scaner

Къде го този поглед? Не да дава някаква една близка формула, а да носи цялостна трактовка, да потвърди всичко което дава ТО? Няма такова нещо. За някакъв единичен факт може да създадеш безброй теории, които да го дават като следствие от себе си. Но в случая имаме цяла реалност, описвана от ТО. Всяка друга теория задължително ще дава различни следствия от ТО. И тези следствия трябва да са измерими, и съответно трябва да може да се оцени колко количествено се отличават от известните. Прост пример е струнната теория, тя се отличава от ТО с малки параметри, теоретически тези параметри могат да са толкова малки, че да няма разлика с ТО в сегашните наблюдения. Такива теории могат да се изградят много (на база малък параметър), и наличието на такава теория на този етап не е успех. А да изключиш времето и да го направиш параметър, се връщаме в нютоновата епоха, няма как да даде същите отговори. Затова и няма нищо на ръка. Например идеите на Епшайн са добри като визуализация, но са дефектни от физична гледна точка, те не са завършена теория: - Има проблем с метриката, евклидовостта му изяжда главата. Критиците посочват, че Епщайн използва Евклидова метрика (където разстоянията се събират по Питагоровата теорема) за визуализация, докато реалното пространство-време е псевдо-евклидово (Минковски), където времето има противоположен знак в уравнението). Това прави диаграмите му подвеждащи за напреднали изчисления и няма как да даде всички следствия на ТО; - Лошо тълкуване на измеренията. Моделът третира времето просто като четвърто пространствено измерение, докато физиците твърдят, че това е „красива интерпретация на математиката“, но не разкрива фундаменталната разлика между времеподобните и пространственоподобните вектори, която е критична в съвременната физика; - Идеите имат ограничена приложимост. Докато моделът работи много добре за Специалната относителност, той става изключително сложен и объркващ при опит да се приложи към Общата относителност или ускорени отправни системи; - Демонстрира проблеми с казуалността. Евклидовият подход трудно изобразява светлинните конуси, които в пространството на Минковски ясно дефинират причинно-следствените връзки (минало, бъдеще и събития, които не могат да си влияят). За това става дума, няма за сега друг работещ поглед върху проблема. А надеждите че нещо може да се поправи с още измерения, са само голи надежди - ще заковеш един пирон в единия ъгъл на къщата, в другия обаче ще падне корниза .

А какво правим ако може и да не са ги заработили? Има ли тогава пари, или "винаги" можем да си го интерпретираме как си искаме? А и да са заработили, ти като си изхарчиш парите за баничка за закуска, то нямаш пари за още една баничка, нали? Срещу парите получаваш стока, факт е стоката, не парите. Тоест връщаме се в самото начало: парите са факт когато ги има, когато платиш нещо с тях вече нямаш факт за налични пари, имаш само спомен за тях. Може да е факт, че те са изкарваЛИ пари някога, но парите сега ги няма, липсва сега факт, че те имат сега пари. Не трябва да се бъркат различни факти като един, че мисленето се оплесква като процес... Просто е.

Ми съставете де. До сега само приказки, без никакъв успех. За това става дума. Пропускаш важното: симетрията, с която времето е равноправно на останалите измерения: скъсява се дължина, тя задължително прелива в увеличаване на интервал, и обратното. Което само сочи, че времето не е някакъв параметър, а е равноправно и свързано в едно с другите измерения. Това не може да го постигнеш с добавяне на други измерения и изключвайки времето. Лоренцовите трансформации показват тази равноправност. И всякакви други трансформации, даващи същият като тях резултат, трябва да се свеждат при преобразуване до тях - демек времето най-много да го маскираш с някакъв мащабен и транслационен фактор, без да му променяш ролята. Защото лоренцовата инвариантност е много силно експериментално проверен принцип във физиката, и тя изисква равнопоставената роля на времето.

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации. Минковски набляга на геометричната интерпретация, Айнщайн е вградил геометрията изначално. И при Айнщайн, и при Минковски времето е измерение. Просто Минковски набляга на равнопоставеността му с другите (свойство, от което следват и Айнщайновите ефекти, скъсяване на разстоянието и интервалите), Айнщайн си го влачи със старите обозначения, просто не изказва нещата с думи, че времето е измерение. Дали ще работиш с x,y,x,t или x0,x1,x2,x3, резултатът ще е един и същи, при вторият вариант просто изпъква повече симетричността и геометрията. Въпрос на удобство е коя интерпретация ще ползваш, и двете отразяват една и съща реалност. И двете описват 4-мерно пространство, в което времето е едно от измеренията, равностойно с другите - това особено ясно се вижда при Минковски. Деленето на 3+1 е повече жест към миналото (нютоновската представа за света), отколкото да носи допълнително съдържание, за геометрията няма никакво значение. Има значение за последваща физична интерпретация, защото мериш нещата по различни начини по различните измерения. От което няма отърване, разбира се, и времето няма как да го скриеш независимо от геометричният подход. Ако (съвсем примерно!) въведеш още измерения, например масата, ще имаш континуум 3+1+1, или 5-мерно пространство. Само се усложняват допълнителните имена на 5-мерното пространство, за геометрията и следствията това няма значение, и времето, и масата ще са равностойни измерения (освен ако не се счупи някоя симетрия).

