sir

В контекст обаче може да се тълкува и по друг начин: Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен, след което беше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разследване. Т.е. дълго време не са успели да го заловят, но са продължили да го търсят и да вървят по следите му и най-накрая са го хванали (буквално: настигнали) в Къкрина. Да, на български такъв изказ звучи куцо и думата "настигнат" действително предполага, че е бил гонен конкретно в този случай - от Ловеч до Къкрина; което е и един от аргументите, които съм виждал и в тази тема, в подкрепа на тезата, че турските власти в Ловеч предварително знаели, че пращат потеря за Левски. Но на английски например не би било така, глаголът catch up with може да се използва и се използва именно в такъв контекст. Та затова трябва да се види каква точно дума седи в оригинала и да се проверят значенията и употребата й в османотурски.

Виждам, че тежката артилерия познавачи вкупом сте решили, че се отказвате повече да пишете по темата, което е жалко, тъй като в този форум към днешна дата други приближаващи се до определението "научни" дискусии практически не са останали. Но понеже мен напоследък ми е все по-интересна тази тематика, аз като лаик ще напиша още някои работи, пък ако и да е "въртене в кръг". Първо по въпроса, за който Гербов ни препраща към стр. 22 от темата. Там действително са цитирани документи, които навяват сериозно съмнение по отношение на това кой е председателят, който пише до Левски на 7 октомври и когото Левски нееднократно споменава в писмото от 12 декември (но не го назовава поименно). На първо място - писмото на Левски до Каравелов от 16 септември, в което Левски обвинява "Грую" - който би трябвало да е Марин Поплуканов (освен ако псевдонимът не се ползва и от други, но това не мога да кажа дали е така) - в страхопъзльовщина, тък като му писал да не идва в Ловеч и бил казал да се изхвърлят комитетски книжа в клозета. Сиреч, човекът, писал писмото до Левски от 7 октомври и канещ го да дойде в Ловеч, не ще да е същият като въпросния Грую, а точно напротив - следва Грую да е един от тези всичките, които "се изплашили от една тупурдия". Алтернативно, в рамките на около месец Грую си е сменил позицията на 180 градуса. Христо Иванов Големия пише за "попа (председателя) на комитета" и за това, че Левски му писал "едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му ". Е, писмото от 12 декември верно си е доста пространно. Дребният проблем е, че както казах и по-горе, Левски в това писмо не се обръща към председателя, а в множествено число към членовете на комитета. И от членовете на комитета иска сметка, а не лично и само от председателя. Или накратко казано: една личност и от свое име пише на Левски на 7 октомври, а на 12 декември Левски формално отговаря уж на него, но в действително на цяло множество от хора, а въпросната личност я нарича "председателя ви", но без да я спомене по име. В добавка Тодор Луканов пък казал, че поп Кръстю бил пратил писмо до Левски, че бил потребен. Сиреч, директно сочи за автор на писмото от 7 октомври поп Кръстю, защото просто няма какво друго писмо да се визира. Казва обаче и че комитетът не успял да пише на Левски - как да не е успял, при положение че очевидно е пратил поне още едно писмо до Левски (айде да приемем, че наистина е само още едно - това за подхвърлените писма). Всичко това пък е в рязко противоречие с казаното от Никола Сирков, което обсъждахме по-горе. Както с това, че председателят и подпредседателят са арестувани, т.е. Марин и Пъшков, така и с това, че поп Кръстю е изрично посочен само като касиер и още по-изрично е посочено, че е предал на Левски да не идва в Ловеч, при това два пъти (веднъж по самия Сирков и веднъж по отец Давид, като за второто Сирков цитира самия Левски). Тази схема може да се нагласи да работи без засечки единствено с предварителното условие Никола Сирков да лъже. Само в такъв случай е възможно някак да се напаснат нещата. И не, хипотези, в които поп Кръстю се представя за Марин в писмото от 7 октомври, че умишлено заблуждава Левски и тем подобни не работят - в такъв случай би излязло, че Христо Големия е наясно със заблудата и е едва ли не съучастник на поп Кръстю; казаното от Тодор Луканов пък изобщо не може да се напасне с такива хипотези, тъй като според него целият комитет знае, че попът е писал писмо на Левски. Следва продължение.

Ами писмото просто не е отговор до него. Затова и навсякъде Левски използва множествено число (а не "учтива форма", както съм виждал да твърдят някои). И ако човек го прочете по-внимателно, няма да научи нито името на председателя, нито факта, че вече е арестуван.

