Шпага
Потребител-
Брой отговори
4079 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Мислиш си, че само ти разбираш Защо? И вече за какво?
-
Е, нали точно това казвам и аз! Все още не съм откачила дотолкова, че да твърдя обратното
-
Ами да. Системата, в която едно тяло е неподвижно, е неговата система Ето например как е преценил положението си самият Сканер: "главата ми си е винаги кръгла. Защото се определя в моята система." Ето, казал го е човекът и даже го е подчертал "моята система"
-
Е, от тази гледна точка спокойно можем да кажем, че и Айнщайн е бъркал по същия начин, тъй като и неговите два обекта могат да се движат "произволно" в някоя трета система
-
Гравити, ако ти седиш на една полянка, а някакъв охлюв пълзи покрай теб, ти и охлювът не сте в една и съща система - В СМИСЪЛ че охлювът се движи в системата, в която ти си неподвижен, и обратното - ти се движиш в системата, в която той е неподвижен. Същото се отнася и до релсата и пръта - ДА, както релсата, така и прътът се намират в абсолютно всички системи в тази Вселена, но все пак НЯМА нито една система, в която те да са взаимно неподвижни. И точно това е основната предпоставка за т.нар. парадокс.
-
Да, но точките, които контактуват, не са едни и същи при неподвижни и при взаимно движещи се релса и прът/влак. Ако в точка Z на релсата е кацнала една пчела, при неподвижни релса и влак със съвпадащи крайни точки Y и Y' нищо не я заплашва. Но при влак, движещ се в системата на релсата, точката Y' на влака ще стигне до точка Z на релсата и ще произведе едно от двете събития - или ще сплеска пчелата, или тя ще излети и ще създава някъде по света други събития
-
Но щом е така, в какво - при взаимното движение на релсата и пръта - се изразяват ефектите на СТО? С какво ще се различават от ситуацията, в която релсата и прътът са взаимно НЕподвижни? Т.е. как това твърдение -- че "точките от пръта с които смятаме, са точки и от релсата" -- е приложимо както при взаимно подвижни, така и при неподвижни релса и прът?
-
Е, какво се оказва? Че разстоянието между прътът и релсата е от решаващо значение за проявата на ефектите на СТО?! Например ако прътът и релсата НЕ контактуват, а прътът се движи на около сантиметър над релсата, какво ще се получи? Или ако прътът лети на един километър над релсата? Тогава какво ще е положението с "успоредността"?
-
Браво, Сканер! Най-сетне си прозрял тази чудесна истина Честита Нова Година на всички!
-
Еее! Аз не схванах сарказма и съвсем тъпанарски се подхлъзнах!
-
Ами ако закрепиш едно яйце на главата си, то ще си остане там в абсолютно всяка система, независимо от това как тази система се движи спрямо системата, в която ти си неподвижен - заедно с яйцето
-
Е, да. Без такова устройство въпросното едновременно отключване на ключалките напълно губи смисъла си. Може едната ключалка да бъде отключена днес, а другата след СТО години... и чак тогава вратата ще се отвори. Т.е. не е нужно нищо повече от това: В някакъв момент и двете ключалки да се окажат отключени, без значение коя кога е била отключена първа, коя втора.
-
Бомбата няма да се взриви и в системата на влака, просто защото тя самата няма да промени мястото си и в тази система. Т.е. самата бомба си остава неподвижна на своето място, независимо че системата на влака е подвижна спрямо нейната
-
Е, какво ти пречи да си представиш, че двете ключалки са свързани помежду си с някаква жица и че точно по средата на тази жица има някакво устройство, което би задействало механизма за отварянето на вратата САМО ако двете ключалки са отключени едновременно - което всъщност означава, че инфото от двете отключвания ще достигне едновременно до устройството в средата на вратата. Т.е. ако инфото от двете отключвания не достигне едновременно до устройството по средата на вратата, механизмът няма да се задейства и вратата няма да се отвори. П.П. Аз не мисля, че според СТО в казуса има парадокс, но тази дребнавост "как вратата разбира това състояние"... малко ми прилича на заяждане
-
Грифин, реакцията ми беше провокирана от повторния и доста агресивен призив на Тантин да бъде заключена темата. Ето го: Да, темата наистина зацикли. НО точно Тантин да се изказва така - след като именно той не е разбрал НИЩО от тези 30 страници!... Е, това ми се струва прекалено
-
Гравити и Сканер, защо не коментирате и постинга на Тантин? Нима сте съгласни с това, което е написал? Или просто не искате да критикувате човек, който е от вашия отбор? Впрочем не се и съмнявам, че: Ако не Тантин, а Младенов или Лапландеца бяха написали горното, щяхте да ги обсипете с насмешливи епитети и съвети да се откажат от физиката и да се захванат с плетене или "шеф и кройка"
-
Тантин, успя ли вече да проумееш защо "забавянето на светлината" няма никакво значение в случая?
-
Релсата също ще се скъси - в смисъл, например, разстоянието между траверсите ще се намали, гъстотата им ще нарасне, или ще и се промени наклона - зависи от геометрията на релсата и движението. Варианти много. Сканер, опомни се Как в системата на релсата - т.е. в системата, в която влакът се движи, а релсата е неподвижна, тя ще се скъси?! Как неподвижната релса ще се промени по какъвто и да е начин в системата, в която тя е неподвижна? Баба ти Яга ли ще свърши тази работа, или любимото ти Спагетено чудовище?
-
Два взаимноподвижни обекта - каквито са влакът и релсата - няма как да са паралелни във всяка отправна система. Защото ако това е така, не биха се проявили ефектите на СТО - скъсяване на дължините и "забавяне" на времето. След като твърдиш, че: "Влакът е паралелен с релсата във всяка отправна система." Би било добре да обясниш например по каква причина влакът би се скъсил в системата на релсата. Или ако не се е скъсил, как става така, че двата взаимноподвижни обекта се "държат" един спрямо друг като НЕподвижни?
-
И тъй като в системата на перона - и на релсите! - тази промяна на времевата координата е свързана, както си казал: с наклон "въртене" на КС, "което засяга и пространствените координати", значи релсата и влака не са успоредни във всяка система, както ти твърдиш, а само в една-единствена Пояснение: Перонът и релсата са взаимнонеподвижни в ОС, в която влакът се движи, така че каквото се отнася до перона, то се отнася и до релсите.
-
Скъсяването на дължините не е ли свързано с пространствената координата?
-
При това положение няма никаква причина проекцията на влака да е скъсена в системата на перона. Хем успоредна, хем скъсена... Защо става така?
-
Значи в експеримента на Айнщайн проекциите на перона и влака остават успоредни във всяка ОС, така ли?!
-
Гравити, според мен е НЕвъзможно в системата на перона светкавиците да падат едновременно, а в системата на влака да не падат едновременно, но въпреки това да е вярно казаното от Сканер: "перонът и влакът задължително ще са паралелни (и ще съвпадат) във всяка отправна система" По-общо казано: Не е възможно два обекта да са паралелни "във всяка отправна система", но въпреки това да са налице следствията скъсяване на дължините и "забавяне" на времето.