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго. Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна... Сам си поставяш измислени ограничения, и после се блъскаш в тяхната стена... "Движението" е интерпретация в случая, никакъв проблем кривината да включва и времето, все пак то е равнопоставено с останалите измерение. Щеше да е много странно, ако не беше. Погледни уравненията, те са напълно симетрични за времето в отношение останалите измерения. Тръгни от там - времето е измерение в 4-мерното пространство (което може да го наречеш и с още куп имена, като "пространство-време", което не трябва да променя смисъла), и всичко в ОТО е на база тая основа. Да не говорим, че непрекъснато намесваш термини от квантовата механика, благозвучни за някое ухо, но нямащи връзка с пространство и време...

Не, парите не са факт. Те са термин, в краен случай обект. И този обект е свързан с факт само когато е в наличност, т.е. когато тяхното съществуване бива регистрирано в определен момент. В останалите случаи те са само виртуалност, мисъл, което изключва всякаква фактология. Това какви свойства имат, как ги ползваме и какви оценки даваме с тях не променят виртуалността им - даваш оценка на труд само с наличност на парите, а не с тяхната липса. Малко но съществена разлика между факт и средство - средствата не винаги са факти. А от тук трябва да се тръгва...

По повод исканите от Русия територии, алтернативна версия на филма "Сам в къщи": „Слушай, Кевин, ти трябва да отстъпиш стая в къщата си, за да можем да установим мир, става ли?“

Тук без обща квантово-гравитационна теория няма как да минем. Всичко в тази област досега се получава само от груби опити за прилагане на квантовата теория на полето в област, в която тя почти сигурно не работи, и може да даде само ориентировъчни резултати. Проблемът тук се счита за най-големият проблем в съвременната теоретична физика. Идеята е проста: докато астрономическите наблюдения на ускоряващото се разширение на Вселената (приписвано на тъмната енергия) показват много малка, положителна стойност за енергийната плътност на вакуума (космологичната константа), то квантовата теория на полето предсказва огромна енергийна плътност за вакуума, произтичаща от енергията на нулевата точка на всички квантови полета. Изчисленията дават стойност, която е с 50 до 120 порядъка по-голяма от наблюдаваната. Това е проблем в самата квантова теория на полето, и докато той не се реши, малко неща можем да получим в тази посока (вакуумните фазови преходи, разпадането на вакуума, vacuum decay) със сигурност, още по-малко по отношение интерпретации свързани с гравитацията... Аз бих оставил за сега проблемът който разглеждаме да почива в мир, иначе рискуваш да бъдеш затрупан с халюцинации на ИИ Между другото, ето една интересна и популярна, макар и стара, статия по въпроса що е вакуум и за какво служи във физиката. Статията е от далечната 2002-ра година, и се вижда, че от тогава почти нищо не се е променило. Надявам се за някой да е полезна: https://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2006.pdf

Уравнението е валидно само за константна ламбда. Само такава е еквивалентна на състоянието w = -1. Това се отчита по-горе, чрез общият потенциал: сума от класическият Lennard–Jones и добавката от тъмната енергия. За модела FLRW това е добавката: Сумарбият потенциал на потенциалната яма това и прави, описва енергията на свързване чрез разстоянието на молекулите. И разривът е следствието, сметнъл съм кога се случва, не къде (което е по-простата задача). Горното описва точно енергията на електромагнитната връзка при наличие на допълнителен параметър - надпрагова тъмна енергия, w < -1. Параметърът w, описващ състоянието на тъмната енергия, е еквивалентен на променлива във времето хъбълова константа. И в нашият случай сметките показват кога настъпва изравняването на двете енергии - 10 на -31 секунди преди Big Rip. Една основна статия по въпроса е: “Phantom Energy: Dark Energy with Causes a Cosmic Doomsday” от Robert R. Caldwell, Marc Kamionkowski & Nevin N. Weinberg, https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.91.071301 Иначе, за разни величини свързани с w < -1, има тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Rip и навътре...

Освен тези общи и без много смисъл приказки, демонстриращи твоята представа за психологията, научи ли какво всъщност изучава самата психология??? Дал съм ти линкове, като не си наясно, чети. Айде стига с тези фантазии, не е смешно, а е тъжно... Приказваш за неща за които всъщност си нямаш и понятие. Всичко това прилича на достигнане нивото на "умствен комфорт", при което няма нужда от външен критерии, "знанията" се генерират на основа самомнение и представи и някакви откъслечни и несвързани информации, и успокояват съзнанието, представяйки се като истини от последна инстанция... Тоест спиране на критичното мислене. Това добре, но защо трябва да се изваждат и във външният свят? Защото там се вижда колко струват

Ти очевидно бъркаш психологията с психоанализата. Първо уточни какво е и какво изучава психологията, после разсъждавай за следствия от това. Иначе не можеш да излезеш от омагьосания си кръг. Да, психоанализата не е наука. Там има множество школи, които си противоречат и отричат, просто защото не следват научният метод и не са фалсифицируеми. За разлика от психологията. Общият корен в думичките не трябва да те обърква за еднаквост , макар че това е масово явление. Тая работа не става с разкопки в собственото безпочвено мнение...

