Last roman

и най-бързо изоставеното.

Айде честит ви ден на космонавта:

Поздрави, можеш ли да кажеш заглавието на тази книга?

Просто в античността гръцкият бил международен език. По-преди в Месопотамия такъв бил шумерският.

а, интересното е - от кого са наречени 'така'))

не знам, но този език ще си остане в историята като мъртвороден именно поради липсата на народ, който да го говори. Днес международният език е английският, поради доминирането на западния свят. Кой знае, може би в бъдеще такъв ще е китайският. Но есперантото ще е пример за забавен феномен, съчинен от шепа скучаещи лингвисти-идеалисти.

Абе важното е, че правителството ни е подчертано римофилско, което ме изпълва с гордост и надежда, че Бат Борисиан ще е новият restitutor orbis:)))

Кучешкият проблем Откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове. Срещали се различни породи кучета — черни, жълти, бели хрътки, с къси уши, от вълча порода. Те стихийно се кръстосвали по сокаците и създавали хибриди, чужди на познатите кучеведски категории. Хилядите кучета били градско зло. В несметните бунища те намирали сгода за смрадливите си кучешки сборища, за свади за кокали. Разпространявали болестта бяс — ужас на тогавашното население. Побеснелите припкали с мътни очи и проточени лигави езици, виели от болка, преминавали от махала в махала, от село в село. Хапели хора и животни. От бяс пламвали цели области. Докато бъде открита ваксината на Пастьор, бесът бил мор. Ухапаните хора изгубвали разсъдъка си и умирали в неописуеми мъки. Днес той е победен. Остана само преносната употреба на думата. Трясъкът на войната накарал много турци да напуснат София. Уплашени, затичали се извън града и кучетата. Но да избягат от родния си град сторило им се тъжно — те се върнали и го изпълнили пак, но вече като столични песове. Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. „Из града бродят всякакъв вид кучета, които се хвърлят на минаващите по улицата." Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези, без намордник — да бъдат изтребени. За общинарите кучешкият проблем става неприятен. Кучетата сякаш подразбрали накъде вървят работите. Започнали да изчезват от улиците през деня. Докато било още светло, обикаляли покрайнините. Отивали и по-далеко. Настъпела ли нощта, настъпвали и те към града. Изпълвали улиците му, квичали, ръмжали, търсели храна. През цялата нощ градът се изпълвал от кучия лай на двете настървени групи — вързаните със синджир по дворовете и скитащите. В заседанието на 4 март 1881 година общинският съвет приел проект за унищожение на скитащите песове. Дали право на някой си Георги Владимиров да ги лови и избива. Уловеното куче трябвало да се държи от „предприемателя затворено известно време — три дни — на случай, че излезе сайбийско и се потърси. Предприемателят няма да претендира никакво възнаграждение освен кожите на убитите кучета. Процесите, каквито могат да се повдигнат от някого против предприемателя за неправедно убивание, ще се разглеждат на общо основание от мировите съдилища." Предприемачът Владимиров се оказал несериозен. Той изоставил задълженията си и договорът пропаднал. Столичните безстопанствени кучета продължили да скитат по улиците. Иречек бил претрупан с работа в министерството. У дома си работел до късно. Разчитал на нощната тишина. През май 1882 година пише в дневника си: „От Букурещ дошъл някакъв човек. Искал позволение да излови уличните кучета без пари, за кожата. Размножили се ужасно много! Край мене пак започнаха да вият при пълнолуние." Общинският съвет приел по-строги правила. В протокола на едно заседание четем: „Пред вид настъпилите горещини и поради скитанията на кучетата из града съветът намира за необходимо да се вземат следните мерки: 1. Строго се забранява на тези, които имат кучета, да ги оставят да се скитат из града без намордник (кошнички по устата). 