Last roman

айде, почнаха се псевдолингвистичните еквилибристики, специалитет на гаражните историчари. :)))

какви са тези опити за реанимиране на квазинаучната теория за етера /от 19 в./. Айде по-сериозно, въпреки че разделът все пак позволява фантазии всякакви.

с оловни, сигурно

айде стига с татусни теми.

Mass grave reveals prehistoric warfare in ancient European farming community https://www.theguardian.com/science/2015/aug/17/mass-grave-prehistoric-warfare-ancient-european-farming-community-neolithic

Открити са гените, свързващи човешките пръсти и перките на рибите Екип учени за първи път проследява формирането на перките и установява, че пръстите ни са формирани от същите структури, от които при рибите се появяват лъчите на плавниците. Изследването е публикувано в списание Nature. Ново проучване показва, че развитието на костите на човешките пръсти и рибните перки е частично контролирано от едни и същи два гена - Hoxa-13 и Hoxd-13. Излизането на животните на сушата е придружено от множество еволюционни трансформации, чието изучаване е една от най-интересните теми в биологията. В много отношения остава неясен въпросът за превръщането на перките на рибите в крайници на четириноги гръбначни животни, а по-точно - появата на ръката и пръстите с дисталната (отдалечена от основата) им позиция. Настоящото изследване на проф. Нийл Шубин (Neil Shubin) на университета в Чикаго (Нийл Шубин) и колегите му разкрива нови аспекти на този процес. Авторите са фокусирали вниманието си върху генните клъстери HoxA и HoxD, определящи развитието на крайниците. Клъстери на тези гени са възникнали в резултат на дублиране, така че те съдържат много сходни варианти на гени, които в биологията се наричат паралози. Въпреки приликите, паралози в различни клъстери могат да изпълняват малко по-различни функции. Така работата на HoxA, необходима за нормалното образуване на проксималната (близо до основата) част от свободния крайник, а HoxD - дисталната, включително дланта. Различни експерименти върху мишки с "нокаутирани" паралози на гените на тези две групи (особено, Hox13) показаха дълбоки нарушения в развитието на крайниците. Но такива опити не са провеждани досега върху риби, въпреки че те биха могли да посочат възможните механизми за преобразуването на един тип крайници в други и появата на ръцете, краката и пръстите на земните гръбначни. Нийл Шубин и колегите му използват като модел аквариумните риби зебра или данио-рерио (Danio rerio), която е стандартен експериментален обект. Учените получили с помощта на метода CRISPR/Cas9 линии на животни с отключени паралози Hox13 (взети поотделно или заедно). След това изследователите проследили развитието на мутантните животни, както и развитието на хибридите, получени от техните кръстоски с естествения вид. Оказало се, че липсата на работещ ген води до невъзможност да се образуват нормални костни лъчи на перката. Освен това, с помощта на флуоресцентни маркери, авторите изграждат "карта на зачатъците" (Fate Mapping) - схема на ранния ембрион, показваща разположението на участъците, които впоследствие се развиват в специфични органи и тъкани на възрастния организъм. Тези експерименти направиха възможно да се намери конкретната група от клетки, от които се образуват перките на рибите и крайниците на четириноги и показват, че пръстите се появяват от същите структури като лъчите на перките на костните риби. Клетките, в които настъпва експресията на Hox13 (маркирани в червено) формират пръстите на четириногите и лъчите на перките на риби. Нокаутирането на гена води до дефекти в развитието им. Най-долу е илюстрирана хипотезата за нарушения, водещи до образуването на мутантни с перки без лъчи (Tetsuya Nakamura et al., 2016) Учените предполагат, че образуването на лъчите на перките се случва под влиянието на паралози на гена Hox13. Той може да стимулира миграцията на прогениторни клетки (клетки-предшественици) на ендохондриалната (т.е. в рамките на хрущяла) костна тъкан към далечния (дистален) край на бъдещия крайник. Според тази хипотеза, нарушенията на Hox13 води до липса на прогениторни клетки в зародиша на крайника, в резултат на което възрастните риби са без лъчи на перките, които остават само с повърхностни(кожни) костици, възникващи без промежутъчен хрущялен етап. За разлика от тях, дланта и пръстите на четириногите се състоят само от ендохондриални кости и в ембрионалния стадий се изисква по-интензивна миграция на прогениторните клетки на ендохондриалната тъкан. "Две са основните тенденции в основата на прехода от перки към крайници на четириногите - усилване на ендохондриалните и загубата на кожните кости", - обобщават авторите. - "Тези тенденции се проследяват и на генетично, и на клетъчно ниво". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.htmlhttp://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.html