какво не ти е ясно, @deaf?

Не броя вече за кой път повтаряш неверни твърдения. Изглежда са ти се вкоренили и са убили съответните дялове от критично мислене... Хубаво е когато има противоречие между твоите знания и чуждо мнеие, вместо да тропосваш едни мъртви наслоения от ума си, да провериш, аджеба това което някой някога е натрупал в ума ти, всъщност има ли смисъл, или е само една от многото масови заблуди, процъфтяващи в интернет-реалността ни? И ще бъдеш потресен от разликата между очакваното и действителността В научен форум сме все пак, такава опростачена тенденция на масово "мислене" не се приветства тук... Психологията е наука: - Разчита на емпирични доказателства. Знанията се извличат от директни наблюдения и измерими преживявания, а не само от интуиция или спекулации. - Използва се научният метод – формулиране на хипотези, провеждане на експерименти и статистически анализ на резултатите. - Проверима и фалсифицируема е. Психологическите теории подлежат на тестване и могат да бъдат опровергани, ако данните не ги подкрепят. - Разчита на обективност. Чрез процедури като двойно-сляпо изследване се цели минимизиране на личните пристрастия на изследователя. - Научните трудове се проверяват от независими експерти преди публикуване в специализирани издания. Да, за разлика от точните науки има проблеми с точността в предсказанията, повторяемостта, универсалността и директното измерване на някои "променливи". Което не я прави не-наука. А гениалността на някой изобщо няма връзка с това дали нещо е наука или не. Гениалните хора просто по-лесно откриват връзки, което лежи в основата на всяка наука. Абсолютно нищо друго няма в гениалността. Ето ти няколко неща, които могат да задълбочат знанията ти за психологията като наука: Is psychology a science? Is Psychology a Science? The Scientific Method

Добре, дай да правим минимум спекулации и да видим какво може да се получи от известното? Да разгледаме класически модел на междумолекулярни сили, базирани на силите на Ван дер Ваалс. Класически модел Да обозначим: U(r) - ефективният междумолекулен потенциал - дълбочината на потенциалната яма (енергията за откъсване на молекула) - равновесното разстояние Пример: потенциалът на Lennard–Jones където: - дълбочина на ямата σ е ефективният “диаметър” на молекулата, дефиниран така, че: Тоест: - при r = σ потенциалът сменя знак; - за r < σ имаме силно отблъскване; - за r > σ имаме привличане. Това е параметър на модела, който кодира: - размера на електронния облак; - отблъскването на Паули; - или твърдото „ядро“ на молекулата. До тук надявам се е ясно? Класическа молекулна физика. Добавяме стандартна тъмна материя Използваме моделирането на тъмна енергия с уравнение на състоянието w = -1 чрез космологичната константа , водещо до ускорено разширение на мащаба на пространството, проявяващо се като ефективно равномерно отрицателно налягане. Тук важният момент е, че тъмната енергия не е сила между частиците, а проявление на метриката на пространството. Това е стандартният ΛCDM модел. Как тъмната енергия ще повлияе на потенциалът на Lennard–Jones? След доста ровичкане по разни места стигам до следното. В нютоново приближение (валидно за малки скорости и мащаби), ефектът на Ламбда може да се представи чрез допълнителен потенциален член: или еквивалентно чрез репулсивна сила: Тоест потенциалът Lennard–Jones на става: Какъв е ефектът? Ако заместим във формулата числени величини, за типично атомни разстояния имаме докато класическата величина на потенциала е: , разлика 60 порядъка. Изводите са прости: - свързаните системи не участват в космическото разширение - локалните електромагнитни и ядрени сили „заключват“ метриката - разширението е ефект само на големи мащаби (≳ Mpc) Разстоянието, при което тъмната енергия има превес се определя от баланса на енергиите: или като число в случая Затова при тъмна енергия w = -1: - атоми не се разпадат - молекули не се „разкъсват“ - твърдите тела не се разпадат - дори галактики остават стабилни Това по въпроса защо при стандартното разширение на пространството не се разширяват малките обекти, който понякога се задава из форума. Тъмна енергия в състояние w < -1 Тук сме в състояние, което води до Big Rip и разкъсване на обектите. Нещата подробно са разказани чрез FLRW (Friedmann–Lemaître–Robertson–Walker) метриката. Ще ти струпам крайните резултати, пътят може да се проследи сравнително лесно. В този модел ускорението не само зависи от разстояние, то расте и с времето и достига безкрайност за крайно време. Това крайно време се определя от времевата граница на "разкъсване" . Мащабният фактор на метриката се задава с и относителното ускорение между две точки (резултат от разширението на метриката) е еквивалентно на сила, по-голяма от всяка свързваща сила, независимо дали е гравитационна, електромагнитна или ядрена, когато Какъв е ефектът върху потенциала на Lennard–Jones? Имаме добавка от "космологичен потенциал" където Тоест всеки потенциал (вкл. Lennard–Jones) губи минимум за крайно време (а това означава разкъсване на свързаността). Ако разглеждаме произволна система с енергия на свързване Eb и размер r, тя се разрушава когато космологичното ускорение стане сравнимо със свързващата сила: , или Това е универсален критерии, важи за всичко: за галактики, атоми и молекули. Според модела FLRW имаме: където последният член "rho" е плътността на енергията, която е и като я заместим, имаме: (където константата ) И сега товеа, за което беше горната галимация... Ако вземем типични параметри за ковалентна връзка, и заместим всички чисълца, и не съм сбъркал някъде, получаваме следното: Тоест молекулните връзки се късат буквално последният миг преди Big Rip... До тогава виртуалните пръчки и въжета, които разглеждаме, ще са на практика цели, може би изключително леееко разтегнати. Надявам се, че напълно съм отговорил на възникналите въпроси. Засега толкова от един болен старец

