Шпага

Гравити, намерих нещо като обяснение тук -- https://www.phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/27 Gamov gravitaciya.pdf - но не съм напълно сигурна дали го разбирам правилно: "Гравитационна поляризация, която би направила възможно екранирането на гравитационните сили, изисква наличие на два вида частици: едни с положителни гравитационни маси, които се привличат от Земята, и други – с отрицателни гравитационни маси, които се отблъскват от нея. В природата количествата на положителните и на отрицателните електрични заряди, както и на северните и на южните магнитни полюси, са равни, но частици с отрицателни гравитационни маси все още не са открити, поне в структурата на обикновените атоми и молекули. Следователно обикновеното вещество не може да се поляризира гравитационно и не може да служи за екран на гравитацията. Съществува обаче друг вид материя – антиматерия, която в много отношения е обратна на обикновената материя, включително нейните електрични и магнитни свойства. Възможно е античастиците да имат също и отрицателна маса. На пръв поглед може да изглежда лесно да се провери дали това е така. Трябва само да се пусне в хоризонтално направление сноп антинеутрони от един ускорител, и да се види дали в земното гравитационно поле те се отклоняват надолу или нагоре. На практика обаче подобен опит е невъзможен. Получените в ускорителите частици се движат със скорости, близки до скоростта на светлината. За километър път гравитацията би ги отклонила, независимо от това, дали нагоре или надолу, само с около 10-12 cm, колкото е диаметърът на едно атомно ядро. Нито пък е възможно те да бъдат забавени чрез удари с ядрата на някакъв “забавител”, както се забавят неутроните в атомните реактори. Ако античастиците се сблъскат със своите обикновени двойници, и двете частици изчезват чрез анихилация. По такъв начин от експериментална гледна точка въпросът за знака на гравитационната маса на античастиците остава мъчително отворен. От теоретична гледна точка този въпрос също е отворен, доколкото няма теория, която свързва гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Ако един бъдещ експеримент покаже, че античастиците наистина имат отрицателна гравитационна маса, той ще нанесе смъртоносен удар на цялата релативистична теория на гравитацията, тъй като ще обори принципа на еквивалентността. Една античастица би могла да подскочи нагоре в едно реално гравитационно поле, но едва ли би могла да направи това в Айнщайновия ускорено движещ се космически кораб. Ако го стори, външният наблюдател би регистрирал, че тя се движи с два пъти по-голямо ускорение от ускорението на кораба, при това без да й действа никаква сила. Откриването на антигравитация би ни принудило да избираме между закона на Нютон за инерцията и принципа на еквивалентност на Айнщайн. Авторът искрено се надява, че няма да ни се наложи да правим това.

Поредните пируети http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/пирует

Твърдението, че гравитацията е "разбираема и овладяна" ще бъде смехотворно, докато съществуват и се развиват такива страхотни теории като тази: https://bg.macrocosmscience.com/8746744-eric-verlinde-for-me-gravity-does-not-exist

Но все пак има разлика между куче и нещо, което имитира куче: Значи според теб няма разлика - фундаментална разлика! - между тензорно поле и физично поле, въпреки че физичните полета са всъщност форми на материята?

Според Айнщайн даже и поле не е

Господа, вижте до къде се разпростират мистериите, свързани с гравитацията: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gravitomagnetizmat-mozhe-da-premahne-tamnata-materiia_166184.html Интересно е

Според мен за създаване на гравитационно поле и дума не може да става - нито при експериментите на Кавендиш -- https://bg.ert.wiki/wiki/Cavendish_experiment -- нито в днешно време. Тъй наречената изкуствена гравитация или както често е наричана "псевдогравитация", само имитира гравитация чрез подходящите за целта ускорителни движения.

Самоцитирам се дословно: Не знам какво повече да кажа. Това е мнението ми и поне засега не сте го опровергали.

Не, няма никаква причина отрицателната грави. маса непременно да е свързана с отрицателна инертна маса. Няма взаимозависимост между двете отрицателни маси. Но с теб и Сканер не може да се спори. Вие сте пристрастни

Ами ще те оставя ти да помислиш какво ще попречи. Може и да се сетиш

Според мен не всички от показаните ефекти са оптическа илюзия. Но дори и да е така, както ти твърдиш, това не променя факта, че: Наличието на материя/на частици/ с отрицателна маса би довело до екраниране на гравитацията. А при такова екраниране принципът на еквивалентност на гравитация и ускорение би бил нарушен

Добре, прав си. Но ето друг пример за нарушаване на принципа на еквивалентност на гравитация и ускорение: А също и това - https://www.konkurent.bg/news/15809117849330/8-mesta-po-sveta-kudeto-gravitaciiata-prosto-ne-raboti-video Канех се да напиша в другата тема, че според мен най-съществената разлика между гравитация и електромагнетизъм е тази, че гравитацията, за разлика от ел.магнитните вълни, не може да бъде екранирана. Но тогава се сетих за тези аномалии, които май означават, че на описаните по-горе места гравитацията може би е именно екранирана поради някакви все още неизвестни за нас въздействия - например поява на аномално големи количества антиматерия, която да е с отрицателна маса или нещо подобно. Както и да е. Важното е, че на такива места принципът на еквивлентност е нарушен, защото гравитацията е доста близка до нула, а ускорението няма да бъде повлияно по аналогичен начин от въпросната аномалия.