Грешката е моя, благодаря за уточнението. Прочетох го писмото, но не ми става ясно Левски само за него писмо ли говори или има и друго, от други хора. От контекста на отговора на Левски би следвало да има всъщност две писма - едно от Марин Поплуканов и едно от другите. Или пък, да кажем така, едно писмо в две части, т.е. в един плик. Има ли друго писмо? А другото (третото?) писмо, което току било пристигнало и в което се говори за подхвърлените писма, то къде е? п.п. И още нещо. Да, Марин още не е арестуван, когато е писано писмото от 7 октомври, но на 12 декември - когато Левски пише отговора уж на това писмо - вече е.

Да, но ето въпрос: доколко може да се вярва на казаното от Сирков постфактум? Ако не се лъжа, пред Матей Преображенски, който минава за доверен човек на Левски. Какво да му каже? "Ние го предадохме"? Или "ние нищо не му казахме за обстановката"? Защо например жена му, години по-късно, говори други неща? На чии спомени може да се вярва повече? И други въпроси, не по-малко важни. Защо Сирков не му казва всичко това по-рано, когато му носи писмата? Те не са ли си говорили тогава? Левски нали е прочел какво пише във въпросните писма. Едни хора от комитета му казват да не идва, понеже е опасно, а в същото време "председателят" му казва да дойде. Не го ли пита тогава как седят нещата? Този разговор, в който Левски все го разпитвал, а Сирков все отговарял, не е ли далеч по-логично да се е случил именно тогава, а не чак когато Левски пристига у тях? Той тогава и да го разпитва, и да не го разпитва, все тая - вече се е е набутал. А като прочетем пък писмото на Левски, то нещата изглеждат по още по-странен начин. Така излиза, че Левски се доверява на мнението на въпросния председател и дори се солидаризира с него в обвиненията му към другите членове, че са страхливци. Аз това по друг начин не мога да го тълкувам, но нямам против да видя и алтернативно четене: А мнението на председателя Ви във Вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се до дойда в града Ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти. Ако вярваме на спомените на Сирков, то председателят очевидно не е поп Кръстю, който едно, че е посочен като касиер, и второ - че бил предал на Левски да не идва в Ловеч. А кой тогава е? Марин Поплуканов от ареста ли кани Левски в Ловеч? И откъде-накъде Левски ще се доверява на него, а не на очевидно всички останали, които му казват да не идва? Ако вярваме на спомените на Сирков, то поп Кръстю практически му е казал (на Левски), че цялата структура е компрометирана - съветът да стои в Тракия или да бяга в Сърбия нищо друго не може да означава. Защо Левски не му вярва, нали уж според Сирков (а и според доста хора в тази тема) поп Кръстю бил верен човек, а според брата на Левски "няма вина"?

Точно това визирам и аз. Няма нужда, а и няма как Никола Сирков да знае пълната картина. То нея, както установхме, не я знае дори Мазхар паша. Няма как да знае, че от три месеца има височайшата чест името му да е известно лично на великия везир. Нито пък може да знае, че същото важи и за Христо Луканов и Христо Цонев Латинеца, които са част от неговия (не на Луканови, на поп Кръстю или на Христо Иванов Големия) план за безопасно извеждане на Левски от града. Но нима не знае, че къщата му е била обискирана и че е под наблюдение? Дори и да е така, както Ресавски пише, че всеки в Ловешкия комитет към онзи момент вече мисли единствено за това как да спаси себе си, то ако Сирков беше и той в тази категория, за чий му трябва изобщо да приема Левски в дома си, вместо около две седмици по-рано - когато се виждат лично - да му каже "тука всичко пропадна, всеки гледа да спаси себе си, недей идва"? Алтернативата е ясна каква е: Никола Сирков знае как седят нещата, но или не съобщава на Левски, или го лъже, че всичко е отшумяло. След което му скроява този невероятен план за излизане от града - пак повтарям, той лично, а не някой от другите по-видни заподозрени в предателство - с участието на отбор юнаци, известни на властите.