Разширението на пространството е механизмът. Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби. А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

Леглото на Садик Мухамад Хан Аббаси IV, владетел на индийското княжество Бахавалпур, изработено във Франция през 1882 г. Това разкошно легло от палисандър (розово дърво) и сребро (над 30 кг) е поръчано от младия Мохамад, когато е бил на по-малко от 20 години, в парижкия бижутериен дом Christofle. Ако мислите, че е било украсено просто със статуи на абстрактни голи жени, грешите. Първо, това са фигури на жени от 4 народи – французойки, испанки, италианки и гъркини. Второ, това са автоматони! Достатъчно било да се натисне бутонът при главата на леглото, за да зазвучи музика, а статуите да започнат да се въртят, сякаш танцувайки в такт с мелодията. Имало е и друг режим – безшумен, при който жените използвали ветрила в ръцете си, създавайки лек бриз в горещата индийска нощ. За съжаление, самото легло не е запазено – до наши дни са достигнали само негови фотографии и рисунки. Всичко това се е харесвало на самия наваб на Бахавалпур. Между другото, той не е живял дълго и е починал на 37 години — през 1899 г.

Едно мрачно, но обосновано мнение от мрежата: Какво ни чака с навлизането на ИИ По всичко личи, че се намираме само в началната фаза на огромен скок в развитието на производителните сили, който обещава съчетаване на изкуствен интелект със създаването на човекоподобни роботи, способни да поемат изпълнението на огромно количество “черна работа“, която не изисква значително творческо участие (от грижи за възрастни хора до доставка на каквото и да е където и да е, да не говорим за изпълнението на прости механични функции в рамките на конвейерното производство). Не ми се иска да мисля за социалните и, като следствие, политическите последствия от този преход, но ще трябва: 1. Освобождаване на огромни маси от излишната трудоспособна популация в развитите страни, което не може да бъде компенсирано с никакви програми за професионално преквалифициране. Единственият изход ще бъде да се поеме грижата за огромна маса хора чрез система на гарантиран доход, което от друга страна ще доведе до обедняване на тази маса и непрекъснато нарастване на агресията от нейна страна, чието ограничаване ще постави под заплаха съществуването на демократичните институции. 2. Резко напрежение между богатите и бедните страни във връзка със замразяването на миграционните потоци. Богатите общества ще намалят рязко естествената си нужда от внос на прекариат (временна и безправна работна сила) и ще започнат да затварят своите „ойкумени” за всякакви опити за проникване отвън. Това ще доведе до своеобразна световна сегрегация и появата на „планетарни резервати”, от които хората ще се опитват да избягат на всяка цена, без да се съобразяват с рисковете за живота си. 3. Масовото образование ще бъде поставено под въпрос. За обслужването на роботиката ще бъде необходим доста малък набор от примитивни умения, а за нейния контрол, напротив, – висококачествено образование, което по дефиниция не може да бъде масово. Промяната в образователните практики и структурата на „културното потребление“ ще доведе до отслабване на когнитивните функции на значителна част от населението, което от своя страна ще доведе до сериозно класово разслояване и възникване на нова почва за конфликти. По този начин както вътрешното, така и външното напрежение в обществата ще започне да нараства експоненциално. Ако някой мисли, че става дума за някакво невероятно далечно бъдеще, той се лъже. При сегашните темпове на развитие на техниката всичко може да се случи за едно-две поколения (т.е. 15-30 години), а това означава, че ще се случи приживе на значителна част от вече родените хора. Ако това съвпадне с не по-малко драматични климатични промени, вероятността от възникване на глобален военен конфликт изглежда изключително висока. Мащабът на предстоящите предизвикателства контрастира рязко с незначителния характер на проблемите, които днес се считат за почти нерешими и затова заслужаващи да бъдат изпратени на смърт десетки и стотици хиляди хора, за да бъдат „справедливо” решени. В романа на грузинския писател Григол Абашидзе „Дългата нощ“ има интересен сюжет (разказвам приблизително). Един от арабските владетели с армията си отстъпва, избягвайки монголската кавалерия. На пътя му е Грузия. На среща с грузинския цар той го убеждава да се подчини без бой и да пропусне армията му, като казва приблизително следното: „Ние сме само мимолетно затъмнение, а това, което ни следва, е дълга, дълга нощ“. Всичко, което се случва с нас днес и което изглежда достойно да промени живота в смърт по най-гадния начин, е миг от историята. Това, което ни очаква напред, е в най-добрия случай дълга нощ. В най-лошия – истински край на историята. Това е много лоша новина. Но може би осмислянето на тази заплаха може да се превърне в някаква обединяваща идея за движение, което ще ни измъкне от тази яма. ----- И едно допълнение от мен. Очертаващата се дилема: атоматизацията и свързаното с нея освобождаване на хора се прави с цел още по-големи печалби, има в себе си вътрешно противоречие: от къде ще се вземат тези печалби на фона на обедняващо население и изчезваща на практика икономика? Може би всичко това което се случва с ИИ е един гигантски социален балон, или има важни фактори, които пропускаме в такова опростено разглеждане?

