Шпага
Потребител-
Брой отговори
4135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Ами ще те оставя ти да помислиш какво ще попречи. Може и да се сетиш
-
Според мен не всички от показаните ефекти са оптическа илюзия. Но дори и да е така, както ти твърдиш, това не променя факта, че: Наличието на материя/на частици/ с отрицателна маса би довело до екраниране на гравитацията. А при такова екраниране принципът на еквивалентност на гравитация и ускорение би бил нарушен
-
Добре, прав си. Но ето друг пример за нарушаване на принципа на еквивалентност на гравитация и ускорение: А също и това - https://www.konkurent.bg/news/15809117849330/8-mesta-po-sveta-kudeto-gravitaciiata-prosto-ne-raboti-video Канех се да напиша в другата тема, че според мен най-съществената разлика между гравитация и електромагнетизъм е тази, че гравитацията, за разлика от ел.магнитните вълни, не може да бъде екранирана. Но тогава се сетих за тези аномалии, които май означават, че на описаните по-горе места гравитацията може би е именно екранирана поради някакви все още неизвестни за нас въздействия - например поява на аномално големи количества антиматерия, която да е с отрицателна маса или нещо подобно. Както и да е. Важното е, че на такива места принципът на еквивлентност е нарушен, защото гравитацията е доста близка до нула, а ускорението няма да бъде повлияно по аналогичен начин от въпросната аномалия.
-
Е, нали и Айнщайн е търсил сравнение между тях - в усилията си да създаде Теория за единно поле. Но ти май не си "забелязал", че Младенов всъщност изтъква разликите, а не приликите...
-
Да, не е споменавал гравитони. Но не е ли по-логично гравитационните вълни да имат частици-носители, както имат такива и светлинните вълни - фотоните. Иначе каква би била "природата" на грави. вълните?
-
Чудя се дали все пак има някакво противоречие между тези две основни следствия от Теориите на относителността: 1. Принцип на еквивалентност на инертната и гравитационната маса. 2. Относителност на едновременността. Имам предвид, че: - Ако пуснем от определена височина два различни по тежест предмета, те ще паднат едновременно в приетата за неподвижна система, но в подвижната система ще паднат в някаква последователност. Тоест, принципът за еквивалентност ще бъде нарушен. - Ако обаче споменатите два предмета паднат едновременно във всяка от системите, това пък ще наруши относителността на едновременността.
-
Сигурни сме, спокойно. Тези вълни освен че показват самият факт има/няма, носят и огромно количество специфична информация, която прекрасно се интерпретира с наличната теория и дава напълно предсказуемото поведение на участващите в излъчването обекти - и характерния честотен суип, и характерната промяна на амплитудата, и най-важното, квадруполният характер на лъчението, на който са настроени детекторите по конструкция. Колкото за шума от неизвестен произход, самата концепция на раздалечени детектори го елиминира. То за това идеята е да се работи с поне два, а още по-добре с три детектора. Един детектор е абсолютно неефективен. Сканер, всичко това означава ли, че гравитоните вече са приети за реално съществуващи, а не само за хипотетични частици?
-
Сканер, какво определя вида на пространство-времевата геометрия? Реалността или някакъв наш избор, направен предимно за удобство при мат. изчисленията? Например, ако аз се движа равномерно и праволинейно /т.е. инерциално/, а ти се движиш редом с мен, но не инерциално, а като поддържаш скоростта чрез съответното равноускорително движение, ние двамата бихме ли могли да определим по избор някаква обща и за двамата П-В геометрия? Или самата реалност ще ни наложи да "моделираме" за изчисленията си различни геометрии, съобразени с това, че аз се движа инерциално, а ти - ускорително? П.П. Опитвам се да добия някаква по-ясна представа за Хилбертовото пространство, но не успях да намеря инфо по въпроса какво означава това, че "общия случай ХП е безкрайномерно". Какво означава "безкрайномерно" пространство. Та и в "общия случай", откъдето следва, че не винаги е безкрайномерно Впрочем, предполагам, че шансът ми да проумея тези "неща" без знания по математика е нулев. Затова, ти прецени дали да си губиш времето с някакъв отговор.
-
Ами да. Точно това имах предвид. Казано накратко: Под въздействието на гравитацията телата търпят структурни промени - тоест деформации. И тъй като деформирането е вид сила, значи гравитацията винаги е свързана и със съответната сила
-
Сканер, всъщност геометрията ли предопределя относителността на едновременността? Или е обратното? Но при такава геометрия, ако две събития се случат едновременно в една ИС, пак ли ще се случат по точно същия НЕедновременен начин в друга ИС? Под "точно същия начин" имам предвид същото време и място в подвижната ИС.
-
По моите /елементарни/ представи всички тъй наречени парадокси добиват смисъл като в самото начало свържем "картинката" - относителност на едновременността с пространството на Минковски. И разбира се, като имаме предвид, че относителността на едновременността -- тоест, това, че две събития, които се случват едновременно в една ИС, не се случват едновременно в нито една друга ИС, -- няма как да бъде отречено, без да бъде експериментално опровергана постоянната скорост на светлината във вакуум.
