оркестрирана обективна редукция (ООР), е предложена от физика Сър Роджър Пенроуз и прочутия анестезиолог Стюарт Хамероф в средата на 90-те години на миналия век. Тя се базира на идеята, че съзнанието е продукт на квантови вибрационни изчисления от микротубулите – основни компоненти на скелета на клетката. Скорошното откриване на квантови вибрации в микротубулите в невроните в мозъка подкрепя виждането на Пенроуз и Хамероф, както пишат самите учени в сега публикувано от тях ревю и осъвременяване на старото си изследване..." И т.н. Източникът е тук -- http://www.elsevier.com/about/press-releases/research-and-journals/discovery-of-quantum-vibrations-in-microtubules-inside-brain-neurons-corroborates-controversial-20-year-old-theory-of-consciousness?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%

Ами не, вярата в Бог не се учи, нито се изучава. И съвсем не е нужно да изповядваш някаква религия, за да си вярващ. Напротив, може да стане така, че колкото повече "изучаваш" /зазубряш догмите/ на въпросната религия, толкова повече да губиш от вярата си. Умът, който тук въздигате в култ, не е достатъчен. Човек трябва да има и дарбата да вярва.

Уви. Умовете ни са задръстени с такива "правилни отговори по споразумение" и вече рядко или дори никога не се питаме защо сме ги приели за правилни. Дали тази "правилност" не ни е натрапена... и въобще дали сме участници в споразумението, или сме просто папагали, повтарящи без мисъл някакви си чужди фрази. Физиката дава отговори, които са правилни на някакво ниво, но на друго - по-дълбоко - може и да са погрешни. Затова си напълно прав:

Има една забавна поредица от филмчета "Заблуда или истина". Ето например част първа -- http://vbox7.com/play:22b9ec1dce -- "опити на ума"...

Зависят от това чий е умът. Колкото хора, толкова и умове. Така че, когато говориш за правилно възприятие и правилно познание, веднага възниква въпросът как би могъл да си сигурен, че са правилни? Все пак те са такива според твоя ум, но според други умове може и да са напълно погрешни. Няма категорични критерии, по които да определяме някаква "общовалидна правилност" нито на възприятията ни, нито на познанията ни. Впрочем, дори и ако всички умове са убедени в една и съща "правилност", това пак не е гаранция, че всъщност не става дума за една и съща заблуда, предопределена от изначалните ограничения не само на възприятията ни, но и на капацитета ни за познания. В този смисъл, поне според мен, изразът "правилното възприятие и правилното познание зависят от ума" няма никаква стойност.

Вярата придава на човешкия живот много по-дълбок смисъл, отколкото знанието. Тя въздига това, което наричаме "душа", в неизмерима, най-висша ценност и така ни спасява от смазващото чувство за нищожност. Дава ни шанса да не мислим за себе си като за някакво си късче материя, изгубено сред "Всемирното безразличие". Ето по тази причина аз много искам да съм вярваща. И понякога наистина съм такава

"Квантовата гравитация може да доведе до още един ефект": http://megavselena.com/kvantovata-gravitatsiya-mozhe-da-dovede-do-oshte-edin-nablyudavan-efekt/ http://journals.aps.org/prl/abstract/10.1103/PhysRevLett.112.151301

Така и не ми стана ясно с какво ВОО81 заслужи вашите нападки и подигравки. Разбира се, че ако една теория не е вярна, тя ще предвиди физични ефекти, които "не съществуват" - в смисъл че не се проявяват в реалността и поради тази причина никога няма да бъдат експериментално потвърдени. И обратно, ако теорията е вярна, тя ще предвиди ефекти, които биха могли да бъдат наблюдавани, опитно потвърждавани, обяснявани и т.н. Има достатъчно примери в тази насока...

А защо трябва да сме чак толкова сигурни, че няма и други - все още неизвестни за нас - начини за пренос на информация? Особено след като и самото понятие "информация" засега не е напълно изяснено.

Така е, спор няма. Но за съжаление в много случаи важи и всеизвестната истина, че "Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие от нея"... ако не е жаден. А кой ли в България би ожаднял за физика, ако е гладен в буквалния смисъл на думата, или пък ако е преситен от чалга и ежедневно заливан с помията на рекламите, на политиците и на реалити-"звездите", чието благополучие е правопропорционално на невежеството им. Трудно, много трудно ще е в тези условия популяризирането на науката, но дано да се намерят и повече хора, които не се плашат от трудностите.

Ето това е границата, или по-директно казано - пропастта - която разделя грандоманите от хората с искрен интерес и любов към физиката. Грандоманите, чието поле на "изява" най-често е антирелативизЪмът, като не разберат нещо, веднага започват да го отричат. Самочувствието им е дотолкова хипертрофирало, че девизът им е "щом АЗ не го разбирам, значи то е тъпо и значи всички физици, които претендират, че го разбират, също са тъпанари, начело с техния "гуру" Айнщайн".

Ами не, не грешиш. Точно това имах предвид. Ще добавя само, че лично мен хипотезата на Малоум не ме дразни, дори ми е интересна, защото винаги поражда спорове и така научавам доста нови неща. Понякога обаче направо ме вбесява навикът му да се изказва от името на "официалната физика" като й приписва разни идиотски твърдения, които пък след това "оборва"... доказвайки именно факта, че са идиотски

Под "случайност" – така, както Малоум я противопоставя на "природния детерминизъм" – аз разбирам, най-общо казано, безпричинност. А ако едно събитие може да се случи ей така, самоволно, на каква база вероятностите то да се случи биха били различни? Но и дали изобщо може да става дума за вероятности? Всъщност, и според класическия, и според квантовия детерминизъм, всяко събитие си има причина, съдържаща се в началните условия на възникването му. Но разликата е в това, че при кл. детерминизъм, следствието /събитието/, породено от тези начални условия може да е само едно, докато квантовият детерминизъм предвижда, че при същите начални условия са възможни множество събития, но с различна по степен вероятност. Така или иначе, и при квантовия детерминизъм в крайна сметка също се реализира само едно събитие, тоест следствието от причината винаги е само едно... или пък се реализират всичките, обаче в различни паралелни светове Две допълнения: Първо, макар и в редки случаи са възможни равни по степен вероятности за възникване на различни събития от едни и същи начални условия. Това го казвам, за да избегна поне едно от възраженията на Гравити. И второ, според мен, критиците на квантовата механика много грешат, като непрекъснато развяват "аргумента", че принципът на неопределеността води до нарушаването на причинно-следствените връзки.

Охооо! Вие сте в стихията си И ето как БГ наука-та веднага е придобила наистина нАучен вид...