Шпага

Сканер, ако два обекта се движат с различна скорост от ляво и от дясно на наблюдателя, какви ще са времената им в сравнение с това на наблюдателя, когато се озоват на една линия с него? Например три успоредни писти. В средната е наблюдателят, отдясно е обект А, който се движи спрямо него с 10 000 км/сек. , а отляво е обект Б, който се движи спрямо него с 20 000 км/сек. В един момент двата обекта се оказват на еднакво разстояние от двете страни на наблюдателя. Чие време ще е по-"забавено"? Това на този с по-високата скорост ли? При положение че /от гледна точка на наблюдатела/ скъсяването по посока на дължината всъщност би трябвало да е едно и също и за обект А и за обект Б.

Няма никакво значение кога светлината/информацията/ ще стигне до наблюдателя. Ако едното събитие се случи на метър от него, а другото на луната, тези две събития пак биха били едновременни, ако са се случили по едно и също общо време - т.е. при едни и същи показания на неподвижните часовници в тази система.

Ники, защо мислиш, че е абсурдно? И аз мисля, че определението на Кибика не е вярно.

Защо трябва да има някакъв проблем? Просто написах накратко какво мисля, че е реалното положение според СТО. И доколкото разбирам, ти си съгласен с написаното от мен.

Сканер, ясно е, че няма значение какво ще показва часовника на близнака след прехвърлянето му в друга система. Ще си го свери в съответствие с неподвижните часовници там и толкова. Важното е, че: Прехвърляйки се първо в системата на Земята и второ, в система, подвижна по посока на Земята, този близнак ще установи, че брат му е на различна възраст в едната и в другата система. Примерно, в първата система е 30 години, а във втората 35 г. Т.е. сменяйки моментално системите, въпросният близнак моментално ще "сменя" - от своя гледна точка! - и възрастта на злополучния си брат.

Не става дума за "намерения". Имах предвид най-общо казано следното: 1. Близнакът спира /става неподвижен със Земята/ и установява, че неподвижните часовници в тази система показват общо време 12.00 ч. 2. Близнакът се прехвърля в ИС, която се движи в посока към Земята, и установява, че неподвижните часовници в тази система показват общо време съвсем различно от това, което показват часовниците в т. 1. А от тези разлики във времената между 1. и 2. можем да си направим изводи и за неедновременността на интересуващите ни събития.

В същата, която е сметната. Тогава просто само ще прекръстим събитието от "обръщане" в "спиране", нищо друго във физическият свят не се променя. Е как може системата да е същата, след като в единия случай близнакът тръгва - т. е движи се - към Земята, а в другия случай е неподвижен със Земята.

Пак "свети мощи" ще се разнасят. И пак разни маниаци ще им се кланят. https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/777933

Предавам се Но да знаеш, че ми правиш лошо впечатление. Ти, Сканер, НЕ си добряк

Докато се подпираш само на геометрията и математиката, реалността все ще ти убягва

Разкарай ги отправните системи и направи опит да влезеш във връзка с реалността

Прътът/материалният обект/ е един и - разбира се! - съществува в абсолютно всички системи. А проекциите му са безброй, но всяка от тези безброй проекции "съществува" само в една-единствена отправна система. Това е съществената разлика между обект и проекция на обект.

В системата на Земята НЕ прътът, а проекцията на пръта е 2.4. Като се прехвърли от системата на Земята в системата на пръта близнакът веднага ще установи, че той е 4 свг, а не 2.4. П.П. Знам, че се отклонявам от казуса на Ники, но все пак исках да отбележа този факт, а именно, че: Във всяка подвижна система става дума само за проекции на съответния материален обект.

В такъв случай се оказва, че разстоянието между двата края на пръта /т.е. на материалния обект/ във всички системи е едно и също - 4. Няма никакви скъсявания и прочие драматични ефекти Обаче двете точки, разделени от празно пространство/вакуум/нищо/ в подвижната система са 2.4 , щото самото това "нищо" се е скъсило в тази система П.П. Ако си представим вместо пръта някакъв мост над бездната, каква ще е дължината му за субекти, преминаващи по него с различни скорости?

Може ли само да уточниш според теб в коя система двете събития - обръщане на близнака и "среща" на Земята с крайната точка на пръта - се случват едновременно?

Съобразявай бе, човек. Прътът в системата на подвижния близнак е дълъг 4 св. години. Подвижният близнак обръща на 2.4 св. г. от земята. До празният край на пръта в тоя момент има цяла 1.6 св. година от земята. Сканер, аз доколкото разбрах, подвижният близнак всъщност е неподвижен с пръта - в началната му точка. Затова в тази система /в която и самият прът е неподвижен/ този близнак обръща не на 2.4 св. г., а именно на 4 св. г. когато в същата тази система земята се среща с крайната точка на пръта. В този смисъл за никакви оставащи 1.6 св. г. не може да става дума.

Двата ефекта в СТО - скъсени дължини и "скъсено" , т.е. забавено време - са неделими. Няма как единият ефект да се прояви, а другият - не.

Сканер, извинявай, но каква е принципната разлика между въпросния прът и движещата се пръчка в мисловния експеримент на Айнщайн? Защо възразяваш срещу използването на пръта за ориентир в примера на Ники, а приемаш пръчката в примера на Айнщайн?

С прогреса между зъбите

Какви са тези "удължавания", за които говорите? Досега си мислех, че в СТО става дума само за дължини, скъсени по посока на движението в приетата за подвижна ОС.

Никой извън популярнити изложения не казво такова нещо. След като казаното от Младенов е само някаква "опорка" в популярните изложения, какво е вярното/научното/ твърдение? Същото казват и във видеото: ако ракетата се движи почти със скоростта на светлината, то тя ще пропътува разстоянието между земета и далечна звезда само за секунди. Ако в примера от видеото заменим ракетата с фотон, какво ще е собственото време на този фотон? Пак някакви секунди ли?! И въобще, след като за фотоните времето НЕ спира, значи те също би трябвало да имат някакво "собствено време", а това пък от своя страна би трябвало да противоречи по някакъв начин на СТО

Или по-точно: За отлагане на приемането на еврото до приемане на копейката

Щом атеистите твърдят, че не им пука дали има, или няма Бог, значи все пак допускат, че може и да има. А при това положение едва ли е възможно наистина да не им пука -- въпросът "има ли, няма ли" все ще ги чегърта макар и само от най-нормално човешко любопитство. Така че атеистите/непукистите/ всъщност са позьори дори и пред самите себе си, но в екстремна ситуация изведнъж започват да призовават Господ на помощ ей така, за всеки случай, та ако все пак го има, да им "удари едно рамо"

Ако човек се чувства по-добре в самозаблудата, защо да предпочете истината?

Днес, на Разпети петък, искам да попитам: Има ли по-потискаща религия от християнската? И по-трагичен Бог от Христос? Чувство за вина и отвращение от предателската човешка природа - това е, което изпитват много хора в днешния ден.