Би го накарало да отиде другаде, ако знаеше, че Латинеца е известен на властите. Да, но откъде да знае? Към него момент знае единствено този, който преди месеци го е издал на властите като Христо Цони. Освен това по нищо не личи Левски да знае нещо конкретно за наблюдавани къщи. Знае, че като цяло обстановката е напрегната, има арестувани, останалите ги е страх. Но конкретика очевидно не знае, иначе за чий ще нарежда документацията да се праща у Сиркови, че на всичкото отгоре и да известява комитета, че ще мине от там да си я прибере? Уви, за мен лично е съвсем очевидно, че Левски не е бил наясно с мащаба на опасността и с това колко много знаят турските власти именно за Ловеч и комитета там. п.п. Впрочем, известен на властите комитетски член е и Никола Сирков (отделен въпрос дали той е "Никола" в доклада или е Цвятков, но в случая е все тая, тъй като и двамата са пряко замесени), известен на властите комитетски член е и Христо Луканов. Левски у първия отсяда, а вторият при заминаването му го съпровожда известно време (проверява за засади или какво беше точно там). И накрая се забива в ханчето на трети известен на властите комитетски член. Та, колко да е бил наясно Левски с обстановката?

Може да има и сто други ханчета, но има едно-единствено, което се държи от известен на властите член на комитета - Цристо Цони, известен им от около четири месеца по мои изчисления.

Според мен важното за него е било да препрати информацията към Цариград. Затова и не се е бавил особено с пращането на доклада. Ето какво са писали в коментарната част на книгата авторите й и по-конкретно в случая Орлин Събев (удебеленото - мое): Особено интересен е док. 3 – доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша (1872–1873) до великия везир Мидхат паша (юли–октомври 1872) от 16/28 септември 1872 г. Още в процеса на превод на този текст проф. Пламен Митев подчерта изключителното му значение, защото документът по категоричен начин показва, че към този момент османските власти вече са разполагали с много подробна (очевидно разузнавателна и агентурна информация) за дейността на революционната организация във вътрешността на страната, по‐точно на територията на Дунавския вилает, за учредяването по инициатива на Васил Левски на Вътрешен централен революционен комитет в Ловеч и на свързаните с него комитети в Севлиево, Плевен, Търново, Габрово, Орхание (дн. Ботевград), Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. В доклада са посочени с голяма точност и имената на коми‐тетски дейци. Това може би е най‐ранният османски документ, в който името на Левски не само се споменава, но се посочва и неговата водеща организационна роля в съзаклятието. Аз обаче имам съмнения в коректността на удебеленото от мен. В другите документи в книгата и по-конкретно в документ 2 - изложение от великия везир (Махмуд Недим паша, предшественикът на Мидхат паша на поста) до султана от 11/23 януари 1872г. - наистина в прав текст пише, че били получени "разузнавателни сведения" за създаването на революционен комитет във Влашко и Молдова. Но смятам, че именно до това се и ограничават "разузнавателните" им сведения до към лятото на 1872г.: до знанието за съществуването и дейността на БРЦК в Букурещ. С това са наясно и Хамди паша, и самият Мидхат паша, видно от текстовете на доклада на първия и на отговора на втория. Новият момент и за двамата, а и въобще за османските власти, е, че тази дейност не се ограничава до "печатни издания" и не е "позатихнала", както пише Мидхат паша, а напротив - оказва се далеч по-мащабна от предполаганото дотогава: структури на територията на Империята (а не само сред емигрантските среди), убийства, събиране на средства, трафик на оръжия. Това, че не са били наясно с мащаба и въобще със случващото се, е пределно ясно и от любопитния момент в доклада на Хамди паша, според който изграждането на комитетската мрежа било започнало "преди два и половина - три месеца", което знаем, че е много далече от реалността. И тъй, въпрос: къде е била тази разузнавателна и агентурна мрежа и каква точно работа е свършила извън това да следи какво печата Каравелов в Букурещ? Ами според мен такава мрежа няма или, хайде, не, че няма, но определено не е била особено ефективна. Той впрочем и самият Хамди паша си го казва в прав текст: тепърва ще се назначава секретен служител, един брой, някой си Зия ефенди, който знаел български. И изводът, ако е вярна така описаната дотук ситуация, се самоналага: информацията в доклада на Хамди паша или поне значителна част от нея е резултат на донос от вътрешен човек от ВРО, по всяка вероятност от Ловешкия комитет, някъде след убийството на Стойчо Гиргинов, т.е. от втората половина на август - началото на септември 1872г. Сериозни мерки започват се предприемат едва след това - назначаване на агентура, затягане на митническия контрол, опити за попълване на щата на бреговата охрана. --- По въпроса с убийствата впрочем е любопитен и един друг документ от книгата. Документ 17, Телеграма от великия везир Мютерджим Мехмед Рушди паша до управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша за проучване достоверността на слухове за убийства на български чорбаджии в Търново и за изпратено от населението в Русе изложение до руския император, датиран 26 ноември/8 декември 1872г. От някои места достигат слухове, че в рамките на [последните] пет‐шест месеца само в Търново са били убити и екзекутирани повече от четиридесет български чорбаджии. Всички те били поддръжници на възвишената [османска] държава, а техните убийци не били заловени. Макар и да е очевидно, че тези слухове са преувеличени, не се знае какво е действителното положение. Затова се заповядва щателно да се проучи и установи дали са близки до истината както горните твърдения, така и слухът, че в Русе е било съставено колективно изложение (махзар) със сто хиляди подписа, което е било представено на [вниманието на] руския император, а също и да се разберат с подробности причините и целите [на тези действия]. Тука вече малко бие на параноя.

