Last roman

пак нищо не си разбрал.

Новите болшевики Патогенът на политическата коректност броди из Западната цивилизация и заплашва да зарази смъртоносно целия сложен организъм с болестите на цензурата, розовия фашизъм и мекия расизъм на ниските очаквания. От САЩ и Канада през Великобритания и Австралия до Белгия, Франция, а вече и България – свободният свят е застрашен от идеологията на несвободата, маскирана като загриженост за малцинства и чувства. Съвременният либерализъм представлява някаква брутална мутация на класическия либерализъм и няма нищо общо с ценностите, които превърнаха Запада в най-великата свободна и просперираща цивилизация в човешката история. Огромна част от днешните либерали приличат на политически коректни зомбита, които желаят да цензурират и да контролират езика, да използват репресивната сила на държавата, за да мачкат свободното слово. Тези понякога многоцветни и татуирани млади неомарксисти са новите болшевики, мулти-култи хунвейбини, решени да демонтират основите на Западния свят, да пратят в небитието индивидуализма и личната отговорност и да ги заменят с нов отблъскващ колективизъм, доминиран от политиките на идентичността. За тях не е важно какво е съдържанието на характера ти, те не се интересуват от идеите и действията ти, в тяхната чудовищна идеология единственото важно е цветът на кожата, религията, полът, сексуалната ориентация. Те разделят света на жертви и насилници. Насилниците са хетеросексуалните бели мъже християни – вечните злодеи, които олицетворяват лошия Запад. Жертвите са всички останали – жени, чернокожи, гейове, лесбийки, мюсюлмани… Всеки, който може да бъде определен като представител на малцинство, веднага попада в колективния блок на репресираните. Цялата анти-Тръмп, анти-Брекзит, про-ислямска, про-мигрантска истерия, сковала Западния свят, се корени в патологичното желание на новите леволиберални политкоректни мазохисти да накажат белите мъже и да подчинят свободните народи на своята дистопична визия за свят без граници и традиции, в който постмодерните брътвежи за липсата на обективна истина и морални императиви са закон. Една кошмарна версия на света, в която публичната екзекуция с камъни на изнасилени жени в ислямския свят е точно толкова лошо нещо, колкото са секси рекламите с разголени красавици в Париж или Лондон. Свят, в който полът е само социална конструкция без биологична основа и всеки може да се идентифицира като мъж, жена или каквото си иска по всяко време. Болните им цели включват още тотална цензура и насилие срещу хора, които мислят по различен начин от тях. Техните отровни идеи си пробиват път в реалния свят. Тези политкоректни мутанти на либерализма гъмжат и злосторстват из политическите, академични, медийни и културни елити на Западния свят. Преди дни в Канада одобриха абсурден закон срещу “ислямофобията”, който може да прати на съд дори най-умерения и рационален критик на исляма. Пак в Канада друг закон наказва работодатели и университетски преподаватели, които отказват да използват измислените от местните културни марксисти обръщения за служители и студенти, които не се идентифицират нито като мъже, нито като жени. В САЩ холивудски звезди и журналисти открито призовават за убийството на президента Тръмп. Масовите протести, блокади и насилие срещу неговите привърженици са всекидневие. Опозицията се самонарече “съпротива”. Проведе се масов “Марш на жените”, съорганизиран от ислямистката Линда Сарсур, която има силни антисемитски възгледи и публично призовава Западът да се подчини на ислямския закон шариат. Това е все едно ККК да правят антирасистка демонстрация. Ултралеви анти-Тръмп протестиращи редовно нападат и блокират лекции на автори и публични личности, които не харесват. Те подпалиха университета в Бъркли и спряха реч на Майло Янополус, после атакуваха с огън и камъни колежа в Мидълбъри заради лекция на уважавания интелектуалец Чарлз Мъри, биха невинни хора и вкараха негова колежка в болница. В Лондон поредният терористичен атентат на радикализиран мюсюлманин отпреди дни е о(т)писван от медиите или като “престъпление без мотив”, или като “продукт на британския расизъм”. В Германия всеки ислямски атентат с камион е отразяван, все едно че камионът е извършителят, а джихадистът зад волана по случайност е бил там. Прикриват се масови сексуални нападения, извършени от мигранти, кове се наратив, че най-голямата заплаха за Европа всъщност е националпопулизмът, който е нищо повече от реакция срещу тероризма и парализиращата политическа коректност и симптом за болестта на Запада. В България либерални организации и техни представители пишат жалби до комисията за защита от дискриминация и искат глоби и наказания за карикатури и “реч на омразата”. А какво е “реч на омразата”? Всяко слово, което не им харесва на тях. Те дебнат кой какво пише в социалните мрежи и са готови да докладват, да забраняват, да смазват свободата. И всичко това с камуфлажа на загрижеността за малцинствата. Тоталитарни вълци с мултикултурни овчи кожи и знаменца в цветовете на дъгата. Пазете се от тези, които искат и мислят, че знаят как да направят света по-добър, красив и толерантен. И знаят по-добре от вас какво може и какво не може да говорите. Що е то SJW? Новите болшевики са познати още и като “сошъл джъстис уориъри” – воини за социална справедливост. Накратко – SJW. Те не искат просто равен старт, а равен резултат. И ако няма равен резултат, то това задължително е продукт на патриархалния потиснически ред. Tе не желаят да участват в спор с другата страна. Те искат да забранят другата страна. Затова са толкова опасни. “Толерантни” активисти, които прегръщат тиранията и могат да я наложат на всички нас, ако не внимаваме и не браним най-ценното – свободата на словото. А тя включва и свободата да нараниш нечии емоции. Защото фактите са по-важни от чувствата. https://trud.bg/новите-болшевики/

един от администраторите на популярната ФБ Група: Клуб Военна история: https://www.facebook.com/hystoryofwars/?fref=ts

Ships, shipbuilding and sailing in the Ancient Mediterranean: https://www.futurelearn.com/courses/shipwrecks/4/steps/60351#FLShipwrecks

Виж линка, де.

