sir

Проблемът изглежда по-скоро е, че не се чете достатъчно. Да, възможно е согдите и тохарите да ползват по-различни календари. По много простата причина, че са заемали директно от китайците, без каквото и да било тюркско участие. Самите тюрки пък почти сигурно са заели календара си от посредник, а не директно от китайците - писал съм по този въпрос и преди. Не, не е задължително различните народи в една империя да използват дословно един и същи календар, но понякога именно така се и получава. Затова и тюркският каганатски животински календар се разпространява не само сред голяма част от другите тюркски народи, но и сред монголите, а след монголските завоевания стига чак до места като например Иран и Грузия - практически все в същия формат, известен ни от Кюл Тегин и компания от векове по-рано. Но, видиш ли, само прабългарите заели от същото място (от каганата), но от някаква мистериозна и незасвидетелствана в никакви други източници разновидност. Вероятността за това клони към нулата. Та, като си казал согди и тохари, ето ти пример за согдийска датировка по животинския календар: In the year two of (the era) tiantong, a pig year, on the 23rd of the 10th month, the merchant Nanai-vande, the son of the merchant Chinakk, (resident) of Ye—then he departed from the *world; and in the year two of (the era) wuping, a hare year, on day five of the 11th month, (his) *body was taken away from (his) father Прилича ли ти на формата на термините в Именника? Какво общо има всичко това с българите и с проблема с термините от Именника? Те не са заети нито от Тюркския каганат, нито от согдите, нито от тохарите. Това са фактите.

Календарът е пределно ясно, че не е зает от тюрките от каганата, понеже при тях си е документиран и е надлежно изучен. И се различава значително от това, което имаме в Именника. Т.е. това безпочвено предположение - незабавно в кошчето.

Ще я замени тази, която най-добре обяснява наличните факти. Или поне така би трябвало да бъде в идеалния случай. По-вероятно е да я замени теория, която най-много повдига самочувствието на българина и/или се ползва с голяма ура-патриотарска подкрепа. Ако трябва да дам предположение, то някакъв микс от Варненска култура, траки и славяноезичие. Тюркската теория, ако се придържаше единствено към езиковите въпроси, би имала някакъв шанс да остане завинаги в уравнението под някаква форма. След изчистване на купищата измислици и отсяване на рационалното зърно, разбира се. Теорията действително обяснява някои езикови факти. Уви, към рационалното зърно през десетилетията са се добавили просто тонове плява и това, което имаме към днешна дата, не отговаря на условията да бъде наречено "теория", а е механичен сбор от хипотези и постановки, някои от които (единствено от сферата на лингвистиката) имат все пак някаква научност, но повечето попадат някъде между волен полет на фантазията и чиста псевдонаука. Затова и смятам, че е крайно време да се подхване езиковата част, която е единствената, ползваща се с широка академична подкрепа. Всичко останало в тази теория е псевдонаучна ала-бала.

Есето на тема “Прабългарският език е бил полинезийски” е необичайна и провокативна идея, която изисква добро познаване на историята и лингвистиката на българите и полинезийците. В този текст ще се опитам да изложа някои аргументи за и против тази теза, като се основавам на информация от уеб резултатите, които ми предоставихте. За да разберем дали прабългарският език е бил полинезийски, трябва първо да определим какво разбираме под тези понятия. Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите, които са били древен народ, обитавал различни територии в Евразия през първото хилядолетие след Христа. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили, като старобългарския, чувашкия и други1. Полинезийският език е общото наименование за група от аустронезийски езици, които се говорят от полинезийците, които са били древен народ, разпространен в Тихия океан през второто хилядолетие след Христа. От полинезийския език са произлязли много съвременни езици, като хавайски, маорски, самоански и други2. Според някои източници, прабългарският език е бил от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици1. Това означава, че прабългарският език не е бил полинезийски по произход, а по-скоро имал общ корен с други тюркски езици. Освен това във времето и пространството имало сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и полинезийците1. Според други източници, прабългарският език не може да се класифицира като тюркски, защото имал много особености, които не се срещат в останалите тюркски езици. Например имал задпоставен член, липса на падежна система, различна фонетика и думи3. Тези особености могат да се обяснят с влиянието на други езици, като индоевропейски или уралски3. В този случай прабългарският език може да се счита за хибриден или миксован3, което оставя възможността да има и полинезийски елементи в него. В заключение, есето на тема “Прабългарският език е бил полинезийски” няма еднозначен отговор, защото има малко и неясни източници за прабългарския език и за връзката му с други езици. Може да се предположи, че прабългарският език е имал различен произход от полинезийския, но също така е имал и контакти с него и други езици, които са оказвали влияние върху неговото развитие. За да се даде по-точен отговор, трябва да се извърши по-подробно изследване на прабългарския език и неговите характеристики.

