Шпага

Което означава, че - според теб - светът е детерминиран. А в другата тема твърдеше обратното Пояснявам: Случайностите са винаги в условно наклонение - може би "да", може би "не"

Претенциите може и да са основателни Например ако някога - в необозримото бъдеще - се докаже, че Бог е именно онази повсеместна и толкова НЕпонятна за физиците Тъмна енергия

Ами да Но ставаше дума за казаното от теб: Е, защо считаш, че е безсмислица? По принцип доказването, че нещо -- в случая Бог -- не съществува, е напълно възможно. Доказваш съществуването на друго нещо, което изключва съществуването на първото -- т.е. на Бог -- и така всъщност доказваш, че първото -- т. е. Бог -- не съществува. А това, че науката все още не е достигнала до този етап на познание, съвсем не означава, че никога няма да го достигне. Накратко казано: Липсата на нещо се доказва чрез наличието на друго нещо, което изключва съществуването на първото.

Зависи от гледната точка. Може би непрекъснато се сблъскваме с доказателства, че няма Бог, но засега не ги "забелязваме". Или обратното: Напълно е възможно ние непрекъснато да получаваме доказателства за съществуването на Бог, но да не ги осмисляме. Все едно да сочиш многоцветната дъга в небето на някой слепец...

Като стана дума за вероятности, въпросът е дали те са присъщи на реалността, или са само наш субективен "конструкт" - интелигентен начин чрез статистиката да редуцираме обхвата на собственото си НЕзнание Например, правим научна прогноза за вероятността да се случи събитието Х и стигаме до извода, че тази вероятност е 70%. После събитието се случва и... ? Тогава не се ли оказва, че вероятността да се случи винаги е била точно 100%, а вероятността да не се случи - точно 0% Което всъщност обезсмисля самото понятие "вероятност". Може би през всяка секунда, при реализирането на цялата съвкупност от събития в тъй нареченото "сега", ние получаваме категорични доказателства за непреодолимата предопределеност на всичко в тази Вселена, но някак си не искаме да повярваме в тази предопределеност. Не искаме да се лишаваме от най-ценната ни илюзия - че сме същества със свободна воля, а не някакви си марионетки в собствения ни живот.

За съжаление вярата не подлежи на управлениеРешаваш да вярваш в нещо и хоп - започваш да вярваш. Е, не се получава така. А колко хубаво би било, ако можехме да си избираме в какво да вярваме и в какво да не вярваме...

При това положение Теорията на относителността е най-категоричният поддръжник на детерминизма, защото в пространство-времето случайностите са напълно изключени

Може, например сложните организми, се влияят от множество фактори с еднаква степен на влияние на крайния резултат. Например храна, фактор за продължителност на живота, еко условия също фактор за продължителност на живота, устойчивост на заразни заболявания, също фактор, и т.н както виждаш все фактори които влияят в еднаква степен за крайният резултат продължителност на живота. ☺ Всички тези фактори влияят еднакво, за продължителност на живота на даден организъм, така че не може да се установи еднозначно дали даден организъм е увреден до смърт, от някой от изброените фактори, и неговата смърт не е съвкупност от тези фактори. Та ако елементарните частици са подобни на организмите, чувствителни като тях от множество фактори, определящи крайното им поведение, нищо чудно да се забелязва спорадично поведение на крайните им състояния. Явно представите ни за пълна, тоест абсолютна еднаквост са напълно различни

Да, сътворението на света - да речем, Големия взрив - от една страна оборва детерминизма. Но от друга страна е и неговият създател/ПРАОТЕЦ. След ГВ вече нищо не е случайно - всичко произтича от него. Или изисква велик промисъл, принципно изключващ всякакви случайности