На по-малко от 20 километра от столицата на Второто българско царство се намира римският град Никополис ад Иструм, буквално – Градът на победата край Дунава. Победата от 102 г. сл. Хр. е тази над даките, населявали приблизително днешна Румъния отвъд голямата река, а основателят на селището е Марк Улпий Кринит Траян, образец за справедливост сред римските императори. Приемниците му получавали властта с пожеланието: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян”. Сега е август, месец, наречен на първия монарх на световната империя и започва втората седмица от разкопките в селището, основано от завоевателя на Дакия. Румънските ни съседи до днес смятат, че дължат на Траян и националното си име, и езика, който говорят. Няма как да разберем дали дакският владетел Децебал, водил съпротивата срещу римляните, би одобрил това. Работата в Никополис това лято ще продължи общо две седмици, с участието на доброволци от цялата страна под ръководството на екип археолози и реставратори от Велико Търново. Противно на името си, Никополис не е разположен точно ad Istrum, защото Дунав всъщност е на около 50 километра от града. Достатъчно близо, за да влезе в названието на селището като ориентир, а и може би за разлика от други Никополиси – например този край Места, Nicopolis ad Nestum. Всъщност градът на Траян лежи между две места с голямо значение за средновековната ни история – царственото Търново и онзи наистина дунавски Никопол, където Иван Шишман е дочакал края си по заповед на османския владетел Баязид в 1395 г. Никополис и антична Сердика имат нещо общо: и двата града се наричат „Улпия” по фамилното име на Траян. Съвременната ни столица е била Колония Улпия Сардикорум, тоест Улпиевата колония на сердите, а Никополис е бил Улпиевият град на победата край Дунава. Траян е държал да остави името си на Балканския полуостров и определено е успял. Дотук приликите между Сердика и Никополис приключват, защото античният град под столицата днес е предимно тухлен, без кой знае какви архитектурни съкровища (ако не броим базиликата „Света София”), докато Никополис е ползвал все още действащата каменна кариера при Хотница и е пълен със запазени фрагменти от скъпа декорация и каменни основи от едри блокове. В някакъв смисъл и двата града са свързани с Дакия – Никополис е основан в чест на завладяването ѝ, а Сердика става провинциална столица на териториите, наречени „Вътрешна Дакия”, след като римляните са принудени да се изтеглят от истинската, около 170 години след епохата на Траян. Никополис просъществува от началото на втори до началото на седми век. През тези пет столетия като римски и ранновизантийски град той преживява нашествията на готи и хуни, покръстването и разделянето на Римската империя. Край на съществуването му слага епохата, в която на Балканите се появяват славяните и техните първи господари – аварите. В града не са засвидетелствани следи от християнската религия на късната Античност, но има данни за култове към античния бог на медицината Асклепий, към Кибела и към обожествените езически императори от династиите на Антонините и Северите, както и Гордиан ІІІ. В четвърти век, когато светът се променя, готите започват да се заселват на Балканите като федерати на Римската империя и околностите на града минават под властта на това германско племе, бягащо от развижилия се във Великото преселение на народите Изток. Според ръководителката на разкопките доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, погребенията и домашният инвентар, откривани например в Хотница, са с готски характер. По това време, четвърти век, романизираните жители на самия град трябва вече да принадлежат към универсалната християнска Църква, конституирана от Константин Велики и Никейския събор, докато готите и придружаващите ги варвари извън градските стени са се придържали към арианската версия на християнството. Не много далеч от Никополис трябва да е живял и прочутият готски епископ Вулфила или Улфила, създал в ІV в. писменост за своя народ и превел Евангелията от старогръцки на готски език. Неговият превод частично е оцелял в препис от VІ столетие, така наречения „Сребърен кодекс”, съставен вероятно за Теодорих Велики в Италия и съхраняван днес в Упсала, Швеция. Една от по-скоро забавните хипотези, свързани с Никополис и Улфила, принадлежи на д-р Ларш Мункхамар, шведски любител на Античността, свързващ един от релефите вграда с името на епископа: на каменния фриз е изобразено животно – куче или вълк – и според д-р Мункхамар това е знак, че Улфила, чието име означава приблизително „вълк”, не може също да не се е намирал някъде наблизо. Археолозите, разбира се, са доста предпазливи към такъв ентусиазъм, но районът на Никополис е и този на древния готски преводач. Съдбата на балканските готи след победоносната, но изтощителна за тях битка при Адрианопол (378 г.) е постепенно изтегляне на запад и основаване на нови кралства в Италия и Испания. В първата половина на пети век Никополис трябва да е останал изолиран в буферната зона, създадена от хуните между техните владения и временно свилата се зад Хемус Източна империя. Това не е време на големи строежи в града: повечето големи паметници са от втори и трети век. Никополис е един от градовете, в които се говори само старогръцки: всички антични надписи са на този език. Тук няма следи от разквартируване на римски легионери, тоест градът не е възникнал от военен лагер и в него не е имало латиноезично население. Управлението е в ръцете на булеили градски съвет и надписите изразяват верноподаническите чувства на местната аристокрация към благосклонните принцепси в далечен Рим: „На божествения император Цезар Траян Август… от съвета и народа на Улпия Никополис край Истъра”. Към града са водели римски акведукти, пренасящи питейна вода от десетки километри. На двайсетина километра от границите на селището са открити останки от водни кули и керамични късове от водопроводни тръби, както и руини от самата вдигната над земята прочута римска водопроводна система. Под видимите и до днес, настлани с плочи улици на селището, е имало канализационни тръби, отвеждащи отпадните води и дъждовете далеч от сградите. В центъра на града е имало форум, обграден с административни и търговски сгради. Много ясно личат развалините на малък градски одеон – нещо като покрит театър с кръгъл или полукръгъл план, където са се случвали и политически събития, и официални церемонии. Въпреки иманярите, монетните находки и останките от стъклени предмети показват, че това е бил оживен град с висок стандарт и не е учудващо, че изследването му е започнало още в 1900 г, под ръководството на французина Жорж Сьор и с интерес, проявен от княз Фердинанд. Във Великотърновския регионален музей има сбирка с находки от мястото. Истината е, че днес римското минало на Никополис изглежда доста по-впечатляващо от това на София. Средновековен пласт над античното селище няма „и това е щастие за археолога”, казва доц. Владкова. В седми век градът е изоставен и дори да е имало средновековно селище наблизо, то е извън стените на стария Никополис. Това е позволило по-доброто запазване на руините, макар че в периода на Второто българско царство крепостните стени на Търново и дори основите на двореца на българските владетели са били укрепвани с античен материал от Траяновия град: класическа картина на съдбата на античен градски център, практично използван от средновековните обитатели на района. Много от древните руини са в добро състояние и са достъпни за посетители, така че отиването дотам определено си струва. До близкото село Никюп има съвсем приличен асфалтов път и ако човек е отишъл до Велико Търново или пък има път от Търново за Русе, може спокойно да се отбие до някогашния град на Траян, Адриан и Септимий Север, за да се докосне до духа на някогашната римска провинция. Освен всичко друго, 6 август е Празник на динята в село Никюп. А на 13 август в Никюп и Никополис ад Иструм ще се проведе и историческият фестивал „Нике: играта и победата“ с антични възстановки. Великотърновската община и регионалният исторически музей са партньори на събитието, организирано от любители на античната история, ръководени от опитния реенактър Владимир Попов. Така че поводите за идване насам много. http://www.ploshtads

