Шпага

Не само часовниците, а и всичко друго на този свят никога не е неподвижно. И не виждам причини да "приемаме", че всичко друго в една система е неподвижно, ако не променя мястото си спрямо часовниците с "общо време" в тази система, в която обаче същите тези часовници не са неподвижни. Казано по друг начин: Приемаме за неподвижни в споменатата система всички обекти, които не променят местоположението си спрямо часовниците с общо време, обаче самите часовници не ги приемаме за неподвижни и така... какви процеси мерим с тях тази система? Никакви! Поради което можем да стигнем до извода, че за всички обекти, които са неподвижни в тази система, времето всъщност е спряло Да, безспорно е така, но в такъв случай защо не се съгласяваш с Младенов да говорите за времето от философска гледна точка - след като без движение, времето като понятие всъщност изгубва абсолютно всякакъв смисъл

Сканер, аз не казвам, че двете системи имат "общ момент", а че когато в момента на непосредствена близост аз видя, че твоя часовник показва 12.00, за мен вече е ясно че в същия този момент в твоята система всички неподвижни часовници показват 12.00 ч. Без значение, че в същия този момент в моята система всички часовници от твоята система имат различни показания - различни поради различното разстояние, на което се намират от мен в този момент. Защото, ако се намират на едно и също разстояние от мен, техните показания също биха били 12.00 ч. А какви са показанията на моя часовник в същия този момент на непосредствена близост няма никакво значение. Могат при разминаването ни да са например 05.11 ч. докато твоя е 12.00. Дано този път да си ме разбрал. Ако ли не, извинявай за неясния ми постинг.

Един страниченвъПРОСТ: Какво мерят часовниците в системата, в която са неподвижни? Какви процеси - какви промени? И как така хем са неподвижни, хем са еталони за измерване на честоти/изменения... или с други думи: еталони за измерване на движения?

Това ще го кажеш ли и на тези свои колеги: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fizitci-smiatat-che-vremeto-bukvalno-shte-spre-video_84575.html "Времето си отива от Вселената, смятат испански физици. Макар да звучи парадоксално, тяхната статия е публикувана в авторитетното научно списание Physical Review D. Професорите Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla), Марк Марс (Marc Mars) и Раул Вера (Raül Vera) доказват, че времето бавно изчезва от нашата Вселена и може окончателно да спре след милиарди години. Според тази хипотеза времето не е абсолютна част от пространство-времевия континуум или "четвърто измерение". Времето е излишна и произволна човешка конструкция. ... ... ..." И тъй нататък Интересно, какво ли ще стане с часовниците, ако тези физици са прави и времето започне "бавно да изчезва от нашата Вселена"? Дали часовниците ще забавят хода си - т. е. ще започнат ли да цъкат по-бавно? И в крайна сметка ще спрат ли, когато времето "си отиде"?

Това е така - поне според СТО. Но аз имах предвид друго. Например, ако в момента на непосредствено близко разминаване с теб, аз видя, че твоя часовник показва 12.00 ч., това ще ми е достатъчно, за да разбера, че абсолютно всички часовници, които са неподвижни с твоя, показват в този момент 12.00 ч. А при това положение обстоятелството че в същия този момент всеки от тези часовници има различни показания в моята система всъщност не се дължи на взаимното ни движение, а само на различното разстояние между мен като наблюдател и всеки от часовниците в твоята система.

Но ако сме по-"прецизни", трябва да отбележим, че всъщност няма повтарящи се събития. Всяко събитие е уникално и е свързано с изменения/промени/, които в своето съчетание също са уникални. А при това положение времето - като мярка за промяна - май наистина нищо не мери както е отбелязал Младенов.

Да, но нали показанията на подвижния часовник, който е в "непосредствена близост" до приетия за неподвижен, са абсолютно същите като показанията на абсолютно всички други часовници в тази система. Виждаш например, че непосредствено близкият в този момент часовник на гарата показва 12.00.00ч. и си казваш "Аха, значи 12.00.00 ч. показват и абсолютно всички часовници във Вселената, които са неподвижни спрямо въпросния часовник на гарата

Мда Всяко зло за добро. А Сканер само губи като не пожела да се замисли над това...

Ники, ето една статия по въпроса. Виж я, ако ти е любопитно: https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Mozhem-li-da-se-doverim-na-mozaka-si-video_12383.html

Може би

Преди време попаднах на една много интересна статия, според която вече е експериментално установено, че "взимаме" решенията преди информацията да стигне до мозъците ни. Сега се опитах да намеря въпросната статия, но не успях. По-късно ще пробвам отново

Само си въобразяваме, че говорим за едно и също. Но всъщност имаме противоречиви представи дори за основните в спора понятия - вяра и религия. А често и не правим разлика межу тях.

