Last roman

На 89 години в Москва почина съветският и руски кинорежисьор Елдар Рязанов, съобщи агенция "Интерфакс".Тя цитира приятел на семейството, според когото по първоначални данни Рязанов е умрял от сърдечна недостатъчност.Елдар Александрович Рязанов е роден през 1927 г. в Самара в семейството на работник от посолството на СССР в Техеран. Скоро родителите му се местят в Москва, където той завършва ВГИК.Известен го прави още първият му филм през 1956 г. - комедията "Карнавална нощ". Следват десетки популярни творби, между които и безспорните хитове "Невероятните приключения на италианците в Русия", "Пази се от автомобил", "Старци разбойници", "Гара за двама", "Ирония на съдбата или честита баня", "Жесток романс" и "Гараж". Поздрав за всички негови почитатели:

Върбанов, знам че чукча е писател, а не читател, но разделът е ИСЛЯМ! Сложи си очилата най-сетне и спри да оспамваш всяка тема с любимия ти Путин. В противен случай на мненията ти ще бъде въведен предварителен преглед.

Еми като не си пие дегана - ще повръща

За да те взимат насериозно, правописът си е необходимост.

добра новина за всички любители на чашката: Учени създадоха хепатоцити, които регенерират напълно: Human Liver Cells That Can Fully Regenerate Created In The Lab http://www.iflscience.com/health-and-medicine/functions-human-liver-cells-can-fully-regenerate-created-lab

Предците на змиите все пак са живеели под земята, а не във водата: Snakes Evolved From Burrowing Ancestors, Not Swimming Ones Photo credit: Skull of a modern snake. Inner ear is shown in orange, and the stapes of the middle ear in blue. Hongyu Yi Even without arms or legs, snakes are some of the world’s most fearsome predators. Their unique anatomy suggests that modern snakes originated as habitat specialists, but researchers can’t agree if they lost their limbs as an adaptation for burrowing or for swimming. Now, researchers comparing the ears of dozens of snakes – including an extinct Cretaceous species – reveal that today’s snakes evolved from terrestrial ancestors who burrowed, not marine ones. The findings are published in Science Advances this week. Most basal snakes we see today are burrowers; these are members of the first branches of the snake family tree after they diverged from lizards. There are many similarities between modern snakes and lizards that burrow, ranging from a modified braincase and an acute sense of smell to reduced limbs or no limbs at all (except vestigial ones). "But there is a complication. Limb reduction also happened in marine lizards, not the marine iguanas, but extinct lizards called mosasaurs," University of Edinburgh’s Hongyu Yi tells IFLScience. (You can see these sea monsters in Jurassic World.) "Many of these arguments concern the habitat of fossil lizards and snakes, but we are yet to have a reliable way to predict the habitat of these fossils, until today." The inner ear is the hearing and balance organ of all snakes. Recent studies found that modern snakes are able to perceive vibrations in the ground thanks to the bony canals and cavities of their inner ear – which helps them detect prey or other predators. Like the trunk-to-tail ratio, inner ear shape is a good indicator for snake habitats – but complete vertebral series are rarely preserved. So, Yi and colleagues created virtual, 3D models of the inner ear of 44 species of snakes and lizards based on X-ray CT scans. One of the extinct snakes they examined was the 90-million-year-old Dinilysia patagonica. (A) photo of the braincase of Dinilysia patagonica. (B) X-ray CT model with the inner ear highlighted in blue. Hongyu Yi The inner ear of Dinilysia patagonica seems to be typical of terrestrial burrowing reptiles. Slender semicircular canals and a large, spherical chamber (or vestibule) in the inner ear helps to enhance sensitivity to low-frequency vibrations. Modern snakes who hunt in rodent burrows and those who actively dig into the substrate using modified snouts all have these. But no aquatic species has a spherical vestibule that touches the semicircular canals, and while some terrestrial generalists do burrow when they’re disturbed, their vestibule doesn’t have a spherical shape. "How snakes lost their legs has long been a mystery to scientists, but it seems that this happened when their ancestors became adept at burrowing," Yi adds in a statement. "The inner ears of fossils can reveal a remarkable amount of information, and are very useful when the exterior of fossils are too damaged or fragile to examine." Additionally, the team also built models to predict snake habitats based on vestibular shape. They found a high probability that Dinilysia patagonica – as well as the hypothetical ancestor of today’s snakes – were belowground dwellers. In fact, at 1.8 meters (5.9 feet) long, Dinilysia patagonica was the largest burrowing snake ever known. Adults of other species in their analysis ranged from 38 centimeters (15 inches) to 1.6 meters (5.2 feet). Like today’s Xenopeltis unicolor and Loxocemus bicolor, the extinct giant likely hunted for buried eggs of other reptiles. The ear of a mosasaur, on the other hand, looked much like modern marine snakes.