2. Тия, които водят със себе си кучета, ако не щът да турят намордници, треба да ги водят вързани. 3. Приобретателите на опасните кучета като: овчарски, булдоците и др., треба не само да турят на кучетата си намордници, но още и да ги водят вързани. 4. Всяко куче трябва да има кожен или металически гердан с означение името и жилището на притежателя му. 5. В публичните места, каквито що са: градините, сборищата, кафенетата, гостилниците и тем подобни заведения, кучетата се допускат само вързани. 6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. 7. Всяко куче, което се улови без намордник по улиците на града, ще се хваща и убива, а тези с гердан ще се държат три дена живи. За престояването на всяко уловено куче ще се взема по един лев на ден. 8. Щом се узнае, че едно куче е бясно, да се убие начаса." Този правилник имал задача да уреди положението на „сайбийните" кучета и да ги осигури от грешки. Той не стреля по целта — унищожение на „празноскитающите" кучета из града. Понесла се вълна на бяс. Сега вече софийският градоначалник бие камбаната: „Да се вземат най-строга мерки против скитающите кучета — нарежда той на общината, — тъй като имало случаи на побеснения между ухапаните лица." Общинският лекар, доктор Шишманов, прави бърз рапорт до общинския съвет: „Понеже върлуват по целия град кучета в голямо количество и понеже се появиха в Пловдив и даже по окръжните на града на доста близки села случаи на побеснения, предлагам почитаемият градски съвет да се разпореди беззабавно да се уничтожат тези безсайбийни кучета по града ни. Най-лесно средство ще бъде да замоли съвета спецерина господин Странски да отрови известно количество хлеба със стрихинин и да се наложи на жандармите да разнесат този ядовития хлеб по удобни места и да се погрижат, за да се изхвърлят лешовете далеко от града." Отровните хапки са приготвени, но кучетата, види се, разпознават жандарите, та бягат и не вярват на примамките им. Като не може с отрова — тогава куршум! — отсича господин кметът. На 20 януари 1884 година той издава заповед: „1. Като имам пред вид, че кучетата, които се скитат по улиците на града, гонени и примамвани от поставените от общинското управление ловци, бягат денем по краищата на града, а нощно време тия същите кучета се връщат в града и не са друго освен опасност за населението. 2. Като имам пред вид, че е съвършено неудобно да се хващат нощно време празноскитающите се кучета, и като имам пред вид, че всичките усилия, положени от страна на общинското управление за истребление по досегашний начин на празноскитающите без стопани кучета столицата е още по-пълна c такива, заради това, на основание на горното, разрешавам щото ловец на кучета, придружен от един жандарин, да убива с пушка кучетата по краищата на града." На кучетата е отворена война с огнестрелно оръжие! Тя била победоносна. Ловецът и жандаринът приклеквали, правели „пусии" и застигали с куршумите си копоите зад крайградските махали. Кучетата не бягали, защото вземали пушката за тояга, а тя им се чинела възкъса. Успехът на огневата акция породил щатната служба ,,кучеубиец". Пръв я заема някой си Милан Танкосич. Тази служба била кратковременна — от януари до септември 1884 година. На 14 септември на кучеубиеца Танкосич връчили кметски приказ, с който го уволнили. Останал извънщатен „кучкарин". Вместо месечна заплата било му заплащано за уловено куче. http://stara-sofia.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html

