КГ125

Много е трудно да се каже какво имат предвид руските летописи под Волохи. На много места го пишат заедно с Болгар, а на други в контектс, който е трудно да се приеме, че визират някакви българи. 1/ никъде не се казва в прав текст кои са тези волохи, волхи и пр. Твърденията за българска връзка се извличат по логически път само, а логиката за мен е спорна; 2/ това не обяснява защо поляците наричат така италианците; 3/ не обяснява също и латинския на тия пусти волохи) Ето малко цитати от същия летопис: " Того же году князь Василей, великого князя сын Дмитреев, прибеже из Орды в Подольскую землю в Великие Волохи к Петру воеводе. ак в рукописи, при выносном л. В Воскресенской летописи Волоховом бо (ПСРЛ, т. VII. СПб., 1856, с. 262); в Повести временных лет Волхом бо {повесть временных лет. Подготовка текста Д. С. Лихачева. Под ред. В. П. Адриановой-Перетц, ч. 1. М. - Л., 1950, с. 11). -33-В лето 6406 идоша угри мимо Киев горою, еже ся зовет Угорское, и пришедша к Днепру сташа вежами, беша бо ходяще, яко и половцы. И пришедша от востока и устремишася через горы великия я), их прозвашася горы я) Угорския, и почаша воевати на живущая ту. Седяху бо ту преже словяне, и волохове переяша землю Волынскую. По сем же угри прогнаша волохи и наследиша землю ту, и седоша с словенами, и покориша их под ся, и оттоле прозваша земля Угорская. И начата воевати угры на Греки и полониша землю Фряческую и Македонскую, даждь и до Селуня. И начата воевати на Мораву, |л. 20 об.| на Чехи. Бе бо а) един язык словенеск: словенеже седяху по Дунаю, их же прияша угри и морава, и чеси, и ляхове, и поляне, яже ныне зовомая Русь. Сим бо первие положены книги мораве, яже прозвася грамота словенская. Тая же грамота есть в Руси и в Болгорех дунайска. Словяном бо живущим крещеным, князи их Ростислав, Святополк и Кочел послаша ко царю Михаилу, глаголюще: “Земля наша крещена и несть у нас учителя, иже бы нас научили и наказали и протолковали святыя книги. Не разумеем бо ни греческому языку, ни латынскому, они бо ны инако учат, а друзии инако. Тем же не разумеем книжнаго разума, ни учения их, ни силы их. Да пошлете ны учители, иже могут нам сказати книжная словеса |л. 21| и разум их”. В лета 6908 женися князь Юрьи Дмитреевичь на Москве, у князя Юрья Святославича смо-ленскаго поят дщерь, именем Настасью. Побоище Витофтво со царем Темир-Кутлуем. Князь Витофт Кестутьевичь литовский, собрав воя многи, с ними же бе царь Тахтамыш своим двором, а с Витофтом литва, немцы и ляхи, жемоть, татарове, волохи, подоляне, единых князей к) с ним бе 50-и числом, и бысть сила ратных велика зело. [И] со всеми [сими] полки и со многочисленным л) |л. 420| ратьми ополчився, поиде на царя Темир-Кутлуя и на всю его силу татарскую. Похвалився, глаголаше бо Витофт: “Пойдем и победим царя Темир-Кутлуя, взем царьство его, посади[м] на нем царя Тахтамыша, а сам сяду на Москве на великом княжении на всей Руской земли”. Преже бо того свещашася Витофт с Тахтамышем, глаголя: “Аз тя посажю в Орде на царьстве, а ты мене посади на Москве на великом княжении на всей Руской земли”. О мору. В лета 6934 мор бысть велик во Пскове и в Новегороде Великом, и в Торжку, и во Твери, и на Волоце, и в Дмитрове, и на Москве и во всех градех руских и в селех. Toe же осени преставися князь Андрей Володимеровичь, нареченный во чернцах Сава, и положен у Троицы в Сергиеве монас[ты]ре. И князь Ярослав Володимеровичь преставися и положен во Архангиле на Москве. Ходи Витофт на Псков. О Опочках. Того же лета князь великий литовский Витофт ходил на Псков со многими силами, с ним были земля литовская и лятцкая, чехи и волохи пона|л. 475 об.|ймованы и татарове его, [а] у царя Махмета испроси двор его. И преже приде по[д] к) градок к) псковский л) под Опочки м). Людие же во граде затворишася потаишася, яко мнети пришедшим н) пуста его. И тако начаша татари на конех скакати на мост, а гражане учиниша мост на ужищах, а под ним колие изоострив побита. И яко же бысть полон мост противных, и гражане порезаша ужи "