Битката при Ахелой накратко: Кога: 20,08,917 г. Къде: р. Ахелой, Ахелойско поле между Поморие и Несебър, дн. България Кои участват: 1) България Пълководец: Симеон I, (предполага се че и Теодор Сигрица и Мармаис вземат участие в битката) Армия: Според погрешното четене на изворите – 60 000 души, реално – неизвестно, новероятно около 15,000 души Загуби: неизв. 2) Византийска империя Пълководец: Лъв Фока, Константин Липс, Йоан Грапсон, Олвиан Марул, Роман Аргир, Лъв Аргир, Варда Фока, Мелиас Армия: Според погрешното четене на изворите – 62 000, реално – неизвестно, но вероятно около 20,000 души Загуби: По-голямата част от армията Резултат: Решителна българска победа Класическата представа за битката при Ахелой, представена нагледно: Проблемът с числеността: 1) Според класическата българска историография, българската армия наброявала 60,000 души а ромейската – 62,000 души. Къде е проблемът. Проблемът всъщност е, че изворът, цитиран за тази битка – текстът „Поля от злато и мини за скъпоценни камъни“ на арабския историк ал Масуди, всъщност не се отнася до битката при Ахелой (шокирани погледи и драматична музика на заден фон). Текстът на ал Масуди се отнася до битката при Влндр (ولندر – представяна във френския превод като Валандер) и се касае за сражение, водено през 932 или 934 г. между силите на четирите племена (печенези, маджари, хазари и авари) и византийско-българската армия, пратена да ги пресрещне, вероятно някъде в Сърбия (основното подозрение пада върху Белград). Във всеки случай, всеки елементарно грамотен човек, използващ френски, може да влезе ето тук и да прочете сам описанието на тази битка, в която Масуди обяснява за участието на местния гарнизон в сражението и т.н. Самата битка е изключително прецизно разгледана тук. С други думи, всичко което сте чели за числеността на двете сили при Ахелой, са пълни глупости. 2) Вторият проблем с числеността на армиите е размера на бойното поле. Равнината, където се води битка е приблизително 6 на 4 км или 24 кв. км. Ако в нея бяха събрани 122,000 души, то тогава на всеки кв. метър от равнината трябваше да има по 5 души, което подозрително напомня на пого на метъл концерт, с тази разлика,че място за мърдане няма, какво остава за сложните маневри, изпълнени от двете армии в хода на битката. С оглед на ограничената площ на бойното поле, двете армии, които се срещат при Ахелой вероятно наброяват не повече от 30-35,000 души общо. Защо армиите са били толкова „малки“? Отговорът на това се крие в историческия контекст, потвърден от всички водещи византийски източници, като се почне от Продължителят на Теофан и се стигне до Йоан Скилица. Освен армията, която ромеите организират бързо през лятото на 917 г. (тъй като преди това е трябвало да подпишат мир с арабите в Азия), Византия разчита и на печенежки отряди, които да пресекат Дунав с помощта на флота, воден от Роман Лакапин. Т.е. ромеите не разчитат единствено на силите си в Тракия, но и на нашествие от север. От своя страна, Симеон, който следи внимателно ромейските ходове няма как да оголи северната си граница срещу печенезите и да хвърли всичко на юг против Византия. Българският владетел трябва да раздели силите си, а и да реагира в последния момент. Писмата на патриарх Николай Мистик подсказват, че офанзивата срещу България не е обявена от по-рано и представлява изненадващ удар, който е трябва да приклещи българите в Мизия между чука и наковалнята. Това означава, че Симеон има не повече от месец два за да организира своите сили, да остави силни гарнизони в Преславец и другите крепости в Делтата на Дунав и същевременно да поведе армията си срещу ромеите (макар изворите да не споменават изрично неговото име като водач на българската армия). От походите на Никифор в България и операциите на Тервел в Тракия знаем, че ядрото на българската армия представлявала „елитна част“ с размер 12-15,000 души. Вероятно именно с този контингент борави и Симеон, тъй като само това „редовно“ звено на армията е можело да бъде мобилизирано и задействано в подобни кратки срокове. От своя страна, ромеите също разполагат с ограничени редовни сили, които биха могли да ползват без да „вдигнат шум“ с масова мобилизация на войските от темите. Това, което знаем с относителна сигурност е, че между 840 и 1025г., Византия разполага с около 30,000 войници от редовните подразделения – тагмата. Тези подразделения били разположени в ключови сектори на империята и служели за гръбнака, около който се формирали армиите, подсилвани със стратиоти от темите, свиквани в случай на големи походи или открита война. Ако приемем, че ромеите са били сигурни в мира с арабите, то най-вероятно, Лъв Фока е поставен начело на цялата тази редовна армия, част от която са и елитните дворцови контингенти на екскувитите и иканатите, чиято обща численост е не повече от 1,500 души. Фактът, че Лъв Фока все още разполага с достатъчно армия, че да се опита да спре Симеон при Катасирти (близо до Константинопол) навежда на мисълта, че не цялата ромейска армия участва в битката при Ахелой, в този смисъл, можем да предположим, че византийците използват около 2/3 или към 20,000 от цялата си армия, докато българите разполагат с около 15,000, командвани от Симеон. Фактът, че българите избират да ударят Фока при Катасирти през нощта, вместо да дават открито сражение подсказва, че армията им едва ли е била по-голяма от ромейската в тази втора битка. Нека не забравяме, че в началото на битката при Ахелой, българите понасят немалки загуби от успешната начална атака на ромеите, за която говори Скилица. Ходът на битката: За разлика от хиперболизираната численост на армиите, ходът на битката може да бъде възстановен относително безпроблемно по наличните извори. Двете армии се среща северно от град Поморие, западно от р. Ахелой. Ромеите се строяват успоредно на морето, като град Поморие остава зад гърба им, както и лагерът им. Българите заемат височините западно от р. Ахелой, като Симеон оставя някаква част от кавалерията си в резерв на своя десен фланг. Двете армии започват битката, като ромеите постигат значителен превес в началото. Според византийските източници първоначално силите на Лъв Фока буквално разбиват българите, но такова заключение би било прибързано, особено с оглед на бележката, направена от Йоан Скилица, който отбелязва, че българите, макар и надвити се изтеглили организирано. В този ключов момент, византийските сили настъпват на североизток, преследвайки българите. Според легендата, представена от Скилица, Лъв Фока изпуска коня си докато пие вода от малък поток по средата на бойното поле, конят побягва и предизвиква паника сред ромеите. Идеята, че обучен боен кон ще избяга от господаря си и ще обикаля бойното поле хаотично няма никаква връзка с действителността. Нещо повече, ромейската армия е съставена от професионални войници, които няма да се хвърлят в бягство при вида на кон без ездач, пък бил той и конят на военоначалника, най-малкото, защото всяка турма от армията си има свой командир, който да я контролира в бой. Далеч по вероятно е Симеон да се възползва от разтеглянето на вражеската линия за да нанесе концентриран удар полевия ромейски фланг, който все още се бори да отхвърли българското дясно. Българската конница в резерв обхожда фланга на ромеите, разбива го и започва да нагъва центъра и десния фланг в класическа асиметрична маневра. Същевременно, лявото българско крило прекъсва организираното си отстъпление и преминава в контраатака. Самият факт че подобна маневра е възможна показва, че българските отреди са съставени от редовни, професионални войници, навикнали на маршове и контрамаршове. Обходът на българската конница по левия ромейски фланг отрязва пътя за бягство на византийците към Поморие и ги принуждава да се опитат да форсират р. Ахелой и да се доберат до Месемврия (Несебър). Именно в опита си да избягат към морето и да прекосят тинестата река, ромеите губят голяма част от армията си, която се дави или бива премазана от своите. Лъв Фока достига Месемврия (явно с коня си, след като надбягва българите) и се завръща с кораб до Константинопол, което му дава време да организира останалата част от бойците от тагмата и да се опита да пресрещне Симеон, който напредва към Константинопол. След победата, в български плен попадат мнозина ромеи, повечето от които са продадени по робските тържища в Черноморието. Битката при Катасирти и проваленото нашествие на печенезите: Как да си обясним факта, че ромеите не успяват да докарат армията си изцяло за кампанията срещу България? Всъщност е много просто, векове по-късно, държавите в Европа изпитват сериозни трудности да доведат уречените войски на уреченото място в уречения момент. С други думи, тагмата просто не успява да се събере на време за похода. Защо тогава човек с опит като Лъв Фока (който е доместик на схолите – сиреч командир на дворцовите отряди) рискува с избързване и събрана на две на три армия? Отговорът се крие в голямата византийска стратегия за кампанията. Лъв и правителството на регентката Зоя знаят,ч е ако ромеите не се появят навреме за похода срещу България, печенежките вождове, нахлуващи през Бесарабия могат да се откажат да нападат владенията на Симеон въпреки сключената между тях и управителя на Херсон (Йоан Вогас). Фока знае, че действията на сухопътните сили трябва да бъдат калибрирани и с движенията на флота на Лакапин. Т.е. Лъв Фока е сериозно притиснат от времето. В началото на август, той разполага само с около 2/3 от предвидените сили, но въпреки това решава да действа и залага на елемента на изненадата, както и на професионализма на своите сили. Вероятно, по-голямата част от тях са войски от балканските територии и западна Мала Азия, които и преди са се срещали с българите на бойното поле. След като е разбит при Ахелой, Лъв се завръща в Константинопол, събира останалите части на тагмата (Йоан Скилица я нарича „многобройна войска“) и поема на север срещу възможно навлизане на българите. Към армията му, вероятно, се присъединяват и остатъците от силите, разбити при Ахелой. В крайна сметка, Симеон не рискува да изпрати цялата си сила на юг, а провожда един или два по-малки отряда, а сам бърза да се върне към Преслав, за да посрещне евентуалния втори елемент от византийската инвазия – печенегите. Във всеки случай, византийските извори, с изключение Продължителят на Теофан подчертават, че Лъв Фока успява да надделее над малките български отреди, но не рискува да се ги преследва а избира да запази основните си сили и да прекрати действията срещу българите. Нерешителните действия в Тракия и споровете, разгорели с емежду друнгарият Роман лакапин и херсонския първенец Йоан Вогас довеждат до провал на печенежката експедиция. Каква е причината Вогас и Лакапин да влязат в остър спор помежду си е въпрос, по който можем само да гадаем, но е факт, че Лакапин е заплашен с военен съд заради поведението си по време на кампанията. Спасяват го само значителните му връзки в двора.Във всеки случай, печенезите научават, че ромейска армия няма да напредне от юг, а същевременно, византийските велможи, с които трябва да си съдействат се изпокарват помежду си. Това кара вождовете на печенежките отреди да се оттеглят на север и да се завърнат в украинските си земи, без да навредят на българите. Заключение Битката при Ахелой без всякакво съмнение е един от най-сериозните български успехи, постиган срещу Византия. Ограничените ресурси на Симеон, както и заплахата от печенежка инвазия, обаче, ликвидират всички позитиви, натрупани от българска страна и дават шанс на Лъв Фока да гарантира неприкосновеността на ромейската столица и да отрази недостатъчно силния натиск на българите в Тракия. В този смисъл, битката е тактически шедьовър, доказващ майсторството на Симеон като пълководец, но от стратегическа гледна точка, кампанията се явява по-скоро реми, с оглед на факта, че не носи никакви позитиви на двете страни. Бунтът на сърбите, провокиран от Византия подсказва, че Империята разполага и с други средства за да отвлчече вниманието на Симеон от Константинопол. Въпреки това, победата при Ахелой, комбинирана с успеха при Пиги (922г.) накланят везните в полза на българското оръжие на Балканите и дават възможност на Симеон да води своята агресивна политика срещу империята. Най-важният извод от настоящият текст касае въпроса с числеността на армиите. В продължение на десетилетия, българската историография използва изфабрикувани цифри, базирани на, не мога да не се усъмня, нарочно недочитане на информацията, предоставена от ал Масуди и пресъздаване на един исторически фарс, съшит с бели конци. Без да има нужда от грандоманско преовеличаване на българската армия, битката при Ахелой с право заема величава страница във военната история на народа ни. Използван Литература: Haldon, J. – Warfare state and society in the Byzantine world, 505-1204 Macoudi – Les Prairies d’Or Treadgold, W – Byzantium and its army, 284-1081 ГИБИ, том V ГИБИ, том VI https://historyofwars.net/2017/03/27/battleofacheloi/

