Шпага

Господа, с риск да си навлека възмущението ви, ще задам следния реторичен въпрос: Защо трябва да придаваме чак толкова голяма значимост на т.нар. "истини", след като житейският ни маршрут е очертаван предимно от заблуди. И след като тези заблуди много често са създавани или поне избирани от самите нас, просто защото са по-удобни, а понякога и по-перспективни, дори по-полезни от въпросните неуловими... и в крайна сметка несъществуващи "истини

Така е. За съжаление

И клонът, и полетът са в сега-то. А бъденето е само в намеренията ни, в мечтите и най-често - в илюзиите. Който е вторачен в бъденето, е сляп в сега-то. И никога не полита от клона... освен надолу, разбира се

Ще бъдеш бъден само ако си сегашен

Не знам дали е уместно свободата да бъде степенувана - "по-свободен", "най-свободен", - но ако приемем, че е уместно, ето някои от вариантите, над които опитвам да се замисля: - Най-свободни са тези, които не усещат/не осъзнават, че са с окови. - ... тези, които доброволно са приели да бъдат оковани. - Колкото по-интелигентен и чувствителен е човекът, толкова по-малко е свободен. За него десетки морално-етични задръжки играят ролята на окови. - Колкото по-малко искаш, толкова по-свободен се чувстваш. - Дървото... или "дървото" е напълно свободно, именно защото няма никакъв избор. И даже ако гръм го удари, поне вината няма да е негова

Тук е клуб Философия. Защо да излизаме от "многосмислените брътвежи на философите" и да навлизаме в безсмислените брътвежи на политиканите? https://www.talkoven.com/значение-политикан

Но ако можеше, Сократ навярно би попитал Айнщайн: "А ти откъде знаеш? Как установи, че глупостта е безгранична?"

В една от книгите си Брайън Грийн даваше пример за подредено и хаотично състояние с романа "Война и мир". Ако страниците следват сюжета - това е подредено състояние, ако ги разбъркаме произволно - хаос. На пръв поглед всичко е напълно ясно, очевидно. Но въпросът е за кого? Ами за този, който може да чете на съответния език. Ако ви попадне романът в превод на китайски език например, как ще установите дали състоянието е подредено или хаотично? В предишния ми постинг имах предвид именно това - че и при определянето на ред или хаотичност в крайна сметка пак се появява фигурата на вездесъщия Наблюдател. Той определя дали състоянието е подредено или хаотично. Той "открива" подредбата... или не я открива П.П. Я кажете в кой от двата варианта буквите а, н, л, у са подредени и в кой са "неподредени" 1. л-у-н-а 2. н-у-л-а

Остава "само" да се дефинира кое състояние е хаотично и кое е подредено. Във всеки отделен момент една система се намира в определено - уникално - състояние, което в зависимост от гледната точка може да бъде прието както за хаотично, така и за подредено.

Но това не е гаранция, че през следващите СТО години няма да се появи като възможно обяснение за нещо - нещо неизвестно засега.

Значи столетниците сред веганите-суровоядци би трябвало да са много, много повече, отколкото сред месоядните-"готвеноядци" Има ли някаква статистика по въпроса? Някакви процентни съпоставки?

Дора, всяка тема, в която участвате, става супер смислена и интересна предимно благодарение на вас!

Темата ти е "Безполезна ли е сегашната образователна система", но ти изглежда считаш за безполезно самото образование в почти всичките му форми... с изключение на фотошопа, разбира се

Има един бабешки съвет: "Учи, за да не работиш!" Как мислите, доколко този съвет е основателен в днешно време - конкретно тук, в БГ?

Много оригинално и точно определение!

Положението май е "Ела зло, че без теб по-зло" Все пак къде, ако не в училище, тези 5% талантливи деца ще открият, че са талантливи в дадена област? Къде, ако не в училище, тези деца ще получат знания и стимул да продължат нагоре, към висшето образование? П.П. Но от друга страна, колко ли хора са носители на някакви много ценни дарби, без дори да подозират това? Понякога един некадърен учител може да е достатъчен, за да лиши човечеството от някой нов Айнщайн

Странно е доколко може да се вярва в здравия разум на тези, от които зависи развитието на конфликта. За Байдън например е почти сигурно, че не той е човекът, който взима ключовите решения. Но Путин е личност с гигантско его и едва ли би търпял някой - макар и свръхкомпетентен - да му "дърпа конците". Сега го провокират със заканата, че ще наложат санкции лично на него, каквото и да означава това, така че... Дали сред екипа му има достатъчно силни фигури, които да го възспрат, ако вземе да превърти от накърнено честолюбие?

При някакъв още по-изострен конфликт каква ли ще е позицията на Китай? Досега китайците май не изразявали ясно отношението си по спорните въпроси. Но дали биха останали неутрални?

Така е. Видя се съвсем ясно, че ти не хулиш ВУЗ-овете. За съжаление обаче повечето БГ ВУЗ-ове напълно заслужават да бъдат хулени и са много далече от определението "светиня"

Ето че сега ти звучиш лозунгарски - точно по комунистически. Но както е казано: "Ситият на гладния не вярва"

Давате единични примери за успели въпреки бедността си хора. Но НЕуспелите именно поради бедността си са хиляди пъти повече. Ако отречете и това просто няма да сте обективни.

Без "тапия" за съответното висше образование тези гениални учени не биха си намерили подобаваща на възможностите им работа. Това е положението СЕГА.

Всъщност имах предвид факта, че даренията на филантропите са като капка в морето на бедността, която обрича на необразованост десетки хиляди талантливи млади хора. Такива хора са принудени да работят още от ранна възраст, при това нискоквалифицирана, а често и унизителна работа - нещо, което освен всичко друго, ги смазва и психически. Положението изглежда по съвсем различен начин, когато се вгледаме в конкретните случаи. А иначе е лесно да се правят високопарни и оптимистични-идеалистични обобщения.

Да. Някои хора тук май трябва да препрочетат "Приказка за стълбата" https://www.slovo.bg/old/smirnenski/story.htm

А ако не се класират? А ако не са особено даровити, а само даровити? Това, което описвате, в някоя приказна държава ли се случва? Може би в Утопия?