Шпага

Да си представим, че имаме един до друг два напълно еднакви по размери и маса метални куба. Разрязваме единия куб на две части, без да ги раздалечаваме една от друга. При това положение инертната маса на целия куб вече ще е по-голяма от сборната маса на двете части на разрязания куб. Въпросът е обаче на какво основание - по какви физични причини - гравитационната маса на целия куб вече също ще е по-голяма от сборната гравитационна маса на двете части на разрязания куб?

Така е. Излишно намесихме въздуха и зациклихме

И все пак, ако човекът пада с парашут, а после се откачи от паршута, би трябвало наистина да се ускори, докато премине към свободно падане

Малко отклонение от въпроса: Срещам тук-там израза "гравитационно ускорение при свободно падане" и все ми се струва, че има противоречие между двете понятия. В смисъл че свободното падане по принцип би трябвало да е несъвмстимо с каквото и да е ускорение.

А какво друго би могло да е обяснението? Имаш ли нещо друго предвид?

Въпрос: Имаме две напълно еднакви по размери топчета, едното от които е желязно, а другото пластмасово, т. е. много по-леко. Пускаме топчетата едновременно и от една и съща височина, откъдето следва, че те ще стигнат едновременно до определена повърхност - например мокър пясък. Пита се какви ще са оставените от топчетата отпечатъци? Еднакви ли? Или желязното топче ще остави по-дълбок отпечатък от пластмасовото?

Здрасти, Сканер Как казаното по-горе се съчетава с това, което си отбелязал преди време: "Джон Уилер през 1955 г. изказва една смислена и логична хипотеза, за квантовата пяна, като основна тъкан на вселената. Идеята е, че поради принципът на неопределеност и ОТО пространство-времето на малки мащаби няма да е гладко (както го рисуваш). В квантовата теория на полето принципът на неопределеност допуска за кратко време възникването и анихилацията на частици и античастици. Колкото са по-малки мащабите, толкова енергията и импулса на тези частици ще е по-голяма. Това според ОТО трябва да доведе до значителни отклонения от гладкото пространство-време (и да обезсмисли тези картинки дето рисуваш). Съгласно ОТО пространството ще изглежда състоящо се от малки области, в които то ще изглежда като хаотична пяна." Имам предвид че както пространството, така - разбира се - и пространство-времето "не е физически обект, то е абстракция". А не ли някак... объркващо да говорим за абстракция, която "не е гладка", която "изглежда като хаотична пяна" и т.н.

За съжаление, освен че са жертва на необоснована агресия, украинците са жертва и на замаскирано с лозунгарски фрази предателство.

"Гробищен свят" на Клифърд Саймък също е много интересна

Има ли вече по-ясни намерения за отцепване на някои републики от РФ? Що не се разпада тази дяволска "сглобка"?

Да, но само ако е с неговия образ.

Значи в системата на неподвижния спрямо ЧД наблюдател обектът, да речем космонавт, "зависва" над хоризонта на събитията и остава завинаги там. А в системата, в която същият космонавт е свободно падащ, той ще продължи към центъра на ЧД и докато стигне до сингулярността, с него ще бе случат безброй събития, които обаче няма да се случат с него в другата система. Но нали това е абсурдно - нали всяко събитие се случва в абсолютно всички системи. Какво е обяснението в тази ситуация? Космонавтът хем виси до безкрайност над хоризонта на събитията, хем се "спагетизира" и прочие

Как мислиш, дали има някаква вероятност мащабното учение на НАТО в някакъв момент да прерастне в изненадващо нападение срещу Русия?

Може би не различаваш понятието "цензура" от действието "разчистване на словесен боклук".

Ако летим със самолет над някакъв дебел слой облаци и скочим оттам с парашут какви ще са ефектите? - Ще се задушим ли, докато минаваме през облаците? - Парашутът ще забави ли още повече падането? Възможно ли е даже да спре, да замръзне там? - Ако облаците са градоносни, възможно ли е, минавайки през тях да предизвикаме валеж... - и т. н.

Друг въпрос: Ако от наша гледна точка една галактика се отдалечава /от нас/, защо да не предположим, че във Вселената има други гледни точки, според които същата тази галактика се приближава /към съответния наблюдател/ Или дори, че съществуват гледни точки, според които въпросната галактика е неподвижна - нито се отдалечава, нито се приближава...

Сканер, като се казва "Това, което се наблюдава, е, че Вселената е хомогенна и изотропна" някаква обща - вселенска? - гледна точка ли се има предвид? Или че именно това се наблюдава от всяка една гледна точка? В смисъл "кой" е наблюдателят? П.П. Извинявайте ако въпросът ми е прекалено неясен

Но от друга гледна точка Вселената нито е хомогенна, нито е изотропна

Сканер, доколкото знам има доста физици, които критикуват въпросния модел. Те също ли НЕ показват никакви негови недостатъци? Чак толкова ли е "изряден" - без никакви недостатъци...

Именно "трикове"

И все пак не възниква ли логичният въпрос: След като Вселената е всичко - т. е. обхваща абсолютно всичко съществуващо, - накъде се разширява? В какво се разширява?

Сканер, а каква би била формата на Земята, ако хипотезата за Холографската вселена е вярна? Нали според тази хипотеза "Всичко, което възприемаме като реалност, може всъщност да е проекция на двуизмерна повърхност." https://novotopoznanie.bg/znaem-li-kakvo-e-holografska-vselena-i-dali-ne-zhiveem-v-neya/

Kipen, ти си драстичен пример за субект със самочувствието на умник-разбирач, който в продължение на месеци или даже години се оказва НЕспособен да разбере елементарни неща.

В повечето случаи плоскостите са човешко дело. Природата май харесва по-закръглените форми

Според мен т. нар. настояще няма нищо общо със "събиране на физическа информация" нито с измервания от страна на наблюдателя, както и със съществуването на какъвто и да е наблюдател.