Първото е

Жена от Сиким носи на гърба си британски търговец. Западна Бенгалия. 1903 г.

Какво ще стане с еврото, ако ЕС използва замразените активи на Русия? 13 декември 2025 В Брюксел добре разбират, че всяко решение относно замразените резерви може да има дългосрочни последствия. Русия запазва формалните си права върху тези средства, които са разположени основно в Euroclear. На 12 декември ЦБ на РФ вече заяви, че счита за „незаконно и противоречащо на международното право“ прякото или непрякото използване на своите активи и заведе иск срещу Euroclear за възстановяване на загубите в Арбитражния съд на Москва. Белгия дори поиска от ЕС допълнителни финансови гаранции – тя се нуждае от „паричен буфер“ или застраховка за Euroclear, за да се защити от потенциални ответни мерки от страна на Русия, пише списание Politico. Конкретната сума не се посочва, тя трябва да покрие разходите, които Euroclear може да понесе, например съдебни разноски, и да компенсира потенциални загуби. Именно затова европейците съзнателно са конструирали схемата така, че формално това да не изглежда като пряка конфискация: става дума за кредит, обезпечен с активи. Разговорите за използването на суверенните средства на РФ се водят от момента на тяхното замразяване през 2022 г. Както пише вестник Financial Times, Саудитска Арабия и Индонезия, например, се опасяват за бъдещето на собствените си резерви, съхранявани на Запад. Още през 2024 г. министърът на финансите на Саудитска Арабия предупреди, че страната му може да продаде част от европейските дългови активи в случай на конфискация на руските резерви. Китайските власти също критикуваха предложението да се използват замразените руски активи за помощ на Украйна. Управляващите суверенни фондове при обсъждането на разпределението на ресурсите не могат да пренебрегнат политическия риск и потенциалната необходимост от премия за притежание на активи в евро. Много известни икономисти и банкови анализатори споделят тези опасения. Например, професорът от Харвардския университет Кенет Рогоф предупреди, че използването на замразени руски средства за помощ на Украйна под формата на „репарационен кредит“ е риск „за сигурния статут на еврото“. Логиката тук е ясна: ако веднъж големи суверенни активи бъдат окончателно използвани без съгласието на собственика, дългосрочната привлекателност на еврото като резервна валута за трети страни трябва да намалее. Въпреки това, фактическите пазарни данни все още не потвърждават мащаба на тези опасения. Новините за обсъждането на механизма за използване на руските резерви не оказват забележимо влияние върху курса на еврото: тази тема все още не е станала доминираща пазарна нагласа, определяща поведението на участниците на валутния пазар. На 3 декември Европейската комисия представи план за използване на замразени руски активи или заеми срещу тях, за да привлече около 90 млрд евро за двугодишна подкрепа на Украйна. Еврото се повиши с 0,3% поради очакванията за понижение на лихвата на ФРС, а в пазарните коментари политическите новини бяха представяни от анализаторите като второстепенна тема. Защо пазарът реагира по този начин? Има няколко причини за това. Първо, в краткосрочен план котировките на еврото зависят в много по-голяма степен от други фактори: разликата в лихвените проценти между САЩ и еврозоната, макроикономическите статистики, динамиката на доходността на облигациите и общото ниво на рисковия апетит. Колебанията в дела на еврото в официалните резерви на централните банки са важни от гледна точка на статута на валутата, но сами по себе си създават относително малки капиталови потоци и рядко водят до рязко изместване на краткосрочното пазарно равновесие. Значително влияние върху курса в краткосрочен план оказват, като правило, целенасочените валутни интервенции, а тук случаят не е такъв. Второ, обсъжданата схема за използване на руски активи като гаранция по кредит може да бъде възприета от инвеститорите в европейски активи като по-малко радикална в сравнение с прякото изземване. Същият Рогоф, например, добавя: предложението на Европейската комисия е „разумен начин“ да се предоставят средства на Украйна, а Русия може да се споразумее за пълно погасяване на дълга в рамките на уреждането на конфликта. Фактически активите на ЦБ РФ, разположени на Запад, са загубили своето функционално резервно значение още през 2022 г. Банката на Русия няма достъп до тези средства, не може да ги използва за интервенции или разплащания. Тоест, прецедентът вече е създаден и страните, които виждат риск от подобен сценарий, са го отчели в стратегията си за разполагане на резерви още преди три години. Тоест политическият риск, свързан с замразяването, вече е включен в оценката. От тази гледна точка