Last roman

рая, с една дума

да, въпрос на време е, но за съжаление чалмите ще поизбият още цивилни.

е какво да пращат, след като там ги отстрелват терорягите.

Без императорския указ, който да мобилизира населението на империята /сред които хора от всякакви етноси/, щяхме да чакаме и досега поляци и финландци да ни освобождават. Разбира се румънците като независима държава също са участвали във войната /макар и основно с логистика/ и би трябвало да бъдат споменати на честването на 3-ти март.

идеята е добра, но не съм сигурен доколко средностатистическият нашенец ще вземе присърце идеята да се честват събития, случили се през ВБЦ. А и току виж 'народният гняв' се прехвърли към ИРИ като източник на всички български беди.

явно произходът му: http://parasiticplants.siu.edu/Mycotrophs/Mycotrophs.html

Странно растение, което расте под земята, е преоткрито след повече от 150 години Снимка: Sochor et al. Едно наистина странно подземно растение от тропическите гори на Малайзия е преоткрито, след като се смяташе за изчезнало през последните 151 години, съобщава New Scientist. Растението е открит за пръв път от италианския ботаник Одородо Бекари (Odoardo Beccari) през 1866 г. по време на експедиция до масива Gunung Matang в Западен Саравак, Малайзия. Той взема образци и описва новия вид като Thismia neptunis няколко години по-късно, но след това първо наблюдение оттогава никой не е виждал отново растението. Така е до януари миналата година, когато биолози от Института по растениевъдство на Чешката република изследват същия район на дъждовните гори и се натъкват на цвета на T. neptunis, макар че малцина биха разбрали какво виждат. Това са първите хора, които срещат растението след повече от 150 години, а също и първите, които някога са го снимали. Техното откритие е публикувано в Phototaxa . Това е цветът на T. neptunis. Sochor et al. 2018 Растението принадлежи към групата на микохетеротрофите, но не приличат много на растения. Прекарвайки целия си живот под земята, те напълно са се отказали от фотосинтезата, след като са загубили хлорофила и листата си. Вместо това паразитизират чрез гъбички, които живеят в симбиотични взаимоотношения с други надземни растения и заменят вода и хранителни вещества за храна. Това означава, че по странен, обиколен начин T. neptunis получава своята храна от фотосинтезиращите растения. По своята същност микохетеротрофните растения са доста скрит вид. Обикновено живеят в тропическа среда като по-голямата им част е под земята, а растенията се появяват над почвата, само когато цъфтят - и дори тогава изглеждат много странни и лесно могат да бъдат объркани от насекомите. Цъфтят за няколко седмици дори не всяка година, затова е лесно да се разбере защо толкова малко е известно за групата или защо много видове са наблюдавани само веднъж. По тази причина е почти невъзможно да се обяви някое от тези растения за изчезнало или да се разбере колко е разпространен или рядък даден вид. Но дори и сред тези странни организми, 151 години е доста време да остане едно растение скрито в гъстите джунгли на Югоизточна Азия. Едно от Оригинална илюстрация, направениа от Бекари през 1878 г. Sochor et al. 2018 http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_103944.html?preview=ok

Договорът от Сан Стефано и неговото значение: http://www.lifebites.bg/san-stefano-znachenie/

Честит Празник!

Малко снимки, като прелюдия към утрешния празник: Руско-турската война 1877-1878 в снимки Руско-турската война (1877 – 1878) е наречена Овободителна, тъй като води до освобождаването на България от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Войната приключва на 3 март 1878 г. На тази дата страната ни отбелязва своя национален празник. Изпращане на донски казаци на фронта. Донски казак, участник във войната. Български опълченци Участник в руско-турската война в редовете на руската армия - генерал-майор, барон Ямадзава Каран (1846-1897) Руски войници влизат в София на фона на разрушената църква. Полева болница. Фински гвардейски полк. Снимка за спомен с две местни дечица. Великият княз Сергей Александрович, принц Александър Батенберг и полковник Скариалин в село Пордим, септември 1877 г. Полеви лазарет. Казак спасява детенце, изоставено в турския обоз. Осетинци в състава на руската армия, участвали в руско-турската война 1877-78 г. Генерал Радецки (в центъра) с казашки полк. Турска тежка артилерия на бреговете на Босфора. Руските войски пред Одрин. Генерал Скобелев с офицери на фронта. Понтонен мост над Дунава край Свищов. Посрещане на освободителите. Руски офицери, разквартирувани в родопско село. Турски офицери и редници (низами), пленени в Букурещ. Нередовна турска войска - башибозук. Лекари и медсестри от полевия лазарет на руския Червен кръст, ноември 1877 г. Кавказки казаци от императорския конвой в село Пордим. Ген. Струков пред дома на селяни от Горна Студена, октомври 1877 г. http://glasove.com/categories/pytevoditel-v-klasikata/news/rusko-turskata-vojna-1877-1878-v-snimki

Едно интересно анализче на шпигел на патакламата в Деир-а и раздутите митове покрай това: http://m.spiegel.de/international/world/american-fury-the-truth-about-the-russian-deaths-in-syria-a-1196074.html

ми... предателите на демокрацията трябва да се разстрелват

дай списък и на 'сирийската опозиция', де

айде напиши сега колко са лоши братушките, понеже корпусът им се води 'окупационен' ;)))

глупости пишеш.