Тоя чат-бот да не е във връзка с кораба-майка и от там да получава тези изумителни информации? Бунда, урум, фрикативизации, членувания, ергативности - къде можем да ги видим тези неща или да чакаме чат-бота да издаде монография по темата и там да ни разкрие тайнствените си източници? Що си губиш времето с подобни дебилщини?

Не ти конкретно, а някои хора, които смятат, че ще оборят езикова хипотеза чрез издаването на книги за археология и генетика. Някои и Айнщайн оборват тук във форума, тъй че няма какво да се чудим. Верват си хората, лошо няма. Перси, согди и предците на осетинците (предположително аланите) са просто отговори на прима виста на така зададения от теб въпрос. Числителните редни в езиците на изброените (е, на съвременните осетинци и по-конкретно на единия дял от тях - иронците) се формират посредством това окончание. Освен това за изброените има все пак ненулева вероятност някога да са контактували с носителите на лир-тюркския. Разбира се, напълно е възможно и просто някакви ираноезични да са преминали на тюркски. По другия въпрос - не. Писал съм и друг път, при това достатъчно подробно, че няма как лир-тюркският да се е формирал по Волга.

Украинците вече повече от година работят много здраво по дрон програмите си, всякакви фирми и фирмички се занимават и наистина бълват всевъзможни бръмчалки в огромни количества.

ХА-ХА-ХА-ХА Изкуствен "интелект".

Това е забавна логика. Според нея също така това окончание не е било ползвано и от скити, сармати, усуни и всякакви други, които си си харесал за предци на прабългарите. С такава аргументация ще си стоим в кочината на тюркската теория до второ пришествие.

а) Перси, согди, (пра)осетинци и т.н. б) Няма други засвидетелствани представители на лир-тюркския клон освен езика на надписите от 13-14 век и съвременния чувашки. Това с окончанията не е за тук. Просто обръщам внимание, че само със заявления от типа "вижда се от самолет" доникъде няма и не може да се стигне. Е, по форумите може. Но ако искаш да оборваш някаква научна хипотеза, тц.

Общото е, че видното ти от самолет "иранско окончание" присъства в най-ранно засвидетелстваните в света безспорни надписи на лир-тюркски/(старо)чувашки. Или викаш замитаме този дребен проблем?

Окончание -м е регистрирано и сред някои от числителните редни по надгробията от Татарстан от 13-14 век, които са на лир-тюркски - безспорен факт. Научни обяснения: а) Окончанието е заето от ирански - едната от гледните точки в тюркологията; б) Става въпрос за вътрешно развитие в лир-тюркския клон, което е довело до случайно сходство с иранските окончания (както например и с френските, които не са заети нито от ирански, нито откъдето и да било, а са наследени от латински със съответните фонетични развития) - другата гледна точка. Какво правим? Всичко е отдавна нищено в лингвистиката и за да се оспори нещо, трябва да се положи много сериозна професионална работа от тесни специалисти. С "от самолет се вижда" не стават нещата. Трябва много по-задълбочен анализ, трябва детайлно познаване на множеството първични и вторични публикации по въпроса (а те са много), трябват познания по ирански езици, по чувашки, по английски (за да можеш да публикуваш като хората и някой да те прочете), по арабско писмо и т.н., и т.н.

Галилей има един куп научни публикации. Така и в крайна сметка са преборени плоскоземците, както и други архаични мракобесни типажи. Научно са преборени. Форумните галилеовци засега само се жалват от съвременните плоскоземци (впрочем, и Бешевлиев смело може да го добавиш там, само не ми е ясно дали щеше да има на какво да се смееш, ако я нямаше книгата му за надписите), но техните граунд-брейкинг научни публикации нещо не се виждат на хоризонта.

Така е, не се занимава, ако не броим унгарците като Рона-Таш. Но някога се е занимавала и приноси по въпроса с прабългарския език има от редица топ авторитети. Не знам дали схващаш, но няма как тези, които "разглеждаме като по-вероятен този втори вариант" - т.е. определени български учени, предимно археолози, плюс някакви анонимни хора в интернет - да повлияят по какъвто и да било начин на писаното от Микола, Базен, Дьорфер или някой друг, още по-малко пък да го оборят или отхвърлят. Това може да стане единствено по общоприетия в науката начин - чрез сериозни академични публикации. Публикации по лингвистика, а не по генетика или археология. Знам, трудно е да се схване, но да се надяваме, че след 76845684 опита може и нещо да сработи в мозъка.

