Шпага

Сигурни сме, спокойно. Тези вълни освен че показват самият факт има/няма, носят и огромно количество специфична информация, която прекрасно се интерпретира с наличната теория и дава напълно предсказуемото поведение на участващите в излъчването обекти - и характерния честотен суип, и характерната промяна на амплитудата, и най-важното, квадруполният характер на лъчението, на който са настроени детекторите по конструкция. Колкото за шума от неизвестен произход, самата концепция на раздалечени детектори го елиминира. То за това идеята е да се работи с поне два, а още по-добре с три детектора. Един детектор е абсолютно неефективен. Сканер, всичко това означава ли, че гравитоните вече са приети за реално съществуващи, а не само за хипотетични частици?

Сканер, какво определя вида на пространство-времевата геометрия? Реалността или някакъв наш избор, направен предимно за удобство при мат. изчисленията? Например, ако аз се движа равномерно и праволинейно /т.е. инерциално/, а ти се движиш редом с мен, но не инерциално, а като поддържаш скоростта чрез съответното равноускорително движение, ние двамата бихме ли могли да определим по избор някаква обща и за двамата П-В геометрия? Или самата реалност ще ни наложи да "моделираме" за изчисленията си различни геометрии, съобразени с това, че аз се движа инерциално, а ти - ускорително? П.П. Опитвам се да добия някаква по-ясна представа за Хилбертовото пространство, но не успях да намеря инфо по въпроса какво означава това, че "общия случай ХП е безкрайномерно". Какво означава "безкрайномерно" пространство. Та и в "общия случай", откъдето следва, че не винаги е безкрайномерно Впрочем, предполагам, че шансът ми да проумея тези "неща" без знания по математика е нулев. Затова, ти прецени дали да си губиш времето с някакъв отговор.

Ами да. Точно това имах предвид. Казано накратко: Под въздействието на гравитацията телата търпят структурни промени - тоест деформации. И тъй като деформирането е вид сила, значи гравитацията винаги е свързана и със съответната сила

Сканер, всъщност геометрията ли предопределя относителността на едновременността? Или е обратното? Но при такава геометрия, ако две събития се случат едновременно в една ИС, пак ли ще се случат по точно същия НЕедновременен начин в друга ИС? Под "точно същия начин" имам предвид същото време и място в подвижната ИС.

По моите /елементарни/ представи всички тъй наречени парадокси добиват смисъл като в самото начало свържем "картинката" - относителност на едновременността с пространството на Минковски. И разбира се, като имаме предвид, че относителността на едновременността -- тоест, това, че две събития, които се случват едновременно в една ИС, не се случват едновременно в нито една друга ИС, -- няма как да бъде отречено, без да бъде експериментално опровергана постоянната скорост на светлината във вакуум.

Сканер, извинявай, че пак те питам, но много искам да разбера: Има ли, или няма деформации, които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?

Дали преобразуването на координати може да бъде отъждествено със "скъсяване"? Според мен ЛТ по принцип не "скъсяват" дължините...

А защо не се сещаш за единствения разумен вариант: Да провериш - чрез четене-мислене - дали въпросният "седмокласник" е прав?

И все пак има ли, или няма деформации - на тела и/или на полета, - които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?

След като изкривяването на пространство-времето е локален процес, защо разширяването му и свиването му да са глобални процеси, а не локални? В този пример ние всъщност не можем да сме сигурни дали при раздалечаването на телата -- равнозначно на "заглаждане на кривината на П-В" -- кутията не си разширява размерите. И дали при сближаването на телата -- равносилно на увеличаване на кривината на П-В" -- същата кутия не си свива размерите. Не можем да сме сигурни и дали прословутото разширяване на Вселената /т.е. на кутията, извън която няма пространство/ се изразява именно в това, че "феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия", както си се изразил.

Добре, но все пак можем ли да считаме, че Земята в частта си при екватора се движи по една геодезична линия, а при северния полюс по друга геодезична линия, при южния полюс - при различна от тази, на северния... и т. н. Тоест, че при всяка от географските й ширини Земята всъщност се движи по различни геодезични линии. Дано си ме разбрал какво имам предвид

Всъщност аз съм почитателка на СТО. Считам я, дори съм сигурна, че е гениална теория, въпреки че опитите за "опровергаването" й са ми много интересни и с увлечение се включвам в тях. Но все пак съм почитателка и на свободолюбивия дух на Младенов, въпреки че тази негова свободолюбивост понякога стига до драстични изяви на донкихотовски битки с вятърни мелници.

Не съм казвала, нито показвала по някакъв начин, че считам подобно нещо. Напротив, впечатлението ми е, че си човек, който винаги е готов да приеме критиките, ако установи, че са справедливи.