Аз от тази статия така и не разбрах нито кога е убит Стоян Пенев, нито от кого, нито защо.

И аз на тази статия попаднах, от там е и гръмкото твърдение, че "На заседание, ръководено от Левски, се взема решение Козлев да бъде премахнат. На комитета в Лясковец е възложено да изпълни смъртното наказание". Което, както става ясно от писмото на Големия, не ще да е било така. Т.е. аз се съгласявам с написаното от Incorrectus, че най-вероятно става въпрос за местно решение на Лясковския комитет, както впрочем пишеше в другата статия, на която попаднах. Ако наистина става въпрос за стара вражда, което общо взето се твърди и в тази статия, а убийците са действали на своя глава, то има логика Извънредната комисия да не се занимава с това убийство. Заловени са, наказани са, изпели са, каквото знаят по отношение на комитетските дела, и от гледна точка на османските власти работата е приключена. Нито Левски, нито Общи, нито останалите съдени имат пряко отношение към това убийство. Възможно е по подобен начин да стоят нещата и с убийството в Елена. Остава като интересен случай покушението над този Йованчо, който, доколкото успявам да се ориентирам, май е в Ловеч, та за него ми е мистерия защо в никакви други източници не се споменава.

Хронологията сама по себе наистина не е важна, но нейното присъствие в този привидно сбъркан вид в официален документ от практически най-високо равнище вече навява някои изводи. Ахмед Хамди паша е най-висшият представител на властта в региона, той не е ли можел да провери аджеба кое кога се е случило и какви са тези анонимни жертви на конспиративна организация, действаща под носа му на негова територия? По въпроса защо не са ги причислили към сметката на организацията - не знам. За убийството на Васил Козлев поне знаем, че е свързано с организацията - него причисляват ли го на нечия сметка по време на процеса?

По тази тема се присетих, че някъде съм чел нещо и сега го намерих в писмо на Левски до Каравелов от 3 август 1872: Тайната п. стори севтето да убива. Това май се счита, че се отнася за Дякон Паисий - поправете ме, ако бъркам. Според доклада на Хамди паша обаче неизвестното досега убийство на мъжа в Елена е от преди това на Паисий. Отделно пък имаме и убийството на "друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново", което според доклада е извършено по-късно от споменатите две. Авторите на книгата в бележката под линия го свързват с убийството на Васил Козлев, което отговаря на описанието ("докато спи в къщата си"), обаче пък то е от преди това на Паисий. Сиреч, привидно изглежда, че в доклада има някаква обърквация в хронологията. Но от контекста е видно, че трите убийства са много близки по време - примерно в рамките на десетина дни между "преди месец" и "преди двадесет дни". Което за убийствата на Васил Козлев и Дякон Паисий е вярно - те са в рамките на няколко дена. Аз за убийството на Васил Козлев, честно казано, не знам почти нищо, но бърза справка из необятните простори на нета ми даде резултата "убит по решение на Лясковския комитет", а на друго място - "Със случая се занимава и комитетът в Ловеч, който изпълнява ролята на Вътрешен централен революционен комитет. На заседание, ръководено от Левски, се взема решение Козлев да бъде премахнат. На комитета в Лясковец е възложено да изпълни смъртното наказание.", което е нещо съвсем различно от "по решение на Лясковския комитет". Кое е вярното - някой по-запознат да каже. Но изниква и един друг въпрос: ако писаното от Левски до Каравелов на 3 август действително се отнася до убийството на Дякон Паисий като сефте на тайната полиция, то тогава убийствата на Васил Козлев и неизвестното на мъжа в Елена, макар и предхождащи по време това на Паисий, явно не са броени от Левски като извършени от тайната полиция. И като следствие изниква и питанката, която се съдържа като коментар и в заповедта на Мидхат паша - а тези убийства пряко ли са свързани с революционната дейност на комитета? Що се отнася до привидната хорнологическа обърквация, моята хипотеза си е все същата, даже бих казал, че този момент я подсилва. Та... подозирам, че така са седяли тези данни в донесението, достигнало по веригата до валията. И този, който ги е съобщил на властите (и аз съм почти сигурен, че става въпрос за Ловеч), с такава хронологична информация е разполагал самият той, което е напълно обяснимо, особено като отчетем факта, че става въпрос за убийства в други населени места и надали някой лично му е докладвал с точна дата на извършването им.

