
Шпага
Потребител-
Брой отговори
4055 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
А кой твърди обратното? Кой твърди, че като се каже "неговата система" това означава, че само въпросното тяло е в тази система? Кой твърди, че и всички останали тела във Вселената не са в тази система, както и във всички други системи? Посочи, моля те, кой твърди подобни безсмислици! И второ: За да си изясним смисъла на това кой какво е искал да каже, но не се е изразил така, че да бъде разбран правилно, би ли обяснил ти какво имаш предвид например под израза: "всяка от две отправни системи може да се избере за стационарна"? - Какво е за теб стационарна отправна система? Не е ли система с наблюдател в тази система и с безброй неподвижни един спрямо друг часовници, сверени и синхрозизирани, за да отчитат общото време в тази система? - Като избираш едната отправна система за стационарна, значи другата система се движи спрамо нея, нали? Е? Какво разбираш под това, че две абстрактни системи, всяка от които обхваща цялата Вселена заедно с абсолютно всички обекти в нея, се движи спрямо друга такава система, която също обхваща цялата Вселена заедно с абсолютно всички тела в нея. Как две отправни системи се движат една спрямо друга? По какво ще определиш това твърдение, ако не именно чрез неподвижен в нея наблюдател и общо време, определено по вече споменатия начин?
-
Мислиш си, че само ти разбираш Защо? И вече за какво?
-
Е, нали точно това казвам и аз! Все още не съм откачила дотолкова, че да твърдя обратното
-
Ами да. Системата, в която едно тяло е неподвижно, е неговата система Ето например как е преценил положението си самият Сканер: "главата ми си е винаги кръгла. Защото се определя в моята система." Ето, казал го е човекът и даже го е подчертал "моята система"
-
Е, от тази гледна точка спокойно можем да кажем, че и Айнщайн е бъркал по същия начин, тъй като и неговите два обекта могат да се движат "произволно" в някоя трета система
-
Гравити, ако ти седиш на една полянка, а някакъв охлюв пълзи покрай теб, ти и охлювът не сте в една и съща система - В СМИСЪЛ че охлювът се движи в системата, в която ти си неподвижен, и обратното - ти се движиш в системата, в която той е неподвижен. Същото се отнася и до релсата и пръта - ДА, както релсата, така и прътът се намират в абсолютно всички системи в тази Вселена, но все пак НЯМА нито една система, в която те да са взаимно неподвижни. И точно това е основната предпоставка за т.нар. парадокс.
-
Да, но точките, които контактуват, не са едни и същи при неподвижни и при взаимно движещи се релса и прът/влак. Ако в точка Z на релсата е кацнала една пчела, при неподвижни релса и влак със съвпадащи крайни точки Y и Y' нищо не я заплашва. Но при влак, движещ се в системата на релсата, точката Y' на влака ще стигне до точка Z на релсата и ще произведе едно от двете събития - или ще сплеска пчелата, или тя ще излети и ще създава някъде по света други събития
-
Но щом е така, в какво - при взаимното движение на релсата и пръта - се изразяват ефектите на СТО? С какво ще се различават от ситуацията, в която релсата и прътът са взаимно НЕподвижни? Т.е. как това твърдение -- че "точките от пръта с които смятаме, са точки и от релсата" -- е приложимо както при взаимно подвижни, така и при неподвижни релса и прът?
-
Е, какво се оказва? Че разстоянието между прътът и релсата е от решаващо значение за проявата на ефектите на СТО?! Например ако прътът и релсата НЕ контактуват, а прътът се движи на около сантиметър над релсата, какво ще се получи? Или ако прътът лети на един километър над релсата? Тогава какво ще е положението с "успоредността"?
-
Браво, Сканер! Най-сетне си прозрял тази чудесна истина Честита Нова Година на всички!
-
Еее! Аз не схванах сарказма и съвсем тъпанарски се подхлъзнах!