В задачата се пита, кога ще започнеш да пишеш по темата за ИДИЛ?

http://m.dnevnik.bg/sviat/2015/11/28/2658669_putin_podpisa_sankciite_sreshtu_turciia_udarut_e_po/

Да се върнем на темата с космическия асансьор: Super-Strong Diamond Nanothread Has People Dreaming Of A Space Elevator http://www.iflscience.com/technology/super-strong-diamond-nano-thread-could-make-your-carbon-nanotubes-dreams-reality

AMLPs: обещаваща алтернатива на антибиотиците Всяка година Световния икономически форум, организация с нестопанска цел, публикува доклад – Global Risk Report, който подчертава най-големите области на загриженост, пред които сме изправени на планетата. Тази година, както и през 2014 г. и 2013 г., възхода на антибиотичната резистентност е основна тема. Докладът за 2015 поставя всички посочени рискове в две скали от 1 до 7.Първата скала изобразява вероятността от настъпване на дадено събитие, а втората- възможното въздействие на това събитие, ако се случи. Въпреки, че в класацията,възходът на антибиотичната резистентност е някъде в средата на вероятност да се случи (4.5), и резултат 5.2 по скалата на въздействие – това го поставя на второ място, съвместно оръжията за масово унищожение и зад водни кризи, които са с най-висок потенциал на катастрофално въздействие. Според данни от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, около два милиона души годишно се заразяват с бактерии, устойчиви на антибиотици и 23,000 от тези случаи водят до смърт. Медицинската общност работи усилено, за да се справят с проблема на резистентност, чрез разработване на нови антибиотици. Това е бавен процес – пример, FDA e одобрилa само пет нови класове антибиотици през последните 45 години, и само два от 1998 г. насам, според списание The Scientist. И все пак няколко обещаващи възможности се проучват в момента – сред тях е вид синтетични съединения, наречени антимикробни липопептиди (AMLPs). Нови и подобрени – разбиране на AMLPs За да се разбере това, какво е AMLP, първо трябва да погледнем към антимикробните пептиди (AMPs), които от 1980 г. насам са считани за възможна алтернатива на съществуващите антибиотици. AMPs са естествено срещащи се части на клетките от имунната система – те са пептиди отделяни от клетките, за да се защитят срещу патогени. Докато традиционните антибиотици са насочени към определени процеси на бактериите, някои видове AMPs са показани да нарушават функционирането на цялата структура и функция на микробните мембрани, което ги прави добра потенциална алтернатива. Има много пречки за тяхното развитие в използваеми лекарства, като не на последно място е фактът, че те са големи, химически сложни молекули, които са много скъпи за производство, обработка и съхранение. В отговор, учените са разработили нов начин да се използва AMP мембранната дейност. Те модифицирали малки пептиди (ковалентно модифицирани с липидниудължения) до конструирани синтетични молекули със същите основни свойства на AMP но в „микромоларната област“. По същество – създаване на по-малка, еднакво силна версия -AMLPs. Последните развития AMLPs са показали, че са ефективни срещу някои патогени и има успешно излекувани състояния при мишки. Но доскоро все още имаше малко разбиране за механизма на AMLPs на индивидуално молекулярно ниво. Труд публикуван през август от Dejun Lin и Аlan Grossfield в University of Rochester Medical Centre в щата Ню Йорк, e дал светлина по този въпрос. Тяхното изследване открива, че AMLPs убиват бактериалните клетки, докато съхраняват клетките на бозайници. Те правят това, като образуват микроскопични мицели, които се прикрепят към бактериалната мембрана. Мицелите имат склонност към бактериалните мембрани, над тези на клетките на бозайниците, поради по-високия термодинамичен афинитет на свързване. В допълнение, изчислителни проучвания показват, че мембраните на клетките на бозайниците са имали висока свободно-енергийна бариера, което е причина лекарството да навлезе в мембраната по-бавно и по-малко ефективно, докато в бактериалната мембрана с по-голяма лекота. Както е случаят с AMPs, бактериалните клетки е по-малко вероятно да развият резистентност към AMLPs защото те нарушават структурата и функцията на клетъчните мембрани. Сместа от липиди, които съставляват мембраната на бактериите, трябва да се променят драстично, за да се развива резистентност. Все още има да се извърви дълъг път, преди да AMLPs се появят на пазара като жизнеспособна алтернатива на съществуващите антибиотици.Опознаването на това, което прави мицелите привлечени повече от бактериални мембрани, отколкото тези на бозайници, е важна стъпка в разбирането на начина, по който AMLPs могат да бъдат модифицирани за постигане на максимална ефективност. Източници: http://membrane.urmc.rochester.edu/content/antimicrobial-lipopeptides http://www.hindawi.com/journals/bmri/2015/473050/ http://pharmmedia.bg/amlps-alternativa-antibiotici/