Въпреки тъпото заглавие си струва да се прочете: Huns and other nomadic populations in central Asia sometimes bound infants skulls' to modify their shapes. (Erzsébet Fóthi/Hungarian Natural History Museum, Budapest) To hear the Romans tell it, the arrival of Huns at the empire's border was an unmitigated catastrophe. “The Huns in multitude break forth with might and wrath … spreading dismay and loss,” read a poem engraved on a wall in ancient Constantinople. “And naught but loss of life and breath their course shall ever stay.” The nomadic Huns, who ranged across Eastern Europe, the Caucasus and Central Asia, were called “treacherous,” “scarcely human,” “the scourge of all lands.” Historical accounts, many of them written long after the wars with the Huns were over, blamed them for the fall of Rome and the Dark Ages that followed. It's certainly true that the Huns' military campaign cut the Roman Empire to its core. But Susanne Hakenbeck, an archaeologist at the University of Cambridge, was suspicious of accounts by the bitter losers. “The way they write about them is really cliched,” she said. “They say, ‘they look like animals,’ ‘none of what they do is civilized,’ ‘they're all terrible.’ And I just thought, how can this be true? There’s so much obvious bias in these sources. What was really going on?” To answer that question, Hakenbeck went straight to the source: She examined the bones of the Huns themselves. For a new paper published in the journal PLOS One Wednesday, Hackenbeck studied the remains of roughly 200 people from five 5th-century sites in a Roman frontier region called Pannonia (in what is now Hungary). By examining the ratios of elements contained within the ancient people's bones and teeth, Hackenbeck and her colleagues could figure out who they were and how they lived. What the scientists found surprised them. While the Roman and Hunnic elites were at war, regular people living on the margins of these two empires were able to coexist, even cooperate. Bones buried in the same cemetery carried signatures of dramatically different lifestyles — some bore evidence that their owners were farmers, others had traits of nomads. Some bones suggested that the individual was born into a roaming tribe but later settled down; others indicated the opposite lifestyle change. “There were enormous changes in people's life circumstances, both in specific individuals and within populations,” Hakenbeck said. “People were doing all sorts of different things, but they all ended up in the same cemetery.” This suggests that that story of inhuman violence told by Romans is “mostly inappropriate,” Hakenbeck said. “It wasn’t necessarily just a story of conflict, but more a story of cross-border exchanges, cross-border adaptability.” A map of the sites analyzed by Hakenbeck and her colleagues. (Fred Lewsey/Cambridge University) Hackenbeck's analysis relies on the adage, “we are what we eat and drink,” she said. Different diets will leave characteristic signatures in the carbon, nitrogen and strontium isotopes contained inside a person's bones (elements come in different versions, or isotopes, that differ in mass). The nomadic Huns subsisted on meat, milk and millet, a tiny grain valued for its adaptability and short growing period, and their remains reflected that. They contained higher ratios of nitrogen 15, which is found in meat, and an isotope of carbon that's preferred by arid-area grasses like millet. By contrast, agricultural populations ate mostly grains and other plants; their bones contained the form of carbon preferred by fruits, vegetables and wheat. The element strontium, which dissolves in drinking water and gets incorporated into tooth enamel, could also be used to trace individuals to their birthplaces and determine how much they'd traveled since childhood. In addition, some skulls bore evidence of modification — Huns and other ancient people shaped their heads by binding infants' skulls. Isotopic analysis of remains from the Pannonian gravesites indicates that these communities were in flux. It appeared that some Huns were attracted to the agricultural lifestyle and settled down. In other cases, farmers seemed to have taken up arms and joined the migrating herdsmen. There are no clear patterns based on sex, skull modifications or accompanying grave goods, Hakenbeck said. She interprets this as a sign that ordinary people on the frontier, who often faced the same political and economic pressures, continued to swap knowledge and culture even as their leaders fought. “These were difficult times — there was violence, there was economic instability — and I imagine having recourse to different types of subsistence was a kind of insurance policy,” she said. Though archaeologists have conducted isotope analyses at sites in Europe, Hakenbeck said she hasn't heard of anything like this kind of mixing. The Pannonia region was unique, she believes, because it is bisected by rivers (an important mode of transportation) and because its climate was suited to both farming and herding. She did find one written account of a Roman citizen who took up the Huns' way of life. A 5th-century Roman emissary to Atilla, the ruler of the Huns, wrote about encountering a former merchant at the conqueror's court. Apparently the man had been a prisoner but chose to stay with the Huns even after his ransom was paid. In the Roman's account, the envoy convinces the merchant to return to his life in the empire, but that could be a politically motivated embellishment, Hakenbeck said. Who knows what happened in real life, or in cases not recorded by historians? “The thing about isotope analysis is it allows us to get to grips with what ordinary people’s lives were all about,” Hakenbeck said. “This is what, to me, is what makes archaeology so nice: The materials and the scientific methods, they don't discriminate. They pick up everyone.” https://www.washingtonpost.com/news/speaking-of-science/wp/2017/03/22/ancient-romans-depicted-huns-as-barbarians-their-bones-tell-a-different-story/?utm_term=.2f8a92ea0d13