-
Сканер, извинявай, че пак те питам, но много искам да разбера: Има ли, или няма деформации, които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?
-
Дали преобразуването на координати може да бъде отъждествено със "скъсяване"? Според мен ЛТ по принцип не "скъсяват" дължините...
-
А защо не се сещаш за единствения разумен вариант: Да провериш - чрез четене-мислене - дали въпросният "седмокласник" е прав?
-
И все пак има ли, или няма деформации - на тела и/или на полета, - които да се дължат именно на гравитацията? Едно тяло в гравитационно "поле" и същото тяло, но движещо се по инерция, с напълно еднакви характеристики ли ще бъде?
-
След като изкривяването на пространство-времето е локален процес, защо разширяването му и свиването му да са глобални процеси, а не локални? В този пример ние всъщност не можем да сме сигурни дали при раздалечаването на телата -- равнозначно на "заглаждане на кривината на П-В" -- кутията не си разширява размерите. И дали при сближаването на телата -- равносилно на увеличаване на кривината на П-В" -- същата кутия не си свива размерите. Не можем да сме сигурни и дали прословутото разширяване на Вселената /т.е. на кутията, извън която няма пространство/ се изразява именно в това, че "феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия", както си се изразил.
-
Добре, но все пак можем ли да считаме, че Земята в частта си при екватора се движи по една геодезична линия, а при северния полюс по друга геодезична линия, при южния полюс - при различна от тази, на северния... и т. н. Тоест, че при всяка от географските й ширини Земята всъщност се движи по различни геодезични линии. Дано си ме разбрал какво имам предвид
-
Всъщност аз съм почитателка на СТО. Считам я, дори съм сигурна, че е гениална теория, въпреки че опитите за "опровергаването" й са ми много интересни и с увлечение се включвам в тях. Но все пак съм почитателка и на свободолюбивия дух на Младенов, въпреки че тази негова свободолюбивост понякога стига до драстични изяви на донкихотовски битки с вятърни мелници.
-
Не съм казвала, нито показвала по някакъв начин, че считам подобно нещо. Напротив, впечатлението ми е, че си човек, който винаги е готов да приеме критиките, ако установи, че са справедливи.
-
Сканер, Земята и някакъв неподвижен предмет върху нея - например камък, - по една и съща геодезична линия ли биха се движили, ако не им действат други сили? И втори въпрос: След като гравитацията винаги е свързана и с някаква степен на деформация на телата, а деформацията/деформирането в крайна сметка е вид сила, защо с такава категоричност трябва да отхвърляме връзката гравитация- сила-енергия?
-
Мисля, че вторият вариант е смисленият и че си заслужава да бъде разработен по-детайлно. Но при такава "детайлна разработка" задължително трябва да бъде включено и времевото измерение... или дори възможните времеви измерениЯ, а това вече би било дяволски сложно. П.П. Постингите ти ми стават все по-интересни - особено на фона на текущото зацикляне! - но засега имам трудно преодолимото притеснение да не стана за смях с някой особено тъп коментар. Кажи кои книги на Брайън Грийн препрочиташ. Предполагам, че едната е "Елегантната вселена", а другата... "Скритата реалност" или "Тъканта на космоса"? Имам ги и трите, така че с удоволствие ще започна да ги препрочитам и аз, а ако задълбаем на едни и същи теми от книгите, после ще можем да обменим и мнения... или недоумения
-
Така Сканер за пореден път показа-доказа, че не е разбрал хипотезата ти. Иначе нямаше да изпише цял ферман "разобличения", подпряни на една грешка, за която веднага би трябвало да се сети, че е механична, а не смислова.
-
Вие двамата никога няма да се разберете, защото всеки от вас влага различен смисъл в понятията "реалност", "вяра", "скъсяване", "постулиране"... и т.н. и т.н. и т.н.
-
Напротив, много теории и хипотези работят точно по този начин. Например Струнната теория е изградена на доста предположения, включващи дори десетина-единайсет измерения на пространство-времето. В Теорията за ГВ също има доста предположения. Но и ти самият нерядко казваш "може да е това, ама може и да е онова" Всъщност предположенията "може-не може" в много случаи са основният двигател на науката.
-
Не, твърдението ми не е такова. Май не съм се изразила достатъчно ясно. "Може и нищо да няма", но едва ли Сканер, когато говорим конкретно за постоянната скорост на светлината във вакуум, мисля, че би било по-правилно да "обсъждаме" вакуума от гледна точка на Квантовата механика, а не на СТО. И тъй като според КМ вакуумът е нещо, няма как да игнорираме напълно вероятността именно на това "нещо" да се дължи въпросната скорост. Може например вакуумът да е единствената среда, с която светлината не взаимодейства. Може и да е някакъв ефект, дължащ се на мистериозната тъмна енергия... или на още неустановено от науката допълнително измерение. Кой знае... Но е факт, че нямаме основание да обявяваме вакуума за "нищо", само защото не знаем какво е... и защото така е по-удобно за СТО