-
Ами ако закрепиш едно яйце на главата си, то ще си остане там в абсолютно всяка система, независимо от това как тази система се движи спрямо системата, в която ти си неподвижен - заедно с яйцето
-
Е, да. Без такова устройство въпросното едновременно отключване на ключалките напълно губи смисъла си. Може едната ключалка да бъде отключена днес, а другата след СТО години... и чак тогава вратата ще се отвори. Т.е. не е нужно нищо повече от това: В някакъв момент и двете ключалки да се окажат отключени, без значение коя кога е била отключена първа, коя втора.
-
Бомбата няма да се взриви и в системата на влака, просто защото тя самата няма да промени мястото си и в тази система. Т.е. самата бомба си остава неподвижна на своето място, независимо че системата на влака е подвижна спрямо нейната
-
Е, какво ти пречи да си представиш, че двете ключалки са свързани помежду си с някаква жица и че точно по средата на тази жица има някакво устройство, което би задействало механизма за отварянето на вратата САМО ако двете ключалки са отключени едновременно - което всъщност означава, че инфото от двете отключвания ще достигне едновременно до устройството в средата на вратата. Т.е. ако инфото от двете отключвания не достигне едновременно до устройството по средата на вратата, механизмът няма да се задейства и вратата няма да се отвори. П.П. Аз не мисля, че според СТО в казуса има парадокс, но тази дребнавост "как вратата разбира това състояние"... малко ми прилича на заяждане
-
Грифин, реакцията ми беше провокирана от повторния и доста агресивен призив на Тантин да бъде заключена темата. Ето го: Да, темата наистина зацикли. НО точно Тантин да се изказва така - след като именно той не е разбрал НИЩО от тези 30 страници!... Е, това ми се струва прекалено
-
Гравити и Сканер, защо не коментирате и постинга на Тантин? Нима сте съгласни с това, което е написал? Или просто не искате да критикувате човек, който е от вашия отбор? Впрочем не се и съмнявам, че: Ако не Тантин, а Младенов или Лапландеца бяха написали горното, щяхте да ги обсипете с насмешливи епитети и съвети да се откажат от физиката и да се захванат с плетене или "шеф и кройка"
-
Тантин, успя ли вече да проумееш защо "забавянето на светлината" няма никакво значение в случая?
-
Релсата също ще се скъси - в смисъл, например, разстоянието между траверсите ще се намали, гъстотата им ще нарасне, или ще и се промени наклона - зависи от геометрията на релсата и движението. Варианти много. Сканер, опомни се Как в системата на релсата - т.е. в системата, в която влакът се движи, а релсата е неподвижна, тя ще се скъси?! Как неподвижната релса ще се промени по какъвто и да е начин в системата, в която тя е неподвижна? Баба ти Яга ли ще свърши тази работа, или любимото ти Спагетено чудовище?
-
Два взаимноподвижни обекта - каквито са влакът и релсата - няма как да са паралелни във всяка отправна система. Защото ако това е така, не биха се проявили ефектите на СТО - скъсяване на дължините и "забавяне" на времето. След като твърдиш, че: "Влакът е паралелен с релсата във всяка отправна система." Би било добре да обясниш например по каква причина влакът би се скъсил в системата на релсата. Или ако не се е скъсил, как става така, че двата взаимноподвижни обекта се "държат" един спрямо друг като НЕподвижни?
-
И тъй като в системата на перона - и на релсите! - тази промяна на времевата координата е свързана, както си казал: с наклон "въртене" на КС, "което засяга и пространствените координати", значи релсата и влака не са успоредни във всяка система, както ти твърдиш, а само в една-единствена Пояснение: Перонът и релсата са взаимнонеподвижни в ОС, в която влакът се движи, така че каквото се отнася до перона, то се отнася и до релсите.
-
Скъсяването на дължините не е ли свързано с пространствената координата?
-
При това положение няма никаква причина проекцията на влака да е скъсена в системата на перона. Хем успоредна, хем скъсена... Защо става така?
-
Значи в експеримента на Айнщайн проекциите на перона и влака остават успоредни във всяка ОС, така ли?!