в Рим съвсем легално са се купували гласове, затова в края на краищата Републиката отишла в небитието.

Откога се води политическа пропаганда? Откога плакати агитират за кандидатите за власт? От миналия век? Не, не познахте - първите нагледни агитационни материали са още от древен Рим, разказва Scientific American. Последните месеци Америка и България бяха разкъсани от предизборни страсти. Живеем във време, когато споделянето на нашите становища никога не е било по-лесно, но това причини разделение между приятели, колеги и дори семейства. Преди да се появят социалните медии, плакатите са били един от малкото начини за подкрепа на кандидатите за политически постове. Унищожаването на тези знаци пък е средство за протест. За първи път в американската история се появяват през 1824 г., когато Джон Куинси Адамс отпечатва посланията си за президентската надпревара. Сегашната им версия е създадена през шейсетте години. Но корените на този вид политическа пропаганда е много по-стар. Древните римляни са ни оставили с няколко отлични примери за използване на плакати за популяризиране на гледни точки, които са важни за тях. Външните стени на къщите, открити в Помпей, например, са надраскани с обяви за разпродажби, даване под наем, липсващи животни или предмети. На фасадата на дома на важен римски гражданин се рекламират обществени игри, които семейството спонсорира, вероятно като доказателство за тяхното богатство и статус. Римските графити разказват и за общинската политика. Най-простите послания са само от една или две думи на латиница (например, Casellius aedile - Каселий едил - едил - римски магистрат, отговарящ за спортните състезания, строителния надзор, осигуряване на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата) или просто името на кандидата. Други определено са по-сложни: "Моля ви да гласувате за C. Юлий Полибий за едил. Той прави добър хляб." "Моля ви да гласувате за C. Гавий Руфий за дуумвир (дуумвир - едно от двете лица, на които съвместно държавата поръчва обществена поръчка). Той е полезен за държавата. Vesonius Primus го препоръчва." "Моля ви да гласувате за Пупий Руфий за дуумвир за съдебен орган; той заслужава обществена длъжност. Mustius тепавичарят го подкрепя за пълна победа, неженен писар, различен от останалите членове на гилдията си". "Примий и неговото семейство подкрепя Хелвий Сабин за едил." "Продавачите на плодове заедно с Хелвий Весталик препоръчват Холконий Приск за дуумвир за правораздавател." Може би получихте представа. Тази практика е толкова широко разпространена, че някои римляни са писали проклятия за тези, които драскат по стените им. За пример на един паметник в близост до Рим има надпис, който гласи: "Драскачи, моля ви да отминете този паметник - ако някога нечие име на кандидат бъде написано на този паметник, аз се надявам той да се провали и никога да не получи служба!" Не се знае доколко тези графити са имаи реално влияние върху избирателите, но най-малкото те позволяват на хората да заемат позиция по даден въпрос или да подкрепят човек, който чувстват, че може да ги представлява. Те дават възможност на хората смелостта да излязат публично с непопулярно мнение и да кажат на другите нещо, което да отговори на обществения интерес. Така съвременните плакати продължават една традиция, която произхожда от древния Рим. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Politicheskata-propaganda-e-mnogo-po-stara-oshte-ot-dreven-Rim_62251.html

да, човекът си имал законни права за БГ престола, а и в Киев християните много му досаждали

готви лошо.