Т. Славова е филолог-старобългарист. Няма никакви податки въпросната г-жа дори да знае някакъв тюркски, ирански или какъвто и да било друг език. Тъй че нейните опити да се меси в лингвистиката са на нивото на нашите тук във форума. Противно на писанията на Макето, т.нар. тюркска теория не е творение на любители и лаици, а на академични учени, сред които лингвисти, владеещи по 30-40 древни и съвременни езици от по няколко езикови семейства.

В лингвистиката има една доминираща теория - тази за чувашоезичието на прабългарите. Аз лично не съм забелязал да има някакви алтернативни теории, които да са изложени по съответния академичен метод и по които да има някакъв съществен научен дебат. Говорим за академичната лингвистика, а не за писанията на Живко Войников или някой анонимен блогър. Книгата на Чобанов ще е успех да я прочете дори и един сериозен лингвист. А и да я прочете, нищо няма да се промени, понеже тя - поне съдейки по съдържанието - няма да му каже нищо ново от сферата на научните му интереси. Докато това не се схване, никакъв напредък няма да има.

Ще я поръчам, но не знам кога ще имам време да я чета, така че засега не мога да коментирам. Само една вметка. Гледам редактори, рецензенти и, уви, не виждам сред тях нито един лингвист. Верно, Мирела Мишева не съм я чувал и не знам коя е, но се съмнявам точно тя да е липсващото звено. Това го казвам във връзка с пуснатия тук откъс за това как била отхвърлена тюркската теория. Тюркската теория или по-правилно казано хипотеза няма как да бъде отхвърлена от археолози и генетици. Тя може да бъде сериозно разклатена и подкопана от не-езикови факти, но никога - повтарям: никога - не може да бъде отхвърлена. Понеже тя самата е езикова теория. Гледам и съдържанието и там също виждам две глави генетика и нито една лингвистика. Курта например се усети, че само с дрънкане на черепи и мерене на дълбочините на вкопаване на землянките няма как да си прокара по същество езиковите хипотези, и си намери лингвист да му съавторства. Тъй, че уважаеми доц. Чобанов, ако случайно наминеш тъдява, безплатен съвет: търсете лингвисти и започвайте от нулата по езиковите въпроси. Там е сътворена кашата, там са и най-големите измислици. Друг начин няма. Интересно като цяло. Само не разбирам какво продължава да ги влече тези уважавани от мен авторитети към най-странната от всички версии за Авитохол и Ирник - че Ирник бил Ернак, но Авитохол не бил Атила.

Нямам много време напоследък и затова прехвърлям по диагонал. Браво, поне ти, за разлика от останалите матросовци, ровиш. Слагам плюсче. В това житие, което всъщност се води на Кирил и Методий, макар да се разказва предимно за Методий, обаче не пише "княз от Бога", а поне според изданията, които прегледах (на Калайдович и Лавров): "от Бога княз". Така впрочем седи и тук, където пише, че е именно от Стара българска литература, т.4. Ще кажеш, че е издребняване, но в нашия контекст не е - титлата по надписите е записана около десет пъти (или повече, не ми се брои) като "канасубиги" и нито веднъж "убигиканас" или нещо друго, т.е. имаме стандартно изписване. Още повече, че нищо чудно това "от Бога княз" в житието да е просто буквален превод на ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, което седи като "официална титла" на българския владетел дори и у Багренородни (макар самият български владетел, в случая Петър, да не се е титулувал така), т.е. много след обсъжданите тук Муртаг, Маламир и дори Борис. Виж сега, аз не казвам, че е невъзможно "канасубиги" да е превод/адаптация на ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων и да значи "от Бога владетел" или нещо много сходно. Напротив, смятам, че е напълно летигимна хипотеза. Това, което казвам, е, че езикът, на който е това "канасубиги", не е старобългарски и това е напълно сигурно поради причините, които вече сто пъти са били посочвани. Нелепите опити да се чете през съвременен български с руски заемки, да се вади как било "бог" на украински, да се обяснява как не се знаело кой бил писал надписите, как гръцките букви се заменяли произволно и тем подобни у мен предизвикват само и единствено бурен смях. Казах го вече по-рано в темата: въпросът няма как да бъде изяснен, ако тази титла се разглежда сама за себе си, при положение че по надписите съществуват още две титли, в които е пределно очевидно, че седи като съставка "кана", а не "канас". Тогава се появи скептичето с мега аргумента, че нямало доказателства, че тези две титли били свързани с канасубиги. Ами няма - уви, Муртаг и Маламир не са счели за необходимо да изчукват надписи да ни обясняват коя титла какво значи и как се отнася към останалите титли. Подобна аргументация обаче много ми напомня на тюркистите, като особено близък е примерът с "багатур": всички носят от десет кладенеца вода да ни обясняват що за древна тюркщина било това и в същото време напълно замитат под килима съществуването на "багаин". Такива работи. С което приключвам по тази тема. Освен ако пак не се появи някой да се мята на амбразурата. За свьтѧштѫ сѧ - да, точно така. Колкото и странно да ти се вижда.

