Шпага

Може би защото сме в гадната ситуация "Ела зло, че без теб по зло"...

Интересна статия, която ми се появи неочаквано, докато търсех някакво по-разбираемо обяснение на т. нар. "Пространство на Фок". "Защо все повече физици започват да смятат пространството и времето за „илюзия“?" https://futurist.bg/illusion-for-spacetime/ Ето и един впечатляващ цитат: "Както смело е твърдял Ленард Съскинд в отвореното си писмо до изследователите на квантовата информация: общата теория на относителността не е нищо повече от квантова механика, тоест стогодишна теория, която с огромен успех е прилагана към всякакви неща, но никога не е била напълно разбрана."

Ето и тук: https://novini.bg/article/2026012016221712863 "Датският член на Европейския парламент, Андерс Вистисен, реагира остро на изявленията на американския президент Доналд Тръмп относно Гренландия, използвайки нецензурен израз по време на свое изказване. Репликата прозвуча по време на пряко предаване на заседанието на официалния уебсайт на Европейския парламент. „Ще го кажа на вашия език, господин Тръмп – f*ck off“, заяви Вистисен от трибуната."

Това защо си го написал? Какво общо има масата с безтегловността?

Това е поредният "камък в моята скромна градинка" Но припомни си все пак какво ти казах и дай идея как бих могла да го изразя по още по-елементарен начин, а също и по-добронамерено. Ето точен - и изчерпателен! - цитат на думите ми: Не е нужно нито да си физик, нито да имаш някакво по-високо от средното образование, за да схванеш елементарната логика в това изказване. Но вместо това ти ми отговаряш така: Е?! Какъв е смисълът от твоето сърдене сега? И още нещо: Трябваше да вземеш по-насериозно съветът ми преди време да се придържаш поне донякъде към "Бръснача на Окам"... С

При това положение, ако пишеш тук занапред, трябва да предупреждаваш, че приемаш за отговори само ръкопляскания. Иначе някой може да се обърка и да те подразни с нежелан от теб упрек...

Най-подходящата тактика, особено като се има предвид че за субект като него опасностите дебнат от всякъде. Все някоя ще го уцели/улучи...

Тоест, направил е много, защото се е заканил да не направи нищо

Поредното помпозно изявление... Но какво всъщност е направил за НАТО?

Да,май е такава "играта": https://www.vesti.bg/sviat/medvedev-s-ostro-preduprezhdenie-ako-trymp-ne-pobyrza-kraj-6249012 "Медведев предупреди: Ако Тръмп не побърза - край! Няма да има нови звездички на американското знаме Той заяви, че Гренландия може да гласува за присъединяване към Русия" И т.н.

Поведението на Тръмп е нагло и агресивно - това е безспорен факт. Но все пак нали е вярно, че Китай и Русия биха могли да застрашат националната сигурност на Щатите именно през Гренландия. А щом е така, какви трябва да са правилните превантивни действия?...

Всъщност въпросът ти е напълно смислен Ето в тази връзка една интересна статия: https://nauka.offnews.bg/kosmos/dori-tciklichnite-vseleni-triabva-da-sa-imali-nachalo-v-niakakav-momen-188126.html "... Някои астрономи смятат, че нашата вселена няма да свърши, когато последната светлина угасне и настъпи топлинната ѝ смърт, както е според настоящите космологични модели. Вместо това те предлагат модел на вселена, която периодично се свива и разширява отново и отново "като гигантски космически бял дроб" по израза на Science Alert. Този модел на циклична вселена - дълга поредица от раждания и смърт без начало или край – по аналогия на Големия взрив (Big Bang) е наречен Големият подскок (Big Bounce)..."

Защо се разсърди?! Нали лично ти настояваше за откровени и критични отговори от страна на Сканер и Гравити! А що се отняся до мен - знаеш, че съм само любител на физиката, без претенции съм...

Голяма излагация е, че никак не се разбрахме дори за нещо толкова елементарно!

Станислав, след като вече е прието, че масата всъщност е инвариантна - т.е. че не зависи от отправната система, значи понятието "маса в покой" всъщност губи смисъла си и само води до объркване. Най-добре е да се говори за "собствена маса" на даден обект. Мисля, че Мат Щраслер всъщност разглежда ситуацията от гледна точка на "релативистка маса"... Ако вместо "от движения къде идва масата" зададеш въпроса: как /и дали/ във въпросното допълнително измерение се променят/нарастват енергията и импулсът, нещата може би ще станат по-ясни...