В такава война така става.. Интересно, във франция и другите окупирани страни жертвите не са толкова много, само в СССР. Мисля, че сталиновата статистика е ползвана и за пропагандни цели... Но в такив конфликти като този хуманността спи.

Пищноста на детайлите - мантии, злата; стойката на кралската фигура - настъпва напред, величествено и властно, ръцете са в страни, обхващат със спокойтсвие и власт възможно най-голямо пространство около фигурата. Във цялата фигура има нещо малко смущаващо за днешните мерки, облеклото, краката, обувките и перуката, но това е бил духът на времето, когато са претендирали за определена изисканост и изящество в маниерите и пр. Това го има в картината, но е съчетано с доминиране и с власт. Това е картина на човек, който е център на внимание, защото всичко по него е първа класа и блести с най-добрия за епохата вид. Именно тази централност на фигурата (макар, че е една единствена, това се вижда) изтъква позицията на краля-слънце в държавата.

Ей, юнаците! - ни съ карайте публично!!!

Някои си струват Дано този да е вдигнал нивото на българските. Последното читаво българско криминале, което съм чел, е на покойният Валентгин Пламенов. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&a...57&aid=8638

Кумани все пак? Те са били доста разселени. Или пък наличието на бабите е случайност? Някой майстор отнякъде.

Би ли дал текстът на този староруски летописец? Търсенето в нета ме отпраща само по форуми, в т.ч. и към нашият тук? Искам да видя точният и целият текст, за да видя точните пътища историографски

Обсъждан е и там, и тук. И отдавна има въртене в кръг ...

Братко, това, че в руските летописи волохи са волжските българи и че те са едно и също с куманите представлява едно предположение, което просто не е доказано. Не излиза сметката просто...

Това с буквите беше свързано с моето зрение, не с твоето:) Мисля, че може да изхождаш от грешката, че текстът "волохи" говори за римляни от Рим. Това може да са ромеите от Констатинопол, които към този момент още са приказвали на латински и славяните са отишли там преди земята да стане българска (но към момента на писането на текста е българска и унгарска и с това се дефинира местоположението й). Така нещата се връзват с известното от историята - славяните са отишли там, където после, към момента на създаването на съчинението е замята българска, после ромеите ги притесняват и те отиват нагоре на север. Просто волохите не са власи, а римляните. Дори може да не става дума за 6-ти век, а за по-рано. Това не е ли просто обяснение за славянските набези във Византия и прогонването им от Византийците? В никой извор не съм намерил да наричат волохи византийците, но може би точно Повестта е този извор. Поляците, които са близко до руснаците, наричат волохи италианците от Италия. Славяните наричат волохи латиноговорящите. Ако погледнем пък на нещата от другата страна - защо авторът казва на едно място "земята българска" а после би казал - волохи, за българите? Това ли е тезата ти, че волохи = българи? Ако е така, седя и чакам смислено, подчертавам, а не измислено обяснения за латинския език на власите.

Ехеееееее! Везет людям Мен по-ме интересува друго - къде е генезисът на това нещо и къде е границата между нормалните исторически изследване или просто интерес и фоменковщината. В начина на доказване, ОК, но е когато се спори за факати, едните обявяван другите за фантасти - те на свой ред за закостенели политически служещи или не знам там кви. И така историческият момент отива на ... кино.

Хм, че на тях да не би да е написно "бабИ" ??? :):) Така се наричат, ама дали не е заради видът им? Ккакви паралели с тюркски скулптури има или с кумански?