води се ново строителство, за да може Б.Д. и свързаните с тях строителни фирмички без лиценз за подобна дейност да крадат пари. Разбира се основната мантра, на която кълват балъците е, че това дело е свято, патриотично и т. н. Ще опорочават и Баба Вида /намесена е както винаги Фондация 'Созопол'; http://bnr.bg/vidin/post/100810573/krepostta-baba-vida-shte-bade-obnovena-po-proekt Върховната цел на 'реставрацията' тук е; "възстановяване, социализация на три от помещенията, които са от османския период във вид, който да позволи да се направи едно малко кафене, където гостите на замъка ще могат да изпият по едно кафе"

ти лей бетон, който ще съсипе основите, пък ми говори за консервация. Чалгареставрации от чалгаисторици в една чалгадържавица. Е, какво пък - какъвто материалът, такава и 'реставрацията' - МЕНТЕ.

http://www.rusf.ru/abs/books.htm

а съгласен ли си с написаното?

За гвардията в края на 2-ри, началото на 3-ти век: Praetorian Guard – From Julianus to Severus https://weaponsandwarfare.com/2017/03/22/praetorian-guard-from-julianus-to-severus/

Измислянето на миналото: Голямата базилика в Плиска Строителството върху един от най-значимите паметници от времето на Българската империя носи всички белези на престъпление по служба Иван Петрински Голямата базилика в Плиска бе и си остава най-големият паметник на християнската архитектура по-българските земи; при това от зората на християнизацията на България - около средата на 60-те години на IХ в. Времето не е пожалило тази несъмнено великолепна сграда; от нея до наши дни е достигнала незначителна част, която не представлява сигурна основа за въображението ни, което в този случай е длъжно да нарисува нейният предполагаем образ само хипотетично, при това с твърде голямо приближение. Вляво - църквата по време на археологическото проучване; средата на 70-те години на ХХ в. Вдясно - напълно измислени тежки хипотетични и имитативни надзидове, плод на авторовата фантазия, градени направо върху автентичните основи, които унищожават почти напълно достигналата до наши дни оригинална част от сградата - субструкция и незначителна част от суперструкцията на зидовете; състояние на обекта към лятото на 2016 г. В наши дни се работи вече по фантазното надграждане на южния дял на храмовия кораб (вляво на снимката вдясно). Наглите безобразия в консервационно-реставрационните работи по движимите и недвижимите паметници от богатото ни културно-историческо наследство ни принудиха преди време да започнем (вж. Свързани текстове) разглеждането на част от най-скандалните примери; за да посочим в какво точно се състоят тези безобразия, понеже за неработещите в тази област това не винаги е понятно - та те не са и длъжни. Крайната ни цел вероятно е разбираема; да се създаде обществена среда, която е непримирима към реставрационните мошеничества на малка, но брутално нагла група самозванци, унищожаваща безвъзвратно важни паметници на българската средновековна история и култура в името на нечисти лични цели. * * * Трябва още в самото начало непременно да направя уточнението, че правната страна на въпроса сега няма да ни занимава, понеже за това съществуват значителен брой държавни органи, чието задължение е да дадат правна оценка на случващото се; това всъщност им е работата, не знам защо мълчат още ... И все пак. Всеки може - законът му го позволява - да строи всякакви храмове, кули, замъци, крепости и прочее фантасмагории след като се сдобие със земя (справка: Цари мали град - съвсем автентичен културно-исторически кич, но безвреден); в повечето случаи законът не се интересува от вида на изграждането; даже може - за да привлече знаещият посетител - да изгради напълно наукоемка възстановка в естествен размер на някой паметник; но не и върху оригинала, това вече е престъпление според законите ни, ако в резултат на това същото строителство се руши достигналото до наши дни. Първоначалната ми идея да продължа начина на представяне на културно-исторически паметници, върху които се извършва намеса, недопустима от научна гледна точка, се провали; желанието ми да обознача на снимките всички, или поне повечето, спорни (всъщност напълно измислени) места в консервационно-реставрационните работи доведе до плътното покриване на същите тези снимки със знаци, от които на практика не се виждаше паметникът. Ето защо оставих изображенията без моя намеса, а тук - за да не навлизам в излишни подробности - ще отбележа, че всички, повтарям - абсолютно всички - надзидове, изградени до ден-днешен, са авторова измислица; те са хипотетични и имитативни - с една дума фантазни - и в това им качество са абсолютно недопустими според международните документи, отнасящи се до консервацията и реставрацията на паметниците на културно-историческото наследство (вж. подбрани извадки от Международната харта по консервация и реставрация на паметници на културата и забележителните места (Венецианска харта) от 1964 г. и от Документа за автентичността от Нара (Япония) от 1994 г. в Свързани текстове). И не би могло да бъде иначе дори при най-голямо желание. Без особено взиране на въздушната снимка, правена по време на археологическото проучване в средата на 70-те години на миналия век, се вижда (вж. Изображението вляво) състоянието на откритите по това време зидове - в най-голямата си възможна височина в олтара на базиликата са запазени до два реда квадри и до пет тухлени реда (без броят на тухлените редове да е сигурен; може да са били и повече)та; какви зидове във височина, какви покриви, мраморни олтари, дискотечно осветление и прочее неграмотни и невежествени щуротии ... В случая с Голямата базилика в Плиска единствено възможно е, ако искаме да сме честни пред себе си и пред идните поколения, надграждането на лек нисък надзид, който сигурно да запази оригиналните части на базиликата от атмосферните влияния и с мярка да подпомогне посетителите, които биха искали по-живо да възприемат паметника; почти както това бе направено преди останките от базиликата да бъдат подложени на наукообразна агресия, осъществявана и в момента. Нищо повече. * * * Сега му е времето да отговорим и на едно възможно читателско питане - щом толкова малко от Голямата базилика е запазено до наши дни, какво пък да й пазим; църквата се проучва археологически, с прекъсвания, от век и нещо, планът й е ясен, нови находки са малко вероятни. Питането всъщност е оправдано; проблемът е в това, че археологията и историята на архитектурата, както и всички останали науки впрочем, се развиват, при това с доста бързи темпове. Развива се технологично методиката за водене на археологически разкопки, видовете документация, развиват се техническите средства, които се използват, развиват се, в крайна сметка, и самите археолози. Това, което до вчера е било ненужно, неизвестно и непонятно, утре ще е всекидневие. Днес може само да си мислим, че Голямата базилика е проучена, а в бъдеще, може би в съвсем обозримо бъдеще, ще се наложат, може би, нови проверки на оригиналните останки на Голямата базилика, нови проучвания с нови средства за да добием нови знания за времето на нейното изграждане. Ако сега позволим паметникът да бъде унищожен, както това се предвижда, наистина няма да има какво да се проучва в бъдеще; загубата за науката ще безвъзвратна; затова не бива да се допусне продължаващата гавра с един от най-значимите български средновековни паметници. Впрочем и самият процес на "възстановяване" на базиликата, като изключим, че той е сбъркан изначално, е крайно спорен. Постоянни свидетели на случващото се с Голямата базилика в Плиска твърдят, че квадрите, нужни за градежа, се носят нарязани машинно - честната консервационно-реставрационна работа изисква технологията на строителство да не се отличава от оригиналната. И още. Въпреки огромните суми, отделени от държавата и от частни дарители за реставрацията на църквата, на обекта никога не могат да се видят повече от петима работници; изводът, според мене, трябва да е станал ясен всекиму; не голямата базилика и нейното "социализиране", според примитивните представи на организаторите на това светотатство, са в основата на цялата тая псевдонаучна и псевдонародополезна дейност; съвсем други са нечистите им цели (вж. повече в Свързани текстове). * * * Може за повечето да е станало ясно, че конкретният повод за този текст е едно скорошно съобщение, което няма как да се подмине. Досега наблюдавахме сравнително спокойно надзиждането на Голямата базилика, защото бе ясно, че това е чисто политическа акция с ярък финансов оттенък; често казано, тя не бе и твърде опасна - при подходящ случай имитативният надзид ще бъде така или иначе разрушен за да се възстанови исторически справедливият изглед на църковната сграда. Така както някога със сигурност ще бъде разрушена и горната половина на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, която бе доизградена с погрешно покритие - археологическите данни и там са твърде категорични. В началото на месеца обаче бе заявено, че основите на Голямата базилика може да не издържат свръхтежкия надзид - което бе ясно за всички впрочем още от самото начало на безсрамната агресия срещу църквата - та се предвиждало те да "бъдат заздравени с мощни бетонови инжекции". Всички ние, които наблюдаваме тази безумна "реставрация", разбира се, изтръпнахме. Тия "мощни бетонови инжекции" могат да означава само едно - пълно и цялостно разрушаване и на малкото запазен оригинал от Голямата базилика; не би могло да е другояче. Да, настъпва време разделно; след "мощните инжекции" връщане назад за безценния исторически и архитектурен паметник няма да има, защото той безвъзвратно ще бъде унищожен. Всякаква друга възможност в бъдеще за спасяването на Голямата базилика вече ще е изключена. Без действената подкрепа от всички нас за запазване на историческата истина в паметниците от времето на най-големия разцвет на България бъдещето и на Голямата базилика в Плиска е тъжно; групата самозванци, заела се да унищожи напълно паметника със съдействието на държавните органи, призвани по закон да опазват културно-историческото ни наследство, вече оповести плановете си да издигне до покрив фантасмагоричното си строение. И даже предвиждат в цялото си безочие да посегнат и на други важни отбранителни и християнски архитектурни обекти от времето на Българското средновековие - надявам се да се спрем по-подробно и на тях, когато това е възможно и нужно. Дано съответните държавни органи да не им позволяват да рушат повече. На първо време е спешно да се спаси Голямата базилика в Плиска; непременно. Историческата справедливост изисква незабавното прекратяване на вандалското унищожаване на и без това малобройните останки от най-големия християнски културно-исторически паметник по българските земи; за да остане той достъпен за бъдещи проучвания, наложени от развитието на науката, и за да останем честни пред себе си и пред идните поколения; това е наш неотменим дълг. Свързани текстове: http://www.segabg.com/article.php?id=774616 (Фалшификацията на колективната памет на България) http://www.segabg.com/article.php?id=847486