текущите дискусии в ЕС променят само юридическата „опаковка“, но не и самия факт на недостъпността на руските активи. Трето, инвеститорите могат да разглеждат настоящата ситуация като извънредна. Украйна, макар и не юридически, но политически се възприема като част от европейското пространство, а Европа отдавна оказва на Киев мащабна финансова и военна подкрепа. Ако Китай, Индонезия или Саудитска Аравия сериозно допускат подобен сценарий на пряк военен конфликт с ЕС, те не могат да пренебрегнат този риск при разполагането на резервите си. Но за повечето от тези страни вероятността от подобно развитие на събитията изглежда изключително ниска. В същото време Европейският съюз се опитва да действа максимално внимателно в правната сфера, за да сведе до минимум усещането за радикална промяна в правилата на играта. Четвърто, еврото почти няма конкуренти, сравними по мащаб, в ролята на втора световна резервна валута. Както, впрочем, и доларът – в ролята на първа. Периодите на нестандартна икономическа и финансова политика в САЩ, включително президентството на Доналд Тръмп, наистина засилиха възприятието за рисковете от притежаването на долари и подтикнаха част от инвеститорите към диверсификация, включително в евро и злато. Другите валути още по-малко претендират за ролята на „тихо пристанище“: просто няма финансови пазари, които да са сравними по дълбочина и ликвидност. Китай не бърза да отвори напълно финансовата си система и да либерализира движението на капитали. Икономиката на Япония е значително по-малка от тази на САЩ, ЕС или Китай, а пазарът на държавен дълг в йени преживява свои структурни промени, съпътствани от ръст на доходността. Швейцария е твърде малка, за да побере всички потенциални потоци. Златото остава основният печеливш от ерозията на доверието в традиционните юрисдикции. Каквото и да бъде окончателното решение в Брюксел относно руските активи, то няма да промени списъка с достъпните алтернативи: в обозрима перспектива еврото ще продължи да заема второ място в световната йерархия на резервните валути. Смятам, че съдбата на еврото и динамиката на курса му ще зависят в по-голяма степен от това как и кога ще приключи войната в Украйна, отколкото от формалната съдба на замразените руски средства. Политическата целесъобразност принуждава европейските лидери да избират „по-малкото зло“. Най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война е риск от съвсем друг порядък за еврото: той ще определи промените в икономиката, бюджетната политика, структурата на дълговите пазари и финансовите потоци, при това с различни последствия в различни хоризонти. Военните разходи могат, например, да стимулират икономическата активност в краткосрочен план, а значителна част от финансирането по схемата „репарационен кредит“ фактически ще отиде за подкрепа на европейския военно-промишлен комплекс. При това не могат да се изключат и неблагоприятни сценарии: поражение на Украйна, а в краен случай – пряк военен конфликт между Русия и НАТО. Всичко това променя по качествен начин рисковия профил на Европа и, съответно, фундаменталните фактори за еврото. В този контекст ключов става политическият избор: къде, как и на кого да се мобилизират ресурсите, за да се подкрепи Украйна сега и да се намалят рисковете в бъдеще. На фона на тези задачи въпросът какво точно ще се случи с курса на еврото в краткосрочен план обективно остава на заден план. Сергей Романчук

Следното изказване се приписва на министърът на финансите, в впоследствие Председател на Правителството на Руската империя Сергей Вите от 1899 г. в секретен доклад към Николай II: «В наших руках это всё в запустении, если бы это было в руках иностранцев, то уже давно местность эта давала бы большие доходы и кишела бы туристами. Но куда там! Для этого нужны капиталы и капиталы, наше же назначение капиталов – это война. Мы не можем просидеть и 25 лет без войны, все народные сбережения идут в жертву войнам. Мы оставляем в запустении богатейшие края, завоеванные нашими предками, а в душе всё стремимся к новым и новым завоеваниям оружием и хитростью. О каком благосостоянии можно при таком состоянии вещей серьезно говорить!» Превод: "В нашите ръце всичко това е в упадък, ако беше в ръцете на чужденци, отдавна тази местност щеше да носи големи приходи и да гъмжи от туристи. Но къде там! За това са нужни капитали и капитали, а нашето предназначение на капиталите е войната. Не можем да изкараме и 25 години без война, всички народни спестявания се жертват за войни. Оставяме в запустение най-богатите земи, завоювани от нашите предци, а в душата си все се стремим към нови и нови завоевания с оръжие и хитрост. За какво благоденствие може да се говори сериозно при такова състояние на нещата!"