Руснята най-малко от Чингис хан насам нищо не експериментира, ами си я кара по един и същ модел - бащицата отгоре, мужиците отдолу. Тя и затова така е излетяла, че мани беги.

Да, Дидьо Пеев знае членовете на Ловешкия комитет. Аз затова и питах конкретно за него, тъй като той следва да знае повече от средностатистическия комитетски член. Друг въпрос е дали ги знае така, както фигурират в доклада - с имена и фамилии, а не примерно както ги знае Общи като "Христо Бояджията" и подобни. Но в доклада има и друга информация, с която Б.Киров например не смята, че е вероятно Дидьо Пеев да е разполагал. Ти може също да кажеш как смяташ. Освен това може би би било полезно да се анализира и каква информация не присъства в доклада. Конкретно по отношение на хипотетичното подозрение спрямо Дидьо Пеев - ами не присъства например нищо за комитета в родния му Голям извор, това село изобщо не се споменава. Няма никакви имена на редови комитетски членове извън Ловеч, а единствено председателите на 8 други комитета (Плевен, Орхание, Габрово, Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе, Видраре). Няма го изобщо името на Общи, а, както се вижда, в разпита на Дидьо той е споменат още в самото начало заедно с Левски. Няма никаква информация за комитети от дн. Южна България, а Дидьо Пеев е ходил и там, но хайде да приемем, че те не са били в Дунавския вилает и затова неговият управител не се е вълнувал от тях. И т.н.

Естествено, че функционира много добре. Но това руснята, правила клипчето, няма как да го схване.

Въпросът беше, че дяконът в Орхание и Йованчо са две различни лица. Съответно два различни случая - убийство и "покушение" - които турските власти еднозначно са приписали на ВРО още преди да разполагат със сведения от Димитър Общи (впрочем, любопитно е, че неговото име отсъства от доклада на Хамди паша), Тодор Бръмбара или от когото и да било друг. Ето това е загадката - как са се сдобили с тази информация. Но нека направо да цитирам какво пише в самата книга, към която Б.Киров ни даде линк (стр. 52) : Казано накратко, през втората половина на септември 1872 г. управлението на Дунавския вилает разполага като на длан с доста подробна информация за дейността, структурата и ръководния състав на изградената през 1870–1872 г. Вътрешна революционна организация, както и за водещата роля на Васил Левски в нея. Това обстоятелство би следвало да коригира досегашното гледище в българската историография, че османските власти са разкрили комитетската структура и са разбрали, че Левски е „глава на бунтовниците“, едва през втората половина на ноември/първата половина на декември 1872 г. със залавянето и разпитите на участниците в обира при Арабаконак. --- А иначе повдигаш друг интерес въпрос. Верно е, че в доклада пише: преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг , след това в град Орхание дяконът , [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот) И тук сега какво правим с това "преди месец", както впрочем и с другите такива датировки в доклада. Месец преди какво точно? Преди датата, стояща върху доклада? Добре, но убийството на Дякон Паисий е почти два месеца преди това. Т.е. твоето тълкуване на съобщението няма как да е коректно, освен ако не приемем, че дяконът в Орхание не е Паисий, а е някакво друго неизвестно лице. Сиреч, или Хамди паша е писал доклада доста преди да го изпрати на везира, или цитира дословно донесението, който той самият е получил и в което е възможно да е пишело "преди месец", "преди двадесет дни" и т.н. --- И правя една корекция на неща, казани по-рано в темата. Докладът на Хамди паша е датиран 16 септември/28 септември 1872г. Арабаконашкият обир е 22 септември/4 октомври. Отговорът на Мидхат паша до Хамди паша е от 25 септември/7 октомври. Това е последователността на събитията и докладът на Хамди паша всъщност си е пратен преди Арабаконашкия обир. Отговорът на великия везир е след обира, но той или още не е информиран за него, или пък просто го счита за несвързано събитие.

