Кухулин

Ето научна публикация за тази Инвентарна стела: Colin Reader, Giza Before the Fourth Dynasty, 2002 (линк) "In his 1893 book The Mummy, Wallis Budge refers to an inscription found by Mariette which states that the Sphinx existed at the time of Khufu. This inscription is carried on the so-called Inventory Stela - a late (26th Dynasty, 664-525 BC) artefact which tells how Khufu found the Sphinx and a nearby Temple of Isis in a ruinous state which he set about restoring. The stela was discovered in a small temple known as 'Isis, Mistress of the Pyramid', built onto the east side of one of the Khufu satellite pyramids. The execution of the Inventory Stela is poor and the names used for the various deities mentioned in the text are clearly those employed during the Late Period. This has led many to argue that the Inventory Stela is a fake - a fraudulent attempt on the part of the Late Period Egyptians to re-discover a past which was, even then, of great antiquity. Although the Inventory Stela may be a 'pious fake', the possibility should not be discounted that it is a copy of an earlier artefact. There are precedents for this - for example, a black granite stela of Shabaka (c 712 to 698 BC) states that the pharaoh found an original document 'being eaten by worms'. Shabaka ordered the writing 'to be made anew', and so the wooden or papyrus original was recarved in stone. Furthermore, the Inventory Stela refers to the tail of the Sphinx's nemes head-dress being struck by a 'thunderbolt'. As both Hassan and Mark Lehner have confirmed, there is indeed damage at this location, consistent with a strong blow, together with the apparent remains of ancient repair work."

Имал е някакъв престиж, предимно по манихейска и търговска линия. Дибо дава примери за средноперскийски пласт в ранните тюркски езици. В Енциклопедия Ираника също са драснали няколко неясни реда по въпроса. И конкретно по темата за дълбокото езиково влияние (граматика и морфология):

Ако е така, значи хипотезата пропада Явно ще трябва по-подробно да разуча този въпрос.

Според мен това заключение не е много сигурно, защото: - името Атли се споменава само в скандинавски контекст и то след X в. - името Атила е известно в Европа още през V в. и вероятно има готски произход - прабълг. *атли (пратюрк. *атли, чув. утлъ) звучи 1:1 с норвежкото име Атли При това положение ми се струва много по-вероятно името Атли да е производно от Атила. Ако беше генетично свързано с *атли "конник", все щеше да претърпи някакви фонетични изменения, прекосявайки Европа от Урал до Исландия в продължение на 5 века, още повече - без да остави следа. Не знам, може да греша относно фактите и изводите, но така си мисля.

Ами аз по принцип гледам да цитирам обосновани мнения, поне доколкото мога да преценя. В случая проф. Добрев е направил доста силен фонетичен и морфологичен анализ на имената Телец (< *Етелек) и Телериг (< *Етелриг). Цялото мнение може да се прочете в неговата тема (линк). Проф. Мудрак пък е изписал четири машинописни страници по въпроса Итил < атил "мокър, влажен", включително анализ на калкирането в праславянски *vъlg "влага" (линк).

Имената Etel и Еthel са близки, но не са еднакви. Ето какво става между V и IX в. (Голямото високонемско отместване): II фаза: /t/ > /ts/ (written <z> or <tz>), съответно two > zwei и Еtel > Etzel ... IV фаза: /θ/ > /d/, съответно thenken > denken и Ethel > Edel В това време името Attila отива в Скандинавия, където избягва тези промени и вместо това се трансформира в Atli. С други думи, реконструкцията въз основа на Attila и Etzel почти сигурно е Etel. Проф. Добрев свързва Етел със старото име на р. Волга - Етел, Атил, Ител, Итил, освен това с имената Телец и Телериг. Проф. Мудрак етимологизира Етел / Итил / Атил на кавказска основа (през лакски език) до atil "мокър, влажен". Голяма лингвистика, ей

Изглежда си прав, защото С.Л. Николаев дава PIE *atta > PG *attēn > ON aδal, OE ethele (линк). Най-вероятно Атли е съкратено от Атила, а адал е когнат на едел. Стана малко като главоблъсканица Освен това ми се струва, че има и фонетичен проблем, ако истинското име на Атила е било герм. Aethel "благороден". Няма как при това положение по-късно да премине в Etzel поради горните добре установени зависимости.

Много предположения, малко фактология

А то свързва ли се етимологично с ethel? Ако има връзка и не е само звуково подобие, значи последният въпрос отпада.

Аз малко се обърках в горните постове, затова наивно да попитам: гръцкият език не е индоевропейски, така ли?

Това е интересен вариант. На прима виста излизат няколко въпроса - първо, като че ли aethel се употребява малко по-късно и малко по-западно от хуните; второ, контаминацията до Атила става по-малко вероятна, ако човекът си е носил хубаво германско име; трето, от прастари времена индоевропейските имена са предимно двусъставни, включително Етелберт и другите по-горе. Съмнявам се да открием старогерманско/староанглийско име Етел. Иначе хипотезата е хубава, занимателна. Заслужава си по-внимателно обмисляне

Аз съм останал с впечатлението, че към момента германската етимология е общоприета за името Атилла (ата "баща" -илла умалителен суфикс, "бащица"). Друг е въпросът дали това е името на човека или е негово прозвище. За момента лично аз приемам мнението на проф. Добрев, че оригиналното име е Етел. Изглежда ми добре обосновано.