Shaking Up the Dinosaur Family Tree The proposed new family tree of dinosaurs. The group to the left is for close relatives but not true dinosaurs. The old tree grouped the theropods, purple, with the Saurischia, green, and viewed the Saurischia and the Ornithischia as the two major branches of the tree. The scale to the left shows the placement of the tree in geological time. A is the branchpoint that includes all the dinosaurs, B represents the joint ancestor of Ornithischia and the theropods, and C is the joint ancestor of Saurischia and an early group known as herrerasaurs. Credit Baron et al./Nature For more than a century, the placement of dinosaurs on the branches of their family tree has been based on the shape of their hips. This classification has now been radically challenged by proponents of a new tree which, if accepted, swaps large subfamilies around, sheds new light on dinosaurs’ evolution and suggests they may have originated not in South America, as widely assumed, but perhaps in some Northern Hemisphere locality such as Scotland. A Victorian paleontologist, Harry Seeley, declared in 1888 that dinosaurs should be divided into the bird-hipped (Ornithischia) and the lizard-hipped (Saurischia) categories that have been accepted ever since. Under this system, the heavily armored stegosaurs and ankylosaurs are placed on the Ornithischian branch of the family tree. The Saurischian branch includes both sauropods like the herbivorous diplodocus, and theropods like the meat-eating tyrannosaurs. This longstanding classification has now been disputed by Matthew G. Baron of the University of Cambridge. Mr. Baron is a graduate student and his rewriting of the dinosaur family tree is a project to attain his Ph.D. But his ideas are supported by his two supervisors and co-authors, David B. Norman of the University of Cambridge, and Paul M. Barrett of the Natural History Museum in London, and by a prodigious database he has constructed of dinosaur anatomical features. Mr. Baron started his work on the Ornithischian dinosaurs but came to feel they did not fit well in their place on the accepted family tree. With his supervisors’ encouragement, he set out to reconsider the entire dinosaur classification system. More than 1,000 species have already been identified, most of them dating from between 200 million and 66 million years ago. Dinosaurs became the dominant terrestrial species after the first date, and perished, all save the lineage leading to birds, at the second. Mr. Baron spent three years visiting museums throughout the world and assessed important dinosaur fossils for the presence of 457 diagnostic anatomical features. Based on this information, a computer program called TNT arranged the dinosaur specimens in possible family trees. After analyzing 32 billion trees, the computer spat out the best possible arrangement of Mr. Baron’s three years’ worth of data collection. The run took just five minutes. The new family tree of dinosaurs, published on Wednesday in the journal Nature, is quite unlike the old. “The results of this study challenge more than a century of dogma and recover an unexpected tree topology that necessitates fundamental reassessment of early dinosaur evolution,” Mr. Baron and his supervisors write. Essentially they have found that the Ornithischian dinosaurs have many similarities with the theropods and so probably shared a common ancestor. As it happens, Thomas Huxley, the celebrated 19th century champion of Darwin’s theory of evolution, also thought Ornithischia and theropods belonged together in the same group, which he called Ornithoscelida. Mr. Baron says this name should be revived, with the two main branches of the new family tree being the Ornithoscelida and the Saurischia. https://www.nytimes.com/2017/03/22/science/dinosaur-family-tree.html?module=WatchingPortal&region=c-column-middle-span-region&pgType=Homepage&action=click&mediaId=thumb_square&state=standard&contentPlacement=3&version=internal&contentCollection=www.nytimes.com&contentId=http%3A%2F%2Fwww.nytimes.com%2F2017%2F03%2F22%2Fscience%2Fdinosaur-family-tree.html&eventName=Watching-article-click&_r=1

явно криминалистиката е била на допотопно ниво, както век по-рано.