Аз лично не виждам Дидьо Пеев да е казал нещо чак толкова "откровено и обширно" в показанията си. Още повече, че други от комитета в Голям извор вече са го изпели с подробности още преди да го разпитат него самия. Защо Доко Съйков е осъден на 10 години си пише в протоколите: Доко Съйков, който призна, че освен че е влизал в комитета, но е дал отрова на Димитра, че нощно време, заедно с Вутьо Нинов, и то, като един от тях е бил въоръжен, са влезли в къщата на Стоян Милев и извършили кражба, да се накаже, съгласно параграф втори на гореспоменатия член, на 10 години затвор. Същото се отнася и за Вутьо Ветьов, който е осъден за съучастие в убийството на слугата, а не заради това дали бил работил по-дълго или по-кратко с Левски като куриер. Т.е. без значение е кой е с повече провинения от гледната точка на Крумка Шарова. Според османските закони такива са били Доко Съйков и Вутьо Ветьов, затова и получават по-тежки присъди. А и Дидьо Пеев не е единственият с 4-годишна присъда, та да се твърди, че заради невероятните му разкрития властите специално към него проявили снизходителност. Тъй че всичко това си е мнение и интерпретация на Крумка Шарова. Но така или иначе това няма никакво отношение към доклада на Хамди паша и към въпроса възможно ли е Дидьо Пеев да е разполагал с информацията, съдържаща се в него.

Както вече са посочили колегите, тук става въпрос за друг случай. Ето го целият интересуващ ни пасаж: [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг , след това в град Орхание дяконът , [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот) , а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Дякон Паисий е "в град Орхание дяконът , [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот)". Йованчо е отделен случай и явно не става дума за убийство, а може би за опит за убийство или кой знае точно какво се има предвид тук под "покушение". Впрочем, в бележката под линия на авторите на книгата този Йованчо е идентифициран като "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)". А ето какво има за последния във "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд", стр. 279, от разпита на Димитър Крачунов: [въпрос] - Къде е Ловчанският комитетски център? [отговор] - Марин Попов и Дидьо Пеев знаят подробно неговите събрания, неговите председатели и техните местожителства. Освен тях знае и Иван чолака, сестриникът на ловчанския владишки наместник, който беше съобщил на властта. Т.е. този Йованчо, ако е правилно идентифициран, е племенник на Дякон Паисий и, което е любопитно, е "съобщил на властта". Какво точно е съобщил? p.s. И сега като виждам тук името на Дидьо Пеев, въпрос към Б.Киров: Дидьо Пеев (Пощата) може ли да бъде включен в кръга на заподозрените, разполагащи с информацията от доклада на Хамди паша?

Факт е, че той е много примамлива опция поради липсата на името му в доклада. Но пък от друга страна за мен е необяснимо как така никой не подхвърля нищо по негов адрес, дори и завоалирано. Нито от тогавашните революционни дейци, нито по-късно в историографията. Или поне на мен не ми е известно, тъй като не съм познавач на темата. Дори и тук във форума, в тази тема и в други, нямам спомен вие действителните познавачи да сте намесвали името на Драсов преди публикуването на новооткритите документи. Напротив, човекът се издига, гради име, влиза в ръководството на БРЦК, сближава се с Ботев, след Освобождението е видна политическа фигура - кмет, депутат. Не е ли малко странно? И в тази връзка а дали пък не е възможно името му да отсъства в доклада, понеже към времето на донесението той вече фактически не е комитетски член, тъй като е избягал в Чехия? Т.е. донесението да е от периода след убийството на слугата на Денчо Халача? И авторът му да е някой противник на тази стратегия с изнудванията, заплахите и убийствата, на когото не са му издържали нервите именно след това убийство? Примерно поп Кръстю.