разкрий алтернативата, де? Или забрави какво стана в Ирак и Либия, след свалянето на тамошните диктатори?

толкоз за балканския произход на българите

Законът за новите "човешки права" в Канада налага „приемливи“ местоимения за полова идентичност Автор: Брус Парди, „Нешънъл поуст“ Запознайте се с новите „човешки права“ – тези, при които законът ви принуждава да използвате „приемливи“ местоимения. С други думи, ако не използвате избраното от дадено лице местоимение – „ze“ (Бел. пр. – непреводимо), „zir“ (Бел. пр. – непреводимо), „they” („те“) или някое от множеството други потенциално възможни думи, ще имате проблем с комисията. Това, от своя страна, може да доведе до заповеди за поправителен труд, извинение, „превъзпитание“ по маниера на Съветския съюз, глоби и затвор поради неуважение към съда в случай, че продължавате да не спазвате това. Транссексуалната Чарли Лоутиан-Рикърт прави изявление относно законодателството, свързано с половата идентичност и изразяването на пола, в непосредствена близост до министъра на правосъдието Джоди Уилсън-Рейбоулд. Когато Джордан Питърсън, професор от университета в Торонто, публикува вече известния си видеоклип в YouTube, в който подробно обясни отказа си да използва полово неутрални местоимения, активистите се възмутиха. Полово неутралните лица имат право да бъдат приемани и зачитани, заявяват протестърите, и Питърсън трябва да използва език, съобразяващ се с тези права. Тези протести онагледяват това, което малко активисти или политици открито ще признаят: „Човешките права“ вече са игра с нулев резултат. Предоставянето на права на някои хора означава отнемането им от други. Сенатът прие Законопроект C-16 - един проект на правителството на либералите, с който към основанията за дискриминация в канадския закон за правата на човека се добавят „полова идентичност или израз“. Законопроект C-16 отчасти бе поводът за видеото на Питърсън. Законът се прилага по отношение на субекти на федералното законодателство (включително летища, банки, военни и федерално регулирани отрасли на промишлеността), докато еквивалентните провинциални кодекси се прилагат към останалите области на лични и търговски дейности (включително повечето работни места, училища, университети, болници и т.н.). Повечето провинции наскоро добавиха същите или подобни термини към своите разпоредби за дискриминация. Малко канадци осъзнават колко сериозно тези закони нарушават свободата на словото. Комисията по правата на човека на Онтарио заяви в контекста на еквивалентни разпоредби в Кодекса за правата на човека на Онтарио, че „отказът да се назоват транс хора с избраното от тях име и лично местоимение, които съответстват на тяхната полова идентичност ... може да бъде дискриминация, когато се осъществява в социалното пространство, защитено от закона, включително заетост, жилищно настаняване и услуги като образование“. С други думи, ако не използвате избраното от дадено лице местоимение – „ze“ (Бел. пр. – непреводимо), „zir“ (Бел. пр. – непреводимо), „they” („те“) или някое от множеството други потенциално възможни думи, ще имате проблем с комисията. Това, от своя страна, може да доведе до заповеди за поправителен труд, извинение, „превъзпитание“ по маниера на Съветския съюз, глоби и затвор поради неуважение към съда в случай, че продължавате да не спазвате това. Тази опасност е точно това, за което Питърсън предупреди в своето видео и за което го подиграваха, че само внася паника. Правата на човека бяха замислени като избавление. Те защитаваха хората от потисническата държава. Целта им бе да предотвратят произволните арести и задържания, изтезанията и цензурите, поставяйки ограничения на правителството. Капацитетът на държавата да приеме тези „отрицателни права“ бе неограничен, тъй като те изискваха само хората да бъдат оставени на мира. Но свободата от намеса е толкова демоде. Модерните права на човека овластяват. Ние се намираме насред една културна война, в която човешките права се превърнаха в оръжие за нормализиране на ценностите на социалната справедливост и за делигитимизиране на конкурентните вярвания. Тези права се прилагат срещу други хора, за да се ограничат техните свободи. Свободата на изразяване е традиционно, негативно човешко право. Направлявайки изразяването, държавата създава заплаха от контрол върху нашите мисли. Принудителното слово е най-крайното нарушение на свободата на словото. То слага думи в устата на гражданите под заплахата от наказание, ако те не се съобразят с него. Когато словото е просто ограничено, поне можете да запазите мислите си за себе си. Принудителното слово заставя хората да казват неща, с които не са съгласни. Законопроект C-16, подобно на провинциалните кодекси за човешките права, не споменава конкретно словото. Поддръжниците на Законопроект С-16 в Сената се втурнаха бързо да отрекат, че законодателството ще упражни принуда върху езика. В изказването си пред комисията по правни и конституционни въпроси на Сената министърът на правосъдието Джоди Уилсън-Рейбоулд категорично отрече, че законопроектът би наложил употребата на полово неутрални местоимения. Има причини да се съмняваме в нейната искреност. Първо, комисиите по правата на човека казват друго. Заедно с трибуналите по правата на човека те упражняват първичен контрол върху смисъла и прилагането на разпоредбите на кодексите - нещо, което министърът на правосъдието трябва да знае. Комисиите по правата на човека не са неутрални разследващи органи, а застъпници и представители с експанзивни програми. За разлика от съдилищата и правителствата, които имат незначителна роля при тълкуването на тези разпоредби. Второ, сенаторът Доналд Плет предложи изменение на законопроекта, което щеше да разясни, че целта на законопроекта не е налагане на употребата на конкретни местоимения. Министърът категорично отхвърли това, както и либералите и най-„независимите“ сенатори. Всъщност, подобно на провинциалните си аналози, Законопроект С-16 ще предостави на трансполовите и полово неутралните лица възможността да диктуват начина, по който останалите хора се изразяват. Някои сенатори изразиха мнението, че принудителната употреба на полово неутрални местоимения била приемлива, защото обръщението към лица с предпочитаното от тях местоимение е основателно. Тази позиция отразява дълбокото неразбиране за ролята на словото в едно свободното общество. Въпросът е не дали изисквания начин на изразяване е „основателен“. Ако даден закон принуждава хората да казват „здравей“, „моля“ и „благодаря“, този закон би бил тираничен, не защото „здравей“, „моля“ и „благодаря“ не са приемливи неща, а защото държавата е продиктувала съдържанието на частния разговор. Традиционните отрицателни човешки права дават на хората свобода да се представят така, както желаят, без да се страхуват от насилие или възмездие от другите. Всеки може да упражнява тези права, без да ограничава правата на другите. Не е точно така при новите човешки права. Вие очаквахте ли да решите какви ще бъдат вашите собствени думи и нагласи? Ако е така, то правата на човека не са на ваша страна. Бел. ред. - Негативните човешки права изискват въздържане от действие. Абсолютните отрицателни права ползват всички и са противоставими на всеки и държавата не само трябва да се въздържа от действия,които ги накърняват ,но и е длъжна да възпре всеки да извърши подобни действия. В Канада има федерално законодателство, което се прилага в цялата държава и закони на отделните провинции, които могат да се различават от федералните. Брус Парди е професор по право в университета „Куийнс“. Той се противопоставя на Закона за изменение на канадския закон за правата на човека и наказателния кодекс (Законопроект C-16) пред Комисията по правни и конституционни въпроси на Сената. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/zakonyt-za-novite-choveshki-prava-v-kanada-nalaga-priemlivi-mestoimeniya-za-polova-identichnost