Голямата Базилика в Плиска вече се руши: http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/legendarnata-rok-grupa-queen-s-kontsert-v-sofiya?606822

Дисниленд "Плиска", или Голямата базилика "до покрив" 1 2 Три различни вида "автентичен материал", използван до момента в последния етап от възстановката на Голямата базилика в ПлискаФотограф: Спас Спасов Първата камара "автентичен каменен материал", с който директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров възнамерява да възстанови Голямата базилика в Плиска, вече е стоварена на обекта. Това показа проверка на "Дневник".За започналата поредна "консервация" на най-големия християнски храм в Европа до началото на ХV век говорят преплетените от вятъра снопове червено-бели предпазни ленти, скелето и стърчащата арматура на току-що отлети бетонни колони. Стар военен КАМАЗ с отпаднало предназначение шумно се бори с дълбок, кален коловоз.Градежът расте само на метри от аязмото, чиято вода през лятото на м.г. Димитров обви за "вълшебна", "жива". Пак там е и т.нар. гроб на първия български светец княз Боян Енравота. За откриването му директорът на Националния исторически музей разпрати тържествени пресрилийзи, но малко след това археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките в Плиска, заяви, че плътният тухлен паралелепипед е известен от години. В него обаче нямало нищо. Част от Голямата базилика в Плиска, консервирана през 80-те години на миналия век и новото начинание на Божидар Димитров (в дясно)Фотограф: Спас Спасов Новата легендас която Димитров откри тазгодишния летен сезон са "автентичните камъни"."След като исторически проучвания установиха, че каменният материал, от който са изградени крепостните стени, дворците и църквите в първата ни столица Плиска, е бил отнесен по заповед на Мидхат паша в периода 1866-1870 г. за строеж на гарови съоръжения по първата ж.п. линия у нас, и след като бе установено, че те са излезли отдавна от експлоатация и са полуразрушени, Божидар Димитров се обърна с молба към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски да му бъде предоставен въпросният материал". Такова дълго изречение в 3л. ед.ч. разпространи преди десетина дни самият Божидар Димитров.От своя странаМосковски тутакси откликнана молбата и... речено - сторено! Камъните вече се трупат край базиликата. Дали точно това са останките на древна България? - на този въпрос в Плиска отговарят само със загадъчни усмивки."Нямам официална информация за консервационните дейности, които се извършват в комплекса на Голяма базилика, каза в сряда Христина Стоянова, главен уредник на Националния историко-археологически резерват "Плиска". За всички въпроси по отношение на започналата реставрация се отнесете към проф. Божидар Димитров. Това, което знаем за изпълнителя и стойността на проекта научаваме от медиите. Виждаме, че се карат стари камъни, за които се твърди че са изнесени от Плиска, но също не знаем от къде са."За растящите нови стени на Голямата базилика не искат да говорят и останалите археолози в резервата. Решават да споделят "лично мнение" само след гаранции, че имената им ще бъдат премълчани. Обясняват неразговорчивостта си с това, че "и без друго са натрупали достатъчно негативи, а сега всички в София са много чувствителни". Възстановката на Голямата базиликаФотограф: Спас Спасов Според археолозитепроектът за възстановяване на базиликата е "безумен"Това е изключително скъп проект, твърдят те. Никой не би могъл да даде гаранции, че той някога ще бъде завършен. Консервация на базиликата е извършвана няколко пъти до сега като "пораженията" по останките на някогашната грандиозна сграда са повече от очебийни. Единственият положителен ефект от активността на Божидар Димитров е, че заради него Плиска влиза в медиите и добива популярност."