
Шпага
Потребител-
Брой отговори
4069 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Добре. Но щом е така, защо в задачката на Б. Грийн изрично е казано, че: След като уговорката между политиците във влака е именно такава -- да подпишат едновременно в момента, в който светлината от лампата стигне до всеки от тях. 1. Политиците във влака подписват едновременно документите, защото светлината от лампата в средата на масата достига до тях едновременно. 2. Според наблюдателите на перона обаче политиците не подписват едновременно. Според тях първо подписва този отляво, а след него този отдясно. Все пак не е ли ясно, че именно двата сигнала не пристигат едновременно при наблюдателите от влака и наблюдателите на перона! И че тези сигнали не пристиган едновременно при едните и другите точно защото събитията от гледна точка на наблюдателите на перона не са едновременни. Едновременни във влака, но неедновременни на перона, което се доказва именно чрез пристигащите по различно време сигнали при С = константа. П.П. Не знам вече как по-ясно да се изразя
-
Благодаря ви за отговорите! При първа възможност ще се опитам да разбера в какво греша... или не греша Засега прекалено много работа ми пречи да се съсредоточа...
-
Е да, де. Как иначе да ги види, освен чрез светлината, пристигаща от местата на случването им. Във влака светлинните лъчи от двете събития пристигат до наблюдателя едновременно. До наблюдателя на перона НЕ пристигат едновременно. И тъй като след мигновеното си ускорение наблюдателят от влака ВЕЧЕ е до наблюдателя на перона, светлинните лъчи от двете събития и за него вече не пристигат едновременно. Така е. Фантазии са. Но в основата им е приетото от СТО мигновено ускорение
-
На теория можем да приемаме за удобство и яснота много неща, но все пак трябва да има и някаква граница. А когато тази граница се надхвърли се стига до абсурди.
-
Да. Но не забравяй, че преди мигновеното ускорение, същият наблюдател е видял във влака същите събития, обаче едновременни. А като за "капак" на парадокса този наблюдател ще види за втори път подписването от страна на политика от дясно.
-
Точно затова казвам, че този парадокс е истински, а не с кавички Защото мигновеното ускорение в някакъв смисъл е по-бързо от скоростта на светлината. То е нещо като "ускорение с безкрайна скорост". Да си припомним задачката на Браян Грийн: Във влака от двете страни на маса седят двама политици. По средата на масата има лампа. В момента на светване на лампата двамата едновременно подписват важен документ. Наблюдателят във влака вижда това - едновременост на две събития. Наблюдателят на перона обаче вижда, че първо подписва политикът от ляво, а после този отдясно. Е, въпросът ми е какво ще види наблюдателят от влака, ако мигновено се озове до наблюдателя на перона?
-
Не се разбрахме. Четеш всеки мой постинг, без да имаш предвид предишния ми и така ми приписваш твърдения, които не съм имала предвид. Както и да е.
-
Получавам светлината от събитие във влака, което - поради относителността на едновременността - все още не се е случило на перона. На перона същото това събитие се случва, когато аз мигновено се озовавам на перона. Затова се оказва - абсурдната ситуация - че получавам същия сигнал втори път. Това е истински парадокс.
-
В случая под "мигновено ускорение" имах предвид именно "мигновена смяна на ОС". Мислех, че е ясно.
-
Имах предвид именно получаването на сигнала, а не момента на случването на събитието. Затова подчертах, че при мигновена смяна на системата наблюдателят би видял събитието за втори път.
-
Точно това имах предвид в предишен мой постинг: Пак да го кажа: Именно моменталната - мигновената - смяна на системата всъщност означава изпреварване на светлината, идваща от събитието. Тъпо е, но така се получава. Може би все пак има нещо подвеждащо в теоретично приетото от СТО "мигновено ускоряване".
-
Гравити, виж следната ситуация: Пътуваш в "Айнщайновия" влак и виждаш как се случват едновременно две събития - например едновременно се пръскат на парчета прозорците в предния и в задния край на вагона. Скачаш моментално от влака, озовавайки се по средата на перона, и какво виждаш оттам: Поради относителността на едновременността ти ще видиш за втори път как предното стъкло на вагона се пръска на парчета, но ще видиш също и че задният прозорец вече е счупен - пропуснатото от теб събитие в системата на перона ще е самото счупване на този прозорец.
-
Именно А приетата в СТО мигновена смяна на системата означава точно това - озоваване на наблюдателя в друга система с по-голяма от светлинната скорост!
-
Но нали първо си в едната система, а после и в другата. И тъй като събитието се случва във всяка система... извинявай, но не схващам защо получаваш сигнала само веднъж
-
Еее, значи посоката все пак има значение! А вие с Младенов проявихте нетипично за вас единодушие, обявявайки обратното - т.е. че посоката няма значение
-
Сканер, в такъв случай би трябвало да е напълно възможно при обръщане на посоката подвижният близнак да попадне в система, при която възрастта на земния да намалее със скок дотолкова, че при срещата именно земният да се окаже по-млад, въпреки че в тази /новата/ система възрастта му ще продължи да нараства "защото пак ще и действа забавянето на часовниците"...
-
Няма никаква физическа перчка. Ми като няма пречка, значи в ИОС на подвижния близнак земният близнак може да се е гръмнал на 30-тия си рожден ден, обаче след обръщането подвижният да попадне в ИОС, в която земният все още си е жив и здрав на 28 години.
-
Но след като, както си казал, посоката на движение няма значение, защо да изключваме възможността при обръщане на посоката подвижният близнак да попадне в система, при която възрастта на земния да намалее със скок, въпреки че в същата тази система ще продължи да нараства "защото пак ще и действа забавянето на часовниците"... Накратко: Каква е физическата пречка при смяна на системата от страна на подвижния, възрастта на земния не да нарастне, а да намалее със скок?
-
Сканер, ако пътуващият обърне посоката и попадне в ИОС, в която земният се приближава с по-малка скорост, от скоростта, с която в предишната система на подвижния се е отдалечавал, не би ли се получил нещо като "вторичен парадокс" А именно за пътуващия да се случат отново събития, които в предишната му система вече са се случили? Най-простия пример: В предишната система, в която земният се е отдалечавал, той е навършил 30 години. В новата система, в която се приближава, той все още не е на 30 години.
-
Както обикновено, нЕкои хора тук за пореден път установиха, че физиците и математиците през последните стотина години са били и са абсолютни дебили.
-
Ники, мислех си, че е естествено вече да говорим по тази тема в по-"телеграфен" стил, с презумпцията, че основните понятия са ясни за всички и не е нужно да се повтарят, подесетят и т.н. За съжаление се оказа, че не е така. Възникнаха умотворения даже и по въпроса що е общо време и... що е инерциална система П.П. Странно е хем да не искаш да обидиш някого, хем да му кажеш, че е с "промит мозък". Но да, здраве да е!
-
Да.