E тя темата е чепкана толкова дълго, че вече ми е безинтеренсо. И все пак накратко - поначало /дори и във времената на републиката/ 'римлянин' не е eтническа принадлежност, а социален статус, както и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски. Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“.

Пейстя на руски, щото в БГ няма кой да се сети да го преведе: Анонимное шуточное сочинение, по-видимому, IV в.: «Нет такого негодного писателя, который не нашел бы по себе и читателя… Платонова “Тимея” о числах, путях светил и гармонии мира не понимает, по собственному признанию, сам Туллий ‹Цицерон›, а завещание поросенка Визгуния Хрюкалона услаждает в школах целые толпы хихикающих мальчишек» (Иероним, «Предисловие к XII книге комментариев на Исайю»). Язык этого сочинения представляет собой смесь пародий на юридические формулы, поговорок, выражений, напоминающих детские считалки; чисто языковой юмор имен свиней отлично передан в переводе. Некоторые места двусмысленны: вместо «при чьем заклании», может быть, следует читать: «на свадьбе которой я не смогу присутствовать». В жалобах поросенка слышны отголоски формул каких-то языческих (возможно, христианских) молитв. В тексте присутствует рифма — явление, характерное лишь для поздней античности. «От Тебесты до Тергесты…» и т. д. — означает «по всему свету»; Тебеста — город в Северной Африке, Тергеста — нынешний Триест. Сим начинается завещание поросенка. Марк Визгуний Хрюкалон, поросенок, составил нижеследующее духовное завещание; поелику же собственноручно начертать не мог, с голосу моего писано. Кухарций-повар промолвил: — Подойди-ка сюда, доморазрушитель, землеразрыватель, беглый подсвинок: нынче я пресеку твою жизнь. Хрюкалон-поросенок ответствовал: — Ежели я худое что совершил, либо в чем-нибудь провинился, либо какую ни на есть посудину ногами своими покрушил, то прошу, господин повар, даровать мне жизнь. Пощади молящего. Кухарций-повар молвил: — Ступай-ка, малый, и принеси мне из поварни ножик, чтобы мог я пустить кровь такому-растакому поросенку. И был поросенок слугами схвачен и отведен на убоище за шестнадцать дней до календ месяца Луцерния, когда наливаются почки, в консульство Недосолия и Переперция. И, видя неминучую свою погибель, попросил отсрочки на малый час и вымолил у повара дозволение составить духовную. Призвал он к себе всю родню, дабы завещать каждому от харчей своих. И молвил так: — Родителю моему Свиносалию-Пожиралию отказываю и завещаю желудей тридцать модиев, и родительнице моей Хавронии-Хрюшке отказываю и завещаю лакедемонского жита сорок модиев, и сестрице моей, при чьем заклании мне уже не придется присутствовать, отказываю и завещаю ячменя тридцать модиев. А из останков моих оставляю и завещаю: башмачникам — щетину, задирам — макушку, глухим — ушки, стряпчим и болтунам — язык, колбасникам — кишки, мясникам — окорока, женщинам — ляжки, мальчишкам — пузырь, девчонкам — хвостик, кинедам — мышцы, скороходам и охотникам — бабки, разбойникам — копытца. А повару, коего имени и называть не стоит, завещаю пузо и пестик, которые принес с собою в хозяйство; и пусть его от Тебесты до Тергесты на веревке протащат в известное место. И приказываю воздвигнуть мне монумент и на оном золотыми литерами начертать: Марк Визгуний Хрюкалон поросенок прожил CMXCIX лет с половиной Ежели бы еще полгодика протянул то всю бы тысячу отмахал Вас же, отменные особы моей любители и жизни моей почитатели, молю с телом моим хорошо поступить, добрым фаршем из орехов, перца и меда хорошо начинить, дабы имя мое вовеки не забылось. Господа и родичи мои, при составлении завещания моего присутствовавшие, прошу вас, повелите оное скрепить. Свиносалий скрепил. Мясон скрепил. Тминношпиг скрепил. Колбасин скрепил. Окорокон скрепил. Сосисон скрепил. Супоросий скрепил. Сим завершается завещание поросенка. А ето и оригиналът: Testamentum porcelli Incipit testamentum porcelli. 1. M. Grunnius Corocotta porcellus testamentum fecit. quoniam manu mea scribere non potui, scribendum dictavi. Magirus cocus dixit: «veni huc, eversor domi, solivertiator, fugitive porcelle, et hodie tibi dirimo vitam». Corocotta porcellus dixit: «si qua feci, si qua peccavi, si qua vascella pedibus meis confregi, rogo, domine coce, vitam peto, concede roganti». Magirus cocus dixit: «transi, puer, affer mihi de cocina cultrum, ut hunc porcellum faciam cruentum». porcellus comprehenditur a famulis, ductus sub die XVI Kal. Lucerninas, ubi abundant cymae, Clibanato et Piperato consulibus. et ut vidit se moriturum esse, horae spatium petiit et cocum rogavit, ut testamentum facere posset. clamavit ad se suos parentes, ut de cibariis suis aliquid dimitteret eis. qui ait: «patri meo Verrino Lardino do lego dari glandis modios XXX, et matri meae Veturinae scrofae do lego dari Laconicae siliginis modios XL, et sorori meae Quirinae, in cuius votum interesse non potui, do lego dari hordei modios XXX. et de meis visceribus dabo donabo sutoribus saetas, rixoribus capitinas, surdis auriculas, causidicis et verbosis linguam, bubulariis intestina, isiciariis femora, mulieribus lumbulos, pueris vesicam, puellis caudam, cinaedis musculos, cursoribus et venatoribus talos, latronibus ungulas. et nec nominando coco legato dimitto popiam et pistillum, quae mecum attuleram: de Thebeste usque ad Tergeste liget sibi collum de reste. et volo mihi fieri monumentum ex litteris aureis scriptum: M. Grunnius Corocotta porcellus vixit annis DCCCC . XC. VIIII . S . quod si semis vixisset, mille annos implesset. 2. Optimi amatores mei vel consules vitae, rogo vos ut сum corpore meo bene faciatis, bene condiatis de bonis condimentis nuclei, piperis et mellis, ut nomen meum in sempiternum nominetur. mei domini vel consobrini mei, qui testamento meo interfuistis, iubete signari». Lardio signavit. Ofellicus signavit. Cyminatus signavit. Lucanicus signavit. Tergillus signavit. Celsinus signavit. Nuptialicus signavit. Explicit testamentum porcelli sub die XVI Kal. Lucerninas Clibanato et Piperato consulibus feliciter