Не те разбрах Но ако си представим, че бихме могли да правим една след друга свръхдетайлни моментни снимки на съответния полеви участък, при съпоставянето им непременно бихме открили причинно-следствените връзки в промяната на вакуумното "бълбукане". Така че Малоум в крайна сметка е прав - проблемите ни с НЕустановяването на детерминизма се дължат на принципно НЕсъвършените ни веществени прибори, в конкретния пример снимачни

Звучи логично. Но всъщност не е възможно множество фактори да влияят в напълно еднаква степен на какъвто и да било резултат

Тоест, случайността в случая се състои в това, че няма причина, поради която времето за полуразпад да е А, а не В. Или по-общо казано: "псевдослучайностите" винаги са следствие на някаква причина, докато истинските случайности всъщност са безпричинни, така ли?

Да. Например ако говорим за "сбъркването" на някой педофил - никакво прощаване. Пълно зачеркване!

Всъщност репликата ми беше по повод казаното от skiahtro: Не приемам, че всякакви грехове и престъпления могат да бъдат простени. Има и НЕпростими. Но общо взето най-добре се чувствам без никакви религии, а само с вярата си

Е как да няма страшно!? Нали ако не сме праведни, ще бъдем запратени директно в преизподнята

Може би ще ни стане по-леко, ако се възроди бизнесът с индулгенциите?

Това, че списъкът е "непълен", ме стресира допълнително. Оказва се, че тъй като по дефиниция всички сме грешни, би било най-благочинно, ако незабавно се гръмнем. Всъщност този е единственият начин да не грешим много, много, много пъти, а само веднъж

Колкото повече чета в тази тема, толкова повече се убеждавам, че не съм християнка

Голямата му жертва е била, че е живял цели 33 години като човек. Точно през тези години е бил в пъкъла - в земния и човеко-душевния пъкъл, направо се е пържел, горкият

Зависи. Първо трябва да знаем защо им е притрябвало на дяволите да си причиняват такова... неудобство. Какво им налага да се побират на върха на някаква си игла?

Добре че понякога се явяват хора, които НЕ знаят, че се знае, че даден въпрос не може да има отговор. И като не знаят, че въпросът не може да има отговор... хоп, намират го - отговора. Така върви светът Лека вечер на всички!

От една страна "всички фактори при които е определено това число", обаче от друга страна то, числото, "не зависи от някакви фактори". Не намираш ли някакво противоречие в твърденията си... т.е. безсмислие? Но ние не говорим за отговорите, а за въпросите. А дали самите въпроси са смислени, или безсмислени не се определя от "база знанията на текущата парадигма". Еее, защо считаш, че "отговорите се изискват сега"?! И ако предварително си обявил някакъв въпрос за безсмислен, защо ще му търсиш отговора, та някога си - евентуално - да стане смислен. Ти фактически си му забил надгробния камък... на въпроса

Този въпрос си го дал като пример за смислен, но всъщност той е безсмислен, тъй като не са уточнени множество фактори, в зависимост от които въпросното "средно разстояние" би било различно. Но като се замислим още повече, ще стигнем до извода, че Теорията на относителността може и да не е вярна, така че нейните "забранявания" въобще не са задължителни. Знаеш, че има физици, според които сплетените частици си взаимодействат - т. е. предават си информация - мигновено. Значи въпросът "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?" всъщност не е безсмислен, а дързък - от типа на тези, които понякога водят до уникален научен напредък. Точно този въпрос е безсмислен за хора като теб, които предварително са го "накичили" с един-единствен възможен отговор. Нещо от сорта "не или не?" А какво би казал против този отговор: Вселената съществува защото е вечна. Или: Вселената съществува защото Господ я е създал. Какво му е безсмисленото на този въпрос, след като в някакъв момент от човешкото бъдеще може и да получи своя отговор - че Вселената е вечна, а не "продукт" на Големия взрив, или че все пак има Бог, или че Вселената всъщност не съществува

Глупости

Въпросът съвсем не е безсмислен просто защото не е безсмислен и въпросът дали скоростта на светлината е максималната възможна