Напоследък силно развитие получава темата за използване на замразените руски активи като репарационна помощ за Украйна. Белгия все още се дърпа, а Русия подаде миналата седмица в московски съд иск срещу Белгия за тези активи. Доколко този иск би имал успех, и има ли опасност за Белгия и Euroclear? Русия засили проблемите си с връщането на конфискуваните от Европа активи, излизайки от системата на международното право Вероятността за успешен за Русия съдебен спор с Белгия относно замразените активи на руския Централен банк, които Европа планира да предаде на Украйна, е минимална, сочат две правни заключения, на които се позовава Politico. За Москва ще бъде практически невъзможно да намери юрисдикция, която да разгледа и удовлетвори иска, твърдят юристите. Една от причините е излизането на Русия от системата на международното право. Правните заключения са изготвени от фирмата Covington & Burling и група международни юристи, свързани със Станфордския университет, Киевската школа по икономика и германската правна фирма Bender Harrer Krevet. Заключенията на юристите опровергават твърденията на белгийските власти, че страната ще трябва да изплати значителна компенсация на Русия, ако ЕС реализира плановете си за използване на замразените активи на руския ЦБ за помощ на Украйна. Както пишат юристите, Русия едва ли ще успее да намери юрисдикция, чийто съд ще бъде готов да разгледа делото срещу Белгия или да удовлетвори иска срещу белгийското правителство и Euroclear. А решението на руския съд ще бъде игнорирано. „Всяко решение на руския съд няма да бъде признато или изпълнено в ЕС или Великобритания по съображения за обществен ред“, пишат шестима юристи в заключението си. Те добавяват, че Руската централна банка едва ли ще заведе искове в британски или европейски юрисдикции, тъй като това ще постави под съмнение нейния суверенен имунитет. Искът, подаден в съда на ЕС, международния съд или друга подобна международна институция, изглежда също толкова безперспективен, главно защото Русия не признава тяхната юрисдикция, се казва в заключението на Covington & Burling. Москва също няма да може да предяви претенциите си към Брюксел въз основа на двустранния инвестиционен договор между Русия и Белгия, пишат авторите и на двете заключения. За този риск белгийският министър-председател Барт де Вевер пише в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки това, според оценката на юристите, условията на споразумението не се отнасят за суверенни активи. „Трибуналът, проведен в съответствие с такъв договор, няма да има юридическа сила за разглеждане на спора, свързан с предполагаемата експроприация на активи на Русия“, пише Covington & Burling. „Приемането на плана за репарационен кредит няма да създаде никакви съществени нови рискове, а всички незначителни рискове се компенсират с лихвите от предимствата на предложението за европейския мир, сигурността, стабилността и дългосрочната жизнеспособност на Украйна“, смятат авторите на второто заключение. ------------------------------------------- Правителството на Белгия не отговори на запитването за коментар. Планът за прехвърляне на Украйна на замразени руски активи на стойност около 210 млрд. евро беше предложен от ЕС на фона на острата нужда на Киев от финансиране на бюджетни и военни нужди. През следващата година Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит от 71,7 млрд. евро. Ако парите не постъпят до април, страната ще трябва да съкрати държавните разходи, което може да подкопае морала и способността да продължи да се защитава. Белгия отказа да подкрепи плана на ЕС, опасявайки се от искове от страна на Русия. Първият такъв иск се появи миналата седмица: ЦБ се оплака в съд в Москва за замразяването на активи в Euroclear. Сумата на иска на Централната банка възлиза на 18,2 трилиона рубли (195,5 милиарда евро). Въпросът за прехвърлянето на активи от Русия на Украйна ще бъде в центъра на вниманието на срещата на върха на ЕС, която ще се състои в четвъртък. В навечерието на срещата четирима представители на ЕС съобщиха на Politico, че американски служители оказват натиск върху европейските си колеги, за да отхвърлят плана. Русия започна да се оттегля от международната съдебна система още преди началото на войната, като обяви приоритета на националното право над международното. С началото на войната този процес се ускори. През март 2022 г. Москва напусна Съвета на Европа, след което бяха прекратени 20 международни договора. През септември 2022 г. Русия окончателно излезе от юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

Отдавна не сме публикували сводка на руските загуби. Ето днещната, с отразената подводница:

Понижи тона! Тук никой никому не дължи нещо, и само който желае и има интерес ще ти отговаря по същество. Което не прави останалите "гадняри". Тръшкането и тропането с крак не помагат.