Миналата година тук бяха наши колеги от чужбина, разказаха служителите в комплекса. Разгледаха новите бели стени и сводовете, поусмихнаха се под мустак и попитаха: А това, кога всъщност е строено?". Казахме им - през 80-те години на миналия век. "Аха, разсмяха се вече неприкрито те, мно-о-о-о-го старо значи".Прашната поляна край Голямата базилика е паркинг. Сянка хвърля само кривото дърво в средата й. Две табели обясняват, каквото има за обяснение и толкова. Миналата година в разгара на суматохата около "живата вода" на Божидар Димитров край "паркинга" имаше и голяма, избеляла военна палатка - скривалище от жегата за очакванитетълпи от поклоннициА до нея на дълга почистена вършина се вееше националният флаг. Палатката, вдигната за очакваната "вълна от поклонници", които трябваше да се стекат в Плиска в края на миналото лятоФотограф: Спас Спасов Сега сезонът на палатките все още не е открит. Край обекта има само малко строителен инвентар, дълъг маркуч и ръждив фургон."Ето там са останките на архиепископския дворец и манастира, сочи на север от Базиликата Христина Стоянова. Вижда се и кладенецът. Всичко това трябва да се извади от земята, за да се добие представа за целия комплекс. От другата страна са останките на първото училище. Там също има нужда от реставрация".Според колегите й в Националния историко-археологически резерват "Плиска" начините да се създаде представа за величието на базиликата са много, а от тях възстановката е най-спорният и в същото време най-скъпият".Може да се използва светлина, лазер, 3D компютърно моделиране, специални мрежи, с които да се очертаят грандиозните контури на сградата, обясняват археолозите. Вместо това обаче предпочетеният вариант е да се строи без каквито и да е гаранции, че възстановката ще отговаря на действителността.Божидар Димитров обаче има друга,героична визия за бъдещето Мопедният "модел" червени тухли са споени с циментФотограф: Спас Спасов " Правителството на Бойко Борисов отпусна вече 500 хил. лв. за възстановяването на Голямата базилика, а стотици граждани дариха средства и материали, написа с прессъобщението си той. Кметът на община Хитрино, Нуредин Нуредин, вече дари камъни от Плиска, собственост на общината".Според него "използването на автентичен материал е препоръчително при засилващата се реставрация на древни крепости и храмове в Европа".За разлика от Димитров специалистите, работещи в комплекса "Плиска", смятат, че реставрацията едва ли ще го направи по-привлекателен."Хората идват тук, за да видят старини, не поредния "дисниленд" от цимент и твърде спорен "автентичен материал", казват те. От някогашния град към момента е консервирана и може да бъде разгледана само вътрешната му част. Погледнете полето наоколо - докъдето ви стигат очите. Всички тези десетина зелени "острови" са църкви. Така и не се намериха пари, да бъдат извадени над земята. Пълно е с постройки - вероятно жилища, те също не са проучени. Да не говорим за нехайството, заради коетобезвъзвратно са загубени хиляди артефактиНивите наоколо продължават да се обработват с тежка селскостопанска техника и вече няма никакви шансове да открием нещо запазено".В сянката на двора пред археологическия музей един от екскурзоводите на комплекса започва лекция. Разказва на голяма група ученици за Карел Шкорпил:"През 1924 г. той става инициатор за основаването на Археологическото сдружение "Българска старина", което организира провеждането на най-мащабните разкопки в Плиска.""Момчетата да станат, веднага да станат! Да седнат момичетата!" - прекъсва я с фалцет една от учителките."Е, защо, госпожо?" - пита единият от подканените да освободят мястото си."Защото са дами-и-и, за това! - отговаря учителката с все същия фалцет. И да слушаме внимателно лекцията!" http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/05/2771530_disnilend_pliska_ili_goliamata_bazilika_do_pokriv/