То една флота лесно се потапя с тактическа ядрена ракетка. Но не виждам повод за виртуално мерене на гладиуси, при положение че Русия реагира разумно и предпочете да си го върне на Турция икономически. А и ловът на ИДИЛ-овски цистерни ще продължи.

очакваш прекалено много от плебса.

От Усури до Мисури 'сичките са чукундури

сириус, негодуваш относно 'глобалните неправди и това, че строят не се е изменил въобще, въпреки великите открития, които сме направили. Но това състояние на обществата ни винаги е било такова, независимо от достиженията на човешката цивилизация. И все пак робите днес живеят по-добре от всякога /дори си имат айфони/.

хедонизмът е съпътстваща черта на човешката цивилизация и го е имало винаги, където имаме развити общества.

Яж, пий и се весели - максима, стара колкото човешката цивилизация.

открития /и то важни/ се правят ежедневно. Пример - 3 D принтирането. Но обилният информационен поток /или по-точно боклук/ ти пречи да отсееш качествената информация от плявата.

Нa 27-ми ноември 450 г. в Рим починала внучката на Валентиниан I /и дъщеря на Теодосий I от брака му с Гала/ - Гала Плацидия: След смъртта на Теодосий /17 януари 395 г./, тя и нейният полубрат Хонорий били предадени под попечителството на magister militum Стилихон /полувандал по произход/. През 405 г. се сгодила за сина на военачалника Еухерий, но Стилихон изпаднал в немилост и бил екзекутиран заедно със сина си през 408 г. Когато визиготите на Аларих оплячкосали Рим през 410 г., Гала Плацидия, заедно с голяма част от аристокрацията попаднала в плен. След като варварите се установили в Южна Галия, Гала Плацидия била омъжена за новия им крал Атаулф през 414 г. Сватбата била изпълнена по римски обичай и се явявала символичен съюз между империята и варварите, които приели да защитават интересите на Хонорий и да се бият срещу узурпаторите в Галия и вандалите в Испания. От Атаулф Гала родила син Теодосий, който обаче скоро починал. По време на битките срещу вандалите в Испания, през 415 г., Атаулф бил убит, а с приемника му Валиа бил сключен нов договор, по силата на който Гала Плацидия била върната обратно на римляните. На 1 януари 417 г. в Равена Гала Плацидия била омъжена за опитния военачалник Констанций, на когото родила Юста Грата Хонория /417 г./ и Плацидий Валентиниан /419 г./. Император Хонорий провъзгласил Констанций за съимператор през 421 г., но последният скоро починал от плеврит. Отношенията между Гала Плацидия и Хонорий се влошили и тя, заедно с децата си заминала за Константинопол, където управлявал Теодосий II /сина на другия й доведен брат Аркадий/. След смъртта на Хонорий на 27 август 423 г., овакантеният престол бил зает за кратко от узурпатора Йоан. Теодосий II провъзгласил Гала Плацидия за Августа, а сина й за цезар и ги изпратил през 424 г. начело с армия в Италия, където Йоан бил убит. На 23 октомври 425 г. Валентиниан III бил провъзгласен за император. Реалната власт обаче била в ръцете на magister militum Флавий Аеций, наричан още 'последния римлянин' - талантлив военачалник, който използвал хунски наемници за борба с готите, франките и бургундите в Галия, усмирявайки непокорните племена. Плацидия се опитала да издигне друг военачалник - управителя на Северна Африка Бонифаций, за да намали влиянието на Аеций и между двамата започнала война, но Бонифаций умрял от раните си, получени в една битка и така 'последният римлянин' останал без конкуренция, продължавайки да бъде фактическия господар на империята на фона на безволевия и порочен син на Августата. През 437 г. Валентиниан достигнал пълнолетие и се оженил за дъщерята на Теодосий II - Лициния Евдоксия. Гала Плацидия, чието влияние намаляло се оттеглила от власт и остатъка от живота си посветила на покровителството на Църквата. .

това че ясно може да се проследи поетапната поява на съдове с подобни следи из Европа, белег съвпадащ с миграцията на неолитните фермери, означава, че точно те са донесли на Стария континент пчеловъдното изкуство.

това на какъв език е?