и кой ще дойде на негово място - някой идилски аятолахчо?

не храни трола

дискусията течеше добре, докато не се намесиха обичайните фантазьори :)))

'Тортила Флет' е дъ бест

демек старата история - победителят взима жените на подчинените

За Източна Гута отвъд пропагандата Журналистът Кеворк Алмасиан е сириец от арменски произход. Роден е в Алепо, а в момента следва политически науки в Германия. Неговите анализи за кризата в Сирия са сред най-добрите в интернет и представляват алтернатива на мейнстрийм пропагандата на западните медии. В това кратко видео Алмасиан описва историята на конфликта в Източна Гута и причината за кръвопролитията там. Това, което пропагандата не казва е, че трагедията е причинена от така наречените бунтовници, които всъщност са ислямистки терористични групировки. Те държат местното население като жив щит срещу опитите на сирийската армия да си върне контрола над региона. Видеото е със субтитри на български език. От много години Източна Гута е в предната линия на военните бунтове срещу сирийското правителство. Районът е контролиран от различни ислямски групировки на салафитите като Джейш ал ислам и Ахрар ал Шам, Ал Кайда и Фейлак ал Рахман. Някои от тези групи се поддържат от Саудитска Арабия, други от Турция и Катар. Това обяснява продължителността на междубунтовническия конфликт в Източна Гута, причинил смъртта на стотици цивилни. Ислямистките бойци в Източна Гута са извършители на едни от най-тежките военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Сирия. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/za-iztochna-guta-otvyd-propagandata-video