И в шумерския език окончанието за редни числителни е -am, но това какво помага на темата?

Точно това се мъча да изясня - в кой ирански език се срещат и какво е отношението им към чувашките окончания. Имам си своя хипотеза от прочетеното досега. Според мен основният (единственият?) недостатък на чисто огурската морфология е суфиксът -ом. Не се среща другаде, не отговаря много добре на синхармонизма и изобщо - не е обоснован както трябва. Разбира се, винаги може да се обясни чрез деформиране на суфикса *-ъм до -ом заради славянския препис, но това не ми звучи много научно. Според мен е възможна контаминация между пехлевийския суфикс -ом и прабългарския *-ъм, дала прабългарски суфикс -ом по времето, когато персийският е бил престижен език из цялата степ. Това е от "тюркска" гледна точка. От друга страна, искам да разбера и "иранската" - какво точно гласи тя. Колкото до самите числителни, за мен няма спор.

От няколко дена се мъча да изясня за себе си положението с тези редни суфикси -ом и -ем. Тюркската гледна точка ми е горе-долу ясна с нейните силни и слаби страни, има я описана в сравнително-историческите граматики и в други публикации. С иранската гледна точка обаче срещам затруднения да намеря качествен материал. В смисъл - не търся доказателства и аргументация, а подробно излагане на хипотезата - откъде конкретно се появяват суфиксите. Най-често се споменава общото "ирански окончания", но открих комбинацията от -ом и -ем само в новоперсийски. В по-старите ирански езици попаднах само на пехлевийски -ом < стперс. -ум, а -ем така и не открих. Някой може ли да драсне с две думи хипотезата за тези окончания, за да я обсъдим.

Аз за себе си съм убеден, че няма връзка. Групата -уба- се предава без изменение в руски при не една и две думи. Хората обаче търсят връзка, което само по себе си е добро лингвистично упражнение, стига да се аргументират

Ако може да се вярва на Уикипедия, старобългарската форма е коучька, т.е. не се вписва във фонетичния контекст.

Зависи каква цел гоним. За изясняване на етимологията едва ли ще ни помогне много. Там фонетиката не е много ясна, освен това согдийските заемки в прабългарския език също не са много ясни като систематика. Поне за мен не са ясни.

isav, насочил си се в грешна посока. Тук става дума за етимологичната ТМ конструкция "пет пръста плюс една голяма педя" или т.н. "5 + 4 = 9". Живко Войников, ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТА, стр. 10 (линк)

Искаш да кажеш xærz- < xorz "хубав, добър". Много обичаш да грешиш по някоя буква и после народа да се утрепе от търсене

Гледам, че специалистите не се напъват да отговарят затова ще ти отговоря като неспециалист. Първо, езиците се променят постоянно. Законите, по които стават тези промени, също се променят от време на време. Например много отдавна нашите предци са използвали за "четири" думата кветвер. Постепенно тя се променя до кетуре, след това до четуре и сега казваме четири. Всеки етап от тази промяна се подчинява на свои фонетични закони, действащи в определен период от време. Да речем промяната ке- > че- действа в първите няколкостотин години от Новата ера и обхваща всички славянски думи, съдържащи тази комбинация от звуци. След това спира да действа върху новопоявилите се думи (т.н. диахронно действие), но остава да действа при различните варианти на една и същя дума (т.н. синхронно действие). Например днес в думата керосин началната комбинация ке- се е запазила и не е преминала в че-, но думата велик се изменя до величествен (к > ч пред е) благодарение на синхронното действие. Второ, когато една чужда дума навлезе в даден език, тя се адаптира към него. Например comunism и socialism получават по една гласна ъ и започват да звучат комунизъм и социализъм. След това заемката става неразделна част от езика и започва да се подчинява на неговите общи синхронни и диахронни закони. Какво е положението с думата kuning? Някога тя е навлязла от германските езици в славянския. Адаптирала се е. След това е претърпяла е множество сложни промени, описани в другата тема. Добила е вида княз. От всичко написано дотук разбираш, че не може да става дума за никакъв паралел със съвременните заемки от немския език в българския. И пак повтарям, не съм специалист, затова не приемай нищо от горното на доверие.

Мда, лингвиста си е лингвист... Сега се сещам точно за иранска заемка с такава субституция - hpan < *gъpanъ < *gu-pana-

Според А. Lubotsky (&method_sktform=substring]линк) пехлевийската дума също е xub: Middle Persian: xub [adj] `good' (< PIr. *hu-apah-) Това означава около III в., т.е. напълно възможна персийска заемка в прабългарския и оттам в старобългарския. Остава само да се направи връзката хуб- > хуп-.

Прав си, руското окончание наистина се покрива с българското: хуп-ав-ый (велич-авый, кров-авый, молож-авый, прыщ-авый, рж-авый) Относно хипотезата хуб- > хуп- би било добре да се видят примери за подобни заглушавания в руската редакция на старобългарския. Семантичното изместване също се нуждае от обяснение. Без тези две неща трудно може да се приеме връзката. Относно произхода на българския корен хуб-, не успях да открия ирански корен xub преди X в. Формите са hu- < PIE su. Ако ще се търси прабългарска връзка, не е зле да се уточни изходната форма.

Коренът си е ирански, по-точно персийски. Няма нищо лошо в иранските корени. За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав). Възможно е това да е някаква моя си, народна морфология