Докато четях постингите на Atom - много интересни и даващи поводи за размисъл! - този пасаж ме накара да изпитам нещо като съчувствие към Бог: Адска скука трябва да е при това абсолютно ЗНАЕНЕ. И навярно само от желание за поне малко незнание-съмнение Той ни е създал такива - със свободна воля... в някакви рамки, разбира се. Тази свободна воля често ни прави нелогични, непредвидими, ексцентрични, а понякога и направо идиоти, а за Него това може би е някакъв вид разнообразяване в безкрая на безпространственото безвремие

За съжаление не е така. Вярата е преди всичко чувство, а чувствата не подлежат на "ръководство". Нямаме чак такава свобода: Избирам да вярвам или избирам да не вярвам, или днес избирам да вярвам, ама утре няма да вярвам...

Именно Че както се вижда някои от тях вече освирепяха

Може би вместо "отъждествява" трябваше да кажа "приравнява" или...? Или е по-правилно, когато става дума за наука, да заменим думата "вяра" с някоя, която да не дразни толкова Учените хора като Сканер например Дали вместо "вяра" да казваме "убеждение"? Или категорично НЕсъмнение?

Е, да, от тази гледна точка е крайно неубедително, даже нелепо. Според мен никак не е уместно да се отъждествява вярата в науката с вярата в Бог. В науката има както различни сфери, така и различни етапи. Хората на науката започват с догадки, идеи, предлоложения, разсъждения, експерименти, тълкуване на резултатите от тези експерименти и в крайна сметка придобиване на някакви знания, които им дават основание за вътрешно убеждение - т.е. за вяра, че са открили търсената истина. Накратко, можем да кажем, че вярата идва в науката чак накрая - след постигане на "знаенето". Но все пак и тази вяра, макар и породена вследствие на придобитите знания, е нещо свързано повече с емоциите, отколкото с разума. Защото разумът винаги си остава с някакви, макар и смътни съмнения. Така че вярата в науката никога не е безрезервна, за разлика от тази в Бог.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Става дума, че ти "вменяваш" на битието сигурност, каквато то НЯМА. Приравняваш битието към математиката, просто защото за спора ти е удобно така. Сканер, ти съвсем се заплете. Не можеш да говориш за кражба на... нищо

Това условие е доста несигурно. Нали всеки момент някой може да ти купи шапка /каскет/ - за да те изненада - но като тръгне да ти го даде, някой да го открадне. Така че кофти се получава: 1. В един момент ти вярваш, че нямаш каскет, ама вече имаш. 2. В следващ момент някой гадняр ти открадва каскета... тоест, оставя те без каскет, докато ти наивно вярваш, че нямаш каскет. Уви, така е в битието - то по условие е несигурно Не е като в математиката.

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш П.П. Съвършенството може ли да е НЕхармонично?

Ами ако казаното тук е вярно?

Логиката ви е неоспорима... или поне трудно оспорима. Мога да възразя само по "детайла", че е абсурдно да се говори за един народ, в случая сръбския, като за един човек, при това социопат и садист. По същия начин е абсурдно и когато за нас се говори като за "българинът бай Ганьо в казана" и прочие. Така или иначе, темата е страшно тягостна. Съжалявам, че я подхванах. Направих го от невежество и хаотични емоции. Благодаря на всички за мненията ви!

Прочетох повечето. Но със сигурност зад това "така сме решили" се таят съвсем други мотиви, които няма как да открием в стенограмите. Не възразявам срещу това, което сте написала, а срещу "благородните" подбуди, с които сме накичили това наше участие, въпреки че бихме могли да го избегнем... може би.

Щом самолетите са можели да си "намерят" маршрут и без наша помощ, не е ли някак несъответно - заради тяхното удобство ние завинаги да се обречем на ненавист от страна на съседите ни? При това, след като е пределно ясно, че именно тези, които са станали жертви на бомбардировките, всъщност нямат никаква вина за етническите зверства и изтребления. Всъщност ние не сме предоставили въздушните коридори - за изтегляне на самолетите СЛЕД бомбардировките - по някакви "цивилизационни" и "миротворчески" подбуди. Били сме притиснати да го направим, въпреки че в такава /съседска/ ситуация пълният неутралитет би бил най- разумният избор. Но какви биха били последствията за нас, ако бяхме отказали да съдействаме?