От Рим ли ще ги докарат или ще са както при останалите - евтини тротоарни плочки, които се ронят след първия сезон?

тук възстановка няма. Само фантасмагорично надграждане с некачествени материали.

дам, представата ти за консервация и реставрация е тотално сбъркана, както и на по-голямата част от плебса, населяващ територията наречена България.

доста добре - възстановили са покривната конструкция при вече съществуваща кула, а не са надградили фантасмагории с носкокачествени материали от основата нагоре. В БГ 'реконструкцията' щеше да обхване и цялата крепост.

не всяка. Само гротеските, дело на тандема Божо, Вежди и Фърков.

сериозен съм, защото нещо пак се спусна информационно затъмнение над Сири и не е ясно накъде вървят нещата. А асадистите май ще предприемат щурм на Алепо.

айде стига безсмислено чесане на езици.

Австралия е тероризирана от торбест прадявол преди 5 млн години Вулидулията е далечен голям братовчед на тасманийския дявол Останките на нов вид, вече изчезнал друутробен хищник откриха австралийски палеонтолози в Северозападен Куинсланд. Преди пет милиона години, той е бил един от най-страшните хищници, обитавали Австралия, която по това време постепенно се превръщала от зелен континент в огромна суха пустиня. Новооткритото животно е далечен роднина на тасманийския дявол Sarcophilus laniarius. Но австралийският му прадядо, наречен вулидулия (Whollydooleya), е много по-голям и по-опасен, смятат учените. Whollydooleya tomnpatrichorum е първото същество, идентифицирано сред редица нови странни животни, чиито останки са намери наскоро в Куинсланд. Тази група животни е наречена New Riversleigh, съобщават от Музея Виктория (Victoria Museum). Описанието на вулидулията идва от изследване на неговите кътници. Смята се, че този прадядо на тасманийския дявол е тежал между 20 и 25 килограма. Имал е много силни и здрави зъби, които са му позволявали да разкъсва с лекота жертвите си, обяснява водещият автор на проучването проф. Майк Арчър (Mike Archer) от Университета на Северен Уелс. Животното вероятно е населявало континента преди между 12 и 5 милиона години, през късния Миоцен. Това е един от най-загадъчните периоди за австралийската флора и фауна. През 2012 г. изследователите откриват цял нов вид изкопаеми, въпреки че вкаменелостите на сухоземни животни от този период са изключително редки. "Тези нови открития започват да запълват голяма дупка в нашето разбиране за това как сухоземните животни на Австралия са живели, еволюирали или изчезнали по времето на прехода от буйни влажни гори към безводни пустини“, коментира изследователят. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Avstraliia-e-terorizirana-ot-torbest-pradiavol-predi-5-mln-godini_53023.html

па пусни някой хамарикански анализ за разнообразие, вместо да спамиш.

още една причина да не пълним гушките на Б.Д. Веждичката, Фърков, обръчите строителни фирми и други знайни и незнайни мутрафони. Ако още не си разбрал за какво ти говоря - има си цяла тема за бутафорните 'археологически' комплекси и схемите за кражба на пари, маскирани като 'патриотизъм'.

не финансирам крадци.

сори, ама едва ли някой ще иска да участва в изграждането на този кич, покрай който тече едно отработено крадене на пари. Между другото - папа Франциск се е излъгал да отдели за тази 'благородна кауза' 5000 еврака,така че спокойно - пари ще се съберат и усвоят.

Юпитер не се върти точно около Слънцето: Forget What You Heard: Jupiter Does Not Orbit The Sun http://www.iflscience.com/space/forget-wha-you-heard-jupiter-does-not-orbit-the-sun/

САЩ определено нямат интерес Турция да се разпадне, така че намирисва на партенка. Особено глупостите за съвместни действия между ИД, някакви мистични сирийски агенти и пр. А не се споменава нищо за кюрдите.