29. Аноним Валезия Часть первая. Жизнеописание императора Константина. http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1333303444 Часть последняя. Жизнеописание Теодериха. http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1333309745

Три мечки на 14 000 години над Батак! Скелетите на праисторическите чудовища са извадени от пещера над Батак при съвместна експедиция на дружество "Пълдин" и Прородаучния музей Три скелета на пещерни мечки на около 14 000 години са извадени от пещера в Родопите, научи “Марица”. Праисторическите животни са открити при съвместна експедиция на спелеоклуб “Пълдин” и Природонаучния музей в Пловдив. Спелеолозите влязоха в пещерата през уикенда, а по-голямата част от находките вече са в лабораторията на музея. Пещерняците умишлено пазят в тайна мястото на откритието, тъй като работата на експедицията все още не е приключила напълно. “Марица” научи, че пещерата е в околностите на град Батак. “Натъкнахме се на скелетите още през февруари, докато проучвахме пещерата. Трябваше обаче да изчакаме подходящи климатични условия”, разказа инструкторът от “Пълдин” Милен Нейчев. Въпреки че изчакали близо два месеца, деветте членове на експедицията срещнали сериозни препятствия, докато се доберат до нишата, в която се намирали костите на животните. “Тя беше на 150 метра от входа, но за да стигнем дотам, ни трябваше повече от час. През повечето време се провирахме през “тесняци” и газехме вода до гърдите”, разказва Нейчев. Температурата на водата била 6-7 градуса, а след това мокри и измръзнали, спелеолозите трябвало внимателно да извадят костите от калта, да ги съберат в специални торби и да се върнат по същия път. Повечето от участниците били вече в първи стадий на хипотермия, докато успеят да излязат от пещерата. “Въпреки това обаче, усилията си струваха”, категоричен е председателят на клуба Илия Савчев. В пещерата са влезли и три момичета от клуба - Анджи, Ася и Ивон. Находката на спелеолозите е действително уникална. Скелети на пещерни мечки се намират изключително рядко. Предполага се, че праисторическите чудовища, чийто ръст надвишавал 3 метра, са изчезнали през последния ледников период. Запазен скелет на мечка има в музея в Чепеларе, а в началото на 20-и век английска експедиция открива друг в пещерата “Бачо Киро” край Дряново и сега той се намира в Природонаучния музей в Лондон. “Това е първата научна експедиция, финансирана от Пловдивския природонаучен музей”, коментира биологът Стефан Кюркчиев. Освен че е консерватор в музея, той е и член на спелеоложкия клуб. Кюркчиев, който е докторант в Пловдивския университет, каза, че точната възраст на находките тепърва ще бъде определена. “Предстои костите да бъдат обработени, почистени и консервирани. Това ще стане в лабораторни условия, защото някои от костите са много крехки. Ще работим заедно с колега от музея, който е палеонтолог. Ще търсим финансиране по някой европейски проект, за да продължим проучването. След като работата по консервацията и датирането приключи, скелетите ще бъдат експонирани в новата зала по палеонтология, която предстои да бъде обособена”, твърди Кюркчиев. Трите черепни части, открити в пещерата, са с различна големина и спелеолозите коментират, че много вероятно е скелетите да са били на голяма мечка и двете є мечета. Предполага се, че животните са влезли в пещерата през друг вход, а не през този, през който са проникнали спелеолозите. НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО Освен че е с висока научна стойност, находката на пловдивските спелеолози има и материално изражение. Скелетите на праисторическите чудовища са много търсени от музеите по света, а някои от офертите за скелет на пещерна мечка стигат до 500 000 евро. В случая обаче трите скелета ще останат в залите на Природонаучния музей в Пловдив. ЛЕДЕНА ЕПОХА Пещерните мечки са били много по-големи от днешните представители на вида - височината им е надвишавала 3 метра. Зъбите им показват, че са се хранили както с растителна, така и с животинска храна. Появили са се преди приблизително 5 милиони години и са били разпространени в цяла Европа. Започват да изчезват преди около 30 хил. години. Има различни версии за измирането им - според някои учени причината е рязкото застудяване, а според други са били избити от кроманьонците. Учени от университета “Макс Планк” в Германия смятат, че мечките през ледената епоха са изчезнали от лицето на Земята, когато хора са започнали да живеят в обитаваните от тях пещери. Ново ДНК изследване показва, че популацията на пещерните мечки е започнала да намалява преди около 50 000 години, като това е съвпаднало с увеличаването на броя на заселниците. Изследването е извършено от екип под ръководството на Матиас Щилер от университета “Макс Планк”. Пещерната мечка е близък роднина на кафявата мечка. Те са еволюирали от общ прародител преди около 1,2 милиона години. Пещерната мечка е имала страховит вид - теглото на мъжките екземпляри е достигало 500 кг. Най-дълго мечките оцеляват на Балканите, където живеят до късната ледникова епоха. http://marica.bg/show.php?id=79783