New study shakes the roots of the dinosaur family tree More than a century of theory about the evolutionary history of dinosaurs has been turned on its head following the publication of new research from scientists at the University of Cambridge and Natural History Museum in London. Their work suggests that the family groupings need to be rearranged, re-defined and re-named and also that dinosaurs may have originated in the northern hemisphere rather than the southern, as current thinking goes. This conclusion came as quite a shock since it ran counter to everything we'd learned Matthew Baron More than a century of theory about the evolutionary history of dinosaurs has been turned on its head following the publication of new research from scientists at the University of Cambridge and Natural History Museum in London. Their work suggests that the family groupings need to be rearranged, re-defined and re-named and also that dinosaurs may have originated in the northern hemisphere rather than the southern, as current thinking goes. For 130 years palaeontologists have been working with a classification system in which dinosaur species have been placed in to two distinct categories: Ornithischia and Saurischia. But now, after careful analysis of dozens of fossil skeletons and tens of thousands of anatomical characters, the researchers have concluded that these long-accepted familial groupings may, in fact, be wrong and that the traditional names need to be completely altered. The classification of dinosaurs dates back to Victorian times. Dinosaurs were first recognised as a unique group of fossil reptiles in 1842 as a result of the work of the anatomist, Professor Richard Owen (who later went on to found the Natural History Museum in London). Over subsequent decades, various species were named as more and more fossils were found and identified. During the latter half of the 19th century it was realised that dinosaurs were anatomically diverse and attempts were made to classify them into groups that shared particular features. It was Harry Govier Seeley, a palaeontologist trained in Cambridge under the renowned geologist Adam Sedgwick, who determined that dinosaurs fell quite neatly into two distinct groupings, or clades; Saurischia or Ornithischia. This classification was based on the arrangement of the creatures’ hip bones and in particular whether they displayed a lizard-like pattern (Saurischia) or a bird-like one (Ornithischia). As more dinosaurs were described it became clear that they belonged to three distinct lineages; Ornithischia, Sauropodomorpha and Theropoda. In 1887 Seeley placed the sauropodomorphs (which included the huge ‘classic’ dinosaurs such as Diplodocus and Brontosaurus) together with the theropods (which included T. rex), in the Saurischia. The ornithischians and saurischians were at first thought to be unrelated, each having a different set of ancestors, but later study showed that they all evolved from a single common ancestor. This new analysis of dinosaurs and their near relatives, published today in the journal Nature, concludes that the ornithischians need to be grouped with the theropods, to the exclusion of the sauropodomorphs. It has long been known that birds (with their obviously ‘bird-like’ hips) evolved from theropod dinosaurs (with their lizard-like hips). However, the re-grouping of dinosaurs proposed in this study shows that both ornithischians AND theropods had the potential to evolve a bird-like hip arrangement- they just did so at different times in their history. Lead author, Matthew Baron, says: “When we started our analysis, we puzzled as to why some ancient ornithischians appeared anatomically similar to theropods. Our fresh study suggested that these two groups were indeed part of the same clade. This conclusion came as quite a shock since it ran counter to everything we’d learned.” “The carnivorous theropods were more closely related to the herbivorous ornithischians and, what’s more, some animals, such as Diplodocus, would fall outside the traditional grouping that we called dinosaurs. This meant we would have to change the definition of the ‘dinosaur’ to make sure that, in the future, Diplodocus and its near relatives could still be classed as dinosaurs.” The revised grouping of Ornithischia and Theropoda has been named the Ornithoscelida which revives a name originally coined by the evolutionary biologist, Thomas Henry Huxley in 1870. Co-author, Dr David Norman, of the University of Cambridge, says: “The repercussions of this research are both surprising and profound. The bird-hipped dinosaurs, so often considered paradoxically named because they appeared to have nothing to do with bird origins, are now firmly attached to the ancestry of living birds.” For 130 years palaeontologists have considered the phylogeny of the dinosaurs in a certain way. Our research indicates they need to look again at the creatures’ evolutionary history. This is simply science in action. You draw conclusions from one body of evidence and then new data or theories present themselves and you have to suddenly reconsider and adapt your thinking. All the major textbooks covering the topic of the evolution of the vertebrates will need to be re-written if our suggestion survives academic scrutiny.” While analysing the dinosaur family trees the team arrived at another unexpected conclusion. For many years, it was thought that dinosaurs originated in the southern hemisphere on the ancient continent known as Gondwana. The oldest dinosaur fossils have been recovered from South America suggesting the earliest dinosaurs originated there. But as a result of a re-examination of key taxa it’s now thought they could just as easily have originated on the northern landmass known as Laurasia, though it must be remembered that the continents were much closer together at this time. Co-author, Prof Paul Barrett, of the Natural History Museum, says: "This study radically redraws the dinosaur family tree, providing a new framework for unravelling the evolution of their key features, biology and distribution through time. If we're correct, it explains away many prior inconsistencies in our knowledge of dinosaur anatomy and relationships and it also highlights several new questions relating to the pace and geographical setting of dinosaur origins". The research was funded through a Natural Environment Research Council (NERC) CASE studentship. Matthew Baron et al: 'A new hypothesis of dinosaur relationships and early dinosaur evolution' Nature, 23 March 2017 10.1038/nature21700 A short video guide has been prepared by the Natural History Museum to accompany this paper. http://www.cam.ac.uk/research/news/new-study-shakes-the-roots-of-the-dinosaur-family-tree