DNA analyses reveal genetic identities of world’s first farmers CONDUCTING THE FIRST LARGE-SCALE, GENOME-WIDE ANALYSES OF ANCIENT HUMAN REMAINS FROM THE NEAR EAST, AN INTERNATIONAL TEAM LED BY HARVARD MEDICAL SCHOOL HAS ILLUMINATED THE GENETIC IDENTITIES AND POPULATION DYNAMICS OF THE WORLD’S FIRST FARMERS The study reveals three genetically distinct farming populations living in the Near East at the dawn of agriculture 12,000 to 8,000 years ago: two newly described groups in Iran and the Levant and a previously reported group in Anatolia, in what is now Turkey. The findings, published in Nature on July 25, also suggest that agriculture spread in the Near East at least in part because existing groups invented or adopted farming technologies, rather than because one population replaced another. “Some of the earliest farming was practiced in the Levant, including Israel and Jordan, and in the Zagros mountains of Iran–two edges of the Fertile Crescent,” said Ron Pinhasi, associate professor of archaeology at University College Dublin and co-senior author of the study. “We wanted to find out whether these early farmers were genetically similar to one another or to the hunter-gatherers who lived there before so we could learn more about how the world’s first agricultural transition occurred.” The team’s analyses alter what is known about the genetic heritage of present-day people in western Eurasia. They now appear to have descended from four major groups: hunter-gatherers in what is now western Europe, hunter-gatherers in eastern Europe and the Russian steppe, the Iran farming group and the Levant farming group. “We found that the relatively homogeneous population seen across western Eurasia today, including Europe and the Near East, used to be a highly substructured collection of people who were as different from one another as present-day Europeans are from East Asians,” said David Reich, professor of genetics at Harvard Medical School and co-senior author of the study. “Near East populations mixed with one another over time and migrated into surrounding regions to mix with the people living there until those initially quite diverse groups became genetically very similar,” added Iosif Lazaridis, HMS research fellow in genetics and first author of the study. Early adopters Even as advances in ancient-DNA technology have made it possible to probe population mixing and large-scale migrations that occurred thousands of years ago, researchers have had trouble studying the genetic history of the Near East because the region’s warm climate has degraded much of the DNA in unearthed bones. The team overcame the problem of poor-quality DNA in part by extracting genetic material from ear bones that can yield up to 100 times more DNA than other bones in the body. The team also used a technique called in-solution hybridization to enrich for human DNA and filter out contaminant DNA from microbes. The combined techniques allowed the researchers to gather high quality genomic information from 44 ancient Near Easterners who lived between 14,000 and 3,400 years ago: hunter-gatherers from before the invention of farming, the first farmers themselves and their successors. By comparing the genomes to one another as well as to those of nearly 240 previously studied ancient people from nearby regions and about 2,600 present-day people, the researchers learned that the first farming cultures in the Levant, Iran and Anatolia were all genetically distinct. Farmers in the Levant and Iran were genetically similar, however, to earlier hunter-gatherers who had lived in the same areas. “Maybe one group domesticated goats and another began growing wheat, and the practices were shared in some way,” said Lazaridis. “These different populations all invented or adopted some facets of the farming revolution, and they all flourished.” The findings tell a different story from what researchers believe happened later in Europe, when the first farmers moved in from Anatolia and largely replaced the hunter-gatherer populations who’d been living there. Mix and match Over the following 5,000 years, the Near East farming groups mixed with one another and with hunter-gatherers in Europe. “All this extraordinary diversity collapsed,” said Reich. “By the Bronze Age, populations had ancestry from many sources and broadly resembled present-day ones.” The researchers also learned how descendants of each early farming group, even as they began to intermingle, contributed to the genetic ancestry of people in different parts of the world: Farmers related to the Anatolian group spread west into Europe, people related to the Levant group moved south into East Africa, people related to those in Iran or the Caucasus went north into the Russian steppe, and people related to both the farmers in Iran and hunter-gatherers from the steppe spread into South Asia. “The Near East was the missing link to understanding many human migrations,” said Pinhasi. Finally, the study provides a few more clues about a hypothetical, even more ancient, population called the Basal Eurasians, an early diverging branch of the family tree of humans living outside Africa, whose existence Lazaridis has inferred from DNA analyses but whose physical remains have not yet been found. “Every single group from the ancient Near East appears to have Basal Eurasian ancestry–up to around fifty percent in the earliest groups,” said Lazaridis. To the researchers’ surprise, statistical analyses suggested that the Basal Eurasians may have had no Neanderthal DNA. Other non-African groups have at least 2 percent Neanderthal DNA. The team believes this finding could help explain why West Eurasians have less Neanderthal DNA than East Asians, even though Neanderthals are known to have lived in west Eurasia. “Admixture with Basal Eurasians may have diluted the Neanderthal ancestry in West Eurasians who have ancient Near Eastern farmer ancestry,” said Reich. “Basal Eurasians may have lived in parts of the Near East that did not come into contact with the Neanderthals.” Going forward, said Pinhasi, “We’re eager to study remains from the world’s first civilizations, who succeeded the samples analyzed in the study. The people everyone reads about in history books are now within the reach of our genetic technology.” http://www.heritagedaily.com/2016/07/dna-analyses-reveal-genetic-identities-of-worlds-first-farmers/112217

това някакъв майтап ли е?