Поздравления. Крайно време беше тази интересна статия да види бял свят.

Рицар, а имаш ли някакво основание да твърдиш, че кимери и мидийци са сродни племена?

Какви са тези 'миди'?

Всичките псета - на мезета: http://talks.guns.ru/forums/icons/forum_pictures/005996/thm/5996774.jpg Трябва да си внесем малко виетнамци и проблемът ще се реши от самосебе си.

имало е 500 човека на кръст. Освен това укрепените валове са строени предимно от легионери, демек римляни, тъй като те разполагат с необходимото ноу хау /в легиона освен войници имало каменоделци, инженери и пр./. А и знаем много добре точно кой е построил Адриановия вал, тъй като си има останали легионни клейма - на II, VI и XX легион. Така че да говорим за сарматско участие в мероприятието е малко спекулативно. Същата е вероятността в изграждането на стената да са участвали и другите помощни части: траки, сирийци, германци.

кучебизнесът е доходен и много 'кучезащитници' припечелват, усвоявайки субсидии. И ето до какво води безхаберието на държавата. Както казва един мой приятел - да доживееш 87 години и да те изядат кучета в в европейска столица в 21 век, е това е явно нормално...нямам думи! Не вярвам това някога да е било възможно и да се е случвало и в най-дивото село преди двеста години! http://www.blitz.bg/news/article/135850

Откриха вкаменелост на голям тиранозавър с пера Китайски и канадски палеонтолози откриха вкаменелости на пернат тиранозавър, който ловувал в горите на днешната североизточна китайска провинция Ляонин преди 125 милиона години. Страшилището се смята за най-голямото животно с пера, известно досега. То било месоядно, тежало около 1,5 тона и било с дължина 9 метра, съобщава сп. "Нейчър", цитирано от Би Би Си. Екипът от учени нарече своята находка Yutyrannus huali. Името е смесица от латински и китайски и в превод означава "прекрасен пернат тиран". Учените открили вкаменелости на 3 животни - един възрастен екземпляр и две малки, които тежали по половин тон. Смята се, че перушинестото влечуго е ранна форма на тиранозавър рекс. Било е с 3 пръста на крака, типични за по-ранните роднини на хищника. Според учените тиранозавър рекс и гигантските му братовчеди са живели преди около 65 милиона години. "Перата на Yutyrannus са представлявали примитивни влакна. Те повече напомнят на меката перушина на току-що излюпило се пиле, а не на сложните и твърди пера на зрелите птици", казва Син Сюй от Китайската академия на науките в Пекин. Смята се, че перата са служили главно за топлинна изолация на грамадния хищник. Не е изключено обаче да са му служили и за демонстрация на сила при бой или при ухажване на женски. Находката е интересна, защото палеонтолозите никога не са намирали големи пернати влечуги, още повече тиранозаври. "С откриването на Yutyrannus значително се разшири представата ни за динозаврите, които са имали пера. Напълно е възможно пернатите влечуги, особено месоядните, да са се срещали по-често, отколкото мислехме по-рано", каза Син Сюй. (24 часа) http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1313982

Ето нещо интересно за графена: http://www.sci-bg.com/?tag=%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD А това е производното на графена - графан: http://xn--e1akm.com/eko-tehnologii-opazvane/383-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82.html

Вълчо, айде спри да пускаш безсмислени софизми точно в тази тема. Официално и най-любезно те предупреждавам.

a аз не знам как на тази тема все още не й е турен катанеца.

Войната на Ираклий срещу Сасанидите също е с религиозен подтекст.

Браво Рейвъне. Одобрявам чувството ти за хумор, че темата пак ще кривне към нищене на световния заговор срещу българите. ;-)

Като има нрави и територия да си ходи в гората.