Спекулации на Златарски са това, че западният летописец бил чул името непосредствено от пратениците на (о)Муртаг, а не го е преписал от писмата, които самият западен летописец изрично споменава. Е щом като е така, то в кой старобългарски източник се среща "княз от Бога"? То много лесно да се спекулира. Дай източник да видим. На Атом сигурно му излязоха пришки на ръцете да ви пише как е било изписано с гръцки букви. Само в тази тема може би три или четири пъти, ама кой да чете. Цитирай примери да видим какво точно се използва. А съвременния украински предлагам да не го намесваме по отношение на работи от 9 век. Ами защото привържениците на славянската теза само по тази точка спорят. Хипотетично за тези, за които езикознанието не е наука, а буквите и звуците по надписите и текстовете се подменят произволно, понеже гръцката азбука била калпава и други подобни нелепи "аргументи".

На мен пък ми звучи като "кана с уиски". Алтернативи отнякъде си няма нужда да се дават. Нека за начало да посочим старобългарски източник, където се среща предполагаемото "княз от Бога", пък тогава да ходим да препускаме из чукарите. След като това било славянската титла, то е редно тя да е регистрирана многократно. Дайте да видим източниците. Ако случайно не можете да намерите старобългарски, може и староруски, старочешки или някакви други. Това дали титлата е изначално славянска или не в случая няма никакво значение. Славянското и по-точно старобългарското звучене на титлата е достатъчно добре известно - разбира се, не от магнетофонни записи, а чрез методите на езикознанието. Естествено, лингвистите може и да бъркат в някой дребен детайл. Примерно възможно е да бъркат абсолютно точното звуково изражение на малкия ер, но не бъркат в това, че е много кратка или редуцирана предна гласна. Не бъркат в това, че юсовете са с носово произношение. И т.н., и т.н. Сиреч, звученето на думата кънѧꙃь е на 99% ясно какво е било и то няма нищо общо с "канас". Убог означава беден. Семантиката, която впоследствие развива в славянските езици (в повечето от които продължава да си съществува), е жалък, окаян, мизерен и подобни. Никакви милостиви князе няма замесени тук. Тези намеци, че буквите в написите били заменяни едва ли не произволно, са пълни глупости, нямащи нищо общо с действителността. Търсете я титлата на кирилица - "княз от Бога" имам предвид - ама що ли ми се струва, че няма да я намерите. А може би такава титла никога не е съществувала?

Навсякъде, където Омуртаг е написано с омега в началото, по същия начин седи омега и пред имената на починалите лица (Корсис, Негавон). Съответно където пък Омуртаг е с омикрон, починалите лица също са с омикрон (Хсунос, Славнас, Турдачис). Т.е. има закономерност, което също навежда на мисълта, че "о"-то в началото на Омуртаг не е част от името му.

Впрочем, как го четете това измислено канас? КА-нас с ударение на първата сричка или ка-НАС?

Какво общо има цялото това чудо с факта, че старобългарското кънѧꙃь (без значение дали с "дз" или "з" накрая) не е било дори и близко по звучене до хипотетичното ви канас? Всичко на всичко има два съвпадащи звука - "к" и "н". Тюркските титли не им е тук мястото да ги коментираме, но по същия начин и аз мога да попитам каква е идеята да изкопираш славянската титла княз, а останалите да ги пропуснеш? Или и ти като Опълченеца ще твърдиш, че титлите по надписите са "преимуществено славянски"? Хайде един въпрос да ти задам. На кой точно славянски език "у биги" (или както е там според вас) означава "от бога" и можеш ли изобщо да направиш разбор на тази конструкция - защо предлог "у" (да приемем, че е "у"), какво е това "и" в средата, какво окончание имаш накрая, за падеж някакъв ли и ако да, за какъв, и т.н.? Не ми е известно в български източници да имаме засвидетелствани "канасвиги", "канасувинги" или "canisavci". --- Въобще, за пореден път се потвърждава наблюдението ми, че бясната матросовщина се проявява точно по най-дебилните аргументи в полза на т.нар. славянска хипотеза.

Явно надписът ще да е оставен от някой руснак, тъй като, както е добре известно (е, явно не на всички), "княз" е заемка от руски. Изконната българска форма е "кнез". По-рано в тази тема писах за матросовщини.

Е, тъй, тъй. Само откачалки - от Средновековието та до днес.