Обяснението може да бъде и според мен е такова - точният текст на повест временних лет в превод: "След много време се установиха славяните на Дунав, гдето днес е земята унгарска и българска". Или с други думи - текстът "където днес е земята унгарска и българска" сочи просто мястото, а не е свързан със времето, в коетоо славяните са дошли там. "Волохи" са не само римляните, а и византийците, защото в този момент те още широко са ползвали латинския.

Най-добре е да питаш там на място

Самото иконоборство е допринесло, защото е върнало империята в духовно отношение към търсене на вътрешния смисъл на идеологията й. Начинът по който е станал процесът е разрушителен, обаче, защото естественият компромис, който накрая се постига, идва твърде късно и с много жертви и жестокост. Изток ....

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=10256 Цитираната тук реч е доста емоционална, присъщо на възрастта и натурата на автора си. По същество съдържа огромното притеснение на може би един от малкото хора с истинска политическа визия в Бг от разделянето на части на народа, което, особено във времената на разцвет на националните държави, е пагубно. Такова се и оказва. "Ако" се беше случило това, то въпросът с националното освобождение на БГ щеше да е решен веднъж завинаги. Нямаше да има въпрос за национално обеднинение, нито войни, освен ако България не беше нападната или не станеше жертва на политически игри. Всички щаха да са по-богати, заради по-широкото икономическо пространство. България вероятно щеше да е един от големите износител на храни и, ако малко мъдрост имаше в главата на българите, щеше да е външнополитически неутрална. От друга страна, щеше да е много по-апетитна за Великите сили. Щеше да помага на Сърбия за Босна, за да не се насочват сърбите насам, щеше да е в близки отношения с Русия и вероятно културният разцвет, на който сме свидетели в периода 1878 - 1944 щеше да е още по-голям и по-различен. При благоприятни външни условие съдбата на Швеция можеше да се повтори в балкански условия. ПП "А может вийдадут всем зарплату!!!!! .... А может в плен нам возмут японци.... Да мечтать" (с) ДДТ

или е тарикат Който не се сеща какво е ТКЗС, да пита какво значи източване на земеделски кооперации в днешните условия, и прибиране на печалбите от държавата във вчерашните .

Добави някакъв аргумент към горното.

Ми в нЕкои свои части светът се е побъркал на научно-алтернативни и на първосигнално-националистически въпроси, и нито Бг, нито Турция правят изключение. Това няма нищо общо с истинския национализъм (патриотизъм или уважение и пазене на традицията), което е доста необходимо на всеки народ.

:):):)))) Ето още от кабеларките. Германия до обединението й се състояла от 350 щата (states, по нашему държави ) През 1870 г. Франция губи Елзас и Лорейн (Лотарингия) Сведения за Рим ни дава Флавиъс Юзефъс (известен до днес у нас като Йосиф Флавий)

Някои изглеждат автентично ))

Дааа, Джан Хъ... обърках го с един комунистически функционер от времето на Мао :) Сравнението на запада с Китай от това време показва, как технологията сама по себе си не е достатъчна за прогрес, ако няма адекватна на историческия момент социална динамика... Застиналостта на Изтока изиграва ужасна шега на Китай, във време, когато технологично той е явно на достатъчно високо ниво. ПП Не е баш китаец, китайски мюсюлманин е, пленен като дете, но действа като императорски пратеник.

Продължавам да не разбирам какво се опитваш да кажеш и какво общо има това с темата?? Ако имаш някакъв факт или оценка, относими към темата и имащи значение за нея, пиши директно.

Защото избягваме задълбочаването в политиката.

Все ми се струва, че това с полигамията се отнася само за най-заможните. Едно, че поначало такъв е моделът в обществата, в които се допуска полигамия, второ, че никъде не се срещат упреци от византийците към езичниците-българи за този им грях. Кожогризци и варвари да, поклонници елински също, но това - поне аз не съм го срещал. Нито пък има данни някой да се е противил относно това, че с приемането на новата религия му се отнемат жените, нито Борис е питал папата какво да правят с жените си (не си спомням добре, но май че няма такива въпроси).