Това не е толкова трудно обяснимо. То и днес е така. Цялостната картина я знаят висшите кадрите, особено пък в такива широкообхватни конспиративни афери, а редовите ченгета си вървят по конкретните следи от местопрестъплението, вършат си обичайната полицейската работа (разпити на съседи, свидетели и т.н.) и няма причини да разполагат с информация, която е на need-to-know база. Но фактите са именно такива, каквито ги описваш и ти: висшите власти еднозначно свързват това убийство с революционната организация още от преди залавянето на тези, за които нашата историография твърди, че първи са се разприказвали. И щом като за това убийство Хамди паша разполага с достоверна информация, то аз лично нямам причина да не вярвам същото и за останалите описани в доклада убийства и покушения, още повече че съвсем очевидно това са донесения от запознат източник (или източници) вътре в революционната организация. И още нещо впрочем. Пределно ясно е, че няма как валията в Русе самостоятелно да е стигнал до това заключение, а то му е докладвано по веригата отдолу. Borova gora е права, че докладът на Хамди паша до везира е всъщност от около седмица след Арабаконашкия обир, но за събирането на тази информация и за пращането й по веригата чак до Цариград е било необходимо време, което със сигурност е повече от тази една седмица; т.е. донесенията са от преди обира.

Благодаря за линка. Там всъщност следващият документ е именно отговорът на Мидхат паша (стр. 77), но той е локуми, сякаш писани от ChatGPT. У мен остава впечатлението, че везирът подценява революционния аспект ("от известно време насам, благодарение на мъдрото и успешно упрвление на честития ни султан, дейността на комитетските дейци е позатихнала"), а държи да се обърне внимание на убийствата, т.е. на криминалния елемент. И впрочем като е станало въпрос за убийствата, то виждам, че в бележките под линия към доклада на Ахмед Хамди паша авторите на книгата посочват едно убийство (на мъж в община Елена) и едно "покушение" (на Йованчо, наместник на ловешкия митрополит), които от други източници не са известни. Иначе казано, турските власти, още от преди Общи и компания изобщо да излязат на сцената и да започнат да пеят, вече отлично знаят тактиките и методите на революционната организация и категорично са й залепили всички тези убийства и покушения, включително такива, за които ние и след над сто години изследвания не знаем. Как и от кого са разбрали всичко това, а и не само това, но и за схемите и пътищата за преноса на оръжия и т.н.? Кой въобще е имал подобна информация?

Аз визирам следващ документ след доклада на управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша. Този доклад е пратен преди Арабаконашкия обир, два месеца преди цитирания тук от теб документ. И в края му Ахмед Хамди паша изрично моли везира за незабавни указания какво да предприеме от тук нататък. Ето тези незабавни указания например ми се иска да видим някой ден. Предполага се, че такива е имало. А знае ли човек, може пък и да не е имало, ако на Мидхат паша не му е било до това. Така или иначе отговорите са в архивите.

Така е, и той му е подчинен. И са водели кореспонденция помежду си, както и с Цариград. Какво тогава остава да е обяснението Ахмед Хамди паша да разполага с критична информация, а подчиненият му, който на всичкото отгоре и пряко се занимава и разследва цялата афера - явно не? И впрочем, аз не бих нарекъл информацията в доклада на Хамди "мътна" или с подобен епитет. Напротив, тя е доста прецизна. А и това е само един документ, до който имаме достъп; можем да предположим, че той едва ли е единствен по темата. Що се отнася до заповедта по отношение на поп Кръстю. Софийският мютесариф може и да е по-висшестоящ от ловешкият каймакам, но не му е пряк началник и това не е каналният ред, по който първият може да изисква нещо от втория. Сиреч, ловешкият каймакам си е в правото да не изпълнява заповеди на Мазхар паша. Поне така е във всяка една нормална административна система. Друг въпрос е ако Мазхар е имал някакви извънредни пълномощия, което към този момент аз лично нямам представа дали е така или не.

Един интересен момент е, че когато е заловен Общи, Мидхат паша, до когото е адресиран докладът на Хамди паша, вече не е велик везир - низвергнат е няколко дни по-рано. Тъй че освен всичко друго е възможно да е става въпрос и за обичайни бюрократични проблеми. Докладът затъва някъде из канцелариите, следващият везир не знае за него. А на самия Хамди не знам каква му е играта, но следва да се отчете, че той пък се пада началник на търновския мютесариф и голяма част от тази информация, с която разполага, лично на мен ми се вижда слабо вероятно да идва от източник, различен от комитетски деец от Ловеч. Т.е. той си е получавал сведения по веригата. А защо не личи да ги е споделял с Мазхар паша - не знам, но април следващата година Хамди е повишен до министър на финансите. Та такива работи.