е, сега ще им секне търговийката май, барабар със санкциите, които готвят братушките.

Полезно четиво по случая с това преднамерена провокация ли е свалянето на руския самолет или е 'граничен инцидент': http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12875-%C2%EE%E9%ED%E0%F2%E0-%E2-%D1%E8%F0%E8%FF&p=393731&viewfull=1#post393731

Мани майтап: Арест за журналисти, разкрили, че Турция въоръжава сирийските бунтовници Съд в Истанбул обвини двама журналисти от опозиционния вестник "Република" в шпионаж, след като те разкриха, че турските тайни служби са изпращали оръжие на ислямистки бунтовници в Сирия. Главният редактор Джан Дундаж и Ердем Гул, ръководител на редакцията в Анкара, са обвинени в шпиониране и разгласяване на държавни тайни, пишат турски медии. И двамата са в ареста. Според "Република" през януари 2014 г. турските служби за сигурност са заловили конвой от камиони близо до сирийската граница и в тях са открили кутии с оръжия и амуниции, които е трябвало да бъдат изпратени на бунтовниците, които воюват със сирийския президент Башар Асад. Разкритието, публикувано през месец май, предизвика политическа буря в Турция и разяреният президент Реджеп Тайип Ердоган обеща Дундаж да плати "висока цена". Той лично е подал жалба за извършено криминално престъпление от 54-годишния журналист, в което е поискал той да бъде осъден на доживотен затвор. Турция отрича да помага на бунтовниците в Сирия, както и на "Ислямска държава", въпреки че иска Асад да бъде свален от власт. "Не се притеснявайте, това е чест за нас", коментира журналиста пред репортери и граждани в съда, преди да бъде отведен в ареста. "Репортери без граници" по-рано призоваха съдиите да отхвърлят обвиненията срещу двамата. От организацията са категоричи, че става въпрос за политическо преследване. Вестник "Република" беше награден като пазител на свободата на пресата за 2015 г. миналата седмица и Дундаж пътува до Страсбург, за да получи наградата. "Ако тези двама журналисти бъдат пратени в затвора, това ще бъде допълнително доказателство, че турските власти са готови да използват методи, достойни за отминала епоха, за да потушат независимата журналистика в Турция", се казва в изявление на генералния секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар. "Репортери без граници" поставят Турция на 149-о място от общо 180 по свобода на печатните медии. Данните са от миналия месец и предупреждават за опасен скок на цензурата. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Arest-za-zhurnalisti-razkrili-che-Turtciia-vaorazhava-sirijskite-bun_598596.html

Missing link between dinosaur nests and bird nests Analyses of fossil eggshells suggest that duck-billed dinosaurs (depicted at left) buried their eggs in mounds of vegetation like today’s crocodiles, whereas evolutionarily advanced, more birdlike dinosaurs such as oviraptorids (right) incubated their eggs in an open nest. The links between dinosaurs and birds keep getting stronger: skeletal structures, feathers—and now nests. Whereas some dinosaurs buried their eggs crocodile-style, a new analysis suggests that other dinosaurs built open nests on the ground, foreshadowing the nests of birds. Interpreting the fossil record is always tough, but analyzing trace fossils such as nests is especially daunting. Those structures, and the materials used to make them, usually aren’t preserved, says Darla Zelenitsky, a paleobiologist at the University of Calgary in Canada. When paleontologists do find a nestlike structure that includes material such as sticks or other vegetation, the question arises: Was this stuff part of the original nest, or just carried there with the sediment that buried the nest and helped preserve it? To gain insight into dinosaur nesting habits, Zelenitsky and her colleagues studied the most durable parts of nests—the eggs themselves. (Being largely made of the mineral calcium carbonate, they’ve got a head start on fossilization and are sometimes incredibly well preserved.) In particular, the team looked at the size and arrangement of small pores in the ancient shells, because those details are telling in modern creatures. A nest of fossilized eggs from an oviraptorid dinosaur of the Late Cretaceous period. In crocodiles’ buried nests, the heat needed to incubate the eggs comes from decomposition of overlying organic matter or the sunlight absorbed by the soil. Plus, in buried nests airflow is somewhat limited, thus requiring eggs to be relatively porous to help increase the flow of oxygen into and carbon dioxide out of the eggs. But birds that brood in open nests can get by laying eggs with fewer or smaller pores. So the team compared the porosity of eggshells from 29 species of dinosaurs (including large, long-necked herbivores called sauropods; bipedal meat-eaters called theropods; and duck-billed dinosaurs) with that of shells from 127 living species of birds and crocodiles. Most of the dinosaur eggs were highly porous, suggesting that they buried their eggs to incubate them, the researchers report online today in PLOS ONE. But some of the dinosaur species in one group—a subset of well-evolved theropods considered to be the closest relatives of modern-day birds—laid low-porosity eggs, which suggests they incubated their eggs in open nests. “This is a well done paper; the results make a lot of sense,” says Luis Chiappe, a vertebrate paleontologist at the Natural History Museum of Los Angeles County in California. The findings, he says, line up other studies suggesting that some birdlike dinosaurs were warm-blooded, which would have enabled them to incubate eggs in an open nest rather than depend on rotting vegetation or sunlight. Chiappe adds that the trend toward open nests could have allowed some dinosaurs to take another step toward birdlike nesting by moving their nests into the trees. But considering only two types of nests—open versus buried—may be too simplistic, suggests Anthony Martin, a paleontologist at Emory University in Atlanta. Some dinosaurs—like a few of today’s birds—may have nested in burrows, which could have offered the stable temperature and protection from predators of a buried nest but resulted in low-porosity shells. Also, covered nests come in different types: Loose vegetation piled atop a buried nest can have a lot of airflow through it, allowing eggs to have relatively small pores, whereas eggs buried in soil or similar materials might not breathe as well and thus require larger pores, he notes. Nevertheless, Martin adds, the team’s study “is a good first start toward answering the question about what early dinosaur nests looked like.” http://news.sciencemag.org/paleontology/2015/11/missing-link-between-dinosaur-nests-and-bird-nests?utm_source=facebook&utm_medium=social&utm_campaign=facebook