Е, нали и Айнщайн е търсил сравнение между тях - в усилията си да създаде Теория за единно поле. Но ти май не си "забелязал", че Младенов всъщност изтъква разликите, а не приликите...

Да, не е споменавал гравитони. Но не е ли по-логично гравитационните вълни да имат частици-носители, както имат такива и светлинните вълни - фотоните. Иначе каква би била "природата" на грави. вълните?

Чудя се дали все пак има някакво противоречие между тези две основни следствия от Теориите на относителността: 1. Принцип на еквивалентност на инертната и гравитационната маса. 2. Относителност на едновременността. Имам предвид, че: - Ако пуснем от определена височина два различни по тежест предмета, те ще паднат едновременно в приетата за неподвижна система, но в подвижната система ще паднат в някаква последователност. Тоест, принципът за еквивалентност ще бъде нарушен. - Ако обаче споменатите два предмета паднат едновременно във всяка от системите, това пък ще наруши относителността на едновременността.

Сигурни сме, спокойно. Тези вълни освен че показват самият факт има/няма, носят и огромно количество специфична информация, която прекрасно се интерпретира с наличната теория и дава напълно предсказуемото поведение на участващите в излъчването обекти - и характерния честотен суип, и характерната промяна на амплитудата, и най-важното, квадруполният характер на лъчението, на който са настроени детекторите по конструкция. Колкото за шума от неизвестен произход, самата концепция на раздалечени детектори го елиминира. То за това идеята е да се работи с поне два, а още по-добре с три детектора. Един детектор е абсолютно неефективен. Сканер, всичко това означава ли, че гравитоните вече са приети за реално съществуващи, а не само за хипотетични частици?

Сканер, какво определя вида на пространство-времевата геометрия? Реалността или някакъв наш избор, направен предимно за удобство при мат. изчисленията? Например, ако аз се движа равномерно и праволинейно /т.е. инерциално/, а ти се движиш редом с мен, но не инерциално, а като поддържаш скоростта чрез съответното равноускорително движение, ние двамата бихме ли могли да определим по избор някаква обща и за двамата П-В геометрия? Или самата реалност ще ни наложи да "моделираме" за изчисленията си различни геометрии, съобразени с това, че аз се движа инерциално, а ти - ускорително? П.П. Опитвам се да добия някаква по-ясна представа за Хилбертовото пространство, но не успях да намеря инфо по въпроса какво означава това, че "общия случай ХП е безкрайномерно". Какво означава "безкрайномерно" пространство. Та и в "общия случай", откъдето следва, че не винаги е безкрайномерно Впрочем, предполагам, че шансът ми да проумея тези "неща" без знания по математика е нулев. Затова, ти прецени дали да си губиш времето с някакъв отговор.

Ами да. Точно това имах предвид. Казано накратко: Под въздействието на гравитацията телата търпят структурни промени - тоест деформации. И тъй като деформирането е вид сила, значи гравитацията винаги е свързана и със съответната сила

Сканер, всъщност геометрията ли предопределя относителността на едновременността? Или е обратното? Но при такава геометрия, ако две събития се случат едновременно в една ИС, пак ли ще се случат по точно същия НЕедновременен начин в друга ИС? Под "точно същия начин" имам предвид същото време и място в подвижната ИС.

По моите /елементарни/ представи всички тъй наречени парадокси добиват смисъл като в самото начало свържем "картинката" - относителност на едновременността с пространството на Минковски. И разбира се, като имаме предвид, че относителността на едновременността -- тоест, това, че две събития, които се случват едновременно в една ИС, не се случват едновременно в нито една друга ИС, -- няма как да бъде отречено, без да бъде експериментално опровергана постоянната скорост на светлината във вакуум.

Сканер, извинявай, че пак те питам, но много искам да разбера: Има ли, или няма деформации, които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?

Дали преобразуването на координати може да бъде отъждествено със "скъсяване"? Според мен ЛТ по принцип не "скъсяват" дължините...

А защо не се сещаш за единствения разумен вариант: Да провериш - чрез четене-мислене - дали въпросният "седмокласник" е прав?

И все пак има ли, или няма деформации - на тела и/или на полета, - които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?

След като изкривяването на пространство-времето е локален процес, защо разширяването му и свиването му да са глобални процеси, а не локални? В този пример ние всъщност не можем да сме сигурни дали при раздалечаването на телата -- равнозначно на "заглаждане на кривината на П-В" -- кутията не си разширява размерите. И дали при сближаването на телата -- равносилно на увеличаване на кривината на П-В" -- същата кутия не си свива размерите. Не можем да сме сигурни и дали прословутото разширяване на Вселената /т.е. на кутията, извън която няма пространство/ се изразява именно в това, че "феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия", както си се изразил.