Един интересен анализ от мрежата. Има голяма инерция в мисленето на руснаците - "щом се справихме с кризата и фалита през 1998 г., ще се справим и сега". Но доколко сега условията са както тогава? Какво бъдеще има пред Русия? През 1998 г. поне все още беше цяла и работеше доста нормално съветската инфраструктура, останала в наследство. Всички тези тръбопроводи, язовири, топлопроводи, топлоцентрали, котелни – за които сега никой особено не мисли и които в по-голямата си част са се разпаднали още повече. През 1998 г. все още бяха запазени остатъците от съветската масова медицина и социалните услуги – болници, поликлиники, фелдшерски пунктове. Не трябва да забравяме и училищата, детските градини, целодневните ясли – всичко, което по-късно премина през няколко етапа на „реформи”. Да, в някои случаи ситуацията се подобри, често значително, преди всичко благодарение на привличането на чуждестранни технологии, оборудване и опит, но като цяло, за съжаление, „реформирането” беше само претекст за съкращения, закривания или прехвърляне на остатъците от медицината и социалните услуги на платена основа. През 1998 г. хората все още бяха готови да работят и да се разкъсват, извинете, задника, помнейки неотдавнашните подвизи на първенците. А най-важното е, че имаше къде да отидат – същите пазари и сергии, които сега са затворени, притиснати от данъчна и регулаторна преса. Тогава активно се развиваха малкият и средният бизнес, които през последните години не живеят, а оцеляват и не виждат в близко бъдеще никакви подобрения за себе си – само свиващите се данъчни клещи. През 1998 г. имаше опозиционен парламент, в рамките на своите скромни правомощия, но който питаше фалиралото правителство, както и силни, избрани губернатори, които също оказваха значителен натиск чрез Съветите на федерацията и не позволяваха на централната власт да се развихри и да излъже. Мерките за контрол може и да бяха слаби, но все пак съществуваха. През 1998 г. имаше какви да е, но независими партии и медии, с визия за случващото се в страната, различна от седмичната тематика на АП. През 1998 г. имаше бизнес, готов не да затвори и да изнесе остатъците от средствата в условен Дубай, а да се преструктурира и да работи, да печели, макар и в нови условия. И коварната мисъл „защо да се занимавам и да инвестирам, ако все пак ще ми отнемат всичко“ тогава не съществуваше в съзнанието. Както и не съществуваше усещането за тотален държавен контрол и натиск, стремящ се да ограничи всичките ти действия и редовно да изземва доходите ти, в случай че такива се появят и господин шефът ги сметне за излишни. През 1998 г. външният дълг беше 150 милиарда долара, но дългът на бизнеса и полудържавните компании беше минимален и не висеше върху тях като бълхи върху куче. И санкции, съчетани с ограничения върху чуждестранните транзакции и парализа на чуждестранния кредит, тогава също не съществуваха. През 1998 г. Русия беше може би дива, но все пак перспективна, нова пазарна икономика без дълга история на изстискване на бизнеса, законодателна идиотичност и самоуправство. През 1998 г. имаше надежда за по-добро бъдеще, а не за бездарно пропилени 25 години с такава луксозна конюнктура, по-добра от която никога няма да има. През 1998 г. нямаше кръг от врагове, да, имаше полуумиротворена Чечня, но нямаше нито санкции, нито заплахи към външния свят, нито заплахи от него, нито идеи за нова експанзия, способни да отблъснат дори останалите приятели. Тогава приятелите бяха малко, но кръгът от неутрални и приятелски държави беше максимално широк. През 1998 г. успяваха да съберат и разпределят по страната бюджет, десетки пъти по-малък от днешния, а петролът на цена 20 долара изглеждаше като златен дъжд, чудо, след което ще настъпи вечен празник и комунизъм. През 1998 г. цените на почти всичко в страната бяха по-ниски от тези на Запад. Квадратен метър жилище в Москва струваше около 400 долара – нека сравним с настоящата ситуация, когато значителна част от стоките в страната са на цена, сравнима или дори по-висока от тази в Европа, а още повече в САЩ или азиатските страни, при доходи на населението, които се различават значително от средните за Европа. През 1998 г. ние бяхме по-млади, както лично, така и като общество, и като страна, която разбираше сложностите, но искрено вярваше, че ще може да се справи с тях – мощният последващ икономически растеж стана гаранция именно за това настроение. И още – през 1998 г. у нас имаше мир. Така че не, скъпи приятели, няма да се получи да влезете втори път в старата река. Ще има нови изпитания, ще има нови трудности, ще бъде тежко, но всички тези изпитания и трудности ще се случват в една друга, различна от 90-те години реалност и в друга страна. И далеч не факт, че тези, които се справиха тогава, ще се справят и сега. Всъщност, някак си ще трябва да се измъкнем от тази каша, поне заради бъдещите поколения и тяхното по-добро бъдеще – защото те са единствените, които не носят отговорност за това, което се случва днес...