При тези твои твърдения, Струнната теория изобщо не е трябвало да се появява на "белия свят"... както впрочем и много други теории, които обаче са приети доста насериозно от огромен брой физици. п.п. Чудя се дали може да се каже "потвърдени постулати"?

Мисля, че има какво да се научи оттук: http://theo.inrne.bas.bg/~mitov/QFTandEP2020___jhv.jxkx,hv________kwe6fo95/NN_QFT_2015_lectures_1-5_A4.pdf

Според мен при светлината изобщо не е уместно да се говори за "собствено време" - дори и когато е обявено за "нула".

Като лаик любител на физиката, непрекъснато имам проблеми с т. нар. "математизъм" - тоест с прекомерното използване на сложни математически модели във физиката. Така е за мен и сега във връзка с коментираните от вас "матрици". По този повод зададох на ИИ въпроса: "Какви са недостатъците при използването на матриците във физиката?" И ето отговорът, в който май са споменати някои наистина големи недостатъци: "Използването на матрици във физиката е фундаментално (особено в квантовата механика и оптиката), но този математически апарат е свързан и с определени недостатъци и ограничения: Изчислителна сложност (Resource Intensity): При системи с голям брой частици, размерът на матриците нараства експоненциално. Например, в квантовата химия или физиката на твърдото тяло, операции като инвертиране на матрица или намиране на собствени стойности изискват огромен изчислителен ресурс и памет. Липса на интуитивност: За разлика от векторния анализ или геометричните чертежи, матричният формализъм често е силно абстрактен. Трудно е да се "визуализира" физическият процес директно от елементите на голяма матрица, което може да скрие директната физическа логика зад сложни изчисления. Ограничение до линейни системи: Матриците са естествен инструмент за линейни трансформации. Когато физичната система е нелинейна (например в общата теория на относителността или динамиката на флуидите), стандартният матричен апарат става трудно приложим или изисква сложни апроксимации (линеаризация), които могат да доведат до загуба на точност. Проблеми с непрекъснатостта: Матриците по природа са дискретни структури. При описание на непрекъснати полета или пространства е необходимо преминаване към оператори в безкрайномерни пространства (напр. пространства на Хилберт). Работата с безкрайномерни матрици крие математически рискове, свързани с конвергенцията и дефинирането на операторите. Чувствителност към грешки (Conditioning): При числени пресмятания, някои матрици могат да бъдат "лошо обусловени" (ill-conditioned). Това означава, че съвсем малки грешки в изходните данни или закръглянията могат да доведат до огромни грешки в крайния физически резултат."

Но каква всъщност е тази фундаментална разлика? И как се решава проблемът с нея от теориите, в които времето не фигурира като измерение, а само като "възникващо"свойство, или като "имагинерно време" каквото въвежда като понятие Хокинг в една от своите теории... https://en.wikipedia.org/wiki/Problem_of_time

При това заключение съвсем зациклих Може ли да дадеш някакви допълнителни разяснения?

В началото на последната страница от статията, където се казва, че понякога Л-членът се отъждествява с вакуума, става дума за това, че ако /т. е. хипотетично/ той се състои от частици, те "трябва да притежават уникални свойства: отсъствие на спин; електронеутралност и стабилност."

Доколкото разбрах става дума за хипотетични частици подобни на Хигс бозона - електронеутрални, с нулев спин и стабилни, за разлика от виртуалните.

Доста интересно: https://nauka.offnews.bg/fizika/prenebregvana-ideia-na-ajnshtajn-mozhe-da-obiasni-kak-vsashtnost-e-vaz-202455.html "Изследователи представят нов модел за раждането на Вселената, който замества космическата инфлация с гравитационни вълни като движеща сила зад Сътворението. Техните симулации показват, че гравитацията и квантовата механика могат сами по себе си да обяснят структурата на космоса. Този елегантен подход оспорва традиционните интерпретации на Големия взрив и съживява една идея на повече от 100 години, заложена в работата на Айнщайн." И т. н.

Големият талант се изразява в умелото/пресметливото/ балансиране между трите. Когато някое от тях - например убеждаването, и особено лъжата - стане натрапчиво, цялата "конструкция" може да рухне. Но май балансът се губи...