Сканер, Земята и някакъв неподвижен предмет върху нея - например камък, - по една и съща геодезична линия ли биха се движили, ако не им действат други сили? И втори въпрос: След като гравитацията винаги е свързана и с някаква степен на деформация на телата, а деформацията/деформирането в крайна сметка е вид сила, защо с такава категоричност трябва да отхвърляме връзката гравитация- сила-енергия?

Мисля, че вторият вариант е смисленият и че си заслужава да бъде разработен по-детайлно. Но при такава "детайлна разработка" задължително трябва да бъде включено и времевото измерение... или дори възможните времеви измерениЯ, а това вече би било дяволски сложно. П.П. Постингите ти ми стават все по-интересни - особено на фона на текущото зацикляне! - но засега имам трудно преодолимото притеснение да не стана за смях с някой особено тъп коментар. Кажи кои книги на Брайън Грийн препрочиташ. Предполагам, че едната е "Елегантната вселена", а другата... "Скритата реалност" или "Тъканта на космоса"? Имам ги и трите, така че с удоволствие ще започна да ги препрочитам и аз, а ако задълбаем на едни и същи теми от книгите, после ще можем да обменим и мнения... или недоумения

Така Сканер за пореден път показа-доказа, че не е разбрал хипотезата ти. Иначе нямаше да изпише цял ферман "разобличения", подпряни на една грешка, за която веднага би трябвало да се сети, че е механична, а не смислова.

Вие двамата никога няма да се разберете, защото всеки от вас влага различен смисъл в понятията "реалност", "вяра", "скъсяване", "постулиране"... и т.н. и т.н. и т.н.

Напротив, много теории и хипотези работят точно по този начин. Например Струнната теория е изградена на доста предположения, включващи дори десетина-единайсет измерения на пространство-времето. В Теорията за ГВ също има доста предположения. Но и ти самият нерядко казваш "може да е това, ама може и да е онова" Всъщност предположенията "може-не може" в много случаи са основният двигател на науката.

Не, твърдението ми не е такова. Май не съм се изразила достатъчно ясно. "Може и нищо да няма", но едва ли Сканер, когато говорим конкретно за постоянната скорост на светлината във вакуум, мисля, че би било по-правилно да "обсъждаме" вакуума от гледна точка на Квантовата механика, а не на СТО. И тъй като според КМ вакуумът е нещо, няма как да игнорираме напълно вероятността именно на това "нещо" да се дължи въпросната скорост. Може например вакуумът да е единствената среда, с която светлината не взаимодейства. Може и да е някакъв ефект, дължащ се на мистериозната тъмна енергия... или на още неустановено от науката допълнително измерение. Кой знае... Но е факт, че нямаме основание да обявяваме вакуума за "нищо", само защото не знаем какво е... и защото така е по-удобно за СТО

Това - болдираното - е ясно. Обаче да кажем, че то е равностойно на обратното: Геометрията на пространство-времето е геометрията на Минковски, защото скоростта на светлината е константа... Извинявай, но това е все едно да обявим за равностойни твърденията: А/ Вятърът вее, защото клонът се люлее. Б/ Клонът се люлее, защото вятърът вее. Но видът на геометричното пространство от какво се определя в конкретния случай? След като скоростта на светлината е константа, защото се разпространява във вакуум, значи и съответното пространство е с геометрията на Минковски именно заради "изпълващия" го вакуум. Тоест, щом става дума за геометрично пространство на Минковски, значи става дума и за вакуум

Здрасти Сканер! Това, че в някакъв си случай "свойствата на пространство-времето" зависят от скоростта на светлината във вакуум, ми се струва напълно нелогично. Според мен би трябвало да е обратното. А именно: свойствата на пространство-времето да предопределят скоростта на светлината. И още нещо: След като С = константа само във вакуум, защо да отхвърляме с такава категоричност тезата, че точно вакуумът е въпросната среда - "светоносна" среда По отношение хипотезата на Малоум, ти си в същата позиция, за която обвиняваш Младенов. Не я разбираш - споменатата хипотеза - обаче това не те спира редовно да я заклеймяваш Semper Idem!

Наминавам, разбира се И като ви чета, всъщност всеки от вас ме провокира -- в положителен, научно физически смисъл П.П. Много се радвам, че Младенов отново е тук!

Да, така е. Жалко, но факт. И все пак Младенов вече бе престанал с обидите, така че наказанието му изглежда като наложено заради несъгласието му с въпросната теория... или по-точно с погрешните му представи за тази теория. П.П. Ще проявя солидарност към него и ще "затъна в мълчание" до Нова година, защото считам, че и аз имам принос за напрежението тук.

Именно! Но според мен Младенов има предвид същото, само че не се е изразил достатъчно ясно. Иначе бихме стигнали до абсурда да "открием", че от месеци водим не диалози, а успоредни - без пресечна точка - монолози

По-горе съм написала как лично аз възприемам обсъжданите ефекти. Ако трябва пак да обяснявам... нека да е утре