Морбили: какво трябва да знаем за последната епидемия в България (2009-2011 г.) Последните дни всички медии гръмнаха с новината, че в Румъния върлува епидемия от морбили, като от миналата година са инфектирани над 3000 души. В сравнение с тези цифри, епидемията в България преди повече от 6 години има гигантски размери, защото инфектирани с вируса са били 24 364 индивида. Страховит размер. Макар това събитие да е част от скорошната история на страната, все още се разпространява мантрата, че е по-добре ваксините да се избягват . Какво толкова може да стане? Новинарските емисии вече съобщават за броя инфектирани в България, а скоро може да сме изправени пред поредна епидемия. Последната епидемия в България е толкова мащабна, че се описва, като една от най-големите в европейския регион за последните години. Тя се наблюдава в периода 2009 -2011 година, като основно са засегнати деца под 15 годишна възраст и ромските съобщества поради социални и икономически причини (нисък икономически и социален статус; липса на превенция на заболяването). Предишната епидемия възниква през 2001 година (Източник 1), а преди нея възниква друга в периода 1991-1992 година с над 20 000 човека инфектирани (източник 20). Епидемиите са наблюдават през 10-8 годишни периоди, като продължителността на затишие може би постепенно намалява. В периода април 2009 г. – декември 2011 г. са регистрирани 24 364 случая на инфектирани с морбили или 326 за 100 000 жители на страната за три годишен период. Епидемията стига своя пик през месец май 2010 година със 73 заразени за 100 000 жители. През въпросния три годишен период най-много случаи на морбили са регистрирани в областите: Сливен, Монтана, Ямбол, Хасково, Пазарджик и София. Този факт корелира и с концентрацията на ромското малцинство в страната: Монтана (12.7%), Сливен (11,8%), Добрич (8.8%) и Ямбол (8,5%) (Източник 3). От всички засегнати, 12 472 (51%) са мъже/момчета. Най-голямата група на инфектирани е тази на децата на възраст между 0-4 години (9749) с общо 16 смъртни случая в тази група. Инфектираните на възраст над 25 години са само 2023 (от над 24 000 случая), което означава, че най-застрашени са децата. Трябва да се отбележи, че само 0.6% от децата под една година са получили поне една доза от ваксината. 58.7% от децата между 1 и 4 години са получили поне една доза от ваксината; 81,6% от децата между 5-9 години; 76.2% от децата между 10-14 години. Общо 21 821 случая (89.6%) са от ромското малцинство, като индекс пациентът (този, който инциира епидемията) е ром на възраст между 20-30 години, който се е разболял през март 2009 година, а самата инфекция е с произход Германия (5). В последствие три от членовете на семейството му се заразяват с вируса. Смъртните случаи са 24 или 0.1 за всеки 100 случая. Смъртта е в резултат на настъпили усложнения: 19 са развили остра пневмония, 5 са развили остър енцефалит. Починалите са на възраст между 32 дни и 54 години. Смъртността е по-висока при бебетата и хората над 25 години. Макар смъртните случаи да са малко, то почти 1/3 от инфектираните са развили тежки усложнения. Разпространение на инфекцията в болнични заведения Разпространението на подобна инфекция е изключително опасно, тъй като това е сборен пункт на здрави и болни индивиди – идеална пресечна точка между инфектирани и неинфектирани. Медицинският персонал е най-застрашен от подобни инфекциозни заболявания. По време на последната епидемия от морбили (2009-2011 г.) са били инфектирани 326 индивида в болнични заведения, от които 286 не са били здравни работници. Инфектираните са били на възраст между 24-48 години, а 28 от тях са били жени. Най-голяма група инфектирани от медицинския персонал са били лекари (19), лабораторни специалисти (8), медицински сестри (7), санитари (4) и фармацевти (2). Трябва да се отбележи, че само 1 от медицинските специалисти е бил с 2 поставени ваксини. Ваксините намаляват шанса от инфекция и правят протичането на заболяването по-меко. Следните изводи са от изключителна важност: Морбилите са инфекциозно заболяване, което подлежи на превенция, а смъртните случаи могат да бъдат избегнати. Епидемиите в България са сред едни от най-масовите в Европа. За да се постигне ефективна превенция, минимум 95% от населението трябва да е ваксинирано с две дози от препарата. Морбилите не са расово и етнически специфично заболяване. То се наблюдава по-често сред ромското население поради нисък социален статус, липса на финанси, не достатъчно добра информационна кампания. Сред застрашените групи са “модерните” семейства, които умишлено избягват ваксините, но поради отчайваща некомпетентност, която се представя за висока информираност и проява на богати познания. A каква е била ситуацията преди въвеждането на задължителните ваксини? Сами можете да видите – двойно по-висок брой на заболели. Ефективността на ваксините едва ли би могла да се постави под въпрос в тази ситуация. http://6nine.net/2017/03/19/морбили-какво-трябва-да-знаем-за-после/

младежта масово влиза в университети всякакви, така че 12 клас наистина е излишен /освен по-сериозните да се подготвят за тази година за кандидатстване в престижни университети, друга полза няма/. А казармата е нелеп анахронизъм.

ето го и американският вариант: Американцы создают «небесные авианосцы» Проект многоразовых боевых дронов Gremlins вышел во вторую фазу разработки. Сегодня, 21 марта, портал flightglobal.com сообщил о том, что Агентство перспективных оборонных проектов (DARPA) Министерства обороны США подписало контракты с компаниями Dynetics и General Atomics Aeronautical Systems на разработку «небесных авианосцев». Под «небесными авианосцами» в DARPA подразумевают самолёты-носители беспилотников, разрабатываемые в рамках проекта Gremlins. Согласно договору, обе компании должны будут в течение года разработать и предоставить свои проекты по созданию системы пуска и сбора беспилотников в воздухе различными типами военных самолётов. Боевые дроны и «небесный авианосец», компьютерная модель darpa.mil В ходе первого этапа разработки проекта Gremlins компании Kratos Defense & Security Solutions и Lockheed Martin предложили свои проекты по изменению хвостовой части военно-транспортного самолета Lockheed C-130, что позволит самолёту принимать на борт ранее запущенные беспилотники. В DARPA заявляют, что хотят до 2019 года получить два действующих проекта «небесных авианосцев» и далее развивать проект Gremlins. Согласно описанию проекта, с помощью дронов воздушного базирования ВВС США смогут эффективно бороться с системами ПВО противника, вести разведку и уничтожать наземные цели. В 1945 году ВВС США уже испытывали «небесный авианосец». Бомбардировщик Convair B-36 оснастили креплением для истребителя сопровождения McDonnell XF-85 Goblin, но дальше создания опытных образцов проект не пошёл. Специалисты DARPA указывают на то, что они используют уже имеющиеся наработки, полученные при проектировке XF-85 Goblin, и намерены создать универсальную многоцелевую систему с помощью современных беспилотных технологий. Бомбардировщик Convair B-36 с истребителем McDonnell XF-85 Goblin http://warspot.ru/8659-amerikantsy-sozdayut-nebesnye-avianostsy

дам, и затова си избраха социалистическо правителство.