бронирани и бодливи червеи населявали Земята преди половин милиард години: Researchers working with 535 million-year-old rocks from southern China have discovered the fossils of an armored worm-like creature that’s just a few millimeters long with at least five pairs of large spikes along its body. They named it Eokinorhynchus rarus, and it’s closely related to – and possibly an ancestor of – marine invertebrates called kinorhynchs, also known as mud dragons. The findings are published in Scientific Reports this week. These days, there are about 240 kinorhynch species, and their bodies are divided into three sections: head, neck, and trunk. The head includes a mouth cone with circlets of teeth, and the trunk is further split up into 11 segments. Previous molecular clock estimates suggest that they diverged just before the Cambrian, but no kinorhynch fossils have been uncovered until now. The new species E. rarus – Latin for “rare” – would be the first fossil kinorhynch unearthed from the rock record. A team led by Huaqiao Zhang from the Chinese Academy of Sciences and Virginia Tech’sShuhai Xiao examined several microfossils collected from the early Cambrian limestone deposits of Sichuan and Shaanxi provinces. Using scanning electron microscopy, microCT scans, and phylogenetic analyses, the team uncovered several similarities between the new extinct species and today’s kinorhynchs to suggest a close evolutionary relationship. For example, the trunk of E. rarus and modern kinorhynchs are divided into segments each consisting of small, articulated plates, and they all have hollow spines called spinose sclerites. But compared to living kinorhynchs, E. rarus has about twice as many segments, and it’s armored with larger, more distinct spines. In addition to the five pairs of large spikes arranged bilaterally around the trunk, E. rarus also has a single large spine located in the middle of its body (visible in the image labeled “b” above) and two pairs of spines located near the anus. Xiao thinks that the spines helped facilitate locomotion. "These tiny worms probably lived in the interstitial spaces within sandy sediments, so they likely used the spiky spines to anchor themselves when navigating among sand grains," he tells IFLScience. "They may have also functioned as defensive structures." Scanning electron microscopic image of Eokinorhynchus rarus. Dinghua Yang Many bilaterally symmetrical animals – or bilaterians, which includes people and bugs alike – have some version of repetition or iteration of anatomical structures. Examples include the body segments and legs of both vertebrates and arthropods (the group encompassing insects, spiders, and crustaceans). Since the 19th century, scientists have been debating whether body segmentation and appendages evolved only once in the last common ancestor of bilaterians, or if they evolved multiple times independently among different animal groups. "The current consensus is that, although the genes to pattern body segments and limb development might have been present in the last common ancestor of bilaterians, body segmentation and appendages evolved independently in different groups that recruit the same or similar genes to do the job," Xiao explains. But some dissenters think that the last common ancestor of kinorhynchs and arthropods had legs, which were lost later along the lineage toward mud dragons and their relatives. "These new primitive fossils tell us that early kinorhynchs diverged and evolved body segmentation more than 530 million years ago, independent of arthropods," Xiao adds, "and that they never had legs." http://www.iflscience.com/plants-and-animals/spiky-armored-worm-lived-half-billion-years-ago